Йов 9:11 Ето, минава край мен и не Го виждам; преминава и не Го забелязвам.

Йов 23:8-9 Обаче, ето, отивам напред, но Го няма, и назад, но не Го виждам; наляво, където работи, но не мога да Го видя; крие се надясно и не Го виждам.

Йов 42:2-6 Зная, че всичко можеш и че никое Твое намерение не може да бъде възпрепятствано. Наистина, кой е този, който помрачава Твоя съвет неразумно? Ето защо аз говорих за онова, което не съм разбирал, за неща, пречудни за мене, които не съм познавал. Слушай, моля Ти се, и аз ще говоря; ще Те попитам и Ти ми отговаряй. Слушал бях за Тебе със слушането на ухото, но сега окото ми Те вижда; затова се отричам от думите си и се кая в пръст и пепел.

Въпреки че Бог не Се е разкрил на Йов, Йов вярва във върховенството на Бог

Каква е основната идея на тези думи? Някой от вас осъзна ли, че тук има факт? Първо, откъде Йов знаеше, че има Бог? Тогава откъде знаеше, че небето, земята и всички неща се управляват от Бог? Има пасаж, който отговаря на тези два въпроса: „Слушал бях за Тебе със слушането на ухото, но сега окото ми Те вижда; затова се отричам от думите си и се кая в пръст и пепел“. От тези думи разбираме, че вместо да е видял Бог със собствените си очи, Йов е научил за Него от легендите. Именно при тези обстоятелства той започна да върви по пътя на следването на Бог, след което потвърди съществуването на Бог в живота си и сред всички неща. Тук има един неоспорим факт — какъв е този факт? Въпреки че успя да следва пътя на боязън от Бог и отбягване на злото, Йов никога не беше виждал Бог. В това отношение той не беше ли същият като днешните хора? Йов никога не беше виждал Бог, от което следва, че макар да беше чувал за Бог, той не знаеше къде е Бог, какъв е Той и какво прави. Това са все субективни фактори; обективно погледнато, въпреки че следваше Бог, Той никога не му се беше явявал или говорил с него. Това не е ли факт? Въпреки че Бог не беше говорил на Йов и не му беше давал никакви заповеди, Йов беше видял съществуването на Бог и беше съзрял Неговото върховенство сред всички неща, както и в легендите, чрез които Йов беше чувал за Бог със слуха на ухото, след което започна да се бои от Бог и да избягва злото. Такъв беше произходът и процесът, чрез които Йов последва Бог. Но колкото и да се боеше от Бог и да избягваше злото, колкото и непоколебимо да се придържаше към почтеността си, Бог никога не му се явяваше. Нека прочетем този пасаж. Йов каза: „Ето, минава край мен и не Го виждам; преминава и не Го забелязвам“ (Йов 9:11). Това, което казват тези думи, е че Йов може да е усещал Бог около себе си, а може и да не Го е усещал, но никога не е успял да го види. Имало е моменти, когато си е представял как Бог минава пред него или действа или напътства човека, но никога не е разбирал за това. Бог идва при човека, когато той не Го очаква; човекът не знае кога Бог идва при него или къде идва при него, защото не може да види Бог и по този начин за него Бог е скрит.

Вярата на Йов в Бог не е разклатена от факта, че Бог е скрит от него

В следващия пасаж от писанието Йов казва: „Обаче, ето, отивам напред, но Го няма, и назад, но не Го виждам; наляво, където работи, но не мога да Го видя; крие се надясно и не Го виждам“ (Йов 23:8-9). В този разказ научаваме, че в преживяванията на Йов Бог е бил скрит за него през цялото време; Бог не му се е явявал открито, нито пък му е казвал слова открито, но в сърцето си Йов е бил уверен в съществуването Му. Той винаги е вярвал, че Бог може да върви пред него или да действа до него и че макар да не може да Го види, Той е наблизо и управлява всичко в него. Йов никога не беше виждал Бог, но успя да остане твърд във вярата си, което никой друг не успя да направи. Защо другите хора не биха могли да направят това? Това е така, защото Бог не говори на Йов и не му се яви, а ако не беше повярвал истински, той нямаше да може да продължи напред, нито да се придържа към пътя на боязънта от Бог и отбягването на злото. Не е ли вярно това? Как се чувстваш, когато четеш, че Йов е казал тези думи? Смяташ ли, че съвършенството и почтеността на Йов, както и неговата праведност пред Бог, са истина, а не преувеличение от страна на Бог? Въпреки че Бог се отнасяше към Йов по същия начин, както към другите хора, не му се явяваше и не му говореше, Йов продължаваше да се придържа непоколебимо към своята почтеност, продължаваше да вярва във върховенството на Бог и освен това често принасяше всеизгаряния и се молеше пред Бог поради страха си да не Го оскърби. В способността на Йов да се бои от Бог, без да Го е виждал, виждаме колко много той обичаше положителните неща и колко твърда и истинска беше вярата му. Той не отрече съществуването на Бог, защото Бог беше скрит от него, нито пък загуби вярата си и изостави Бог заради това, че никога не Го беше виждал. Вместо това, сред скритото Божие дело да управлява всички неща, той осъзна съществуването на Бог и почувства Неговото върховенство и могъщество. Той не се отказа да бъде почтен заради това, че Бог беше скрит, нито пък изостави пътя на страха от Бог и избягването на злото заради това, че Той никога не му се беше явявал. Йов никога не беше молил Бог да му се яви открито, за да докаже съществуването Си, тъй като вече беше видял върховенството на Бог сред всички неща и вярваше, че е спечелил благословиите и благодатта, които другите не бяха спечелили. Въпреки че Бог остана скрит за него, вярата на Йов в Бог никога не беше разклатена. Така той пожъна това, което никой друг нямаше: Божието одобрение и Божията благословия.

