453. Трите етапа на делото са цялостното Божие дело за спасение на човечеството. Човекът трябва да познава Божието дело и Божия нрав в делото на спасението. Без този факт вашето познание за Бог се състои единствено от празни думи и дървени философствания. Такова знание не може нито да убеди, нито да завоюва човека. То е в противоречие с реалността и не е истина. То може да е много изобилно и приятно за ухото, но ако е в противоречие с изначалния Божи нрав, тогава Бог няма да те пощади. Той не само че няма да похвали знанията ти, но и ще ти изпрати възмездие заради това, че си грешник, който е богохулствал срещу Него. Думите за познаването на Бог не се изричат лекомислено. Въпреки че може да си сладкодумен и мед да капе от устата ти, да изричаш толкова умни думи, че да можеш да оспориш, че черното е бяло и бялото е черно, когато говориш за познаването на Бог, си далеч от истината. Не можеш да съдиш Бог прибързано, да Го хвалиш небрежно или нехайно да Го омаловажаваш. Ти хвалиш всички, но въпреки това се затрудняваш да намериш правилните думи, за да опишеш върховната Божия благодат — всеки губещ осъзнава това. Въпреки че има много майстори на словото, които могат да опишат Бог, точността на това, което описват, е само една стотна от истината, изречена от хората, които принадлежат на Бог; хора, които макар да притежават само ограничен речник, имат богат опит, на който да се позоват. По този начин се вижда, че познаването на Бог се крие в точността и действителността, а не в умелото използване на думи или в богатия речник, както и че знанието на човека и познаването на Бог нямат нищо общо. Урокът за познаването на Бог е по-висш от всички естествени науки на човечеството. Това е урок, който може да бъде възприет само от изключително малко хора, които се стремят да познаят Бог, а не от всеки човек с талант. Затова не трябва да възприемате познаването на Бог и стремежа към истината за неща, които дори едно дете може да постигне. Ти може да си имал голям успех в семейния живот, в кариерата си или в брака си, но когато става въпрос за истината и за урока по познаването на Бог, нямаш какво да покажеш и не си постигнал нищо. Може да се каже, че практикуването на истината е много трудно за вас, а познаването на Бог е дори по-голям проблем. Това затруднява вас, затруднява и цялото човечество. Сред онези, които са постигнали някакъв успех в познаването на Бог, няма почти никой, който да отговаря на изискванията. Човекът не знае какво означава да познаваш Бог, нито защо е необходимо да Го познаваш или докъде трябва да достигнеш, за да Го познаеш. Точно това е толкова объркващо за хората и е чисто и просто най-голямата загадка за тях. Никой не може да отговори на този въпрос и никой не иска да отговори на този въпрос, защото досега никой човек не е постигнал успех в изучаването на това дело. Може би когато загадката на трите етапа на делото бъде разкрита на човечеството, последователно ще се появи група от талантливи хора, които познават Бог. Разбира се, Аз се надявам, че ще стане така и освен това съм в процес на изпълняване на това дело и се надявам да видя появата на повече такива талантливи хора в близко бъдеще. Те ще бъдат онези, които свидетелстват за съществуването на тези три етапа на делото и разбира се, ще са също така и първите, които свидетелстват за тях. Но нищо не би било по-притеснително и разочароващо от липсата на такива талантливи хора в деня на приключването на Божието дело или наличието на само един или двама такива човека, които лично са приели да бъдат направени съвършени от въплътения Бог. Това обаче е най-лошият сценарий. Каквото и да се случи, Аз все още се надявам, че тези, които наистина се стремят, могат да спечелят тази благословия. От началото на времето досега никога не е имало такова дело. В историята на човешкото развитие не е имало подобно начинание. Ако наистина можете да сте едни от първите, които познават Бог, това не би ли ви донесло най-голяма чест сред всички същества? Друго човешко същество би ли получило по-голяма похвала от Бог? Такова нещо не се постига лесно, но в крайна сметка ще донесе награди. Независимо от техния пол или националност, всички онези, които успеят да придобият познанието за Бог, в крайна сметка ще получат най-голямата чест от Него и ще бъдат единствените, които притежават Божията власт. Това е днешното дело, както и делото на бъдещето. Това е последното и най-висше дело от шестте хиляди години работа, което трябва да се изпълни, и изпълнението му разкрива всички категории хора. Чрез подтикване на човека към познаване на Бог се разкриват различните класове хора. Тези, които познават Бог, са достойни да получат Неговите благословии и да приемат обещанията Му, докато онези, които не Го познават, не са достойни да получат благословиите Му и да приемат обещанията Му. Тези, които познават Бог, са Негови довереници, докато онези, които не Го познават, не могат да бъдат наречени Негови довереници. Божиите довереници могат да получат всяка от благословиите Му, но онези, които не са Му доверени, не заслужават никое от делата Му. Независимо дали става въпрос за изпитания, облагородяване или правосъдие, всичко това е с цел човекът в крайна сметка да постигне познание за Бог и така да Му се подчини. Това е единственият ефект, който в крайна сметка ще бъде постигнат.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Познаването на трите етапа на Божието дело е пътят към познаване на Бог“)

