Проповедта на планината

Блаженствата (Матей 5:3-12)

Сол и светлина за света (Матей 5:13-16)

Законът (Матей 5:17-20)

Гневът (Матей 5:21-26)

За прелюбодейството (Матей 5:27-30)

За развода (Матей 5:31-32)

За клетвите (Матей 5:33-37)

Око за око (Матей 5:38-42)

Обичайте неприятелите си (Матей 5:43-48)

За милостинята (Матей 6:1-4)

За молитвата (Матей 6:5-8)

Притчите на Господ Исус

Притча за сеяча (Матей 13:1-9)

Притча за житото и плевелите (Матей 13:24-30)

Притча за синаповото зърно (Матей 13:31-32)

Притча за кваса (Матей 13:33)

Обяснение на притчата за плевелите (Матей 13:36-43)

Притча за скритото съкровище (Матей 13:44)

Притча за скъпоценния бисер (Матей 13:45-46)

Притча за мрежата (Матей 13:47-50)

Заповедите

Матей 22:37-39 А Той му каза: „Да възлюбиш Господ, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум“. Това е първа и най-голяма заповед. А втора, подобна на нея, е тази: „Да възлюбиш ближния си, както себе си“.

Нека първо разгледаме всяка от различните части на „Проповедта на планината“. Какво засягат всички тези различни части? Със сигурност може да се каже, че цялото съдържание на тези различни части е по-възвишено, по-конкретно и по-близко до живота на хората, отколкото предписанията от Епохата на закона. Казано на съвременен език, тези неща са по-подходящи за реалната практика на хората.

Нека прочетем следното конкретно съдържание: Как трябва да разбираш блаженствата? Какво трябва да знаеш за закона? Как трябва да се дефинира гневът? Какви мерки трябва да се вземат за прелюбодейците? Как трябва да се говори за развода и какви правила има за него? Кой може и кой не може да се разведе? Какво ще кажете за клетвите, за око за око, за обичта към неприятелите, за милосърдието? И така нататък. Всички тези неща са свързани с всеки аспект от практикуването на вярата на хората в Бог и на следването на Бог. Някои от тези практики са приложими и днес, въпреки че са по-повърхностни от това, което понастоящем се изисква от хората — те са доста елементарни истини, които хората срещат във вярата си в Бог. От времето, когато Господ Исус започна делото Си, Той вече беше започнал да работи върху житейския нрав на хората, но тези аспекти на Неговото дело се основаваха на закона. Правилата и начините на говорене по тези теми имаха ли нещо общо с истината? Разбира се, че имаха! Всички предишни предписания и принципи, както и тези проповеди през Епохата на благодатта, бяха свързани с Божия нрав и това, което Той притежава и представлява, и разбира се, с истината. Каквото и да изразява Бог и какъвто и начин на изразяване или език да използва Той, всички неща, които изразява, имат своята основа, произход и отправна точка в принципите на Неговия нрав и това, което Той притежава и представлява. Това е напълно вярно. Така че, макар тези неща, които Той каза, сега да изглеждат малко повърхностни, все пак не можете да кажете, че те не са истината, защото те са били незаменими за хората през Епохата на благодатта, за да изпълняват Божията воля и да постигат промяна в житейския си нрав. Можеш ли да кажеш, че някоя от тези проповеди не съответства на истината? Не, не можеш! Всяка една от тях е истината, защото всички те бяха Божии изисквания към човечеството; всички те бяха принципи и обхват, дадени от Бог, които показват как човек трябва да се държи, и те представляват Божия нрав. Въпреки това, предвид нивото на израстване на хората в живота по онова време, това бяха единствените неща, които те бяха способни да приемат и разберат. Тъй като въпросът с греха на човечеството все още не беше разрешен, това бяха единствените слова, които Господ Исус можеше да произнесе, и Той можеше да използва само простите учения, съдържащи се в тези рамки, за да каже на хората от онова време как трябва да се държат, какво трябва да правят, в рамките на какви принципи и обхват трябва да вършат нещата и как трябва да вярват в Бог и да изпълняват Неговите изисквания. Всичко това се определяше въз основа на духовния ръст на човечеството по онова време. Не беше лесно за хората, живеещи съгласно закона, да приемат тези учения, така че това, на което ги учеше Господ Исус, трябваше да остане в тези рамки.

Сега нека да разгледаме различните части на „Притчите на Господ Исус“.

