След това нека да разгледаме последното изречение в този откъс: „Защото Човешкият Син е Господар на съботата“. Има ли практическа страна на това изречение? Можете ли да видите практическата страна? Всичко, казано от Бог, идва от сърцето Му, така че защо е казал това? Как го разбирате? Сега може и да разбирате значението на това изречение, но по времето, когато то беше изречено, не много хора го разбраха, защото човечеството тъкмо беше излязло от Епохата на закона. За тях беше много трудно да се отклонят от съботата, да не говорим за разбирането на това какво е истинска събота.

Изречението „Човешкият Син е Господар на съботата“ казва на хората, че всичко, свързано с Бог, не е от материално естество и че макар Бог да може да осигури ресурс за всички твои материални потребности, щом всички те са задоволени, може ли удовлетворението от тези неща да замени стремежа ти към истината? Това очевидно не е възможно! Божият нрав и това, което Той притежава и представлява, за което сме разговаряли, са истината. Неговата стойност не може да се измерва с никакви материални предмети, колкото и ценни да са те, нито пък може да се изрази в пари, защото това не е материален обект и удовлетворява потребностите на сърцето на всеки човек. За всеки човек стойността на тези недосегаеми истини би трябвало да е по-голяма от стойността на всички материални неща, които би могъл да цениш, нали? Това твърдение е нещо, над което трябва да се замислите по-дълго. Основният смисъл на казаното от Мен е, че това, което Бог притежава и представлява, и всичко, свързано с Бог, са най-важните неща за всеки човек и не могат да бъдат заменени от никакъв материален предмет. Ще ти дам един пример: когато си гладен, се нуждаеш от храна. Тази храна може да бъде относително добра или повече или по-малко незадоволителна, но стига да се заситиш, това неприятно чувство на глад вече няма да съществува — то ще изчезне. Можеш да седиш спокойно и тялото ти ще почива. Проблемът с човешкия глад може да се разреши с храна, но когато следваш Бог и чувстваш, че нямаш разбиране за Него, как можеш да разрешиш проблема с празнотата в сърцето си? Може ли да се разреши с храна? Или когато следваш Бог и не разбираш Неговата воля, какво можеш да използваш, за да компенсираш този глад в сърцето си? В процеса на твоето изживяване на спасението от Бог, докато се стремиш към промяна в нрава си, ако не разбираш Неговата воля или не знаеш каква е истината, ако не разбираш Божия нрав, тогава няма ли да се чувстваш много притеснен? Няма ли да почувстваш силен глад и жажда в сърцето си? Тези чувства няма ли да ти попречат да се чувстваш спокоен в сърцето си? И така, как можеш да компенсираш този глад в сърцето си — има ли начин да разрешиш този проблем? Някои хора пазаруват, други търсят приятели, на които да се доверят, трети се отдават на дълъг сън, четвърти четат повече от Божиите слова или работят по-усърдно и полагат повече усилия, за да изпълнят дълга си. Могат ли тези неща да разрешат твоите реални затруднения? Всички вие напълно разбирате тези видове практики. Когато се чувстваш безсилен, когато изпитваш силно желание да получиш просветление от Бог, за да ти позволи да опознаеш реалността на истината и Неговата воля, от какво се нуждаеш най-много? Това, от което се нуждаеш, не е пълноценна храна и не са няколко мили думи, да не говорим за временната утеха и удовлетворение на плътта — това, от което се нуждаеш, е Бог да ти каже прямо и ясно какво трябва да направиш и как трябва да го направиш, да ти каже ясно каква е истината. След като разбереш това, дори и да разбереш само малка част, няма ли да се почувстваш по-удовлетворен в сърцето си, отколкото ако си се нахранил добре? Когато сърцето ти е удовлетворено, нима сърцето ти и цялото ти същество не получава истински покой? Чрез тази аналогия и този анализ сега разбирате ли защо исках да споделя с вас това изречение: „Човешкият Син е Господар на съботата“? Смисълът му е, че това, което идва от Бог, това, което Той притежава и представлява и всичко, свързано с Него, е по-велико от всяко друго нещо, включително предмета или човека, който някога си вярвал, че цениш най-много. Тоест, ако човек не може да получи слова от Божиите уста или не разбира Неговата воля, той не може да получи покой. В бъдещите си изживявания ще разберете защо исках да видите този откъс днес — той е много важен. Всичко, което Бог прави, е истина и живот. Истината е нещо незаменимо в живота на хората, и е нещо, без което те изобщо не могат; може да се каже и че тя е най-великото нещо. Въпреки че не можеш да я погледнеш или докоснеш, значението ѝ за теб не може да се пренебрегне; тя е единственото нещо, което може да донесе покой на твоето сърце.

