469. Откакто Бог започна Своето дело във вселената, Той е предопределил много хора да Му служат, включително и такива от всички сфери на живота, с цел Неговите намерения да бъдат удовлетворени и Неговото дело на земята да бъде доведено до безпроблемно завършване — това е целта на Бог при избирането на хората, които да Му служат. Всеки човек, който служи на Бог, трябва да разбере това Негово намерение. Чрез това Божието дело хората виждат с по-голяма яснота Неговата мъдрост и всемогъщество и принципите на Неговото дело на земята. Бог е дошъл на земята, за да извърши Своето дело и да общува с хората по практически начин, така че те да могат да познаят Неговите дела по-ясно. Днес вие — тази група хора — имате щастието да служите на практическия Бог. Това е неизчислима благословия за вас — това наистина е Божието издигане за вас. При избирането на човек, който да Му служи, Бог винаги има Свои собствени принципи. Категорично не е така, както си представят хората, че човек може да служи на Бог, стига да има ентусиазъм. Днес вие виждате, че всички, които служат пред Бог, го правят поради Божието напътствие, и че те имат делото на Светия Дух, и са хора, които се стремят към истината. Това са минималните условия за всички онези, които служат на Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Религиозното служене трябва да бъде премахнато)

470. Тези, които служат на Бог, трябва да са Негови довереници; те трябва да са Му угодни и да са способни на пълна преданост към Бог. Независимо дали е насаме, или пред хората, действията ти в Божието присъствие трябва да са богоугодни и всички те трябва да са способни да устоят пред Него; както и да се отнасят към теб другите, винаги трябва да вървиш по пътя, по който трябва, и да проявяваш внимание към Божието бреме. Само такива хора са довереници на Бог. Божиите довереници могат да Му служат директно, защото са получили великото Божие поръчение и Божието бреме, могат да направят Божието сърце свое собствено и да поемат бремето Му като свое собствено и не обръщат внимание на придобиването или загубата на бъдещите си перспективи — дори когато перспективите им са да нямат нищо и да не придобият нищо, те винаги ще вярват в Бог с боголюбиво сърце. Ето такъв човек е Божи довереник. Близките на Бог са и Негови довереници; само Божиите довереници биха могли да споделят Неговото чувство за неотложност и Неговите мисли; дори когато плътта им е слаба и в болки, те могат да издържат болката и да се откажат от това, което обичат, за да удовлетворят Бог. На такива хора Бог дава повече товари и това, което Той желае да върши, се потвърждава от свидетелството на тези хора. Така те са богоугодни и са хора, които служат на Бог, които са в съгласие с намеренията Му, а само такива хора могат да властват като царе заедно с Бог. Именно когато станеш истински Божи довереник, ще властваш като цар заедно с Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Как да служим в съответствие с Божиите намерения)

471. Човекът, който наистина служи на Бог, е този, който е съгласно Божиите намерения, който е подходящ за употреба от Бог и който е способен да се освободи от религиозните представи. Ако искаш яденето и пиенето на Божиите слова да има ефект за теб, тогава трябва да изоставиш религиозните си представи. Ако искаш да служиш на Бог, тогава е още по-необходимо първо да изоставиш религиозните представи и да се покориш на Божиите слова във всичко. Това трябва да притежава този, който служи на Бог. Ако ти липсва това знание, тогава веднага щом започнеш да служиш, ще предизвикаш прекъсвания и смущения и ако продължаваш да се придържаш към своите представи, тогава неизбежно ще бъдеш „повален“ от Бог и никога повече няма да станеш. Вижте например настоящето: много от казаното и голяма част от делото не се съобразяват с Библията и с делото, извършено преди това от Бог, и ако нямаш покорно сърце, ще паднеш по всяко време. Ако искаш да служиш в съответствие с Божиите намерения, първо трябва да изоставиш религиозните представи и да коригираш собствените си възгледи. В бъдеще много от казаното няма да се съобразява с това, което е казано в миналото, и ако сега нямаш решимостта да се покориш, няма да можеш да поемеш по пътя пред теб. Ако някой от методите на Божието дело се е вкоренил в теб и ти продължаваш да се придържаш към него, тогава този метод ще стане твоя религиозна представа. Ако онова, което Бог е, е вкоренено в теб, тогава ти си придобил истината и ако словата и истината на Бог станат твой живот, ти вече няма да имаш представи за Бог. Тези, които притежават истинско познание за Бог, няма да имат никакви представи и няма да се придържат към правилата.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само тези, които познават настоящото Божие дело, могат да служат на Бог)

472. Служенето на Бог не е проста задача. Хората, чийто покварен нрав остава непроменен, никога не могат да служат на Бог. Ако твоят нрав не е съден и наказан от Божието слово, тогава той все още представлява Сатана, което доказва, че твоето служене на Бог е просто принасяне на собствените ти добри намерения, че твоето служене се основава на сатанинската ти природа. Ти служиш на Бог с твоя вроден характер и според твоите лични предпочитания. Нещо повече, ти винаги мислиш, че нещата, които желаеш да правиш, са приятни за Бог и че нещата, които не желаеш да правиш, са Му ненавистни; твоята работа се ръководи изцяло от собствените ти предпочитания. Може ли това да се нарече служене на Бог? В крайна сметка няма да има и най-малката промяна в твоя живот нрав; напротив, твоето служене ще го направи още по-упорит, като по този начин ще вкорени твоя покварен нрав дълбоко в теб, вследствие на което в теб ще се формират правила за служене на Бог, които се основават предимно на твоя собствен характер, и опит, извлечен от служенето ти според собствения ти нрав. Това са опитът и поуките на човека. Това е философията на човека за светските отношения. Такива хора са фарисеи и религиозни служители. Ако веднага не се събудят и не се покаят, те със сигурност ще се превърнат в лъжехристите и антихристите, които подвеждат хората в последните дни. Лъжехристите и антихристите, за които се говори, ще произлязат измежду такива хора. Ако тези, които служат на Бог, следват собствения си характер и действат според собствената си воля, те рискуват да бъдат отстранени по всяко време. Онези, които разчитат на дългогодишния си опит в служене на Бог, за да спечелят на своя страна сърцата на другите, да ги поучават и да ги възпират, както и да въздигат себе си, и които никога не се покайват, не изповядват греховете си и не се отказват от ползите от статуса, ще паднат пред Бог. Те са от същия тип като Павел, като злоупотребяват със старшинството си и използват квалификациите си, за да се налагат над останалите. Бог не усъвършенства такива хора. Такова служене представлява прекъсване на Божието дело. Хората винаги се придържат към старото. Те се придържат към представите от миналото, към всичко от отминалите времена. Това е голяма пречка за тяхното служене. Ако не ги отхвърлиш, тези неща ще съсипят целия ти живот. Дори да си счупиш краката от тичане напред-назад, да се съсипеш от тежък труд или дори да станеш мъченик заради „служенето“ на Бог, Бог изобщо няма да те одобри. Точно обратното: Той ще каже, че си злодей.

