504. Промяната в нрава на човека е предизвикана от много различни видове Божие дело. Без тези промени в своя нрав, човек не би могъл да свидетелства за Бог и да бъде според Божието сърце. Преобразяването на човешкия нрав означава, че човек се е освободил от робството на Сатана и от влиянието на тъмнината и наистина се е превърнал в модел и образец на Божието дело, свидетел на Бог и човек, който е според Божието сърце. Днес въплътеният Бог е дошъл да извърши Своето дело на земята и изисква от човека да постигне познание за Него, да Му се подчинява, да свидетелства за Него, да познава Неговото практическо и нормално дело, да се подчинява на всички Негови думи и дела, които не са в съгласие с представите на човека, и да свидетелства за всички дела, които Той върши, за да спаси човека, както и за всички дела, които постига, за да го завоюва. Хората, които свидетелстват за Бог, трябва да имат познание за Него; само този вид свидетелство е точно и реално и само този вид свидетелство може да посрами Сатана. Бог използва онези, които са Го опознали, като са преминали през Неговия съд и порицание, през Неговото обработване и скастряне, за да свидетелстват за Него. Той използва онези, които са покварени от Сатана, да свидетелстват за Него, и също така използва онези, чиито нрав се е променил и които по този начин са придобили Неговите благословения, за да свидетелстват за Него. Той няма нужда човекът да Го хвали с устата си, нито се нуждае от хваленето и свидетелството на хората от вида на Сатана, които не са спасени от Него. Само онези, които познават Бог, са достойни да свидетелстват за Него, и само онези, чийто нрав е променен, са достойни да свидетелстват за Него. Бог няма да позволи на човека умишлено да посрами името Му.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Само онези, които познават Бог, могат да свидетелстват за Него“)

505. Хората не могат да променят собствения си нрав; те трябва да преминат през съда и наказанието, страданието и облагородяването на Божиите думи или да бъдат третирани, дисциплинирани и кастрени от Неговите думи. Само тогава те могат да постигнат послушание и вярност към Бог и повече да не бъдат повърхностни спрямо Него. Именно под въздействие на облагородяването на Божиите думи се променя нравът на хората. Само чрез разкриването, осъждането, дисциплинирането и справянето, осъществявани с Неговите думи, те вече няма да се осмеляват да действат прибързано, а ще станат стабилни и уравновесени. Най-важният момент е, че те са способни да се подчинят на настоящите Божии думи и на Неговото дело, дори то да не е в съответствие с човешките представи, те са способни да оставят тези представи настрана и с готовност да се подчинят. В миналото говоренето за промени в нрава се е отнасяло главно до способността да се отречеш от себе си, да позволиш на плътта да страда, да дисциплинираш тялото си и да се отървеш от плътските предпочитания — което е един вид промяна в нрава. Днес всеки знае, че истинският израз на промяната в нрава е да се подчиняваш на настоящите думи на Бог и да познаваш истински Неговото ново дело. По този начин предишното разбиране на хората за Бог, което бе оцветено от собствените им представи, може да бъде заличено и те да постигнат истинско познание и послушание към Бог — само това е истинският израз на промяната в нрава.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Хората, чиито нрав е променен, са тези, които са навлезли в реалността на Божиите думи“)

506. Промяната на човешкия нрав започва с познанието за човешката същност и чрез промени в мисленето, природата и мисловната нагласа на човека, т.е. чрез фундаментални промени. Само по този начин ще се постигнат истински промени в нрава на човека. Основната причина за появата на порочни нагласи в човека е измамата, покварата и отровата на Сатана. Човекът е бил ограничен и контролиран от Сатана и страда от огромните вреди, които Сатана е нанесъл на неговото мислене, морал, проницателност и разум. Човекът се противопоставя на Бог и не може да приеме истината именно поради това, че нещата, които са фундаментални за човека, са покварени от Сатана и са напълно различни от това, което Бог е създал първоначално. Следователно промените в нрава на човека трябва да започнат с промени в неговото мислене, проницателност и разум, които ще променят познанието му за Бог и познанието му за истината.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Да имаш непроменен нрав означава да си във вражда с Бог“)

507. В своя живот, ако човек желае да бъде пречистен и да постигне промени в нрава си, ако желае да води смислен живот и да изпълни дълга, който има като Божие създание, тогава трябва да приеме Божието порицание и съд и да не допуска Божието дисциплиниране и поразяване да го напуснат, за да може да се освободи от манипулациите и влиянието на Сатана и да живее в Божията светлина. Знай, че Божието порицание и съд са светлина; те са светлината на спасението на хората и за човека няма по-добра благословия, благодат или защита. Човекът живее под влиянието на Сатана и съществува в плът. Ако не се пречисти и не получи Божията закрила, той ще става все по-покварен. Ако иска да обича Бог, той трябва да бъде пречистен и спасен. Петър се молеше: „Боже, когато Ти се отнасяш с мен мило, аз се радвам и чувствам утеха; когато ме порицаваш, чувствам още по-голяма утеха и радост. Въпреки че съм слаб и понасям неописуеми страдания, въпреки че има сълзи и тъга, Ти знаеш, че тази тъга е заради моето неподчинение и заради моята слабост. Плача, защото не мога да удовлетворя желанията Ти, изпитвам скръб и съжаление, защото съм недостатъчен за Твоите изисквания, но съм готов да достигна това царство, готов съм да направя всичко по силите си, за да Те удовлетворя. Твоето порицание ми донесе защита и ми даде най-доброто спасение. Твоят съд засенчва Твоята поносимост и търпение. Без Твоето порицание и съд не бих се радвал на Твоята милост и любяща доброта. Днес виждам още по-ясно, че Твоята любов е надминала границите на небесата и е по-висша от всички останали неща. Твоята любов не е само милост и любяща доброта, а е нещо повече от това — тя е порицание и съд. Твоето порицание и съд ми дадоха толкова много. Без Твоето порицание и съд нито един човек няма да бъде пречистен и нито един човек няма да може да изпита любовта на Създателя“.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Изживяванията на Петър: знанията му за порицанието и съда“)

508. Ако искаш да получиш съвършенство, трябва преди всичко да имаш Божието благоволение, защото Бог прави съвършени онези, които се радват на Неговото благоволение и които изпълняват Божията воля. Ако желаеш да следваш Божията воля, то сърцето ти трябва да се подчини на делото Му, трябва да се стремиш към истината и да приемеш Божия надзор във всичко. Дали всичко, което си правил, е преминало под Божия надзор? Правдиви ли са намеренията ти? Ако са правдиви, Бог ще те похвали; ако намеренията ти са порочни, това показва, че сърцето ти обича не Бог, а плътта и Сатана. Следователно трябва да използваш молитвата като начин да приемеш Божия надзор във всичко. Когато се молиш, макар и Аз да не стоя лично пред теб, Светият Дух е с теб и ти се молиш едновременно на Мен и на Божия Дух. Защо вярваш в тази плът? Вярваш, защото у Него е Божият Дух. Би ли вярвал в този човек, ако Божият Дух не беше у Него? Когато вярваш в Него, ти вярваш в Божия Дух. Когато се боиш от този човек, това е страх от Божия Дух. Вярата в Божия Дух е вяра в този човек, както вярата в този човек е вяра и в Божия Дух. Когато се молиш, ти чувстваш, че Божият Дух е с теб и че Бог е пред теб, затова се молиш на Неговия Дух. Днес повечето хора не се осмеляват да представят делата си пред Бог; можеш да заблудиш Неговата плът, но не можеш да заблудиш Неговия Дух. Всичко, което не може да издържи Божия надзор, противоречи на истината и трябва да бъде отхвърлено; не бъде ли направено, значи се съгрешава срещу Бог. Затова когато се молиш, когато говориш и общуваш с братята и сестрите си, когато изпълняваш задълженията си и се занимаваш със своите дела, винаги разкривай сърцето си пред Бог. Той е с теб, докато изпълняваш онова, което ти е назначено, и стига намеренията ти да са правилни и да го вършиш заради делото на Божия дом, Бог ще приеме всичко, което правиш. Трябва искрено да се посветиш на изпълнението на онова, което ти е назначено. Когато се молиш, ако имаш боголюбиво сърце и ако търсиш Божията грижа, защита и надзор, ако такива са намерениятати, то тогава молитвите ти ще дадат резултат. Например, докато се молиш по време на събирания, ако разкриеш сърцето си и в молитвата си към Бог Му кажеш какво ти е на сърце и не говориш лъжливо, тогава молитвите ти със сигурност ще дадат резултат. Ако сърцето ти е истински боголюбиво, тогава се закълни пред Него: „Боже, който си на небето и на земята, и във всички неща, заклевам Ти се: нека духът Ти проверява всичко, което правя, нека да ме пази и да се грижи за мен по всяко време и да направи така, че всичките ми дела да устоят в Твоето присъствие. А ако любовта към Тебе някога пресъхне в сърцето ми или ако някога Те предам, тогава ме подложи на най-суровото Си порицание и проклятие. И нека няма прошка за мен нито в този живот, нито в следващия!“. Смееш ли да положиш такава клетва? Ако не, това показва, че си малодушен и че все още обичаш себе си. Има ли я тази решителност у вас? Ако наистина я притежавате, трябва да положите този обет. Ако притежаваш решимостта да дадеш тази клетва, Бог ще осъществи намеренията ти. Когато се заклеваш пред Бог, Той слуша. Бог определя дали си грешен или праведен въз основа на твоята молитва и твоите действия. Такъв е процесът на вашето усъвършенстване и ако ти наистина вярваш в получаването на съвършенството, тогава ще представиш всичките си дела пред Бог и ще приемеш Неговия надзор. Ако извършиш някакво дръзко неподчинение или предадеш Бог, Той ще изпълни клетвата ти и каквото и да ти се случи тогава, било то погибел или наказание, вината за това ще е изцяло твоя. Положил си клетва, значи си длъжен да я изпълниш. Ако положиш клетва, но не я изпълниш, те очаква погибел. Тъй като ти си положил тази клетва, Бог ще я изпълни така, както си я изрекъл. След като отправят молитвата си, някои хора се плашат и се жалват: „Всичко свърши! Вече не мога да се отдавам на поквара. Вече не мога да върша нечестиви неща. Вече не мога да се отдавам на земните си желания!“. Такива хора все още обичат обикновения живот и греха и със сигурност ги очаква погибел.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Бог прави съвършени онези, които изпълняват Неговата воля“)