Разбирането ви за истината съставлява ли едно цяло със собственото ви състояние? В реалния живот първо трябва да помислиш кои истини са свързани с хората, събитията и предметите, с които си се сблъскал; именно сред тези истини можеш да намериш Божията воля и да свържеш това, с което си се сблъскал, с Неговата воля. Ако не знаеш кои аспекти на истината се отнасят до нещата, с които си се сблъскал, а вместо това се насочиш направо към търсене на Божията воля, това е сляп подход, който не може да постигне резултати. Ако искаш да търсиш истината и да разбереш Божията воля, първо трябва да погледнеш какви неща са ти се случили и с кои аспекти на истината са свързани те, и да потърсиш конкретната истина в Божието слово, която е свързана с това, което си изживял. След това потърси в тази истина пътя на практикуване, който е правилен за теб; така можеш да придобиеш косвено разбиране за Божията воля. Търсенето и практикуването на истината не е механично прилагане на доктрина или следване на формула. Истината не е шаблонна, нито е закон. Тя не е мъртва — тя е самият живот, тя е жива и това е правилото, което едно сътворено същество трябва да следва, докато е живо, и правилото, което човек трябва да следва, докато е жив. Това е нещо, което трябва, доколкото е възможно, да разбереш от опит. До какъвто и етап да си стигнал в опита си, ти си неотделим от Божието слово и от истината и това, което разбираш за Божия нрав, както и което знаеш за това, което Бог притежава и представлява, а всичко това е изразено в Божиите слова; те са неразривно свързани с истината. Божият нрав и това, което Той притежава и представлява, сами по себе си са истината; истината е неподправено проявление на Божия нрав и това, което Той притежава и представлява. Тя прави това, което Той притежава и представлява конкретно, и тя ясно изразява това, което Той притежава и представлява; тя ти казва по-ясно какво харесва Бог, какво не харесва, какво иска да правиш и какво не ти позволява да правиш, кои хора презира Той и на кои се радва. Зад истините, които Бог изразява, хората могат да видят Неговото удоволствие, гняв, скръб и щастие, както и Неговата същина — това е разкриването на Неговия нрав. Освен че трябва да знаем какво притежава и представлява Бог и да разбираме Неговия нрав от Неговото слово, най-важното е необходимостта да достигнем до това разбиране чрез практически опит. Ако човек се откъсне от реалния живот, за да опознае Бог, той няма да може да го постигне. Дори и да има хора, които могат да получат някакво разбиране от Божието слово, тяхното разбиране е ограничено до теории и слова и възниква несъответствие с това Какъв в действителност е Самият Бог.

Това, за което говорим сега, е в рамките на историите, записани в Библията. Чрез тези истории и чрез анализиране на тези неща, които са се случили, хората могат да разберат Неговия нрав и това, което Той притежава и представлява, които Той е изразил, като им е позволил да опознаят всеки аспект на Бог по-обширно, по-задълбочено, по-изчерпателно и по-цялостно. И така, тези истории ли са единственият начин да опознаем всеки аспект на Бог? Не, това не е единственият начин! Защото това, което Бог казва и делото, което върши през Епохата на царството, може по-добре да помогне на хората да разберат Неговия нрав и да го опознаят по-пълно. Мисля обаче, че е малко по-лесно да се опознае Божия нрав и да се разбере какво притежава и представлява Той чрез някои примери или истории, записани в Библията, с които хората са запознати. Ако взема словата на правосъдието и порицанието и истините, които Бог изразява днес, дума по дума, за да ти дам възможност да Го опознаеш по този начин, ще ти се стори твърде скучно и твърде отегчително, а на някои хора дори ще им се стори, че Божиите слова изглеждат шаблонни. Но ако взема тези библейски истории като примери, за да помогна на хората да опознаят Божия нрав, няма да им е скучно. Може да се каже, че в хода на обясняването на тези примери подробностите за това, което е било в сърцето на Бог по онова време — Неговото настроение и Неговите чувства или Неговите мисли и идеи — са били разказани на хората на човешки език и целта на всичко това е да им позволи да оценят, да почувстват, че това, което Бог притежава и представлява, не е шаблонно. Това не е легенда или нещо, което хората не могат да видят или докоснат. Това е нещо, което действително съществува, което хората могат да почувстват и оценят. Това е крайната цел. Може да се каже, че хората, които живеят в тази епоха, са благословени. Те могат да черпят от библейски истории, за да придобият по-обширно разбиране за предишното Божие дело; те могат да видят Неговия нрав чрез делото, което Той е извършил; те могат да разберат Божията воля за човечеството чрез нрава, който Той е изразил, и да разберат конкретните проявления на Неговата святост и Неговата грижа за хората, и по този начин те могат да достигнат до по-подробно и по-задълбочено познание за Божия нрав. Вярвам, че сега всички вие можете да почувствате това!