454. Божиите притежания и същество, Божията същина, Божият нрав — всичко това е разкрито в Божиите думи към човечеството. Когато човек преживява Божиите думи, в процеса на прилагането им той на практика ще започне да разбира целите зад думите, които Бог изрича, да разбира източника и контекста на Божиите думи, както и да разбира и да осъзнава очакваните резултати от Божиите думи. Всичко това човек трябва да преживее, да осъзнае и да постигне, за да придобие истината и живота, да осъзнае Божиите намерения, да преобрази нрава си и да придобие способността да се подчинява на Божието върховенство и подредби. Докато човек преживява, осъзнава и постига всичко това, той постепенно ще е придобил разбиране за Бог и в същото време ще е придобил и различни степени на познание за Него. Това разбиране и познание не възниква от човешкото въображение и не е съчинено от човека, а е резултат от това, което той е осъзнал, преживял, почувствал и в което лично се е уверил. Едва след като човек е осъзнал, преживял, почувствал всичко това и се е уверил в него, неговото познание за Бог придобива съдържание и единствено познанието му, придобито по това време, е действително, истинско и точно. И този процес — на постигане на истинско разбиране и познаване на Бог чрез осъзнаване, преживяване, чувстване и потвърждаване на Божиите думи — не е нищо друго освен истинско духовно свързване на човека с Бог. В процеса на това духовно свързване човек стига до истинско разбиране и проумяване на Божиите намерения, до истинско разбиране и познаване на Божиите притежания и същество, до истинско разбиране и познаване на Божията същина, постепенно стига до разбиране и познаване на Божия нрав. Човек постига истинска увереност във факта на Божието господство над цялото творение и до правилното му определение, а също така придобива познаване на личността и статуса на Бог, както и съществен ориентир за тях. В процеса на тази духовна връзка човек постепенно променя представите си за Бог, вече не измисля всякакви небивалици за Него и не дава воля нито на подозренията си по отношение на Бог, нито на заблудите за Него, вече не Го съди и не се съмнява в Него. Така човек все по-малко ще спори с Бог, по-малко ще му се противопоставя и все по-рядко ще се бунтува срещу Него. Напротив, човек ще проявява все по-голяма загриженост и покорство към Бог, а боязънта му от Него ще става все по-истинска и по-дълбока. В подобна духовна връзка човекът не само ще придобива получаването на истината и кръщението на живота, но същевременно ще придобива истинско познание за Бог. В подобна духовна връзка човек не само ще преобрази нрава си и ще получи спасение, но същевременно ще преумножи в себе си истинската боязън и преклонение на сътворено същество пред Бог. В подобна духовна връзка вярата на човека в Бог вече няма да е празен лист хартия, няма да е привидно обещание, няма да е сляп стремеж и идолопоклонство. Само в такава духовна връзка животът на човека ще израства ден след ден до зрялост и само сега неговият нрав постепенно ще се преобрази, а вярата му в Бог постепенно ще прерасне от абстрактно и неопределено вярване в истинско покорство и загриженост, в истинска боязън, а докато следва Бог, човекът също така ще премине от пасивна към активна позиция, от отрицателното към положителното. Само в такава духовна връзка човек ще стигне до истинско разбиране и осъзнаване на Бог, до истинското познание за Бог.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Предисловие“)

455. Познаването на Божията власт, на Божията мощ, на собствената идентичност на Бог и на Божията същина не може да бъде постигнато чрез твоето въображение. Тъй като не можеш да разчиташ на въображението си, за да познаеш Божията власт, как тогава ще успееш да постигнеш истинско познаване на Божията власт? Начинът да го направиш е да ядеш и пиеш Божието слово, чрез общение и чрез опознаване на Божието слово. Така постепенно ще натрупаш опит и потвърждение на Божията власт и постепенно ще придобиеш разбиране и нарастващо познание за нея. Това е единственият начин да се постигне познаване на Божията власт — преки пътища няма. Да искам от вас да не използвате въображението си не е същото като да ви накарам да седите пасивно в очакване на унищожението или да ви попреча да правите каквото и да било. Да не използваш мозъка си, за да разсъждаваш и да си представяш, означава да не използваш логиката, за да си правиш изводи, да не използваш знанието за анализ, да не използваш науката като основа, а вместо това да оцениш, да се убедиш и да потвърдиш, че Бог, в който вярваш, има власт, да потвърдиш, че Той има върховенство над твоята съдба и че Неговата мощ доказва винаги, чрез Божието слово, чрез истината, чрез всичко, с което се сблъскваш в живота, че Той е Самият истински Бог. Това е единственият начин, по който всеки може да постигне разбиране за Бог. Някои хора казват, че искат да намерят лесен начин за постигане на тази цел, но съществува ли според вас такъв начин? Повярвай ми, не е нужно да мислиш — няма други начини! Единственият начин е добросъвестно и упорито да опознаваш и удостоверяваш това, което Бог притежава и представлява, чрез всяко Негово слово и всичко, което прави. Това е единственият начин да познаеш Бог. Защото това, което Бог притежава и представлява, не е кухо и празно, а е истинско.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият I“)

