Осъждането на Исус от фарисеите

Марк 3:21-22 А близките Му, като чуха това, отидоха, за да Го приберат; защото казваха, че не бил на Себе Си. И книжниците, които бяха слезли от Йерусалим, казваха, че Той има Веелзевул и че изгонва бесовете чрез началника на бесовете.

Упрекът на Исус към фарисеите

Матей 12:31-32 Затова ви казвам: Всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата против Духа няма да се прости. И ако някой каже дума против Човешкия Син, ще му се прости; но ако някой каже дума против Святия Дух, няма да му се прости — нито в този свят, нито в бъдещия.

Матей 23:13-15 Но горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото затваряте небесното царство пред хората, понеже самите вие не влизате, нито оставяте желаещите да влязат. Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери, защото изпояждате домовете на вдовиците, дори и когато за показ дълго се молите; затова ще приемете по-голямо осъждане. Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото обикаляте море и суша, за да направите един човек прозелит; и когато стане такъв, правите го рожба на пъкъла два пъти повече от вас.

Двата откъса по-горе са различни по съдържание. Нека първо да разгледаме първия откъс — осъждането на Исус от фарисеите.

Според Библията оценката на фарисеите за Самия Исус и нещата, които Той върши, е: „(…) казваха, че не бил на Себе Си. (…) Той има Веелзевул и че изгонва бесовете чрез началника на бесовете“ (Марк 3:21-22). Преценката на книжниците и фарисеите за Господ Исус не беше просто подражание на словата на други хора, нито беше необосновано предположение — това беше заключението, което те направиха за Господ Исус от това, което видяха и чуха за Неговите действия. Въпреки че заключението им привидно беше направено в името на справедливостта и на хората им изглеждаше, като че ли е основателно, арогантността, с която те съдеха Господ Исус, беше трудна за овладяване дори за тях. Безумната енергия на омразата им към Господ Исус разкриваше собствените им необуздани амбиции и злите им сатанински физиономии, както и злата им природа, с която се противопоставяха на Бог. Нещата, които казаха, за да осъдят Господ Исус, бяха продиктувани от техните необуздани амбиции, ревността и грозната и злонамерена природа на тяхната враждебност към Бог и истината. Те не изследваха източника на действията на Господ Исус, нито изследваха същността на това, което Той каза или направи. По-скоро сляпо, в състояние на безумна възбуда и с умишлена злоба, те атакуваха и поставяха под съмнение това, което Той беше направил. Те стигнаха дотам, че съзнателно клеветяха Неговия Дух, тоест Светия Дух, Който е Божият Дух. Това имаха предвид, когато казаха, „че не бил на Себе Си“, „Веелзевул“ и „началника на бесовете“. Тоест те казаха, че Божият Дух е Веелзевул и началник на бесовете. Те характеризираха като лудост делото на въплътения Божи Дух, Който се беше облякъл в плът. Те не само хулеха Божия Дух като Веелзевул и началник на бесовете, но и осъдиха Божието дело и осъдиха и похулиха Господ Исус Христос. Същността на тяхната съпротива и богохулство беше съвсем същата като същността на съпротивата и богохулството срещу Бог от страна на Сатана и демоните. Те не просто представляваха покварени хора, а по-скоро бяха въплъщение на Сатана. Те бяха проводник за Сатана сред човечеството и бяха съучастници и лакеи на Сатана. Същността на тяхното богохулство и тяхното очерняне на Господ Исус Христос беше борбата им с Бог за статут, съревноваването им с Бог и безкрайното им изпитване на Бог. Същността на тяхната съпротива срещу Бог и враждебното им отношение към Него, както и техните думи и мисли, директно хулеха и разгневяваха Божия Дух. Така Бог определи разумна присъда въз основа на това, което те казаха и направиха, и Бог определи делата им да бъдат грях на богохулство срещу Светия Дух. Този грях е непростим както в този, така и в бъдещия свят, както се вижда от следния откъс от писанието: „хулата против Духа няма да се прости“ и „ако някой каже дума против Святия Дух, няма да му се прости — нито в този свят, нито в бъдещия“. Днес нека поговорим за истинското значение на тези слова от Бог: „няма да му се прости — нито в този свят, нито в бъдещия“. Тоест нека демистифицираме как Бог изпълнява словата: „няма да му се прости — нито в този свят, нито в бъдещия“.