От днес нататък Бог официално ще усъвършенства онези, които нямат религиозни представи, които са готови да се избавят от своето старо аз и които са покорни към Бог по простосърдечен начин. Той ще усъвършенства онези, които копнеят за Божието слово. Тези хора би трябвало да се изправят и да служат на Бог. В Бог има безкрайно изобилие и безгранична мъдрост. Удивителната Му работа и скъпоценни думи очакват по-голям брой хора да се възползват от тях. Факт е, че тези нови неща са трудни за приемане от хората с религиозни представи, от хората, които претендират за старшинство, и от хората, които не могат да се избавят от собственото си аз. Светият Дух няма възможност да усъвършенства тези хора. Ако човек няма решимостта да се покори и не жадува за Божието слово, тогава няма начин да приеме тези нови неща; той просто ще става все по-бунтовен, все по-коварен и по този начин ще се озове на погрешния път. В Своето дело сега Бог ще въздигне повече хора, които наистина Го обичат и могат да приемат новата светлина, и Той напълно ще прекрати отношенията си с религиозните лидери, които претендират за своето старшинство; Той не желае нито един от такива хора, които упорито се съпротивляват на промяната. Ти искаш ли да бъдеш един от тези хора? Изпълняваш ли своето служене според своите предпочитания, или според това, което Бог изисква? Това е нещо, което трябва да узнаеш сам. Ти религиозен служител ли си, или си новородено бебе, което Бог усъвършенства? Каква част от твоето служене е одобрена от Светия Дух? Каква част от него категорично няма да бъде запомнена от Бог? Колко голяма е промяната в живота ти в резултат на всичките ти години служене? Наясно ли си с всичко това? Ако си истински вярващ, ти ще отхвърлиш старите си религиозни представи от миналото и ще служиш на Бог по-добре по нов начин. Не е късно да се изправиш сега. Старите религиозни представи могат да накарат човек да загуби целия си живот. Преживяването, който човек придобива, може да го накара да се отклони от Бог и да разчита на себе си при вършенето на нещата. Ако не оставиш тези неща настрана, те ще станат спънки за растежа на живота ти. Бог винаги усъвършенства хората, които Му служат, и не ги отстранява с лека ръка. Ако истински приемеш съда и наказанието на Божието слово, ако можеш да оставиш настрана миналите си религиозни практики и правила и престанеш да използваш предишните си религиозни представи като мярка за днешното Божие слово, само тогава ще имаш каквито и да е перспективи, които си струва да се споменават. Но ако се придържаш към старите неща отпреди, ако все още ги цениш, няма начин да бъдеш спасен. Бог не се интересува от такива хора. Ако наистина имаш желанието да бъдеш усъвършенстван, трябва да се решиш да се откажеш напълно от всичко от миналото. Дори и ако това, което е правено преди, е било правилно, дори и ако е било направено от Бот, ти пак трябва да си в състояние да го оставиш настрана и да не се вкопчваш в него. Дори и да е било сигурно, че това е дело на Светия Дух, че е извършено директно от Светия Дух, днес трябва да го оставиш настрана. Не трябва да продължаваш да се държиш за него. Това е, което Бог изисква. Всичко трябва да бъде подновено. В Божието дело и в Божието слово Той по еднакъв начин не споменава старите неща, които са преминали, Той не се позовава на стария алманах; Бог е Бог, който винаги е нов и никога стар и не се вкопчва дори в собствените Си думи от миналото — това показва, че Бог не следва никакви правила. Така че, ако ти, като човешко същество, винаги се вкопчваш в нещата от миналото и отказваш да се избавиш от тях, и строго ги прилагаш по шаблонен начин, но Бог вече не върши делото Си по начина, по който го е вършил преди, тогава не са ли твоите думи и действия подривни? Не си ли враждебен на Бог? Готов ли си да съсипеш целия си живот заради тези стари неща? Тези стари неща ще те превърнат в човек, който прекъсва Божието дело — такъв човек ли искаш да бъдеш? Ако наистина не искаш това, тогава бързо прекрати нещата, които правиш, и се обърни; започни всичко отначало. Бог няма да помни миналото ти служене.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Религиозното служене трябва да бъде премахнато)

473. Всеки, който има решимост, може да служи на Бог; но само тези, които проявяват внимание към Божиите намерения и ги разбират, са годни и имат право да Му служат. Открих, че повечето от вас вярват, че щом пламенно проповядват пътя заради Бог, тръгват на път заради Бог, дават всичко от себе си и се отказват от различни неща заради Бог и така нататък, то това е служене на Бог. Мнозинството религиозни хора смятат, че да служиш на Бог означава да търчиш насам-натам с Библия в ръце, да проповядваш евангелието на небесното царство и да спасяваш хора, като ги накараш да се покаят и изповядат. Мнозина свещенослужители също мислят, че служенето на Бог се състои в проповядване в параклиса, след като са учили дълги години в семинарията, и поучаване на хората с четене на откъси от Библията. Освен това, някои хора от бедни региони вярват, че служенето на Бог означава да изцеляват болните и да изгонват демони сред братята и сестрите, да се молят за тях и да им служат. Мнозина сред вас смятат, че служенето на Бог означава да ядеш и пиеш Божиите слова и да се молиш на Бог всеки ден, а също и да ходиш на църква и да работиш в църквите навсякъде. Други братя и сестри вярват, че служене на Бог значи никога да не встъпят в брак или да не създадат семейство, а да се посветят изцяло на Бог. Но малцина знаят какво наистина значи служене на Бог. Въпреки че хората, които служат на Бог, са многобройни като звездите в небето, броят на тези, които могат да служат пряко и в съответствие с Божиите намерения, е незначителен. Защо казвам това? Казвам това, защото не разбирате същността на израза „служене на Бог“; разбирате съвсем малко как да служите според Божиите намерения. Хората спешно трябва да разберат какво точно служене на Бог е в съответствие с намеренията Му.