456. Бог върши делото на осъждането и порицанието, за да може човек да придобие знание за Него и заради Неговото свидетелство. Без Божието осъждане на покварения човешки нрав човек не би могъл да познае Божия праведен нрав, който не понася оскърбление, и не би могъл да превърне старото си познание за Бог в ново. В името на Своето свидетелство и в името на Своето управление, Той прави Своята цялост публично достояние, като по този начин дава възможност на човека, чрез Своето публично проявление, да придобие познание за Бог, да бъде преобразен в своя нрав и да даде гръмко свидетелство за Бог. Промяната в нрава на човека е предизвикана от много различни видове Божие дело. Без тези промени в своя нрав, човек не би могъл да свидетелства за Бог и да бъде според Божието сърце. Преобразяването на човешкия нрав означава, че човек се е освободил от робството на Сатана и от влиянието на тъмнината и наистина се е превърнал в модел и образец на Божието дело, свидетел на Бог и човек, който е според Божието сърце. Днес въплътеният Бог е дошъл да извърши Своето дело на земята и изисква от човека да постигне познание за Него, да Му се подчинява, да свидетелства за Него, да познава Неговото практическо и нормално дело, да се подчинява на всички Негови думи и дела, които не са в съгласие с представите на човека, и да свидетелства за всички дела, които Той върши, за да спаси човека, както и за всички дела, които постига, за да го завоюва. Хората, които свидетелстват за Бог, трябва да имат познание за Него; само този вид свидетелство е точно и реално и само този вид свидетелство може да посрами Сатана. Бог използва онези, които са Го опознали, като са преминали през Неговия съд и порицание, през Неговото обработване и скастряне, за да свидетелстват за Него. Той използва онези, които са покварени от Сатана, да свидетелстват за Него, и също така използва онези, чиито нрав се е променил и които по този начин са придобили Неговите благословения, за да свидетелстват за Него. Той няма нужда човекът да Го хвали с устата си, нито се нуждае от хваленето и свидетелството на хората от вида на Сатана, които не са спасени от Него. Само онези, които познават Бог, са достойни да свидетелстват за Него, и само онези, чийто нрав е променен, са достойни да свидетелстват за Него. Бог няма да позволи на човека умишлено да посрами името Му.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Само онези, които познават Бог, могат да свидетелстват за Него“)

457. Опознаването на същността на Бог не е дреболия. Трябва да разбереш Неговия нрав. По този начин постепенно и несъзнателно ще опознаеш същността на Бог. Когато навлезеш в това познание, ще откриеш, че навлизаш в едно по-висше и по-красиво състояние. В крайна сметка ще се почувстваш засрамен от отвратителната си душа и освен това ще почувстваш, че няма къде да се скриеш от срама си. По това време в поведението ти ще има все по-малко неща, които да оскърбяват Божия нрав, сърцето ти ще се приближава все повече до Божието и любовта към Него постепенно ще расте в сърцето ти. Това е знак, че човечеството навлиза в прекрасно състояние. Но вие все още не сте го постигнали. Тъй като всички вие бързате в името на съдбата си, кой има интерес да се опита да опознае същността на Бог? Ако това продължи, вие несъзнателно ще престъпвате управленските закони, тъй като твърде малко разбирате Божия нрав. Така че не е ли това, което правите сега, основа за вашите престъпления срещу Божия нрав? Това, че искам от вас да разберете Божия нрав, не е отделено от Моето дело. Защото ако често престъпвате управленските закони, кой от вас ще избегне наказанието? Няма ли тогава Моето дело да е било съвсем напразно? Ето защо продължавам да настоявам, освен да проверявате внимателно собственото си поведение, да бъдете предпазливи в стъпките, които предприемате. Това е по-висшето изискване, което отправям към вас, и се надявам, че всички вие ще го обмислите внимателно и ще му обърнете сериозно внимание. Ако дойде ден, в който действията ви Ме провокират да изпадна в ярост, тогава последствията ще бъдат само за вас и няма да има никого другиго, който да понесе наказанието вместо вас.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Много е важно да разбираме Божия нрав“)