Всичко, за което говорихме, е свързано с Божия нрав и Неговото отношение към хората, събитията и нещата. Естествено, двата откъса по-горе не са изключение. Забелязахте ли нещо в тези два откъса от писанието? Някои казват, че в тях виждат Божия гняв. Други казват, че виждат онази страна на Божия нрав, която не търпи оскърбление от човечеството, и че ако хората правят нещо, което е богохулно според Бог, тогава те няма да получат Неговата прошка. Въпреки факта, че в тези два откъса хората виждат и възприемат Божия гняв и нетърпимост към оскърблението от човечеството, те все още не разбират истински Неговото отношение. В тези два откъса се подразбират скрити препратки към истинското отношение на Бог и Неговия подход към онези, които Го хулят и разгневяват. Отношението и подходът Му показват истинското значение на следния откъс: „Ако някой каже дума против Святия Дух, няма да му се прости — нито в този свят, нито в бъдещия“. Когато хората богохулстват срещу Него и когато Го разгневяват, Той издава присъда и тази присъда е краят, определен от Него. В Библията присъдата е описана по следния начин: „Затова ви казвам: Всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата против Духа няма да се прости“ (Матей 12:31), и „Но горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери!“ (Матей 23:13). Дали обаче в Библията е записано какъв е краят на тези книжници и фарисеи, както и на онези хора, които са казали, че Господ Исус е луд, за да говори такива неща? Записано ли е да са понесли някакво наказание? Не, това може да се каже със сигурност. Да кажеш „Не“ тук не означава, че не е имало такъв запис, а всъщност само, че не е имало край, който да може да се види с човешко око. Да се каже, че „не е записано“, изяснява въпроса за Божието отношение и принципи за справяне с определени неща. Бог не си затваря очите и не е глух за хората, които Го хулят или Му се противопоставят, или дори за онези, които злословят срещу Него — хора, които умишлено Го нападат, злепоставят и проклинат — а по-скоро Той има ясно отношение към тях. Той презира тези хора и ги осъжда в сърцето Си. Той дори открито заявява какъв ще бъде техният край, за да знаят хората, че Той има ясно отношение към онези, които Го хулят, и да знаят как Той ще определи тяхната съдба. След като Бог каза тези неща обаче, хората рядко можеха да видят истината за това как Бог ще се справи с онези хора и не можеха да разберат принципите, които стоят зад този край, който Бог им определи, и зад присъдата, която им издаде. Тоест хората не могат да видят конкретния подход и методите на Бог за справяне с тях. Това е свързано с принципите на Божието дело. Бог използва възникването на фактите, за да се справи със злото поведение на някои хора. Тоест Той не обявява греха им и не определя техния край, а по-скоро директно използва възникването на фактите, за да им наложи наказание и справедливо възмездие. Когато тези факти са налице, плътта на хората е тази, която търпи наказание, което означава, че наказанието е нещо, което може да се види с просто око. Когато се справя със злото поведение на някои хора, Бог просто ги проклина със слова и гневът Му също се излива върху тях, но наказанието, което получават, може да е нещо, което хората не могат да видят. Въпреки това, този вид край може да бъде дори по-сериозен от края, който хората могат да видят, като например да бъдат наказани или убити. Това е така, защото при положение, че Бог е решил да не спасява този тип хора, да не проявява повече милост или великодушие към тях и да не им предоставя повече възможности, тогава отношението, което Той възприема към тях, е да ги остави настрана. Какъв е смисълът тук на израза „да ги остави настрана“? Основното значение на този израз е да се остави нещо на една страна, да се игнорира и повече да не му се обръща внимание. Но тук, когато Бог остави някого настрана, има две различни обяснения за това значение: първото обяснение е, че Той е предал живота на този човек и всичко, свързано с него, на Сатана, за да се разправи с него, и Бог вече няма да