Ако желаете да служите в съгласие с Божиите намерения, първо трябва да разберете какви хора са угодни на Бог, какви хора Бог мрази, какви хора Бог усъвършенства и какви хора са пригодни да Му служат. Трябва поне да знаете това. Още по-важно е, че трябва да знаете каква е целта на Божието дело, както и какво дело извършва Бог в момента. Когато разберете това, както и чрез водителството на Божиите думи, първо трябва да имате навлизане и първо трябва да приемете Божието поръчение. След като практически сте преживели Божиите слова и наистина познавате Божието дело, ще бъдете достойни да служите на Бог. И Бог ще отвори духовните ви очи, когато Му служите, и ще ви позволи да разбирате по-добре делото Му и да го виждате по-ясно. Когато навлезеш в тази реалност, преживяванията ти ще бъдат по-дълбоки и практически; всички вие, които сте имали такива преживявания, ще можете да ходите между църквите и ще давате принос на братята и сестрите си, така че всички да можете да черпите взаимно от силните качества на другите, за да компенсирате собствените си слабости, и духът ви ще се обогатява със знание. Едва след като постигнете това, ще можете да служите в съответствие с Божиите намерения и Бог ще може да ви направи съвършени в процеса на служенето ви.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Как да служим в съответствие с Божиите намерения)

474. Тези, които могат да водят църкви, да предоставят живот на хората и да бъдат апостоли за хората, трябва да имат практическо преживяване; трябва да имат правилно разбиране за духовните неща и правилно възприемане и преживяване на истината. Само такива хора са пригодни да бъдат работници или апостоли, които водят църквите. В противен случай могат само да следват и не могат да водят, а още по-малко да са апостоли, които снабдяват хората с живот. Причината за това е, че функцията на апостолите не е да тичат насам-натам или да се борят, а да извършват делото на служение на живота и да водят другите в преобразяването на техния нрав. Това е функцията, изпълнявана от онези, които приемат поръчението и поемат на плещите си тежка отговорност, с която не всеки може да се справи. Такова дело е по силите само на онези, които притежават съществото на живота, т.е. онези, които имат преживяване за истината. То не е по силите на някого, който може просто да се отрече от някои неща, който умее да се суети или който е готов да отдаде всичко; хората, които нямат преживяване за истината, които не са били кастрени или съдени, не са способни да вършат такова дело. Хората без преживяване, които са хора без реалност, не са способни да видят ясно реалността, защото самите те не притежават това същество. Така че хората от този тип не само не са способни да вършат водаческа работа, но и самите те, ако останат без истината дълго време, ще трябва да бъдат отстранени.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божието дело и работата на човека)

475. Що се отнася до работата, човек вярва, че работата е да си ангажиран за Бог, да проповядваш навсякъде и да отдаваш всичко от себе си за Него. Въпреки че това убеждение е правилно, то е твърде едностранчиво; това, което Бог иска от човека, не е просто да тича напред-назад за Него, по-скоро е повече служение и приток в духа. Много братя и сестри, дори и след многогодишен опит, никога не са мислили да работят за Бог, защото работата, както я схваща човек, е несъвместима с това, което Бог иска. Ето защо човекът няма никакъв интерес към работата и точно поради тази причина навлизането на човека в нея също е доста едностранчиво. Всички вие трябва да започнете своето навлизане с работа за Бог, така че да можете да преминете по-добре през всички аспекти на опита. Ето в какво трябва да навлезете. Работата не се отнася до това да бъдете ангажирани за Бог, а до това дали животът на човека и това, което той изживява, могат да доставят наслада на Бог. Работата се отнася до хора, които използват своята преданост към Бог и познанието си за Бог, за да свидетелстват за Бог и за да се грижат за нуждите на хората. Такава е отговорността на човека и всички хора трябва да разберат това. Може да се каже, че вашето навлизане е вашата работа и че вие се стремите да навлезете по време на работата си за Бог. Да преживяваш Божието дело не означава само да знаеш как да ядеш и пиеш Неговото слово; по-важното е, че трябва да знаете как да свидетелствате за Бог, да можете да служите на Бог и да можете да се грижите за хората и да им осигурявате ресурс. Това е работа, а също така е и вашето навлизане; това е, което всеки човек трябва да постигне. Има много хора, които се съсредоточават само върху това да са ангажирани за Бог и да проповядват навсякъде, но пренебрегват индивидуалния си опит и пренебрегват навлизането си в духовния живот. Именно това е довело дотам, че тези, които служат на Бог, са се превърнали в хора, които се противопоставят на Бог. […]

Човек работи, за да удовлетвори намеренията на Бог, да доведе всички онези, които са в съгласие с намеренията Му пред Него, да доведе човека при Бог и да представи действието на Светия Дух и Божието ръководство на човека, като по този начин усъвършенства плодовете на Божието дело. Ето защо е наложително да сте напълно наясно със същността на делото. Всеки човек, който е оползотворен от Бог, е достоен да работи за Бог, тоест всеки има възможност да бъде използван от Светия Дух. Има обаче нещо, което трябва да осъзнаете: когато човек върши работата, която е поръчана от Бог, на него му е дадена възможността да бъде използван от Бог, но това, което се казва и разбира от човека, не е изцяло равнозначно на неговия духовен ръст. Всичко, което можете да направите, е да опознаете по-добре своите слабости по време на работата си и да придобиете повече просветление от Светия Дух. Така ще имате възможност да спечелите по-добро навлизане в хода на работата си.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Дело и навлизане (2))

476. Служба, която е извън сегашните слова на Светия Дух, е служба на плътта и на представите и е невъзможно тя да бъде в съответствие с Божиите намерения. Ако хората живеят сред религиозни представи, тогава те не могат да направят нищо, което е в съответствие с Божиите намерения, и дори ако служат на Бог, те служат сред своите фантазии и представи и са напълно неспособни да служат в съответствие с Божиите намерения. Тези, които не могат да следват действието на Светия Дух, не разбират Божиите намерения, а хора, които не разбират Божиите намерения, не могат да служат на Бог. Бог иска служба, която е в съответствие с намеренията Му; Той не иска служба на представите и плътта. Ако хората не могат да следват стъпките на действието на Светия Дух, тогава те живеят сред представи. Службата на такива хора прекъсва и смущава и такава служба противоречи на Бог. Така че онези, които не могат да следват стъпките на Бог, не са способни да служат на Бог; онези, които не могат да следват стъпките на Бог, със сигурност Му се противопоставят и със сигурност не могат да са съответстващи на Бог. „Да следваш действието на Светия Дух“ означава да разбираш настоящите Божии намерения и да можеш да действаш в съответствие с настоящите Божии изисквания, да можеш да се покоряваш на днешния Бог и да Го следваш, и да навлизаш в съответствие с най-новите Божии слова. Само това е човек, който следва делото на Светия Дух и е в потока на Светия Дух. Такива хора могат не само да получават одобрение от Бог и да Го виждат, но и да познават Божия нрав от най-новото Божие дело, да познават човешките представи и непокорство, както и природата и същността на човека, от най-новото Му дело; освен това те са способни постепенно да постигнат промени в своя нрав по време на службата си. Само такива хора могат да придобият Бог и те действително са намерили истинския път.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Опознайте най-новото дело на Бог и следвайте Неговите стъпки)