458. Какво означава да познаваш Бог? Това означава да можеш да разбереш Неговата радост, гняв, скръб и щастие и по този начин да опознаеш Неговия нрав — това е истинското разбиране на Бог. Ти твърдиш, че си Го видял, но не разбираш Неговата радост, гняв, скръб и щастие и не разбираш Неговия нрав. Не проумяваш нито Неговата праведност, нито милостта Му, нито знаеш какво обича или какво ненавижда. Това не е познаване на Бог. Някои хора могат да следват Бог, но не във всички случаи вярват истински в Бог. Да вярваш в Бог, означава да се покоряваш на Бог. Онези, които не се покоряват на Бог, не вярват истински в Бог — ето къде е разликата. Когато си следвал Бог в продължение на няколко години и имаш знание и разбиране за Него, когато имаш някакво разбиране и яснота за Божията воля, когато си наясно с Божието грижливо намерение да спаси човека, тогава наистина вярваш в Бог, наистина се покоряваш на Бог, наистина обичаш Бог и наистина се покланяш пред Бог. Ако вярваш в Бог, но не се стремиш към познаване на Бог и нямаш разбиране за Божията воля, Божия нрав и Божието дело, тогава ти си просто един последовател, който върши неща за Бог и следва всичко, което прави мнозинството. Това не може да се нарече истинско подчинение, а още по-малко истинско поклонение. Как се извършва истинското поклонение? Всички без изключение, които виждат Бог и наистина Го познават, Му се покланят и се боят от Него. Всички са принудени да паднат пред Него и да Му се поклонят. Понастоящем, докато въплътеният Бог върши делото Си, колкото по-голямо разбиране имат хората за Неговия нрав и за това, което Той притежава и представлява, толкова повече ще ценят тези неща и толкова повече ще се страхуват от Него. Като цяло, колкото по-малко разбиране за Бог имат хората, толкова по-небрежни са и следователно се отнасят към Бог като към човек. Ако хората наистина познаваха и виждаха Бог, щяха да треперят от ужас и да Му се покланят до земята. „А Онзи, Който идва след мен, е по-силен от мен и не съм достоен да се допра дори до сандалите Му“ (Матей 3:11) — защо Йоан изрече тези думи? Макар че дълбоко в себе си нямаше много дълбоко познание за Бог, той знаеше, че Бог вдъхва страхопочитание. Колко хора в днешно време са способни да се боят от Бог? Ако не познават Неговия нрав, как ще могат да се боят от Бог? Ако хората не познават същината на Христос, нито разбират Божия нрав, те ще бъдат още по-малко способни да се покланят истински на практическия Бог. Ако виждат само обикновения и нормален външен вид на Христос, но не познават Неговата същина, е лесно за тях да се отнасят към Христос като към обикновен човек. Те може да възприемат непочтително отношение към Него и да Го мамят, да Му се противопоставят, да Му не се подчиняват и да Го съдят. Те може да бъдат самодоволни и да не приемат словата Му сериозно. Може дори да породят представи, осъждания и богохулство срещу Бог. За да се разрешат тези проблеми, човек трябва да познава същината и божествеността на Христос. Това е основният аспект на познаването на Бог. Всеки, който вярва в практическия Бог, трябва да навлезе в това и да го постигне.

(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Трета част“)

459. Да вярваш в Бог и да познаваш Бог е напълно естествено и оправдано, а днес, в епохата, в която въплътеният Бог върши Своето дело лично, е особено добро време да опознаеш Бог. Удовлетворяването на Бог е нещо, което се постига чрез надграждане върху основата на разбирането на Божията воля, а за да се разбере Божията воля, е необходимо човек да има известно познание за Бог. Това познание за Бог е видението, което вярващият в Него човек трябва да има; това е основата на вярата на човека в Бог. При липсата на това познание вярата на човека в Бог би съществувала в неясно състояние и би представлявала празна теория. Дори и ако такива хора са решени да следват Бог, те няма да спечелят нищо. Всички, които не спечелят нищо в този поток, ще бъдат пропъдени — всички те са „гратисчии“. […] Ако човек не може да получи видения, тогава той не може да получи новото Божие дело, а ако човек не може да се подчини на новото Божие дело, тогава той няма да може да разбере Божията воля и така познанието му за Бог няма да струва нищо. Преди човек да изпълни Божието слово, той трябва да познава Божието слово, т.е. той трябва да разбира Божията воля. Само по този начин Божието слово може да се изпълни точно и в съответствие с Божията воля. Това трябва да бъде присъщо на всички, които търсят истината, и това е процесът, през който трябва да преминат всички, които се стремят да познаят Бог. Процесът на опознаването на Божието слово е процес на опознаването на Бог и Божието дело. Следователно познаването на виденията не се отнася само до познанието на човешката природа на въплътения Бог, но също така включва познаване на Божието слово и дело. От Божието слово хората започват да разбират Божията воля и от Божието дело те започват да разбират Божия нрав и какво е Бог. Вярата в Бог е първата стъпка към познаването на Бог. Процесът на развитие от тази първоначална вяра в Бог до най-дълбоката вяра в Него е процесът на опознаването на Бог, процесът на преживяването на Божието дело. Ако вярваш в Бог единствено, за да вярваш в Него, а не за да Го опознаеш, тогава няма истинност в твоята вяра и тя не може да се пречисти — в това няма съмнение. Ако по време на процеса, чрез който човек преживява Божието дело, той постепенно опознае Бог, неговият нрав постепенно ще се промени и вярата му ще става все по-истинска. По този начин, когато човек постигне успех в своята вяра в Бог, той напълно ще спечели Бог. Причината, поради която Бог положи толкова големи усилия, за да се въплъти за втори път и да извърши Своето дело лично, беше за да може човек да Го познае и да Го види. Познаването на Бог^[а] е крайният резултат, който трябва да бъде постигнат при приключването на Божието дело, и това е последното изискване, което Бог има към човечеството. Причината, поради която Той прави това, е в името на последното Му свидетелство — Той върши това дело, за да може човек окончателно и напълно да се обърне към Него. Човек може да започне да обича Бог само като Го опознае, а за да обича Бог, той трябва да Го познава. Без значение по какъв начин търси или какво се стреми да спечели, той трябва да може да постигне познание за Бог. Само по този начин човек може да удовлетвори Божието сърце. Само чрез познаването на Бог човек може да има истинска вяра в Него и само чрез познаването на Бог може истински да се бои от Него и да Му се подчинява. Хората, които не познават Бог, никога няма да стигнат до истинско подчинение към Бог и страх от Него. Познаването на Бог включва познаване на Неговия нрав, разбиране на Неговата воля и знание какво е Той. Но който и аспект да опознае човек, всеки един изисква от него да плати цена и изисква волята да се подчини, без което никой няма да може да продължи следването докрай.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Само онези, които познават Бог, могат да свидетелстват за Него“)

Забележка:

а. Оригиналният текст гласи: „Делото на познаването на Бог“.

460. Резултатите от урока по опознаването на Бог не могат да бъдат постигнати за един или два дни: човек трябва да натрупа опит, да претърпи страдание и да постигне истинско подчинение. На първо място, като започне от делото и словата на Бог. Наложително е да разбереш какво е включено в познаването на Бог, как да постигнеш това познание и как да видиш Бог в твоите преживявания. Това е, което всеки един трябва да направи, когато все още не познава Бог. Никой не може да разбере Божието дело и слова незабавно и никой не може да постигне познание за целостта на Бог за кратко време. Има един необходим процес на опитност, без който никой не би могъл да познае Бог или да Го следва искрено. Колкото повече работа върши Бог, толкова повече човек Го познава. Колкото повече Божието дело се противопоставя на човешките представи, толкова повече човешкото познание за Него се обновява и задълбочава. Ако Божието дело трябваше завинаги да остане фиксирано и неизменно, тогава човекът би имал само слабо познание за Бог. Трябва да познавате кристално ясно виденията за стореното от Бог в Епохата на закона, в Епохата на благодатта и за това, което Той върши в Епохата на царството, във времето от сътворението на света до днес. Трябва да познавате Божието дело.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Само онези, които познават Бог, могат да свидетелстват за Него“)

461. Докато следваше Исус, Петър си създаде много преценки за Него и винаги съдеше за Него от своята гледна точка. Въпреки че Петър притежаваше някакво разбиране за Духа, то не беше напълно ясно, поради което той каза: „Трябва да следвам този, който е изпратен от Небесния Отец. Трябва да призная този, който е избран от Светия Дух“. Той не разбираше нещата, които вършеше Исус, и му липсваше яснота за тях. Петър вече бе следвал Исус от известно време, когато интересът му към делата и думите на Исус започна да нараства, както и интересът му към Самия Исус. Той започна да усеща, че Исус поражда любов и вдъхва уважение; харесваше му да общува с Исус, да бъде близо до Него и да слуша думите Му, които удовлетворяваха нуждите му и му помагаха. Докато следваше Исус, Петър наблюдаваше и взимаше присърце всичко в живота Му: Неговите дела, думи, движения и изрази. Той придоби дълбокото разбиране, че Исус не е като обикновените хора. Въпреки че човешкият Му облик бе изключително обикновен, Исус беше изпълнен с любов, състрадание и толерантност към хората. Всичко, което Той правеше или казваше, помагаше изключително много на другите, и Петър успя да види и да придобие от Исус неща, които никога не бе виждал и никога не бе притежавал. Видя, че макар и Исус да не притежаваше нито висок ръст, нито необичайна човешка същност, в него имаше нещо наистина необикновено и изключително. И въпреки че Петър не можеше напълно да го обясни, той виждаше, че Исус действа различно от всеки друг, тъй като нещата, които правеше, напълно се различаваха от онова, което вършеха обикновените хора. От момента на първия му досег с Исус, Петър осъзна, че характерът Му бе различен от този на обикновения човек. Той винаги действаше уверено и без да бърза, никога не преувеличаваше, нито омаловажаваше значението на даден предмет и водеше такъв начин на живот, който разкриваше едновременно нормален и достоен за възхищение характер. В разговорите Исус винаги говореше просто и предразполагащо, общуваше по весел, но спокоен начин — и все пак, докато вършеше делото Си, Той никога не губеше достойнство. Петър видя, че Исус понякога бе необщителен, а друг път говореше непрекъснато. Понякога Той беше толкова щастлив, че приличаше на подскачащ игрив гълъб, а друг път беше толкова тъжен, че изобщо не говореше и изглеждаше обременен от мъка, сякаш бе някоя изхабена и уморена майка. Понякога бе изпълнен с гняв, като смел войник, който се втурва да убие врага, а понякога дори наподобяваше ръмжащ лъв. Понякога Той се смееше, а друг път се молеше и плачеше. Независимо как се държеше Исус, в душата на Петър растяха безгранична любов и уважение към Него. Смехът на Исус го изпълваше с радост, тъгата Му го потапяше в скръб, гневът Му го плашеше, а Неговото милосърдие, прошка и строгите изисквания, които Той поставяше към хората, накараха Петър наистина да Го обикне и породиха у него истински страх от Исус и силен копнеж по Него. Петър, разбира се, стигна до осъзнаването на всичко това постепенно, след като бе живял заедно с Исус в продължение на няколко години.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Как Петър опозна Исус“)

