488. Хората изгубиха богобоязливостта си и се отказаха от вменения на Божиите създания дълг поради сатанинската поквара — така човечеството се превърна във враг, опълчващ се на Бог. След това то заживя под властта на Сатана, следвайки неговите заповеди; за Бог нямаше начин да работи сред собствените Си творения и Му бе съвсем невъзможно да спечели страха им. Човеците бяха създадени от Бог и им е вменено да Го почитат, но вместо това те Му обърнаха гръб и се преклониха пред Сатана. Приеха го в сърцата си като идол. Така Бог изгуби Своето място в сърцата на хората, а с това се изгуби и смисълът зад сътворението на човечеството. Следователно, за да върне смисъла на това сътворение, Той трябва да възстанови първоначалното подобие на човеците и да ги освободи от покварения им нрав. За да Си възвърне хората от Сатана, Той трябва да ги освободи от греха. Само така Бог постепенно ще успее да възстанови първоначалното им подобие и предназначение, а сетне и царството Си. Наред с това Той ще пристъпи към окончателно унищожение на онези синове на непокорството, за да даде възможност на хората да почитат Бог по-всеотдайно и да водят по-добър живот на земята. Бог ще накара хората да Го почитат, защото Той е техният създател; тъй като желае да възвърне първоначалното предназначение на човечеството, Той ще го възстанови в неговата пълнота и неподправеност. Да се възцари отново означава човеците да Го почитат и да се подчиняват Нему; означава, че Бог ще накара хората да Му посветят живота си и че Неговата власт ще предизвика гибелта на враговете Му. Означава, че Бог ще направи така, щото всичко, свързано с Него, да бъде прието от всеки човек без съпротива и с неотслабваща убеденост. Царството, което Бог иска да установи, е Неговото собствено царство. Човечеството, което Той желае, е изпълнено с почит към Него, напълно посветено Нему и прогласяващо Неговото величие. Ако Бог не спаси покварените хора, ще се изгуби смисълът на сътвореното от Него човечество; авторитетът Му сред хората ще се заличи и царството Му няма да може да съществува повече на земята. Не унищожи ли опълчилите се срещу Него врагове, Той няма да достигне Своето пълно величие, нито ще успее да установи царството Си на земята. Това ще бъдат знаците за завършека на Божието дело и за Неговите велики постижения — напълно да унищожи проявилите непокорство човеци и да преведе в покоя онези, които е направил цялостни.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Бог и човекът ще встъпят в покой заедно“)

489. Първите хора бяха в ръцете на Бог, но поради изкушението и покварата от Сатана човекът беше вързан от Сатана и попадна в лапите на злото. Така, в делото на Божието управление, Сатана става този, който трябва да бъде победен. Тъй като Сатана е завоювал човека и тъй като човекът е основното средство, което Бог използва при осъществяването на цялото Си управление, за да бъде спасен човекът, той трябва да бъде изтръгнат от лапите на Сатана, т.е. да бъде върнат от сатанинския плен. По този начин Сатана трябва да бъде победен чрез промяна в стария нрав на човека — промяна, която възстановява първоначалния човешки ум. По този начин плененото човешко същество може да бъде изтръгнато от лапите на Сатана. Ако човекът бъде освободен от влиянието и оковите на Сатана, Сатана ще бъде посрамен, човекът окончателно ще бъде върнат и Сатана ще бъде победен. И тъй като човекът ще бъде освободен изпод тъмното влияние на Сатана, той ще бъде плячката на цялата тази битка, а Сатана ще бъде обектът, който ще бъде наказан, след като битката приключи, след което цялото дело на човешкото спасение ще бъде завършено.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Възстановяване на нормалния живот на човека и отвеждането му до прекрасно назначение“)

490. Всички тези, които живеят под въздействието на тъмнината, живеят сред смъртта и са обладани от Сатана. Без да бъдат спасени от Бог и без да са съдени и порицавани от Него, хората не могат да избягат от влиянието на смъртта; не могат да оживеят. Тези „мъртъвци“ не могат да свидетелстват за Бог, нито могат да бъдат използвани от Бог, а още по-малко могат да влязат в царството Му. Бог иска свидетелствата на живите, не на мъртвите, и иска живите, а не мъртвите, да работят за Него. „Мъртвите“ са тези, които се противопоставят на Бог и въстават против Него; те са онези, които са бездушни и не разбират Божиите слова; те са онези, които не прилагат истината на практика и нямат и най-малка вярност към Бог; те са онези, които живеят под властта на Сатана и са експлоатирани от него. Мъртвите се проявяват, като се противопоставят на истината, въстават срещу Бог и постъпват долно, низко, зловредно, животинско, измамно и подло. Дори ако тези хора ядат и пият Божиите слова, те не са в състояние да живеят, както Бог повелява, и въпреки че са живи, те са просто ходещи и дишащи трупове. Мъртвите са напълно неспособни да удовлетворят Бог, а още по-малко да Му се подчинят напълно. Те могат единствено да Го лъжат, да богохулстват срещу Него и да Го предават и всичко, което показват с начина си на живот, разкрива природата на Сатана. Ако хората искат да станат живи същества и да свидетелстват за Бог, както и да бъдат одобрени от Него, те трябва да приемат Божието спасение; трябва с радост да приемат присъдата и порицанията Му и трябва с радост да приемат това, че Бог ги скастря и се разправя с тях. Само тогава те ще могат да приложат на практика истините, изисквани от Бог, и само тогава ще получат спасение от Бог и наистина ще се превърнат в живи същества. Живите получават спасение от Бог; те са били съдени и порицавани от Бог, те са готови да се посветят и с удоволствие ще жертват живота си за Бог и с радост ще посветят целия си живот на Бог. Само когато живите свидетелстват за Бог, Сатана може да бъде посрамен; само живите могат да разпространяват Божието евангелие, само живите са според Божието сърце и само живите са истински хора. В самото начало сътвореният от Бог човек бе жив, но поради покварата от Сатана човекът живее в смъртта и живее под влиянието на Сатана, и така хората се превърнаха в бездушни мъртъвци и станаха врагове, които се противопоставят на Бог, превърнаха се в оръдия на Сатана и негови пленници. Всички живи хора, създадени от Бог, се превърнаха в мъртъвци и така Бог загуби свидетелството Си и загуби човечеството, което беше създал и което е единственото нещо, притежаващо Неговия дъх. Ако Бог Си вземе обратно свидетелството и онези, които създаде със собствените Си ръце, но които са пленени от Сатана, Той трябва да ги възкреси, за да станат отново живи същества. Той трябва отново да ги приеме при себе Си, за да живеят в светлината Му. Мъртвите са онези, които нямат дух, които са крайно безчувствени и се противопоставят на Бог. Те преди всичко са тези, които не познават Бог. Тези хора нямат и най-малкото намерение да се подчиняват на Бог; те само въстават срещу Него и Му се противопоставят и не изпитват абсолютно никаква лоялност. Живите са тези, чийто дух е прероден, тези, които знаят да се подчиняват на Бог и които са Му верни. Те притежават истината и свидетелствата и единствено тези хора радват Бог в дома Му.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Ти от съживилите се ли си?“)