509. Има правило за Божието усъвършенстване на хората, което се състои в това, че Той те просвещава, като използва желаещата част от теб, така че да вървиш по пътя на практиката и да можеш да се отделиш от всички отрицателни състояния, помагайки на духа ти да постигне освобождение и правейки те по-способен да обичаш Бог. По този начин си в състояние да се отървеш от покварения нрав на Сатана. Ти си безхитростен и открит, желаеш да опознаеш себе си и да приложиш истината на практика. Бог със сигурност ще те благослови, така че когато си слаб и негативен, Той те просветлява двойно, като ти помага да опознаеш себе си повече, да си по-склонен да се покаеш и да си по-способен да практикуваш нещата, които трябва да практикуваш. Само по този начин сърцето ти може да бъде мирно и спокойно. Човек, който обичайно обръща внимание на познаването на Бог, който обръща внимание на познаването на себе си, който обръща внимание на собствената си практика, ще може често да изпитва върху себе си Божието дело, както и Неговото ръководство и просветление. Дори такъв човек да е в негативно състояние, той е способен веднага да промени нещата, било то благодарение на действието на съвестта, или на просветлението от Божието слово. Промяната на нрава на човека винаги се постига, когато той познава собственото си настоящо състояние и Божия нрав и дело. Човек, който желае да опознае себе си и да бъде отворен към Бог, ще бъде в състояние да изпълнява истината. Това е човек, който е верен на Бог, а човек, който е верен на Бог, има разбиране за Бог, независимо дали това разбиране е дълбоко или плитко, оскъдно или изобилно. Това е Божията праведност, а тя е нещо, което хората постигат; тя е тяхно собствено придобиване. Човек, който има познание за Бог, е този, който има основа, който има видение. Такъв човек е сигурен в Божията плът, сигурен е в Божието слово и в Божието дело. Независимо от това как Бог работи или говори, или как други хора предизвикват смущение, той може да отстоява позициите си и да свидетелства за Бог. Колкото повече човек е такъв, толкова повече може да изпълнява истината, която разбира. Тъй като винаги практикува Божието слово, той придобива повече разбиране за Бог и притежава решимостта завинаги да свидетелства за Бог.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Само онези, които се фокусират върху практиката, могат да бъдат усъвършенствани“)

510. При вярата в Бог, ако хората желаят да променят своя нрав, те не трябва да се откъсват от реалния живот. В реалния живот трябва да познаваш себе си, да се откажеш от себе си, да практикуваш истината и да усвоиш принципите, здравия разум и правилата за поведение във всичко, преди да успееш да постигнеш постепенна промяна. Ако се съсредоточиш единствено върху теоретичното знание и живееш единствено сред религиозни церемонии, без да потъваш дълбоко в реалността, без да навлизаш в реалния живот, никога няма да навлезеш в реалността, никога няма да опознаеш себе си, истината или Бог и завинаги ще останеш сляп и невеж. Божието дело за спасяване на хората не е да им позволи да живеят нормален човешки живот след кратък период от време, нито е да промени техните погрешни представи и доктрини. Неговата цел по-скоро е да промени старите нрави на хората, да промени изцяло стария им начин на живот и да промени всичките им остарели начини на мислене и възгледи. Съсредоточаването единствено върху църковния живот няма да промени старите житейски навици на хората или да промени старите начини, по които са живели дълго време. Независимо от всичко, хората не трябва да се откъсват от реалния живот. Бог иска от хората да живеят според нормалната си човешка природа в реалния живот, а не само в църковния живот; да преживяват истината в реалния живот, а не само в църковния живот и да изпълняват задълженията си в реалния живот, а не само в църковния живот. За да навлезе в реалността, човек трябва да насочи всичко към реалния живот. Ако, вярвайки в Бог, хората не могат да опознаят себе си чрез навлизане в реалния живот и ако не могат да живеят според нормалната си човешка природа в реалния живот, те ще се превърнат в неудачници. Всички, които не се подчиняват на Бог, са хора, които не могат да навлязат в реалния живот. Всички те са хора, които говорят за човешката същност, но живеят според природата на демоните. Всички те са хора, които говорят за истината, но вместо това живеят според доктрини. Онези, които не могат да изживеят истината в реалния живот, са онези, които вярват в Бог, но са ненавиждани и отхвърлени от Него. Трябва да практикуваш навлизането си в реалния живот, да познаваш собствените си недостатъци, непокорство и невежество, да познаваш това у себе си, което противоречи на нормалната човешка природа, и слабостите си. По този начин знанията ти ще бъдат интегрирани в действителните ти положение и трудности. Само този вид познание е истинско и може да ти позволи наистина да схванеш собственото си положение и да постигнеш промяна на нрава си.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Обсъждане на църковния живот и реалния живот“)

511. Яденето и пиенето на Божиите думи, практикуването на молитви, приемането на Божието бреме и на задачите, които Той ти поверява — всичко това е, за да има път пред теб. Колкото по-голямо е бремето, поверено ти от Бог, толкова по-лесно ще е да бъдеш усъвършенстван от Него. Някои не желаят да си сътрудничат с другите в служба на Бог, дори когато са призовани; това са мързеливи хора, които искат само да се наслаждават на комфорта. Колкото повече се иска от теб да служиш в сътрудничество с останалите, толкова повече опит ще придобиеш. Тъй като имаш повече бреме и опит, ще получиш повече възможности да бъдеш усъвършенстван. Следователно, ако можеш да служиш на Бог искрено, ще спазваш Божието бреме и ще имаш повече възможности да бъдеш усъвършенстван от Бог. Точно такава група хора се усъвършенства в момента. Колкото повече те докосва Светият Дух, толкова повече време ще посветиш на това да се съобразяваш с Божието бреме, толкова повече ще бъдеш усъвършенстван от Бог и толкова повече ще бъдеш придобит от Него — докато накрая се превърнеш в човек, когото Бог използва. В днешно време има хора, които не се обременяват за църквата. Тези хора са мързеливи и небрежни и се грижат само за собствената си плът. Такива хора са изключително егоистични, а освен това са и слепи. Ако не можеш да видиш този въпрос ясно, няма да носиш никакво бреме. Колкото повече изпълняваш Божията воля, толкова по-голямо бреме ще ти повери Той. Егоистите не желаят да изстрадат такива неща; не желаят да платят цената и в резултат на това ще пропуснат възможности да бъдат усъвършенствани от Бог. Нима не си причиняват вреда? Ако изпълняваш Божията воля, ще поемеш истинско бреме за църквата. Всъщност, вместо да го наричаме бреме, което поемаш за църквата, би било по-добре да го наречем бреме, което поемаш заради собствения си живот, защото целта на бремето, което поемаш за църквата, е да използваш този опит, за да бъдеш усъвършенстван от Бог. Следователно, този, който поема най-голямото бреме за църквата, и този, който носи бремето на навлизане в живота, ще бъде усъвършенстван от Бог. Разбра ли това ясно? Ако църквата, в която си, е разпиляна като пясък, но нито се тревожиш, нито се притесняваш, а дори си затваряш очите, когато твоите братя и сестри обикновено не ядат и не пият от Божиите думи, значи не носиш никакво бреме. Това не са хора, на които Бог се радва. Хората, на които Бог се радва, са жадни и гладни за праведност и изпълняват Божията воля. Затова трябва да се съобразявате с Божието бреме тук и сега; не трябва да чакате Бог да разкрие Своя праведен нрав пред цялото човечество, за да се загрижите тепърва за Божието бреме. Нима тогава няма да е твърде късно? Сега има добра възможност да бъдеш усъвършенстван от Бог. Ако допуснеш тази възможност да ти се изплъзне, ще съжаляваш до края на живота си, точно както Мойсей не успя да влезе в добрата ханаанска земя, съжаляваше за това до края на живота си и умря в разкаяние. Щом Бог разкрие праведния Си нрав на всички народи, ще се изпълниш със съжаление. Дори Бог да не те порицае, ти сам ще се порицаеш поради собственото си разкаяние. Някои не са убедени в това, но ако не вярваш, просто изчакай и ще видиш. Има хора, чиято единствена цел е да изпълнят тези думи. Готов ли си да се жертваш в името на тези думи?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Съобразявай се с Божията воля, за да постигнеш съвършенство“)

