Въпреки че Бог е скрит от човека, Неговите дела сред всички неща са достатъчни, за да може човекът да Го опознае

Йов не беше виждал лицето на Бог, не беше чувал словата, изречени от Бог, нито пък беше преживял лично Божието дело, но неговият страх от Бог и свидетелството му по време на изпитанията са видени от всички и Бог ги обича, радва им се и говори с добро за тях, а хората завиждат за тях, възхищават им се и нещо повече — възхваляват ги с песни. В неговия живот нямаше нищо велико или необикновено: подобно на всеки обикновен човек, животът, който водеше, не беше ни най-малко забележителен — излизаше на работа при изгрев слънце и се връщаше у дома да си почива по залез слънце. Разликата е в това, че през няколкото незабележителни десетилетия от живота си той получи прозрение за Божия път и осъзна и разбра великата мощ и върховенство на Бог така, както никой друг никога не е успял. Той не беше по-умен от другите обикновени хора, не проявяваше особено упорство в живота си, а освен това нямаше и невидими специални умения. Това, което обаче притежаваше, беше честна, добросърдечна и почтена личност, личност, която обичаше справедливостта, праведността и положителните неща — повечето обикновени хора не притежават нищо от това. Той разграничаваше любовта от омразата, имаше чувство за справедливост, беше непоколебим и упорит, а в мисленето си обръщаше изключително внимание на детайлите. Така по време на своя незабележителен престой на земята той видя всички необикновени неща, които Бог беше направил, и видя величието, светостта и праведността на Бог, видя Божията загриженост, милосърдие и закрила за човека, видя благородството и властта на върховния Бог. Първата причина, поради която Йов успя да спечели тези неща, които бяха непосилни за обикновените хора, беше, че имаше чисто сърце, което принадлежеше на Бог и беше водено от Създателя. Втората причина беше неговият стремеж: той се стремеше да бъде безупречен и съвършен, да бъде човек, който се съобразява с волята на Небето, който е обичан от Бог и който отбягва злото. Йов притежаваше тези неща и се стремеше към тях, въпреки че не можеше да види Бог или да чуе Божиите слова; макар че никога не беше виждал Бог, той беше опознал средствата, чрез които Бог властва над всички неща, и разбираше мъдростта, с която Бог прави това. Въпреки че никога не беше чувал словата, изречени от Бог, Йов знаеше, че делата, свързани с възнаграждаването на човека и вземането от човека, идват от Бог. Въпреки че годините на живота му не се различаваха от тези на всеки обикновен човек, той не позволи незабележителността на живота му да повлияе на познанието му за върховенството на Бог над всички неща или да повлияе на следването на пътя на боязън от Бог и отбягване на злото. В неговите очи законите на всички неща бяха изпълнени с Божиите дела и върховенството на Бог можеше да се види във всяка част от живота на хората. Той не беше виждал Бог, но успя да осъзнае, че Божиите дела са навсякъде и по време на своя незабележителен престой на земята, във всеки аспект на живота си той успя да види и разбере необикновените и чудни Божии дела и да види удивителните Божии подредби. Скритостта и мълчанието на Бог не попречиха на Йов да осъзнае Божиите дела, нито пък повлияха на познанието му за върховенството на Бог над всички неща. Неговият живот беше осъзнаване в ежедневието на върховенството и подредбите на Бог, който е скрит сред всички неща. Във всекидневния си живот той също така чуваше и разбираше гласа на Божието сърце и словата на Бог, който мълчи сред всички неща, но изразява гласа на сърцето Си и словата Си, като управлява законите на всички неща. Виждате, че ако хората имат същата човешка природа и стремеж като Йов, те могат да получат същото осъзнаване и познание като него и могат да придобият същото разбиране и познание за върховенството на Бог над всички неща като Йов. Бог не се беше явявал на Йов, нито пък му беше говорил, но Йов успя да бъде съвършен и честен, да се бои от Бог и да отбягва злото. С други думи, без Бог да се явява на човека или да му говори, Божиите дела сред всички неща и Неговото върховенство над всички неща са достатъчни, за да може човекът да осъзнае съществуването, могъществото и властта на Бог, а Неговото могъщество и власт са достатъчни, за да накарат човека да следва пътя на боязън от Бог и отбягване на злото. Щом обикновен човек като Йов успя да се бои от Бог и да отбягва злото, значи всеки обикновен човек, който следва Бог, също би трябвало да може да постигне това. Макар тези думи да звучат като логически извод, те не противоречат на законите на нещата. И все пак фактите не отговарят на очакванията: изглежда, че да се боиш от Бог и да отбягваш злото е запазена територия на Йов и само на Йов. При споменаването на „да се боиш от Бог и да отбягваш злото“ хората си мислят, че само Йов трябва да прави това, сякаш пътят на боязън от Бог и отбягване на злото е обозначен с името на Йов и няма нищо общо с други хора. Причината за това е ясна: тъй като само Йов притежаваше личност, която беше честна, добросърдечна и праведна, и която обичаше справедливостта, праведността и положителните неща, само той можеше да следва пътя на боязънта от Бог и отбягването на злото. Сигурно всички сте разбрали извода от това — тъй като никой не притежава човешка природа, която да е честна, добросърдечна и праведна, която да обича справедливостта, праведността и положителните неща, никой не може да се бои от Бог и да отбягва злото и затова хората никога не могат да спечелят Божията радост и да останат непоколебими сред изпитанията. Това също означава, че, с изключение на Йов, всички хора все още са вързани и хванати в капан от Сатана; всички те са обвинявани, нападани и тормозени от него. Това са хората, които Сатана се опитва да погълне, и всички те са без свобода, затворници, взети в плен от Сатана.

