След като вече имаме обща представа за праведния Божи нрав, можем отново да насочим вниманието си към град Содом — място, което Бог видя като град на греха. Като разберем същината на този град, можем да разберем защо Бог е искал да го разруши и защо го е унищожил напълно. Оттук можем да познаем праведния Божи нрав.

От човешка гледна точка Содом беше град, който можеше напълно да задоволи човешките желания и човешката нечестивост. Привлекателен и омагьосващ, с музика и танци всяка вечер, просперитетът му беше довел хората до омайване и лудост. Злото в града беше разяло сърцата на хората и ги беше омагьосало с поквара. Това беше град, в който вилнееха нечестиви и зли духове; той преливаше от грях и убийства, а въздухът беше изпълнен с кърваво, гнилостно зловоние. Това беше град, от който кръвта на хората се смразяваше, град, от който човек се отдръпваше с ужас. Никой в този град — било то мъж или жена, млад или стар — не търсеше истинския път; никой не копнееше за светлината и не желаеше да отбягва греха. Те живееха под контрола на Сатана, под неговата поквара и измама. Те бяха загубили човешката си природа, бяха загубили разума си и бяха загубили първоначалната цел на съществуването на човека. Те извършиха безброй нечестиви дела на съпротива срещу Бог; отказаха се от Неговото напътствие и се противопоставиха на волята Му. Именно техните нечестиви дела водеха тези хора, града и всяко живо същество в него стъпка по стъпка надолу по пътя на разрухата.

Въпреки че в тези два откъса не са описани всички подробности за степента на поквара на хората от Содом, а е описано отношението им към двамата Божии слуги след пристигането им в града, има един прост факт, който разкрива степента, в която хората от Содом са били покварени и нечестиви и в която са се противопоставяли на Бог. Така се разкрива и истинското лице и същина на жителите на града. Тези хора не само отказаха да приемат Божиите предупреждения, но и не се страхуваха от Неговото наказание. Напротив, те презряха Божия гняв. Те сляпо се противопоставиха на Бог. Каквото и да правеше Той, както и да го правеше, тяхната порочна природа само се засилваше и те постоянно се противопоставяха на Бог. Хората в Содом бяха враждебно настроени към съществуването на Бог, към Неговото идване, към Неговото наказание, а още повече към Неговите предупреждения. Те бяха изключително арогантни. Те осакатяваха и унищожаваха всички хора, които можеха да бъдат осакатени и унищожени, и не направиха изключение за Божиите слуги. Що се отнася до всички нечестиви деяния, извършени от жителите на Содом, навреждането на Божиите слуги е само малка част от тях и разкритата по този начин нечестива природа на жителите на Содом всъщност не е нищо повече от капка в огромно море. Затова Бог реши да ги унищожи с огън. Бог не използва потоп, нито ураган, земетресение, цунами или други средства, за да унищожи града. Какво означаваше Бог да използва огън, за да унищожи този град? Това означаваше пълното унищожение на града; това означаваше, че градът изчезна напълно от земята и престана да съществува. Тук „унищожение“ се отнася не само до изчезването на формата и структурата на града или до външния му вид; то означава също, че душите на хората в града са престанали да съществуват, тъй като са били напълно унищожени. Казано по-просто, всички хора, събития и вещи, свързани с града, са били унищожени. Хората от този град нямаше да имат следващ живот или прераждане; Бог ги беше изличил от човешкия род на Своето творение за вечни времена. Използването на огън означаваше, че се слага край на греха на това място, че грехът свършва дотам; този грях щеше да престане да съществува и да се разпространява. Това означаваше, че злото на Сатана е загубило почвата, която го подхранва, както и гробището, което му осигуряваше място за престой и живот. Във войната между Бог и Сатана Бог използва огън, който е дамгата на Неговата победа, с която е белязан Сатана. Разрушаването на Содом е голям провал на амбицията на Сатана да се противопостави на Бог, като развращава и унищожава хората, и е унизително клеймо в един етап от развитието на човечеството, когато човекът отхвърля Божието ръководство и се оставя на порока. Нещо повече, това е документ за истинско разкриване на праведния Божи нрав.

Когато огънят, който Бог изпрати от небето, превърна Содом само в пепел, градът, наречен „Содом“, престана да съществува, както и всичко в него. Той беше унищожен от Божия гняв, изчезвайки в Божията ярост и величие. Благодарение на праведния Божи нрав Содом получи своето справедливо наказание и своя заслужен край. Краят на съществуването на Содом се дължи на неговото зло, но и на Божието желание никога повече да не погледне към този град, нито към хората, които са живели в него, нито към живите същества, които са расли в него. Божието „желание никога повече да не погледне града“ е Неговата ярост, но и Неговото величие. Бог изпепели града, защото заради безчестието и греха в него Бог изпита гняв, отвращение и погнуса към него и желанието никога повече да не вижда нито него, нито хората или живите същества в него. След като градът изгорял и оставил след себе си само пепел, той наистина е престанал да съществува в очите на Бог; дори споменът Му за него е изчезнал, бил е заличен. Тоест огънят, изпратен от небето, не само унищожи целия град Содом, не само унищожи изпълнените с грях жители на града и не само унищожи всички неща в града, които са били омърсени от греха; освен тях огънят унищожи и спомена за злото и съпротивата на човечеството срещу Бог. С тази цел Бог изгори града.

Хората бяха покварени до крайност. Тези хора не знаеха Кой е Бог, нито откъде са дошли те самите. Ако им беше споменал за Бог, щяха да те нападнат, щяха да те оклеветят и да те охулят. Дори когато Божиите слуги дойдоха да разпространят Неговото предупреждение, тези покварени хора не само не показаха никакви признаци на покаяние и не се отказаха от порочното си поведение, а напротив — нагло нападнаха Божиите слуги. Това, което те изразиха и разкриха, беше тяхната природа същност на крайна враждебност към Бог. Виждаме, че съпротивата на тези покварени хора срещу Бог не е просто проява на покварения им нрав, нито е просто клевета или подигравка в резултат на неразбиране на истината. Нито глупостта, нито невежеството са причина за порочното им поведение; те постъпваха така не защото са били измамени и със сигурност не защото са били подведени. Поведението им бе стигнало до етапа на явна и нагла конфронтация, противопоставяне и гръмко протестиране срещу Бог. Без съмнение подобно поведение на хората би оскърбило Бог и би разгневило Неговия нрав — нрав, който не бива да бъде накърняван. Затова Бог веднага и открито отприщи Своята ярост и Своето величие; това е истинско разкриване на Неговия праведен нрав. Изправен пред град, изпълнен с грях, Бог пожела да го разруши по най-бързия възможен начин, напълно да унищожи хората в него и всички техни грехове, да направи така, че хората в този град да престанат да съществуват и да възпре увеличаването на греха на това място. Най-бързият и пълен начин за това беше да го изпепели с огън. Отношението на Бог към хората от Содом не беше изоставяне или пренебрежение. По-скоро Той използва Своя гняв, величие и власт, за да накаже, да порази и напълно да унищожи тези хора. Отношението Му към тях е свързано не само с физическо унищожение, но и с унищожение на душата, с трайно изтребление. Това е истинското значение на това, което Бог има предвид с думите „да престане да съществува“.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият II“)