През тези две-три години от делото това, което трябваше да се постигне в делото на правосъдието върху вас, в общи линии беше постигнато. Повечето хора се отказаха от някои от бъдещите си перспективи и от съдбата си. Когато обаче се спомене, че вие сте потомци на Моав, мнозина от вас не могат да го понесат — чертите на лицата и устните ви се изкривяват, а погледът ви става вторачен. Вие просто не можете да повярвате, че сте потомци на Моав. Моав беше пропъден в тази земя, след като беше прокълнат. Неговото поколение продължава рода му до днес, а всички вие сте негови потомци. Нищо не мога да направя; кой ти каза да се родиш в дома на Моав? Съжалявам те и не това ти желая, но никой не може да промени този факт. Ти си потомък на Моав и Аз не мога да кажа, че си потомък на Давид. На когото и да си потомък, ти си оставаш сътворено същество, макар и да си същество с ниско положение, създание от нисше потекло. Всички сътворени същества трябва да изживеят цялото Божие дело; всички те са обекти на завоюване от Него и всички те трябва да видят Неговия праведен нрав и да изживеят Неговата мъдрост и всемогъщество. Днес ти си потомък на Моав и трябва да приемеш този съд и това порицание; ако не беше потомък на Моав, нима нямаше пак да се наложи да приемеш този съд и това порицание? Признай това! Всъщност днешното дело върху потомците на Моав е най-ценно и най-значимо. Тъй като делото се извършва върху вас, то има огромно значение. Ако делото се извършваше върху потомците на Хам, то нямаше да е значимо, защото, за разлика от Моав, те не са от нисше потекло. Потомците на втория син на Ной — Хам, са само прокълнати — те не произлизат от блудство. Те просто са с ниско положение, защото Ной ги прокле да бъдат слуги на слуги. Те имат ниско положение, но първоначалната им стойност не беше ниска. Когато говорим за Моав, хората знаят, че първоначалното му положение беше ниско, защото е роден от блудство. Въпреки че положението на Лот беше много високо, Моав произлизаше от Лот и дъщеря му. Лот беше наричан праведен, но въпреки това Моав беше прокълнат. Моав беше с ниска стойност и имаше ниско положение и дори да не беше прокълнат, той пак щеше да произлиза от мръсотия, затова се различаваше от Хам. Той не призна Йехова, а вместо това Му се противопоставяше и се бунтуваше срещу Него — и така изпадна в най-тъмните места. Да се извършва делото върху потомците на Моав сега означава да се спасят онези, които са изпаднали в най-голямата тъмнина. Макар и да бяха прокълнати, Бог иска да спечели от тях слава, защото отначало всички те бяха хора, в чиито сърца нямаше Бог, а само да накараш онези, които нямат Бог в сърцата си, да Му се подчинят и да Го обичат, е истинско завоевание и плодът на такова дело е най-ценният и най-убедителният. Само това е спечелване на слава — това е славата, която Бог иска да спечели в последните дни. Въпреки че тези хора са с ниско положение, това, че сега са способни да спечелят такова голямо спасение, наистина е издигане от Бог. Това дело е много смислено и именно чрез правосъдието Той спечелва тези хора. Неговото намерение не е да накаже тези хора, а да ги спаси. Ако през последните дни Той все още вършеше делото на завоюването в Израел, това щеше да е безполезно; дори и да даваше плодове, нямаше да има стойност или голямо значение и Той нямаше да може да спечели цялата слава. Той извършва делото Си върху вас, върху онези, които са изпаднали в най-тъмните места, върху онези, които са най-изостанали. Тези хора не признават, че Бог съществува, и никога не са знаели, че Бог съществува. Тези същества са били толкова покварени от Сатана, че са забравили Бог. Те са били заслепени от Сатана и изобщо не знаят, че на небето има Бог. В сърцата си всички вие се кланяте на идоли и на Сатана. Нима не сте най-нисшите, най-изостаналите хора? Вие сте най-нисшите от плът, без никаква лична свобода, а и претърпявате трудности. Вие сте и хората от най-ниското ниво на това общество, които дори нямат свобода във вярата. В това се крие значението на извършването на делото върху вас. Днешното дело върху вас, потомците на Моав, не е с цел да ви унижи, а да разкрие значението на делото. За вас това е голямо издигане. Ако човек има разум и проницателност, той ще каже: „Аз съм потомък на Моав, наистина недостоен днес да получа такова голямо издигане от Бог или такива големи благословии. Във всичко, което правя и казвам, и според моя статут и стойност, аз изобщо не съм достоен за такива големи благословии от Бог. Израилтяните имат голяма любов към Бог и благодатта, на която се радват, им е дадена от Него, но техният статут е много по-висок от нашия. Авраам беше много