Ако човешкото сърце е във вражда с Бог, как човек ще може да се бои от Него и да отбягва злото?

Тъй като днешните хора не притежават същата човешка природа като Йов, каква е тяхната природа същност, а също и отношението им към Бог? Боят ли се от Бог? Отбягват ли злото? Онези, които не се боят от Бог и не отбягват злото, могат да бъдат обобщени само с три думи: „врагове на Бог“. Вие често изричате тези три думи, но никога не сте знаели истинското им значение. Думите „врагове на Бог“ имат своята същина: те не казват, че Бог гледа на човека като на враг, а че човекът гледа на Бог като на враг. Първо, когато хората започнат да вярват в Бог, кой от тях няма свои собствени цели, подбуди и амбиции? Въпреки че една част от хората вярват в съществуването на Бог и са виждали съществуването на Бог, тяхната вяра в Него все още съдържа тези подбуди и крайната им цел във вярата в Бог е да получат Неговите благословии и нещата, които искат. В своите житейски преживявания хората често си мислят: „Отказах се от семейството и кариерата си заради Бог и какво ми даде Той? Трябва да го изчисля и да потвърдя — получавал ли съм благословии напоследък? Дадох много през това време, тичах и тичах, много страдах — даде ли ми Бог някакви обещания в замяна? Запомнил ли е добрите ми дела? Какъв ще бъде моят край? Мога ли да получа Божиите благословии?…“. Всеки човек постоянно прави такива изчисления в сърцето си и отправя изисквания към Бог, в които личат неговите подбуди, амбиции и меркантилен манталитет. Това означава, че в сърцето си човекът постоянно изпитва Бог, постоянно крои планове за Бог, постоянно спори с Бог за собствения си индивидуален изход и се опитва да изтръгне становище от Бог, за да разбере дали Той може да му даде това, което иска. В същото време, докато се стреми към Бог, човекът не се отнася към Него като към Бог. Човекът винаги се е опитвал да сключва сделки с Бог, непрекъснато отправя изисквания към Него и дори Го притиска на всяка крачка, опитвайки се да отхапе ръката, след като му е било подадено кутрето. В същото време, докато се опитва да сключва сделки с Бог, човекът спори с Него и дори има хора, които, ако ги сполетят изпитания или попаднат в определени ситуации, често стават слаби, пасивни и отпуснати в работата си и са пълни с оплаквания срещу Бог. От времето, когато човекът за пръв път е започнал да вярва в Бог, той смята Бог за рог на изобилието, за швейцарско армейско ножче, а себе си — за най-големия Божи кредитор, сякаш опитите да получи благословии и обещания от Бог са негово изконно право и задължение, докато Божията отговорност е да защитава и да закриля човека, както и да му осигурява ресурс. Такова е основното разбиране за „вяра в Бог“ на всички, които вярват в Бог, и такова е най-дълбокото им разбиране на концепцията за вярата в Бог. От природата същност на човека до неговите субективни стремежи няма нищо, което да е свързано със страха от Бог. Целта на вярата му в Бог не би могла да има нищо общо с преклонението пред Бог. Това означава, че човекът никога не е смятал и не е разбирал, че вярата в Бог изисква страх и преклонение пред Него. Ако се вземат предвид тези условия, същината на човека е очевидна. Каква е тази