Йов благославя Божието име и не мисли за благословии или бедствия

Има един факт, който никога не се споменава в историите за Йов в писанията, и този факт ще бъде в центъра на вниманието ни днес. Въпреки че Йов никога не беше виждал Бог и не беше чувал Божиите слова със собствените си уши, Бог имаше място в сърцето на Йов. Какво беше отношението на Йов към Бог? Както вече споменах по-горе, то беше „благословено да е името на Йехова“. Неговото благославяне на Божието име беше безусловно, независимо от контекста и необвързано от никаква причина. Виждаме, че Йов беше предал сърцето си на Бог и беше позволил то да бъде направлявано от Него; всичко, което Йов мислеше, всичко, което решаваше, и всичко, което планираше в сърцето си, беше отворено за Бог, а не затворено за Него. Сърцето му не се противопоставяше на Бог и той никога не беше молил Бог да направи нещо за него или да му даде нещо, и не таеше никакви прекомерни желания да спечели нещо от своето преклонение пред Бог. Йов не говореше за сделки с Бог и не отправяше молби или искания към Него. Неговата възхвала на Божието име беше заради огромната мощ и власт на Бог, Който управлява всички неща, и не зависеше от това дали получаваше благословения, или беше сполетяван от бедствие. Той вярваше, че независимо от това дали Бог благославя хората, или им носи бедствия, Божията мощ и власт не се променят и затова, независимо от обстоятелствата, в които се намира човек, Божието име трябва да бъде възхвалявано. Това, че човек е благословен от Бог, се дължи на върховенството на Бог и когато го сполети бедствие, то също се дължи на върховенството на Бог. Божията мощ и власт управляват и уреждат всичко, свързано с човека; капризите на човешката съдба са проява на Божията мощ и власт и независимо от гледната точка, Божието име трябва да бъде възхвалявано. Това преживя и опозна Йов през годините на своя живот. Всички мисли и действия на Йов достигаха до ушите на Бог и идваха пред Него, и бяха считани за важни от Бог. Бог ценеше това знание на Йов, а също и него самия, заради сърцето, което той имаше. Това сърце винаги и навсякъде очакваше Божията заповед и независимо от времето и мястото приемаше всичко, което го сполетяваше. Йов нямаше никакви изисквания към Бог. От себе си той изискваше да чака, да приема, да посреща и да се подчинява на всички разпоредби, които идваха от Бог; Йов вярваше, че това е негов дълг, а Бог искаше точно това. Йов никога не беше виждал Бог, нито Го беше чувал да казва някакви слова, да издава заповеди, да дава поучения или да го наставлява за нещо. По думите на днешния ден, да може да притежава такова познание и отношение към Бог, когато Бог не му беше дал никакво просветление, напътствие или ресурс по отношение на истината — това беше ценно и за Бог беше достатъчно, че той показва такива неща, а свидетелството му беше хвалено и ценено от Бог. Йов никога не беше виждал Бог и не беше чувал Бог лично да го поучава, но за Бог сърцето му и самият той бяха много по-ценни от онези хора, които пред Бог можеха да говорят само от гледната точка на някоя сложна теория, които можеха само да се хвалят и да говорят за принасяне на жертви, но които никога не бяха стигнали до истинско познание за Бог и никога не бяха се страхували истински от Него. Защото сърцето на Йов беше чисто и не беше скрито от Бог, а човешката му природа беше честна и добродушна, той обичаше справедливостта и всичко, което беше положително. Само човек като него, който притежаваше такова сърце и човешка природа, можеше да следва Божия път и да бъде способен да се страхува от Бог и да отбягва злото. Такъв човек можеше да види върховенството на Бог, да види Неговата власт и мощ и беше в състояние да постигне подчинение на Неговото върховенство и разпоредби. Само такъв човек можеше истински да възхвалява Божието име. Това е така, защото той не гледаше дали Бог ще го благослови, или ще му донесе бедствие, защото знаеше, че всичко се управлява от Божията ръка и че да се тревожи човек е признак на глупост, невежество и ирационалност, на съмнение във върховенството на Бог над всички неща и на липса на боязън от Бог. Знанието на Йов беше точно такова, каквото Бог искаше. И така, имаше ли Йов по-големи теоретични познания за Бог от вас? Тъй като Божиите дела и слова по онова време бяха малко, не беше лесно да се постигне познание за Бог. Това постижение на Йов не беше никак малко. Той не беше преживял Божието дело, нито някога беше чувал Бог да говори, нито беше виждал лицето на Бог. Това, че той успя да има такова отношение към Бог, беше изцяло резултат от неговата човешка природа и личния му стремеж — човешка природа и стремеж, които хората днес не притежават. Така в онази епоха Бог каза: „Няма друг като слугата Ми Йов, който е непорочен и праведен“. В онази епоха Бог вече беше направил такава преценка за него и беше стигнал до такова заключение. Колко по-вярно би било то в днешно време?

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II“)