488. След като бяха покварени от Сатана, хората изгубиха богобоязливото си сърце, както и функцията, която сътворените същества трябва да имат. Всички те станаха врагове, които се бунтуват срещу Бог, живяха под властта на Сатана и бяха подложени на манипулацията на Сатана; по този начин Бог нямаше как да върши делото Си сред Своите сътворени същества, камо ли да придобие тяхната богобоязливост. Човекът беше сътворен от Бог и трябва да Му се покланя, но вместо това Му обърна гръб и се кланяше на Сатана. В сърцето му Сатана стана негов идол. Така Бог изгуби Своето място в сърцето му, с други думи, изгуби се смисълът зад Неговото сътворение на човека. Следователно, за да върне смисъла зад Своето сътворение на човека, Той трябва да възстанови първоначалното подобие на човека и да го освободи от покварения му нрав. За да Си отвоюва човека от Сатана, Той трябва да го спаси от греха. Само така Бог може постепенно да възстанови първоначалното му подобие и функция, а накрая и царството Си. Пълното унищожение на тези бунтовни синове накрая ще бъде и заради това да се позволи на човека да се покланя по-добре на Бог и да живее по-добре на земята. Тъй като Бог създаде човешките същества, Той ще ги накара да Му се поклонят; тъй като желае да възстанови първоначалната функция на човека, Той ще я възстанови в нейната пълнота и без примеси. Да се възстанови властта Му означава човекът да се накара да се поклонява на Бог и да Му се покорява; означава, че Бог ще накара човека да живее заради Него и ще причини унищожението на враговете Си в резултат на Своята власт. Означава, че Бог ще направи така, че всичко, свързано с Него, да остане сред хората без съпротива от когото и да било. Царството, което Бог иска да установи, е Неговото собствено царство. Човечеството, което Той желае, е това, което Му се покланя, което Му се покорява напълно и което притежава Неговата слава. Ако Бог не спаси поквареното човечество, би бил изгубен смисълът зад Неговото сътворение на човека; Той повече нямаше да има власт сред хората и царството Му не би могло да съществува повече на земята. Не унищожи ли непокорните срещу Него врагове, Той не би могъл да придобие Своята пълна слава, нито би успял да установи царството Си на земята. Да унищожи напълно непокорните сред човечеството и да въведе в покой онези, които е направил пълноценни — това ще бъдат знаците за завършека на Неговото дело и за Неговото велико постижение.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог и човекът ще навлязат в покой заедно)

489. В самото начало човечеството беше в Божиите ръце, но поради изкушението и покварата от Сатана човекът беше вързан от Сатана и попадна в лапите на злия. Така, в делото на Божието управление, Сатана стана обектът, който трябва да бъде победен. Тъй като Сатана е завладял човека и тъй като човекът е капиталът в цялото Божие управление, за да бъде спасен човекът, той трябва да бъде изтръгнат от лапите на Сатана, т.е. човекът, който е бил държан в плен от Сатана, трябва да бъде върнат. По този начин Сатана трябва да бъде победен чрез промяна в стария нрав на човека и възстановяване на първоначалния човешки разум. По този начин плененият човек може да бъде изтръгнат от лапите на Сатана. Ако човекът бъде освободен от влиянието и оковите на Сатана, Сатана ще бъде посрамен, човекът окончателно ще бъде върнат и Сатана ще бъде победен. И тъй като човекът е освободен изпод тъмното влияние на Сатана, той ще бъде трофеят на цялата тази битка, а Сатана ще бъде обектът, който ще бъде наказан, след като битката приключи, след което цялото дело на човешкото спасение ще бъде завършено.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Възстановяване на нормалния живот на човека и отвеждането му до прекрасна крайна цел)

490. Всички, които живеят под влиянието на мрака, живеят сред смъртта и са притежавани от Сатана. Без да бъдат спасени от Бог и без да са съдени и наказвани от Бог, хората не могат да избягат от влиянието на смъртта; не могат да станат живи хора. Такива мъртъвци не могат да свидетелстват за Бог, нито могат да бъдат оползотворени от Бог, а още по-малко могат да влязат в царството. Бог иска свидетелствата на живите, не на мъртвите, и иска живите, а не мъртвите, да работят за Него. „Мъртвите“ са тези, които се противопоставят на Бог и се бунтуват срещу Него; те са онези, които са вцепенени в духа си и не разбират Божиите слова; те са онези, които не прилагат истината на практика и нямат и най-малка преданост към Бог; те са онези, които живеят под властта на Сатана и са експлоатирани от Сатана. Проявленията на мъртвите са да се противопоставят на истината, да се бунтуват срещу Бог и да бъдат низки, долни, безжалостни, нетърпящи възражения, лукави и коварни. Дори ако тези хора ядат и пият Божиите слова, те не са способни да изживеят Божиите слова, и въпреки че са живи, те са просто ходещи трупове, дишащите мъртви. Мъртвите са напълно неспособни да удовлетворят Бог, а още по-малко да Му се покорят напълно. Те могат единствено да Го мамят, да богохулстват срещу Него и да Го предават и това, което изживяват е пълно разкриване на природата на Сатана. Ако хората искат да станат живи същества и да свидетелстват за Бог, както и да бъдат счетени за достойни от Бог, те трябва да приемат Божието спасение; трябва с радост да се покорят на Неговото правосъдие и наказание и трябва с радост да приемат кастренето от Бог. Едва тогава те ще могат да приложат на практика всички истини, изисквани от Бог, и едва тогава ще получат Божието спасение и наистина ще се превърнат в живи същества. Именно живите са спасените от Бог; те са били съдени и наказвани от Бог, те са готови да се посветят на Бог и с удоволствие ще жертват живота си за Бог, и с радост ще отдадат целия си живот на Бог. Едва когато живите свидетелстват за Бог, Сатана може да бъде посрамен; само живите могат да разпространяват евангелското дело на Бог, само живите са в съгласие с Божиите намерения и само живите са истински хора. В самото начало сътвореният от Бог човек бе жив, но поради покварата от Сатана човекът живее в смъртта и живее под влиянието на Сатана, и така хората се превърнаха в бездушни мъртъвци и станаха врагове, които се противопоставят на Бог, превърнаха се в оръдия на Сатана и негови пленници. Живите хора, създадени от Бог, се превърнаха в мъртъвци и така Бог загуби свидетелството Си и загуби човечеството, което беше създал и което е единственото нещо, притежаващо Неговия дъх. Ако Бог Си вземе обратно свидетелството и онези, които създаде със собствените Си ръце, но които са пленени от Сатана, Той трябва да ги възкреси, за да станат отново живи същества, и трябва да Си ги върне всичките, за да живеят в светлината Му. Мъртвите са онези, които нямат дух, които са крайно несъобразителни, които се противопоставят на Бог и най-вече които не познават Бог. Тези хора нямат и най-малкото намерение да се покоряват на Бог; те само въстават срещу Него и Му се противопоставят и не изпитват абсолютно никаква лоялност. Живите са тези, чийто дух е бил съживен, тези, които знаят да се покоряват на Бог, които са Му предани и които притежават истина и свидетелство — единствено тези хора радват Бог в дома Му.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Ти от съживилите се ли си?)