491. Какво е влиянието на тъмнината? Така нареченото „влияние на тъмнината“ е влиянието на сатанинската измама, разврат, обвързване и контрол над хората. Влиянието на Сатана е влияние, окръжено от ореола на смъртта. Всички онези, които живеят под властта на Сатана, са обречени на погибел. Как, след като си придобил вяра в Бог, можеш да се избавиш от влиянието на тъмнината? Когато искрено се молиш на Бог, сърцето ти е изцяло обърнато към Него и в този момент то се движи от Божия Дух. Ставаш готов да Му се отдадеш напълно и в този момент ще се отървеш от влиянието на тъмнината. Ако всичко, което човек прави, е угодно на Бог и е в съответствие с Неговите изисквания, тогава това е човек, който живее според Божиите слова и под Неговата грижа и закрила. Ако хората не могат да претворят в живота си Божиите слова, ако те винаги се опитват да Го заблудят, ако постъпват с пренебрежение спрямо Него и не вярват в Неговото съществуване, то това са хора, които живеят под влиянието на тъмнината. Онези, които не са приели Божието спасение, живеят под властта на Сатана, тоест всички те живеят под влиянието на тъмнината. Тези, които не вярват в Бог, живеят под властта на Сатана. Дори хората, които вярват в съществуването на Бог, може да не живеят непременно в Неговата светлина, защото тези, които вярват в Него, може всъщност да не живеят според Неговите думи и да не се подчиняват на Бог. Човек е ограничен в това да вярва само в Бог, но тъй като няма познание за Него, той все още живее по старите правила, сред мъртви думи, живее живот, който е мрачен и несигурен, без да е напълно пречистен от Бог или да е изцяло придобит от Него. Следователно, макар и да се разбира от само себе си, че онези, които не вярват в Бог, живеят под влиянието на тъмнината, дори тези, които вярват в Него, все още могат да бъдат под нейно влияние, защото са лишени от действието на Светия Дух. Тези, които не са получили Божията благодат или Неговата милост, и онези, които не могат да видят делото на Светия Дух, те всички живеят под влиянието на тъмнината; в повечето случаи така живеят и хората, които просто се радват на Божията благодат, но не познават Самия Бог. Ако човек вярва в Бог, но живее по-голямата част от живота си под влиянието на тъмнината, тогава съществуването на този човек е загубило своя смисъл; а има ли смисъл да споменаваме хората, които не вярват, че Бог съществува?

Всички онези, които не могат да приемат Божието дело, или които приемат Божието дело, но не са способни да изпълнят Неговите изисквания, са хора, живеещи под влиянието на тъмнината. Само онези, които се стремят към истината и са способни да отговорят на Божиите изисквания, ще получат благословения от Него и само те ще избягнат влиянието на тъмнината. Тези, които не са били освободени, които винаги се намират под контрола на нещо конкретно и които не са в състояние да отдадат сърцата си на Бог, са хора, намиращи се под робството на Сатана, и живеят окръжени от ореола на смъртта. Тези, които се отнасят недобросъвестно към собствените си задължения, които не изпълняват Божиите поръчения и които не изпълняват задълженията си в църквата, са хора, живеещи под влиянието на тъмнината. Тези, които съзнателно смущават църковния живот, които умишлено сеят раздор между своите братя и сестри или които създават клики, са хора, които се намират под още по-дълбоко влияние на тъмнината и са в робска зависимост от Сатана. Тези, които имат неестествени взаимоотношения с Бог, които винаги имат причудливи желания, които винаги искат да са с предимство пред другите и които никога не желаят да променят нрава си, са хора, които живеят под влиянието на тъмнината. Тези, които винаги са небрежни и никога не се отнасят сериозно към претворяването на истината в живота им, и които не се стремят да изпълняват Божията воля, а се стремят само да задоволят собствената си плът, също са хора, които живеят под влиянието на тъмнината, обгърнати от смъртта. Тези, които се занимават с нечестиви дела и с измами, докато работят за Бог, които се отнасят към Бог по повърхностен начин, които мамят Бог и които постоянно кроят планове за себе си, са хора, живеещи под влиянието на тъмнината. Всички онези, които не могат искрено да обичат Бог, които не се стремят към истината и които не се съсредоточават върху промяната на своя нрав, са хора, живеещи под влиянието на тъмнината.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Избави се от влиянието на тъмнината и ще бъдеш придобит от Бог“)

