Имало един малък поток, който криволичел насам-натам и накрая стигнал до подножието на голяма планина. Планината препречвала пътя на малкия поток, затова той казал на планината със слабия си глас: „Моля те, позволи ми да мина. Изправила си се на пътя ми и ми пречиш да продължа напред“. „Къде отиваш?“ — попитала планината. „Търся дома си“ — отвърнал потокът. „Добре, давай напред и мини над мен!“ Но малкият поток бил твърде слаб и твърде млад, затова нямало как да мине над такава голяма планина. Можел да продължи да тече само там, в подножието на планината…

Един свиреп вятър фучал към планината и носел със себе си пясък и отломки. Вятърът изревал към планината: „Пусни ме да мина!“. „Къде отиваш?“ — попитала планината. „Искам да отида от другата страна на планината“ — в отговор изревал вятърът. „Добре, ако успееш да си пробиеш път през талията ми, можеш да минеш!“ Свирепият вятър се носел с вой насам и натам, но колкото и яростно да духал, не успял да си пробие път през планината. Вятърът се уморил и спрял да си почине, а от другата страна на планината подухнал лек ветрец за радост на хората там. Това бил поздравът на планината към хората…

На морския бряг пръски от океана се търкаляли нежно по скалистия бряг. Изведнъж се надигнала гигантска вълна и с рев се насочила към планината. „Помести се!“ — изкрещяла гигантската вълна. „Къде отиваш?“ — попитала планината. Неспособна да спре настъплението си, вълната изревала: „Разширявам територията си! Искам да протегна ръце!“. „Добре, ако можеш да прескочиш върха ми, ще те пусна да минеш“. Голямата вълна се отдръпнала на известно разстояние, след което отново се втурнала към планината. Но колкото и да се опитвала, не успяла да преодолее върха на планината. На вълната ѝ оставало единствено бавно да се оттегли обратно в морето…

В продължение на хиляди години малкият поток се процеждал нежно около подножието на планината. Следвайки указанията на планината, потокът се върнал у дома, където се влял в река, а тя на свой ред се вляла в морето. Под грижите на планината малкият поток никога не изгубил своя път. Потокът и планината се подсилвали взаимно и зависели един от друг; укрепвали се взаимно, противодействали си и съществували заедно.

В продължение на хиляди години свирепият вятър виел, както си му е редът. Той продължавал да „навестява“ често планината с огромни пясъчни вихри, които се извивали в поривите му. Той заплашвал планината, но така и не си пробил път през нея. Вятърът и планината се подсилвали взаимно и зависели един от друг; те укрепвали заедно, противодействали си и съществували заедно.

В продължение на хиляди години гигантската вълна не знаела почивка и вървяла неумолимо напред, като непрекъснато разширявала територията си. Тя ревяла и се устремявала към планината отново и отново, но планината не помръдвала и на сантиметър. Планината бдяла над морето и така морските обитатели се размножавали и се развивали. Вълната и планината се подсилвали взаимно и зависели една от друга; те укрепвали заедно, противодействали си и съществували заедно.

Така приключва нашата история. Първо Ми кажете за какво става дума в тази история? В началото имало голяма планина, малък поток, свиреп вятър и гигантска вълна. Какво се случило в първия откъс с малкия поток и голямата планина? Защо избрах да говоря за един поток и една планина? (Под грижите на планината потокът никога не изгубил своя път. Те разчитали един на друг.) Смятате ли, че планината е защитавала малкия поток, или смятате, че му е пречела? (Тя го е защитавала.) Но не му ли е препречила пътя? Тя и потокът се грижели един за друг; планината защитавала потока, но и го възпрепятствала също така. Планината закриляла потока, докато се влее в реката, но му препречвала пътя, за да не тече където си иска и така да причинява наводнения и бедствия на хората. Нима откъсът не е за това? Като закриляла потока и като препречвала пътя му, планината предпазвала домовете на хората. След това малкият поток се вливал в реката в подножието на планината и после — в морето. Нима това не е правилото, което регулира съществуването на потока? Какво е позволило на потока да се съедини с реката и морето? Нима не е била планината? Потокът разчитал на закрилата на планината и на нейната преграда. Нима това не е най-същественото? Разбираш ли от тази история колко важни са планините за водата? Дали Бог е имал Своя цел в създаването на всяка планина, била тя голяма или малка? (Да.) Този кратък откъс, в който няма нищо друго освен един малък поток и една голяма планина, ни позволява да видим ползата и важността на Божието творение на тези две неща; показва ни и мъдростта и целта на Неговата власт над тях. Нима не е така?