477. Ако, когато служиш на Бог днес, ти се придържаш към нещата, разкрити от просвещението на Светия Дух в миналото, тогава твоята служба ще причини прекъсване и ще се превърне в един вид остаряла практика, нищо повече от религиозни ритуали. Ако вярваш, че хората, които служат на Бог, трябва външно да бъдат смирени и търпеливи, наред с други качества, и ако приложиш този вид знание на практика днес, тогава това знание е религиозна представа; практикуването по този начин се равнява на проява на лицемерие. Фразата „религиозни представи“ се отнася до неща, които са изтъркани (включително разбирането на слова, изречени преди от Бог, и светлината от прякото просветление на Светия Дух), и ако се прилагат на практика днес, те нарушават Божието дело и не носят полза на човека. Ако хората не могат да изчистят от себе си нещата, които спадат към религиозните представи, тогава тези неща ще станат голяма пречка за тяхното служене на Бог. За хората с религиозни представи е невъзможно да следват стъпките на делото на Светия Дух — те изостават първо с една крачка, а след това и с две. Това е така, защото тези религиозни представи карат човека да стане изключително самодоволен и арогантен. Бог не изпитва носталгия по това, което е казал и направил в миналото; ако нещо е остаряло, Той го премахва. Наистина ли не си способен да изоставиш своите представи? Ако се придържаш към думите, които Бог е говорил в миналото, това доказва ли, че познаваш Божието дело? Ако не можеш да приемеш настоящата светлина на Светия Дух и вместо това се придържаш към светлината на миналото, може ли това да докаже, че следваш стъпките на Бог? Все още ли не можеш да изоставиш религиозните представи? Ако това е така, ще станеш човек, който се противопоставя на Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само тези, които познават настоящото Божие дело, могат да служат на Бог)

478. Мнозина служат на Бог по силата на увлечението си, но нямат разбиране за управленските закони на Бог и още по-малко — представа за дълбоките значения на Неговите слова. И така, с добрите си намерения в крайна сметка те често вършат неща, които смущават управлението на Бог. В сериозните случаи те биват отлъчени от Божия дом, лишени от всякакъв друг шанс да Го следват и захвърлени в ада, което слага край на всяка връзка с Божия дом. Тези хора вършат работа в Божия дом по силата на своите невежи добри намерения и в крайна сметка разгневяват нрава на Бог. Хората донасят в Божия дом своите начини да служат на държавните чиновници и владетелите и се опитват да ги използват, като суетно си мислят, че те могат да бъдат прилагани тук с лекота и без усилие. Те никога не си представят, че Бог няма нрава на агне, а на лъв. Затова онези, които се свързват с Бог за първи път, са неспособни да общуват с Него, защото сърцето на Бог е различно от това на човека. Едва след като разбереш много истини, можеш да опознаваш Бог постоянно. Това познание не се състои от думи и учения, но може да се използва като съкровище, чрез което влизаш в близки отношения на доверие с Бог, и като доказателство, че Бог ти се радва. Ако ти липсва истинността на познанието и не си въоръжен с истината, тогава твоето пламенно служене може да ти навлече единствено погнусата и отвращението на Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Три увещания)

479. В религията има много хора, които понасят неимоверни страдания през целия си живот: те подчиняват телата си, носят своя кръст и дори продължават да страдат и да търпят, когато са на прага на смъртта! Някои постят даже на сутринта в деня на смъртта си. През целия си живот те се лишават от хубава храна и дрехи и се съсредоточават единствено върху страданието. Успяват да подчинят своето тяло и да се опълчат на плътта. Силата на духа, с която понасят страданията, е достойна за похвала. Но те ни най-малко не са кастрили своя манталитет, представи, душевен облик и стара природа. Нямат истинско познание за себе си. Техният мисловен образ на Бог е традиционната представа за един нереалистичен Бог. Тяхната решимост да страдат за Бог идва от усърдието им и от добрата индивидуалност на тяхната човешка природа. Въпреки че вярват в Бог, те нито Го разбират, нито познават Неговите намерения. Те само работят и страдат сляпо за Бог. Не отдават никакво значение на проницателността, не им е важно да са сигурни, че службата им действително изпълнява Божиите намерения, а още по-малко са наясно как да постигнат познание за Бог. Богът, на когото служат, не е Бог в Неговия изначален образ, а Бог, който е плод на тяхното въображение, Бог, за когото само са чували или са чели написани легенди. След това те използват своето пребогато въображение и благочестивост, за да страдат за Бог и да се заемат с Божието дело, което Бог иска да извърши. Службата на такива хора е твърде неточна и на практика никой от тях не може да служи истински в съответствие с Божиите намерения. Колкото и охотно да страдат, първоначалната им гледна точка към службата и мисловният им образ на Бог остават непроменени, защото не са преминали през Божия съд, наказание, облагородяване и усъвършенстване, а и никой не ги е напътствал чрез истината. Макар да вярват в Спасителя Исус, никой от тях не е виждал Спасителя. Те знаят за Него само от легенди и слухове. В резултат на това тяхната служба не е нищо повече от служене на случаен принцип със затворени очи, подобно на слепец, който служи на собствения си баща. Какво в крайна сметка може да се постигне чрез такава служба? И кой ще я одобри? От началото до края службата им остава една и съща; те получават само измислени от хора уроци и службата им е основана само на тяхната естественост и собствените им предпочитания. Каква награда може да донесе това? Дори Петър, който видя Исус, не знаеше как да служи в съответствие с Божиите намерения; той разбра това едва накрая, на стари години. Какво говори това за онези слепи хора, които никога не са преживявали дори и малко кастрене и които не са имали никой, който да ги напътства? Не е ли службата на мнозина от вас днес като службата на тези слепци? Всички онези, които не са получавали съд, не са получавали кастрене и не са се променили — не са ли те всички онези, които не са били напълно завоювани? Каква е ползата от тези хора? Ако твоят манталитет, твоите знания за живота и за Бог не се променят и не придобиваш истински нищо, тогава никога няма да постигнеш каквито и да било резултати в службата си!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Истинската история на делото на завоюването (3))

