Прости седемдесет пъти по седем

Матей 18:21-22 Тогава Петър се приближи и Му каза: Господи, до колко пъти, като съгреши брат ми спрямо мене, да му прощавам? До седем пъти ли? Исус му каза: Не ти казвам до седем пъти, а до седемдесет пъти по седем.

Божията любов

Матей 22:37-39 А Той му каза: „Да възлюбиш Господ, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум“. Това е първа и най-голяма заповед. А втора, подобна на нея, е тази: „Да възлюбиш ближния си, както себе си“.

В единия от тези два откъса се говори за прошка, а в другия — за любов. Тези две теми наистина подчертават делото, което Господ Исус искаше да извърши през Епохата на благодатта.

Когато Бог се въплъти, Той донесе със Себе Си етап от Своето дело, който представляваше специфичните работни задачи и нрава, който Той искаше да изрази през тази епоха. Всичко, което Човешкият Син правеше през този период, се отнасяше до делото, което Бог искаше да извърши през тази епоха. Той нямаше да свърши нито повече, нито по-малко. Всяко нещо, което Той каза, и всяко нещо, което извърши, беше свързано с тази епоха. Независимо дали го изрази по човешки начин с човешки, или с божествен език и без значение по какъв начин или от каква гледна точка го направи, Неговата цел беше да помогне на хората да разберат какво иска да свърши, каква беше Неговата воля и какви бяха изискванията Му към хората. Той можеше да използва различни средства и различни гледни точки, за да помогне на хората да разберат и да узнаят Неговата воля и да разберат Неговото дело за спасяване на човечеството. Така че през Епохата на благодатта през повечето време виждаме Господ Исус да използва човешки език, за да изрази това, което Той искаше да съобщи на човечеството. Нещо повече, виждаме Го от гледната точка на обикновен водач, Който говори с хората, осигурява ресурс за техните потребности и им помага с това, което са поискали. Този начин на работа не беше наблюдаван през Епохата на закона, която предшестваше Епохата на благодатта. Той стана по-близък с хората и по-състрадателен към тях, както и по-способен да постигне практически резултати както по отношение на формата, така и по отношение на начина. Метафората за прошката към хората седемдесет пъти по седем наистина изяснява този въпрос. Целта, която се постига чрез числото в тази метафора, е да позволи на хората да разберат намерението на Господ Исус по времето, когато каза това. Намерението Му беше хората да прощават на другите — не веднъж или два пъти, и дори не седем пъти, а седемдесет пъти по седем. Какъв замисъл се съдържа в идеята за „седемдесет пъти по седем“? Той е да накара хората да превърнат прошката в своя собствена отговорност, нещо, което трябва да научат, и „път“, към който трябва да се придържат. Въпреки че това беше само метафора, тя послужи за подчертаване на най-важното. Тя помогна на хората да преценят в дълбочина какво имаше предвид Той и да намерят правилния начин, по който трябва да практикуват, както и принципите и стандартите на практикуване. Тази метафора помогна на хората да разберат ясно и им даде правилно възприятие — че трябва да се научат да прощават и то да прощават безброй пъти и безусловно, но с нагласата да проявяват великодушие и разбиране към другите. Какво беше в сърцето на Господ Исус, когато Той каза това? Наистина ли мислеше за числото „седемдесет пъти по седем“? Не. Има ли определен брой пъти, в които Бог ще прости на човека? Има много хора, които много се интересуват от конкретния „брой пъти“, споменат тук, които наистина искат да разберат произхода и значението на това число. Те искат да разберат защо това число е излязло от устата на Господ Исус; те вярват, че това число има по-дълбок смисъл. Но всъщност това беше просто фигура на човешката реч, която Бог използва. Всеки извод или значение трябва да се приема заедно с изискванията на Господ Исус към човечеството. Когато Бог още не се беше въплътил, хората не разбираха много от това, което Той казваше, защото Неговите слова произлизаха от съвършена божествена природа. Гледната точка и контекстът на казаното от Него бяха невидими и недостижими за хората; то беше изразено, идвайки от един духовен свят, който хората не можеха да видят. Хората, които живееха в плът, не можеха да преминат в духовния свят. Но след като Бог се въплъти, Той говореше на човечеството от човешка гледна точка и излезе и надхвърли рамките на духовния свят. Той можеше да изрази Своя божествен нрав, воля и отношение чрез неща, които хората можеха да си представят, чрез неща, които виждаха и които срещаха в живота си, и като използваше методи, които хората можеха да приемат, на език, който те можеха да разберат, и със знание, което можеха да схванат, за да позволи на човечеството да разбере и да опознае Бог, да разбере Неговото намерение и изискваните от Него стандарти в рамките на техните възможности и до степента, в която бяха способни. Това беше методът и принципът на Божието дело в човешки образ. Въпреки че Неговите начини и принципи на работа в плът бяха постигнати най-вече от или чрез човешката природа, те наистина постигнаха резултати, които не биха могли да бъдат постигнати, ако Той работеше пряко чрез божествената природа. Божието дело в човешки образ беше по-конкретно, по-реално и по-целенасочено, методите бяха много по-гъвкави и по форма то надминаваше делото, извършено през Епохата на закона.

Сега нека поговорим за това да обичаш Господ и да обичаш ближния си като себе си. Дали това е нещо, което се изразява пряко в божествената природа? Не, очевидно не е! За всички тези неща Човешкият Син говореше чрез човешката природа; само човешките същества биха казали нещо като „Да възлюбиш ближния си, както себе си“ и „Обичай другите, както цениш собствения си живот“. Само хората говорят по този начин. Бог никога не е говорил така. Най-малкото, Бог няма подобен език в Своята божествена природа, защото Той не се нуждае от подобно убеждаване: „Да възлюбиш ближния си, както себе си“, за да направлява любовта Си към човечеството, защото Божията любов към човечеството е естествен израз на това, което Той притежава и представлява. Кога сте чували Бог да казва нещо като: „Обичам човечеството, както обичам Себе Си“? Не сте, защото любовта се съдържа в Божията същина и в това, което Той притежава и представлява. Божията любов към човечеството, Неговото отношение и начинът, по който се държи към хората, са естествен израз и разкриване на Неговия нрав. Не е необходимо Той да прави това преднамерено по определен начин или преднамерено да следва определен метод или морален кодекс, за да постигне любов към ближния като към Себе Си — Той вече притежава такава същина. Какво виждаш в това? Когато Бог работеше в човешки образ, много от Неговите методи, слова и истини бяха изразени по човешки начин. Но в същото време Божият нрав, това, което Той притежава и представлява и Неговата воля бяха изразени, за да могат хората да ги опознаят и разберат. Това, което те опознаха и разбраха, беше именно Неговата същина и това, което Той притежава и представлява, което съответства на изконната идентичност и статут на Самия Бог. Тоест въплътеният Човешки Син изрази изконния нрав и същина на Самия Бог във възможно най-висока степен и възможно най-точно. Човешката природа на Човешкия Син не само не беше пречка или бариера за общуването и взаимодействието на човека с Бог, намиращ се в небето, но в действителност това беше единственият канал и единственият мост, по който човечеството можеше да се свърже със Създателя. Сега, в този момент, не смятате ли, че има много прилики между естеството и методите на делото, извършено от Господ Исус през Епохата на благодатта, и сегашния етап на делото? Този настоящ етап на делото също използва много човешки език, за да изрази Божия нрав, и голяма част от езика и методите от ежедневието на хората, както и човешкото познание, за да изрази волята на Самия Бог. След като Бог се въплъти, независимо дали говори от човешка гледна точка, или от божествена гледна точка, голяма част от Неговия език и методи на изразяване са посредством езика и методите на хората. Тоест, когато Бог се въплъти, това е най-добрата възможност за теб да видиш Божието всемогъщество и Неговата мъдрост и да опознаеш всеки реален аспект на Бог. Когато Бог се въплъти и докато растеше, Той разбра, научи и усвои някои от човешките знания, здрав разум, език и методи на изразяване в човешката природа. Въплътеният Бог притежаваше тези неща, които произлизаха от създадените от Него хора. Те станаха инструменти на Въплътения Бог за изразяване на Неговия нрав и Неговата божествена природа и Му позволиха да направи делото Си по-подходящо, по-достоверно и по-точно, когато работеше сред хората от човешка гледна точка и посредством човешки език. Това направи Неговото дело по-достъпно и по-лесно разбираемо за хората и така постигна резултатите, които Бог искаше. Нима не е по-практично Бог да работи в плът по този начин? Нима това не е Божията мъдрост? Когато Бог се въплъти, когато Божията плът беше способна да поеме делото, което Той искаше да извърши, тогава Той на практика щеше да изрази Своя нрав и Своето дело и това беше и времето, когато Той можеше официално да започне Своето служение като Човешки Син. Това означаваше, че вече не съществуваше „пропаст между поколенията“ между Бог и човека, че Бог скоро щеше да прекрати делото Си на общуване чрез пратеници и че Самият Бог можеше лично и в плът да изразява всички слова, които искаше, и да извърши делото, което искаше. Това означаваше също, че хората, които Бог спасява, са по-близо до Него, че Неговото дело на управлението е навлязло в нова територия и че цялото човечество е на път да се изправи пред нова ера.

Всеки, който е чел Библията, знае, че когато се е родил Господ Исус, са се случили много събития. Най-голямото от тези събития беше преследването Му от царя на дяволите, което стигна до такава крайност, че всички деца в града, които бяха на възраст до две години, бяха избити. Очевидно е, че Бог пое голям риск, като се въплъти сред хората; очевидна е и голямата цена, която Той плати за завършването на Своето управление на спасяването на човечеството. Големите надежди, които Бог възлагаше на Своето дело, извършено в плът сред човечеството, също са очевидни. Как се чувстваше Той, когато Божията плът беше способна да поеме дело сред хората? Хората би трябвало да могат да разберат това до известна степен, нали? Най-малкото, Бог беше щастлив, защото можеше да започне да извършва новото Си дело сред хората. Когато Господ Исус беше кръстен и официално започна Своето дело да изпълнява служението Си, Божието сърце беше преизпълнено с радост, защото след толкова много години на чакане и подготовка Той най-сетне можеше да облече плътта на нормален човек и да започне новото Си дело под формата на човек от плът и кръв, Когото хората можеха да видят и докоснат. Най-накрая можеше да говори лице в лице и от сърце с хората чрез идентичността на човек. Бог най-накрая можеше да се изправи лице в лице с хората чрез средствата на човешките способи и човешкия език; Той можеше да осигури ресурс на хората, да ги просвети и да им помогне, като използва човешки език; Той можеше да се храни на една маса и да живее на едно и също място с тях. Той също можеше да вижда човешките същества, да вижда нещата и да вижда всичко по начина, по който хората ги виждаха, и то през техните собствени очи. За Бог това вече беше първата Му победа в Неговото дело в плът. Би могло да се каже също, че това беше завършване на едно велико дело — заради това, разбира се, Бог беше най-щастлив. От този момент нататък Бог за първи път почувства известна удовлетвореност от Своето дело сред хората. Всички събития, които се случиха, бяха толкова практични и толкова естествени, а удовлетвореността, която Бог почувства, беше толкова истинска. Всеки път, когато се осъществи нов етап от Божието дело, и всеки път, когато Бог се чувства удовлетворен, човечеството може да се приближи до Бог и до спасението. За Бог това е и началото на Неговото ново дело, с което напредва в Своя план за управление, и нещо повече, това са моментите, когато Неговите намерения се доближават до пълно осъществяване. За човечеството появата на такава възможност е щастливо и много добро събитие; за всички онези, които очакват Божието спасение, това е важна и радостна новина. Когато Бог извършва нов етап на делото Си, тогава за Него има ново начало, а когато това ново дело и това ново начало започнат и се прилагат сред хората, в този момент резултатът от този етап на делото вече е определен и завършен, а Бог вече е видял крайния му ефект и резултат. Това е и моментът, в който тези резултати карат Бог да се чувства удовлетворен и, разбира се, в който сърцето Му е щастливо. Бог се чувства спокоен, защото в Неговите очи Той вече е видял и определил хората, които търси, и вече е спечелил тази група хора, група, която е способна да направи Неговото дело успешно и да Му донесе удовлетворение. Така Той оставя настрана тревогите Си и се чувства щастлив. Тоест, когато Божията плът е способна да започне ново дело сред хората и Той започне безпрепятствено да извършва делото, което трябва да свърши, и когато почувства, че всичко е изпълнено, тогава краят вече е видим за Него. Затова Той е доволен и сърцето Му е щастливо. Как се изразява Божието щастие? Можете ли да си представите какъв би могъл да бъде отговорът? Може ли Бог да плаче? Способен ли е Бог да плаче? Може ли Бог да пляска с ръце? Може ли Бог да танцува? Може ли Бог да пее? Ако е така, какво би изпял Той? Разбира се, Бог би могъл да изпее красива, трогателна песен, песен, която да изрази радостта и щастието в сърцето Му. Той би могъл да я пее за човечеството, за Себе Си и за всички неща. Божието щастие може да се изрази по всякакъв начин — всичко това е нормално, защото Бог има радости и скърби и различните Му чувства могат да се изразят по различни начини. Това е Негово право и няма нищо по-нормално и по-правилно. Хората не бива да мислят нищо друго за това. Вие не бива да се опитвате да използвате „заклинанието за затягане на лентата“^[а] и да ограничавате Бог, като Му казвате, че не трябва да прави това или онова, че не трябва да постъпва по този или онзи начин и така да ограничавате Неговото щастие или друго чувство, което би могъл да изпитва. В сърцата на хората Бог не може да бъде щастлив, не може да пролива сълзи, не може да плаче — Той не може да изразява никаква емоция. Вярвам, че благодарение на това, което обсъдихме по време на тези две общения, вие вече няма да гледате на Бог по този начин, а ще Му позволите да получи известна свобода и да се отпусне. Това е много хубаво нещо. Ако в бъдеще сте способни да почувствате истински тъгата на Бог, когато чуете, че Той е тъжен, и ако сте способни да почувствате истински Неговото щастие, когато чуете, че Той е щастлив, тогава поне ще можете ясно да знаете и да разбирате кое прави Бог щастлив и кое Го натъжава. Когато си способен да се чувстваш тъжен, защото Бог е тъжен, и да се чувстваш щастлив, защото Бог е щастлив, Той ще е спечелил сърцето ти напълно и между теб и Него вече няма да има никаква преграда. Повече няма да се опитваш да ограничаваш Бог с човешки идеи, представи и знания. По това време Бог ще бъде жив в сърцето ти и присъствието Му ще е ярко. Той ще бъде Богът на твоя живот и Господарят на всичко, свързано с теб. Имате ли такъв стремеж? Уверени ли сте, че можете да постигнете това?

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог III“)

Забележка:

а. „Заклинанието за затягане на лентата“ е заклинание, използвано от монаха Танг Санзан в китайския роман „Пътуване на Запад“. Той използва това заклинание, за да контролира Сун Укун, като затяга метална лента около главата му, като му причинява остро главоболие и по този начин го поставя под контрол. То се е превърнало в метафора, за да се опише нещо, което обвързва човек.