512. Светият Дух трябва да извърви определен път във всеки човек, и Той дава на всеки възможност да се усъвършенства. Чрез негативността си ти опознаваш собствената си поквара, а след това, отхвърляйки негативността, ще намериш път за практикуване; това са все начини, по които биваш усъвършенстван. Освен това, чрез непрекъснатото ръководство и просветление на някои положителни неща вътре в теб, ти ще изпълняваш активно функциите си, ще израстваш в прозорливост и ще придобиваш проницателност. Когато условията ти са добри, ти си особено склонен да четеш Божието слово и особено склонен да се молиш на Бог и можеш да свържеш проповедите, които чуваш, със собственото си състояние. В такива моменти Бог те просветлява и осветява вътрешно, като те кара да осъзнаеш някои неща от положителен аспект. Така биваш усъвършенстван в положителния аспект. В негативни състояния си слаб и пасивен; чувстваш, че Бог не е в сърцето ти, но Бог те просветлява, помагайки ти да намериш пътя, по който да практикуваш. Излизането от това състояние е постигане на съвършенство в отрицателен аспект. Бог може да усъвършенства човека както в положителен, така и в отрицателен аспект — зависи от това дали си в състояние да преживееш и дали се стремиш да бъдеш усъвършенстван от Бог. Ако наистина се стремиш да бъдеш усъвършенстван от Бог, тогава отрицателният аспект не може да те накара да претърпиш загуба, но може да ти донесе неща, които са по-реални, и може да те направи по-способен да познаеш онова, което ти липсва, по-способен да разбереш истинското си състояние и да видиш, че човек няма нищо и не е нищо; докато не преживееш изпитания, няма да знаеш и винаги ще чувстваш, че си над другите и по-добър от всички останали. Чрез всичко това ще видиш, че всичко, което е било преди, е било направено от Бог и защитено от Бог. Навлизането в изпитания те оставя без любов и вяра, липсва ти молитва, не си в състояние да пееш химни и, без да го осъзнаваш, по този начин опознаваш себе си. Бог има много средства за усъвършенстване на човека. Той използва всякакви среди, за да се справи с покварения нрав на човека, и използва различни неща, за да оголи човека; в едно отношение Той се занимава с човека, в друго го оголва, а в трето разкрива човека, като изважда наяве и разкрива „тайните“ в дълбините на човешкото сърце и показва на човека неговата природа, като разкрива много от неговите състояния. Бог усъвършенства човека чрез много методи — чрез откровение, чрез справяне с човека, чрез облагородяване на човека и чрез порицание — за да може човекът да познае, че Бог е практичен.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Само онези, които се фокусират върху практиката, могат да бъдат усъвършенствани“)

513. Понастоящем трябва да се стремите най-вече да бъдете усъвършенствани от Бог всячески, да бъдете усъвършенствани от Него посредством всички хора, въпроси и неща, с които се срещате, за да може повече от онова, което Бог е, да бъде втъкано у вас. Първо трябва да получите Божието наследство на земята и едва тогава ще бъдете достойни да наследите повече и по-големи Божии благословения. Това са все неща, които вие трябва да търсите и да осъзнаете преди всичко останало. Колкото повече се стремите към усъвършенстване от Бог във всяко отношение, толкова по-ясно ще осъзнавате Божията намеса във всичко и в резултат активно ще се стремите да навлезете в същността и реалността на Божието слово — от различни гледни точки и в различни ситуации. Не бива да се задоволявате с такива пасивни състояния, като например да се пазите да не съгрешите или да нямате представи, или да нямате житейска философия и човешка воля. Бог усъвършенства човека по множество начини; всички човешки дела съдържат възможността за усъвършенстване и Той може да те усъвършенства не само в положително, но и в отрицателно отношение, за да направи по-изобилна твоята печалба. Възможности за усъвършенстване и случаи за единение с Бог се явяват всеки ден и час. Изживявайки това известно време, у теб ще настъпи осезаема промяна и естествено ще осъзнаеш множество неща, които досега са ти убягвали. Няма да се нуждаеш от ничии напътствия, защото Бог неусетно ще те просвети така, че да добиеш просветление по всички неща и да осъзнаваш в подробности всички свои преживявания. Бог ще те напътства да не се залуташ вляво или вдясно и тъй ще поемеш по пътя към усъвършенстване от Него.

… Ако желаете да бъдете усъвършенствани от Бог, трябва да се научите да изживявате всички аспекти, да добивате просветление чрез всичко, което ви се случва, било то добро или лошо. Всичко трябва да ти носи полза и да не те настройва негативно. При всички обстоятелства трябва да умееш да възприемаш нещата от страната на Бог, а не да ги анализираш и изучаваш от човешка гледна точка (защото това би било отклонение в твоята практика). Ако постигнеш това, тегобите на живота ще изпълват сърцето ти, ще живееш постоянно в светлината на Божия лик и няма лесно да се отклоняваш от практиката си. За такива хора бъдещето е светло. Има толкова възможности да бъдем усъвършенствани от Бог. Всичко зависи от това дали вие истински обичате Бог и дали притежавате волята да бъдете усъвършенствани от Него, да бъдете придобити от Него и да получите благословията и наследството Му. Твърдата ви решимост не е достатъчна — трябва да притежавате и много познания, за да не се отклонявате постоянно от практиката си. Бог желае да усъвършенства всеки един от вас. В днешно време, макар и отдавна приели Божието дело, на повечето хора им стига просто да се наслаждават на Божията милост и охотно приемат от Бог дребни материални удобства, но не са склонни да приемат повече и по-висши откровения. Това показва, че човешкото сърце си остава навън. Макар че делата на човека, неговата служба и боголюбивото му сърце вече съдържат по-малко нечисти примеси, съкровената му същност и назадничавото му мислене го карат постоянно да търси спокойствието и насладите на плътта, без изобщо да го е грижа какви са изискванията за усъвършенстване от Бог и каква е неговата цел. Ето защо животът на повечето хора е все така белязан от пошлост и поквара. Животът им не се е променил и на йота; те просто не гледат на вярата в Бог като на нещо важно, сякаш вярват заради другите, привидно и повърхностно, носейки се по течението на безцелния си живот. Малцина са онези, които търсят съприкосновение с Божието слово във всичко, добивайки повече и по-стойностни неща и превръщайки се в хора, притежаващи още днес по-голямо богатство в дома Божи и получаващи повече Божия благословия. Ако се стремиш към Божието усъвършенстване във всичко и си в състояние да получиш Божиите обещания на земята, ако във всичко търсиш Божието просветление и не пропиляваш безцелно годините си, това е най-подходящият път, по който съзнателно да поемеш. Само така ще се превърнеш в достоен избраник за Божието усъвършенстване.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Обещания към тези, които са усъвършенствани“)

514. Светият Дух действа не само в определени хора, които са използвани от Бог, но освен това и в църквата. Той може да действа във всеки човек. Възможно е да действа в теб в момента и ти ще изпиташ действието Му. През следващия период Той може да работи в някой друг, като в този случай трябва да побързаш да го последваш; колкото по-отблизо следваш днешната светлина, толкова повече животът ти ще израства. Без значение какъв човек е някой, ако Светият Дух действа в него, тогава ти трябва да го последваш. Приеми неговите преживявания чрез своите собствени и ще получиш още по-висши неща. По този начин ще напредваш по-бързо. Това е пътят на съвършенството на човека и начинът, по който животът израства. Пътят към усъвършенстването се постига чрез твоето послушание към работата на Светия Дух. Не знаеш чрез какъв човек Бог ще работи за твоето усъвършенстване, нито чрез какъв човек, събитие или нещо ще ти позволи да придобиеш или видиш нещата. Ако можеш да стъпиш на този правилен път, това показва, че има голяма надежда да бъдеш усъвършенстван от Бог. Ако не можеш, това показва, че бъдещето ти е мрачно, лишено от светлина. Щом веднъж тръгнеш по правилния път, ще получиш откровение във всичко. Без значение какво Светият Дух разкрива на другите, ако основавайки се на техните знания започнеш да преживяваш нещата сам, тогава този опит ще стане част от живота ти и ще можеш да предаваш този опит и на другите. Тези, които повтарят папагалски думи пред другите, са хора, които не са имали никакъв опит; трябва да се научиш да намираш, чрез просветлението и озарението на другите, начин на практикуване, преди да можеш да започнеш да говориш за собствения си действителен опит и знание. Това ще бъде от по-голяма полза за собствения ти живот. Трябва да изпиташ това, подчинявайки се на всичко, което идва от Бог. Трябва да търсиш Божията воля във всичко и да научаваш уроците във всичко, за да може животът ти да расте. Такава практика осигурява най-бърз напредък.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Онези, които се подчиняват на Бог с искрено сърце, несъмнено ще бъдат спечелени от Него“)