същина? Тя е такава, че сърцето на човека е злобно, то крие в себе си предателство и измама, не обича справедливостта, праведността и положителните неща, а е презряно и алчно. Сърцето на човека е напълно затворено за Бог; той изобщо не го е отдал на Бог. Бог никога не е виждал истинското човешко сърце, нито пък някога е бил почитан от човека. Независимо колко голяма е цената, която Бог плаща, колко много работа върши и колко много ресурс осигурява на хората, те остават слепи и напълно безразлични към всичко това. Човекът никога не е отдавал своето сърце на Бог, той желае единствено да се грижи за него сам, да взема собствени решения — подтекстът на това е, че човекът не иска да следва пътя на боязънта от Бог и отбягването на злото, не иска да се подчинява на върховенството на Бог и Неговите подредби, нито пък иска да Му се прекланя като на Бог. Такова е състоянието на човека днес. А сега нека отново да се върнем на Йов. Първо, сключи ли той сделка с Бог? Имаше ли някакви скрити мотиви да се придържа твърдо към пътя на боязън от Бог и отбягване на злото? По онова време Бог беше ли говорил на някого за предстоящия край? По онова време Бог не беше давал на никого обещания за края и именно при тези обстоятелства Йов успя да се бои от Бог и да отбягва злото. Могат ли днешните хора да се сравняват с Йов? Разликата е твърде голяма — те са в съвсем друга категория. Въпреки че Йов нямаше много познания за Бог, той отдаде сърцето си на Бог и то Му принадлежеше. Той не сключи сделка с Бог и нямаше никакви прекомерни желания или изисквания към Бог; вместо това той вярваше, че „Йехова ми даде, Йехова ми отне“. Това беше видял и получил, като се придържаше към пътя на боязънта от Бог и отбягването на злото през много години от живота си. По същия начин той беше получил резултата, представен в думите: „Доброто ли ще приемаме от Бог, а да не приемаме и злото?“. Тези две изречения бяха онова, което беше видял и опознал в резултат на отношението си на послушание към Бог по време на житейските си преживявания, и те бяха също и най-мощните му оръжия, с които триумфира по време на изкушенията на Сатана и които бяха в основата на непоколебимостта в свидетелството му за Бог. На този етап представяте ли си Йов като прекрасен човек? Надявате ли се да станете такъв човек? Страхувате ли се, че ще трябва да преминете през изкушенията на Сатана? Решавате ли да се молите Бог да ви подложи на същите изпитания като Йов? Без съмнение повечето хора не биха се осмелили да се молят за такива неща. Очевидно е тогава, че вашата вяра е жалка и нищожна; в сравнение с тази на Йов вашата вяра просто не заслужава да бъде споменавана. Вие сте врагове на Бог, не се страхувате от Него, не сте способни да останете непоколебими в свидетелството си за Бог и не сте способни да триумфирате над атаките, обвиненията и изкушенията на Сатана. Какво ви дава правото да получите Божиите обещания? След като чухте историята на Йов и разбрахте Божието намерение да спаси човека и значението на неговото спасение, сега имате ли вяра да приемете същите изпитания като Йов? Не трябва ли да проявите малко решителност, за да си позволите да следвате пътя на боязънта от Бог и отбягването на злото?