В рамките на делото, което Господ Исус завърши през Епохата на благодатта, можеш да видиш друг аспект на това, което Бог притежава и представлява. Този аспект беше изразен чрез Неговата плът и хората бяха в състояние да го видят и оценят благодарение на Неговата човешка природа. Чрез Човешкия Син хората видяха как въплътеният Бог изживява Своята човешка природа и видяха Божествената Му природа, изразена чрез плътта. Тези два вида изразяване позволиха на хората да видят един много реален Бог и им позволиха да си изградят различна представа за Бог. Въпреки това, през периода от време между сътворението на света и края на Епохата на закона, тоест преди Епохата на благодатта, единствените аспекти на Бог, които хората виждаха, чуваха и изпитваха, бяха Божествената природа, нещата, които Бог вършеше и казваше в нематериалния свят, и нещата от Неговата истинска личност, които Той изразяваше и които не можеха да се видят или докоснат. Често тези неща караха хората да чувстват, че Бог толкова се извисява в Своето величие, че не могат да се доближат до Него. Впечатлението, което Бог обикновено създаваше у хората, беше, че Той ту се появява, ту изчезва от способността им да Го възприемат и хората дори чувстваха, че всяка Негова мисъл и идея е толкова загадъчна и толкова неуловима, че няма как да я достигнат, какво остава да се опитат да я разберат и оценят. За хората всичко, свързано с Бог, беше много далечно, толкова далечно, че те не можеха да го видят, не можеха да го докоснат. Той сякаш беше високо в небето и сякаш изобщо не съществуваше. Така че за хората разбирането на Божието сърце и ум или която и да е от Неговите мисли беше непостижимо и дори недостъпно. Въпреки че Бог извърши някои конкретни дела през Епохата на закона, изрази някои конкретни слова и разкри конкретен нрав, за да позволи на хората да различат и възприемат някакво истинско знание за Него, все пак в крайна сметка тези изрази на това, което Бог притежава и представлява, идваха от нематериален свят и това, което хората разбираха, това, което те знаеха, все още беше свързано с божествения аспект на това, което Той притежава и представлява. Хората не можеха да придобият конкретна представа от този израз на това, което Той притежава и представлява, и тяхното впечатление за Бог все още беше заседнало в рамките на „духовно тяло, до което е трудно да се доближиш, което ту се появява, ту изчезва от възприятието“. Тъй като Бог не беше използвал конкретен предмет или образ, принадлежащ към материалния свят, за да се яви пред хората, те останаха неспособни да Го определят с помощта на човешкия език. В сърцата и умовете си хората винаги са искали да използват собствения си език, за да установят стандарт за Бог, да Го направят осезаем и да Му придадат човешки черти, като например колко висок е Той, колко е голям, как изглежда, какво точно харесва и каква е Неговата личност. Всъщност, в сърцето Си Бог знаеше, че хората мислят по този начин. Той беше много наясно относно потребностите на хората и, разбира се, Той знаеше и какво трябва да направи, за да извърши делото Си по различен начин през Епохата на благодатта. Този нов път беше едновременно божествен и човешки. В периода, в който Господ Исус работеше, хората можеха да видят, че Бог има много човешки проявления. Например, Той можеше да танцува, можеше да присъства на сватби, можеше да общува с хората, да говори с тях и да обсъжда с тях разни неща. Освен това Господ Исус извърши и много работа, която представяше Неговата божествена природа, и разбира се, цялото това дело беше израз и разкриване на Божия нрав. През това време, когато Божествената Му природа се реализира в обикновена плът по начин, който хората можеха да видят и докоснат, те вече не чувстваха, че Той ту се появява, ту изчезва от възприятието или че не могат да се доближат до Него. Напротив, те можеха да се опитат да разберат Божията воля или Неговата Божествена природа чрез всяко движение, чрез словата и чрез делото на Човешкия Син. Въплътеният Човешки Син изрази Божествената Си същност чрез Своята човешка природа и предаде Божията воля на човечеството. Чрез изразяването на Божията воля и Божия нрав, Той също така разкри на хората Бог, Който не може да бъде видян или докоснат и Който живее в духовния свят. Това, което хората видяха, беше Самият Бог в осезаема форма, от плът и кръв. Така въплътеният Човешки Син направи конкретни и човешки нещата като идентичността на Самия Бог, Божия статус, образ, нрав и това, което Той притежава и представлява. Макар външният облик на Човешкия Син да имаше някои ограничения по отношение на образа на Бог, Неговата същина и това, което Той притежава и представлява, можеха напълно да представят идентичността и статута на Самия Бог — имаше само някои различия във формата на изразяване. Не можем да отречем, че Човешкият Син представляваше идентичността и статута на Самия Бог, както във формата на Неговата човешка природа, така и в Неговата Божествена природа. През това време обаче Бог работеше чрез плътта, говореше от гледна точка на плътта и стоеше пред хората със самоличността и статута на Човешкия Син и това даде възможност на хората да срещнат и да изпитат истинските слова и делото на Бог сред човечеството. То също така позволи на хората да вникнат в Неговата Божествена природа и в Неговото величие сред смирението, както и да получат предварително разбиране и определение на истинността и реалността на Бог. Въпреки че делото, извършено от Господ Исус, начинът Му на действие и гледната точка, от която Той говореше, се различаваха от истинската личност на Бог в духовния свят, всичко в Него наистина представляваше Самия Бог, Когото човечеството никога преди не беше виждало — това не може да се отрече! Тоест в каквато и форма да се появи Бог, от която и гледна точка да говори и в какъвто и образ да се изправи пред човечеството, Бог не представлява нищо друго освен Самия Себе Си. Той не може да представлява нито човек, нито някой от поквареното човечество. Бог е Самият Бог и това не може да се отрече.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог III“)