бъде отговорен и повече няма да управлява този човек. Независимо дали този човек е луд, или глупав, дали е жив, или мъртъв, и дали е изпаднал в ада за наказанието си, нищо от това няма да има каквото и да било общо с Бог. Това би означавало, че такова създание няма да има нищо общо със Създателя. Второто обяснение е, че Бог е определил, че Самият Той иска да направи нещо с този човек, със собствените Си ръце. Възможно е Той да използва труда на този човек или да го използва като контраст. Възможно е Той да има специален начин да се справя с този тип хора, специален начин да се отнася към тях, точно както с Павел например. Това е принципът и отношението в Божието сърце, чрез които Той е решил да се справи с този вид хора. Така че, когато хората се противопоставят на Бог, клеветят Го и богохулстват, ако накърняват Неговия нрав или когато превишават границата на Неговото търпение, тогава последствията са невъобразими. Най-тежкото последствие е Бог да предаде живота им и всичко, свързано с тях, на Сатана веднъж завинаги. Те няма да получат прошка през цялата вечност. Това означава, че този човек е станал храна в устата на Сатана, играчка в ръцете му и от този момент нататък Бог вече няма нищо общо с него. Можете ли да си представите каква мъка е била, когато Сатана е изкушавал Йов? Дори при условие, че на Сатана не му е било позволено да навреди на живота на Йов, Йов все пак е страдал много. А не е ли още по-трудно да си представим опустошенията, които Сатана би нанесъл на някого, който му е бил напълно предаден, който е изцяло в неговите ръце, който съвсем е изгубил Божията грижа и милост, който вече не е под властта на Създателя, който е бил лишен от правото да Го почита и правото да бъде създание под Божията власт, и чиято връзка с Господаря на творението е напълно прекъсната? Преследването на Йов от Сатана беше нещо, което можеше да се види с човешко око, но ако Бог предаде нечий живот на Сатана, последствията са отвъд човешкото въображение. Например някои хора могат да се преродят като крава или магаре, а други могат да бъдат обсебени и обладани от нечисти, зли духове и т.н. Такъв е краят на някои от хората, които Бог предава на Сатана. На пръв поглед изглежда, че онези хора, които се подиграваха, клеветяха, осъждаха и хулеха Господ Исус, не са понесли никакви последствия. В действителност обаче Бог има подход за справяне с всичко. Той може да не използва ясен език, за да каже на хората какъв е изходът от това как се справя с всеки тип хора. Понякога Той не говори директно, а по-скоро направо действа. Това, че Той не говори за това, не означава, че няма край — всъщност в такъв случай е възможно краят да е дори още по-сериозен. На пръв поглед може да изглежда, че има хора, към които Бог не изразява изрично Своето отношение, но всъщност Бог отдавна не иска да им обръща внимание. Той не иска да ги вижда повече. Заради нещата, които са извършили, и поведението им, заради тяхната природа същност, Бог единствено иска да изчезнат от погледа Му, иска направо да ги предаде на Сатана, да предаде духа, душата и тялото им на Сатана и да му позволи да постъпи с тях, както пожелае. Ясно е до каква степен Бог ги ненавижда, до каква степен е отвратен от тях. Ако човек разгневи Бог до такава степен, че Бог дори да не иска да го вижда повече и да е готов напълно да се откаже от него, до степен, в която Той дори не иска да се справя с него — ако се стигне дотам, че да го предаде на Сатана, за да прави той, каквото пожелае, да позволи на Сатана да го контролира, да го погълне и да се отнася с него, както пожелае — тогава с този човек съвсем е свършено. Правото му да бъде човешко същество е окончателно отменено и правото му да бъде създание на Божието творение е прекратено. Нима това не е най-тежкото наказание?

Всичко изброено по-горе е пълно обяснение на словата: „няма да му се прости — нито в този свят, нито в бъдещия“ и също така служи като прост коментар на тези откъси от писанията. Вярвам, че сега всички вие разбирате това.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог III“)