Първа е притчата за сеяча. Това е много интересна притча; засяването на семена е често срещано събитие в живота на хората. Втора е притчата за плевелите. Всеки, който е засявал посеви, и със сигурност всеки възрастен, знае какво са „плевелите“. Трета е притчата за синаповото зърно. Всички вие знаете какво е горчица, нали? Ако не знаете, можете да погледнете в Библията. Четвъртата притча е притчата за кваса. Сега повечето хора знаят, че квасът се използва за ферментация и че той е нещо, което хората използват в ежедневието си. По-нататъшните притчи, включително шестата, притчата за скритото съкровище; седмата, притчата за скъпоценния бисер; и осмата, притчата за мрежата, всички те са взети и произхождат от реалния живот на хората. Каква картина рисуват тези притчи? Това е картина на Бог, Който става нормален човек, живее заедно с хората и използва езика на живота, човешкия език, за да общува с хората и да им осигури това, от което се нуждаят. Когато Бог се въплъти и живя сред хората дълго време, след като преживя и стана свидетел на различните начини на живот на хората, този опит стана Негов учебен материал, чрез който Той превърна Своя божествен език в човешки език. Разбира се, нещата, които Човешкият Син видя и чу в живота, също обогатиха човешкия Му опит. Когато Той искаше хората да разберат някои истини, да разберат част от Божията воля, тогава Той можеше да използва притчи, подобни на тези по-горе, за да каже на хората за Божията воля и Неговите изисквания към човечеството. Всички тези притчи бяха свързани с живота на хората; нямаше нито една, която да не е свързана с човешкия живот. Когато Господ Исус живееше с хората, Той видя фермерите да се грижат за нивите си и знаеше какво са плевелите и какво е квас; Той разбра, че хората обичат съкровищата, затова използва метафорите както за съкровището, така и за бисера. В живота Той често виждаше рибари да хвърлят мрежите си; Господ Исус видя тази и други дейности, свързани с човешкия живот, и Той също изживя този вид живот. Точно както всяко друго нормално човешко същество, Той изживяваше ежедневието на хората и храненето им по три пъти на ден. Той лично изживяваше живота на обикновения човек и наблюдаваше живота на другите. Когато наблюдаваше и лично изживяваше всичко това, Той не мислеше за това как да води добър живот или как да живее по-свободно и удобно. Вместо това, докато изживяваше истински човешки живот, Господ Исус видя трудностите в живота на хората. Той видя трудностите, окаяността и тъгата на хората, които живеят под влиянието на Сатана и водят живот в грях под властта на Сатана. Докато Той лично изживяваше човешкия живот, Той също изпита колко безпомощни бяха хората, които живееха сред поквара, и видя и изпита нещастните условия на хората, които живееха в грях, които бяха загубили всякаква посока сред мъченията, на които бяха подложени от Сатана и от злото. Когато Господ Исус видя тези неща, със Своята божествена природа ли ги видя, или със Своята човешка природа? Неговата човешка природа наистина съществуваше и беше много жива; Той можеше да изживява и да вижда всичко това. Но разбира се, Той видя тези неща и със Своята същина, която е Неговата божествена природа. Тоест, Самият Христос, Господ Исус, Който беше човек, видя това и всичко, което видя, Го накара да почувства важността и необходимостта от делото, което беше предприел по времето, когато живееше в плът. Въпреки че Самият Той знаеше, че отговорността, която трябваше да поеме в плът, беше толкова огромна и знаеше колко жестока ще бъде болката, пред която щеше да се изправи, когато видя безпомощните хора в греха, когато видя окаяността на живота им и немощните им борби под закона, Той се чувстваше все по-наскърбен и ставаше все по-нетърпелив да спаси човечеството от греха. С каквито и трудности да се сблъскваше или каквато и болка да понасяше, Той ставаше все по-решен да изкупи човечеството, което живееше в грях. Може да се каже, че по време на този процес Господ Исус започна да разбира все по-ясно делото, което трябваше да извърши, и това, което Му беше поверено. Той също ставаше все по-нетърпелив да завърши делото, което трябваше да извърши — да поеме всички грехове на човечеството, да изкупи греховете на хората, така че те повече да не живеят в грях, и в същото време Бог щеше да е способен да прости греховете на хората заради приноса за грях, което щеше да Му позволи да продължи Своето дело за спасяване на човечеството. Може да се каже, че в сърцето Си Господ Исус беше готов да предложи Себе Си за човечеството, да пожертва Себе Си. Той беше готов и да се принесе в жертва за грях, да бъде прикован на кръста и Той наистина беше нетърпелив да завърши това дело. Когато видя окаяните условия на човешкия живот, Той още повече искаше да изпълни мисията Си възможно най-бързо, без да се бави нито с минута или дори секунда. Той чувстваше такава неотложност, че не се замисли колко голяма ще бъде Собствената Му болка, нито таеше някакви опасения за това колко унижения ще трябва да понесе. Той таеше само едно убеждение в сърцето Си: щом принася Себе Си, щом е прикован на кръста като принос за грях, тогава Божията воля щеше да бъде изпълнена и Бог щеше да може да започне ново дело. Животът на човечеството и неговото състояние на съществуване в грях щяха да се променят напълно. Неговото убеждение и това, което Той беше решен да направи, бяха свързани със спасяването на човека и Той имаше само една цел — да изпълни Божията воля, за да може Бог успешно да започне следващия етап от Своето дело. Това беше в ума на Господ Исус по онова време.