492. Човекът живее в света на плътта, което означава, че живее в човешки ад, и без Божия съд и порицание той е мръсен като Сатана. Как може човекът да бъде свят? Петър вярваше, че порицанието и съдът от Бог са най-силната защита и най-голямата благодат за човека. Само чрез порицание и съд от Бог човекът може да се пробуди и да намрази плътта, да намрази Сатана. Строгата дисциплина на Бог освобождава човека от влиянието на Сатана, освобождава го от неговия малък свят и му дава възможност да живее в светлината на Божието присъствие. Няма по-добро спасение от порицанието и съда! Петър се молеше: „Боже! Докато ме порицаваш и съдиш, ще знам, че не си ме изоставил. Дори да не ми даваш радост или мир, да ме караш да живея в страдание и да ме порицаваш безброй пъти, щом не ме изоставяш, моето сърце ще бъде спокойно. Днес Твоето порицание и съд се превърнаха в моя най-добра защита и най-велика благословия. Благодатта, която Ти ми даваш, ме защитава. Благодатта, която Ти ми даряваш днес, е проява на Твоя праведен нрав и тя е порицание и съд; освен това е изпитание, и нещо повече — тя е живот в страдание“. Петър успя да остави настрана удоволствията на плътта и да потърси по-дълбока любов и по-силна защита, защото беше спечелил толкова много благодат от Божието порицание и съд. В своя живот, ако човек желае да бъде пречистен и да постигне промени в нрава си, ако желае да води смислен живот и да изпълни дълга, който има като Божие създание, тогава трябва да приеме Божието порицание и съд и да не допуска Божието дисциплиниране и поразяване да го напуснат, за да може да се освободи от манипулациите и влиянието на Сатана и да живее в Божията светлина. Знай, че Божието порицание и съд са светлина; те са светлината на спасението на хората и за човека няма по-добра благословия, благодат или защита. Човекът живее под влиянието на Сатана и съществува в плът. Ако не се пречисти и не получи Божията закрила, той ще става все по-покварен. Ако иска да обича Бог, той трябва да бъде пречистен и спасен. Петър се молеше: „Боже, когато Ти се отнасяш с мен мило, аз се радвам и чувствам утеха; когато ме порицаваш, чувствам още по-голяма утеха и радост. Въпреки че съм слаб и понасям неописуеми страдания, въпреки че има сълзи и тъга, Ти знаеш, че тази тъга е заради моето неподчинение и заради моята слабост. Плача, защото не мога да удовлетворя желанията Ти, изпитвам скръб и съжаление, защото съм недостатъчен за Твоите изисквания, но съм готов да достигна това царство, готов съм да направя всичко по силите си, за да Те удовлетворя. Твоето порицание ми донесе защита и ми даде най-доброто спасение. Твоят съд засенчва Твоята поносимост и търпение. Без Твоето порицание и съд не бих се радвал на Твоята милост и любяща доброта. Днес виждам още по-ясно, че Твоята любов е надминала границите на небесата и е по-висша от всички останали неща. Твоята любов не е само милост и любяща доброта, а е нещо повече от това — тя е порицание и съд. Твоето порицание и съд ми дадоха толкова много. Без Твоето порицание и съд нито един човек няма да бъде пречистен и нито един човек няма да може да изпита любовта на Създателя. Въпреки че съм преживял стотици изпитания и трудности и дори съм бил близо до смъртта, те ми позволиха да Те позная истински и да получа най-висшето спасение. Ако Твоето порицание, съд и дисциплина се отдалечат от мен, тогава ще живея в тъмнина, под властта на Сатана. Каква е ползата от човешката плът? Ако Твоето порицание и съд ме напуснат, ще бъде сякаш Твоят Дух ме е изоставил, сякаш Ти вече не си с мен. Ако беше така, как щях да продължа да живея? Ако Ти ми изпратиш болест и ми отнемеш свободата, аз мога да продължа да живея, но ако Твоето порицание и съд някога ме напуснат, няма да има как да продължа да живея. Ако нямах Твоето порицание и съд, щях да изгубя Твоята любов — любов, която е твърде дълбока, за да я изразя с думи. Без Твоята любов щях да живея под властта на Сатана и нямаше да мога да видя Твоето славно лице. Как бих могъл да продължа да живея? Не бих могъл да понеса такъв мрак, такъв живот. Да Те имам с мен е все едно да Те виждам, така че как бих могъл да Те оставя? Умолявам Те, моля Те да не ми отнемаш най-голямата утеха, дори ако това са само няколко думи на увереност. Наслаждавах се на Твоята любов и днес не мога да бъда далеч от Теб; как бих могъл да не Те обичам? Пролял съм много сълзи на съжаление заради Твоята любов, но винаги съм чувствал, че живот като този е по-смислен, че той може повече да ме обогати, да ме промени и да ми позволи да постигна истината, която трябва да притежават създанията“.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Изживяванията на Петър: знанията му за порицанието и съда“)