За какво разказва вторият откъс от историята? (За един свиреп вятър и голямата планина.) Вятърът хубаво нещо ли е? (Да.) Не непременно — понякога вятърът е твърде силен и причинява бедствия. Как би се почувствал, ако си принуден да стоиш на свирепия вятър? Зависи от силата му. Ако вятърът е от трета или четвърта степен, ще е поносим. В най-лошия случай на човек може да му е трудно да държи очите си отворени. Но ако вятърът се усили и се превърне в ураган, ще можеш ли да му устоиш? Не би могъл. Затова е погрешно хората да казват, че вятърът задължително е добър или лош, защото това зависи от неговата сила. Каква е ролята на планината тук? Нима ролята ѝ не е да филтрира вятъра? До какво свежда планината свирепия вятър? (До лек ветрец.) Сега, в средата, която обитават хората, повечето хора бури ли преживяват или леки ветрове? (Леки ветрове.) Нима това не е била една от Божиите цели, едно от Неговите намерения при създаването на планините? Какво би било, ако хората живееха в среда, в която пясъкът се носеше бясно от вятъра, безпрепятствено и без филтри? Възможно ли е земята, обградена от летящи пясъци и отломки, да е необитаема? Камъните може да ударят хората, а пясъкът — да ги ослепи. Вятърът може да събори хората или да ги отнесе във въздуха. Може къщите да бъдат разрушени и да се случат всякакви бедствия. И все пак има ли полза от съществуването на свиреп вятър? Казах, че е лош, така че някой може да сметне, че няма никаква полза от него, но дали е така? Нима няма полза, когато се превърне в лек полъх? От какво имат най-голяма нужда хората, когато времето е влажно или задушно? Те се нуждаят от лек ветрец, който да ги обгърне нежно, да ги освежи и да прочисти главите им, да изостри мисълта им, да поправи и подобри душевното им състояние. Сега, например, всички вие седите в стая с много хора и застоял въздух — от какво имате най-голяма нужда? (От лек ветрец.) На място, където въздухът е мътен и мръсен, мисленето може да се забави, кръвообращението може да отслабне, а яснотата на ума може да намалее. Леко движение и циркулация обаче освежават въздуха, а хората се чувстват различно на чист въздух. Макар че малкият поток може да причини бедствие, макар че свирепият вятър може да причини бедствие, докато планината е там, тя ще превръща опасността в сила, която е от полза за хората. Нима не е така?

За какво се разказва в третия откъс от историята? (Голямата планина и гигантската вълна.) Голямата планина и гигантската вълна. Действието на този откъс се развива на морския бряг в подножието на планината. Виждаме планината, пръските от океана и една огромна вълна. Какво е планината за вълната в този случай? (Защитник и преграда.) Тя е едновременно защитник и преграда. Като защитник тя предпазва морето от изчезване, за да могат съществата, които живеят в него, да се размножават и развиват. Като преграда планината предпазва морските води от преливане и не допуска да причинят бедствие или вреда и да разрушат домовете на хората. Затова можем да кажем, че планината е едновременно защитник и преграда.