491. Какво е влиянието на тъмнината? Така нареченото „влияние на тъмнината“ е влиянието на подвеждането, разврата, обвързването и контрола на Сатана над хората. Влиянието на Сатана е влияние, окръжено от ореола на смъртта. Всички онези, които живеят под властта на Сатана, са обречени на погибел. Как, след като си придобил вяра в Бог, можеш да се избавиш от влиянието на тъмнината? Когато искрено се молиш на Бог, сърцето ти е изцяло обърнато към Него и в този момент то е трогнато от Божия Дух и ти ставаш готов изцяло да Му се отдадеш, и в този момент ще се отървеш от влиянието на тъмнината. Ако всичко, което човек прави, е угодно на Бог и е съгласно Неговите изисквания, то той е човек, който живее в Божиите слова и под Неговата грижа и закрила. Ако хората не могат да претворят в живота си Божиите слова, ако те винаги се опитват да Го заблудят, ако постъпват с пренебрежение спрямо Него и не вярват в Неговото съществуване, то това са хора, които живеят под влиянието на тъмнината. Онези, които не са приели Божието спасение, живеят под властта на Сатана, тоест всички те живеят под влиянието на тъмнината. Тези, които не вярват в Бог, живеят под властта на Сатана. Дори хората, които вярват в съществуването на Бог, може да не живеят непременно в Неговата светлина, защото тези, които вярват в Него, може всъщност да не живеят според Неговите слова и да не се подчиняват на Бог. Човек е ограничен в това да вярва само в Бог, но тъй като няма познание за Него, той все още живее по старите правила, сред мъртви думи, живее живот, който е мрачен и несигурен, без да е напълно пречистен от Бог или да е изцяло придобит от Него. Следователно, макар и да се разбира от само себе си, че онези, които не вярват в Бог, живеят под влиянието на тъмнината, дори тези, които вярват в Него, все още са под нейно влияние, защото са лишени от делото на Светия Дух. Тези, които не са получили Божията благодат или Неговата милост, и онези, които не могат да видят делото на Светия Дух, те всички живеят под влиянието на тъмнината; в повечето случаи така живеят и хората, които просто се радват на Божията благодат, но не познават Самия Бог. Ако човек вярва в Бог, но живее по-голямата част от живота си под влиянието на тъмнината, тогава съществуването на този човек е загубило своя смисъл; а има ли смисъл да споменаваме хората, които не вярват, че Бог съществува?

Всички онези, които не могат да приемат Божието дело, или които приемат Божието дело, но не са способни да изпълнят Неговите изисквания, са хора, живеещи под влиянието на тъмнината. Само онези, които се стремят към истината и са способни да отговорят на Божиите изисквания, ще получат благословения от Него и само те ще избягнат влиянието на тъмнината. Тези, които не са били освободени, които винаги са възпирани от нещо конкретно и които не са в състояние да отдадат сърцата си на Бог, са хора, намиращи се под робството на Сатана, и живеят окръжени от ореола на смъртта. Тези, които се отнасят недобросъвестно към собствените си задължения, които не изпълняват Божиите поръчения и които не изпълняват задълженията си в църквата, са хора, живеещи под влиянието на тъмнината. Тези, които съзнателно смущават църковния живот, които умишлено сеят раздор между своите братя и сестри или които създават клики, са хора, които се намират под още по-дълбоко влияние на тъмнината и са в робска зависимост от Сатана. Тези, които имат неестествени взаимоотношения с Бог, които винаги имат причудливи желания, които винаги искат да са с предимство пред другите и които никога не желаят да променят нрава си, са хора, които живеят под влиянието на тъмнината. Тези, които винаги са небрежни и никога не се отнасят сериозно към претворяването на истината в живота им, и които не се стремят да удовлетворят Божиите намерения, а се стремят само да задоволят собствената си плът, също са хора, които живеят под влиянието на тъмнината, обгърнати от смъртта. Тези, които изкривяват и мамят, докато работят за Бог, които се отнасят към Бог по повърхностен начин, които мамят Бог и които постоянно кроят планове за себе си, са хора, живеещи под влиянието на тъмнината. Всички онези, които не могат искрено да обичат Бог, които не се стремят към истината и които не се съсредоточават върху промяната на своя нрав, са хора, живеещи под влиянието на тъмнината.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Избави се от влиянието на тъмнината и ще бъдеш придобит от Бог)

492. Човекът живее в плътта, което означава, че живее в човешки ад, и без Божия съд и наказание той е мръсен като Сатана. Как би могъл човекът да е свят? Петър вярваше: наказанието и съдът от Бог са най-добрата защита и най-голямата благодат за човека. Само чрез наказание и съд от Бог човекът може да се пробуди и да намрази плътта, да намрази Сатана. Строгата дисциплина на Бог освобождава човека от влиянието на Сатана, освобождава го от неговия малък свят и му дава възможност да живее в светлината на Божия лик. Няма по-добро спасение от наказанието и съда! Петър се молеше: „Боже! Докато ме наказваш и съдиш, ще знам, че не си ме изоставил. Дори да не ми даваш радост или мир, да ме караш да живея в страдание и да ме укоряваш безброй пъти, щом не ме изоставяш, моето сърце ще бъде спокойно. Днес Твоето наказание и съд се превърнаха в моя най-добра защита и най-велика благословия. Благодатта, която Ти ми даваш, ме защитава. Днес Ти ми даряваш благодат и тази благодат е разкриване на Твоя праведен нрав и тя е наказание и съд; още повече, тя е изпитание и живот в страдание“. Петър успя да се избави от удоволствията на плътта и да потърси по-дълбока любов и по-голяма защита, защото беше придобил толкова много благодат от Божието наказание и съд. В своя живот, ако човек желае да бъде пречистен и да постигне промени в нрава си, ако желае да изживее смислен живот и да изпълни добре дълга, който има като сътворено същество, тогава трябва да приеме Божието наказание и съд и не бива да допуска Божието дисциплиниране и удари да го напуснат, за да може да се освободи от манипулациите и влиянието на Сатана и да живее в Божията светлина. Знай, че Божието наказание и съд са светлина; те са светлината на спасението на човека и за него няма по-добра благословия, няма по-велика благодат или по-добра защита. Човекът живее под влиянието на Сатана и съществува в плътта. Ако не се пречисти и не получи Божията закрила, той ще става все по-покварен. Ако иска да обича Бог, той трябва да бъде пречистен и спасен. Петър се молеше: „Боже, когато Ти се отнасяш с мен мило, аз се радвам и чувствам утеха; когато ме наказваш, чувствам още по-голяма утеха и радост. Въпреки че съм слаб и съм изтърпял неизразими страдания, въпреки че имам сълзи и печал, Ти знаеш, че тази печал е заради моето непокорство и заради моята слабост. Плача, защото не мога да удовлетворя намеренията Ти, изпитвам печал и угризение, защото съм недостатъчен за Твоите изисквания, но съм готов да достигна това ниво, готов съм да направя всичко по силите си, за да Те удовлетворя. Твоето наказание служи като моя защита и най-доброто спасение за мен. Твоят съд засенчва Твоята толерантност и търпение. Без Твоето наказание и съд не бих се радвал на Твоята милост и любяща доброта. Днес виждам още по-ясно, че Твоята любов надминава небесата и е по-висша от всички останали неща. Твоята любов не е само милост и любяща доброта, а е нещо повече от това — тя е наказание и съд. Придобих толкова много от Твоето наказание и съд. Без Твоето наказание и съд нито един човек не би бил пречистен и нито един човек не би могъл да изпита любовта на Създателя. Въпреки че съм преживял стотици изпитания и мъки и дори съм се разминал на косъм със смъртта, те ми позволиха да Те позная истински и да придобия безмерно спасение. Ако Твоето наказание, съд и дисциплина се отдалечат от мен, тогава бих живял в тъмнина, под властта на Сатана. Каква е ползата от човешката плът? Ако Твоето наказание и съд ме напуснат, това би било сякаш Твоят Дух ме е изоставил, сякаш Ти вече не си с мен. Ако беше така, как щях да продължа да живея? Ти ми изпрати болест и ми отне свободата, аз можах да продължа да живея, но ако Твоето наказание и съд някога ме напуснат, не бих имал начин да продължа да живея. Ако нямах Твоето наказание и съд, щях да изгубя Твоята любов. Твоята любов е твърде дълбока, за да я изразя с думи. Без Твоята любов щях да живея под властта на Сатана и нямаше да мога да видя Твоето славно лице. Как бих могъл да продължа да живея? Едва ли бих могъл да продължа в такъв мрак, в такъв живот. Да Те имам с мен е все едно да Те виждам, така че как бих могъл да Те оставя? Умолявам Те с цялата си искреност, моля Те да не ми отнемаш най-голямата утеха, дори Твоите утешителни слова само да са пръснати тук-там. Наслаждавах се на Твоята любов и днес не мога да бъда далеч от Теб; как бих могъл да не Те обичам? Пролял съм много сълзи на печал заради Твоята любов, но винаги съм чувствал, че живот като този е по-смислен, че той може повече да ме обогати, да ме промени и да ми позволи да постигна истината, която трябва да притежават сътворените същества“.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Преживяванията на Петър: познанието му за наказанието и съда)

