Подобряването на заложбите на хората означава, че от вас се изисква да подобрите способността си да разбирате, за да можете да схванете Божиите слова и да знаете как да действате според тях. Това е най-основното от всички изисквания. Нима вярата ти не е объркана, ако Ме следваш, без да разбираш това, което казвам? Колкото и думи да изричам, ако те не достигат до вас, ако не можете да ги разберете напълно, каквото и да ви казвам, това означава, че сте с ниски заложби. Без способност за разбиране вие не схващате нищо от това, което казвам, което прави постигането на желания ефект много трудно; има много неща, които не мога да ви кажа директно и замисленият ефект не може да бъде постигнат, което налага допълнителна работа. Тъй като вашата способност за разбиране, способността ви да виждате нещата и стандартите, според които живеете, са твърде недостатъчни, във вас трябва да се извърши работа по „подобряване на заложбите“. Това е неизбежно и няма алтернатива. Само по този начин може да се постигне някакъв ефект; в противен случай всички думи, които изрека, биха били напразни. И нима тогава всички вие няма да останете в историята като грешници? Нима няма да се превърнете в изметта на земята? Не знаете ли каква работа се извършва във вас и какво се изисква от вас? Трябва да познавате собствените си заложби: те изобщо не отговарят на Моите изисквания. А нима това не забавя Моята работа? Предвид сегашните ви заложби и текущото състояние на нрава ви, никой от вас не е годен да свидетелства за Мен, нито пък някой от вас е в състояние да се нагърби с тежките отговорности на бъдещото Ми дело. Не се ли чувствате дълбоко засрамени? Ако продължавате така, как ще удовлетворите Моите намерения? Трябва да изживееш живота си пълноценно. Не оставяй времето да минава напразно — в това няма никаква стойност. Трябва да знаеш с какво трябва да разполагаш. Не си мисли, че си специалист по всичко — все още имаш да извървиш дълъг път! Какво повече може да се каже, ако не притежаваш дори минимално разбиране на човешката природа? Нима всичко това не е напразно? А що се отнася до човешката природа и заложбите, които изисквам, нито един от вас не е напълно подготвен. Изключително трудно е да се намери човек, който може да е полезен. Вярвате, че сте способни да вършите по-велика работа за Мен и че ви поверявам по-велики неща; всъщност дори не знаете как да вникнете в много от поуките пред очите си — така че как бихте могли да вникнете в по-дълбоки истини? За навлизането ви трябва да се използва многопластов и поетапен подход. То не трябва да е хаотично — това не е добре. Започнете с най-обикновеното навлизане: четете тези думи ред по ред, докато достигнете разбиране и яснота. Когато четете Божиите слова, недейте просто да прелитате над тях, сякаш се възхищавате на цветя, докато препускате в галоп, и недейте просто да извършвате някакви действия. Можеш също така редовно да четеш някои справочници (като учебници по граматика или реторика), за да подобриш знанията си. Недей да четеш книги като любовни романи, биографии на велики хора или книги, посветени на социалните науки; те не носят никаква полза и могат само да навредят. Трябва да овладееш всичко, в което трябва да навлезеш, и да го разбереш. Целта на подобряването на заложбите на хората е да им даде възможност да осъзнаят собствената си същност, идентичност, положение и ценни качества. Трябва да разберете защо е нужно хората да се стремят към истината, вярвайки в Бог, и дали е приемливо хората да не подобряват заложбите си. Наложително е да се образовате; не бива да изоставяте това! Трябва да разберете защо заложбите на хората трябва да се подобрят, как трябва да се подобрят те и в кои аспекти трябва да навлезете. Трябва да разберете значението на това да живеете в съответствие с нормалната човешка природа, защо това дело трябва да бъде извършено и каква е ролята на човека. Например в процеса на образоване трябва да разберете кои аспекти трябва да се изучават и как трябва да се навлиза в тях. Всички трябва да знаете каква е целта на това да станете образовани. Не се ли състои в това да разберете Божиите слова и да навлезете в истината? Какво преобладава днес в църквите? Когато хората са принуждавани да се образоват, те забравят за насладата от Божиите слова и по цял ден не правят нищо друго, освен да се образоват. Ако изисквате от тях да живеят в съответствие с нормалната човешка природа, те ще се занимават само с подреждане на дома си, готвене или купуване на кухненски прибори. Те ще се съсредоточат единствено върху тези неща и дори няма да знаят как да водят обикновен църковен живот. Ако се окажеш в такива обстоятелства, значи си се отклонил в практиката си. Защо тогава се изисква от теб да навлезеш в духовния живот? С простото заучаване на тези неща ще останеш неспособен да постигнеш това, което се изисква от теб. Навлизането в живота все още е най-важното, а причината за извършването на тази работа е да се разрешат трудностите, с които хората се сблъскват в своя опит. Подобряването на твоите заложби ти дава познания за човешката природа и същността на човека, а основната му цел е духовният живот на хората да се развива и нравът им да се промени. Може да знаеш как да се обличаш и да изглеждаш добре, може да си проницателен и умен, но в крайна сметка, когато дойде денят да отидеш на работа, не можеш. Затова трябва да си наясно какво още трябва да се направи, докато подобряваш заложбите си. Целта е да се промениш, а подобряването на твоите заложби е допълнение към това. Ако заложбите ти не се подобрят, това няма да се случи, а ако нравът ти не се промени, е още по-лошо. Нито едно от двете не може да бъде пропуснато. Притежаването на нормална човешка природа не означава, че си дал убедително свидетелство — това, което се изисква от теб, не е толкова просто.

Едва когато заложбите на хората се повишат до степен, в която те постигат разума и начина на живот на хора с нормална човешка природа и са навлезли в живота — едва тогава ще имат промени и свидетелства, за които да говорят. Когато настъпи денят, в който трябва да свидетелстваш, трябва да говориш и за промените в човешкия ти живот и за твоето познаване на Бог. Само комбинацията от тези два аспекта е твоето истинско свидетелство и твоята реколта. Не е достатъчно човешката ти същност да се промени отвън, а да нямаш вътрешно разбиране, нито пък е достатъчно, ако притежаваш разбиране и истина отвътре, но в крайна сметка пренебрегваш живота в съответствие с нормалната човешка природа. Работата, която се върши върху теб днес, не се прави за показ, а за да те промени. Всичко, което трябва да направиш, е да се съсредоточиш върху собствената си промяна. Писането и слушането всеки ден без нищо друго в живота ти няма да е достатъчно; трябва да навлезеш във всеки един аспект. Трябва да водиш нормален живот на светец. Много от сестрите се обличат като млади дами, а братята — като благородници или като големци, напълно лишени от благоприличието на светците. Едно е да се подобрят заложбите на човек — това се постига случайно. Друго нещо е да ядеш и пиеш Божиите слова, а това е ключовото. Ако заложбите ти са се подобрили, но в крайна сметка не се използват, защото не си ял и пил Божиите слова, нима не си пропилял усилията, които си вложил в учене? Двата аспекта трябва да се съчетаят. Защо се споменава познанието за Бог, когато се обсъжда какво се изисква от теб? Нима не е заради резултатите от предстоящата работа? След като си бил завоюван, трябва да можеш да свидетелстваш от собствените си изживявания. Няма да се получи, ако външно имаш нормална човешка природа, но накрая не можеш да изразиш изживяванията си с думи. Докато водиш нормален духовен живот, трябва да постигнеш и нормална човешка природа, много от чиито аспекти ще научиш случайно. Смяташ ли, че метенето на пода изисква някаква специална практика? Още по-лошо е да загубиш един час, за да се упражняваш как да държиш вилицата, когато ядеш! Какви аспекти включва нормалната човешка природа? Проницателност, разум, съвест и характер. Ако успееш да постигнеш нормалност във всеки един от тези аспекти, твоята човешка същност ще бъде на ниво. Трябва да приличаш на нормално човешко същество, трябва да приличаш на човек, който вярва в Бог. Не е нужно да постигаш твърде много или да се занимаваш с дипломация; просто трябва да си нормално човешко същество, с разум на нормален човек, за да можеш да прозираш нещата и поне да изглеждаш като нормално човешко същество. Това ще е достатъчно. Всичко, което се изисква от теб днес, е в рамките на твоите възможности — не е като да се опитваш да правиш нещо невъзможно. Нито ще чуеш излишни думи, нито върху теб ще се извършва безполезна работа. Трябва да се отървеш от цялата грозота, която е изразена или разкрита в живота ти. Вие сте покварени от Сатана и сте препълнени с неговата отрова. Всичко, което се иска от теб, е да се отървеш от този покварен сатанински нрав. От теб не се иска да станеш високопоставена фигура или известна или велика личност. Няма смисъл от това. Работата, която се извършва във вас, взема предвид това, което ви е присъщо. Това, което изисквам от хората, е в определени граници. Ако практикувахте по начина и с тона, с който говорят интелектуалците, нямаше да се получи; нямаше да можете да го направите. Като се имат предвид вашите заложби, би трябвало поне да можете да говорите мъдро и тактично и да обяснявате нещата по ясен и разбираем начин. Това е всичко, което е необходимо, за да отговорите на изискванията. Ако като минимум получите прозрение и разум, това ще е достатъчно. Най-важното сега е да се отървете от покварения си сатанински нрав. Трябва да отхвърлиш грозотата, която се проявява в теб. Как може да говориш за върховен разум и върховно прозрение, ако не отхвърлиш тези неща? Много хора, виждайки, че епохата се е променила, нямат никакво смирение или търпение, а вероятно нямат и никаква любов или благоприличие на светци. Колко абсурдни са такива хора! Имат ли поне грам нормална човешка природа? Имат ли каквото и да е свидетелство, за което да говорят? Те са напълно лишени от проницателност и разум. Разбира се, някои аспекти от практиката на хората, които са изопачени, трябва да бъдат поправени; например предишният им закостенял духовен живот и унилият им и слабоумен външен вид — всичко това трябва се промени. Промяната не означава да позволиш да се разпуснеш или да се отдадеш на плътта, като говориш, каквото си искаш. Не трябва да говориш неясно. Речта и поведението на нормалното човешко същество се изразяват в това да говориш разбираемо, да казваш „да“, когато имаш предвид „да“, и „не“, когато имаш предвид „не“. Придържай се към фактите и говори подобаващо. Не мами, не лъжи. Трябва да се разберат границите, до които може да достигне един нормален човек по отношение на промяната на нрава си. В противен случай няма да можеш да навлезеш в реалността.