462. Ако искаш да познаваш Бог, да Го познаваш истински, да Го разбереш истински, не се ограничавай само до трите етапа на Божието дело или до разкази за делата, които Той е извършил в миналото. Ако се опитваш да Го опознаеш по този начин, ограничаваш Бог, поставяш Му предел. Виждаш Бог като нещо много малко. Как ще се отрази това на хората? Никога няма да си способен да опознаеш чудесната природа и върховенството на Бог, нито Неговата сила и всемогъщество, нито обхвата на Неговата власт. Такова разбиране ще окаже влияние върху способността ти да приемеш факта, че Бог е Владетел на всички неща, както и върху познанието ти за истинската идентичност и статута на Бог. Тоест, ако разбирането ти за Бог е ограничено по обхват, тогава това, което можеш да получиш, също е ограничено. Затова трябва да разшириш обхвата и хоризонта си. Трябва да се стремиш да разбереш всичко това — обхвата на Божието дело, Неговото управление, Неговата власт и всички неща, които Той управлява и над които Той властва. Именно чрез тези неща трябва да разбереш делата на Бог. С такова разбиране несъзнателно ще почувстваш, че Бог ръководи, управлява и се грижи за всички неща, и ще се почувстваш като част от всички неща, като елемент от тях. Тъй като Бог осигурява всичко, приемаш и Божието управление и осигуряване. Това е факт, който никой не може да отрече.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият VIII“)

463. Колкото разбиране за Бог има в сърцата на хората, толкова място заема Той в сърцата им. Колкото голяма е степента на познаване на Бог в сърцата им, толкова голям е Той в сърцата им. Ако Богът, когото познаваш, е празен и неясен, тогава Богът, в когото вярваш, също е празен и неясен. Богът, когото познаваш, е ограничен в рамките на личния ти живот и няма нищо общо със Самия истински Бог. Затова познаването на практическите действия на Бог, познаването на реалността на Бог и Неговото всемогъщество, познаването на истинската идентичност на Самия Бог, знанието за това, което Той има, и това, което Той е, познаването на действията, които Той е проявил сред всички неща на Своето творение — тези неща са много важни за всеки човек, който се стреми към познаване на Бог. Те имат пряко отношение към това дали хората могат да навлязат в истината реалност. Ако ограничиш разбирането си за Бог само до думите, ако го ограничиш до собствените си незначителни преживявания, до това, което смяташ, че е Божията благодат, или до незначителните си свидетелства за Бог, тогава казвам, че Бог, в когото вярваш, съвсем не е Самият истински Бог. Не само това, но може да се каже и че Бог, в когото вярваш, е въображаем Бог, а не истинският Бог. Това е така, защото истинският Бог е Този, Който властва над всичко, Който ходи сред всичко, Който управлява всичко. Той е Този, Който държи в ръцете Си съдбата на цялото човечество и на всичко. Делото и действията на Бог, за които говоря, не са ограничени само до малка част от хората. Тоест те не се ограничават само до хората, които в момента Го следват. Неговите дела се проявяват сред всички неща, в оцеляването на всички неща и в законите за промяна на всички неща. Ако не можеш да видиш или разпознаеш нито едно дело на Бог сред всички неща на Неговото творение, тогава не можеш да свидетелстваш за нито едно от делата Му. Ако не можеш да свидетелстваш за Бог, ако продължаваш да говориш за малкия така наречен „Бог“, когото познаваш, за този Бог, който е ограничен до собствените ти идеи и съществува само в тесните граници на ума ти, ако продължаваш да говориш за такъв вид Бог, Бог никога няма да похвали вярата ти. Когато свидетелстваш за Бог, ако свидетелстваш само за това как се наслаждаваш на Божията благодат, как приемаш Божието дисциплиниране и Неговото порицание и как се радваш на Неговите благословии в свидетелството си за Него, това далеч не е достатъчно и дори не се доближава до удовлетворяването Му. Ако искаш да свидетелстваш за Бог по начин, който съответства на Неговата воля, да свидетелстваш за самия истински Бог, от Неговите действия трябва да прозреш какво има Бог и какво е Той. Трябва да виждаш Божията власт в Неговия контрол над всичко и да прозреш истината за това как Той се грижи за цялото човечество. Ако признаваш единствено, че ежедневната ти прехрана и нещата от първа необходимост в живота ти идват от Бог, но не виждаш истината, че Бог е взел всички неща от Своето творение, за да подсигури цялото човечество, и че като управлява всичко, Той ръководи цялото човечество, никога няма да можеш да свидетелстваш за Бог. С каква цел казвам всичко това? Правя го, за да не приемате това с лека ръка, за да не смятате погрешно, че тези теми, за които говорих, са без значение за личното ви навлизане в живота, и за да не приемате тези теми само като вид знание или доктрина. Ако слушате това, което казвам, с подобна нагласа, нищо няма да спечелите. Ще загубите тази голяма възможност да познавате Бог.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият IX“)

464. Въпреки че човек може да се задълбочи в изследванията си на науката и законите, които управляват всички неща, тези изследвания са ограничени по обхват, докато Бог контролира всичко, което за човека е неограничен контрол. Човек може да посвети целия си живот на изследване на най-малкото Божие дело, без да постигне истински резултати. Затова, ако използваш единствено знанието и това, което си научил, за да изучаваш Бог, никога няма да си способен да Го опознаеш или да Го разбереш. Но ако избереш пътя на търсене на истината и на Бог и ако гледаш към Бог с намерение да Го опознаеш, тогава един ден ще осъзнаеш, че Божиите действия и Неговата мъдрост са навсякъде, и ще разбереш защо Бог е наречен Господар на всички неща и източник на живот за всички неща. Колкото повече разбиране придобиеш, толкова по-добре ще осъзнаеш защо Бог е наречен Господар на всички неща. Всички неща и всичко, включително и ти, постоянно получават непрекъснат поток от всичко, което Бог осигурява. Ще си в състояние и ясно да почувстваш, че в този свят и сред това човечество никой друг освен Бог не би могъл да притежава способността и същността, с която Той властва, управлява и поддържа съществуването на всички неща. Когато достигнеш това разбиране, наистина ще приемеш, че Бог е твоят Бог. Когато достигнеш този момент, наистина ще си приел Бог и ще Му позволиш да бъде твой Бог и Господар. Когато си придобил такова разбиране и животът ти е достигнал такава точка, Бог вече няма да те изпитва и съди, нито ще поставя някакви изисквания към теб, защото ти ще разбираш Бог, ще познаваш сърцето Му и наистина ще си приел Бог в сърцето си.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият VIII“)

