1. Исус нахранва петте хиляди

Йоан 6:8-13 Един от учениците Му, Андрей, брат на Симон Петър, Му каза: Тук има едно момче, което има пет ечемичени хляба и две риби; но какво са те за толкова хора. Исус каза: Накарайте хората да насядат. А на това място имаше много трева; и така, насядаха около пет хиляди мъже на брой. И така, Исус взе хлябовете и като благодари, раздаде ги на учениците, а те — на седналите; така и от рибите, колкото искаха. И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи, за да не се изгуби нищо. И така от петте ечемичени хляба събраха и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали от тези, които бяха яли.

2. Възкресяването на Лазар прославя Бог

Йоан 11:43-44 Като изрече това, извика със силен глас: Лазаре, излез навън! Умрелият излезе, с ръце и крака повити в саван и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и го оставете да си отиде.

Сред чудесата, извършени от Господ Исус, ние сме избрали само тези две, защото те са достатъчни, за да покажат това, за което искам да говоря тук. Тези две чудеса са наистина удивителни и много показателни за чудесата, които Господ Исус извърши през Епохата на благодатта.

Нека най-напред разгледаме първия откъс: „Исус нахранва петте хиляди“.

Каква е идеята на „пет хляба и две риби“? Обикновено колко хора могат да бъдат нахранени с пет хляба и две риби? Ако основете преценката си на апетита на средностатистическия човек, това би било достатъчно само за двама души. Това е основната идея на „пет хляба и две риби“. В този откъс обаче колко души са били нахранени с пет хляба и две риби? Ето какво се съдържа в писанието: „А на това място имаше много трева; и така, насядаха около пет хиляди мъже на брой“. В сравнение с пет хляба и две риби, пет хиляди души голям брой ли са? Това, че този брой е толкова голям, какво показва? От човешка гледна точка разпределянето на пет хляба и две риби между пет хиляди души би било невъзможно, защото разликата между количеството хора и количеството храна е твърде голяма. Дори всеки човек да беше взел само по една малка хапка, пак нямаше да стигне за пет хиляди души. Но тук Господ Исус извърши чудо — Той не само се погрижи петте хиляди души да могат да ядат до насита, но дори остана храна. Писанието казва: „И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи, за да не се изгуби нищо. И така от петте ечемичени хляба събраха и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали от тези, които бяха яли“. Това чудо даде възможност на хората да видят идентичността и статута на Господ Исус и да видят, че за Бог нищо не е невъзможно — така те видяха истината за Божието всемогъщество. Пет хляба и две риби бяха достатъчни, за да нахранят пет хиляди, но ако нямаше храна, щеше ли Бог да успее да нахрани пет хиляди души? Разбира се, че щеше да успее! Това беше чудо, така че неизбежно хората почувстваха, че е неразбираемо, невероятно и загадъчно, но за Бог извършването на нещо такова не представляваше нищо особено. След като това е било нещо обикновено за Бог, защо сега трябва да се набелязва за тълкуване? Защото зад това чудо се крие волята на Господ Исус, която никога преди не е била разбирана от човечеството.