493. Човешката плът е завладяна от Сатана, тя е пълна с бунтовнически нагласи, тя е ужасно мръсна и е нещо нечисто. Хората твърде много жадуват за плътски удоволствия и има твърде много проявления на плътта; ето защо до известна степен Бог презира човешката плът. Когато хората отхвърлят мръсните, покварени неща на Сатана, те получават Божието спасение. Но ако те не се освободят от мръсотията и покварата, тогава продължават да живеят под властта на Сатана. Заговорниченето, измамата и коварството на хората са все неща от Сатана. Божието спасение за теб е да бъдеш освободен от тези неща на Сатана. Божието дело не може да бъде грешно; всичко това се прави, за да се спасят хората от тъмнината. Когато в определена степен повярваш и можеш да се освободиш от покварата на плътта, и вече не си окован от тази поквара, няма ли да си спасен? Когато живееш под властта на Сатана, ти си неспособен да си проявление на Бог, ти си нещо мръсно и не можеш да получиш Божието наследство. След като бъдеш пречистен и направен съвършен, ти ще бъдеш свят, ще бъдеш нормален човек и ще бъдеш благословен от Бог и наслаждение за Бог.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Практика (2)“)

494. Целият живот на хората преминава под властта на Сатана и няма нито един човек, който да може сам да се освободи от влиянието на Сатана. Всички хора живеят в един мръсен свят, в поквара и празнота, без никакъв смисъл или стойност; те живеят толкова безгрижно за плътта, за похотта и за Сатана. Съществуването им няма и най-малка стойност. Човекът не може да открие истината, която да го освободи от влиянието на Сатана. Въпреки че човекът вярва в Бог и чете Библията, той не разбира как да се освободи от влиянието на Сатана. През вековете много малко хора са открили тази тайна, малцина са я разбрали. Ето защо, въпреки че човекът ненавижда Сатана и ненавижда плътта, той не знае как да се отърве от поробващото влияние на Сатана. Днес не сте ли все още под властта на Сатана? Не съжалявате за своите непокорни постъпки, а още по-малко чувствате, че сте мръсни и непокорни. След като се противопоставите на Бог, вие дори получавате душевен мир и усещате голямо спокойствие. Дали твоето спокойствие не се дължи на това, че си покварен? Дали този душевен мир не идва от твоето неподчинение? Човекът живее в своя ад, живее под тъмното влияние на Сатана; по цялата земя заедно с човека живеят духове, които посягат на човешката плът. На земята ти не живееш в прекрасен рай. Мястото, където се намираш, е царството на дявола, човешкият ад, долният свят. Ако човекът не бъде пречистен, значи той остава изтъкан от мръсотията; ако Бог не го закриля и не се грижи за него, тогава той пак ще е пленник на Сатана; ако не бъде съден и порицаван, той няма да може да избяга от потисничеството на тъмното влияние на Сатана. Поквареният нрав, който проявяваш, и непокорното поведение, с който живееш, са достатъчни, за да докажат, че все още се намираш под властта на Сатана. Ако умът и мислите ти не са били пречистени и твоят нрав не е бил осъден и порицан, тогава цялото ти същество все още се управлява от властта на Сатана, умът ти се управлява от Сатана, мислите ти се манипулират от Сатана и цялото ти същество се управлява от ръцете на Сатана. Знаеш ли колко далеч си сега от равнището на Петър? Притежаваш ли тези качества? Колко знаеш за порицанието и съда днес? Каква част от това, което Петър научи, притежаваш ти? Ако днес не можеш да разбереш, ще успееш ли да постигнеш това познание в бъдеще? Човек, който е толкова ленив и страхлив като теб, просто не е способен да разбере порицанието и съда. Ако се стремиш към спокойствието на плътта и към удоволствията на плътта, тогава няма да имаш възможност да се пречистиш и накрая ще се върнеш при Сатана, защото това, което изживяваш, е Сатана, а той е плътта. Днес изглежда, че има много хора, които не се стремят към живота, а това означава, че не се интересуват от пречистване или навлизане в по-дълбоки житейски преживявания. Тогава как могат да бъдат направени съвършени? Тези, които не се стремят към живота, нямат възможност да бъдат направени съвършени, а тези, които не се стремят към познание за Бог, които не се стремят към промени в своя нрав, са неспособни да избегнат тъмното влияние на Сатана.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Изживяванията на Петър: знанията му за порицанието и съда“)

495. Всички, които вярват в Бог, но не се стремят към истината, няма как да избегнат влиянието на Сатана. Всички онези, които не живеят честно живота си, които се държат по един начин пред другите, а по друг начин зад гърба им, които на вид са изпълнени със смирение, търпение и любов, макар че същността им е коварна, хитра и лишена от преданост към Бог — такива хора са типични представители на онези, които живеят под влиянието на тъмнината: те са от рода на змията. Тези, които винаги вярват в Бог само за своя собствена полза, които са самодоволни и надменни, които се самоизтъкват и които защитават собственото си положение, са хора, които обичат Сатана и се противопоставят на истината. Тези хора отблъскват Бог и принадлежат изцяло на Сатана. Онези, които не обръщат внимание на Божието бреме, които не служат на Бог с цялото си сърце, които винаги са загрижени за собствените си интереси и интересите на семействата си, които не са в състояние да изоставят всичко, за да се посветят изцяло на Бог, и които никога не живеят според Неговите думи, са хора, живеещи извън Неговите думи. Такива хора не могат да получат Божията похвала.

Навремето Бог създал хората, за да могат да се наслаждават на Неговото изобилие и истински да Го обичат — така хората биха живели в Неговата светлина. В днешно време всички онези, които не могат да обичат Бог, които не обръщат внимание на Неговото бреме, не са способни изцяло да Му отдадат сърцата си, не могат да приемат сърцето Му като свое и не могат да поемат Неговото бреме като свое собствено — Божията светлина не огрява такива хора и затова всички те живеят под влиянието на тъмнината. Те вървят по път, който е диаметрално противоположен на Божията воля, и във всичко, което правят, няма и капка истина. Те се въргалят в тинята със Сатана — те са хора, които живеят под влиянието на тъмнината. Ако можеш често да ядеш и да пиеш Божиите слова, да се отнасяш с внимание към Неговата воля и да прилагаш Неговите думи на практика, тогава ти принадлежиш на Бог и си човек, който живее според Неговите думи. Готов ли си да се избавиш от властта на Сатана и да живееш в светлината на Бог? Ако живееш според Божиите слова, тогава Светия Дух ще може да извърши Своето дело; ако живееш под влиянието на Сатана, тогава няма да дадеш на Светия Дух такава възможност. Работата, която Светия Дух извършва в хората, светлината, с която Той ги озарява, и увереността, която им дава, траят само миг. Но ако хората са небрежни и не обръщат внимание на това, тогава работата на Светия Дух ще ги подмине. Ако хората живеят според Божиите слова, тогава Светия Дух ще бъде с тях и ще работи върху тях. Ако хората не живеят според Божиите слова, тогава те живеят в оковите на Сатана. Ако хората живеят с развратен нрав, тогава у тях го няма присъствието или действието на Светия Дух. Ако живееш в границите на Божиите слова и ако живееш така, както Бог изисква, тогава ти си човекът, който Му принадлежи и върху който ще бъде осъществено Неговото дело; ако не живееш в рамките на Божиите изисквания, а вместо това живееш под властта на Сатана, тогава ти несъмнено живееш под влиянието на сатанинската поквара. Можеш да изпълниш Неговите изисквания само като живееш в рамките на Божиите слова и Му отдаваш сърцето си. Трябва да вършиш онова, което Бог казва, като превърнеш Неговите слова в основа на своето съществуване и в реалност на своя живот: само тогава ще принадлежиш на Бог. Ако ти действително постъпваш в съответствие с Божията воля, Той ще свърши работата Си върху теб и тогава ще живееш с Неговото благословение и в светлината на Неговия лик: ще разбереш работата, която извършва Светия дух, и ще почувстваш радостта от Божието присъствие.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Избави се от влиянието на тъмнината и ще бъдеш придобит от Бог“)

496. За да се избавиш от влиянието на тъмнината, първо трябва да си предан на Бог и със сърце, жадуващо да се стреми към истината: само тогава твоето състояние ще бъде правилно. Животът в правилно състояние е необходимото условие за избавяне от влиянието на тъмнината. Състоянието ти е неправилно тогава, когато не си предан на Бог и сърцето ти не желае искрено да търси истината — в такъв случай и дума не може да става за избавянето ти от влиянието на тъмнината. Моите думи са в основата на човешкото избавление от тъмните влияния, а хората, които не могат да постъпват в съответствие с Моите думи, няма да могат да се отърват от оковите на влиянието на тъмнината. Живот в правилно състояние означава живот под ръководството на Божиите слова, живот в състояние на преданост към Бог, живот в състояние на търсене на истината, живот в реалността на искрено посвещаване на Бог и живот в състояние на истинска любов към Бог. Тези, които живеят в такова състояние и в такава реалност, постепенно ще се преобразяват, докато навлизат в дълбините на истината, и ще се преобразяват, докато Божията работа навлиза в дълбочина. В края на краищата те непременно ще станат хора, които са придобити от Бог и които истински Го обичат. Тези, които са се избавили от влиянието на тъмнината, могат постепенно да си изяснят каква е Божията воля и с времето да я разберат, като в крайна сметка ще спечелят доверието на Бог. Те не само няма да имат каквито и да е представи за Бог и няма да се бунтуват срещу Него, но и ще мразят още повече предишните си представи и бунтарство, и в сърцата им ще пламне истинска любов към Бог. Хората, които не са в състояние да се избавят от влиянието на тъмнината, са изцяло погълнати от плътта и са обзети от бунтовен дух. Сърцата им са изпълнени с човешки представи и житейски философии, както и със собствените им стремежи и разсъждения. Това, което Бог изисква от човека, е неговата неразделна любов; това, което Той изисква, е човек да бъде обзет от Неговите думи и сърцето му да е изпълнено с любов към Него. Да живее според Божиите слова, да търси в думите Му онова, което трябва да открие, да обича Бог заради Неговите думи, да се стреми към думите Му, да живее заради думите Му — това са целите, които човек трябва да се стреми да постигне. Всичко трябва да се гради върху Божиите думи и само тогава човек ще може да отговори на Божиите изисквания. Ако човек не е въоръжен с Божиите слова, тогава той не е нищо друго, освен един червей, обладан от Сатана! Помисли върху това: каква част от Божиите слова е пуснала корени в теб? Кое в живота ти протича според Неговите думи и кое не си изживял в съответствие с тях? Ако Божиите думи не са те завладели напълно, тогава какво точно изпълва сърцето ти? Във всекидневния си живот контролиран ли си от Сатана или си изпълнен с Божиите слова? Дали Неговите думи са фундамента, върху който се основават твоите молитви? Излязъл ли си от негативното си състояние благодарение на просветлението на Божиите слова? Да приемеш Божиите думи като основа на твоето съществуване — ето върху какво трябва да се стреми всеки. Ако Неговите думи не присъстват в твоя живот, тогава ти живееш под влиянието на тъмнината, бунтуваш се срещу Бог, противиш Му се и позориш Неговото име. Вярата на такива хора в Бог не е нищо друго, освен вреда и пречка. Каква част от своя живот си изживял в съответствие с Неговите думи? А каква част не си изживял в съгласие с тях? Колко от онова, което Божието слово е изискало от теб, си изпълнил? Колко е било изгубено в теб? Разсъждавал ли си задълбочено върху тези неща?

За да се избавим от влиянието на тъмнината е необходимо както действието на Светия Дух, така и всеотдайното сътрудничество от страна на човека. Защо казвам, че човек не върви по прав път? Хората, които следват правия път, са способни преди всичко да отдадат сърцата си на Бог. Това е задача, за изпълнението на която е необходимо много време, защото човешкият род винаги е живял под влиянието на тъмнината и е бил под робството на Сатана в продължение на хиляди години. Ето защо изпълнението на тази задача не може да бъде постигнато само за ден-два. Повдигнах този въпрос днес, за да могат хората да придобият представа за собственото си състояние. Щом човек започне да прави разлика между това какво представлява влиянието на тъмнината и какво означава да живееш в светлината, тогава изпълнението на задачата става по-лесно. Това е така, защото ти трябва да разбереш какво е влиянието на Сатана, преди да можеш да се избавиш от него, и едва след това ще имаш възможността да го отхвърлиш. А какво ще правят след това, решават вече самите хора. Изпълнявай всичко с положителна нагласа и никога не оставай пасивен. Само по този начин можеш да бъдеш придобит от Бог.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Избави се от влиянието на тъмнината и ще бъдеш придобит от Бог“)

497. Всичко, което Бог прави, е необходимо и има изключително значение, тъй като всичко, което Бог прави в човека, се отнася до Неговото управление и спасението на човечеството. Естествено, работата, която Бог е извършил в Йов, не е изключение въпреки факта, че Йов е бил съвършен и почтен в очите на Бог. С други думи, независимо какво прави Бог или по какъв начин го прави, независимо от цената, независимо от Неговата задача, целта на Неговите действия не се променя. Целта му е да вложи у човека Божиите думи, както и изискванията и Божията воля за човека. С други думи, да вложи в човека всичко, което Бог смята за положително според Своите стъпки, като му позволи да разбере сърцето и същността на Бог, да се подчини на Божието върховенство и подредби и по този начин да позволи на човека да стане богобоязлив и да отбягва злото. Всичко това е единият аспект на Божията цел във всичко, което Той прави. Вторият аспект е, че, тъй като Сатана е противовес и обслужващо средство в Божието дело, човек често му е отдаден. Това е един от начините, които Бог използва, за да позволи на хората да видят изкушенията и нападките на Сатана, грозотата, порочността и низостта му и по този начин да насърчи хората да мразят Сатана и да се научат да разпознават и разбират негативните неща. Този процес им позволява постепенно да се освободят от властта на Сатана, от неговите обвинения, намеси и нападки, докато, благодарение на Божиите думи, на своето познание и подчинение на Бог, на своята вяра в Бог и на богобоязливостта, те триумфират над нападките на Сатана и неговите обвинения. Едва тогава те ще бъдат напълно избавени от властта на Сатана. Избавлението на човека означава, че Сатана е победен, то означава, че хората вече са твърде голям залък за него и вместо да ги погълне, Сатана се е отказал от тях. Причината е, че подобни хора са почтени, защото притежават вяра, подчинение и богобоязливост и защото напълно са се отказали от Сатана. Те го посрамват, превръщат го в страхливец и го побеждават напълно. Убедеността им в следването на Бог, тяхното подчинение и богобоязливост побеждават Сатана и го принуждават да се откаже напълно от тях. Само такива хора са наистина спечелени от Бог и това е най-висшата Божия цел в спасението на човека. Ако искат да бъдат спасени и искат да бъдат напълно спечелени от Бог, всички, които следват Бог, трябва да се изправят както срещу големите, така и срещу малките изкушения и нападки на Сатана. Онези, които преодолеят тези изкушения и нападки и са в състояние окончателно да победят Сатана, са хора, спасени от Бог. С други думи, хората, спасени от Бог, са онези, които са преминали през Божиите изпитания и които са били изкушавани и нападани от Сатана безброй пъти. Спасените от Бог разбират Божията воля и изисквания, способни са да се подчиняват на Божието върховенство и Неговите подредби и не се отказват от пътя на боязънта от Бог и отбягването на злото всред изкушенията на Сатана. Спасените от Бог са честни, добросърдечни, разграничават любовта и омразата, имат чувство за справедливост, рационални са и са способни да обичат Бог и да ценят всичко, което е от Бог. Тези хора не са ограничавани и наблюдавани от Сатана, не са обвинявани и обиждани от него, те са напълно свободни, напълно освободени и избавени. Йов беше такъв свободен човек и точно в това се съдържа смисълът на предаването му на Сатана от Бог.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II“)

