Нека първо разгледаме няколко откъса от писанието, които описват Божието унищожение на Содом.

Битие 19:1-11 Привечер дойдоха двама ангела в Содом; а Лот седеше до Содомската порта. И като ги видя, Лот стана да ги посрещне, поклони се с лице до земята и каза: Ето, господари мои, свърнете, моля, в къщата на слугата си, пренощувайте и си умийте краката, и утре станете и си идете по пътя. А те отговориха: Не, на улицата ще пренощуваме. Но като настояваше много, те се отбиха при него и влязоха в къщата му; и той им направи угощение и изпече безквасни хлябове; и ядоха. А преди да си легнат, те, градските мъже, Содомските жители, млади и стари, целият народ, обиколиха къщата и викаха на Лот: Къде са мъжете, които дойдоха при тебе тази нощ? Изведи ни ги да ги познаем. А Лот излезе при тях пред вратата, затвори вратата зад себе си и каза: Моля ви се, братя мои, не правете такова нечестие. Вижте сега, имам две дъщери, които не са познали мъж; тях да ви изведа вън и направете с тях, каквото ви се вижда угодно; само на тези мъже не правете нищо, понеже затова са влезли под покрива на стряхата ми. Но те извикаха: Махни се оттук. Казаха още: Той дойде тук самичък и е пришълец, а иска още и съдия да стане; ей сега на тебе ще направим по-голямо зло, отколкото на тях. И напираха силно срещу Лот и се приближиха да разбият вратата. Но мъжете посегнаха и издърпаха Лот при себе си в къщи, и затвориха вратата. Също и поразиха със слепота хората, които бяха пред вратата на къщата — и малък, и голям, така че не можеха да намерят вратата.

Битие 19:24-25 Тогава Йехова потопи Содом и Гомор в сяра и огън от небето. Унищожи тези градове и цялата равнина, всичките им жители и растителността по земята.

От тези откъси не е трудно да се види, че безчестието и покварата на Содом вече са били достигнали степен, противна както за човека, така и за Бог, и че в Божиите очи градът е заслужавал да бъде унищожен. Но какво се е случило вътре в града, преди да бъде разрушен? Какво вдъхновение могат да почерпят хората от тези събития? Какво ни показва за Божия нрав отношението Му към тези събития? За да разберем цялата история, нека прочетем внимателно какво е записано в писанието…

Покварата на Содом: вбесяваща за човека, разгневяваща за Бог

През онази нощ Лот прие двама Божии пратеници и им приготви угощение. След вечеря, преди да си легнат, хора от целия град обкръжиха жилището на Лот и му извикаха, както е записано в писанието: „Къде са мъжете, които дойдоха при тебе тази нощ? Изведи ни ги да ги познаем“. Кой каза тези думи? На кого ги каза? Това бяха думи на жителите на Содом, които викаха пред жилището на Лот и искаха Лот да ги чуе. Какво е чувството да чуеш тези думи? Вбесен ли си? Отвращават ли те тези думи? Кипиш ли от ярост? Не са ли пропити тези думи от Сатана? Можеш ли да почувстваш чрез тях злото и мрака в този град? Можеш ли да почувстваш бруталността и варварството в поведението на тези хора от техните думи? Можеш ли да почувстваш дълбочината на тяхната поквара от поведението им? От съдържанието на речта им не е трудно да се разбере, че порочната им природа и дивашкият им нрав са достигнали ниво, което не могат да контролират. С изключение на Лот, нито един в този град не се различаваше от Сатана; само видът на друг човек пораждаше у тези хора желание да му навредят и да го унищожат… Това не само дава представа за призрачната и ужасяваща природа на града, както и за аурата на смърт около него, но и за неговата порочност и кръвожадност.

Когато се озовава лице в лице с банда жестоки главорези, хора, изпълнени с необузданото желание да унищожават човешки души, как реагира Лот? Според писанието така: „Моля ви се, (…) не правете такова нечестие. Вижте сега, имам две дъщери, които не са познали мъж; тях да ви изведа вън и направете с тях, каквото ви се вижда угодно; само на тези мъже не правете нищо, понеже затова са влезли под покрива на стряхата ми“. С тези думи Лот искаше да каже следното: той беше готов да се откаже от двете си дъщери, за да защити пратениците. Според всяка разумна преценка тези хора би трябвало да приемат условията на Лот и да оставят двамата пратеници на мира; в края на краищата пратениците са им напълно непознати, хора, които нямат абсолютно нищо общо с тях и никога не са накърнявали интересите им. Въпреки това, водени от порочната си природа, те не приключиха въпроса така, а увеличиха усилията си. Тук поредната им размяна на реплики несъмнено може да даде на хората допълнителна представа за истинската, злобна природа на тези хора, като същевременно дава възможност да се разбере причината, поради която Бог е пожелал да унищожи този град.

А какво казаха след това? Както пише в Библията: „Махни се оттук. Казаха още: Той дойде тук самичък и е пришълец, а иска още и съдия да стане; ей сега на тебе ще направим по-голямо зло, отколкото на тях. И напираха силно срещу Лот и се приближиха да разбият вратата“. Защо искаха да разбият вратата на Лот? Причината е, че те нямаха търпение да навредят на тези двама пратеници. Какво доведе тези пратеници в Содом? Целта им беше да спасят Лот и семейството му, но жителите на града погрешно смятаха, че са дошли да заемат официални постове. Без да попитат за целта на пратениците, жителите на града основаха желанието си да наранят жестоко тези двама пратеници единствено на предположения; те искаха да наранят двама души, които нямат нищо общо с тях. Ясно е, че жителите на този град напълно са били загубили човешката си природа и разума си. Степента на тяхната лудост и необузданост вече не се различаваше от порочната природа на Сатана, който вреди и унищожава хората.

Когато те поискаха от Лот да предаде тези хора, какво направи Лот? От текста знаем, че Лот не ги е предал. Дали Лот е познавал тези двама Божии пратеници? Разбира се, че не! Но защо тогава успя да спаси тези двама души? Знаеше ли какво са дошли да свършат? Въпреки че не знаеше причината за идването им, той знаеше, че са Божии слуги, и затова ги прие в дома си. Фактът, че може да се обърне към тези Божии слуги с титлата „господар“, показва, че Лот е бил неизменен последовател на Бог, за разлика от останалите жители на Содом. Затова, когато Божиите пратеници дойдоха при него, той рискува собствения си живот, като прие тези двама слуги в дома си; освен това предложи и двете си дъщери в замяна на това да защити тези двама слуги. Това беше праведната постъпка на Лот; тя е осезаем израз на природата същност на Лот, както и причината Бог да изпрати Своите слуги да спасят Лот. Когато беше изправен пред опасност, Лот защити тези двама слуги, без да се съобразява с нищо друго; той дори се опита да изтъргува двете си дъщери в замяна на безопасността на слугите. Освен Лот имаше ли още някой в града, който би направил подобно нещо? Както доказват фактите — нямаше! Затова е излишно да казваме, че всички в Содом, с изключение на Лот, са били цел за унищожение, и то с право — те са го заслужавали.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият II“)