Матей 18:12-14 Как ви се вижда? Ако някой човек има сто овце и едната от тях се заблуди, не оставя ли деветдесет и деветте и не отива ли по хълмовете да търси заблудилата се? И като я намери, истина ви казвам, той се радва за нея повече, отколкото за деветдесет и деветте незаблудили се. Също така не е по волята на вашия Отец, Който е на небесата, да загине нито един от тези, малките.

Този откъс е притча — какво чувство предизвиква у хората? Начинът на изразяване — притчата — използван тук, е фигура на речта в човешкия език и като такава принадлежи към обхвата на човешкото познание. Ако Бог беше казал нещо подобно през Епохата на закона, на хората щеше да им се стори, че такива слова не съответстват истински на идентичността на Бог, но когато Човешкият Син предаде тези слова през Епохата на благодатта, те се видяха на хората утешителни, топли и близки. Когато Бог се въплъти, когато се появи в образа на човек, Той използва много подходяща притча, която произхождаше от собствената Му човешка природа, за да изрази гласа на сърцето Си. Този глас представляваше гласа на Самия Бог и делото, което Той искаше да извърши през тази епоха. Той също така представляваше отношението, което Бог имаше към хората през Епохата на благодатта. От гледна точка на Божието отношение към хората, Той сравни всеки човек с овца. Ако една овца се беше заблудила, Той щеше да направи всичко необходимо, за да я намери. Това представляваше принцип на Божието дело сред човечеството по онова време, когато Той беше въплътен. Бог използва тази притча, за да опише Своята решителност и отношението Си към това дело. Това беше предимството на Божието въплъщение: Той можеше да се възползва от знанията на хората и да използва човешки език, за да говори на хората и да изрази волята Си. Той обясни или „преведе“ на човека Своя труден за разбиране, божествен език, който хората се мъчеха да разберат, на човешки език, по човешки начин. Това помогна на хората да разберат Неговата воля и да знаят какво иска да направи Той. Той също така можеше да разговаря с хората от човешка гледна точка, като използва човешки език, и да общува с тях по разбираем за тях начин. Той дори можеше да говори и да работи, като използва човешки език и познания, за да могат хората да почувстват Божията доброта и близост и да могат да видят сърцето Му. Какво виждате в това? Има ли някаква забрана в Божиите слова и действия? От човешка гледна точка е невъзможно Бог да използва човешкото знание, език или начини на говорене, за да говори за това, което Самият Бог иска да каже, за делото, което иска да извърши, или за да изрази Собствената Си воля. Но това е погрешно мислене. Бог използва този тип притчи, за да могат хората да почувстват реалността и искреността на Бог и да видят Неговото отношение към хората през този период от време. Тази притча пробуди от сън хората, които дълго време бяха живели според закона, а също така вдъхновяваше поколение след поколение хора, които живееха през Епохата на благодатта. Като четат откъса от тази притча, хората узнават Божията искреност в спасяването на човечеството и разбират тежестта и значението, които Бог отдава на човечеството в сърцето Си.

Нека да разгледаме последното изречение от този откъс: „Също така не е по волята на вашия Отец, Който е на небесата, да загине нито един от тези, малките“. Дали това са думи на Господ Исус, или на Небесния Отец? На пръв поглед изглежда, че говори Господ Исус, но Неговата воля представлява волята на Самия Бог, затова Той каза: „Също така не е по волята на вашия Отец, Който е на небесата, да загине нито един от тези, малките“. Хората по онова време признаваха за Бог само Небесния Отец и вярваха, че този човек, когото виждат пред очите си, беше просто изпратен от Него и не може да представлява Небесния Отец. Ето защо Господ Исус трябваше да добави това изречение към края на тази притча, за да могат хората наистина да почувстват Божията воля за човечеството и да почувстват истинността и точността на това, което Той каза. Въпреки че това изречение беше просто, то беше казано с грижа и любов и разкри смирението и скритостта на Господ Исус. Независимо дали Бог беше въплътен, или работеше в духовния свят, Той най-добре познаваше човешкото сърце и най-добре разбираше от какво се нуждаят хората, знаеше за какво се тревожат и какво ги обърква и затова добави това изречение. Това изречение подчерта един проблем, скрит в хората: те бяха скептични към това, което каза Човешкият Син, тоест, когато Господ Исус говореше, Той трябваше да добави: „Също така не е по волята на вашия Отец, Който е на небесата, да загине нито един от тези, малките“ и само при тази предпоставка словата Му можеха да постигнат резултат, да накарат хората да повярват в тяхната точност и да увеличат тяхната правдоподобност. Това показва, че когато Бог стана обикновен Човешки Син, Бог и човечеството имаха много несигурни взаимоотношения и че положението на Човешкия Син беше много смущаващо. То показва и колко незначителен е бил статутът на Господ Исус сред хората по онова време. Когато Той каза това, всъщност искаше да каже на хората: можете да бъдете спокойни — тези слова не представляват това, което е в Собственото Ми сърце, а са волята на Бог, Който е във вашите сърца. За човечеството това не беше ли нещо иронично? Въпреки че Бог, работещ в плът, имаше много предимства, които не притежаваше в Своята личност, Той трябваше да устои на техните съмнения и на това, че Го отхвърляха, както и на вцепенението и безчувствеността им. Може да се каже, че процесът на делото на Човешкия Син беше процес на изживяване на отхвърляне от страна на хората и изживяване на съревноваването им с Него. Нещо повече, това беше процесът на непрекъсната работа, за да спечели доверието на хората и да завоюва човечеството чрез това, което Той притежава и представлява, чрез Собствената Си същина. Не става дума за това, че въплътеният Бог водеше война на земята срещу Сатана; по-скоро става дума за това, че Бог стана обикновен човек и започна борба с онези, които Го следват, и в тази борба Човешкият Син завърши Своето дело със Своето смирение, с това, което притежава и представлява, и със Своята любов и мъдрост. Той спечели хората, които искаше, придоби идентичността и статута, които заслужаваше, и се „завърна“ на трона Си.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог III“)