Йов 42:7-9 След като Йехова каза това на Йов, Йехова каза на Елифаз от Теман: „Разгневих се срещу теб и двамата ти приятели, защото сте говорили за Мен не това, което е право, както слугата Ми Йов говореше. Затова сега вземете седем телета и седем овни и идете при слугата Ми Йов, и принесете всеизгаряне за себе си; а слугата Ми Йов ще се помоли за вас (защото него ще приема), за да не постъпя с вас според безумието ви, защото не сте говорили за Мене това, което е право, както слугата Ми Йов“. Така, теманецът Елифаз, шуахецът Валдад и наамецът Софар отидоха и сториха според заръчаното от Йехова и Йехова прие Йов.

Йов 42:10 И Йехова промени плена на Йов, когато той се помоли за другарите си; и Йехова даде на Йов два пъти повече от това, което имаше в началото.

Йов 42:12 Така Йехова благослови сетните дни на Йов повече от първите му; и така той получи четиринадесет хиляди овце, шест хиляди камили, хиляда двойки волове и хиляда магарици.

Йов 42:17 И така, Йов умря стар и сит на дни.

Бог гледа с обич на онези, които се боят от Него и отбягват злото, а онези, които са глупави, Той смята за низки

В Йов 42:7-9 Бог казва, че Йов е Негов слуга. Това, че Бог използва термина „слуга“ по отношение на Йов, показва важността на Йов в Неговото сърце; въпреки че Бог не използва за Йов по-достойно наименование, то нямаше отношение към важността на Йов в Божието сърце. „Слуга“ тук е прозвището, с което Бог нарече Йов. Многократното споменаване на „Моят слуга Йов“ показва колко е доволен Той от Йов. Въпреки че Бог не говори за значението на думата „слуга“, Божието определение на думата „слуга“ може да се види от словата Му в този пасаж от писанието. Бог първо каза на теманеца Елифаз: „Разгневих се срещу теб и двамата ти приятели, защото сте говорили за Мен не това, което е право, както слугата Ми Йов говореше“. С тези думи Бог за пръв път открито заяви на хората, че приема всичко, което Йов е казал и направил след Божиите изпитанията, които Бог му беше пратил, и за пръв път открито потвърди точността и правотата на всичко, което Йов беше направил и казал. Бог беше ядосан на Елифаз и другите заради техните неправилни, абсурдни разсъждения, защото те, подобно на Йов, не можеха да видят явяването на Бог или да чуят словата, които Той изрече в живота им, но Йов имаше изключително точно познание за Бог, докато те можеха само сляпо да гадаят за Бог, нарушавайки Божията воля и изпитвайки Неговото търпение във всичко, което правеха. В резултат на това, едновременно с приемането на всичко, което беше направено и казано от Йов, Бог се разгневи на другите, защото не само не видя в тях признаци на страх от Бог, но и не чу нищо за страх от Бог в това, което казаха. И така, Бог им постави следните изисквания: „Затова сега вземете седем телета и седем овни и идете при слугата Ми Йов, и принесете всеизгаряне за себе си; а слугата Ми Йов ще се помоли за вас (защото него ще приема), за да не постъпя с вас според безумието ви“. В този пасаж Бог казва на Елифаз и другите да направят нещо, което да изкупи греховете им, тъй като глупостта им беше грях срещу Бог Йехова. Затова те трябваше да направят всеизгаряния и да поправят грешките си. Често на Бог се принасяха всеизгаряния, но това, което беше необичайно за въпросните всеизгаряния, е, че те бяха принесени на Йов. Йов беше приет от Бог, защото свидетелства за Него по време на своите изпитания. Междувременно тези приятели на Йов бяха разобличени по време на неговите изпитания; заради безумието си те бяха осъдени от Бог, предизвикаха Божия гняв и трябваше да бъдат наказани от Бог — наказани чрез принасяне на всеизгаряния пред Йов — след което Йов се молеше за тях, за да се разсее Божието наказание и гняв към тях. Божието намерение беше да ги посрами, защото те не бяха хора, които се страхуваха от Бог и избягваха злото, и бяха осъдили почтеността на Йов. От една страна, Бог им казваше, че не приема действията им, но че изцяло приема Йов и много му се радва; от друга страна, Бог им казваше, че приемането от Бог издига човека пред Него, че човекът е омразен на Бог заради безумието си, обижда Бог заради него и е низък и подъл в Божиите очи. Това са определенията, дадени от Бог за два типа хора, това е отношението на Бог към тези два типа хора и така Бог изразява стойността и положението на тези два типа хора. Въпреки че Бог нарече Йов Свой слуга, в Божиите очи този слуга беше възлюбен и беше надарен с властта да се моли за другите и да им прощава грешките. Този слуга можеше да говори пряко с Бог и да застане директно пред Него, а рангът му беше по-висок и почетен от този на другите. Това е истинското значение на думата „слуга“, изречена от Бог. За Йов беше отредена тази специална чест поради неговия страх от Бог и избягването на злото, а причината, поради която другите не бяха наречени слуги от Бог, е че те не се страхуваха от Бог и не избягваха злото. Тези две ясно различаващи се отношения на Бог са Неговите отношения към два типа хора: онези, които се страхуват от Бог и избягват злото, са приети от Бог и са скъпоценни в Неговите очи, докато безумните не се страхуват от Бог, не са способни да избягват злото и не могат да получат Божието благоволение; те често са ненавиждани и осъждани от Бог и са низки в Неговите очи.

Бог дава власт на Йов

Йов се молеше за приятелите си и след това, заради неговите молитви, Бог не постъпи с тях така, както подобаваше на тяхното безумие — Той не ги наказа и не им отмъсти. Защо стана така? Стана така, защото молитвите, отправени за тях от Божия слуга Йов, бяха достигнали до ушите Му; Бог им прости, защото прие молитвите на Йов. И така, какво виждаме в това? Когато Бог благославя някого, Той му дава много награди, и то не само материални: Бог му дава и власт, дава му право да се моли за другите и забравя и пренебрегва прегрешенията на такива хора, защото чува тези молитви. Именно такава беше властта, която Бог даде на Йов. Чрез молитвите на Йов за спиране на тяхното осъждане Бог Йехова посрами тези глупави хора — което, разбира се, беше Неговото специално наказание за Елифаз и другите.

Йов отново е благословен от Бог и никога повече не е обвиняван от Сатана

Сред словата на Бог Йехова са думите: „не сте говорили за Мене това, което е право, както слугата Ми Йов“. Какво беше казал Йов? Става дума за това, за което говорихме по-рано, както и за многото страници с думи в Книгата на Йов, за които е записано, че Йов ги е изрекъл. На всички тези страници Йов нито веднъж не се оплаква от Бог и не се съмнява в Него. Той просто изчаква резултата. Именно това чакане е неговото отношение на послушание, в резултат на което и в резултат на думите, които каза на Бог, Йов беше приет от Бог. Когато понасяше изпитания и трудности, Бог беше до него и въпреки че Божието присъствие не намали трудностите му, Бог видя това, което искаше да види, и чу това, което искаше да чуе. Всяко едно от действията и думите на Йов достигна до очите и ушите на Бог; Бог чу и видя — това е факт. Познанието на Йов за Бог, а също и неговите мисли за Бог в сърцето му по онова време, през онзи период, всъщност не бяха толкова специфични, колкото тези на днешните хора, но в контекста на времето Бог все пак оцени всичко, което той беше казал, защото неговото поведение и мислите в сърцето му, както и това, което беше изразил и разкрил, бяха достатъчни за Неговите изисквания. През времето, когато Йов беше подложен на изпитания, това, което той мислеше в сърцето си и реши да направи, показа на Бог резултат, който беше удовлетворителен за Бог, и след това Бог премахна изпитанията на Йов, Йов се освободи от проблемите си, а изпитанията му изчезнаха и никога повече не го сполетяха. Тъй като Йов вече беше подложен на изпитания, беше останал непоколебим по време на тези изпитания и триумфът му над Сатана беше пълен, Бог му даде благословиите, които той по право заслужаваше. Както е записано в Йов 42:10, 12, Йов беше благословен още веднъж и благословиите бяха повече, отколкото първия път. По това време Сатана се беше оттеглил, не казваше и не правеше нищо и вече не смущаваше и не нападаше Йов, нито пък отправяше обвинения срещу Божиите благословии за Йов.

