В днешно време много хора не обръщат внимание на това какви уроци трябва да научат, докато взаимодействат с други хора. Открих, че много от вас изобщо не могат да научат уроци, докато взаимодействат с други хора; повечето от вас се придържат към собствените си възгледи. Когато работиш в църквата, ти казваш своето, а някой друг — неговото, и едното няма никаква връзка с другото; всъщност изобщо не си сътрудничите. Всички вие сте толкова погълнати от това просто да съобщавате собствените си прозрения или да се освобождавате от „бремето“, което носите в себе си, без да търсите живота дори в най-малкия му аспект. Изглежда, че вършиш делото само повърхностно, винаги вярвайки, че трябва да вървиш по собствения си път, независимо от това, което някой друг казва или прави; смяташ, че трябва да общуваш така, както те води Светият Дух, независимо от обстоятелствата на другите. Не си в състояние да откриеш силните страни на другите, нито пък си способен да изследваш себе си. Вашето приемане на нещата е наистина изкривено и погрешно. Може да се каже, че дори и сега вие все още показвате силно развито чувство за самоправедност, сякаш отново сте се поддали на онази стара болест. Вие не общувате помежду си по начин, който постига пълна откритост, например за това какъв резултат сте постигнали от делото в определени църкви или за актуалното състояние на твоите вътрешни състояния и т.н.; вие просто никога не общувате за такива неща. Изобщо не се занимавате с практики като това да изоставите собствените си представи или да се откажете от себе си. Ръководителите и работниците мислят само за това как да предпазят братята и сестрите си от негативни настроения и как да ги направят способни да следват активно. Всички вие обаче смятате, че активното следване само по себе си е достатъчно, и в основата си не разбирате какво означава да познавате себе си и да се откажете от себе си, а още по-малко разбирате какво означава да служите в координация с другите. Мислите само за това да имате волята да се отплатите на Бог за Неговата любов, да имате волята да живеете подобно на Петър. Освен за тези неща, вие не мислите за нищо друго. Дори казваш, че независимо от това какво правят другите хора, ти няма да се подчиняваш сляпо и че независимо от това какви са другите хора, ти сам ще търсиш усъвършенстване от Бог и това ще бъде достатъчно. Факт е обаче, че твоята воля по никакъв начин не е намерила конкретен израз в действителността. Не е ли всичко това типът поведение, който демонстрирате в днешно време? Всеки от вас се придържа към собственото си разбиране и всички вие желаете да се усъвършенствате. Виждам, че сте служили толкова дълго време, без да сте постигнали особен напредък; в частност, в този урок за съвместна работа в хармония не сте постигнали абсолютно нищо! Когато слизаш в църквите, ти общуваш по своя си начин, а другите общуват по техния. Рядко се получава хармонично съгласуване и това важи в още по-голяма степен за последователите, които са под теб. Това означава, че рядко някой от вас разбира какво означава да служиш на Бог или как трябва да се служи на Бог. Объркани сте и се отнасяте към подобни уроци като към дреболии. Дори има много хора, които не само не практикуват този аспект на истината, но и съзнателно постъпват неправилно. Дори онези, които служат в продължение на много години, се борят и замислят планове един срещу друг, ревнуват и се съревновават; всеки е сам за себе си и изобщо не си сътрудничат. Нима всички тези неща не представляват вашия действителен духовен ръст? Вие, хората, които ежедневно служите заедно, приличате на израилтяните, които всеки ден непосредствено служеха на Самия Бог в храма. Как е възможно вие, хората, които служите на Бог, да нямате представа как да си взаимодействате или как да служите?

По онова време израилтяните служеха на Йехова директно в храма и имаха статут на свещеници. (Разбира се, не всеки човек бе свещеник; само някои, които служеха на Йехова в храма, имаха този статут.) Те трябваше да носят корони, дарени им от Йехова (в смисъл, че тези корони бяха направени според изискванията на Йехова; не че Йехова непосредствено им е дал короните). Те също така носеха свещенически одежди, дарени им от Йехова, и директно Му служеха в храма, боси, от сутрин до вечер. Тяхното служене на Йехова съвсем не бе случайно и не се състоеше в това да се суетят слепешката да вършат някакви неща; напротив, всичко се извършваше според правила, които никой, който Му служеше пряко, не можеше да наруши. Всички те трябваше да спазват тези правила, в противен случай щеше да им бъде забранено да влизат в храма. Ако някой от тях нарушеше правилата на храма — т.е. ако някой не се подчиняваше на заповедите на Йехова, — тогава към този човек трябваше да се отнесат според издадените от Него закони и никому не бе позволено да възразява срещу това или да защитава нарушителя. Без значение колко години са служили на Бог, всички бяха длъжни да спазват правилата. По тази причина толкова много свещеници обличаха свещеническите одежди и непрекъснато служеха на Йехова по този начин, през цялата година, въпреки че Той нямаше към тях някакво специално отношение. Те дори прекарваха целия си живот пред олтара и в храма. Това бе проява на тяхната лоялност и покорство. Не бе чудно, че Йехова ги дари с такива благословения; именно заради своята лоялност те получаваха благоволение и виждаха всички дела на Йехова. По онова време, когато Йехова работеше в Израил сред Своите избрани люде, Той предявяваше доста строги изисквания към тях. Всички те бяха много покорни и бяха ограничавани от закони; тези закони служеха да опазят способността им да се страхуват от Йехова. Всички тези закони бяха управленски закони на Йехова. Ако някой от тези свещеници не спазваше съботата или нарушаваше заповедите на Йехова и ако това биваше разкрито от обикновените хора, тогава отвеждаха този човек незабавно пред олтара и го убиваха с камъни. Не бе позволено тези трупове да бъдат поставяни в храма или около него; Йехова не позволяваше това. Всеки, който направеше това, беше третиран като човек, който принася „чужд огън“; хвърляха го в голяма яма и го умъртвяваха. Разбира се, всички такива хора загубваха живота си; никой не биваше пощаден. Имаше дори такива, които принасяха „чужд огън“; с други думи, хората, които не принасяха жертви в определените от Йехова дни, биваха изгаряни от Неговия огън заедно със своите жертви, които не можеха да останат на олтара. Изискванията към свещениците бяха следните: те не можеха да влизат в храма или дори във външния му двор, без да са си измили нозете; не можеха да влизат в храма, ако не са облечени в свещеническите си одежди; не можеха да влизат в храма, ако не са със свещеническите си корони; не можеха да влизат в храма, ако са осквернени от докосване до труп; не можеха да влязат в храма, след като са докоснали ръката на неправеден човек, освен ако преди това не измиеха собствените си ръце; и не можеха да влязат в храма, след като са се осквернили с жени (за три месеца, а не завинаги), нито пък им беше позволено да видят лицето на Йехова. Когато времето изтечеше — което означаваше, че едва след три месеца им се позволяваше да облекат чисти свещенически одежди, — те трябваше да служат във външния двор в продължение на седем дни, преди да могат да влязат в храма, за да видят лицето на Йехова. Те имаха право да носят свещеническо облекло само в храма и никога извън него, за да не осквернят храма на Йехова. Всички, които бяха свещеници, трябваше да водят престъпниците, които са нарушили законите на Йехова, пред Неговия олтар, където да бъдат умъртвени от обикновените хора; в противен случай огън щеше да сполети свещеника, който е бил свидетел на престъплението. По този начин те бяха непоклатимо предани на Йехова, защото Неговите закони бяха толкова строги за тях и те абсолютно никога не се осмеляваха да нарушат случайно Неговите управленски закони. Израилтяните бяха предани на Йехова, защото бяха виждали пламъка Му и ръката, с която наказваше хората, а също и защото първоначално сърцата им се бояха от Него. Затова това, което получаваха, бе не само пламъкът на Йехова, но и Неговата грижа, Неговата защита и Неговите благословения. Тяхната преданост се състоеше в това, че във всичките си действия спазваха думите на Йехова и никой не проявяваше непокорство. Ако се случеше някакво непокорство, останалите все пак изпълняваха думите на Йехова, като умъртвяваха всеки, който вървеше срещу Йехова, и изобщо не криеха този човек от Него. Особено сурово бяха наказвани онези, които нарушаваха съботата, виновните за разврат и онези, които крадяха приносите за Йехова. Тези, които нарушаваха съботата, бяха убивани с камъни от тях (обикновените хора) или бичувани до смърт, без изключения. Онези, които извършваха блудство — дори онези, които пожелаваха привлекателни жени или които се предаваха на развратни мисли при вида на нечестиви жени, или които ставаха похотливи при вида на млади жени — всички бяха наказвани със смърт. Ако някоя млада жена, която не носеше покривало или воал, изкушаваше мъж към незаконно поведение, тази жена щеше да бъде умъртвена. Ако човекът, който нарушаваше подобни закони, беше свещеник (служител в храма), той биваше разпънат на кръст или обесен. Нито един такъв човек не беше оставян да живее и нито един от тях не намираше благоволение пред Йехова. На роднините на такъв човек не беше позволено да принасят жертви на Йехова пред олтара в продължение на три години след смъртта му и не им се разрешаваше да участват в жертвите, давани от Йехова на обикновените хора. Едва след изтичането на този срок те можеха да поставят на олтара на Йехова най-превъзходни говеда или овце. Ако извършеха някакво друго прегрешение, трябваше да постят три дни пред Йехова, молейки Го за милост. Те се покланяха на Йехова не само защото законите Му бяха толкова сурови и строги, но и заради Неговата благодат и своята преданост към Него. По този начин и до ден днешен те си останаха също толкова верни в службата си и никога не са спирали молбите си пред Йехова. И днес израилтяните продължават да получават Неговата грижа и закрила, а Той все още е благодатта сред тях и пребъдва винаги с тях. Всички те знаят как трябва да се боят от Йехова и как трябва да Му служат, и всички знаят как трябва да действат, за да получават грижата и закрилата Му; това е така, защото всички те се страхуват от Него в сърцата си. Тайната на успеха на цялото им служение не е нищо друго освен страхът. И така, какви сте всички вие в днешно време? Имате ли някаква прилика с народа на Израил? Мислиш ли, че служенето в днешно време прилича на следване на водачеството на велика духовна личност? Вие просто нямате никаква преданост и страх. Вие получавате значителна благодат и сте равностойни на израилтянските свещеници по това, че всички вие служите директно на Бог. Въпреки че не влизате в храма, това, което получавате и което виждате, е много повече от това, което получаваха свещениците, които служеха на Йехова в храма. Въпреки това вие се бунтувате и се съпротивлявате многократно повече, отколкото те. В сърцето ви почти няма страх и в резултат на това получавате много малко благодат. Въпреки че посвещавате много малко, вие получавате много повече, отколкото някога получиха онези израилтяни. При всичко това отношението към вас не е ли благосклонно? Докато делото в Израил се вършеше, хората не смееха да съдят Йехова по свое усмотрение. Какво обаче да кажем за вас? Ако не беше заради делото, което в момента върша, за да ви завоювам, как бих могъл да търпя вашето толкова възмутително опозоряване на името Ми? Ако епохата, в която живеете, беше Епохата на закона, тогава, като се имат предвид вашите думи и действия, нито един от вас нямаше да остане жив. В сърцата ви почти няма страх! Винаги Ме обвинявате, че не съм ви дарил с много благосклонност, и дори твърдите, че не ви давам достатъчно думи на благословение и че имам за вас само проклятия. Нима не знаете, че със сърца, в които има толкова малко страх от Мен, е невъзможно да приемете Моите благословения? Не знаете ли, че Аз постоянно ви проклинам и осъждам поради жалкото състояние на вашия труд? Нима всички вие чувствате, че сте били ощетени? Как мога да даря благословенията Си на група хора, които са непокорни и не се подчиняват? Как мога небрежно да предоставям Своята благодат на хора, които позорят името Ми? Към вас вече се отнасяха изключително доброжелателно. Ако израилтяните бяха толкова непокорни, колкото сте вие днес, отдавна щях да ги унищожа. Към вас обаче се отнасям само със снизхождение. Не е ли това добронамереност? Желаете ли по-голямо благословение от това? Йехова благославя само онези, които се боят от Него. Той наказва хората, които се бунтуват срещу Него, и никога не прощава на нито един от тях. Нима вие, днешните хора, които не знаете как да служите, не се нуждаете повече от порицание и съд, за да може сърцата ви да се обърнат напълно? Такова наказание и съд не са ли най-добрите видове благословии, които могат да ви бъдат дадени? Не са ли те най-добрата ви защита? Дали без тях някой от вас би могъл да издържи на изгарящия огън на Йехова? Ако наистина можехте да служите толкова предано, колкото израилтяните, нямаше ли да имате и благодатта за свой постоянен спътник? Нямаше ли да имате също така често радост и достатъчно благоволение? Знаете ли всички вие как трябва да служите?