465. Хората често казват, че не е лесно да се познава Бог. Аз обаче твърдя, че познаването на Бог съвсем не е трудна задача, защото Бог често показва делата Си, за да ги види човек. Бог никога не е прекъсвал диалога Си с човечеството и никога не се е прикривал, нито е крил Себе Си от човека. Неговите мисли, идеи, слова и дела са разкрити пред човечеството. Следователно, стига човек да желае да познава Бог, той може да Го разбере и опознае чрез най-различни средства и методи. Причината, поради която човекът сляпо мисли, че Бог умишлено го избягва, че Бог умишлено Се е скрил от хората, че Бог няма намерение да позволи на човека да Го разбере и опознае, е че той не знае Кой е Бог и не желае да Го разбере. Нещо повече, човекът не се интересува от мислите, словата или делата на Създателя… Истината е, че ако човек просто използва свободното си време, за да се съсредоточи върху словата или делата на Създателя и да ги разбере, и ако обърне само малко внимание на мислите на Създателя и на гласа на Неговото сърце, за този човек няма да е трудно да разбере, че мислите, словата и делата на Създателя са явни и прозрачни. По същия начин няма да са необходими много усилия, за да осъзнаем, че Създателят е сред хората по всяко време, че Той винаги разговаря с човека и с цялото творение и че всеки ден извършва нови дела. Неговата същина и нрав се изразяват в диалога Му с човека; Неговите мисли и идеи се разкриват напълно в делата Му; Той придружава и наблюдава човечеството през цялото време. Той говори тихо на човечеството и на цялото творение със Своите безмълвни думи: „Аз съм на небето и съм сред Моето творение. Аз бдя; Аз чакам; Аз съм на твоя страна…“. Ръцете Му са топли и силни; стъпките Му са леки; гласът Му е мек и изящен; силуетът Му минава и се извива, като обгръща цялото човечество; лицето Му е красиво и нежно. Той никога не си е тръгвал, никога не е изчезвал. Ден и нощ Той е постоянен спътник на хората, Който никога не ги оставя.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият II“)

466. Когато хората не разбират Бог и не познават Неговия нрав, сърцата им никога не могат истински да се отворят за Него. Щом разберат Бог, те ще започнат да оценяват и да се наслаждават на това, което е в сърцето Му, с интерес и вяра. Когато оценяваш и се наслаждаваш на това, което е в Божието сърце, твоето сърце постепенно, малко по малко, ще се отвори за Него. Когато сърцето ти се отвори за Него, ти ще почувстваш колко срамни и презрителни са били пазарлъците ти с Бог, твоите изисквания към Бог и твоите собствени екстравагантни желания. Когато сърцето ти наистина се отвори за Бог, ще видиш, че Неговото сърце е такава безкрайна вселена и ще навлезеш в свят, който никога преди не си познавал. В този свят няма лъжа, няма измама, няма тъмнина и няма зло. Има само искреност и вярност; само светлина и правота; само праведност и доброта. Той е изпълнен с любов и грижа, изпълнен е със състрадание и великодушие и чрез него чувстваш щастието и радостта от това, че си жив. Това ще ти разкрие Бог, когато отвориш сърцето си за Него. Този безкраен свят е изпълнен с Божията мъдрост и всемогъщество; той е изпълнен и с Неговата любов и Неговата власт. Тук можеш да видиш всеки аспект на това, което Бог притежава и представлява, какво Му носи радост, защо се тревожи и защо става тъжен, защо се ядосва… Всеки един човек, който отвори сърцето си и позволи на Бог да влезе, може да види това. Бог може да влезе в сърцето ти само ако го отвориш за Него. Можеш да видиш това, което Бог притежава и представлява, и можеш да видиш какви са намеренията Му за теб само ако Той влезе в сърцето ти. По това време ти ще откриеш, че всичко, свързано с Бог, е изключително ценно, че това, което Бог притежава и представлява, е изключително достойно да бъде ценено. В сравнение с това хората, които те заобикалят, предметите и събитията в живота ти и дори твоите близки, твоят партньор и нещата, които обичаш, едва ли си струва да се споменават. Те са толкова малки и толкова нисши, че ти ще почувстваш, че никой материален обект никога повече няма да бъде в състояние да те привлече и че никой материален обект никога повече няма да бъде в състояние да те примами да платиш каквато и да е цена за него. В Божието смирение ще видиш Неговото величие и върховенство. Нещо повече, ще видиш в някое Божие дело, за което преди това си смятал, че е доста малко, Неговата безкрайна мъдрост и Неговото великодушие, и ще видиш Неговото търпение, Неговото снизхождение и разбирането, което Той проявява към теб. Това ще породи у теб преклонение пред Него. В този ден ти ще почувстваш, че човечеството живее в такъв мръсен свят, че хората до теб и нещата, които се случват в живота ти, и дори онези, които обичаш, тяхната любов към теб и тяхната така наречена закрила или загриженост за теб дори не си струва да се споменават — обичаш само Бог, най-много цениш единствено Бог. Когато този ден дойде, вярвам, че ще има хора, които ще кажат: Божията любов е толкова голяма и Неговата същина е толкова свята — в Бог няма измама, няма зло, няма завист и няма борба, а само праведност и истинност, и хората трябва да жадуват за всичко, което Бог притежава и представлява. Хората трябва да се стремят към това и да се борят за него. На каква основа е изградена способността на хората да постигнат това? Тя е изградена на основата на тяхното разбиране за Божия нрав и на тяхното разбиране за Божията същина. Така че разбирането на Божия нрав и това, което Бог притежава и представлява, е урок за цял живот за всеки човек; това е цел за цял живот, преследвана от всеки човек, който се стреми да промени своя нрав и който се стреми да познава Бог.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог III“)

