Когато жителите на Содом видяха тези двама слуги, те не попитаха за причината, поради която са дошли, нито някой ги попита дали са дошли да разпространяват Божията воля. Точно обратното, те се събраха в тълпа и без да чакат обяснение, се втурнаха като диви кучета или озверели вълци да заловят тези двама слуги. Дали Бог е наблюдавал тези неща, докато са се случвали? Какви са били съкровените мисли на Бог за това поведение на хората, за това събитие? Бог реши да унищожи този град; Той нямаше да се колебае или да чака, нито да проявява повече търпение. Неговият ден беше дошъл и Той се зае с делото, което искаше да свърши. Така в Битие 19:24-25 се казва: „Тогава Йехова потопи Содом и Гомор в сяра и огън от небето. Унищожи тези градове и цялата равнина, всичките им жители и растителността по земята“. В тези два стиха се разказва за начина, по който Бог унищожи този град, както и за нещата, които Бог унищожи. Първо, Библията разказва, че Бог изгорил града с огън и че размерът на този огън е бил достатъчен, за да унищожи всички хора и всичко, което растяло на земята. Тоест огънят, който се е спуснал от небето, не само унищожил града, но и всички хора и живи същества в него, докато не останала нито следа. След като градът бил разрушен, земята останала без живи същества; изобщо нямало повече нито жизнеспособност, нито признаци на живот. Градът се превърнал в пустош, в празно място, изпълнено с мъртвешка тишина. На това място нямало да има повече нечестиви дела, извършени срещу Бог, нямало да има повече кланета или пролята кръв.

Защо Бог искаше да изгори този град до основи? Какво можете да видите тук? Можеше ли Бог наистина да понесе гледката на такова унищожение на хората и природата, Неговите собствени творения? Ако можеш да разпознаеш гнева на Бог Йехова по огъня, който се спуснал от небето, не е трудно да видиш колко силен е бил гневът Му, ако се съди по целите на Божието разрушение и степента, в която този град беше унищожен. Когато Бог презира един град, Той ще му наложи Своето наказание. Когато Бог е отвратен от даден град, Той ще предупреди многократно, за да информира хората за гнева Си. Когато обаче Бог реши да сложи край на един град и да го разруши, т.е. когато Неговият гняв и величие са накърнени, Той повече няма да наказва или предупреждава. Вместо това Той направо ще го разруши. Той ще го заличи напълно. Това е праведният Божи нрав.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият II“)