Не трябва да имате никакви опасения за Божиите изпитания

Като получи свидетелство от Йов след края на неговите изпитания, Бог реши, че ще спечели група — или повече от група — хора като Йов, но Той реши никога повече да не позволява на Сатана да напада или да тормози друг човек, използвайки средствата с което беше изкушил, нападнал и тормозил Йов, като се беше обзаложил с Бог; Бог не позволи на Сатана никога повече да прави такива неща на човека, който е слаб, глупав и невеж — достатъчно беше, че Сатана беше изкушавал Йов! Да не позволява на Сатана да тормози хората, както пожелае, е милост Божия. За Бог беше достатъчно, че Йов изтърпя изкушенията и тормоза на Сатана. Бог не позволи на Сатана никога повече да прави такива неща, защото животът и всичко, което притежават хората, следващи Бог, се управлява и организира от Бог и Сатана няма право да манипулира Божиите избраници по свое усмотрение — трябва да сте наясно с това! Бог се интересува от слабостта на човека и разбира неговата глупост и невежество. Въпреки че за да бъде човекът напълно спасен, Бог трябва да го предаде на Сатана, Бог не желае той да играе ролята на глупак и Сатана да го тормози, нито пък желае човекът винаги да страда. Човекът е създаден от Бог и това, че Бог управлява и урежда всичко, което е свързано с човека, е напълно естествено и оправдано; това е отговорността на Бог и това е властта, чрез която Той управлява всички неща! Бог не позволява на Сатана да тормози и да се отнася зле с човека по свое усмотрение, Той не позволява на Сатана да използва различни средства, за да отклони човека от правия път, и освен това не позволява на Сатана да се намесва във върховенството на Бог над човека, нито пък да потъпква и унищожава законите, чрез които Бог управлява всички неща, да не говорим за великото Божие дело на управлението и спасяването на човечеството! Тези, които Бог иска да спаси, и тези, които са способни да свидетелстват за Бог, са сърцевината и кристализацията на делото на шестхилядолетния план за управление на Бог, както и цената на Неговите усилия през шестте хиляди години работа. Как може Бог случайно да предаде тези хора на Сатана?

Хората често се тревожат и страхуват от Божиите изпитания, но през цялото време живеят в капана на Сатана и в опасна територия, в която са нападани и тормозени от Сатана, но не познават страха и са спокойни. Какво се случва? Вярата на човека в Бог е ограничена само до нещата, които може да види. Той няма ни най-малка представа за Божията любов и загриженост за хората, за Неговата нежност и внимание към тях. Освен малко безпокойство и страх от Божиите изпитания, правосъдие и порицание, величие и гняв, човекът няма ни най-малка представа за добрите намерения на Бог. При споменаването на изпитанията хората се чувстват така, сякаш Бог има скрити мотиви, а някои дори вярват, че Бог крие зли намерения, без да знаят какво всъщност ще направи с тях; по този начин, едновременно с това, че търсят подчинение на върховенството на Бог и Неговите подредби, те правят всичко възможно да се съпротивляват и да се противопоставят на върховенството на Бог над човека и на подредбите за човека, защото вярват, че ако не внимават, ще бъдат подведени от Бог, че ако не държат в ръце собствената си съдба, всичко, което имат, може да бъде отнето от Бог и животът им дори да бъде прекратен. Човекът е в лагера на Сатана, но никога не се притеснява, че ще бъде тормозен от него, и макар че е тормозен от Сатана, човекът никога не се страхува, че ще бъде пленен от него. Човекът постоянно повтаря, че приема Божието спасение, но никога не се е доверявал на Бог и не е вярвал, че Той наистина ще го спаси от ноктите на Сатана. Ако, подобно на Йов, човекът е способен да се подчини на Божието ръководство и да предаде цялото си същество в Божиите ръце, тогава дали краят на човека няма да бъде същият, като този на Йов — получаването на Божиите благословии? Ако човекът може да приеме и да се подчини на Божието управление, какво ще загуби? Затова ви предлагам да бъдете внимателни в своите действия и предпазливи към всичко, което предстои да ви сполети. Не прибързвайте и не бъдете импулсивни, не се отнасяйте към Бог и към хората, нещата и предметите, които Той е приготвил за вас, в зависимост от вашата гореща кръв или естественост, или според вашето въображение и представи; трябва да бъдете предпазливи в действията си, да се молите и да търсите повече, за да не предизвикате гнева на Бог. Помнете това!

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II“)