493. Човешката плът принадлежи на Сатана, тя е пълна с бунтовнически нрав, тя е ужасно мръсна и е нещо нечисто. Хората твърде много жадуват за плътски удоволствия и прекалено много дават израз на плътта; ето защо Бог мрази човешката плът до такава висока степен. Когато хората отхвърлят мръсните, покварени неща на Сатана, те получават Божието спасение. Но ако все пак не се отърват от мръсотията и покварата, тогава продължават да живеят под властта на Сатана. Кроежите и борбите на хората, тяхната измама и коварство са все неща от Сатана. Божието спасение за теб е да бъдеш освободен от тези неща на Сатана. Божието дело не може да бъде грешно; всичко това се прави, за да се спасят хората от тъмнината. Когато си достигнал определена стпен във вярата си в Бог, когато можеш да се освободиш от покварата на плътта, и вече не си възпиран от тази поквара, няма ли да си спасен? Когато живееш под властта на Сатана, ти си неспособен да си проявление на Бог, ти си нещо мръсно и не можеш да получиш Божието наследство. След като бъдеш пречистен и направен съвършен, ще бъдеш осветен, ще бъдеш нормален човек и ще бъдеш благословен от Бог и в угода на Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Практика (2))

494. Целият живот на човека преминава под властта на Сатана и няма нито един човек, който да може сам да се освободи от влиянието на Сатана. Всички хора живеят в един мръсен свят, в поквара и празнота, без никакъв смисъл или стойност; те живеят толкова безгрижно за плътта, за похотта и за Сатана. Съществуването им няма и най-малка стойност. Човекът не може да открие истината, която да го освободи от влиянието на Сатана. Въпреки че човекът вярва в Бог и чете Библията, той не разбира как да се освободи от контрола на влиянието на Сатана. През вековете много малко хора са открили тази тайна, малцина са я разбрали. Ето защо, въпреки че човекът ненавижда Сатана и ненавижда плътта, той не знае как да се отърве от вредното влияние на Сатана. Днес не сте ли все още под властта на Сатана? Не съжалявате за своите бунтовни постъпки, а още по-малко чувствате, че сте мръсни и непокорни. След като се противопоставите на Бог, вие дори получавате душевен мир и усещате голямо спокойствие. Дали твоето спокойствие не се дължи на това, че си покварен? Дали това усещане за спокойствие не идва от твоето непокорство? Човекът живее в своя ад, живее под тъмното влияние на Сатана; по цялата земя заедно с човека живеят духове, които посягат на човешката плът. На земята ти не живееш в прекрасен рай. Мястото, където се намираш, е царството на дяволите, човешкият ад, долният свят. Ако човекът не бъде пречистен, значи той принадлежи на мръсотията; ако Бог не го закриля и не се грижи за него, тогава той пак ще е пленник на Сатана; ако не бъде съден и наказван, тогава още по-малко ще може да избяга от потисничеството на тъмното влияние на Сатана. Поквареният нрав, който проявяваш, и непокорното поведение, с което живееш, са достатъчни, за да докажат, че все още се намираш под властта на Сатана. Ако умът и мислите ти не са били пречистени и твоят нрав не е бил съден и наказан, тогава цялото ти същество все още е в хватката на властта на Сатана, умът ти се контролира от Сатана, мислите ти се манипулират от Сатана и цялото ти същество е в ръцете на Сатана. Знаеш ли колко далеч си сега от равнището на Петър? Притежаваш ли тези заложби? Колко знаеш за наказанието и съда днес? Каква част от това, което Петър научи, притежаваш ти? Ако днес не можеш да разбереш, ще успееш ли да постигнеш това познание в бъдеще? Човек, който е толкова ленив и страхлив като теб, просто не е способен да разбере наказанието и съда. Ако се стремиш към спокойствието на плътта и към удоволствията на плътта, тогава няма да имаш възможност да се пречистиш и накрая ще бъдеш даден на Сатана, защото това, което изживяваш, е Сатана, а той е плътта. Днес изглежда, че има много хора, които изобщо не се стремят към живота, а това означава, че не се интересуват от пречистване или навлизане в по-дълбоки житейски преживявания. Тогава как могат да бъдат направени съвършени? Тези, които не се стремят към живота, нямат възможност да бъдат направени съвършени, а тези, които не се стремят към познание за Бог, които не се стремят към промени в своя нрав, са неспособни да избегнат тъмното влияние на Сатана.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Преживяванията на Петър: познанието му за наказанието и съда)

495. Всички, които вярват в Бог, но не се стремят към истината, няма как да избегнат влиянието на Сатана. Всички онези, които не живеят честно живота си, които се държат по един начин пред другите, а по друг начин зад гърба им, които на вид са изпълнени със смирение, търпение и любов, макар че същността им е коварна, хитра и лишена от преданост към Бог — такива хора са типични представители на онези, които живеят под влиянието на тъмнината: те са от рода на змията. Тези, които винаги вярват в Бог само за своя собствена полза, които са самодоволни и надменни, които се самоизтъкват и които защитават собственото си положение, са хора, които обичат Сатана и се противопоставят на истината. Тези хора отблъскват Бог и принадлежат изцяло на Сатана. Онези, които не обръщат внимание на Божието бреме, които не служат на Бог с цялото си сърце, които винаги са загрижени за собствените си интереси и интересите на семействата си, които не са в състояние да изоставят всичко, за да се посветят изцяло на Бог, и които никога не живеят според Неговите думи, са хора, живеещи извън Неговите думи. Такива хора не могат да получат Божията похвала.