480. Исус успя да извърши Божието поръчение — делото на изкуплението на цялото човечество — именно защото можеше да прояви внимание към Божиите намерения, без да прави планове или подредби за Себе Си. Той беше близкият доверен на Бог — Самият Бог — което е нещо, което всички вие разбирате много добре. (Всъщност Той беше Самият Бог, засвидетелстван от Бог. Споменавам го тук, за да използвам обстоятелството с Исус като илюстрация по темата.) Той можеше да постави Божия план за управление в самия център и винаги се молеше на Небесния Отец и търсеше волята Му. Той се помоли и каза: „Отче Боже! Осъществи това, което е по Твоята воля, и постъпвай не според Моите желания, а според Твоя план. Човекът може да е слаб, но защо да Те е грижа за него? Как може човекът да е достоен за Твоята загриженост, човекът, който е като мравка в ръката Ти? В сърцето Си желая само да изпълня волята Ти и желая да изпълниш това, което искаш да извършиш в Мен според Своите Собствени желания“. По пътя към Ерусалим Исус изпитваше голяма мъка, сякаш нож се въртеше в сърцето Му, но въпреки това нямаше ни най-малко намерение да отстъпи; мощна сила постоянно Го тласкаше към мястото, където щеше да бъде разпънат. Накрая Той беше прикован на кръста и стана подобие на греховна плът, като така изпълни делото на изкуплението на човечеството. Той се издигна над всички ограничения на смъртта и Хадес. Пред Него смъртта, адът и Хадес загубиха силата си и бяха победени от Него. Той живя тридесет и три години и през цялото време винаги правеше всичко възможно, за да удовлетвори Божиите намерения според Божието дело тогава, като никога не се съобразяваше със Собствената Си печалба или загуба, а винаги правеше планове заради намеренията на Бог Отец. Когато Исус беше кръстен, Бог рече: „Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение“. Понеже служенето Му пред Бог беше в съответствие с Божиите намерения, Бог положи на плещите Му тежкото бреме на изкуплението на цялото човечество и Го накара да го извърши, а Той бе пригоден и в правото Си да изпълни тази важна задача. През целия Си живот Той понасяше неизмеримо страдание за Бог и беше изкушаван от Сатана безброй пъти, но никога не се обезсърчи. Бог Му възложи такава важна задача, защото Му имаше доверие и Го обичаше, затова лично Бог рече: „Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение“. Само Исус можеше да изпълни това поръчение тогава и това беше един аспект на действителните обстоятелства на изпълнението на Божието дело за изкупление на цялото човечество в Епохата на благодатта.

Ако сте способни да проявите внимание към Божието бреме, както стори Исус, и да се опълчите на плътта, Бог ще ви повери Своята тежка отговорност, за да отговаряте на условията да служите на Бог. Само при такива обстоятелства ще дръзнете да кажете, че сте хора, които следват Божията воля, хора, които изпълняват поръчението Му, и хора, които наистина служат на Бог. В сравнение с примера на Исус, осмеляваш ли се да кажеш, че си Божи довереник? Смееш ли да кажеш, че си човек, който следва Божията воля? Смееш ли да кажеш, че си човек, който наистина служи на Бог? Днес не разбираш как да служиш на Бог; осмеляваш ли се да се наречеш Божи довереник? Ако кажеш, че си човек, който служи на Бог, не богохулстваш ли? Помисли: на Бог ли служиш или на себе си? Служиш на Сатана, но упорито твърдиш, че служиш на Бог — по този начин не богохулстваш ли? Мнозина зад гърба Ми се отдават на предимствата на статуса; угаждат си с храната, обичат да спят и се грижат всячески за плътта си, като постоянно се боят, че няма изход за плътта. Не изпълняват правилно функцията си в църквата, а паразитират върху църквата или поучават братята и сестрите си с Моите слова, като възпират други от по-високата си позиция. Тези хора постоянно твърдят, че са хора, които следват Божията воля, и че са Божии довереници — не е ли абсурдно? Ако мотивацията ти е правилна, но не можеш да служиш в съответствие с Божиите намерения, значи си глупав; но ако мотивацията ти не е правилна, а все пак твърдиш, че си човек, който служи на Бог, значи се съпротивляваш на Бог и трябва да бъдеш наказан от Бог! Не съчувствам на такива хора! Те са търтеи в Божия дом, постоянно се отдават на удобството на плътта и нехаят за интересите на Бог. Винаги търсят лична облага и не обръщат внимание на Божиите намерения. Не могат да приемат внимателната проверка на делата си от Божия Дух. Постоянно лъжат братята и сестрите си, като са криви и измамни, както и двулични. Много приличат на лисица в лозе, която все краде грозде и съсипва лозето. Могат ли такива хора да са Божии довереници? Заслужаваш ли да наследиш благословенията на Бог? Не поемаш бреме за своя живот и за църквата; годен ли си да получиш Божието поръчение? Кой би посмял да се довери на човек като теб? Когато служиш по този начин, Бог може ли да ти повери по-голяма задача? Няма ли това да забави делото Му?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Как да служим в съответствие с Божиите намерения)