предан на Йехова, а Петър беше много предан на Исус — тяхната преданост беше сто пъти по-голяма от нашата. Въз основа на нашите действия ние сме съвсем недостойни да се наслаждаваме на Божията благодат“. Трудът на тези хора в Китай просто не може да бъде представен пред Бог. Това е пълна бъркотия, а това, че сега се радвате на толкова много от Божията благодат, е чисто издигане от Бог! Кога сте търсили Божието дело? Кога сте жертвали живота си за Бог? Кога с готовност сте се отказали от семейството си, от родителите си и от децата си? Никой от вас не е платил висока цена! Ако Светият Дух не те беше извел, колко от вас щяха да са способни да пожертват всичко? До днес сте Го следвали само насила и по принуда. Къде е вашата преданост? Къде е вашето покорство? Въз основа на вашите действия отдавна трябваше да сте унищожени — всички вие трябваше да сте пометени. Какво ви дава право да се наслаждавате на такива големи благословии? Ни най-малко не сте достойни! Кой от вас е проправил собствения си път? Кой от вас сам е намерил истинския път? Всички вие сте мързеливи и лакоми нещастници, които търсят удобство! Смятате ли, че сте велики? С какво можете да се похвалите? Дори да пренебрегнем факта, че вие сте потомци на Моав, да не би вашата природа или вашето родно място да са от най-висш вид? Дори да пренебрегнем факта, че вие сте негови потомци, не сте ли всички вие изцяло потомци на Моав? Може ли да се промени истината за фактите? Нима разкриването на вашата природа сега представя погрешно истината за фактите? Погледнете вашето раболепие, вашите животи и вашите характери — нима не знаете, че вие сте най-нисшите от нисшите сред човешкия род? С какво можете да се похвалите? Погледнете вашето положение в обществото. Нима не сте на най-ниското му ниво? Смятате ли, че съм се изразил погрешно? Авраам пожертва Исаак — вие какво пожертвахте? Йов пожертва всичко — какво пожертвахте вие? Толкова много хора са дали живота си, положили са главите си, пролели са кръвта си, за да търсят истинския път. Вие платихте ли тази цена? В сравнение с тях вие изобщо не заслужавате да се наслаждавате на такава голяма благодат. Оскърбява ли ви да се каже днес, че сте потомци на Моав? Не се оценявайте твърде високо. Ти няма с какво да се похвалиш. Такова голямо спасение, такава голяма благодат ви се дава даром. Вие не сте пожертвали нищо, но се наслаждавате на благодатта даром. Не изпитвате ли срам? Нима този истински път е нещо, което вие сами сте търсили и открили? Не беше ли Светият Дух Този, Който ви накара да го приемете? Вие никога не сте имали сърца, които търсят, а още по-малко сърца, които търсят и копнеят за истината. Вие просто бездействахте и се наслаждавахте; придобихте тази истина, без да полагате ни най-малко усилие. Какво право имате да се оплаквате? Смяташ ли, че имаш най-голяма стойност? В сравнение с онези, които пожертваха живота си и проляха кръвта си, от какво има да се оплаквате? Да ви унищожа сега би било правилно и естествено! Вие нямате друг избор, освен да се подчинявате и да следвате. Вие просто не сте достойни! Повечето от онези сред вас бяха призовани, но ако вашата среда не ви беше принудила или ако не бяхте призовани, вие изобщо нямаше да искате да излезете. Кой е готов да приеме такова себеотрицание? Кой е готов да се откаже от удоволствията на плътта? Вие всички сте хора, които лакомо се наслаждават на удобства и търсят луксозен живот! Вие получихте такива големи благословии — какво друго имате да кажете? Какви оплаквания имате? Позволено ви е да се наслаждавате на най-големите благословии и най-голямата благодат на небето, а делото, което никога преди не е било извършвано на земята, днес се разкрива пред вас. Нима това не е благословия? Днес вие сте порицани така, защото се противопоставяхте на Бог и се бунтувахте срещу Него. Заради това порицание вие видяхте Божията милост и любов, а още повече видяхте Неговата праведност и святост. Заради това порицание и заради нечистотата на хората вие видяхте великата сила на Бог и видяхте Неговата святост и величие. Нима това не е най-изключителната истина? Нима това не е живот, който има смисъл? Делото, което Бог върши, е изпълнено със смисъл! Така, колкото по-ниско е вашето положение, толкова повече то доказва, че сте издигнати от Бог, и толкова повече доказва голямата стойност на Неговото дело върху вас днес. То е просто безценно съкровище, което не може да се добие никъде другаде! През различните епохи никой не се е радвал на такова голямо спасение. Фактът, че вашето положение е ниско, показва колко велико е Божието спасение и показва, че Бог е верен на човечеството — Той спасява, Той не унищожава.