Изискването към вас днес — да работите заедно в хармония — е подобно на службата, която Йехова изискваше от израилтяните: в противен случай просто престанете да полагате труд. Тъй като вие сте хора, които служат директно на Бог, като минимум трябва да сте способни на преданост и подчинение в служението си, а също така трябва да можете да научавате уроци по практически начин. Особено за тези от вас, които работят в църквата, би ли се осмелил някой от братята и сестрите на по-ниско ниво да се занимава с вас? Би ли се осмелил някой да ви каже в очите за грешките ви? Вие стоите високо над всички останали; вие наистина царувате като царе! Вие дори не изучавате и не влизате в тези практически уроци, но все още говорите за служене на Бог! В момента от теб се иска да ръководиш голям брой църкви, но ти не само не се отказваш, а дори се придържаш към собствените си представи и мнения, като казваш например: „Мисля, че това трябва да се направи по този начин, тъй като Бог е казал, че не трябва да бъдем ограничавани от другите и че в днешно време не трябва да се подчиняваме сляпо“. Следователно всеки от вас се придържа към собственото си мнение и никой не се подчинява на другия. Въпреки че ясно знаете, че службата ви е в задънена улица, все пак казвате: „Както виждам, моят начин не е далеч от целта. Във всеки случай всеки от нас има своя позиция: ти говори за твоята, а аз ще говоря за моята; ти сподели за твоите видения, а аз ще говоря за моето навлизане“. Никога не поемате отговорност за многото неща, с които би трябвало да се справяте, или просто се измъквате, като всеки от вас дава воля на собственото си мнение и благоразумно защитава собствения си статут, репутация и лице. Никой от вас не желае да се смири и никоя от страните няма да поеме инициативата да се откаже от себе си и да компенсира недостатъците на другия, за да може животът да се развива по-бързо. Когато действате съгласувано, вие трябва да се научите да търсите истината. Може да кажете: „Нямам ясно разбиране за този аспект на истината. Какъв опит имаш ти с него?“. Или може да кажете: „Ти имаш повече опит от мен по отношение на този аспект; би ли ми дал някакви насоки?“. Няма ли това да е добър начин за действие? Вие слушате много проповеди и имате известен опит в полагането на труд. Ако не се учите един от друг, не си помагате един на друг и не компенсирате взаимно недостатъците си, когато вършите работа в църквите, тогава как можете да извлечете някакви поуки? Винаги, когато се сблъскате с нещо, трябва да споделяте един с друг, за да може животът ви да има полза. Освен това трябва внимателно да споделяте за всякакви неща, преди да вземате каквито и да било решения. Само по този начин вие поемате отговорност за църквата, а не просто действате формално. След като посетите всички църкви, трябва да се съберете и да общувате по всички открити въпроси и проблеми, с които сте се сблъскали в работата си, а след това трябва да говорите за просвещението и озарението, които сте получили — това е незаменима практика на служение. Вие трябва да постигнете хармонично взаимодействие за целите на Божието дело, за благото на църквата и така че да стимулирате вашите братя и сестри да продължат напред. Трябва да си взаимодействате един с друг, като всеки от вас променя другия и постига по-добър резултат от делото, така че да се грижите за Божията воля. Ето какво представлява истинското взаимодействие и само тези, които се занимават с него, ще получат истинско навлизане. Докато си взаимодействате, някои от думите, които изричате, може да са неподходящи, но това няма значение. Разкажете за това по-късно и придобийте ясно разбиране за него; не го пренебрегвайте. След този вид общуване можете да компенсирате недостатъците на своите братя или сестри. Само като навлизате все по-надълбоко в делото си по този начин, можете да постигнете по-добри резултати. Всеки от вас, като хора, които служат на Бог, трябва да може да защитава интересите на църквата във всичко, което прави, вместо просто да се съобразява със собствените си интереси. Неприемливо е да действате самостоятелно, като подкопавате взаимно работата си. Хората, които се държат по този начин, не са годни да служат на Бог! Такива хора имат ужасен нрав; в тях не е останала и грам човечност. Те са изцяло във властта на Сатана! Те са зверове! Дори и сега такива неща все още се случват сред вас; вие дори стигате дотам, че се нападате един друг по време на общуване, нарочно търсите поводи и целите почервенявате, докато спорите по някакъв незначителен въпрос, като никой от двамата не желае да отстъпи, всеки крие вътрешните си мисли от другия, наблюдава внимателно другия и винаги е нащрек. Подходящо ли е подобно поведение за служба на Бог? Може ли такова дело като вашето да донесе нещо на вашите братя и сестри? Не само не си в състояние да насочиш хората към правилния житейски път, но и всъщност насаждаш в братята и сестрите си собствения си покварен нрав. Не нараняваш ли другите? Съвестта ти е ужасна и е прогнила до дъно! Ти не навлизаш в реалността и не прилагаш истината на практика. Освен това безсрамно разкриваш дяволската си природа пред другите. Ти си просто безсрамен! Тези братя и сестри са поверени на теб, но ти ги водиш към ада. Не си ли човек с прогнила съвест? Ти нямаш абсолютно никакъв срам!