515. Наистина ли желаеш да бъдеш усъвършенстван? Ако това действително е така, тогава ще имаш смелостта да отхвърлиш плътта си, ще можеш да изпълняваш Божиите думи и няма да бъдеш пасивен или слаб. Ще можеш да се подчиняваш на всичко, което идва от Бог, и всички твои действия, независимо дали са извършени публично или насаме, ще могат да бъдат представени пред Бог. Ако си честен човек и практикуваш истината във всичко, тогава ще бъдеш усъвършенстван. Онези измамни хора, които действат по един начин пред другите, а по друг — зад гърба им, не желаят да бъдат усъвършенствани. Всички те са синове на погибелта и унищожението; те не принадлежат на Бог, а на Сатана. Те не са от хората, избрани от Бог! Ако действията и поведението ти не могат да бъдат представени пред Бог или разгледани от Божия Дух, това е доказателство, че нещо не е наред с теб. Само ако приемеш Божия съд и наказание и се погрижиш за преобразяването на своя нрав, ще можеш да стъпиш на пътя към усъвършенстването. Ако наистина желаеш да бъдеш усъвършенстван от Бог и да изпълняваш Божията воля, тогава трябва да се подчиняваш на цялото Божие дело, без да се оплакваш и без да се осмеляваш да го оценяваш или съдиш. Това са минималните изисквания за усъвършенстване от Бог. Необходимото изискване за онези, които се стремят да бъдат усъвършенствани от Бог, е следното: действай с боголюбиво сърце във всичко. Какво означава да действаш с боголюбиво сърце? Това означава, че всички твои действия и поведения могат да бъдат представени пред Бог. И тъй като имаш правилни намерения, независимо дали действията ти са правилни или погрешни, не се страхуваш да ги покажеш на Бог или на братята и сестрите си и се осмеляваш да положиш клетва пред Бог. Трябва да представяш всяко свое намерение, мисъл и идея пред Бог, за да ги провери; ако практикуваш и навлизаш по този начин, тогава напредъкът в живота ти ще бъде бърз.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Онези, които се подчиняват на Бог с искрено сърце, несъмнено ще бъдат спечелени от Него“)

516. Ако искаш да бъдеш използван и усъвършенстван от Бог, трябва да притежаваш всичко: готовност да страдаш, вяра, издръжливост, покорство и способност да преживяваш Божието дело, да разбираш Неговата воля, да се съобразяваш с Неговата скръб и т.н. Усъвършенстването на човека не е лесно и всяко едно облагородяване, което преживяваш, изисква твоята вяра и любов. Ако искаш да бъдеш усъвършенстван от Бог, не е достатъчно само да бързаш напред по пътя, нито пък само да даваш всичко от себе си за Бог. Трябва да притежаваш много неща, за да можеш да се превърнеш в човек, който е усъвършенстван от Бог. Когато се сблъскваш със страдание, трябва да можеш да оставиш настрана грижата за плътта и да не се оплакваш от Бог. Когато Бог се скрие от теб, ти трябва да намериш вярата да Го следваш, да запазиш любовта, която си имал преди, без да позволяваш тя да се поколебае или да изчезне. Независимо какво прави Бог, ти трябва да се подчиняваш на Неговия замисъл и да си готов да прокълнеш собствената си плът, вместо да се оплакваш от Него. Когато си изправен пред изпитания, трябва да удовлетвориш Бог, въпреки че може да плачеш горчиво или да не желаеш да се разделиш с нещо, което обичаш. Само това е истинска любов и вяра. Независимо какъв е реалният ти ръст, първо трябва да притежаваш воля да понасяш трудностите и истинска вяра, а също така трябва да имаш волята да се отречеш от плътта. Трябва да си готов да понасяш трудности, с които се сблъскваш лично, да понасяш загуби, свързани с личните ти интереси, за да удовлетвориш Божията воля. Също така трябва да можеш да изпитваш съжаление за себе си в сърцето си: в миналото не си успял да удовлетвориш Бог и сега можеш да съжаляваш за себе си. Не трябва да ти липсва нито едно от тези неща — именно чрез тях Бог ще те усъвършенства. Ако не успееш даизпълниш тези критерии, тогава ти не можеш да бъдеш усъвършенстван.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тези, които трябва да бъдат усъвършенствани, трябва да бъдат подложени на облагородяване“)

517. Промяната на нрава е свързана главно с промяна в природата на човека. Нещата от човешката природата не могат да се възприемат от показното поведение. Те са пряко свързани с ценността и значимостта на вашето съществуване, с възгледите ви за живота и ценностите ви, те включват нещата от дълбините на душата ви и тяхната същина. Ако човек не може да приеме истината, той няма да претърпи промяна в тези аспекти. Само ако изживявате Божието дело, пълно навлизате в истината, променяте ценностите и възгледите си за съществуването и за живота, когато приведете в съответствие възгледите си за нещата с Божието слово и станете способни напълно да се подчините и да се отдадете на Бог, може да се каже, че нравът се е променил. Сега може да изглежда, че полагаш известни усилия и че устояваш пред трудностите, докато изпълняваш дълга си, може да си способен да изпълняваш работни задачи, възложени ви от Горното, или може да си способен да отидеш, където ти кажат. На пръв поглед може да изглежда, че си донякъде послушен, но когато се случи нещо, което не е в съответствие с представите ти, непокорството ти излиза на преден план. Например не даваш да те скастрят, да се разправят с теб, а ставаш още по-непокорен, когато се случи беда; дори дълбоко в себе си обвиняваш Бог. Следователно малкото подчинение и външната промяна са просто мъничка промяна в поведението. Има някаква промяна, но това не е достатъчно, за да се счита за промяна на нрава ти. Може и да избродиш много пътеки, да минеш през много изпитания и да изтърпиш голямо унижение; може да се чувстваш много близко до Бог и Светият Дух може да работи върху теб. Въпреки това, когато Бог те помоли да направиш нещо, което не съответства на твоите представи, ти все пак може да не се подчиниш, може да си намираш извинения, да се бунтуваш и да се съпротивляваш на Бог, и в тежки случаи дори да Му възразяваш и да Му отвръщаш. Това ще е сериозен проблем! Ще покаже, че у теб все още има природа, която се съпротивлява на Бог, че не разбираш истината и че в живот нрава ти изобщо няма промяна. След като бъдат отхвърлени или прогонени, някои хора все още намират в себе си сили да съдят Бог и да казват, че Бог не е праведен. Те дори спорят с Бог и се съпротивляват, като разпространяват представите си за Бог и недоволството си от Бог навсякъде, където отидат. Такива хора са дяволи, които се съпротивляват на Бог. Хората, които имат дяволска природа, никога няма да се променят и трябва да бъдат изоставени. Само онези, които могат да търсят и да приемат истината във всяка ситуация и се подчиняват на Божието дело, могат да се надяват да се сдобият с истината и да постигнат промяна на нрава. В преживяванията си трябва да се научиш да различаваш състоянията, които външно изглеждат нормални. Може да ридаеш и да плачеш по време на молитва или да чувстваш, че сърцето ти обича Бог толкова много и е толкова близо до Бог, но тези състояния са само дело на Светия Дух и не означават, че ти си някой, който обича Бог. Ако все още можеш да обичаш и да се подчиняваш на Бог, дори когато Светият Дух не действа и когато Бог прави неща, които не съответстват на твоите представи, само тогава ти си човек, който наистина обича Бог. Само тогава си човек, чийто живот нрав се е променил. Само това е човек, който има истина реалност.

(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Какво трябва да знаем за промяната на нечий нрав“)