498. Вярата на Йов, неговото подчинение и свидетелството му за победата над Сатана са източник на огромна помощ и насърчение за хората. В Йов те виждат надежда за собственото си спасение и виждат, че чрез вяра, подчинение и боязън от Бог е напълно възможно да победят Сатана, да надделеят над Сатана. Те виждат, че докато се съгласяват с върховенството и наредбите на Бог и докато притежават решимостта и вярата да не изоставят Бог, след като са изгубили всичко, те могат да донесат срам и поражение на Сатана, и виждат, че трябва само да притежават решимостта и постоянството да останат непоколебими в своето свидетелство — дори ако това означава да загубят живота си — за да може Сатана да се уплаши и бързо да отстъпи. Свидетелството на Йов е предупреждение за следващите поколения, което им казва, че ако не победят Сатана, никога няма да могат да се отърват от неговите обвинения и смущения, нито пък ще могат да избегнат неговите злини и атаки. Свидетелството на Йов е просветило следващи поколения. Това просветление учи хората, че само ако са съвършени и почтени, ще могат да се боят от Бог и да избягват злото; учи ги, че само ако се боят от Бог и отбягват злото, могат да дадат силно и категорично свидетелство за Бог; само ако дадат силно и категорично свидетелство за Бог, никога няма да бъдат управлявани от Сатана и ще живеят под ръководството и закрилата на Бог — само тогава ще бъдат наистина спасени. Личността на Йов и неговият житейски стремеж трябва да бъдат пример за подражание за всеки, който се стреми към спасение. Това, което той изживя през всичките си дни и поведението му по време на изпитанията, е ценно съкровище за всички, които вървят по пътя на боязънта от Бог и избягването на злото.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II“)

499. Когато хората още не са спасени, техният живот често бива смущаван и дори контролиран от Сатана. С други думи, хората, които не са спасени, са затворници на Сатана, те нямат свобода, не са се отказали от Сатана, не са подготвени и нямат право да се покланят на Бог и са плътно преследвани и жестоко атакувани от Сатана. Такива хора нямат нито щастие, нито право на нормално съществуване, за което си струва да се говори, и освен това нямат никакво достойнство. Само ако се изправиш и влезеш в битка със Сатана, като използваш вярата си в Бог и подчинението и страха си от Бог като оръжия, с които да водиш битка на живот и смърт със Сатана, така че напълно да го победиш и да го накараш да подвие опашка и да се страхува всеки път, когато те види, и така напълно да се откаже от атаките и обвиненията си срещу теб — само тогава ще бъдеш спасен и ще станеш свободен. Ако си твърдо решен да се разделиш окончателно със Сатана, но не разполагаш с оръжията, които ще ти помогнат да го победиш, тогава ти пак ще бъдеш в опасност. С течение на времето, когато си бил толкова измъчван от Сатана, че в теб не е останала грам сила, но все още не си способен да свидетелстваш, все още не си се освободил напълно от обвиненията и атаките на Сатана срещу теб, тогава няма да имаш почти никаква надежда за спасение. В крайна сметка, когато бъде обявен краят на Божието дело, ти все още ще бъдеш в хватката на Сатана, неспособен да се освободиш, и така никога няма да имаш шанс или надежда. От това следва, че такива хора ще бъдат изцяло в плен на Сатана.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II“)

500. В процеса на Своята работа по непрекъснатото осигуряване на изобилие и подкрепа на човека Бог му казва всичко за Своите воля и изисквания и му разкрива Своите дела, нрав и онова, което Той притежава и което е за човека. Целта е човек да се въоръжи с духовен ръст, да придобие различни истини от Бог, докато Го следва — истини, които ще се превърнат в оръжие, дадено от Бог на човека за борба със Сатана. Така въоръжен, човек трябва да премине през Божиите изпитания. Бог има много начини и възможности да изпита човека, но всеки от тях изисква „сътрудничеството“ на Божия враг — Сатана. С други думи, давайки на човека оръжие за борба със Сатана, Бог го предава в ръцете на Сатана и му позволява да „изпита“ духовния ръст на човека. И ако човек успее да се освободи от военните формирования на Сатана, ако успее да пробие обкръжението на Сатана и да остане жив, тогава е преминал изпитанието. Но ако човек не успее да напусне войските на Сатана и му се подчини, тогава значи се е провалил. Какъвто и аспект на човека да изследва Бог, критериите за Неговото изпитание са дали човекът остава непоколебим в свидетелството си, докато е нападан от Сатана, дали се е отрекъл от Бог и дали се е предал и подчинил на Сатана, докато той го е оплитал в мрежите си. Може да се каже, че това дали човек може да бъде спасен зависи от това дали може да победи Сатана, а това дали може да получи свобода зависи от това дали човек е в състояние сам да вдигне оръжието, дадено му от Бог, за да се освободи от робството на Сатана, като го накара да загуби всякаква надежда и да го остави на мира. Когато Сатана изгуби надежда и се откаже от някой човек, това означава, че никога повече няма да се опита да отнеме този човек от Бог, никога повече няма да го обвинява и смущава, никога повече няма да го измъчва или напада безпричинно. Само такъв човек наистина ще бъде спечелен от Бог. Това е целият процес, чрез който Бог придобива хора.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II“)

501. Днес ти можеш да се стремиш да бъдеш усъвършенстван или да търсиш промени във външната си човешка природа и подобрения на качествата си, но това, което има най-съществено значение, е да разбереш, че всичко, което Бог прави днес, има смисъл и е от полза: то дава възможност на теб, който си роден в земя, пълна с нечистотии, да избягаш от мръсотията и да се отърсиш от нея, дава ти възможност да преодолееш тъмното влияние на Сатана и да го оставиш зад гърба си. Ако се съсредоточиш върху тези неща, ще бъдеш защитен в тази земя, пълна с нечистотии. Какво свидетелство ще се изисква от теб да дадеш накрая? Роден си в земя, пълна с нечистотии, но можеш да станеш свят, никога повече да не бъдеш опетнен от мръсотия, да не живееш под властта на Сатана, а да се освободиш от неговото влияние, да не бъдеш нито обладан, нито тормозен от Сатана и да живееш в ръцете на Всемогъщия. Това е свидетелството и доказателството за победата в битката със Сатана. Ти вече можеш да изоставиш Сатана, вече не показваш сатанински нрав в това, което изживяваш — сега живееш така, както Бог е изисквал от човека, когато го е създал: нормална човешка природа, нормален разум, нормална проницателност, нормална решимост да обичаш Бог и вярност към Него. Такова е свидетелството на едно Божие създание. Ти казваш: „Родени сме в земя, пълна с нечистотии, но благодарение на Божията закрила, на Неговото ръководство и на това, че Той ни завоюва, ние се отървахме от влиянието на Сатана. Днес ние можем да се подчиняваме и това стана възможно, защото Бог ни завоюва, а не защото сме добри или защото по природа сме обичали Бог. Именно защото Бог ни избра и предопредели нашата съдба, днес сме завоювани, можем да свидетелстваме за Него и да Му служим; точно защото Той ни избра и защити, бяхме спасени и освободени от властта на Сатана, можем да оставим мръсотията и да се пречистим в страната на големия червен змей“.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Неразкритата истина за делото на завоюването (2)“)

502. Днес ти не вярваш на думите, които казвам, и не им обръщаш внимание. Когато настъпи денят, в който това дело ще се разпространи и ти видиш цялата му същност, ще съжаляваш и тогава ще бъдеш смаян. Има благословии, но ти не умееш да им се насладиш, и има истина, но ти не се стремиш към нея. Не си ли навличаш презрение? Днес, въпреки че следващият етап от Божието дело все още не е започнал, няма нищо изключително в изискванията, които се поставят пред теб, и в това, което се иска от теб да изживееш. Има толкова много работа и толкова много истини; нима те не заслужават да бъдат опознати от теб? Нима Божието порицание и съд не успяват да пробудят духа ти? Нима Божието порицание и съд не успяват да те накарат да намразиш себе си? Доволен ли си да живееш под влиянието на Сатана, с мир и радост и малко плътски комфорт? Не си ли ти най-низшият от всички хора? Никой не е по-глупав от онези, които са видели спасението, но не се стремят да го получат; това са хора, които преяждат с плът и се наслаждават на Сатана. Ти се надяваш, че вярата ти в Бог няма да доведе до никакви предизвикателства или изпитания, нито до най-малките трудности. Винаги се стремиш към неща, които не струват нищо, и не придаваш никаква стойност на живота, а поставяш собствените си екстравагантни мисли пред истината. Ти си толкова безполезен! Живееш като прасе — каква е разликата между теб и прасетата и кучетата? Нима не са зверове всички тези, които не се стремят към истината, а обичат плътта? Нима не са ходещи трупове всички тези мъртъвци, в които няма дух? Колко думи са били изречени между вас? Малко ли работа е свършена сред вас? Колко съм раздавал сред вас? Тогава защо не си го спечелил? От какво се оплакваш? Не е ли вярно, че ти не си спечелил нищо, защото си прекалено влюбен в плътта? И дали не е защото твоите мисли са твърде екстравагантни? Дали не е защото си твърде глупав? Ако не успяваш да получиш тези благословии, можеш ли да виниш Бог, че не те е спасил?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Изживяванията на Петър: знанията му за порицанието и съда“)

503. Бог наистина работи в такъв огромен мащаб и изцяло спасява тази група хора, така че можеш да се спасиш от влиянието на Сатана, да живееш в светата земя, да живееш в Божията светлина и тази светлина да те ръководи и напътства. Тогава в живота ти има смисъл. Това, което ядете и носите, е различно от това на неверниците; вие се наслаждавате на Божието слово и водите смислен живот — а на какво се радват те? Те се радват единствено на „наследството на предците си“ и на „националния си дух“. В тях няма и следа от човешка природа! Вашите дрехи, думи и действия са различни от техните. В крайна сметка вие напълно ще избягате от мръсотията, няма повече да бъдете впримчени в изкушението на Сатана и ще получавате ежедневното Божие обезпечаване. Винаги трябва да бъдете предпазливи. Въпреки че живеете на мръсно място, вие не сте опетнени с мръсотия и можете да живеете редом с Бог, получавайки Неговата велика защита. Бог ви е избрал измежду всички на тази жълта земя. Не сте ли най-благословените хора? Ти си сътворено същество и разбира се, трябва да се прекланяш пред Бог и да се стремиш към живот, изпълнен със смисъл. Ако не се прекланяш пред Бог, а живееш в мръсната си плът, тогава не си ли просто един звяр в човешко облекло? Тъй като ти си човешко същество, трябва да се отдадеш на Бог и да понесеш всички страдания! Трябва с радост и увереност да приемеш малкото страдание, на което си подложен днес, и да живееш смислен живот, като Йов и Петър. В този свят човекът носи дрехите на дявола, яде храна от дявола и работи и служи под контрола на дявола, като бива напълно стъпкан в неговата мръсотия. Ако не схващаш смисъла на живота или не намериш истинския път, какво значение има тогава такъв живот? Вие сте хора, които следват правилния път — тези, които търсят усъвършенстване. Вие сте хора, които се надигат в нацията на големия червен дракон — тези, които Бог нарича праведни. Не е ли това най-смисленият живот?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Практика (2)“)