436. Божията същност не е само за да вярват в нея хората, а по-скоро, за да я обичат. Но много от тези, които вярват в Бог, не са способни да открият тази „тайна“. Хората нито се осмеляват да обичат Бог, нито се опитват да Го обичат. Те така и не са открили, че Бог притежава толкова много неща, които заслужават да бъдат обичани; още не са открили, че Бог е Бог, Който обича човека, и че Той е Бог, който трябва да бъде обичан от човека. Обичливостта на Бог се изразява в Неговите дела: само чрез преживяване на делата Му хората могат да открият Неговата обичливост; само в реалността могат да преживеят обичливостта на Бог; и без да я преживява и наблюдава в реалния живот, никой не може да открие Божията обичливост. Има толкова много неща, които заслужават да бъдат обичани в Бог, но без да имат досег с Него, хората са неспособни да ги открият. Може да се каже, че ако Бог не беше станал плът, хората нямаше да имат досег с Него, а ако не можеха да имат досег с Него, нямаше да могат да преживеят и делото Му — и така любовта им към Бог щеше да бъде опетнена с много лъжовности и фантазии. Любовта на хората към Бог на небето не е толкова практическа, колкото любовта към Бог на земята, тъй като познанието на хората за Бог на небето се основава на техните фантазии, а не на това, което са видели със собствените си очи и което са преживели лично. Когато Бог идва на земята, хората могат да видят Неговите практични дела и Неговата обичливост, могат да видят всичко от Неговия практичен и нормален нрав — всичко това е хиляди пъти по-практическо от познанието им за Бог на небето. Независимо колко много хората обичат Бог на небето, в тази любов няма нищо практическо и тя е изпълнена с човешки идеи. Колкото и слаба да е любовта им към Бог на земята, тя е практическа; дори и да е съвсем малко, тя все пак е практическа. Бог кара хората да Го опознаят чрез практическа работа и чрез това познание Той спечелва любовта им. Това е като с Петър: ако не беше живял с Исус, за него щеше да е невъзможно да Го обожава. Така и неговата вярност към Исус беше изградена върху досега му с Исус. Тъй като Бог иска хората да Го обикнат, Той лично е дошъл сред хората и живее заедно с тях и всичко, което Той кара хората да видят и да преживеят, е практичността на Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тези, които обичат Бог, завинаги ще живеят в Неговата светлина)

437. „Любов“, както се нарича, се отнася до обич, която е чиста и неопетнена, където използваш сърцето си, за да обичаш, да чувстваш и да проявяваш внимание. В любовта няма условия, няма бариери и няма разстояние. В любовта няма подозрение, няма измама и няма лукавство. В любовта няма сделки, нито каквито и да било примеси. Ако имаш любов, тогава няма да мамиш, да се оплакваш, да предаваш, да се бунтуваш, да изискваш или да търсиш да придобиеш нещо или да придобиеш определено количество от нещо. Ако имаш любов, тогава ти с радост ще се посветиш и с радост ще понесеш несгодите, ще Ми съответстваш и ще се отречеш от всичко, което имаш, заради Мен, като се отречеш от семейството си, от перспективите си, от младостта и брака си. В противен случай любовта ти изобщо няма да е любов, а измама и предателство! Каква любов е твоята? Истинска любов ли е? Или фалшива? От колко неща си се отказал? Колко си предложил? Колко любов получих от теб? Знаеш ли? Вашите сърца са пълни със зло, предателство и измама — тогава точно колко нечистота има във вашата любов? Вие мислите, че вече сте се отказали от достатъчно неща заради Мен; мислите, че вашата любов към Мен вече е достатъчна. Но защо тогава вашите думи и действия винаги съдържат непокорство и измама? Вие Ме следвате, но не признавате Моето слово. Това любов ли е? Вие Ме следвате, но след това Ме отхвърляте. Това любов ли е? Вие Ме следвате, но не Ми се доверявате. Това любов ли е? Вие Ме следвате, но не можете да приемете съществуването Ми. Това любов ли е? Вие Ме следвате, но не се отнасяте с Мен, както подобава на това, което Съм, и постоянно Ми създавате трудности. Това любов ли е? Вие Ме следвате, но се опитвате да Ме заблудите и да Ме измамите във всичко. Това любов ли е? Вие Ми служите, но не се ужасявате от Мен. Това любов ли е? Вие Ми се противопоставяте във всички отношения и във всички неща. Любов ли е което и да е от тези неща? Вие сте посветили много, вярно е, но никога не сте практикували това, което изисквам от вас. Може ли това да е любов? Внимателното вглеждане показва, че във вас няма и капчица любов към Мен. След толкова много години на дела и всичките тези много думи, които съм ви предоставил, колко всъщност спечелихте? Това не заслужава ли внимателен поглед назад?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Мнозина са призовани, но малцина са избрани)

438. Никой урок не е по-задълбочен от урока за любовта към Бог и може да се каже, че урокът, който хората научават през целия си живот на вяра, е да обичат Бог. Тоест, ако вярваш в Бог, трябва да обичаш Бог. Ако само вярваш в Бог, но не Го обичаш, не си постигнал познанието за Бог и никога не си обичал Бог с истинска любов, която идва от вътрешността на сърцето ти, тогава твоята вяра в Бог е напразна; ако в своята вяра в Бог не обичаш Бог, тогава живееш напразно и целият ти живот е най-низкият от всички животи. Ако през целия си живот никога не си обичал или удовлетворявал Бог, тогава какъв е смисълът да живееш? И какъв е смисълът от твоята вяра в Бог? Не е ли това загуба на усилия? Това означава, че ако хората искат да вярват в Бог и да Го обичат, те трябва да платят определена цена. Вместо външно да се стремят да действат по определен начин, те трябва да търсят истинско прозрение в дълбините на сърцата си. Ако пееш и танцуваш с голяма енергия, но не си способен да приложиш истината на практика, може ли да се каже, че обичаш Бог? Да обичаш Бог изисква да търсиш Божиите намерения във всичко, да изследваш дълбоко в себе си, когато ти се случи каквото и да било, да се опиташ да схванеш Божиите намерения и да видиш какви са те по тези въпроси, какво изисква Бог да постигнеш и как трябва да проявиш внимание към Неговите намерения. Например случва се нещо, което изисква от теб да страдаш, и тогава трябва да разбереш какво е Божието намерение и как трябва да проявиш внимание към Неговото намерение. Не трябва да удовлетворяваш себе си. Първо се откажи от себе си. Нищо не е по-жалко от плътта. Трябва да се стремиш да удовлетвориш Бог и да изпълниш дълга си. С такива мисли Бог особено ще те просветли по този въпрос и сърцето ти също ще намери утеха.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само любовта към Бог е истинска вяра в Бог)

439. Днес всички вие знаете, че вярата на човек в Бог не служи единствено за спасението на душата и плътското благополучие, нито пък за обогатяване на живота на хората чрез любов към Бог и т.н. В този смисъл, ако обичаш Бог заради плътското благополучие или моментното удоволствие, тогава, дори и накрая любовта ти към Него да достигне своя връх и да не желаеш нищо повече, тази любов, към която де стремиш, все пак е подправена и не е угодна на Бог. Тези, които използват любовта към Бог, за да обогатят скучното си съществуване и да запълнят празнотата в сърцата си, са хора, които са ламтят за удобства, а не такива, които наистина се стремят да обичат Бог. Подобна любов е принудителна, тя е стремеж към интелектуално удовлетворение и Бог няма нужда от нея. Тогава каква точно е твоята любов? Каква е причината да обичаш Бог? Колко истинска любов към Бог има в теб днес? Любовта на повечето от вас е като тази, спомената по-горе. Такава любов може само да поддържа статуквото; тя не може да е непреходна, нито да пусне корени в човека. Тя е като цвете, което цъфти и увяхва, без да дава плод. С други думи, след като веднъж си обикнал Бог по такъв начин, ако няма кой да те поведе по пътя напред, ти ще рухнеш. Ако обичаш Бог само през времето на любов към Бог, но след това нравът ти спрямо живота не се променя, тогава ще останеш под покрова на влиянието на мрака, неспособен да избягаш, и ще останеш неспособен да се освободиш от робството на Сатана и от това да си негов шут. Такива хора не могат да бъдат напълно спечелени от Бог; в крайна сметка техният дух, душа и тяло пак ще принадлежат на Сатана. В това няма никакво съмнение. Всички онези, които не могат да бъдат напълно спечелени от Бог, ще се върнат там, където са били първоначално, т.е. ще се върнат при Сатана, и ще слязат в езерото от огън и жупел, за да приемат следващата стъпка от Божието наказание. Спечелените от Бог са тези, които са се опълчили на Сатана и са избягали от неговата власт. Те със сигурност са причислени към народа на царството. Ето откъде произхожда народът на царството. Желаеш ли да станеш такъв човек? Желаеш ли да бъдеш спечелен от Бог? Желаеш ли да избягаш от властта на Сатана и да се върнеш при Бог? Сатана ли си сега или си един от народа на царството?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Каква гледна точка трябва да имат вярващите)

440. Човек винаги е живял под покривалото на влиянието на тъмнината, държан в робството на влиянието на Сатана, неспособен да избяга, и нравът му, обработен от Сатана, става все по-покварен. Може да се каже, че човек винаги е живял сред своя сатанински покварен нрав и е неспособен истински да обича Бог. При това положение, ако човек пожелае да обича Бог, той трябва да се отърве от своята самоправедност, самомнение, надменност, самонадеяност и всички подобни качества, присъщи на нрава на Сатана. В противен случай любовта му е подправена любов, сатанинска любов, и, като такава, по никакъв начин не може да получи одобрението на Бог. Без да бъде директно усъвършенстван, пречупен, скастрен, дисциплиниран, укорен и облагороден от Светия Дух, никой не може наистина да обича Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Поквареният човек е неспособен да представлява Бог)

441. Когато хората се докоснат до Бог със сърцата си, когато сърцата им са способни да се обърнат изцяло към Него, това е първата стъпка в любовта на човека към Бог. Ако искаш да обичаш Бог, първо трябва да си способен да обърнеш сърцето си към Него. Какво е да обърнеш сърцето си към Бог? Това е, когато всичко, към което се стремиш в сърцето си, е в името на това да обичаш и да спечелиш Бог. Това показва, че си обърнал сърцето си към Бог. Освен Бог и Неговите слова в сърцето ти няма почти нищо друго (семейство, богатство, съпруг, съпруга, деца и т.н.). Дори и да има, такива неща не могат да заемат сърцето ти и ти не мислиш за бъдещите си перспективи, а се стремиш единствено да обичаш Бог. В този момент ще си обърнал сърцето си изцяло към Бог. Представи си, че все още кроиш планове за себе си в сърцето си и винаги се стремиш към лична изгода, винаги мислиш: „Кога мога да отправя малка молба към Бог? Кога семейството ми ще забогатее? Как мога да си взема хубави дрехи?…“. Ако живееш в такова състояние, това показва, че сърцето ти не се е обърнало напълно към Бог. Ако в сърцето си пазиш само Божиите слова и ако си способен да се молиш на Бог и да си близо до Него по всяко време — сякаш Той е много близо до теб, сякаш Бог е в теб и ти си в Него — ако си в такова състояние, това означава, че сърцето ти е в присъствието на Бог. Ако се молиш на Бог и всеки ден ядеш и пиеш Неговите слова, винаги мислиш за делото на църквата и ако проявяваш внимание към Божиите намерения, използваш сърцето си, за да Го обичаш искрено и да удовлетворяваш Неговото сърце, тогава сърцето ти ще принадлежи на Бог. Ако сърцето ти е заето от редица други неща, то все още е заето от Сатана и не е обърнато истински към Бог. Когато нечие сърце наистина се обърне към Бог, той ще изпитва истинска, спонтанна любов към Него и ще може да показва разбиране към Божието дело. Макар да е възможно все още да има моменти на глупост и неразумност, той показва загриженост за интересите на Божия дом, за Неговото дело и за промяната на своя собствен нрав, а сърцето му е добронамерено. Някои хора все твърдят, че всичко, което правят, е за църквата, а всъщност работят за собствена изгода. Такива хора имат грешни намерения. Те са криви и измамни и повечето неща, които правят, са за тяхна лична изгода. Такива хора не се стремят към любов към Бог; сърцата им все още принадлежат на Сатана и не могат да се обърнат към Бог. Затова Бог няма как да придобие такъв човек.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Истинската любов към Бог е спонтанна)

442. Всяка стъпка от делото, което Бог върши в хората, външно изглежда като взаимодействие между хората, сякаш е породена от човешка подредба или от човешко смущение. Но зад всяка стъпка от делото и всичко, което се случва, стои облог, направен от Сатана пред Бог, и те изискват хората да останат непоколебими в свидетелството си за Бог. Например, когато Йов бе подложен на изпитание: зад кулисите Сатана направи облог с Бог и това, с което се сблъска Йов, бяха действията и смущението на хората. Зад всяка стъпка от делото, което Бог върши у вас, стои облогът на Сатана с Бог — зад това се крие битка. Например, ако си предубеден към братята и сестрите си, ще има думи, които искаш да кажеш — думи, които чувстваш, че са неприятни за Бог, но ако не ги кажеш, ще изпиташ вътрешно притеснение и в този момент ще започне битка вътре в теб: „Да говоря ли, или да не говоря?“. Това е битката. Така при всичко, с което се сблъскваш, се води битка. Когато вътре в теб се води битка, Бог върши делото Си върху теб чрез твоето действително сътрудничество и действителното ти страдание, и накрая вътрешно ще можеш да се избавиш от това, а гневът ти ще угасне по естествен начин. Това също е резултат от твоето сътрудничество с Бог. Всичко, което хората правят, изисква определено количество от кръвта на сърцето им. Без истинско страдание те не могат да удовлетворят Бог; те дори не се доближават до това да удовлетворят Бог и само бълват празни лозунги! Могат ли тези празни лозунги да удовлетворят Бог? Когато Бог и Сатана се сражават в духовния свят, как трябва да удовлетвориш Бог и как да останеш непоколебим в свидетелството си за Него? Трябва да знаеш, че всяко нещо, което ти се случва, е голямо изпитание и е момент, в който Бог има нужда да свидетелстваш. Макар че отстрани, когато се случват, тези неща може да изглеждат незначителни, те показват дали обичаш Бог, или не. Ако Го обичаш, ще можеш да останеш непоколебим в свидетелството си за Него, а ако не си практикувал любов към Бог, това показва, че не си човек, който прилага истината на практика, че си без истината и без живот, че си плява! Във всичко, което се случва на хората, Бог има нужда да останат непоколебими в свидетелството си за Него. Въпреки че в момента не ти се случва нищо съществено и не даваш силно свидетелство, всички подробности от ежедневието ти са свързани със свидетелство за Бог. Ако успееш да спечелиш възхищението на братята и сестрите си, на членовете на семейството си и на всички около теб; ако един ден невярващите дойдат и се възхитят на всичко, което правиш, и видят, че всичко, което Бог прави, е прекрасно, то това ще бъде твоето свидетелство. Въпреки че ти липсва проницателност и заложбите ти са незначителни, чрез усъвършенстването ти от Бог си способен да Го удовлетвориш и да проявиш внимание към Неговите намерения, като покажеш на останалите какво велико дело е извършил Той върху хора с най-незначителни заложби. Когато хората опознаят Бог и излязат победители пред Сатана, когато са предани на Бог в голяма степен, никой няма да има повече решителна непоколебимост от тази група хора и това е най-голямото свидетелство. Въпреки че не си способен да вършиш велики дела, ти си в състояние да удовлетвориш Бог. Другите не могат да се избавят от представите си, но ти можеш; други не могат да свидетелстват за Бог по време на действителните си преживявания, но ти можеш да използваш действителния си духовен ръст и действия, за да се отплатиш за Божията любов и да дадеш гръмко свидетелство за Него. Само това се счита за истинска любов към Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само любовта към Бог е истинска вяра в Бог)

443. Тези, които обичат Бог, обичат и истината, а колкото повече тези, които обичат истината, я прилагат на практика, толкова повече от нея имат; колкото повече я прилагат на практика, толкова повече от Божията любов имат; и колкото повече я прилагат на практика, толкова по-благословени са от Бог. Ако винаги практикуваш по този начин, Божията любов към теб постепенно ще ти даде възможност да прогледнеш, точно както Петър опозна Бог: Петър каза, че Бог не само има мъдростта да сътвори небето, земята и всички неща, но Той също така има мъдростта да извършва практическо дело върху хората. Петър каза, че Той е достоен за любовта на хората не само заради това, че е създал небето, земята и всичко останало, но и заради способността Му да създаде човека, да го спаси, да го доведе до съвършенство и да му завещае Своята любов. Също така Петър каза, че в Него има много неща, които са достойни за човешката любов. Петър каза на Исус: „Нима създаването на небето, земята и всички неща е единствената причина, поради която Ти заслужаваш любовта на хората? В Теб има още неща, които заслужават да бъдат обичани. Ти действаш и се движиш в реалния живот, Твоят Дух ме докосва отвътре, Ти ме дисциплинираш, Ти ме укоряваш — тези неща са още по-достойни за любов“. Ако искаш да видиш и да изпиташ Божията любов, трябва да напипваш и да търсиш в реалния живот и да си готов да загърбиш собствената си плът. Ти трябва да вземеш това решение. