1. Исус откъсва житните класове, за да яде в събота

Матей 12:1 По онова време, в една събота, Исус минаваше през нивите; а учениците Му, като огладняха, започнаха да късат класове и да ядат.

2. Човешкият Син е господар на съботата

Матей 12:6-8 Но, казвам ви, че тук има нещо повече от храма. Но ако знаехте какво значи писаното: „Милост искам, а не жертва“, не бихте осъдили невинните. Защото Човешкият Син е Господар на съботата.

Нека първо разгледаме този откъс: „По онова време, в една събота, Исус минаваше през нивите; а учениците Му, като огладняха, започнаха да късат класове и да ядат“.

Защо избрах този откъс? Каква е връзката му с Божия нрав? Първото нещо, което разбираме от този текст, е че беше съботен ден, но Господ Исус излезе и поведе учениците Си през житните ниви. А още „по-вероломното“ е, че те дори „започнаха да късат класове и да ядат“. През Епохата на закона законът на Бог Йехова постановявал, че хората не могат просто ей така да излизат или да участват в дейности в събота — имало много неща, които не можели да се правят в събота. Тази постъпка на Господ Исус беше озадачаваща за онези, които бяха живели според закона дълго време, и дори предизвика критики. Що се отнася до тяхното объркване и до начина, по който говореха за стореното от Исус, засега ще оставим това настрана и първо ще обсъдим защо Господ Исус, от всички дни, избра да направи това точно в събота и какво искаше да съобщи чрез тази Своя постъпка на хората, които живееха според закона. Това е връзката между този откъс и Божия нрав, за който искам да говоря.

Когато Господ Исус дойде, Той използваше практическите Си действия, за да каже на хората, че Бог е напуснал Епохата на закона и е започнал ново дело, и че това ново дело не изисква да се спазва съботата. Излизането на Бог от ограниченията на съботния ден беше само предвкусване на новото Му дело; истинското и велико дело тепърва предстоеше. Когато Господ Исус започна Своето дело, Той вече беше оставил зад гърба Си „оковите“ на Епохата на закона и беше нарушил правилата и принципите на онази епоха. В Него нямаше и следа от каквото и да е, свързано със закона; Той го беше отхвърлил напълно и вече не го спазваше, от човечеството също вече не изискваше да го спазва. И тъй, тук виждаш, че Господ Исус мина през житните ниви в събота и че Господ не почиваше; Той работеше навън, а не си почиваше. Тази Негова постъпка беше шок за представите на хората и им съобщи, че Той вече не живее според закона и че е оставил ограниченията на съботата, и се яви пред хората и сред тях в нов образ, с нов начин на работа. Тази Негова постъпка подсказа на хората, че Той е донесъл със Себе Си ново дело, дело, което започна с излизането от подчиняването на закона и откъсването от съботата. Когато Бог извършваше Своето ново дело, Той вече не се придържаше към миналото и вече не се занимаваше с правилата на Епохата на закона. Нито Го касаеше делото Му от предишната епоха, а вместо това работеше в събота, точно както и всеки друг ден, а когато учениците Му бяха гладни в събота, те можеха да откъснат житни класове, за да ядат. Всичко това беше съвсем нормално в Божиите очи. За Бог е допустимо да има ново начало за голяма част от новото дело, което Той иска да извърши, и за новите слова, които иска да каже. Когато започва нещо ново, Той нито споменава предишното Си дело, нито продължава да го изпълнява. Тъй като Бог има Свои принципи в делото Си, когато Той иска да започне ново дело, то е, когато иска да доведе човечеството в нов етап от Своето дело и време, когато Неговото дело ще навлезе в по-висша фаза. Ако хората продължават да действат според старите догми или правила или продължават да се придържат твърдо към тях, Той няма да си спомни за това, нито ще го одобри. Това е така, защото Той вече е започнал ново дело и е навлязъл в нова фаза на Своето дело. Когато започва ново дело, Той се явява на човечеството в съвсем нов образ, от съвсем нов ъгъл и по съвсем нов начин, за да могат хората да видят различни страни на Неговия нрав и това, което Той притежава и представлява. Това е една от целите Му в Неговото ново дело. Бог не се вкопчва в старите неща и не върви по добре утъпкания път; когато Той работи и говори, Той не забранява в такава степен, в каквато хората си представят. При Бог всичко е волно и освободено и няма забрана, няма ограничения — това, което Той носи на човечеството, е волност и освобождаване. Той е жив Бог, Бог, Който съществува истински, наистина съществува. Той не е марионетка или глинена фигура и е съвсем различен от идолите, които хората пазят и почитат. Той е жив и енергичен, а словата и делата Му носят на човечеството само живот и светлина, волност и освобождаване, защото Той държи истината, живота и пътя — Той не е ограничен от нищо в никое от делата Си. Каквото и да казват хората, както и да виждат или оценяват Неговото ново дело, Той ще извърши Своето дело без угризения. Той няма да се тревожи за ничии представи или за това, че някой сочи с пръст Неговото дело и Неговите слова, нито дори за силното противопоставяне и съпротивата на хората срещу новото Му дело. Никой от цялото творение не може да използва човешкия разум или човешкото въображение, знание или морал, за да измерва или определя това, което Бог върши, да злепоставя, смущава или саботира Неговото дело. В Неговото дело и в това, което Той върши, няма забрани; то няма да бъде ограничавано от човек, събитие или предмет, нито ще бъде смущавано от враждебни сили. Що се отнася до новото Му дело, Той е вечно победоносен Цар и всички враждебни сили и всички ереси и заблуди на човечеството са стъпкани под краката Му. Който и нов етап от делото Си да извършва Той, то със сигурност ще бъде развито и разпространено сред човечеството и със сигурност ще се извършва безпрепятствено в цялата вселена, докато Неговото велико дело не бъде завършено. Това е Божието всемогъщество и мъдрост, Неговата власт и сила. Така Господ Исус можеше открито да излезе и да работи в събота, защото в сърцето Му нямаше правила, нямаше знание или учение, които да произлизат от човечеството. Това, което Той имаше, беше новото Божие дело и Божият път. Неговото дело беше пътят да освободи човечеството, да освободи хората, да им даде да съществуват в светлината и да живеят. В същото време онези, които се кланят на идоли или фалшиви богове, всеки ден живеят обвързани от Сатана, ограничени от всевъзможни правила и забрани — днес едно нещо е забранено, утре — друго; няма свобода в живота им. Те са като затворници в окови, които живеят без никаква радост, за която да говорят. Какво представлява „забраната“? Тя представлява ограничения, окови и зло. Щом човек се поклони на идол, той се покланя на фалшив бог, на зъл дух. Забраната идва, когато се извършват такива дейности. Не можете да ядете това или онова, днес не можете да излизате, утре не можете да готвите, на другия ден не можете да се преместите в нова къща, за сватби и погребения, а дори и за раждане на дете, трябва да се избират определени дни. Как се нарича това? Това се нарича забрана; това е робството на човечеството и това са оковите на Сатана и злите духове, които контролират хората и ограничават сърцата и телата им. Съществуват ли тези забрани при Бог? Когато говориш за Божията святост, първо трябва да помислиш за следното: при Бог няма забрани. Бог има принципи в словата и делата Си, но няма забрани, защото Самият Бог е истината, пътят и животът.