518. Промяната на нечий нрав не е промяна в поведението, нито е престорена външна промяна или временна промяна, предизвикана от усърдие. Колкото и добри да са тези промени, те не могат да заместят промените в живот нрава, защото външните промени могат да бъдат постигнати чрез човешки усилия, но промените в живот нрава не могат да бъдат постигнати само със собствени усилия. За да се постигне това, е необходимо да се преживеят Божието правосъдие, порицание, изпитания и облагородяване, както и усъвършенстването на Светия Дух. Въпреки че хората, които вярват в Бог, демонстрират някакво добро поведение, нито един от тях не се подчинява истински на Бог, нито наистина обича Бог, нито е способен да изпълнява Божията воля. Защо е така? Така е, защото това изисква промяна в живот нрава, а просто промяна в поведението далеч не е достатъчна. Промяната в нрава означава, че имаш знание и опит за истината и че истината е станала твой живот, че тя води и управлява твоя живот и всичко, свързано с теб. Това е промяна в живот нрава ти. Само хората, които притежават истината като живот, са тези, чийто нрав се е променил. В миналото може да е имало някои истини, които не си могъл да приложиш на практика, когато си ги разбрал, но сега можеш да практикуваш всеки аспект от истината, който разбираш, без пречки или затруднения. Когато практикуваш истината, си изпълнен с мир и щастие, но ако не си способен да практикуваш истината, изпитваш болка и съвестта ти е неспокойна. Способен си да практикуваш истината във всичко, да живееш според Божиите слова и да имаш основа за живот. Това означава, че нравът ти се е променил. Вече можеш лесно да се откажеш от своите възгледи и представи, от своите плътски предпочитания и стремежи и от онези неща, от които не си могъл да се откажеш преди. Чувстваш, че Божиите слова са наистина добри и че практикуването на истината е най-доброто, което може да направиш. Това означава, че нравът ти се е променил. Промяна в нрава звучи много просто, но всъщност е процес, който включва много опит. През този период хората трябва да преминат през много трудности, те трябва да подчинят собствените си тела и да се отрекат от плътта си, те също трябва да изтърпят правосъдие, порицание, скастряне, да приемат другите да се разправят с тях, да преминат през изпитания и облагородяване, а също трябва да преживеят много провали, падения, вътрешни борби и терзания в сърцата си. Само след тези преживявания хората могат да имат известно разбиране за собствената си природа, но частичното разбиране не води до пълна промяна веднага; хората трябва да преминат през дълъг период от опит, преди най-накрая да успеят малко по малко да се отърват от покварения си нрав. Ето защо е необходим цял живот, за да промените нрава си. Например, ако разкриеш поквара по даден въпрос, можеш ли веднага да практикуваш истината, след като я осъзнаеш? Не можеш. На този етап на разбиране другите те скастрят и се разправят с теб, а после твоята среда те заставя и те принуждава да действаш в съответствие с принципите на истината. Понякога все още не се примиряваш с това и си казваш: „Трябва ли да го правя така? Защо не мога да го направя както искам? Защо винаги се иска от мен да практикувам истината? Не искам да правя това, омръзна ми!“. Преживяването на Божието дело изисква да преминете през следния процес: от нежелание да практикувате истината до доброволно практикуване на истината; от негативност и слабост към сила и способност да се отречеш от плътта. Когато хората достигнат определен етап в преживяванията сии след това преминат през някои изпитания, облагородяване и в крайна сметка разберат Божията воля и някои истини, тогава те ще бъдат донякъде щастливи и готови да действат в съответствие с принципите на истината. Отначало хората не са склонни да практикуват истината. Вземи за пример преданото изпълнение на задълженията си: имаш известна представа как да изпълняваш задълженията си и да бъдеш отдаден на Бог, освен това имаш някакво разбиране за истината, но кога ще можеш да се посветиш напълно на Бог? Кога ще можеш да изпълняваш задълженията си и на думи, и на дела? За това е нужен определен процес. По време на този процес може да изтърпиш много трудности. Някои хора може да се разправят с теб, а други може да те критикуват. Всички погледи ще са насочени към теб, ще те проучват внимателно и едва тогава ще започнеш да осъзнаваш, че грешиш и че ти си този, който се е справил зле, а липсата на отдаденост при изпълнението на твоя дълг е неприемлива и че не трябва да бъдеш небрежен, нито повърхностен! Светият Дух ще те просвети отвътре и ще те укори, когато направиш грешка. По време на този процес ще разбереш някои неща за себе си и ще разбереш, че имаш твърде много нечистотии, таиш твърде много лични мотиви и имаш твърде много неумерени желания, когато изпълняваш своите задължения. След като разбереш същината на тези неща, ако можеш да застанеш пред Бог с молитва и да се покаеш истински, може да се пречистиш от покварата. Ако често търсиш истината по този начин, за да разрешиш собствените си практически проблеми, ти постепенно ще стъпиш на правилния път на вярата; ще натрупаш истински житейски опит и поквареният ти нрав ще започне постепенно да се пречиства. Колкото повече се пречиства поквареният ти нрав, толкова повече ще се променя живот нрава ти.

Въпреки че сега мнозина изпълняват дълга си, всъщност колко от тях успяват да се справят със задълженията си? Колко хора могат да приемат истината и да изпълняват дълга си според принципите ѝ? Колко хора изпълняват дълга си според Божиите изисквания, след като нравът им се е променил? Като проучиш по-подробно тези въпроси, ще си способен да разбереш дали наистина отговаряш на стандарта в изпълнението на дълга си, а също така ще можеш ясно да видиш дали нравът ти се е променил. Постигането на промяна в нечий нрав не е лесна задача; то не означава просто да промениш малко поведението си, да усвоиш известно знание за истината, да можеш да разкажеш нещо от собствения си опит с всеки аспект на истината или да се промениш малко, или да станеш по-послушен, след като те дисциплинират. Всичко това не означава промяна в живот нрава. Защо казвам това? Въпреки че може да си се променил донякъде, ти все още не прилагаш истински истината на практика. Държиш се по този начин може би защото временно си в подходяща среда и ситуацията го позволява или настоящите ти обстоятелства са те принудили. Освен това, когато си в добро настроение, когато състоянието ти е нормално и когато имаш действието на Светия Дух, можеш да практикуваш истината. Но да предположим, че си сред изпитание, когато страдаш като Йов по време на изпитанията си или си изправен пред изпитанието на смъртта. Когато това се случи, ще можеш ли все още да практикуваш истината и да останеш непоколебим в свидетелството си? Можеш ли да изречеш нещо подобно на това, което Петър каза: „Дори и да намеря смъртта си след като Те познах, нима не бих я посрещнал с радост и с готовност“? Какво ценеше Петър? Ценеше покорството и смяташе познаването на Бог за най-важно, затова бе способен да се подчинява до смъртта си. Промяната в нрава не става за една нощ; отнема цял живот в трупане на опит, за да я постигнеш. Разбирането на истината е малко по-лесно, но да успееш да практикуваш истината в различни ситуации е трудно. Защо хората винаги имат проблеми с прилагането на истината на практика? Всъщност всички тези трудности са пряко свързани с човешкия покварен нрав и всички те са пречки, които идват от покварения нрав. Следователно трябва да страдаш много и да платиш определена цена, за да успееш да практикуваш истината. Ако нямаше покварен нрав, нямаше да се налага да страдаш и да плащаш цена, за да практикуваш истината. Не е ли очевидно? Понякога може да изглежда, че практикуваш истината, но всъщност природата на постъпките ти не показва, че го правиш. Следвайки Бог, много хора са способни да загърбят семействата и кариерата си и да изпълняват задълженията си и затова те вярват, че практикуват истината. Въпреки това те никога не успяват да предоставят истинско, основано на опит, свидетелство. Какво точно става тук? От човешка гледна точка изглежда, че те практикуват истината, но Бог не признава това, което правят, за практикуване на истината. Ако зад постъпките ти има лични мотиви и действията ти са престорени, значи си предразположен да се отклоняваш от принципите и не може да се каже, че практикуваш истината; това е просто вид поведение. Строго погледнато, това твое поведение вероятно ще бъде наказано от Бог; няма да бъде похвалено или почетено от Него. Като анализираме проблема, за да стигнем до неговата същина и корен, ще разберем, че ти си този, който върши зло, и твоето показно поведение представлява противопоставяне на Бог. Погледнато отстрани ти не прекъсваш, нито нарушаваш нещо и не си нанесъл реална вреда. Изглежда логично и разумно, но отвътре има човешки замърсители и стремежи и същината му е да върши зло и да се съпротивлява на Бог. Следователно ти трябва да определиш дали има промяна в нрава ти и дали практикуваш истината, като използваш Божиите слова и като разгледаш мотивите зад собствените си постъпки. То не зависи от това дали твоите действия отговарят на човешките фантазии и човешките мисли, нито дали съответстват на вкуса ти; тези неща не са важни. По-скоро зависи от това дали Бог казва, че се съобразяваш с Неговата воля, дали постъпките ти притежават реалността на истината, или не, и дали отговарят, или не на Неговите изисквания и стандарти. Точно е само съпоставянето с Божиите изисквания. Промяната на нрава и практикуването на истината не са толкова прости и лесни, колкото хората си мислят. Разбираш ли го сега? Имаш ли опит в това? Когато става въпрос за същината на проблема, вие може да не го разберете; вашето навлизане е твърде повърхностно. Вие се суетите по цял ден, от зори до здрач, ставате рано и си лягате късно, но все още не сте постигнали промяна в живот нрава и не сте способни да разберете какво е промяна на нрава. Това означава, че вашето навлизане не е много задълбочено, нали? Независимо колко дълго сте вярвали в Бог, може да не усетите същината и дълбоките неща, свързани с промяната на нрава. Може ли да се каже, че нравът ви се е променил? Как да разберете дали Бог ви хвали, или не? Най-малкото ще се почувстваш изключително непоколебим във всичко, което правиш, и ще усетиш, че Светият Дух те води и просвещава и работи в теб, докато изпълняваш задълженията си, извършваш каквато и да е работа в Божия дом или изобщо. Поведението ти ще върви ръка за ръка с Божиите слова и когато натрупаш определен опит, ще усетиш, че начинът, по който си действал преди, е бил относително подходящ. Ако обаче, след като си натрупал опит за определен период от време, почувстваш, че някои от нещата, които си правил в миналото, не са подходящи и си недоволен от тях и чувстваш, че не са били в съответствие с истината, тогава това доказва, че всичко, което си направил, е извършено в съпротива срещу Бог. Това е доказателство, че трудът ти е бил пълен с непокорство, съпротива и човешки начини на действие и че изобщо не си успял да постигнеш промени в нрава.