Китайците никога не са вярвали в Бог; те никога не са служили на Йехова и никога не са служили на Исус. Те просто се кланят, кадят тамян, палят ритуални банкноти и почитат Буда. Те просто се кланят на идоли — всички те са крайно непокорни. Затова, колкото по-ниско е положението на хората, толкова повече показва, че това, което Бог получава от вас, е още повече слава. Някои могат да кажат от своя гледна точка: „Боже, какво е делото, което вършиш? Такъв възвишен Бог, такъв свят Бог като Теб идва в мръсна земя? Толкова лошо мнение ли имаш за Себе Си? Ние сме толкова мръсни, а Ти искаш да бъдеш с нас? Готов си да живееш сред нас? Ние сме с толкова ниско положение, а Ти искаш да ни направиш пълноценни? И би ни използвал като модели и образци?“. Аз казвам: ти не разбираш Моята воля. Ти не разбираш делото, което Аз искам да извърша, нито разбираш Моя нрав. Значението на делото, което ще извърша, е непостижимо за теб. Може ли Моето дело да се съобразява с твоите човешки представи? Според човешките представи трябва да се родя в хубава страна, за да покажа, че съм с висок статут, да покажа, че съм много ценен, да покажа честта, светостта и величието Си. Ако се бях родил на място, което Ме признава, в елитно семейство, и ако бях с високо положение и статут, тогава щяха да се отнасят с Мен много добре. Това не би било от полза за Моето дело. Пак ли щеше да е възможно да се разкрие такова велико спасение тогава? Всички, които Ме видят, щяха да Ми се подчинят и нямаше да са изцапани с мръсотия. Трябваше да се родя на такова място. В това сте убедени вие. Но помислете за това: Бог за удоволствие ли дойде на земята, или за да извърши дело? Ако работех на такова лесно и удобно място, можех ли да придобия пълната Си слава? Щях ли да съм способен да завоювам цялото Си творение? Когато Бог дойде на земята, Той не стана част от света и не се въплъти, за да се наслаждава на света. Мястото, на което извършването на делото би разкрило Неговия нрав и би било най-значимо, е мястото, където Той е роден. Независимо дали земята е свята, или мръсна, където и да извършва делото Си, Той е свят. Всичко в света е сътворено от Него, макар че всичко е покварено от Сатана. Въпреки това всички неща все още принадлежат на Бог; всички те са в Неговите ръце. Той идва в мръсна земя и извършва делото Си там, за да разкрие Своята святост; Той прави това само заради Своето дело, което означава, че Той понася голямо унижение, за да извърши това дело, за да спаси хората на тази мръсна земя. Това се прави, за да се даде свидетелство в името на цялото човечество. Това, което такова дело показва на хората, е Божията праведност, а тя е в състояние да покаже Божието върховенство по-добре. Неговото величие и Неговата почтеност се проявяват в спасяването на група нисши хора, които другите презират. Това, че се е родил в мръсна земя, съвсем не доказва, че е нисш; то просто позволява на цялото творение да види Неговото величие и Неговата истинска любов към човечеството. Колкото повече го прави, толкова повече се разкрива Неговата чиста любов, Неговата безупречна любов към човека. Бог е свят и праведен. Въпреки че Той е роден в мръсна земя и въпреки че живее с онези хора, които са изпълнени с мръсотия, точно както Исус живя с грешници в Епохата на благодатта, нима всяка частица от Неговото дело не е извършвана в името на оцеляването на цялото човечество? Нима всичко това не е, за да може човечеството да получи велико спасение? Преди две хиляди години Той живя с грешници в продължение на няколко години. Това беше в името на изкуплението. Днес Той живее с група мръсни, нисши хора. Това е в името на спасението. Нима цялото Негово дело не е заради вас, хората? Ако не за да спаси човечеството, защо Той би живял и страдал с грешници толкова много години, след като се е родил в ясла? И ако не за да спаси човечеството, защо Той би се върнал в плът втори път, роден на тази земя, където се събират демоните, и защо би живял с тези хора, които са дълбоко покварени от Сатана? Нима Бог не е верен? Коя част от Неговото дело не е заради човечеството? Коя част не е заради вашата съдба? Бог е свят — това е неизменно! Той е неосквернен от мръсотията, въпреки че е дошъл на мръсна земя; всичко това може да означава единствено, че Божията любов към човечеството е изключително безкористна, а страданието и унижението, които Той понася, са изключително големи! Нима не знаете колко голямо е унижението, което Той понася заради всички вас и заради вашата съдба? Вместо да спасява велики хора или синовете на богати и влиятелни семейства, Той умишлено спасява онези, които са нисши и презрени. Нима всичко това не е Неговата святост? Нима всичко това не е Неговата праведност? В името на оцеляването на