467. Самият Бог е Самият Бог. Той никога няма да стане част от творението, а дори и да се присъедини към сътворените същества, изконният Божи нрав и Неговата същина няма да се променят. Следователно да познаваш Бог не е същото като да изучаваш някой предмет; да познаваш Бог не означава да анализираш нещо, нито е същото като да разбираш човек. Ако използваш своята представа или метод за изучаване на предмет или разбиране на човек, за да опознаеш Бог, никога няма да си способен да постигнеш познание за Бог. Познаването на Бог не зависи от опита или въображението и затова никога не трябва да налагаш своя опит или въображение на Бог; колкото и богати да са опитът и въображението ти, те си остават ограничени. Нещо повече, твоето въображение не отговаря на фактите, а още по-малко на истината, и е несъвместимо с истинския Божии нрав и същина. Ако разчиташ на въображението си, никога няма да успееш да разбереш Божията същина. Единственият начин е да приемеш всичко, което идва от Бог, след което постепенно да го изживееш и разбереш. Ще дойде ден, в който Бог ще те просвети, за да Го разбереш и опознаеш истински заради твоето съдействие и заради глада и жаждата ти за истината.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият II“)

468. „Страхът от Бог и отбягването на злото“ са неразривно свързани посредством безброй нишки с познаването на Бог и тази връзка е очевидна. Ако искате да достигнете до отбягване на злото, първо трябва да придобиете истински страх от Бог; ако искате да достигнете до придобиване на истински страх от Бог, първо трябва да имате истинско познаване на Бог; ако искате да достигнете до познаване на Бог, първо трябва да изживеете Божиите думи, да навлезете в реалността на Божиите думи, да изпитате Божието обуздаване и дисциплиниране, Неговото порицание и правосъдие; ако някой желае да изживее Божиите думи, първо трябва да се изправи лице в лице с тях, да се изправи лице в лице с Бог и да Го помоли да му даде възможности да изживее Божиите думи във всякакви обстановки, включващи хора, събития и предмети; ако някой желае да застане лице в лице с Бог и с Божиите думи, той първо трябва да притежава непринудено и честно сърце, готовност да приеме истината, воля да изтърпи страданието, решителност и смелост да отбегне злото, както и стремеж да стане истинско сътворено същество… По този начин, движейки се стъпка по стъпка напред, ще се приближиш още повече до Бог, сърцето ти ще стане още по-чисто, а в резултат от познаването на Бог животът ти и неговата стойност ще станат още по-значими и ще растат още по-сияйни. Докато един ден не почувстваш, че Създателят вече не е загадка, че Създателят никога не е бил скрит от теб, че Създателят никога не е криел лицето Си от теб, че Създателят съвсем не е далеч от теб, че Създателят вече не е Този, за когото непрекъснато си бленувал в мислите си, но който е бил недостижим за твоите чувства, че Той наистина те пази от всички страни, обезпечава живота ти и ръководи съдбата ти. Той не е някъде отвъд хоризонта, нито се крие високо в облаците. Той е точно до теб и те ръководи във всичко, Той е всичко, което имаш, и Той е единственото, което имаш. Такъв Бог ти позволява да Го обичаш с цялото си сърце, да се държиш за Него, да бъдеш близо до Него, да Му се възхищаваш и да се страхуваш да не Го загубиш. Вече не искаш да се отричаш от Него, да не Му се подчиняваш повече, да се отклоняваш или да се откъсваш от Него. Искаш само да се грижиш за Него, да Му се подчиняваш, да Му се отплащаш за всичко, което ти дава, и да се предадеш на Неговата власт. Вече не отказваш да те напътства, да те подкрепя, да бди над теб и да те държи до Себе Си, вече не отхвърляш онова, което Той ти е предназначил и предопределил. Искаш само да Го следваш, да бъдеш до Него в Негово присъствие. Искаш само да Го приемеш като свой единствен живот, като свой единствен Господ, като свой единствен Бог.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Предисловие“)