Първо, нека се опитаме да разберем какви хора са били тези пет хиляди. Последователи на Господ Исус ли са били? От писанието знаем, че те не са били Негови последователи. Знаеха ли кой е Господ Исус? Със сигурност не! Най-малкото, те не знаеха, че човекът, Който стои пред тях, е Христос, а може би някои от тях знаеха само как се казваше Той и знаеха или бяха чували нещо за нещата, които Той беше извършил. Любопитството им към Господ Исус само се беше събудило, когато слушаха разкази за Него, но със сигурност не можеше да се каже, че Го следваха, а още по-малко, че Го разбираха. Когато Господ Исус видя тези пет хиляди души, те бяха гладни и можеха да мислят само за това как да напълнят стомасите си, така че именно в това отношение Господ Исус удовлетвори желанието им. Когато Той удовлетвори желанието им, какво имаше в сърцето Му? Какво беше отношението Му към тези хора, които искаха само да се нахранят? По това време мислите на Господ Исус и Неговото отношение бяха свързани с Божия нрав и същина. Изправен пред тези гладни пет хиляди души, които искаха само да се нахранят, изправен пред тези хора, изпълнени с любопитство и надежда към Него, Господ Исус мислеше само да използва това чудо, за да им дари благодат. Той обаче не се надяваше, че те ще станат Негови последователи, защото знаеше, че те просто искат да се присъединят към забавлението и да ядат до насита, затова Той използва наличното по най-добрия начин и с пет хляба и две риби нахрани пет хиляди души. Той отвори очите на тези хора, които се радваха да видят вълнуващи неща, които искаха да станат свидетели на чудеса, и те видяха със собствените си очи какво можеше да постигне въплътеният Бог. Въпреки че Господ Исус използва нещо материално, за да задоволи любопитството им, Той вече знаеше в сърцето Си, че тези пет хиляди души просто искаха да се нахранят добре, затова не им проповядваше и изобщо не каза нищо — Той просто им позволи да видят това чудо, както се случи. Той категорично не можеше да се отнася към тези хора по същия начин, както се отнасяше към учениците Си, които наистина Го следваха, но в Божието сърце всички създания са под Негова власт и Той би позволил на всички създания пред погледа Му да се наслаждават на Божията благодат, когато това е необходимо. Въпреки че тези хора не знаеха Кой е Той, не Го разбираха, нямаха никакво особено впечатление за Него и не изпитваха благодарност към Него, дори след като бяха яли хлябовете и рибата, Бог не се възпротиви на това — Той даде на тези хора чудесна възможност да се насладят на Божията благодат. Някои хора казват, че Бог е принципен в това, което прави, че Той не бди над невярващите и не ги защитава, и по-специално, че не им позволява да се наслаждават на Неговата благодат. Така ли е в действителност? В Божиите очи, щом те са живи същества, които Сам Той е създал, Той ще ги управлява и ще се грижи за тях, и ще се отнася към тях, ще прави планове за тях и ще властва над тях по различни начини. Това са мислите и отношението на Бог към всички неща.