(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Какво трябва да знаем за промяната на нечий нрав“)

519. Ако човек има много случаи на добро поведение, това не означава, че притежава истина реалността. Само като практикувате истината и действате според принципите, можете да притежавате истина реалностите. Само като се боите от Бог и отбягвате злото, можете да притежавате истина реалностите. Някои хора имат ентусиазъм, могат да цитират доктрини, да се подчиняват на правилата и да вършат много добри дела, но всичко, което може да се каже за тях, е, че притежават малко човешка природа. Онези, които могат да цитират доктрини и винаги следват правила, не винаги практикуват истината. Въпреки че това, което казват, е правилно и звучи безпроблемно, те нямат какво да кажат по въпроси, свързани със същината на истината. Следователно, без значение колко доктрини може да изрича някой, това не означава, че той разбира истината, и колкото и доктрини да разбира, той не може да разреши никакви проблеми. Религиозните теоретици могат да обяснят Библията, но в крайна сметка всички те се провалят, защото не приемат цялата истина, която Бог е изразил. Хората, които са преживели промяна в нрава си, са различни. Те са разбрали истината, проницателни са по всички въпроси, знаят как да действат в съответствие с Божията воля, как да действат в съответствие с истина принципа и как да действат, за да удовлетворят Бог, и разбират естеството на покварата, която проявяват. Когато техните собствени идеи и представи се разкрият, те са в състояние да бъдат проницателни и да изоставят плътта. Така се проявява промяната в нрава. Основното проявление на хората, които са претърпели промяна в нрава, е, че са стигнали до ясно разбиране на истината и когато извършват нещата, те прилагат истината на практика с относителна точност и не проявяват поквара толкова често. Като цяло онези, чиито нрав се е променил, изглеждат особено разумни и проницателни и поради разбирането им за истината, те не проявяват толкова голяма самоправедност или арогантност. Те могат да виждат и да различават голяма част от покварата, която е разкрита в тях, така че да не дават възможност за проява на арогантността. Те са способни да имат премерено разбиране за това какво място трябва да заемат и какви разумни неща трябва да правят, как да бъдат отговорни, какво да кажат и какво да не кажат, и какво на кои хора да говорят и да правят. Така хората, чиито нрав се е променил, са относително разумни и само такива хора наистина проявяват човешко подобие. Понеже разбират истината, те са способни да говорят и виждат нещата в съответствие с истината и са принципни във всичко, което правят. Те не са подвластни на влиянието на никой човек, материя или предмет, и всички те имат свои собствени възгледи и могат да поддържат принципите на истината. Техният нрав е относително стабилен, те не променят често настроенията си и независимо от обстоятелствата разбират как да изпълняват дълга си правилно и как да се държат, за да удовлетворят Бог. Онези, чиито нрав се е променил, не са фокусирани върху това какво да правят външно, за да накарат другите да мислят добре за тях. Те са придобили вътрешна яснота за това какво да правят, за да удовлетворят Бог. Ето защо отвън те може да не изглеждат толкова ентусиазирани или че са направили нещо важно, но всичко, което правят, е смислено, ценно и дава практически резултати. Онези, чиито нрав се е променил, със сигурност притежават много истини реалности и това може да се потвърди от техните гледни точки за нещата и от техните принципи на действие. Онези, които не са придобили истината, абсолютно не са постигнали никаква промяна в живот нрава. Как точно се постига промяна в нрава? Човешките същества са дълбоко покварени от Сатана, всички те се противопоставят на Бог и всички те имат богоборческа природа. Бог спасява хората, като превръща онези, които имат богоборческа природа и които могат да се противопоставят на Бог, в хора, които могат да се подчиняват и да се боят от Бог. Това означава да бъдеш човек, чийто нрав се е променил. Без значение колко покварен е човек или колко покварен нрав има, стига да могат да приемат истината, да приемат Божието правосъдие и порицание и да приемат различни изпитания и облагородявания, те ще имат истинско разбиране за Бог и в същото време ще могат ясно да видят собствената си природа същност. Когато наистина опознаят себе си, те ще бъдат в състояние да мразят себе си и Сатана, и ще бъдат готови да изоставят Сатана и напълно да се покорят на Бог. Когато човек вече притежава тази решителност, той може да се стреми към истината. Ако хората имат истинско познание за Бог, ако сатанинският им нрав е пречистен и Божиите слова са се вкоренили в тях и са станали техен живот и основа на тяхното съществуване, ако живеят според Божиите слова, напълно са се променили и са станали нови хора, тогава това се счита за промяна в техния живот нрав. Промяната в нрава не означава да имаш зряла и опитна човешка природа, нито означава, че външният нрав на хората е станал по-мек, че преди са били арогантни, а сега могат да комуникират разумно, или че преди не са слушали никого, а сега могат да се вслушват малко в другите. За такива външни промени не може да се каже, че са трансформации в нрава. Разбира се, трансформациите в нрава включват такива проявления, но най-важната съставка е, че вътрешно животът им се е променил. Това е така, защото Божиите слова и истината са се вкоренили в тях, властват в тях и са станали техен живот. Техните възгледи за нещата също са се променили. Те могат да видят директно през това, което се случва в света и с човечеството, как Сатана покварява човечеството, как големият червен змей се противопоставя на Бог и същината на големия червен змей. Те могат да мразят големия червен змей и Сатана в сърцата си и могат напълно да се обърнат към Бог и да Го следват. Това означава, че техният живот нрав се е променил и че са придобити от Бог. Промените в живот нрава са фундаментални промени, докато промените в поведението са повърхностни. Само онези, които са постигнали промяна в живот нрава, са получили истината и само те са придобити от Бог.

(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Трета част“)

520. Ако искате да се очистите от покварата и да промените житейския си нрав, трябва да обичате истината и да сте способни да я приемете. Какво означава да приемеш истината? Приемането на истината означава, че независимо от това какъв вид покварен нрав имаш или кои от отровите на големия червен змей — отровите на Сатана — има в природата ти, когато Божиите слова ги разкрият, трябва да ги признаеш и да се подчиниш — нямаш друг избор — и трябва да познаваш себе си според Божиите слова. Това означава да си способен да приемеш Божиите слова и да приемеш истината. Каквото и да казва Бог, колкото и строги да са Неговите слова и каквито и думи да използва, вие можете да ги приемете, стига това, което казва, да е истината, и можете да ги признаете, стига да отговарят на действителността. Можете да се подчините на Божиите слова, независимо от това колко задълбочено ги разбирате, и да приемете и да се подчините на светлината, която се разкрива от Светия Дух и която споделят вашите братя и сестри. Когато такъв човек е търсил истината до известна степен, той може да придобие истината и да постигне промяна в нрава си. Дори хората, които не обичат истината, ако имат малко човешка природа, могат да извършат някои добри дела, могат да се отрекат и да отдадат всичко на Бог, са объркани по отношение на истината и не се отнасят сериозно към нея, затова житейският им нрав никога не се променя. Можеш да видиш, че Петър имаше сходна човешка природа с тази на останалите ученици, но се отличаваше с пламенното си търсене на истината. Каквото и да казваше Исус, Петър сериозно размишляваше върху него. Исус попита: „Симоне, сине Йонов, обичаш ли Ме?“. Петър отговори честно: „Аз обичам само Отца, Който е на небето, но не съм обичал Господ на земята“. По-късно се осъзна и си помисли: „Това не е правилно, Бог на земята е Бог на небето. Не е ли един и същ Бог и на небето, и на земята? Ако обичам само Бог на небето, тогава любовта ми не е истинска. Трябва да обичам Бог на земята, защото само тогава любовта ми ще е истинска“. Така Петър разбра истинското значение на Божието слово от това, което Исус го попита. За да обича Бог и за да бъде тази любов истинска, човек трябва да обича въплътения Бог на земята. Любовта към един неясен и невидим Бог не е нито реалистична, нито практична, докато любовта към практическия, видим Бог е истина. От думите на Исус Петър придоби истината и разбирането за Божията воля. Ясно е, че вярата на Петър в Бог е била насочена единствено към търсенето на истината. В крайна сметка той постигна любов към практическия Бог — Бог на земята. Петър беше особено сериозен по отношение на своето търсене на истината. Всеки път, когато Исус го съветваше, той размишляваше сериозно върху думите Му. Може би е размишлявал месеци наред, година или дори години, преди Светият Дух да го просветли и преди да разбере същината на Божиите слова. Така Петър навлезе в истината, а когато го направи, животът му нрав се промени и обнови.