В това се състои важността на взаимовръзката между голямата планина и малкия поток, между голямата планина и свирепия вятър, между голямата планина и гигантската вълна; това е значимостта на тяхното взаимно укрепване и противодействие, както и на тяхното съвместно съществуване. Тези неща, които Бог е създал, се регулират от правила и закони в своето съществуване. И така, какви Божии дела видяхте в тази история? Дали Бог пренебрегва всички неща, откакто ги е създал? Дали Той е създал правилата и е замислил начина, по който функционират всички неща, за да ги пренебрегне след това? Това ли се е случило? (Не.) Тогава какво се е случило? Бог все още държи нещата под контрол. Той контролира водата, вятъра и вълните. Той не ги оставя да вилнеят, нито им позволява да причиняват вреда или да разрушават домовете, в които живеят хората. Благодарение на това хората могат да живеят на земята, да се размножават и да се развиват. Това означава, че когато е създавал всички неща, Бог вече е бил планирал правилата за тяхното съществуване. Когато Бог е създал всяко нещо, Той се е уверил, че то ще бъде от полза за човечеството, и е поел контрола над него, за да не притеснява то човека и да не му причинява бедствия. Ако не беше Божието управление, нима водите нямаше да текат неудържимо? Нима вятърът нямаше да духа необуздано? Водата и вятърът спазват ли правила? Ако Бог не ги управляваше, нямаше да има правила, които да ги регулират, вятърът щеше да вилнее, а водите — да бъдат неудържими и да предизвикват наводнения. Ако вълната беше по-висока от планината, щеше ли да съществува морето? Нямаше да съществува. Ако планината не беше по-висока от вълната, морето нямаше да съществува, а планината щеше да загуби своята полза и значимост.

Виждате ли Божията мъдрост в тези две истории? Бог е създал всичко, което съществува, и е суверен на всичко, което съществува; Той управлява всичко и осигурява ресурс за всичко, Той вижда и разглежда внимателно всяка дума и действие на всичко, което съществува, и това се отнася до всички неща. По същия начин Бог вижда и разглежда внимателно всяко кътче от човешкия живот. Така Бог познава отблизо всеки детайл от всичко, което съществува в Неговото творение — от ролята на всяко нещо, неговата природа и правилата за оцеляването му до смисъла от неговия живот и значимостта на неговото съществуване — всичко това е известно на Бог в неговата цялост. Бог е създал всички неща — смятате ли, че Той трябва да изучава правилата, които ги регулират? Нужно ли е Бог да изучава човешкото знание или наука, за да ги знае и разбере? (Не.) Нима има сред човешкия род някой, който да е толкова образован и ерудиран, че да разбира всичко така, както го разбира Бог? Няма, нали? Нима има астрономи или биолози, които наистина разбират правилата, по които всички неща живеят и растат? Нима могат наистина да разберат ползата от съществуването на всяко нещо? (Не, не могат.) Това е така, защото всички неща са създадени от Бог и независимо колко много и колко задълбочено човечеството изучава това познание или колко дълго се стреми да го усвои, то никога няма да е способно да проумее тайната или целта на Божието творение на всички неща. Нима не е така? Сега, от дискусията ни дотук, смятате ли, че сте придобили частично разбиране за истинското значение на израза: „Бог е източникът на живот за всички неща“? (Да.) Знаех, че когато обсъждам тази тема — Бог е източникът на живот за всички неща — много хора веднага ще се сетят за друг израз: „Бог е истината и Бог използва словото Си, за да ни осигури ресурс за живот“ и за нищо друго отвъд това ниво на смисъла на темата. Някои дори може да смятат, че Божият ресурс за човешкия живот, ежедневната храна и течности и всяка ежедневна потребност не се считат за Негово обезпечаване на човека. Нима няма хора, които смятат така? И все пак, не е ли очевиден Божият замисъл в Неговото творение — да позволи на човечеството да съществува и да живее нормално? Бог поддържа средата, в която живеят хората, и осигурява всичко необходимо за оцеляването на човешкия род. Освен това Той управлява и притежава суверенитет над всички неща. Всичко това позволява на човешкия род да живее, да се развива и да се размножава нормално; именно по този начин Бог осигурява ресурс за цялото творение и за човечеството. Нима не е вярно, че хората трябва да приемат и разберат тези неща? Вероятно някои ще кажат: „Тази тема е твърде далеч от познанието ни за Самия Истински Бог, а ние не искаме да знаем това, защото не живеем само с хляб, а живеем с Божието слово“. Правилно ли е това разбиране? (Не.) Защо е неправилно? Можете ли да имате пълно разбиране за Бог, ако познавате само нещата, които Бог е изрекъл? Ако приемате само Божието дело и Божието правосъдие и порицание, можете ли да имате пълно разбиране за Бог? Ако познавате само малка част от Божия нрав, малка част от Божията власт, бихте ли сметнали това за достатъчно, за да постигнете разбиране за Бог? (Не.) Божиите дела са започнали със сътворяването на всички неща и продължават и днес — те са очевидни по всяко време, във всеки един миг. Ако някой вярва, че Бог съществува само защото Той е избрал група хора, върху които да извърши Своето дело и да ги спаси, и че нищо друго няма отношение към Бог — нито Неговата власт, нито Неговата идентичност, нито Неговите дела, нима може да се счита, че такъв човек има истинско познание за Бог? Хората, които имат това така наречено „познание за Бог“, имат само едностранчиво разбиране, с което ограничават делата Му до една група хора. Нима това е истинско познаване на Бог? Нима хората с такива познания не отричат Божието творение на всички неща и Неговото върховенство над тях? Някои хора не желаят да се занимават с този въпрос, а си мислят: „Не виждам Божието върховенство над всички неща. Идеята е твърде далечна и нямам интерес да я разбера. Бог върши това, което иска, и то няма нищо общо с мен. Приемам само Божието водачество и Неговото слово, за да мога да бъда спасен и доведен до съвършенство от Бог. Нищо друго няма значение за мен. Правилата, които Бог е определил, когато е създал всички неща, и това, което Той върши, за да осигури ресурс за всички неща и за човечеството, нямат нищо общо с мен“. Що за приказки са това? Нима това не е израз на бунт? Има ли сред вас хора с подобни разбирания? Знам, дори и без да го казвате, че сред вас има много такива. По правило такива хора гледат на всичко от своята „духовна“ гледна точка. Те искат да ограничат Бог само до Библията, да Го ограничат до словата, които е изрекъл, до буквалния смисъл, произтичащ от написаното слово. Те не желаят да опознаят Бог по-добре и не искат Бог да раздвоява вниманието Си, като върши други дела. Подобно мислене е детинско, а освен това е и прекалено религиозно. Могат ли хората с такива възгледи да познават Бог? За тях би било много трудно да Го познават. Днес разказах две истории, всяка от които разглежда различен аспект. Възможно е, след като току-що сте се запознали с тях, да ви се струва, че те са неразбираеми или малко абстрактни, трудни за разбиране и осмисляне. Може да е трудно да ги свържем с Божиите дела и със Самия Бог. Въпреки това всички Божии дела и всичко, което Той е извършил в творението и сред човечеството, трябва да се познава ясно и точно от всеки човек, от всеки, който се стреми да познава Бог. Това знание ще ви даде увереност във вярата ви в истинското съществуване на Бог. Освен това ще ви даде вярно познание за Божията мъдрост, Неговата сила и начина, по който Той осигурява ресурс за всички неща. То ще ти позволи ясно да си представиш истинското съществуване на Бог и да видиш, че Неговото съществуване не е измислица, не е мит, не е неясно, не е теория и със сигурност не е някаква духовна утеха, а реално съществуване. Освен това ще позволи на хората да разберат, че Бог винаги е осигурявал ресурс за цялото творение и за човечеството; Бог прави това по Свой Собствен начин и в съответствие със Своя Собствен ритъм. И така, именно защото Бог е създал всички неща и им е дал правила, всяко от тях е способно, според Неговото предопределение, да изпълнява отредените му задачи, отговорностите и ролята си; според Неговото предопределение всяко нещо има своя собствена роля в служба на човечеството и на пространството и средата, които то обитава. Ако Бог не беше извършил това и човечеството не разполагаше с такава среда, която да обитава, тогава вярата в Бог или следването Му биха били невъзможни за човечеството; всичко това не би било нищо повече от празни приказки. Нима не е така?

Нека отново разгледаме историята за голямата планина и малкия поток. Каква е ролята на планината? В планината процъфтяват живи същества, така че съществуването ѝ има стойност сама по себе си, а освен това тя прегражда малкия поток, като му пречи да тече, където си иска, и да носи бедствия на хората. Нима не е така? Планината съществува по свой собствен начин, като позволява на безбройните живи същества в нея да виреят — дърветата, тревите и всички останали растения и животни в планината. Тя определя и посоката на малкия поток — планината събира водите на потока и ги насочва естествено около подножието си, където те се вливат в реката и накрая — в морето. Тези правила не са се появили по естествен път, а са били специално въведени от Бог по време на сътворението. Що се отнася до голямата планина и свирепия вятър, планината също се нуждае от вятъра. Планината се нуждае от вятъра, за да гали живите същества, които живеят в нея, като същевременно ограничава силата на свирепия вятър, за да не духа безразборно. Това правило в известен смисъл въплъщава задължението на великата планина; и така, дали това правило за задължението на планината се е оформило от само себе си? (Не.) То е създадено от Бог. Голямата планина има свой дълг, свирепият вятър — също. Нека сега се обърнем към голямата планина и огромната вълна. Ако не съществуваше планината, водата щеше ли сама да се ориентира в коя посока да тече? (Не.) Водата щеше да се разлее. Планината има своя собствена стойност в съществуването си като планина, а морето има своя собствена стойност в съществуването си като море; но при обстоятелства, при които те могат нормално да съществуват заедно и да не си пречат, те също така се ограничават взаимно — голямата планина ограничава морето, така че то да не се разлива, като по този начин защитава домовете на хората, а ограничаването на морето му позволява да отглежда живите същества, които живеят в него. Сам ли се е оформил този пейзаж? (Не.) Той също е създаден от Бог. От тази картина виждаме, че когато Бог е създал всички неща, Той е определил къде да се издига планината, къде да тече потокът, от коя посока да започне да духа свирепият вятър и къде да отиде, колко високи да бъдат огромните вълни. Всички тези неща съдържат Божиите намерения и цели — те са Божии дела. Сега виждате ли, че Божиите дела присъстват във всички неща? (Да.)

С каква цел обсъждаме тези неща? Дали е, за да се накарат хората да изучават правилата, по които Бог е създал всички неща? Дали е, за да се насърчи интересът към астрономията и географията? (Не.) Тогава каква е целта? Тя е хората да разберат делата на Бог. В Божиите дела хората могат да намерят потвърждение и да се уверят, че Бог е източникът на живот за всички неща. Ако успееш да разбереш това, наистина ще можеш да затвърдиш мястото на Бог в сърцето си и ще можеш да потвърдиш, че Бог е Самият Бог, Единственият, Създателят на небето и земята и на всички неща. И така, полезно ли е за твоето разбиране за Бог да знаеш правилата на всички неща и да познаваш Божиите дела? (Да.) До каква степен е полезно? Преди всичко, когато си разбрал делата на Бог, можеш ли да продължиш да се интересуваш от астрономия и география? Можеш ли да продължиш да имаш сърце на скептик и да се съмняваш, че Бог е Създателят на всички неща? Можеш ли да продължиш да имаш сърце на изследовател и да се съмняваш, че Бог е Творецът на всички неща? (Не.) Когато се увериш, че Бог е Създателят на всички неща, и разбереш някои от правилата на Божието творение, ще повярваш ли истински в сърцето си, че Бог осигурява ресурс за живот на всички неща? (Да.) Има ли изразът „ресурс за живот“ особено значение тук или употребата му се отнася до конкретно обстоятелство? „Бог осигурява ресурс за живот на всички неща“ е израз с много обширно значение и обхват. Бог не просто осигурява на хората ежедневната им храна и течности; Той осигурява на човечеството всичко, от което то се нуждае, и това включва всичко, което хората могат да видят, но и неща, които не могат да бъдат видени. Бог поддържа, управлява и властва над тази жизнена среда, която е от съществено значение за човечеството. Тоест Бог е подготвил такава среда, каквато е необходима на човечеството за всеки сезон. Бог управлява и вида на въздуха, и температурата, така че те да са подходящи за оцеляването на човека. Правилата, които управляват тези неща, не се появяват от само себе си или на случаен принцип; те са резултат от върховенството на Бог и Неговите дела. Самият Бог е източникът на всички тези правила и източникът на живот за всички неща. Независимо дали вярваш в това, дали го виждаш и разбираш, то си остава установен и неоспорим факт.

Знам, че по-голямата част от хората вярват само в словата и делата на Бог, които са включени в Библията. За малка част от хората Бог е разкрил Своите дела и им е позволил да разберат стойността на Неговото съществуване. Той им е дал и възможност да разберат донякъде Неговата идентичност и е потвърдил факта на Своето съществуване. За много повече хора обаче фактът, че Бог е създал всички неща и че Той управлява и осигурява ресурс за всички неща, изглежда неясен или неопределен; тези хора дори може да се съмняват в него. Тази нагласа ги кара упорито да вярват, че законите на природния свят са се формирали спонтанно, че природните промени, преходи, явления и самите закони, които ги управляват, са възникнали от самата природа. Хората не могат да проумеят в сърцата си как Бог е създал всички неща и как властва над тях; не могат да разберат как Бог управлява и осигурява ресурс за всички неща. Предвид ограниченията на тази предпоставка хората не могат да повярват, че Бог е създал всички неща, властва над тях и осигурява ресурс за тях; дори тези, които вярват, са ограничени в своята вяра до Епохата на закона, Епохата на благодатта и Епохата на царството: те вярват, че Божиите дела и Неговите ресурси за човечеството са предназначени единствено за Неговия избран народ. Това е нещо, което Ми е особено неприятно да виждам, и нещо, което причинява изключително много болка, защото дори когато хората се наслаждават на всичко, което Бог им носи, те отричат всичко, което Той върши, и всичко, което им дава. Хората вярват само, че небето и земята, както и всички неща, се управляват от свои собствени, естествени правила и свои собствени, природни закони за оцеляване, и че нямат владетел, който да ги управлява, или суверен, който да им осигурява ресурс и да ги пази. Дори и да вярваш в Бог, може да не вярваш, че всичко това са Негови дела; всъщност това е едно от нещата, които най-често се пренебрегват от всеки вярващ в Бог, от всеки, който приема Божието слово, и от всеки, който следва Бог. Така че, щом започна да обсъждам нещо, което не е свързано с Библията или с така наречената духовна терминология, някои хора се отегчават, уморяват се или дори се чувстват неудобно. Те смятат, че словата Ми изглеждат откъснати от духовните хора и духовните неща. Това е ужасно нещо. Когато става въпрос за познаване на Божиите дела, макар да не споменаваме астрономията, нито да изследваме географията или биологията, все пак трябва да разберем върховенството на Бог над всички неща, да знаем, че Той осигурява ресурс за живот на всички неща и че Той е източникът на всички неща. Това е необходим урок, който трябва да се изучава. Вярвам, че сте разбрали словата Ми, нали?

Двете истории, които току-що разказах, макар и малко необичайни по съдържание и начин на изразяване, разказани по един особен начин, бяха във всеки случай Моят опит да използвам ясен език и прост подход, за да ви помогна да придобиете и приемете нещо, което е по-трудно за разбиране. Това беше единствената Ми цел. От тези малки истории и картините, които те рисуват, исках да видите и да повярвате, че Бог е суверен над цялото творение. Като ви разказвам тези истории, целта е да ви дам възможност да видите и опознаете безкрайните дела на Бог в ограничената рамка на една история. Кога ще го осъзнаете напълно и кога ще постигнете този резултат в себе си, зависи от собствените ви преживявания и от собствените ви стремежи. Ако си човек, който се стреми към истината и се стреми да познава Бог, тези неща ще ти напомнят все по-настоятелно; те ще ти дадат задълбочено осъзнаване и яснота в твоето разбиране, което постепенно ще те доближи до действителните Божии дела, в непосредствена близост и без заблуждение. Ако обаче не си човек, който се стреми да опознае Бог, тези истории няма да навредят. Просто ги считайте за истински истории.