Макар че петте хиляди души, които ядоха хляба и рибите, не възнамеряваха да следват Господ Исус, Той не постави строги искания към тях. Знаете ли какво направи Господ Исус, след като се заситиха? Проповядва ли им изобщо? Къде отиде, след като извърши това? В писанията не се съдържа Господ Исус да им е казал нещо, само че си е тръгнал тихо, след като е извършил чудото Си. И така, постави ли Той някакви изисквания към тези хора? Изпитваше ли ненавист? Не, тук нямаше нищо такова. Той просто не искаше повече да обръща внимание на тези хора, които не можеха да Го следват, и в този момент сърцето Му страдаше. Тъй като Той беше видял покварата на човечеството и беше почувствал Своето отхвърляне от човечеството, когато видя тези хора и след като беше с тях, Той беше натъжен от човешката глупост и невежество, а сърцето Му страдаше и единствено искаше да остави тези хора възможно най-бързо. Господ нямаше никакви изисквания към тях в сърцето Си, Той не искаше да им обръща внимание и нещо повече, Той не искаше да изразходва енергията Си за тях. Той знаеше, че те не могат да Го следват, но въпреки всичко отношението Му към тях все още беше много ясно. Той просто искаше да се отнесе към тях добре, да ги дари с благодат и наистина това беше отношението на Бог към всяко създание под Неговата власт — да се отнася към всяко създание добре, да се грижи за него и да го храни. Поради самата причина, че Господ Исус беше въплътен Бог, Той много естествено разкри Божията Си същина и се отнесе добре към тези хора. Отнесе се към тях с доброжелателно и великодушно сърце и с такова сърце прояви доброта към тях. Каквото и да смятаха тези хора за Господ Исус, какъвто и да беше резултатът, Той се отнасяше към всяко създание въз основа на Своята идентичност на Господ на цялото творение. Всичко, което Той разкриваше, без изключение беше Божия нрав и това, което Той притежава и представлява. Господ Исус направи това тихо и след това тихо си тръгна — какъв аспект на Божия нрав е това? Можете ли да кажете, че това е Божията любяща доброта? Можете ли да кажете, че това е Божията безкористност? Дали един обикновен човек е способен на нещо такова? Определено не! По същество кои бяха тези пет хиляди души, които Господ Исус нахрани с пет хляба и две риби? Можете ли да кажете, че тези хора съответстваха на Бог? Можете ли да кажете, че всички те бяха враждебни към Бог? Със сигурност можем да кажем, че те категорично не съответстваха на Господ и тяхната същина беше напълно враждебна към Бог. Но как се е отнесе Бог към тях? Той използва метод, за да обезвреди враждебността на хората към Бог — този метод се нарича „доброта“. Тоест, макар Господ Исус да смяташе, че тези хора са грешници, в Божиите очи те все пак бяха Негово творение, така че Той пак се отнесе към тези грешници с доброта. Това е Божието великодушие и това великодушие се определя от Собствената идентичност и същина на Бог. Следователно никой човек, създаден от Бог, не е способен на това — само Бог може да го направи.