(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Как да опознаем човешката природа“)

521. Ключът към постигане на промяна на нрава е да познаваме собствената си природа, а това трябва да стане според разкритията от Бог. Само в Божието слово човек може да опознае собствената си отвратителна природа, да разпознае в собствената си природа различните отрови на Сатана, да осъзнае, че е глупав и невеж, и да открие слабите и отрицателните черти в природата си. След като те са напълно опознати и ти наистина си способен да се намразиш и да се отречеш от плътта, последователно да изпълняваш Божието слово, последователно да се стремиш към истината, докато изпълняваш задълженията си, да постигнеш промяна в нрава си и станеш човек, който наистина обича Бог, тогава ще тръгнеш по пътя на Петър. Без Божията благодат и без просветление и напътствие от Светия Дух е трудно да се върви по този път, защото хората не притежават истината и не са способни да изменят на себе си. Вървенето по пътя към съвършенството на Петър се крепи главно на решителността, вярата и осланянето на Бог. Освен това човек трябва да се подчини на делото на Светия Дух; човек не може да се справи с нищо без Божиите слова. Това са ключовите аспекти и нито един от тях не бива да се престъпва. Опознаването на себе си чрез опит е много трудно; то е безсмислено без делото на Светия Дух. За да върви по пътя на Петър, човек трябва да се съсредоточи върху самоопознаването и върху промяната на нрава си. Пътят на Павел не е път на стремеж към живота или на съсредоточаване върху себепознанието; Павел се съсредоточава специално върху извършването на дело и влиянието и резултатите на това дело. Той се води от желанието да спечели Божиите благословии в замяна на своята работа и страдание и да получи награди от Бог. Такива мотиви са грешни. Павел не се съсредоточава върху живота, нито придава значение на постигането на промяна на нрава; той обръща внимание само на наградите. Тъй като има грешни цели, пътят, по който върви, разбира се, също е грешен. Това се дължи на високомерния му и самонадеян нрав. Очевидно Павел не е притежавал никаква истина, нито е имал съвест или разум. Като спасява и променя хората, Бог променя преди всичко техния нрав. Целта на Неговите слова е хората да притежават променен нрав и способността да познават Бог, да Му се подчиняват и да Го почитат нормално. Това е целта на Божиите слова и на Неговото дело. Начинът, по който Павел търси, е в пряко нарушение и в противоречие с Божията воля, в пълен разрез с нея. Начинът на търсене на Петър обаче е изцяло според Божията воля. Той се съсредоточава върху живота и върху промените на нрава — точно това е резултатът, който Бог желае да постигне в човешките същества чрез Своето дело. Поради това пътят на Петър е благословен и получава Божието одобрение. Тъй като пътят на Павел е в нарушение на Божията воля, Бог го мрази и го проклина.

(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Трета част“)

522. В днешно време повечето хора имат много повърхностно разбиране за себе си. Те изобщо не са стигнали до ясното познаване на нещата, които са част от природата им. Те познават само малка част от покварените състояния, които разкриват, знаят за нещата, които е вероятно да направят, или за някои от недостатъците си и поради това вярват, че познават себе си. Ако освен това те спазват някои правила, гледат да не правят грешки в определени области и успяват да избегнат извършването на определени прегрешения, те смятат, че притежават реалност в своята вяра в Бог и приемат, че ще бъдат спасени. Това е изцяло човешка фантазия. Ако се придържаш към тези неща, ще можеш ли наистина да се въздържаш от извършването на каквито и да било прегрешения? Ще постигнеш ли истинска промяна на нрава? Наистина ли ще изживееш човешко подобие? Можеш ли наистина да удовлетвориш Бог по този начин? Категорично не, това е сигурно. Вярата в Бог работи само когато човек има високи стандарти и е постигнал истината и известна промяна в своя живот нрав. Това изисква преди всичко да си отдаден на самоопознаването си. Ако познанията на хората за самите тях са твърде повърхностни, те ще открият, че е невъзможно да разрешават проблеми и техният живот нрав просто няма да се променят. Необходимо е човек да се познава в дълбочина, което означава опознаване на собствената природа: от какви елементи е съставена тази природа, как са възникнали те и откъде са дошли. Нещо повече, наистина ли си способен да намразиш тези неща? Виждал ли си собствената си грозна душа и злата си природа? Ако наистина си способен да видиш истината за себе си, тогава ще се отвратиш от себе си. Когато се отвратиш от себе си и след това практикуваш Божието слово, ще можеш да се отречеш от плътта и да имаш силата да изпълниш истината, без да смяташ, че е непосилна. Защо много хора следват своите плътски предпочитания? Тъй като се смятат за доста добри, като усещат, че действията им са правилни и оправдани, че нямат грешки и дори че са абсолютно прави, те са способни да действат с мисълта, че справедливостта е на тяхна страна. Когато човек узнае каква е истинската му същност — колко грозна, колко презряна и колко жалка е — тогава той не се гордее прекалено много със себе си, не е толкова ужасно високомерен и не е толкова доволен от себе си, както преди. Такъв човек мисли: „Трябва да съм сериозен и земен в практикуването на някои от Божиите слова. Иначе няма да отговарям на стандарта за човешко същество и ще се срамувам да живея в Божието присъствие“. Тогава човек наистина вижда колко е нищожен, колко е незначителен. В този момент ще му стане лесно да прилага истината и той ще изглежда донякъде като човека, който трябва да бъде. Само когато истински ненавиждат себе си, хората могат да се отрекат от плътта си. Ако не се отвращават от себе си, няма да могат да се отрекат от плътта. Да се ненавиждаш истински не е лесна работа. Има няколко неща, които трябва да могат да се открият у тях. Първо, познаване на собствената природа, и второ, осъзнаване на това колко беден и жалък е човекът, колко е нищожен и незначителен и колко жалка и мръсна е душата му. Когато човек напълно разбере какъв е в действителност и този резултат бъде постигнат, тогава той наистина получава разбиране за себе си и може да се каже, че е опознал себе си напълно. Едва тогава човек може наистина да намрази себе си, да стигне дотам да се прокълне и наистина да почувства, че толкова дълбоко е покварен от Сатана, че дори не прилича на човешко същество. Тогава един ден, когато се появи заплахата от смърт, такъв човек ще си помисли: „Това е Божието справедливо наказание. Бог наистина е праведен. Наистина трябва да умра!“. В този момент той няма да се оплаква, още по-малко ще обвинява Бог, а просто ще разбира, че е толкова беден и жалък, толкова мръсен и покварен, че трябва да бъде изпъден и унищожен от Бог, а на душа като неговата не подобава да живее на земята. Следователно този човек няма да се оплаква от Бог, нито ще Му се съпротивлява, още по-малко ще Го предаде. Ако човек не познава себе си и все пак се смята за доста добър, когато смъртта почука на вратата му, той ще си помисли: „Справих се толкова добре във вярата си. Колко усърдно търсих! Дадох толкова много, страдах толкова много, а накрая Бог иска от мен да умра. Не знам къде е Божията праведност. Защо Той иска да умра? Ако трябва аз да умра, кой ще бъде спасен тогава? Няма ли да дойде краят на човешката раса?“. Първо, този човек има представи за Бог. Второ, този човек се оплаква и не показва никакво подчинение. Той е точно като Павел: когато беше напът да умре, Павел не познаваше себе си, а когато Божието наказание наближи, вече беше твърде късно.

(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Трета част“)

523. Когато хората тръгнат по пътя към съвършенството, промяната на стария им нрав става възможна. Освен това животът им продължава да се развива и те постепенно навлизат все по-дълбоко в истината. Вече са способни да изпитват отвращение от света и от всички онези, които не се стремят към истината. Особено се отвращават от себе си, но въпреки това много добре се познават. Готови са да живеят според истината и си поставят за цел да я преследват. Те не желаят да живеят в рамките на мислите, породени от собствения им мозък, и изпитват омраза към човешкото самодоволство, надменност и самонадеяност. Те говорят със силно чувство за благоприличие, подхождат към нещата с проницателност и мъдрост и са верни и послушни пред Бог. Ако бъдат подложени на порицание и съд, те не само не стават пасивни или слаби, но са благодарни за това порицание и съд от Бог. Вярват, че не могат да минат без Божието порицание и съд, че това ги защитава. Те не се стремят към вяра, която дава мир и радост, и към търсене на хляб за засищане на глада. Не се стремят и към мимолетни плътски удоволствия. Ето какво се случва с тези, които са усъвършенствани.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Неразкритата истина за делото на завоюването (4)“)

524. Ако хората могат да удовлетворят Бог, като изпълняват своя дълг, ако са принципни в своите думи и действия и навлязат в реалността на всички аспекти на истината, тогава те са личности, които са усъвършенствани от Бог. Може да се каже, че Божието дело и Божиите слова са били напълно ефективни за тях, че Божиите слова са станали техен живот, че те са придобили истината и са способни да живеят в съответствие с Божиите слова. След това природата на тяхната плът, тоест самата основа на тяхното първоначално съществуване, ще се разклати и ще се срути. Едва след като хората притежават Божиите слова като свой живот, те ще станат нови хора. Ако Божиите слова станат животът на хората, ако визията за Божието дело, Неговите откровения и изисквания към човечеството и стандартите за човешкия живот, които Бог изисква хората да изпълнят, станат техният живот, ако хората живеят според тези слова и истини, то те са усъвършенствани от Божиите слова. Такива хора са родени отново и са станали нови хора чрез Божиите слова. Това е пътят, по който Петър се стремеше към истината. Това е пътят на усъвършенстването. Петър беше усъвършенстван от Божиите слова, той придоби живот от Божиите слова, истината, изразена от Бог, стана неговият живот и той стана човек, който е придобил истината.

