Обсъждали сме много теми и обширно съдържание, свързани с думите „Бог е източникът на живот за всички неща“, но знаете ли в сърцата си какви неща дарява Бог на човечеството, освен че ви даде словото Си и върши във вас Делото на порицанието и Делото на правосъдието? Някои биха казали: „Бог ме дарява с благодат и благословии; Той ми дава дисциплина и утеха, Той се грижи за мен и ме защитава по всевъзможни начини“. Други ще кажат: „Бог ме дарява с ежедневна храна и питие“, а трети дори биха казали: „Бог ми е дал всичко“. Вие може да реагирате на онези проблеми, с които хората се сблъскват в ежедневието си, по начин, който е свързан с обсега на вашия собствен, плътски житейски опит. Бог дарява всеки човек с много неща, макар че това, което обсъждаме тук, не е ограничено само до ежедневните нужди на хората, а цели да разшири полезрението на всеки човек и да ви позволи да видите нещата от по-обща гледна точка. След като Бог е източникът на живот за всички неща, как поддържа живота на всички неща? С други думи, какво дава Бог на всички неща от Своето творение, за да поддържа тяхното съществуване и законите, които подкрепят това съществуване, така че то да продължи? Това е основната тема на днешната ни дискусия. Разбирате ли какво казах? Тази тема може да ви е много непозната, но няма да говоря за доктрини, които са твърде трудни за разбиране. Ще се стремя да се уверя, че можете да слушате словата Ми и да придобиете разбиране от тях. Не е нужно да се чувствате обременени — само трябва да слушате внимателно. В този момент обаче трябва да подчертая още веднъж: каква е темата, по която говоря? Кажете ми. (Бог е източникът на живот за всички неща.) Как тогава Бог се грижи за всички неща? Какво осигурява Той на всички неща, за да може да се каже, че „Бог е източникът на живот за всички неща“? Имате ли някакви идеи или мисли по този въпрос? Изглежда, че обсъждам тема, която е почти напълно непозната за вас, за вашите сърца и умове. Все пак се надявам, че ще успеете да свържете тази тема и това, което ще кажа, с Божиите дела, а не с някакво знание, човешка култура или изследване. Говоря само за Бог, за Самия Бог. Това е моето предложение към вас. Сигурен съм, че разбирате, нали?

Бог е дарил човечеството с много неща. Ще започна с това, което хората могат да видят, т.е. това, което могат да почувстват. Това са неща, които хората могат да приемат и да разберат в сърцето си. И така, нека първо започнем да говорим за това, което Бог е предоставил на човечеството, като обсъдим материалния свят.

1. Въздух

Първо, Бог създаде въздуха, за да може човекът да диша. Въздухът е субстанция, с която хората влизат в ежедневен контакт и на която те разчитат във всеки един момент, дори когато спят. Въздухът, създаден от Бог, е изключително важен за човешкия род: той е от съществено значение за всяко негово вдишване и за самия живот. Тази субстанция, която може само да се усети, но не и да се види, е първият дар от Бог за всички неща на Неговото творение. Но нима Бог е спрял, след като е създал въздуха, считайки делото Си за завършено? Или е обмислил колко плътен да е въздухът? Помислил ли е какво да съдържа въздухът? Какво е мислел Бог, когато е създавал въздуха? Защо Бог е създал въздуха и какви са били съображенията Му за това? Хората се нуждаят от въздух — те трябва да дишат. Първо, плътността на въздуха трябва да е подходяща за човешките бели дробове. Някой знае ли каква е плътността на въздуха? Всъщност няма особена нужда хората да знаят отговора на този въпрос в цифри или данни и наистина е съвсем излишно да знаят отговора — напълно достатъчно е да имат само обща представа. Бог е създал въздуха с плътност, която е най-подходяща за дишане на човешките дробове. Тоест, Той е създал въздуха така, че да може лесно да навлиза в човешкото тяло чрез дишането и да не му вреди, докато диша. Това са били Божиите съображения, когато е създавал въздуха. Сега ще поговорим за това какво съдържа въздухът. Съдържанието му не е отровно за хората и няма да увреди белите дробове или други части на тялото. Бог е трябвало да обмисли всичко това. Бог е трябвало да помисли за това, че въздухът, който хората дишат, трябва да влиза и излиза безпрепятствено от тялото и че след вдишването му естеството и количеството на веществата във въздуха трябва да са такива, че кръвта, както и отработеният въздух в белите дробове и в тялото като цяло, да бъдат правилно преработени. Освен това той е трябвало да се погрижи въздухът да не съдържа отровни вещества. Когато разказвам за тези два критерия за въздуха, целта не е да ви дам някакво конкретно знание, а да ви покажа, че Бог е създал всяко едно нещо от Своето творение в съответствие със Своите собствени съображения и че всичко, което е създал, е възможно най-доброто. Освен това, що се отнася до количеството прах във въздуха, количеството прах, пясък и пръст на земята, както и количеството прах, което се спуска от небето на земята — Бог има Свои начини да управлява и тези неща, начини да ги изчисти или да предизвика разпадането им. Въпреки че има определено количество прах, Бог го е направил така, че прахът да не вреди на човешкото тяло и да не застрашава дишането на човека, и е направил частиците прах с размер, който не е вреден за тялото. Нима Божието сътворяване на въздуха не е загадка? Дали е било така просто, като да издиша въздух от устата Си? (Не.) Дори в създаването на най-простите неща се виждат Божията тайна, работата на Неговия ум, начинът Му на мислене и Неговата мъдрост. Нима Бог не е практичен? (Да, така е.) Това означава, че дори когато е създавал прости неща, Бог е мислел за човешкия род. Първо, въздухът, който хората дишат, е чист, а съдържанието му е подходящо за дишане от хората, не е отровно и не вреди на хората; по същия начин плътността на въздуха е подходяща за дишане от хората. Този въздух, който хората постоянно вдишват и издишват, е от съществено значение за човешкото тяло, за човешката плът. Ето защо хората могат да дишат свободно, без ограничения и притеснения. Така те могат да дишат нормално. Въздухът е това, което Бог е създал в началото и което е необходимо за дишането на хората.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият VIII“)