цялото човечество Той предпочита да се роди на мръсна земя и да понесе всяко унижение. Бог е съвсем истински — Той не върши фалшиви дела. Нима всеки етап от делото не се извършва по такъв практичен начин? Въпреки че всички хора Го клеветят и казват, че Той седи на масата с грешници, въпреки че всички хора Му се присмиват и казват, че живее със синовете на мръсотията, че живее с най-нисшите хора, Той все още дава безкористно от Себе Си и все така е отхвърлян сред човечеството. Нима страданието, което Той понася, не е по-голямо от вашето? Нима делото, което Той върши, не е по-голямо от цената, която сте платили? Вие сте родени на земя на мръсотия, но сте получили Божията святост. Вие сте родени на земя, на която се събират демони, но въпреки това сте получили голяма защита. Какъв избор имате? Какви оплаквания имате? Нима страданието, което Той е понесъл, не е по-голямо от онова, което сте понесли вие? Той е дошъл на земята и никога не се е наслаждавал на удоволствията на човешкия свят. Той ненавижда такива неща. Бог не дойде на земята, за да Го даряват хората с материални неща, нито дойде, за да се наслаждава на храната, дрехите и украшенията на хората. Той не обръща внимание на тези неща. Той дойде на земята, за да страда за хората, а не да се радва на земното богатство. Той дойде, за да страда, да извърши делото Си и да изпълни Своя план за управление. Той не избра хубаво място, да живее в посолство или в луксозен хотел, нито има редица слуги, които да Го обслужват. Въз основа на това, което сте видели, нима не знаете дали Той е дошъл, за да работи, или да се забавлява? Нима очите ви не виждат? Колко ви е дал? Ако се беше родил на удобно място, Той щеше ли да е способен да придобие слава? Щеше ли да е способен да извършва делото Си Той? Дали щеше има някакво значение, ако беше постъпил така? Щеше ли да е способен да завоюва човечеството напълно? Щеше ли да е способен да спаси хората от земята на мръсотията? Хората питат, водени от представите си: „Щом Бог е свят, защо се е родил на нашето мръсно място? Ти ни ненавиждаш и се отвращаваш от нас, мръсните хора, Ти се отвращаваш от нашето противопоставяне и от нашето непокорство, защо тогава живееш с нас? Ти си върховен Бог. Можеше да се родиш навсякъде, защо тогава трябваше да се раждаш в тази мръсна земя? Ти ни порицаваш и ни съдиш всеки ден и ясно знаеш, че сме потомци на Моав, защо тогава още живееш сред нас? Защо се роди в семейство на потомци на Моав? Защо го направи?“. Подобни на вашите мисли са напълно лишени от разум! Само такова дело позволява на хората да видят Неговото величие, Неговата смирение и скритост. Той е готов да пожертва всичко в името на Своето дело и е понесъл всички страдания в името на Своето дело. Той го прави в името на човечеството и нещо повече — за да завоюва Сатана, така че всички създания да могат да се подчинят на Неговата власт. Само това е смислено, ценно дело. Ако потомците на Яков се бяха родили в Китай, на това парче земя, и всички те бяха от вас, тогава какво би било значението на делото, извършено във вас? Какво би казал Сатана? Сатана би казал: „Те и преди се страхуваха от Теб, те Ти се подчиняваха от самото начало и не са Те предавали в миналото. Те не са най-мрачните, най-нисшите или най-изостаналите от човешкия род“. Ако делото наистина беше извършено по този начин, кой щеше да се убеди от него? В цялата вселена китайците са най-изостаналите хора. Те се раждат нисши, с ниска почтеност; те са глупави и безчувствени и са вулгарни и упадъчни. Те са изцяло пропити от сатанински нрави и са мръсни и безнравствени. Вие притежавате всички тези сатанински нрави. Щом това дело бъде завършено, хората ще отхвърлят тези покварени нрави и ще са способни да се подчиняват напълно и да бъдат направени пълноценни. Само такива плодове на делото са свидетелство в творението! Разбираш ли какво е свидетелство? Как трябва да се свидетелства всъщност? Това дело ви превърна в служещи за контраст, както и в обекти, които полагат труд; нещо повече, то ви превърна в обекти на спасение. Днес вие сте Божият народ; по-късно ще бъдете модели и образци. В това дело вие играете различни роли и накрая ще бъдете обекти на спасение. Много хора са негативно настроени заради това. Нима те не са напълно слепи? Ти не виждаш нищо ясно! Само да те нарека такъв те натоварва? Разбираш ли какво е праведният Божи нрав? Разбираш ли какво е Божието спасение? Разбираш ли какво е Божията любов? Ти не притежаваш почтеност! Когато те споменават с добро, ти си щастлив. Когато те споменават с лошо, ти не си съгласен и се отдръпваш. Какво си ти? Ти не се стремиш към истинския път! Спри да търсиш веднага — срамно е! Не е ли признак на срам, че нещо толкова обикновено те обърква?

По-добре се научи малко да познаваш себе си. Не се превъзнасяй прекалено и не мечтай да отидеш на небето — просто покорно се стреми да бъдеш завоюван на земята. Не мисли за онези нереалистични мечти, които не съществуват! Ако някой каже нещо подобно на следното, това са думи на човек с решителност и сърцатост: „Въпреки че съм потомък на Моав, аз искам да се стремя към Бог. Ще обърна гръб на стария си прародител! Той ме роди и ме стъпка, а досега аз живеех в мрак. Днес Бог ме освободи и най-накрая видях небесното слънце. Благодарение на това, че бях разкрит от Бог, най-накрая видях, че съм потомък на Моав. Преди бях с вързани очи и не знаех, че Бог е свършил толкова много работа, защото бях заслепен от онзи стар Сатана. Ще му обърна гръб и ще го унижа напълно!“. И така, имате ли такава решителност? Въпреки факта, че всеки от вас прилича на човек, вие се разпадате по-бързо от всеки друг и сте най-чувствителни по този въпрос. Щом се спомене, че сте потомци на Моав, се нацупвате. Това не е ли нравът на прасето? Вие сте безполезни. Бихте жертвали живота си в името на славата и богатството! Може да искаш да не си потомък на Моав, но нима не си такъв? Днес казвам, че си и ти трябва да го приемеш. Не говоря в противоречие с фактите. Някои хора са негативно настроени заради това, но за какво трябва да са негативни? Не си ли ти дете и на големия червен змей? Несправедливо ли е да се твърди, че си потомък на Моав? Обърни внимание на това, което изживяваш, отвътре и отвън. От главата до петите ти няма нищо достойно за похвала. Безнравственост, мръсотия, слепота, противопоставяне, непокорство — не са ли всички те част от нрава ти? Ти винаги живееш в земя на безнравственост и не оставяш несвършено зло. Смяташ, че си чудно свят. Погледни нещата, които си направил, а все още си толкова доволен от себе си. Какво достойно за похвала сте свършили? Вие сте като зверове. Вие нямате човешка природа! Общувате с животни и живеете сред зли, безнравствени идеи. Колко не ви достига на вас, хората? Вие се съгласявате, че сте деца на големия червен змей и искате да полагате труд, но когато по-късно ви кажат, че сте потомци на Моав, вие ставате негативно настроени. Нима това не е истината? Точно както ти си роден от майка си и баща си — колкото и ужасни да са те, ти пак си роден от тях. Дори ако си намериш осиновителка и напуснеш дома си, не си ли все още дете на първоначалните си родители? Може ли този факт да се промени? Нима те нарекох потомък на Моав без причина? Някои хора казват: „Не можеш ли да ме наричаш по друг начин?“. Аз казвам: „А ако те нарека служещ за контраст?“. Те и служещи за контраст не искат да бъдат. И така, какви искате да бъдете? Служещи за контраст, обслужващи — нима не сте това? Какво друго би избрал ти? Не си ли човек, роден в страната на големия червен змей? Колкото и да твърдиш, че си дете на Давид, това не отговаря на фактите. Нима това е нещо, което избираш за себе си? Можеш ли да си избереш което и да е красиво име, което ти харесва? Нима децата на големия червен змей, които бяха споменати, не сте самите вие, покварени хора? Що се отнася до обслужващите — нима и това не сте самите вие, покварени хора? Споменатите завоювани образци и модели — нима и това не сте самите вие, хора? Нима пътят за довеждане до съвършенство не е описан за вас? Онези, които са порицавани и съдени, сте вие, хора. Нима онези, които ще бъдат доведени до съвършенство по-късно, няма да са някои от вас? Това звание още ли има значение? Вие сте толкова неразумни; не можете ли да видите ясно дори нещо толкова обикновено? Ти не знаеш кой от кого произхожда, но за Мен това е ясно и Аз ви го казвам. Добре е да можеш да го осъзнаеш днес. Недейте винаги да се чувствате толкова нисши. Колкото си по-негативно настроен и колкото повече се оттегляш, толкова повече това доказва, че си потомък на Сатана. Има хора, които казват, когато ги караш да слушат химни: „Могат ли потомците на Моав да слушат химни? Няма да го правя; не съм подготвен!“. Ако ги накараш да пеят, казват: „Ако потомците на Моав пеят, нима Бог иска да слуша? Бог ме ненавижда. Прекалено много се срамувам да отида пред Бог и не мога да свидетелствам за Него. Аз просто няма да пея, за да не се раздразни Бог, когато го чуе“. Това не е ли негативен начин за справяне? Като сътворено същество, ти си роден в земя на безнравственост и си дете на големия червен змей, потомък на Моав; трябва да обърнеш гръб на стария си прародител и да обърнеш гръб на стария Сатана. Само този, който го направи, е някой, който наистина иска Бог.

В началото, когато ви дадох положението на Божи народ, вие подскачахте нагоре-надолу с по-голяма радост от всички останали. Но как реагирахте, щом казах, че сте потомци на Моав? Всички вие се разпаднахте! Къде е вашият духовен ръст? Вашата представа за положение е твърде силна! Повечето хора не могат да се издигнат сами. Някои започват да правят бизнес, а други ходят на работа. Щом кажа, че сте потомци на Моав, всички искате да избягате. Това ли е свидетелството ви за Бог, за което вдигате врява цял ден? Нима Сатана ще бъде убеден по този начин? Това не е ли срамно петно? Каква е ползата от вас? Всички вие сте отпадък! Какво страдание сте изтърпели, че се чувствате толкова онеправдани? Мислите, че след като Бог ви е мъчил до определена степен, Той ще бъде щастлив, сякаш е дошъл с намерението да ви осъди, а след като ви осъди и унищожи, Неговото дело ще бъде завършено. Това ли казах? Нима не мислите така заради слепотата си? Самите вие ли не се стремите да се справите добре, или Аз нарочно ви осъждам? Никога не съм правил това — това е нещо, което вие сами сте измислили. Никога не съм вършил делото Си по този начин, нито имам такова намерение. Ако наистина исках да ви унищожа, налагаше ли се да Се подлагам на подобни страдания? Ако наистина исках да ви унищожа, налагаше ли се да говоря с вас толкова сериозно? Моята воля е следната: когато ви спася, тогава ще мога да си почина. Колкото по-нисш е даден човек, толкова повече той е обект на Моето спасение. Колкото по-активно сте способни да навлезете, толкова по-щастлив ще бъда Аз. Колкото повече се разпадате, толкова по-разстроен съм Аз. Вие искате винаги да се издигате и да заемете трона — Аз ви казвам, че това не е пътят на вашето спасение от мръсотията. Фантазията да седиш на трона не може да те доведе до съвършенство; това не е реалистично. Аз казвам, че си потомък на Моав, и ти си нещастен. Ти казваш: „Ако ме накараш да вляза в бездънната пропаст, нито ще свидетелствам за Теб, нито ще страдам за Теб“. Нима по този начин няма да Ми се противопоставиш? Ще ти бъде ли от полза да го направиш? Дадох ти толкова много благодат — забрави ли? Вие отблъснахте и унизихте Божието сърце, което е като това на любяща майка. Какви ще бъдат последствията за вас? Няма да ви принуждавам, ако не свидетелствате за Мен, но трябва да знаете, че накрая ще бъдете цел за унищожение. Ако не мога да получа свидетелство в теб, ще го получа в други хора. За Мен това няма значение, но накрая ще съжаляваш и по това време вече отдавна ще си изпаднал в тъмнина. Тогава кой ще бъде способен да те спаси? Не мисли, че делото не може да бъде извършено без теб — ако те има, не е голяма печалба, а ако те няма, не е голяма загуба. Не се отнасяй към себе си с твърде голяма почит. Нежеланието ти да Ме следваш показва, че си непокорен и у теб няма нищо желано. Ако умееш да говориш, това не е ли просто защото си се снабдил с думи, които Аз донесох чрез Своето дело? Какво у теб е достойно за похвала? Не позволявай на въображението си да се развихря! Ако не мога да получа слава от вас, потомците на Моав, Аз ще избера втора и трета група потомци на Моав за делото Си, докато не спечеля слава. А ако не искаш да свидетелстваш за Мен, тогава се махай! Няма да те принуждавам! Не си мислете, че няма да мога да направя и крачка без вас. Намирането на подходящи обекти за Моето дело в тази китайска земя не изисква усилия. Нищо друго не може да се намери в тази земя — мръсни и покварени хора има абсолютно навсякъде и Моето дело може да бъде извършено навсякъде. Не се възгордявайте толкова! Колкото и да си горд, не си ли оставаш дете, родено от блудство? Погледни стойността си — какъв друг избор имаш? Само да ти позволя да живееш е огромно издигане, така че за какво все още може да си високомерен? Ако не беше Моето дело да сложи край на епохата, нямаше ли много отдавна да си попаднал в разгара на природни бедствия и бедствия, причинени от човека? Още ли можеш да живееш толкова комфортно? Все още постоянно спориш по този въпрос. Откакто казах, че си потомък на Моав, през цялото време се цупиш. Не се образовате, не четете Божиите слова и не можете да понасяте гледката на този или онзи човек. Когато видиш, че други хора стават образовани, ти ги смущаваш и им казваш обезсърчителни неща. Как смееш! Ти казваш: „Какво образование биха могли да имат потомците на Моав? Няма да се занимавам“. Нима това не е нещо, което един звяр би казал? Броиш ли се изобщо за човек? Казах толкова много, но това не постигна нищо в теб. Напразно ли извърших всичко това? Напразно ли изрекох всички тези слова? Дори едно куче би размахало опашка; такъв човек не струва дори колкото куче! Достоен ли си да бъдеш наричан човек? Когато говоря за потомците на Моав, някои хора умишлено се унижават. Те се обличат различно от преди и са толкова занемарени, че не приличат на хора, и мърморят: „Аз съм потомък на Моав. За нищо не ставам. Да мисля за получаване на някакви благословии е фантазия. Могат ли потомците на Моав да бъдат доведени до съвършенство?“. Щом заговоря за потомците на Моав, повечето хора вече нямат надежда и казват: „Бог казва, че сме потомци на Моав. Какво означава това? Вижте тона, който Той е възприел — той е неумолим! В думите Му няма никаква любов. Не сме ли цели за унищожение?“. Забрави ли какво беше казано преди? Понятието „потомци на Моав“ ли е единственото нещо, което си спомняш сега? В действителност много слова целят да постигнат ефект, но те също така разкриват истината на фактите. Повечето хора не вярват в това. Ти не искаш да страдаш така за Мен. Ти се страхуваш от смъртта и все искаш да избягаш. Ако искаш да си тръгнеш, няма да те принуждавам да останеш, но трябва ясно да ти кажа следното: недей да живееш цял живот напразно и не забравяй нещата, които съм ти казвал в миналото. Като сътворено същество трябва да изпълняваш дълга на сътворено същество. Не действай против съвестта си. Това, което трябва да направиш, е да се посветиш на Господа на творението. Потомците на Моав също са сътворени същества, само че те служат за контраст и са прокълнати. Независимо от всичко, ти все още си сътворено същество. Не си далеч от истината, ако кажеш следното: „Въпреки че съм потомък на Моав, аз се наслаждавах на толкова много от Божията благодат, че трябва да имам някаква съвест. Просто ще го призная, но няма да мисля постоянно за това. Дори и да страдам в този поток, ще страдам до край; и ако съм потомък на Моав, така да бъде. Ще продължа да следвам докрай!“. Трябва да следваш до края. Ако избягаш, наистина няма да имаш перспектива — ще си стъпил на пътя на унищожението.

Добре е да разберете произхода си и да разберете, че фактическата истина е от полза за делото. В противен случай няма да се постигне желаният резултат. Това е част от делото на завоюването и е необходим етап от делото. Това е факт. Това дело цели да събуди духа на хората, да събуди чувството им за съвест и да им позволи да получат това велико спасение. Ако човек има съвест, той трябва да благодари на Бог още повече, когато види ниското си положение. Хората трябва да държат словата Му в ръцете си, да се държат здраво за благодатта, която Той им е дал, и дори да плачат горчиво и да казват: „Нашето положение е ниско и не сме получили нищо на света. Никой не гледа на нас, нисшите хора, с уважение. Ние сме преследвани в нашата домашна среда, нашите съпрузи ни отхвърлят, нашите съпруги ни хокат, децата ни гледат на нас с пренебрежение, а когато остареем, снахите ни също се отнасят зле с нас. Ние наистина сме изстрадали не малко и това, че сега се радваме на голямата Божия любов, е такова щастие! Ако Бог не ни беше спасил, как щяхме да видим ясно човешкото страдание? Нима нямаше да продължаваме да се разпадаме в този грях? Не е ли това нашето издигане от Бог? Аз съм един от най-нисшите хора, а Бог ме е издигнал толкова високо. Дори и да бъда унищожен, пак трябва да се отплатя за Неговата любов. Бог има високо мнение за нас и Той говори с нас, с такива нисши хора, лице в лице. Той ме хваща за ръка, за да ме учи. С устата Си Той ме храни. Той живее с мен и страда с мен. Дори и да ме порицава — какво мога да кажа? Нима да бъдеш порицан не е също да бъдеш издигнат от Бог? Аз съм порицан, но мога да видя Неговата праведност. Не мога да бъда безсъвестен — трябва да се отплатя за Божията любов. Повече не мога да се бунтувам срещу Бог“. Статусът на Бог и Неговата идентичност не са същите като тези на хората — страданията Му са същите, храната и дрехите Му са същите, но всички хора Го уважават и това е единствената разлика. Нима всичко останало, на което Той се радва, не е същото като за човека? И така, какво ви дава право да молите Бог да се отнася към теб по определен начин? Бог е понесъл толкова голямо страдание и е извършил такова велико дело, а вие — по-ниски от мравките, по-ниски от буболечките — сте издигнати толкова високо днес. Ако не можеш да се отплатиш за Божията любов, къде е твоята съвест? Някои хора казват от сърце: „Всеки път, когато си помисля да напусна Бог, очите ми се пълнят със сълзи и съвестта ми ме гложди. Задължен съм на Бог. Не мога да го направя. Не мога да се отнасям така с Него. Ако трябва да умра и чрез смъртта си да отдам слава на Неговото дело, ще бъда изключително доволен. В противен случай, дори и да живея, няма да чувствам покой“. Вслушайте се в тези думи — те описват дълга, който едно сътворено същество трябва да изпълни. Ако човек винаги има такова виждане в себе си, той ще бъде чист и спокоен отвътре; ще бъде сигурен в тези неща. Ще кажеш: „Бог не ми вреди и не ми се присмива умишлено, нито ме унижава. Въпреки че Той говори малко сурово и това наранява, то е заради мен самия. Въпреки че говори толкова сурово, Той все пак ме спасява и все още се съобразява с моите слабости. Той не използва фактите, за да ме накаже. Вярвам, че Бог е спасение“. Ако наистина имаш такова виждане, малко е вероятно да избягаш. Съвестта ти няма да те остави и нейният укор ще ти каже, че не трябва да се отнасяш към Бог по този начин. Мислиш за цялата благодат, която си получил. Чул си толкова много от Моите слова — възможно ли е да си ги слушал напразно? Няма значение кой ще избяга, ти не можеш да избягаш. Други хора не вярват, но ти трябва да вярваш. Други хора изоставят Бог, но ти трябва да отстояваш Бог и да свидетелстваш за Него. Други клеветят Бог, но ти не можеш. Колкото и сурово да се отнася Бог с теб, ти пак трябва да постъпваш правилно спрямо Него. Трябва да се отплащаш за Неговата любов и трябва да имаш съвест, защото Бог е невинен. Той вече е претърпял голямо унижение, като е дошъл на земята от небето, за да извършва делото Си сред човечеството. Той е свят и у Него няма дори следа от мърсотия. Колко унижения е изтърпял Той с идването Си в земя на мръсотия? Той извършва делото Си върху вас заради самите вас. Ако се отнасяш към Него безсъвестно, по-добре да те застигне ранна смърт!

Понастоящем на повечето хора им липсва такъв аспект на виждане; те никак не могат да проумеят това дело и не знаят какво възнамерява да постигне Бог чрез него накрая. Особено онези, които са объркани — сякаш са влезли в лабиринт и са се изгубили след няколко завоя. Ако им обясниш подробно целта на Божия план за управление, те няма да се объркат. Много хора не могат да го проумеят и са убедени, че Божието дело е за да измъчва хората. Те не разбират мъдростта и чудесната природа на Неговото дело и не разбират, че Неговото дело е да разкрие Неговата велика сила и, нещо повече — да спаси човечеството. Те не виждат всичко това, а само виждат дали имат някакви перспективи, дали ще са способни да влязат в рая. Те казват: „Божието дело е винаги толкова заобиколно; би било достатъчно, ако ни позволиш направо да видим Твоята мъдрост. Ти не трябва да ни измъчваш по този начин. Качеството ни е твърде ниско и не разбираме Твоята воля. Би било чудесно, ако Ти говориш и действаш направо. Искаш да гадаем, но не можем. Би било чудесно, ако побързаш и ни позволиш да видим Твоята слава. За какво е нужно да правим нещата по такъв заобиколен начин?“. Това, което ви липсва най-много сега, е съвест. Имайте повече съвест. Отворете широко очи, за да видите кой наистина извършва етапите на това дело. Не прибързвайте със заключенията. Сега, в най-добрия случай, ти си разбрал нещо от повърхностната страна на начина на живот, който трябва да изживееш. Все още има много истина, която трябва да изживееш и когато дойде денят, в който можеш да я разбереш напълно, ти повече няма да говориш по такъв начин, нито ще се оплакваш. Нито ще прибързваш толкова да даваш определение на нещата. Ще кажеш: „Бог е толкова мъдър, Бог е толкова свят, Бог е толкова силен!“.