Навремето Бог създал хората, за да могат да се наслаждават на Неговото изобилие и истински да Го обичат — така хората биха живели в Неговата светлина. В днешно време всички онези, които не могат да обичат Бог, които не обръщат внимание на Неговото бреме, не са способни изцяло да Му отдадат сърцата си, не могат да приемат сърцето Му като свое и не могат да поемат Неговото бреме като свое собствено — Божията светлина не огрява такива хора и затова всички те живеят под влиянието на тъмнината. Те вървят по път, който е диаметрално противоположен на Божиите намерения, и във всичко, което правят, няма и капка истина. Те се въргалят в тинята със Сатана — те са хора, които живеят под влиянието на тъмнината. Ако можеш често да ядеш и да пиеш Божиите слова, да проявяваш внимание към Неговите намерения и да прилагаш Неговите слова на практика, тогава ти принадлежиш на Бог и си човек, който живее според Неговите слова. Готов ли си да се избавиш от властта на Сатана и да живееш в светлината на Бог? Ако живееш според Божиите слова, тогава Светия Дух ще може да извърши Своето дело; ако живееш под влиянието на Сатана, тогава Светият Дух няма да има такава възможност. Работата, която Светия Дух извършва в хората, светлината, с която Той ги озарява, и увереността, която им дава, траят само миг. Но ако хората са небрежни и не обръщат внимание на това, тогава работата на Светия Дух ще ги подмине. Ако хората живеят според Божиите слова, тогава Светия Дух ще бъде с тях и ще работи върху тях. Ако хората не живеят според Божиите слова, тогава те живеят в оковите на Сатана. Ако хората живеят с развратен нрав, тогава у тях го няма присъствието или действието на Светия Дух. Ако живееш в границите на Божиите слова и ако живееш така, както Бог изисква, тогава ти си човекът, който Му принадлежи и върху който ще бъде осъществено Неговото дело; ако не живееш в рамките на Божиите изисквания, а вместо това живееш под властта на Сатана, тогава ти несъмнено живееш под влиянието на сатанинската поквара. Можеш да изпълниш Неговите изисквания само като живееш в рамките на Божиите слова и Му отдаваш сърцето си. Трябва да вършиш онова, което Бог казва, като превърнеш Неговите слова в основа на своето съществуване и в реалност на своя живот: само тогава ще принадлежиш на Бог. Ако ти действително практикуваш в съответствие с Божиите намерения, Той ще върши делото Си върху теб и тогава ще живееш с Неговото благословение и в светлината на Неговия лик: ще схванеш делото на Светия Дух и ще почувстваш радостта от Божието присъствие.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Избави се от влиянието на тъмнината и ще бъдеш придобит от Бог)

496. За да се избавиш от влиянието на тъмнината, първо трябва да си предан на Бог и със сърце, жадуващо да се стреми към истината: само тогава твоето състояние ще бъде правилно. Животът в правилно състояние е необходимото условие за избавяне от влиянието на тъмнината. Състоянието ти е неправилно тогава, когато не си предан на Бог и сърцето ти не желае искрено да търси истината — в такъв случай и дума не може да става за избавянето ти от влиянието на тъмнината. Моите думи са в основата на човешкото избавление от тъмните влияния, а хората, които не могат да постъпват в съответствие с Моите думи, няма да могат да се отърват от оковите на влиянието на тъмнината. Живот в правилно състояние означава живот под ръководството на Божиите слова, живот в състояние на преданост към Бог, живот в състояние на търсене на истината, живот в реалността на искрено посвещаване на Бог и живот в състояние на истинска любов към Бог. Тези, които живеят в такова състояние и в такава реалност, постепенно ще се преобразяват, докато навлизат в дълбините на истината, и ще се преобразяват, докато Божията работа навлиза в дълбочина. В края на краищата те непременно ще станат хора, които са придобити от Бог и които истински Го обичат. Тези, които са се избавили от влиянието на тъмнината, могат постепенно да схванат какви са Божиите намерения и с времето да ги разберат, като в крайна сметка ще спечелят доверието на Бог. Те не само няма да имат каквито и да е представи за Бог и няма да се бунтуват срещу Него, но и ще мразят още повече предишните си представи и бунтарство, и в сърцата им ще пламне истинска любов към Бог. Хората, които не са в състояние да се избавят от влиянието на тъмнината, са изцяло погълнати от плътта и са обзети от бунтовен дух. Сърцата им са изпълнени с човешки представи и философии за светските отношения, както и със собствените им стремежи и разсъждения. Това, което Бог изисква от човека, е неговата неразделна любов; това, което Той изисква, е човек да бъде обзет от Неговите слова и сърцето му да е изпълнено с любов към Него. Да живее според Божиите слова, да търси в словата Му онова, което трябва да открие, да обича Бог заради Неговите слова, да се стреми към словата Му, да живее заради словата Му — това са целите, които човек трябва да се стреми да постигне. Всичко трябва да се гради върху Божиите слова и само тогава човек ще може да отговори на Божиите изисквания. Ако човек не е въоръжен с Божиите слова, тогава той не е нищо друго, освен един червей, обладан от Сатана! Помисли върху това: каква част от Божиите слова е пуснала корени в теб? Кое в живота ти протича според Неговите слова и кое не си изживял в съответствие с тях? Ако Божиите слова не са те завладели напълно, тогава какво точно изпълва сърцето ти? Във всекидневния си живот контролиран ли си от Сатана или си изпълнен с Божиите слова? Дали Неговите слова са фундамента, върху който се основават твоите молитви? Излязъл ли си от негативното си състояние благодарение на просветлението на Божиите слова? Да приемеш Божиите слова като основа на твоето съществуване — ето върху какво трябва да се стреми всеки. Ако Неговите слова не присъстват в твоя живот, тогава ти живееш под влиянието на тъмнината, бунтуваш се срещу Бог, противиш Му се и позориш Неговото име. Вярата на такива хора в Бог не е нищо друго, освен вреда и пречка. Каква част от своя живот си изживял в съответствие с Неговите слова? А каква част не си изживял в съгласие с тях? Колко от онова, което Божието слово е изискало от теб, си изпълнил? Колко е било изгубено в теб? Разсъждавал ли си задълбочено върху тези неща?