481. Това, което сте преживели и сте видели, надминава преживяното и видяното от светиите и пророците от всички епохи, но можете ли да свидетелствате за Мен по-силно от думите на тези светии и пророци от минали времена? Това, което сега ви дарявам, надминава онова, което дарих на Моисей и Давид, затова изисквам вашето свидетелство да надмине Моисеевото и думите ви да надминат тези на Давид. Давам ви стократно — затова изисквам и вие да Ми се отплатите стократно. Трябва да знаете, че Аз съм Този, Който дарява живот на човечеството, и именно вие получавате живот от Мен и трябва да свидетелствате за Мен. Това е ваш дълг, който ви възлагам и който трябва да изпълните за Мен. Дарих ви цялата Си слава, дарих ви живота, който избраният народ на Израел никога не получи. Вие трябва да свидетелствате за Мен и да Ми посветите младостта си и да Ми отдадете живота си. Всеки, на когото даря славата Си, ще свидетелства за Мен и ще даде живота си за Мен — това отдавна е предопределено от Мен. За вас е благословия да ви даря славата Си и е ваш дълг да свидетелствате за Моята слава. Ако вярвахте в Мен само с цел благословии, тогава делото Ми би имало малко значение и вие нямаше да изпълнявате своя дълг. Израилтяните видяха само Моята милост, любяща доброта и величие, а евреите станаха свидетели само на Моето търпение и изкупление. Те видяха много, много малко от делото на Моя Дух и дори това, което разбраха бе само една десетхилядна от това, което вие сте чули и видели. Това, което сте видели, надхвърля дори видяното от първосвещениците сред тях. Истините, които разбирате днес, надминават техните; това, което сте видели днес, надхвърля това, което е било видяно през Епохата на закона, както и през Епохата на благодатта, а това, което сте преживели, надминава дори преживяното от Моисей и Илия. Защото това, което израилтяните разбраха, беше само законът на Йехова, а това, което видяха, беше само гледката към гърба на Йехова; това, което евреите разбраха, беше само изкуплението на Исус, това, което получиха, беше само благодатта, дадена от Исус, и това, което видяха, беше само образът на Исус в дома на евреите. Това, което виждате днес, е славата на Йехова, изкуплението на Исус и всичките дела, които извършвам сега. Също така със собствените си уши чувате словата на Духа Ми и придобихте вникване в мъдростта Ми, опознахте удивителността Ми и научихте за нрава Ми. Също така ви разкрих целия Си план за управление. Това, което сте видели, не е просто любящ и милостив Бог, а Бог, изпълнен с праведност. Видели сте изумителността на делото Ми и сте узнали, че съм изпълнен с величие и гняв; още повече осъзнавате, че веднъж стоварих яростта Си върху дома на Израел и че сега тя се стовари върху вас. Вие разбирате повече от Моите мистерии в небето, отколкото Исая и Йоан; вие знаете повече за Моята обичливост и достопочтеност от всички светии от миналите векове. Това, което сте получили, не е просто Моята истина, Моят път и Моят живот, но видения и откровения, по-велики от получените от Йоан. Разбирате много повече мистерии и сте съзрели истинското Ми лице; вие сте приели повече от Моето правосъдие и знаете повече за Моя праведен нрав. И така, въпреки че сте родени в последните дни, разбирате нещата, които са били преди това, и нещата от миналото и също така сте преживели днешните неща, извършени лично от Мен. Това, което искам от вас, не е прекомерно, защото съм ви дал толкова много и сте видели толкова много в Мен. Затова искам от вас да свидетелствате за Мен пред светиите от минали векове и това е единственото желание на сърцето Ми.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Какво разбираш за вярата?)

482. Това, което желая, е твоята преданост и покорство сега, твоята любов и свидетелство сега. Дори и да не знаеш в този момент какво е свидетелство или какво е любов, трябва да Ми донесеш всичко свое и да Ми предадеш единствените съкровища, които имаш: твоята преданост и покорство. Трябва да знаеш, че свидетелството за Моята победа над Сатана лежи в рамките на предаността и покорство на човека, както и свидетелството за Моето пълно завоюване на човека. Дългът на твоята вяра в Мен е да свидетелстваш за Мен, да бъдеш предан на Мен и на никой друг, и да бъдеш покорен докрай. Преди да започна следващата стъпка от делото Си, как трябва да свидетелстваш за Мен? Как трябва да Ми бъдеш предан и покорен? Ще покажеш ли отдаденост на функцията си или просто ще се откажеш? Би ли се покорил на всяка Моя подредба (дори да е смърт или унищожение), или ще избягаш посред пътя, за да избегнеш наказанието Ми? Аз те наказвам, за да свидетелстваш за Мен и да Ми бъдеш предан и покорен. Може също да се каже, че настоящото наказание е заради извършването на следващата стъпка от Моето дело и заради безпрепятственото напредване на бъдещото дело. Затова те увещавам да бъдеш благоразумен и да не се отнасяш нито към живота си, нито към значението на съществуването си като към безполезен пясък. Можеш ли да знаеш точно какво ще бъде идното Ми дело? Знаеш ли как ще работя и как ще бъде извършено дело Ми в идните дни? Трябва да знаеш значението на преживяването на делото Ми и още повече — значението на вярата в Мен. Извършил съм толкова много дело; как бих могъл да се откажа на половината път, както си представяш? Започнах такъв велик проект — как бих могъл да го разруша? Вярно е, че съм дошъл, за да сложа край на тази епоха, но още по-важното е, че трябва да знаеш, че ще започна нова епоха, ще извърша ново дело и още повече, ще разпространявам евангелието на царството. Така че трябва да знаеш, че настоящето дело е само за започване на една епоха и за полагане на основата за разпространяването на евангелието в идните времена, както за довеждането на епохата до край в бъдеще. Делото Ми не е толкова просто, колкото си представяш, нито е толкова безстойностно или безсмислено, както може би смяташ. Затова все още трябва да ти кажа: трябва да принесеш себе си за Моето дело и още повече да проявиш отдаденост заради Моята слава. Това, за което отдавна съм копнял най-много, е да свидетелстваш за Мен; и още повече, много дълго съм чакал да те видя, че разпространяваш eвангелието Ми. Ти трябва да разбереш какво има в сърцето Ми.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Какво разбираш за вярата?)