Йов прекарва втората половина от живота си сред Божиите благословии

Въпреки че по онова време Неговите благословии се ограничаваха само до овце, говеда, камили, материални блага и т.н., благословиите, които Бог искаше да даде на Йов в сърцето Си, бяха много повече от това. Дали по онова време е било записано какви вечни обещания Бог искаше да даде на Йов? В Своите благословии към Йов Бог не спомена и не засегна неговия край и независимо от значението или мястото, което Йов заемаше в Божието сърце, като цяло Бог беше много премерен в Своите благословии. Бог не обяви края на Йов. Какво означава това? По онова време, когато Божият план все още не беше достигнал момента на обявяването на края на човека, планът все още не беше навлязъл в последния етап на Неговото дело, Бог не спомена за края, а само даде на човека материални благословии. Това означава, че втората половина от живота на Йов премина сред Божиите благословии, което го направи различен от другите хора, но също като тях той остаря и както се случва с всеки нормален човек, дойде денят, в който той се сбогува със света. Така е записано: „И така, Йов умря стар и сит на дни“ (Йов 42:17). Какво е значението на „умря сит на дни“ тук? В епохата преди Бог да обяви края на хората, Той определи продължителността на живота на Йов и когато тази възраст била достигната, позволи на Йов да си отиде от този свят по естествен начин. От второто благословение на Йов до смъртта му Бог не добави повече трудности. За Бог смъртта на Йов беше естествена и необходима; тя беше нещо съвсем нормално и не беше нито присъда, нито осъждане. Докато беше жив, Йов се покланяше на Бог и се боеше от Него; по отношение на това какъв щеше да бъде краят му след смъртта, Бог не каза нищо и не направи никакъв коментар по този въпрос. Бог има силно чувство за уместност в това, което казва и върши, а съдържанието и принципите на Неговите слова и действия са в съответствие с етапа на Неговото дело и на периода, в който Той работи. Какъв беше краят на човек като Йов в Божието сърце? Бог беше ли взел някакво решение в сърцето Си? Разбира се, че беше взел решение! Само че това не беше известно на човека; Бог не искаше да каже на човека, нито пък имаше намерение да му каже. Така на пръв поглед Йов умря сит на дни и такъв беше животът му.

Цената, която Йов изживя по време на живота си

Стойностен ли беше животът, който Йов живя? С какво беше стойностен? Защо се казва, че е живял стойностен живот? Каква беше тази негова стойност за човека? От гледна точка на човека той представляваше човечеството, което Бог иска да спаси, като даде категорично свидетелство за Бог пред Сатана и хората по света. Той изпълни дълга, който трябва да изпълнява едно Божие създание, беше пример и послужи като образец за всички онези, които Бог иска да спаси, позволявайки на хората да видят, че е напълно възможно да триумфират над Сатана, като се осланят на Бог. Каква беше неговата стойност за Бог? За Бог стойността на живота на Йов се състои в способността му да се страхува от Него, да Му се прекланя, да свидетелства за Божиите дела и да ги възхвалява, носейки на Бог утеха и нещо, на което да се радва; за Бог стойността на живота на Йов се състои и в това как преди смъртта си Йов преживя изпитания, триумфира над Сатана и даде категорично свидетелство за Бог пред Сатана и хората по света, така че Бог спечели слава сред човечеството, като утеши сърцето Си и позволи на пламенното Си сърце да види резултат и надежда. Неговото свидетелство беше прецедент за способността на човека да остане непоколебим в своето свидетелство пред Бог и за способността да Сатана да бъде посрамен от името на Бог в Божието дело за управление на човечеството. Не е ли именно това стойността на живота на Йов? Йов донесе утеха на Божието сърце, даде на Бог предусещане за насладата от спечелването на слава и даде чудесно начало на Божия план за управление. От този момент нататък името на Йов се превърна в символ на Божията слава и в знак на триумфа на човечеството над Сатана. Това, което Йов изживя през живота си, както и забележителният му триумф над Сатана, ще бъдат завинаги ценени от Бог, а неговото съвършенство, честност и страх от Бог ще бъдат почитани и подражавани от идните поколения. Той завинаги ще бъде ценен от Бог като чиста, сияйна перла, както заслужава да бъде ценен и от човека!

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II“)