За да се избавим от влиянието на тъмнината е необходимо както действието на Светия Дух, така и всеотдайното сътрудничество от страна на човека. Защо казвам, че човек не върви по прав път? Хората, които следват правия път, са способни преди всичко да отдадат сърцата си на Бог. Това е задача, за изпълнението на която е необходимо много време, защото човешкият род винаги е живял под влиянието на тъмнината и е бил под робството на Сатана в продължение на хиляди години. Ето защо изпълнението на тази задача не може да бъде постигнато само за ден-два. Повдигнах този въпрос днес, за да могат хората да придобият представа за собственото си състояние. Щом човек започне да прави разлика между това какво представлява влиянието на тъмнината и какво означава да живееш в светлината, тогава изпълнението на задачата става по-лесно. Това е така, защото ти трябва да разбереш какво е влиянието на Сатана, преди да можеш да се избавиш от него, и едва след това ще имаш възможността да го отхвърлиш. А какво ще правят след това, решават вече самите хора. Изпълнявай всичко с положителна нагласа и никога не оставай пасивен. Само по този начин можеш да бъдеш придобит от Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Избави се от влиянието на тъмнината и ще бъдеш придобит от Бог)

497. Всичко, което Бог прави, наистина е необходимо и има изключително значение, тъй като всичко, което Бог извършва върху човека, се отнася до Неговото управление и спасението на човечеството. Естествено, делото, което Бог извърши върху Йов, не е изключение, въпреки факта, че Йов бе съвършен и порядъчен в очите на Бог. С други думи, независимо какво прави Бог или по какъв начин го прави, независимо от цената, независимо от Неговата цел, целта на Неговите действия не се променя. Целта Му е да вложи у човека Божиите слова, както и Божиите изисквания и намерения за човека. С други думи, да вложи в човека всичко, което Бог смята за положителни неща, според Своите стъпки, като му позволи да разбере Божието сърце и да разбере и да възприеме същността на Бог, и му позволи да се покори на Божието върховенство и подредби и по този начин да позволи на човека да стане богобоязлив и да отбягва злото. Всичко това е единият аспект на Божията цел във всичко, което Той прави. Другият аспект е, че, тъй като Сатана е контрастиращ предмет и обслужващо средство в Божието дело, човекът му се дава често. Това е средството, което Бог използва, за да позволи на хората в изкушенията и нападките на Сатана да видят нечестивостта и грозотата на Сатана, както и това, че е достоен за презрение, а така накара хората да намразят Сатана и да могат да познават и да разпознават негативните неща. Този процес им позволява постепенно да се освободят от контрола на Сатана, от неговите обвинения, смущения и нападки, докато, благодарение на Божиите слова, на своето познание за Бог, на своето покорство към Бог, на своята вяра в Бог и на богобоязливостта си, те напълно надделяват над нападките на Сатана и неговите обвинения. Едва тогава те ще бъдат напълно избавени от властта на Сатана. Избавлението на човека означава, че поражението на Сатана е обявено, означава, че хората вече не са храна в устата на Сатана, че вече не са поглъщани от Сатана, а вместо това той се е отказал от тях. Причината е, че подобни хора са порядъчни, защото притежават вяра в Бог, богопокорство и богобоязливост и защото напълно са скъсали със Сатана. Те го посрамват, превръщат го в страхливец и го побеждават напълно. Вярата им в следването на Бог, тяхното покорство и богобоязливост побеждават Сатана и го принуждават да се откаже напълно от тях. Само такива хора са наистина придобити от Бог и това е крайната Божия цел в спасението на човека. Ако искат да бъдат спасени и искат да бъдат напълно придобити от Бог, всички, които следват Бог, трябва да се изправят както срещу големите, така и срещу малките изкушения и нападки на Сатана. Онези, които се измъкнат от тези изкушения и нападки и са способни напълно да надделеят над Сатана, са хората, които са спасени. С други думи, хората, спасени от Бог, са онези, които са преминали през Божиите изпитания и които са били изкушавани и нападани от Сатана безброй пъти. Спасените от Бог разбират Божиите намерения и изисквания, способни са да се покорят на Божието върховенство и Неговите подредби и не се отказват от пътя на богобоязливостта и отбягването на злото всред изкушенията на Сатана. Спасените от Бог са честни, добросърдечни, разграничават любовта и омразата, имат чувство за справедливост, здравомислещи са и са способни да проявяват внимание към Бог и да ценят всичко, което е от Бог. Тези хора не са обвързвани, шпионирани и обвинявани от Сатана, нито са понесли сериозна вреда от него; те са напълно свободни, напълно освободени и избавени. Йов беше такъв свободен човек и точно в това се съдържа смисълът на предаването му на Сатана от Бог.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II)