(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Как да вървим по пътя на Петър“)

525. Когато хората имат истинско разбиране за Божия нрав, когато могат да видят, че Божият нрав е реален, че е наистина свят и наистина праведен, и когато могат да възхваляват Божията святост и праведност от сърце, тогава те истински ще познаят Бог и ще получат истината. Само когато хората познават Бог, те живеят в светлината. Прекият резултат от истинското познаване на Бог е способността ни да Го обичаме и да Му се подчиняваме. При хората, които наистина познават Бог, разбират истината и я получават, настъпва истинска промяна в мирогледа и възгледите им за живота, след което настъпва истинска промяна и в житейския им нрав. Когато хората имат правилни житейски цели, могат да се стремят към истината и да постъпват в съответствие с нея, когато се отдадат изцяло на Бог и живеят според Неговите думи, когато се чувстват спокойни и озарени дълбоко в сърцата си, когато в техните сърца няма тъмнина и когато могат да живеят напълно свободно и необезпокоявано в Божието присъствие, само тогава те водят истински човешки живот и само тогава стават хора, които притежават истината и човешката природа. Освен това всички истини, които си разбрал и получил, идват от Божиите думи и от самия Бог. Само когато получиш одобрението на Всевишния Бог — Бог Творец и Той каже, че си сътворено същество с необходимите качества, което живее в човешки образ, животът ти ще има най-много смисъл.

(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Как да опознаем човешката природа“)

526. Ако във вярата си в Бог човекът не се отнася сериозно към въпросите на живота, не се стреми към навлизане в истината, не се стреми към промени в своя нрав, а още по-малко към познаване на Божието дело, тогава той не може да бъде доведен до съвършенство. Ако искаш да бъдеш доведен до съвършенство, трябва да разбереш Божието дело. По-специално, трябва да разбереш значението на Неговото порицание и съд и защо това дело се извършва върху човека. Можеш ли да приемеш това? По време на подобно порицание можеш ли да постигнеш същите изживявания и знания като Петър? Ако се стремиш към познание за Бог и за действието на Светия Дух и ако се стремиш към промени в своя нрав, тогава имаш възможност да бъдеш доведен до съвършенство.

За тези, които трябва да бъдат доведени до съвършенство, този етап от делото на завоюването е задължителен. Само след като човекът е завоюван, той може да изживее делото на усъвършенстването. Ако само изпълняваш ролята на завоюван, това няма голяма стойност и няма да те направи годен за употреба от Бог. Ти няма да имаш възможност да участваш в разпространението на Евангелието, тъй като не се стремиш към живот, не се стремиш към промяна и обновление в себе си и затова нямаш реални изживявания в живота. По време на това поетапно дело ти някога си действал като обслужващ и като противовес, но ако в крайна сметка не се стремиш да бъдеш Петър и стремежът ти не е съобразен с пътя, по който Петър беше доведен до съвършенство, тогава, естествено, няма да изживееш промени в нрава си. Ако ти си човек, който се стреми да бъде доведен до съвършенство, тогава ти ще си свидетелствал и ще кажеш: „В това поетапно Божие дело аз приех Божието дело на порицание и съд и въпреки че понесох големи страдания, разбрах как Бог довежда човека до съвършенство, спечелих делото, извършено от Бог, познах Божията праведност и Неговото порицание ме спаси. Неговият праведен нрав дойде върху мен и ми донесе благословии и благодат; Неговият съд и порицание са тези, които ме защитиха и пречистиха. Ако не бях порицаван и съден от Бог и ако не бяха дошли суровите Божии думи, нямаше да позная Бог и нямаше да бъда спасен. Днес аз виждам: като създание човекът не само се радва на всички неща, създадени от Създателя, но, което е по-важно, всички създания трябва да се радват на праведния нрав на Бог и на Неговия праведен съд, защото Божият нрав е достоен за насладата на човека. Като създание, покварено от Сатана, човекът трябва да се радва на Божия праведен нрав. В Неговия праведен нрав има порицание и съд, но освен това има и голяма любов. Въпреки че днес не мога да спечеля напълно Божията любов, имах щастието да я видя и в това бях благословен“. Това е пътят, по който вървят онези, които изживяват усъвършенстването, и това е знанието, за което те говорят. Такива хора са същите като Петър; те имат същите изживявания като Петър. Такива хора са и тези, които са спечелили живот, които притежават истината. Когато изживеят всичко до самия край, по време на Божия съд те със сигурност ще се отърват напълно от влиянието на Сатана и ще бъдат спечелени от Бог.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Изживяванията на Петър: знанията му за порицанието и съда“)

527. Това, което искам, са хора като Петър, които се стремят да бъдат доведени до съвършенство. Днешната истина се дава на онези, които копнеят за нея и я търсят. Това спасение се дава на онези, които копнеят да бъдат спасени от Бог, и то не е предназначено само да бъде спечелено от вас. Неговата цел е вие да бъдете спечелени от Бог; вие спечелвате Бог, за да може Бог да ви спечели. Днес ви говорих тези думи, вие ги чухте и трябва да практикувате според тези думи. В края на краищата моментът, в който ще приложите тези думи на практика, ще бъде моментът, в който ще ви спечеля чрез тях. В същото време и вие ще спечелите тези думи, тоест, ще спечелите това най-висше спасение. След като бъдете пречистени, вие ще станете истински човешки същества. Ако не можеш да изживееш истината или да изживееш подобието на някой, който е доведен до съвършенство, тогава може да се каже, че не си човек, а ходещ труп, звяр, защото си без истината, което означава, че си без диханието на Йехова и по този начин си мъртъв човек, който няма дух! Въпреки че е възможно да свидетелстваш, след като си бил завоюван, това, което печелиш, е само малко спасение и ти не си станал живо същество, притежаващо дух. Въпреки че си изживял порицание и съд, твоят нрав не е обновен или променен в резултат на това. Все още си старото си аз, все още принадлежиш на Сатана и не си някой, който е бил пречистен. Само тези, които са доведени до съвършенство, имат стойност и само такива хора са спечелили истински живот.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Изживяванията на Петър: знанията му за порицанието и съда“)

528. Как можете да изпълнявате Божията воля в бъдещия си път на служение? Един от най-важните моменти е да се стремите да навлезете в живота, да се стремите към промяна на нрава и да се стремите към по-дълбоко навлизане в истината — това е пътят към постигане на съвършенство и придобиване от Бог. Всички вие сте получатели на Божието поръчение, но какво е това поръчение? Това е свързано със следващата стъпка на делото; следващата стъпка на делото ще бъде по-велико дело, което се извършва в цялата вселена, така че днес вие трябва да се стремите към промени в житейския си нрав, за да можете в бъдеще наистина да бъдете доказателство за това, че Бог печели слава чрез Своето дело, превръщайки ви в образци на Неговото бъдещо дело. Днешният стремеж е изцяло в името на това да положите основите на бъдещото дело, за да можете да бъдете използвани от Бог и да свидетелствате за Него. Ако превърнеш това в цел на стремежа си, ще успееш да получиш присъствието на Светия Дух. Колкото по-високо поставиш целта на твоя стремеж, толкова повече ще можеш да се усъвършенстваш. Колкото повече се стремиш към истината, толкова повече Светият Дух действа. Колкото повече енергия влагаш в твоя стремеж, толкова повече ще спечелиш. Светият Дух усъвършенства хората в зависимост от тяхното вътрешно състояние. Някои хора казват, че не желаят да бъдат използвани от Бог или да бъдат усъвършенствани от Него, че просто искат плътта им да остане невредима и да не ги сполети някакво нещастие. Някои хора не желаят да влязат в Царството, но са готови да се спуснат в бездънната пропаст. В този случай Бог също ще изпълни желанието ти. Към каквото и да се стремиш, Бог ще го осъществи. И така, към какво се стремиш в момента? Усъвършенства ли се то? Дали настоящите ти действия и постъпки са с цел да бъдеш усъвършенстван от Бог и да бъдеш спечелен от Него? В ежедневието си ти трябва постоянно да се съизмерваш с това. Ако вложиш цялото си сърце в преследването на една-единствена цел, Бог със сигурност ще те усъвършенства. Такъв е пътят на Светия дух. Пътят, по който Светият дух води хората, се постига чрез тяхното преследване. Колкото повече жадуваш да бъдеш усъвършенстван и придобит от Бог, толкова повече Светият Дух ще работи в теб. Колкото по-малко се стремиш и колкото по-негативен и назадничав си, толкова повече лишаваш Светия Дух от възможността да работи; с течение на времето Светият Дух ще те изостави. Искаш ли да бъдеш усъвършенстван от Бог? Искаш ли да бъдеш спечелен от Бог? Искаш ли да бъдеш използван от Бог? Трябва да се стремите да правите всичко в името на това да бъдете усъвършенствани, спечелени и използвани от Бог, така че вселената и всички неща да могат да видят Божиите действия, проявени във вас. Вие сте господарят сред всички неща и сред всичко, което съществува, ще позволите на Бог да се наслаждава на свидетелство и слава чрез вас — това е доказателство, че вие сте най-благословени от всички поколения!

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Хората, чиито нрав е променен, са тези, които са навлезли в реалността на Божиите думи“)