Живеейки в човешко тяло, въплътеният Бог притежаваше нормална човешка природа; Той притежаваше емоциите и рационалността на нормален човек. Той знаеше какво е щастие, какво е болка и когато видя човечеството да води такъв живот, Той почувства дълбоко, че просто да даде на хората някои учения, да им осигури нещо или да ги научи на нещо, нямаше да е достатъчно, за да ги изведе от греха. Нито просто да ги накара да спазват заповедите можеше да изкупи греха им — едва когато Той пое греха на човечеството и стана подобие на греховна плът, в замяна Той можеше да спечели свободата на човечеството и Божията прошка за човечеството. И така, след като Господ Исус изживя и стана свидетел на живота на хората в грях, в сърцето Му се прояви силно желание — да позволи на хората да се освободят от живота си на борещи се сред греха. Това желание Го караше да чувства все по-силно, че трябва да отиде на кръста и да поеме греховете на човечеството възможно най-скоро и възможно най-бързо. Това си мислеше Господ Исус по онова време, след като беше живял с хората и беше видял, чул и почувствал нещастието на живота им в грях. Това, че въплътеният Бог може да има такава воля за човечеството, че Той може да изрази и разкрие такъв нрав — дали това е нещо, което един обикновен човек би могъл да има? Какво би видял обикновеният човек, който живее в такава среда? Какво би си помислил? Ако обикновеният човек се беше сблъскал с всичко това, щеше ли да погледне на проблемите от възвишена гледна точка? Определено не! Въпреки че външният вид на въплътения Бог е съвсем същият като на човека и въпреки че Той усвоява човешкото знание и говори на човешки език, а понякога дори изразява идеите Си чрез методите или начините на говорене, характерни за хората, все пак начинът, по който Той вижда хората и вижда същината на нещата, съвсем не е същият като начина, по който покварените хора виждат човечеството и същината на нещата. Неговата гледна точка и висотата, на която Той стои, е нещо недостижимо за който и да е покварен човек. Това е така, защото Бог е истина, защото плътта, която Той носи, също притежава същината на Бог, а Неговите мисли и това, което се изразява чрез Неговата човешка природа, също са истината. За покварените хора това, което Той изразява в плът, е приток на истината и на живота. Този приток не е само за един човек, а за цялото човечество. В сърцето на всеки покварен човек са само онези няколко души, които са свързани с него. Той се грижи и се интересува само за тази шепа хора. Когато на хоризонта се задава бедствие, той първо мисли за собствените си деца, за съпруга или съпругата си или за родителите си. Най-много някой по-състрадателен човек да помисли за някой роднина или добър приятел, но дали мислите дори на такъв състрадателен човек се простират по-далеч от това? Не, никога! Защото хората все пак са хора и могат да гледат на всяко нещо само от висотата и гледната точка на човешкото същество. Въплътеният Бог обаче е напълно различен от покварения човек. Колкото и да е обикновено, нормално и смирено въплътеното Божие тяло или дори с каквото и презрение да гледат хората на Него, Неговите мисли и отношението Му към човечеството са неща, които никой човек не би могъл да притежава и на които никой човек не би могъл да подражава. Той винаги ще гледа на човечеството от гледната точка на божествената природа, от висотата на Своята позиция на Създател. Той винаги ще вижда човечеството през същината и нагласата на Бог. Той категорично не може да види човечеството от ниското ниво на обикновен човек или от гледната точка на покварен човек. Човекът гледа на човешките същества с човешки очи и използва като мерило неща като човешкото познание и човешките правила и теории. Това е в рамките на онова, което хората могат да видят с очите си, и на онова, което е постижимо за покварените хора. Когато Бог гледа човечеството, Той гледа с божествено зрение и използва като мярка Своята същина и това, което притежава и представлява. В този обхват влизат неща, които хората не могат да видят, и в това отношение въплътеният Бог и покварените хора са напълно различни. Тази разлика се определя от различната същина на хората и на Бог — именно тази различна същина определя тяхната идентичност и положение, както и гледната точка и висината, от която виждат нещата. Виждате ли изразяването и разкриването на Самия Бог в Господ Исус? Може да се каже, че всичко, което Господ Исус е извършил и казал, е свързано с Неговото служение и с Божието дело на управлението, че всичко това е израз и разкриване на Божията същина. Макар че Той е имал човешко проявление, Неговата божествена същина и разкриването на Неговата божествена природа не могат да се отрекат. Дали това човешко проявление наистина е било проявление на човешка природа? Неговото човешко проявление по самата си същина беше съвсем различно от човешкото проявление на покварените хора. Господ Исус беше въплътен Бог. Ако Той наистина беше един от обикновените, покварени хора, можеше ли да види живота на човечеството в грях от божествена гледна точка? Категорично не! Това е разликата между Човешкия Син и обикновените хора. Всички покварени хора живеят в грях и когато някой види грях, не изпитва никакво особено чувство към него; всички те са еднакви, точно като прасе, което живее в калта и изобщо не се чувства неудобно или мръсно — напротив, храни се добре и спи спокойно. Ако някой почисти кочината, прасето всъщност тогава ще е неспокойно и няма да остане чисто. Не след дълго то отново ще се търкаля в калта, съвсем удобно, защото е мръсно същество. Хората смятат, че прасетата са мръсни, но ако почистиш мястото, където прасето живее, то няма да се почувства по-добре — затова никой не държи прасе в къщата си. Начинът, по който хората гледат на прасетата, винаги ще бъде различен от начина, по който се чувстват самите прасета, защото хората и прасетата не са от един и същи вид. И тъй като въплътеният Човешки Син не е от същия вид като покварените хора, само въплътеният Бог може да вижда човечеството и всичко останало от божествена гледна точка, от висотата на Бог.