498. Вярата на Йов, неговото покорство и свидетелството му за победата над Сатана са източник на огромна помощ и насърчение за хората. В Йов те виждат надежда за собственото си спасение и виждат, че чрез вяра, покорство и боязън от Бог е напълно възможно да победят Сатана, да надделеят над Сатана. Те виждат, че докато се покоряват на върховенството и подредбите на Бог и докато притежават решимостта и вярата да не се отрекат от Бог, след като са изгубили всичко, те могат да донесат срам и поражение на Сатана, и виждат, че трябва само да притежават решимостта и постоянството да останат непоколебими в своето свидетелство — дори ако това означава да загубят живота си — за да може Сатана да се уплаши и бързо да отстъпи. Свидетелството на Йов е предупреждение за следващите поколения, което им казва, че ако не победят Сатана, никога няма да могат да се отърват от неговите обвинения и смущения, нито ще могат да избегнат неговите нападки и насилие. Свидетелството на Йов е просветило и следващи поколения. Това просветление учи хората, че само ако са станали съвършени и порядъчни хора, ще могат да се боят от Бог и да отбягват злото; учи ги, че само ако се боят от Бог и отбягват злото, могат да дадат силно и гръмко свидетелство за Бог; само ако дадат силно и гръмко свидетелство за Бог, никога няма да бъдат контролирани от Сатана и ще живеят под ръководството и закрилата на Бог — само тогава ще бъдат наистина спасени. Характерът на Йов и неговият житейски стремеж трябва да бъдат пример за подражание за всеки, който се стреми към спасение. Това, което той изживя през всичките си дни и проявленията му по време на изпитанията, са ценни съкровища за всички, които се стремят към пътя на богобоязливостта и отбягването на злото.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II)

499. Когато хората още не са спасени, техният живот често бива смущаван и дори контролиран от Сатана. С други думи, хората, които не са спасени, са затворници на Сатана, те нямат свобода, не са били освободени от Сатана, не са пригодни и нямат право да се покланят на Бог и са плътно преследвани и жестоко атакувани от Сатана. Такива хора нямат нито щастие, нито право на нормално съществуване, за което си струва да се говори, а още по-малко имат някакво достойнство, за което си струва да се говори. Ако се изправиш и влезеш в битка със Сатана, като използваш вярата си в Бог, покорството пред Бог и боязънта си от Него като оръжия, с които да водиш битка на живот и смърт със Сатана, така че напълно да го победиш и да го накараш да подвие опашка и да се страхува всеки път, когато те види, едва тогава напълно ще се откаже от атаките и обвиненията си срещу теб и в този момент ще бъдеш спасен и ще станеш свободен. Ако си твърдо решен само да скъсаш окончателно със Сатана, но не разполагаш с ефикасни оръжия да победиш Сатана, тогава ти пак си в голяма опасност. С течение на времето, когато си бил толкова измъчван от Сатана, че в теб не е останала грам сила, но все още не си способен да свидетелстваш, все още не си се освободил напълно от обвиненията и нападките на Сатана срещу теб, тогава няма да имаш почти никаква надежда за спасение. Накрая, т.е. когато бъде обявен краят на Божието дело, ако ти все още си в хватката на Сатана, неспособен да се освободиш, то никога няма да имаш шанс или надежда. От това следва, че такива хора ще бъдат изцяло в плен на Сатана.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II)

500. В процеса на Своето дело по непрекъснатото осигуряване на ресурс и подкрепа на човека Бог му казва всичко за Своите намерения и изисквания и му показва Своите дела, нрав и онова, което Той притежава и представлява. Целта е човек да се въоръжи с духовен ръст, да придобие различни истини от Бог, докато Го следва — истини, които са мощни оръжия, дадени от Бог на човека за борба със Сатана. Така въоръжен, човек трябва да премине през Божията проверка. Бог има много начини и пътища да провери човека, но всеки от тях изисква „сътрудничеството“ на Божия враг — Сатана. С други думи, след като дава на човека мощни оръжия за борба със Сатана, Бог го предоставя на Сатана и му позволява да „провери“ духовния ръст на човека. Ако човек успее да се освободи от бойните формации, които Сатана е построил, ако успее да пробие обкръжението на Сатана и да остане жив, тогава е преминал проверката. Но ако човек не успее да напусне бойните формации на Сатана и е укротен от Сатана, тогава значи не е преминал проверката. Какъвто и аспект на човека да проверява Бог, критериите за Неговите проверки са дали човекът остава непоколебим в свидетелството си, докато е нападан от Сатана, дали се отрича от Бог и дали капитулира пред Сатана и му се предава, докато e впримчен в мрежата му. Може да се каже, че това дали човек може да бъде спасен зависи от това дали може да преодолее и победи Сатана, а това дали може да получи свобода зависи от това дали човек е способен сам да използва оръжията, дадени му от Бог, за да преодолее оковите на Сатана, като го накара да загуби всякаква надежда и да се откаже от него. Когато Сатана изгуби надежда и се откаже от някой човек, това означава, че никога повече няма да се опита да отнеме този човек от Бог, никога повече няма да го обвинява и смущава, никога повече няма да го измъчва или напада безразсъдно. Само такъв човек наистина ще бъде придобит от Бог. Това е целият процес, чрез който Бог придобива човек.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II)