Придобихте ли някакво разбиране от тези две истории? Първо, дали тези две истории са отделени от предишната ни беседа за Божията загриженост за човечеството? Или съществува свойствена връзка между тях? Вярно ли е, че в тези две истории виждаме делата на Бог и колко задълбочено Той обмисля всичко, което планира за човечеството? Вярно ли е, че всичко, което Бог върши, и всичко, което Той мисли, е в името на съществуването на човешкия род? (Да.) Не е ли достатъчно очевидно с какво внимание Бог обмисля всичко и се съобразява с човечеството? Човечеството не трябва да прави нищо. Бог е подготвил за хората въздуха и всичко, което трябва да правят, е да го дишат. Зеленчуците и плодовете, които консумират, са лесно достъпни. От север на юг, от изток на запад, всеки регион има свои собствени природни ресурси. Всички различни регионални култури, плодове и зеленчуци са подготвени от Бог. В по-мащабната среда Бог е създал всички взаимно подсилващи се, взаимозависими, взаимно укрепващи се, взаимно противодействащи си и съжителстващи заедно неща. Това е Неговият метод и Неговото правило за поддържане на оцеляването и съществуването на всички неща; по този начин човечеството е в състояние да се развива безопасно и спокойно в тази жизнена среда, да се размножава от поколение на поколение, дори до наши дни. Тоест Бог внася равновесие в природната среда. Ако Бог не беше суверен и не държеше всичко под контрол, никой нямаше да е в състояние да опази околната среда и да поддържа равновесието в нея, макар да е създадена от Бог. На някои места няма въздух и човечеството не може да оцелее там. Бог няма да ти позволи да ги доближиш. Затова не излизай извън границите на допустимото. Това е за защита на човечеството — там има тайни. Всеки аспект на околната среда, дължината и ширината на земята, всяко създание на земята — както живо, така и мъртво — са замислени и подготвени от Бог предварително. Защо това е необходимо? Защо онова е ненужно? Каква е целта това нещо да е тук и защо онова нещо трябва да отиде там? Бог вече е обмислил всички тези въпроси и няма нужда хората да разсъждават върху тях. Има глупави хора, които все мислят как да преместят планината, но вместо да правят това, защо не се преместят в равнините? Ако не харесваш планините, защо живееш близо до тях? Нима не е глупаво? Какво щеше да стане, ако беше преместил тази планина? Щяха да дойдат урагани и огромни вълни и да разрушат домовете на хората. Нима това не би било безумие? Хората са способни единствено на разрушения. Те не могат да опазят дори единственото място, на което могат да живеят, и въпреки това искат да се грижат за всичко. Това е невъзможно.

Бог позволява на човечеството да управлява всички неща и да има власт над тях, но дали човекът се справя добре? Човекът унищожава всичко, което може. Той не просто не е способен да запази всичко, което Бог е създал за него, в първоначалния му вид, а точно обратното — той е унищожил Божието творение. Човечеството е местило планини, отвоювало е земи от моретата и е превръщало равнини в пустини, в които никой човек не може да живее. И все пак именно в пустинята човекът е създал промишленост и е построил ядрени бази, сеейки разруха навсякъде. Сега реките вече не са реки, а морето не е море… Веднъж щом човечеството е нарушило равновесието в природната среда и нейните правила, денят на катастрофата и гибелта на хората не е далеч; той е неизбежен. Когато дойде бедствието, човечеството ще разбере колко ценно е всичко, което Бог е създал за него, и колко важно е то за човешкия род. За човека да живее в среда, в която ветровете и дъждовете идват когато трябва, е като да живее в рая. Хората не осъзнават, че това е благословия, но в момента, в който изгубят всичко, ще разберат колко рядко и ценно е то. А след като изчезне, как да си го върнат? Какво биха могли да направят хората, ако Бог не желае да го създаде отново? Има ли нещо, което бихте могли да направите? Всъщност има нещо, което можете да направите. То е много просто — когато ви кажа какво представлява, веднага ще разберете, че е осъществимо. Как се е случило така, че човекът се е озовал в сегашното си състояние на съществуване? Нима не е заради неговата алчност и разруха? Ако човекът прекрати тази разруха, няма ли жизнената му среда постепенно да се възстанови? Ако Бог не направи нищо, ако Бог вече не желае да прави нищо за човечеството, т.е. ако не се намесва по този въпрос, тогава най-доброто решение за човечеството би било да спре всички разрушения и да позволи на жизнената си среда да се върне към естественото ѝ състояние. Да се сложи край на цялата тази разруха означава да се сложи край на грабежа и опустошаването на нещата, които Бог е създал. Ако се направи, това ще позволи на средата, в която живее човекът, постепенно да се възстанови, а ако не се направи, това би довело до все по-ужасна среда за живот, чието разрушаване ще се ускори с времето. Просто ли е Моето решение? То е просто и осъществимо, нали? Наистина е просто и осъществимо за някои хора, но дали е осъществимо за огромното мнозинство хора на Земята? (Не е.) Осъществимо ли е поне за вас? (Да.) Кое ви кара да кажете „да“? Може ли да се каже, че е в резултат от основата на разбирането на Божиите дела? Може ли да се каже, че условието за това е покорството пред върховенството и плана на Бог? (Да.) Има начин да се променят нещата, но не това е темата, която обсъждаме сега. Бог е отговорен за всеки един човешки живот и е отговорен до самия му край. Бог ти осигурява ресурс за живот и дори ако в тази среда, разрушена от Сатана, си болен, омърсен или върху теб е упражнено насилие, няма значение — Бог ще ти осигури ресурс за живот и ще те остави да продължиш да живееш. Трябва да вярвате в това. Бог няма с лека ръка да позволи да умре човешко същество.

Усещате ли вече поне донякъде колко е важно да приемете, че „Бог е източникът на живот за всички неща“? (Да.) Какви чувства изпитвате? Разкажете ми. (В миналото не ни е хрумвало да свържем планините, моретата и езерата с делата на Бог. Едва след като чухме Божието общение днес, разбрахме, че тези неща съдържат в себе си Божиите дела и мъдрост; виждаме, че още когато Бог е започнал да създава всички неща, Той вече е вложил провидение и Своята добра воля във всяко нещо. Всички неща се подсилват взаимно и са взаимозависими, а човешкият род е този, който се облагодетелства накрая. Това, което чухме днес, е много свежо и ново — почувствахме колко реални са Божиите дела. В реалния свят, в ежедневието ни и в срещите ни с всички неща виждаме, че това е така.) Вие наистина го прозряхте, нали? Бог не осигурява за човечеството ресурс без солидна основа; Неговото обезпечаване не е само в няколко кратки слова. Бог е свършил изключително много и дори нещата, които не виждаш, всички те са в твоя полза. Човекът живее в тази среда, сред всички неща, които Бог е създал за него, а в тази среда хората и всички неща зависят един от друг. Например растенията издишват газове, които пречистват въздуха, а хората дишат пречистения въздух и се възползват от него; някои растения обаче са отровни за хората, докато други растения противодействат на отровните растения. Това е чудо на Божието творение! Но нека засега оставим тази тема; днес обсъждахме главно съжителството на човека и останалата част от творението, без което човекът не може да живее. Какво е значението на Божието творение на всички неща? Човекът не може да живее без останалите неща, точно както се нуждае от въздух, за да живее — ако се окажеш във вакуум, скоро ще умреш. Това е много прост принцип, който показва, че човекът не може да съществува отделно от останалото творение. И тъй, какво отношение трябва да има човек към всички неща? Такова, което ги цени, което ги опазва, използва ги ефективно, не ги унищожава, не ги разхищава и не ги променя заради прищевки, защото всички неща са от Бог, всички неща представляват осигурен от Него ресурс за човечеството и то трябва да се отнася към тях съвестно.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият VII“)