Сега нека разгледаме следния откъс от писанието: „Но, казвам ви, че тук има нещо повече от храма. Но ако знаехте какво значи писаното: „Милост искам, а не жертва“, не бихте осъдили невинните. Защото Човешкият Син е Господар на съботата“ (Матей 12:6-8). За какво се отнася думата „храм“ тук? Казано по-просто, тя се отнася до великолепна, висока сграда, а през Епохата на закона храмът е бил място, където свещениците са се покланяли на Бог. Когато Господ Исус каза: „тук има нещо повече от храма“, за кого се отнася думата „нещо“? Ясно е, че това е въплътеният Господ Исус, защото само Той беше по-велик от храма. Какво казваха онези слова на хората? Те казваха на хората да излязат от храма — Бог вече беше напуснал храма и вече не работеше в него, затова хората трябваше да потърсят Божиите стъпки извън храма и да следват Неговите стъпки в новото Му дело. Когато Господ Исус каза това, зад словата Му се криеше предпоставката, че под влиянието на закона хората са започнали да възприемат храма като нещо по-голямо от Самия Бог. Това означава, че хората са се кланяли на храма, вместо да почитат Бог, затова Господ Исус ги предупреди да не се кланят на идоли, а вместо това да почитат Бог, защото Той е върховен. Така Той каза: „Милост искам, а не жертва“. Очевидно е, че в очите на Господ Исус повечето хора, живеещи според закона, вече не почитали Йехова, а просто машинално извършвали жертвоприношения и Господ Исус решил, че това представлява идолопоклонничество. Тези идолопоклонници възприемаха храма като нещо по-велико и по-висше от Бог. Само храмът беше в сърцата им, а не Бог, и ако изгубеха храма, щяха да изгубят и обиталището си. Без храма те нямаше къде да се кланят и не можеха да извършват жертвоприношенията си. Тяхното така наречено „обиталище“ е мястото, което те използваха под фалшивия претекст, че се покланят на Бог Йехова, за да останат в храма и да се занимават със собствените си дела. Тяхното така наречено „жертвоприношение“ беше просто да вършат личните си срамни дела под прикритието на провеждане на служба в храма. Това беше причината хората по онова време да смятат храма за по-велик от Бог. Господ Исус изрече тези слова като предупреждение към хората, защото те използваха храма като лице, а жертвоприношенията — като прикритие, за да мамят хората и да мамят Бог. Ако приложите тези слова към настоящето, те са все така валидни и уместни. Въпреки че хората днес изживяват различно Божие дело от това, което са изживявали хората от Епохата на закона, тяхната природа същност е същата. В контекста на днешното дело хората все още ще вършат същите неща, които са представени с думите: „храмът е по-голям от Бог“. Например хората възприемат изпълнението на дълга си като своя работа; те възприемат свидетелстването за Бог и борбата с големия червен змей като политически движения в защита на правата на човека, за демокрация и свобода; те превръщат в кариера своя дълг да използват уменията си, но смятат, че страхът от Бог и отбягването на злото са само част от религиозна доктрина, която трябва да се спазва, и така нататък. Нима това поведение по същество не е същото като „храмът е по-голям от Бог“? Разликата е в това, че преди две хиляди години хората са извършвали личните си дела във физическия храм, а днес хората извършват личните си дела в нематериални храмове. Онези хора, които ценят правилата, ги смятат за по-велики от Бог, онези хора, които обичат статута, го възприемат като по-велик от Бог, онези, които обичат кариерата си, я смятат за по-велика от Бог и т.н. — всички техни прояви Ме карат да кажа: „Хората възхваляват Бог като най-велик само на думи, но в техните очи всичко е по-велико от Бог“. Това е така, защото по пътя си към следването на Бог веднага щом хората открият възможност да проявят собствените си таланти, да се занимават със собствените си дела или да развиват кариерата си, те се отдалечават от Бог и се впускат в любимата си кариера. Що се отнася до това, което Бог им е поверил, и Неговата воля, тези неща отдавна са отхвърлени. Каква е разликата между състоянието на тези хора и онези, които са се занимавали със собствените си дела в храма преди две хиляди години?

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог III“)