Какво да кажем за страданието, което Бог изпитва, когато се въплъти и живее сред човечеството? Какво е това страдание? Разбира ли някой наистина? Някои хора казват, че Бог страда много, че макар да е Самият Бог, хората не разбират Неговата същина, но все са склонни да се отнасят към Него като към човек, което Го огорчава и оскърбява — те казват, че поради тези причини Божието страдание наистина е голямо. Други хора казват, че Бог е невинен и безгрешен, но че Той страда по същия начин като хората, че Той търпи преследване, клевети и унижения заедно с хората; те казват, че Той понася и неразбирането и непокорството на Своите последователи — така те казват, че Божието страдание наистина не може да бъде измерено. И така, изглежда че вие не разбирате Бог истински. Всъщност това страдание, за което говорите, за Бог не представлява истинско страдание, защото има по-голямо страдание от това. Тогава какво е истинското страдание за Самия Бог? Какво е истинското страдание за въплътеното Божие тяло? Бог не счита за страдание това, че човечеството не Го разбира, нито счита за страдание това, че хората разбират погрешно Бог и не Го възприемат като Бог. Въпреки това, хората често чувстват, че Бог трябва да е претърпял голяма несправедливост, че през времето, което Бог прекарва в плът, Той не може да разкрие Своята личност на човечеството и да позволи на хората да видят Неговото величие, че Бог смирено се крие в незначителна плът и че това трябва да е голямо мъчение за Него. Хората вземат присърце това, което могат да разберат и това, което могат да видят от Божието страдание, и по всякакъв начин насочват съчувствието си към Бог, а често дори отправят малко възхвала за Неговото страдание. В действителност има разлика; има разминаване между това, което хората разбират за Божието страдание, и това, което Той наистина чувства. Казвам ви истината — за Бог, независимо дали е Божият Дух, или въплътеното Божие тяло, страданието, описано по-горе, не е истинско страдание. Тогава от какво всъщност страда Бог? Нека поговорим за Божието страдание само от гледна точка на въплътения Бог.