483. Способен ли си да предадеш нрава, изразен от Бог във всяка епоха, по конкретен начин, на език, който е подходящ и носи значимостта на тази епоха? Можеш ли ти, който преживяваш Божието дело през последните дни, да опишеш подробно праведния нрав на Бог? Можеш ли да свидетелстваш за Божия нрав ясно и точно? Как ще разкажеш видяното и преживяното на онези клети, бедни и набожни религиозни вярващи, които са гладни и жадни за праведност и очакват от теб да ги пасеш? Що за хора очакват от теб да ги пасеш? Можеш ли да си представиш? Осъзнаваш ли бремето, което лежи на плещите ти, даденото ти поръчение и своята отговорност? Къде е чувството ти за историческа мисия? Как ще служиш правилно като господар на следващата епоха? Имаш ли силно развито чувство за това да бъдеш господар? Как трябва да бъде обяснен господарят на всички неща? Наистина ли е господар на всички живи същества и на всички материални неща в този свят? Какви са плановете ти за напредъка на следващата фаза на делото? Колко хора очакват да ги пасеш? Тежка ли е задачата ти? Тези хора са бедни, окаяни, слепи и объркани, те ридаят в тъмнината — къде е пътят? Как копнеят те за светлината, която, подобно на падаща звезда, внезапно да се спусне и да разпръсне силите на мрака, които са потискали хората в продължение на толкова много години. Те трепетно се надяват и копнеят за това ден и нощ. Кой може напълно да познава това? Дори в деня, когато редом прехвърча светлината, тези дълбоко страдащи хора остават затворени в подземията на мрака, без надежда за освобождение. Кога ще спрат риданията им? Страшно е нещастието на тези крехки духове, на които никога не е бил даден покой, и те отдавна са оковани с безмилостни окови и замръзнала история. И кой е чувал техните ридания? Кой е виждал окаяното им състояние? Замислял ли си се някога колко натъжено и обезпокоено е Божието сърце? Как търпи Той да гледа как невинното човечество, създадено от собствените Му ръце, е подложено на такова мъчение? В крайна сметка човечеството е отровен нещастник. И макар че човечеството е оцеляло до днес, кой би могъл да знае, че човечеството отдавна е тровено от лукавия? Нима си забравил, че ти си една от жертвите? Нямаш ли желание, от любов към Бог, да положиш усилия да спасиш всички тези оцелели? Не си ли готов да посветиш всичките си сили, за да се отплатиш на Бог, който обича човека като Своя плът и кръв? Как точно възприемаш оползотворяването си от Бог, за да живееш своя необикновен живот? Наистина ли притежаваш решителността и вярата да живееш изпълнения със смисъл живот на благочестив човек, който служи на Бог?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Как трябва да се отнасяш към бъдещата си мисия?)

484. Да свидетелстваш за Бог е преди всичко въпрос на това да говориш за познанията си за Божието дело, за това как Бог завоюва хората, как ги спасява, как ги променя; това е да говориш как Той води хората да навлязат в истината реалност, позволявайки им да бъдат завоювани, доведени до съвършенство и спасени от Него. Да свидетелстваш означава да говориш за Неговото дело и за всичко, което си изживял. Само Неговото дело може да Го представя и само Неговото дело може да Го разкрие публично, в Неговата цялост; Неговото дело свидетелства за Него. Неговото дело и слова представляват пряко Духа; делото, което Той върши, се извършва от Духа, а словата, които Той изрича, са изречени от Духа. Тези неща са само изразени чрез въплътеното Божие тяло, но в действителност са израз на Духа. Цялото дело, което Той върши, и всички слова, които Той изрича, представляват Неговата същина. Ако след като се облече в плът и дойде сред хората Бог не говореше и не работеше, а след това поискаше от вас да познаете Неговата практичност, Неговата нормална същност и Неговото всемогъщество, щяхте ли да можете да го направите? Бихте ли били в състояние да узнаете каква е същината на Духа? Бихте ли могли да знаете какви са качествата на Неговата плът? Само защото сте преживели всяка стъпка от делото Му Той иска от вас да свидетелствате за Него. Ако вие нямахте такъв опит, Той нямаше да настоява да свидетелствате. Така че, когато свидетелстваш за Бог, свидетелстваш не само за Неговата външност на нормална човешка природа, но и за делото, което Той върши, и за пътя, по който Той върви; ти трябва да свидетелстваш за това как си бил завоюван от Него и в какви аспекти си бил доведен до съвършенство. Това е видът свидетелство, което трябва да дадеш. […] Стъпка по стъпка си преживял наказание, правосъдие, облагородяване, изпитания, неуспехи и трудности и си бил завоюван; оставил си настрана перспективите на плътта, личните си мотиви и интимните плътски желания. С други думи, Божието слово е завоювало напълно твоето сърце. Въпреки че не си израснал в живота си толкова, колкото Той изисква, ти знаеш всички тези неща и си напълно убеден в това, което Той прави. Така че това може да се нарече свидетелство — свидетелство, което е истинско и реално. Делото, което Бог дойде да извърши, делото на правосъдието и наказанието, има за цел да завоюва човека, но Той също така завършва Своето дело, слага край на епохата и извършва делото на приключването. Той завършва цялата епоха, спасява цялото човечество, избавя го от греха веднъж завинаги; Той напълно спечелва човечеството, което създаде. Ти трябва да свидетелстваш за всичко това. Преживял си толкова много от Божието дело, видял си го със собствените си очи и си го преживял лично; когато стигнеш до самия край, не трябва да си неспособен да изпълняваш функцията, която ти се полага. Колко жалко би било това! В бъдеще, когато се разпространява евангелието, ти трябва да можеш да говориш за собствените си познания, да свидетелстваш за всичко, което си придобил в сърцето си, и да не пестиш усилия. Това е, което едно сътворено същество трябва да постигне. Какво е действителното значение на този етап от Божието дело? Какъв е неговият ефект? И каква част от него е осъществена в човека? Какво трябва да правят хората? Когато можеш да говориш ясно за цялото дело, което въплътеният Бог е извършил, откакто е дошъл на земята, тогава твоето свидетелство ще бъде пълно. Когато можеш да говориш ясно за тези пет неща: значението на Неговото дело; съдържанието му; същността му; нрава, който представя, и принципите му, тогава това ще докаже, че си способен да свидетелстваш за Бог, че наистина притежаваш знание. Моите изисквания към вас не са много високи и са постижими за всички, които се стремят към истинско развитие. Ако си решил да бъдеш един от Божиите свидетели, трябва да разбереш какво мрази Бог и какво обича Бог. Ти си изпитал много от Неговото дело; чрез това трябва да опознаеш Неговия нрав, да разбереш Неговите намерения и Неговите изисквания към човечеството и да използваш това знание, за да свидетелстваш за Него и да изпълняваш своя дълг.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Практика (7))