Когато си способен наистина да оцениш Божиите мисли и Неговото отношение към човечеството, когато наистина можеш да разбереш Божиите емоции и загрижеността Му за всяко същество от творението, ще можеш да разбереш предаността и любовта на Създателя към всеки един от хората, създадени от Него. Когато това се случи, ще използваш две думи, за да опишеш Божията любов. Кои са тези две думи? Някои хора казват „безкористна“, а други — „филантропична“. От тези две думи „филантропична“ е най-малко подходяща да опише Божията любов. Това е дума, която хората използват, за да опишат някого, който е великодушен или широкоскроен. Ненавиждам тази дума, защото тя се отнася до раздаването на благотворителност напосоки, безразборно и безпринципно. Това е прекалено сантиментална склонност, която е обичайна за глупави и объркани хора. Когато се използва тази дума, за да се опише Божията любов, това неизбежно придава богохулен оттенък. Тук имам две думи, които по-точно описват Божията любов. Кои са те? Първата е „безмерна“. Тази дума не е ли много емоционална? Втората е „необятна“. Зад тези думи, които използвам, за да опиша Божията любов, се крие истински смисъл. В буквален смисъл „безмерна“ описва обема или капацитета на дадено нещо, но независимо от това колко голямо е то, хората могат да го докоснат и видят. Това е така, защото то съществува — не е абстрактен обект, а нещо, което може да даде на хората представа по относително точен и практичен начин. Независимо дали го гледате от двуизмерна, или от триизмерна перспектива, не е нужно да си представяте съществуването му, защото това е нещо, което всъщност съществува реално. Въпреки че използването на думата „безмерна“, за да се опише Божията любов, може да създава усещането за опит за количествено определяне на Неговата любов, тя създава и усещането, че любовта Му е неизмерима. Казвам, че Божията любов може да се определи количествено, защото любовта Му не е безсъдържателна, нито е легенда. По-скоро тя е нещо, което е общо за всички неща под Божието господство, нещо, на което се наслаждават всички създания в различна степен и от различни гледни точки. Въпреки че хората не могат да я видят или докоснат, тази любов дава храна и живот на всички неща, тъй като се разкрива малко по малко, докато са живи, а те я отчитат и свидетелстват за Божията любов, на която се наслаждават във всеки един момент. Казвам, че Божията любов е неизмерима, защото за хората е трудно да проумеят тайнството за Бог, Който осигурява ресурс и храни всички неща, както им е трудно да разберат и Божиите мисли за всички неща и особено онези за човечеството. Тоест никой не знае колко кръв и сълзи е пролял Създателят за човечеството. Никой не може да проумее, никой не може да разбере дълбочината или тежестта на любовта, която Създателят изпитва към човечеството, което Той е създал със Собствените Си ръце. Описвам Божията любов като „безмерна“, за да помогна на хората да оценят и разберат нейния обхват и реалността на нейното съществуване. Това е и за да могат хората по-задълбочено да разберат действителното значение на думата „Създател“ и да придобият по-дълбоко разбиране за истинското значение на названието „творение“. Обикновено какво описва думата „необятен“? В повечето случаи се използва, за да се опише океана или вселената, например: „необятната вселена“ или „необятния океан“. Обширността и тихата дълбочина на вселената са отвъд човешкото разбиране; това завладява човешкото въображение и е нещо, към което хората изпитват огромно възхищение. Нейната тайнственост и дълбочина са пред очите им, но са недостижими. Когато мислиш за океана, мислиш за неговата обширност — той изглежда безграничен и можеш да почувстваш неговата тайнственост и огромната му способност да побира неща. Затова използвах думата „необятна“, за да опиша Божията любов, за да помогна на хората да почувстват колко ценна е тя, да почувстват дълбоката красота на Неговата любов и че силата на Божията любов е безкрайна и необятна. Използвах тази дума, за да помогна на хората да почувстват светостта на Неговата любов и достойнството и ненакърнимостта на Бог, които се разкриват чрез Неговата любов. Сега смятате ли, че „необятна“ е подходяща дума за описване на Божията любов? Може ли Божията любов да се мери с тези две думи — „безмерна“ и „необятна“? Напълно! В човешкия език само тези две думи са донякъде подходящи и са относително близки до описанието на Божията любов. Не смятате ли, че е така? Ако бях поискал от вас да опишете Божията любов, щяхте ли да използвате тези две думи? Най-вероятно нямаше да ги използвате, защото вашето разбиране и оценяване на Божията любов е ограничено в рамките на двуизмерната перспектива и не се е издигнало до висотата на триизмерното пространство. Затова, ако бях поискал от вас да опишете Божията любов, щяхте да почувствате, че не намирате думите, а може би дори щяхте да останете безмълвни. Може да ви е трудно да разберете двете думи, за които говорих днес, а може просто да не сте съгласни. Това само показва, че вашето вникване и разбиране за Божията любов са повърхностни и ограничени до тесен обхват. Казвал съм и преди, че Бог е безкористен; спомняте си тази дума — „безкористен“. Възможно ли е Божията любов да се опише само като безкористна? Това не е ли твърде стеснено разбиране? Трябва да размишлявате повече върху този въпрос, за да можете да извлечете полза от него.

Написаното по-горе е това, което видяхме за Божия нрав и Неговата същина от първото чудо. Въпреки че това е история, която хората четат от няколко хиляди години, тя има прост сюжет и позволява на хората да видят просто явление, но в този прост сюжет можем да видим нещо по-ценно, а именно — Божия нрав и това, което Той притежава и представлява. Тези неща, които Той притежава и представлява, показват Самия Бог и са израз на Собствените Му мисли. Когато Бог изразява мислите Си, това е израз на гласа на Неговото сърце. Той се надява, че ще има хора, които могат да Го разберат, да Го познаят и да осъзнаят волята Му, и които могат да чуят гласа на сърцето Му и ще са способни активно да съдействат, за да изпълнят Неговата воля. Тези неща, които Господ Исус извърши, бяха безгласен израз на Бог.

След това нека разгледаме следния откъс: „Възкресяването на Лазар прославя Бог“.

С какви впечатления оставате, след като прочетете този откъс? Значението на това чудо, което Господ Исус извърши, беше много по-голямо от предишното, защото няма по-удивително чудо от това да върнеш мъртвец от гроба. В онази епоха беше изключително важно Господ Исус да извърши нещо подобно. Тъй като Бог се въплъти, хората можеха да видят само Неговата физическа външност, практическата Му страна и незначителния Му аспект. Дори и някои хора да виждаха и разбираха част от Неговия характер или някои специални способности, които Той изглежда притежаваше, никой не знаеше откъде идва Господ Исус, кой е Той в действителност в същината Си и какви други неща всъщност е способен да направи. Всичко това беше непознато за човечеството. Толкова много хора искаха да намерят доказателство, за да отговорят на тези въпроси за Господ Исус и да узнаят истината. Можеше ли Бог да направи нещо, за да докаже Собствената Си идентичност? За Бог това беше безпроблемно и лесно. За да докаже Своята идентичност и същина, Той можеше да направи нещо навсякъде, по всяко време, но Бог вършеше нещата по Свой начин — по план и на етапи. Той не вършеше нищо безразборно, а търсеше подходящия момент и подходящата възможност да направи нещо, което би позволил на човека да види, нещо, което наистина беше пропито със смисъл. По този начин Той доказа Своята власт и идентичност. Тогава можеше ли възкресяването на Лазар да докаже идентичността на Господ Исус? Нека да разгледаме следния откъс от писанието: „Като изрече това, извика със силен глас: Лазаре, излез навън! Умрелият излезе…“. Когато Господ Исус направи това, Той каза само едно нещо: „Лазаре, излез навън!“. Тогава Лазар излезе от гроба си — това беше постигнато само с няколко думи, изречени от Господ. През това време Господ Исус не издигна олтар и не извърши никакви други действия. Той само каза това единствено нещо. Дали това трябва да се нарече чудо, или заповед? Или беше някаква магия? На пръв поглед изглежда, че може да се нарече чудо, и ако го погледнете от съвременна гледна точка, разбира се, все още можете да го наречете чудо. Със сигурност обаче не можеше да се счита за магия от рода на тази, която може да призове душа от отвъдното, и в никакъв случай не беше каквото и да е магьосничество. Правилно е да се каже, че това чудо беше най-нормалното, малко проявление на властта на Създателя. Това е властта и силата на Бог. Бог има властта да накара човек да умре, духът му да напусне тялото му и да се върне в Хадес или където другаде трябва да отиде. Бог определя кога да умре човек и мястото, на което да отиде след смъртта. Той може да взема тези решения по всяко време и навсякъде, неограничаван от хора, събития, предмети, пространство или география. Ако иска да го направи, Той може да го направи, защото всички неща и живи същества са под Негово управление и всички неща се раждат, живеят и загиват от Неговото слово и Неговата власт. Той може да възкреси мъртвец и това също е нещо, което Той може да направи по всяко време и навсякъде. Това е властта, която единствено Създателят притежава.

Когато Господ Исус извършваше неща като връщането на Лазар от мъртвите, Неговата цел беше да даде доказателство на хората, да покаже на Сатана и да помогне на хората и на Сатана да разберат, че всичко, свързано с човечеството, с живота и смъртта на хората, се определя от Бог и че въпреки че се е въплътил, Той продължава да управлява физическия свят, който може да се види, както и духовния свят, който хората не могат да видят. Това беше, за да знаят хората и Сатана, че нищо, свързано с човечеството, не се контролира от Сатана. Това беше разкриване и проявление на Божията власт, а също и начин Бог да изпрати послание до всички неща, че животът и смъртта на човечеството са в Божиите ръце. Възкресяването на Лазар от Господ Исус е един от начините, по които Създателят поучава и наставлява човечеството. Това беше конкретно действие, в което Той използва Своята сила и власт, за да наставлява човечеството и да му осигури ресурс. Това беше начин, по който Създателят, без да използва слово, позволява на човечеството да види истината, че Той управлява всички неща. Това беше начин Той да каже на човечеството чрез практически действия, че няма друго спасение освен чрез Него. Това мълчаливо средство, което Той използва, за да наставлява човечеството, е вечно, незаличимо и носи на човешките сърца разтърсване и просветление, които никога не могат да избледнеят. Възкресяването на Лазар прослави Бог — то оказа дълбоко въздействие върху всеки един от Божиите последователи. То укрепва здраво разбирането и проникновението у всеки човек, който разбира задълбочено това събитие, че само Бог може да управлява живота и смъртта на хората. Въпреки че Бог има такава власт и въпреки че Той изпрати послание за Своята върховна власт над живота и смъртта на хората чрез възкресяването на Лазар, това не беше основното Му дело. Бог никога не върши безсмислени неща. Всяко нещо, което Той върши, има голяма стойност и е превъзходно бижу в съкровищница. Той категорично не би направил „излизането на човек от гроба“ основна или единствена цел или елемент на Своето дело. Бог не върши нищо, което е лишено смисъл. Възкресяването на Лазар като еднократно събитие е достатъчно, за да покаже Божията власт и да докаже идентичността на Господ Исус. Ето защо Господ Исус не повтори този вид чудо. Бог върши нещата според Собствените Си принципи. На човешки език може да се каже, че Бог занимава ума Си само със сериозни въпроси. Тоест, когато Бог върши нещо, Той не се отклонява от целта на Своето дело. Той знае какво иска да извърши на този етап от делото, какво иска да постигне и ще работи стриктно според Своя план. Ако един покварен човек притежаваше такава способност, той щеше да мисли само как да разкрие способностите си, така че другите да разберат колко страхотен е той, за да му се поклонят, за да може да ги контролира и да ги завладее. Това е злото, което идва от Сатана — това се нарича поквара. Бог не притежава такъв нрав и такава същина. Целта на това, което Той прави, не е да се изтъкне, а да даде на човечеството повече откровение и напътствие и затова хората виждат много малко примери в Библията за подобни събития. Това не означава, че силите на Господ Исус са били ограничени или че Той не е бил способен на такива неща. Просто Бог не е искал да го направи, защото възкресяването на Лазар от Господ Исус имаше много практическо значение, а също и защото основното дело на въплъщаването на Бог не беше да върши чудеса, не беше да връща хора от света на мъртвите, а беше дело на изкупление за човечеството. И така, голяма част от делото, което Господ Исус извърши, беше да учи хората, да им осигурява ресурс и да им помага, а събития като възкресяването на Лазар бяха само малка част от служението на Господ Исус. Нещо повече, може да се каже, че „самоизтъкването“ не е част от Божията същина, така че Господ Исус не е полагал усилия да проявява сдържаност, като не е показал повече чудеса, нито това се е дължало на ограничения на средата, и със сигурност не се е дължало на липса на сила.

Когато Господ Исус върна Лазар от мъртвите, Той използва само тези три думи: „Лазаре, излез навън!“. Той не каза нищо друго освен това. И така, какво показват тези думи? Те показват, че Бог може да постигне всичко чрез словата Си, включително да възкреси мъртвец. Когато Бог създаде всички неща, когато създаде света, Той го направи със слова — изречени заповеди, слова с власт, и по този начин всички неща бяха създадени, и така беше постигнато това. Тези три думи, изречени от Господ Исус, бяха точно като словата, изречени от Бог, когато Той създаде небето, земята и всички неща; по същия начин те притежаваха Божията власт и силата на Създателя. Всички неща се оформиха и се запазиха благодарение на словата от Божиите уста; и по същия начин Лазар излезе от гроба си благодарение на словата от устата на Господ Исус. Това беше властта на Бог, проявена и осъществена в Неговото въплъщение. Този тип власт и способност принадлежаха на Създателя и на Човешкия Син, в Когото се въплъти Създателят. Това е разбирането, на което Бог учи човечеството, като връща Лазар от мъртвите. Сега ще завършим обсъждането на тази тема тук.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог III“)