Когато Бог се въплъти и се превърна в обикновен, нормален човек, Който живее редом с хората, сред човечеството, не може ли Той да види и почувства човешките средства, закони и философия на живот? Как се чувства Той от тези средства и закони за живот? Изпитва ли отвращение в сърцето Си? Защо ще изпитва отвращение? Какви са средствата и законите за живот на човечеството? В какви принципи се коренят те? На какво се основават? Средствата, законите и останалите неща на човечеството, които се отнасят до начина на живот — всичко това е създадено въз основа на логиката, знанието и философията на Сатана. Хората, които живеят под такива закони, нямат човешка природа, нямат истина — всички те се противопоставят на истината и са враждебни към Бог. Ако погледнем Божията същина, ще видим, че тя е точно противоположна на логиката, знанието и философията на Сатана. Божията същина е изпълнена с праведност, истина, святост и с реалността на всички положителни неща. Какво чувства Бог, Който притежава тази същина и живее сред такова човечество? Какво чувства в сърцето Си? Нима то не е изпълнено с болка? Сърцето Му страда от болка, която никой човек не може да разбере или изпита. Това е така, защото всичко, с което Той се сблъсква, среща, чува, вижда и преживява, е цялата поквара и зло на хората, както и бунтът и съпротивата им срещу истината. Всичко, което идва от хората, е източник на Неговите страдания. Тоест тъй като Неговата същина не е същата като на покварените хора, покварата на хората става източник на Неговото най-голямо страдание. Когато Бог се въплъти, Той може ли да намери някого, който да говори на общ език с Него? Такъв човек не може да се намери сред хората. Не може да се намери човек, който може да общува или разговаря с Бог — как мислите, че се чувства Бог от това? Всички неща, които хората обсъждат и обичат, към които се стремят и за които копнеят, са свързани с греха и злите тенденции. Когато Бог се сблъсква с всичко това, нима не е като да се забие нож в сърцето Му? Изправен пред тези неща, може ли Той да изпитва радост в сърцето Си? Може ли да намери утеха? Онези, които живеят с Него, са хора, изпълнени с бунт и зло — как да не страда сърцето Му? Колко голямо всъщност е това страдание и кой го е грижа за него? Кой обръща внимание? И кой е способен да го оцени? Хората няма как да разберат Божието сърце. Неговото страдание е особено непонятно за хората, а студенината и безчувствеността на хората още повече задълбочават Божието страдание.

Има хора, които често съчувстват на тежкото положение на Христос, защото в Библията има стих, който гласи: „Лисиците си имат леговища и птиците — гнезда; а Човешкият Син няма къде глава да подслони“. Когато хората чуят това, те го приемат присърце и вярват, че това е най-голямото страдание, което Бог понася, и най-голямото страдание, което Христос понася. Сега, ако погледнем на това от гледна точка на фактите, дали е така? Не. Бог не смята, че тези трудности са страдание. Той никога не се е оплаквал от несправедливост поради трудностите на плътта и никога не е карал хората да Му се отплащат или да Го възнаграждават с каквото и да е. Но когато Той става свидетел на всичко, което се случва с човечеството и покварения живот и злото на покварените хора, когато е свидетел на това, че човечеството е в хватката на Сатана, пленено е от Сатана и не може да избяга, че хората, живеещи в грях, не знаят каква е истината, Той не може да търпи всички тези грехове. Отвращението Му от хората се засилва с всеки изминал ден, но Той трябва да изтърпи всичко това. Това е голямото Божие страдание. Бог не може да изрази напълно дори гласа на сърцето Си или емоциите Си пред Своите последователи и никой от Неговите последователи не може истински да разбере Неговото страдание. Никой дори не се опитва да разбере или да утеши Неговото сърце, което понася това страдание ден след ден, година след година, отново и отново. Какво виждате във всичко това? Бог не изисква нищо от хората в замяна на това, което е дал, но поради Божията същина Той категорично не може да търпи злото, покварата и греха на човечеството, а вместо това изпитва крайно отвращение и ненавист, което води до безкрайно страдание за Божието сърце и Неговата плът. Виждали ли сте това? Най-вероятно никой от вас не би могъл да го види, защото никой от вас не може истински да разбере Бог. С течение на времето трябва постепенно сами да го изживеете.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог III“)