485. Получили сте някои придобивки от преживяването на съда и наказанието на Божиите слова и сте имали някои реални преживявания, затова трябва да свидетелствате за Бог. Когато свидетелствате за Бог, трябва главно да говорите за това как Бог съди и наказва хората и какви изпитания използва Той, за да облагородява хората и да променя нрава им. Трябва също така да говорите за това колко поквара сте разкрили, какви представи сте развили за Бог и какви неща на съпротива срещу Бог сте направили по време на вашите преживявания, както и за това как в крайна сметка сте били завоювани от Бог, какво истинско познание сте придобили за Божието дело и как трябва да свидетелствате за Бог, за да Му се отплатите за Неговата любов. Трябва да вложите съдържание в тези думи, като същевременно говорите на разбираем език. Не говорете за празни теории. Кажете нещо реално, нещо от сърце. Само свидетелстването за Бог по този начин е правилно. Не подготвяйте привидно дълбокомислени празни теории, в опит да се изтъкнете; ако го направите, ще изглеждате доста надменни и лишени от разум. Трябва да говорите повече за реални неща от вашето действително преживяване и да говорите повече от сърце; това е от най-голяма полза за другите и освен това те го смятат за най-подходящо. Някога вие бяхте хората, които най-много се съпротивляваха на Бог, които най-малко бяха склонни да Му се покоряват, но сега сте завоювани — никога не забравяйте това. Трябва да размишлявате и да мислите повече по тези въпроси. Щом хората ги разберат ясно, те ще знаят как да свидетелстват, в противен случай ще са предразположени към извършването на срамни действия, които са лишени от разум, а това не е свидетелстване за Бог, а по-скоро позорене на Бог. Без истински преживявания и разбиране на истината не е възможно да се свидетелства за Бог. Хората, чиято вяра в Бог е объркана и неясна, никога няма да могат да свидетелстват за Бог.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само чрез стремеж към истината може да се постигне промяна в нрава)

486. За да свидетелстваш за Божието дело, трябва да разчиташ на своя опит, на знанията си и на цената, която си платил. Само така можеш да удовлетвориш Неговите намерения. Дали си човек, който свидетелства за Божието дело? Имаш ли тази решимост? Ако можеш да свидетелстваш за Неговото име и още повече — за Неговото дело, и ако можеш да изживееш образа на Неговия народ, който Той изисква, тогава ти си свидетел за Бог! Как точно свидетелстваш за Бог? Ако търсиш и копнееш да изживяваш Божието слово и да свидетелстваш със собствената си уста така, че хората да могат да опознаят Неговото дело и да видят Неговите дела — ако наистина се стремиш към това, тогава Бог ще те усъвършенства. Ако единственото, към което се стремиш, е да бъдеш усъвършенстван от Бог и да бъдеш благословен в самия край, тогава гледната точка на твоята вяра в Бог не е чиста. Трябва да се стремиш към това да виждаш Божиите дела в реалния живот, да удовлетворяваш Бог, когато Той ти проявява намеренията Си, да се стремиш да свидетелстваш за това колко удивителен и мъдър е Бог и да свидетелстваш за това как Той те дисциплинира и как те кастри. Всичко това са неща, които трябва да обмислиш сега. Ако имаш боголюбиво сърце единствено, за да придобиеш слава заедно с Бог, след като Той те усъвършенства, тогава твоята любов все още е недостатъчна и не може да отговори на Божиите изисквания. Ти трябва да можеш да свидетелстваш за Божието дело, да удовлетворяваш Неговите изисквания и да преживяваш делото, което Той извършва върху хората по практически начин. Независимо дали става дума за болка, сълзи или тъга, ти трябва да преживяваш практически всички тези неща. Те са предназначени да те усъвършенстват като свидетел на Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тези, които ще бъдат усъвършенствани, трябва да бъдат подложени на облагородяване)

487. Въпреки че вашата вяра е много искрена, никой сред вас не може напълно да Ме обясни, никой не може да даде свидетелство за всички факти, които виждате. Помислете за това: днес повечето от вас не изпълняват същинските си задачи, а вместо това преследват плътта, засищат плътта и се отдават на плътта. Владеете малко от истината. Как тогава можете да свидетелствате за всичко, което сте видели? Наистина ли сте уверени, че можете да бъдете Мои свидетели? Ако дойде ден, когато не си способен да свидетелстваш за всичко, което си видял днес, то ще си загубил функцията си на сътворено същество и няма да има никакъв смисъл от твоето съществуване. Ще бъдеш недостоен да бъдеш човешко същество. Дори може да се каже, че няма да бъдеш човешко същество! Извърших неизмеримо дело върху вас, но тъй като в момента никога не се опитваш да научиш каквото и да било и оставаш невеж по отношение на всичко, и напразно полагаш труд, когато дойде време да се разпространи делото Ми, ти просто ще се взираш с празен поглед, със завързан език и напълно безполезен. Нима тогава няма да останеш в историята като грешник? Когато настъпи онова време, няма ли да изпиташ най-дълбоко съжаление? Не ще ли потънеш в униние? Днес върша цялото Си дело не от безделие или скука, а за да положа основите на бъдещото Си дело. Не че съм в задънена улица и трябва да измисля нещо ново. Трябва да разбираш делото, което върша; това не е нещо, което върши дете, докато си играе на улицата, а е дело, извършено в представителство на Моя Отец. Трябва да знаете, че не Аз Сам върша всичко това; по-скоро Аз представлявам Своя Отец. Вашата роля, междувременно, е просто да следвате, да се покорявате, да се променяте и да свидетелствате. Това, което трябва да разберете, е защо трябва да вярвате в Мен; това е най-важният въпрос, който всеки от вас трябва да разбере. Моят Отец, заради Своята слава, предопредели всички вас за Мен от момента, в който сътвори света. Той ви предопредели заради Моето дело и заради Своята слава. Заради Моя Отец вярвате в Мен; заради предопределението на Моя Отец Ме следвате. Нищо от това не е по ваш избор. Още по-важно е да разберете, че вие сте тези, които Моят Отец Ми е дарил, за да свидетелствате за Мен. Тъй като Той ви дари на Мен, трябва да се придържате към пътя, който Аз ви дарявам, както и към пътя и словата, на които ви уча, защото е ваш дълг да се придържате към Моя път и това е първоначалната цел на вашата вяра в Мен. Затова ви казвам следното: вие сте просто хора, които Моят Отец Ми е дарил, за да се придържате към пътя Ми. Вие обаче само вярвате в Мен, но не Ми принадлежите, защото не сте от израилтянското семейство, а сте от пасмината на древната змия. Всичко, което искам да направите, е да свидетелствате за Мен, но днес вие трябва да следвате Моя път. Всичко това е в името на бъдещото свидетелство. Ако само слушате Моя път, това е безполезно и значението на това, че Моят Отец ви е дарил на Мен, ще бъде изгубено. Това, което все още искам да ви кажа, е следното: трябва да следвате Моя път.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Какво е твоето разбиране за Бог?)