501. Днес ти можеш да се стремиш да бъдеш усъвършенстван или да се стремиш към промени във външната си човешка природа и подобрения на заложбите си, но това, което има най-съществено значение, е да разбереш, че всичко, което Бог прави днес, има смисъл и е от полза: то дава възможност на теб, който си роден в земя на скверност, да се отървеш от скверността и да се отърсиш от нея, дава ти възможност да преодолееш влиянието на Сатана и да се освободиш от мрачното влияние на Сатана, и като те кара да се съсредоточиш върху тези неща, ти осигурява защита в тази земя на скверност. Какво свидетелство ще се изисква от теб да дадеш накрая? То е, че ти, който си роден си в земя на скверност, да можеш да станеш осветен, никога повече да не бъдеш опетнен от скверност, и ти, който живееш под властта на Сатана, да се освободиш от влиянието на Сатана, да не бъдеш нито обладан, нито тормозен от Сатана и така да живееш в ръцете на Всемогъщия. Това е свидетелството и доказателството за победата в битката със Сатана. Ти вече можеш да се опълчиш на Сатана, вече не показваш сатанински нрав в това, което изживяваш — сега живееш така, както Бог е изисквал от човека, когато го е създал: нормална човешка природа, нормален разум, нормална проницателност, нормална решимост да обичаш Бог и вярност към Него. Такова е свидетелството, което едно сътворено същество трябва да даде. Ти казваш: „Родени сме в земя на скверност, но благодарение на Божията закрила, благодарение на Неговото ръководство и благодарение на това, че Той ни завоюва, ние се освободихме от влиянието на Сатана. Днес ние можем да се покоряваме и това стана възможно, защото Бог ни завоюва, а не защото сме добри или защото по природа сме обичали Бог. Именно защото Бог ни избра и предопредели, днес сме завоювани, можем да свидетелстваме за Него и да Му служим; също така, именно защото Той ни избра и защити, постигнахме спасение, бяхме спасени от властта на Сатана, отървахме се от скверността и бяхме пречистени в страната на големия червен змей“.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Истинската история на делото на завоюването (2))

502. Днес ти не вярваш на думите, които казвам, и не им обръщаш внимание. Когато настъпи денят, в който това това дело ще се разпространи и ти го видиш в неговата цялост, ще съжаляваш и тогава ще бъдеш смаян. Има благословии, но ти не умееш да им се насладиш, и има истина, но ти не се стремиш към нея. Не си ли навличаш неприятности? Днес, въпреки че следващият етап от Божието дело все още не е започнал, няма нищо допълнително в изискванията, които се поставят пред теб, и в това, което се иска от теб да изживееш. Има толкова много работа и толкова много истини; нима те не заслужават да бъдат опознати от теб? Нима наказанието и съда не успяват да пробудят духа ти? Нима наказанието и съда не успяват да те накарат да намразиш себе си? Доволен ли си да живееш под влиянието на Сатана, с мир и радост и малко плътски комфорт? Не си ли ти най-презреният от всички хора? Никой не е по-глупав от онези, които са видели спасителната благодат, но не се стремят към придобиването ѝ; това са хора, които се отдават на плътта и се наслаждават на Сатана. Ти се надяваш, че вярата ти в Бог няма да доведе до никакви трудности или мъки, нито до най-малкото страдание. Винаги се стремиш към неща, които не струват нищо, и не придаваш никаква стойност на живота, а поставяш собствените си прекомерни мисли пред истината. Нямаш никаква стойност! Живееш като прасе — каква е разликата между теб и прасетата и кучетата? Нима не са зверове всички тези, които не се стремят към истината, а обичат плътта? Нима не са ходещи трупове всички тези мъртъвци, в които няма дух? Колко слова са били изречени сред вас? Само малко дело ли е свършено сред вас? Колко ресурс съм предоставил сред вас? Тогава защо не си го придобил? От какво се оплакваш? Не е ли вярно, че ти не си придобил нищо, защото си прекалено влюбен в плътта? И дали не е, защото твоите мисли са твърде прекомерни? Дали не е защото си твърде глупав? Ако не успееш да придобиеш тези благословии, можеш ли да виниш Бог, че не те е спасил?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Преживяванията на Петър: познанието му за наказанието и съда)

503. Бог наистина работи в такъв огромен мащаб и изцяло спасява тази група хора, така че можеш да се спасиш от влиянието на Сатана, да живееш в светата земя, да живееш в Божията светлина и тази светлина да те ръководи и напътства. Тогава в живота ти има смисъл. Това, което ядете и носите, е различно от това на невярващите; вие се наслаждавате на Божието слово и водите смислен живот — а на какво се радват те? Те се радват единствено на „наследството на предците си“ и на „националния си дух“. В тях няма и следа от човешка природа! Вашите дрехи и външен вид, думи и действия са различни от техните. В крайна сметка вие напълно ще избягате от мръсотията, няма повече да бъдете впримчени в изкушението на Сатана и ще получавате ежедневното Божие обезпечаване. Винаги трябва да бъдете предпазливи. Въпреки че живеете на мръсно място, вие не сте опетнени с мръсотия и можете да живеете редом с Бог, получавайки Неговата велика защита. Бог ви е избрал измежду всички на тази жълта земя. Не сте ли най-благословените хора? Ти си сътворено същество и разбира се, трябва да се прекланяш пред Бог и да се стремиш към живот, изпълнен със смисъл. Ако не се прекланяш пред Бог, а живееш в мръсната си плът, тогава не си ли просто един звяр в човешко облекло? Тъй като ти си човешко същество, трябва да отдадеш всичко на Бог и да понесеш всички страдания! Трябва с радост и увереност да приемеш малкото страдание, на което си подложен днес, и да живееш смислен живот, като Йов и Петър. В този свят човекът носи дрехите на дявола, яде храна от дявола и работи и служи под дяволското робство, и е тъпкан от него до такава степен, че е покрит с мръсотия. Той не е схванал смисъла на живота или не е придобил истинския път — какво значение има такъв живот? Вие сте хора, които се стремят към правилния път и търсят напредък. Вие се надигате в страната на големия червен змей и именно вас Бог нарича праведни. Не е ли това най-смисленият живот?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Практика (2))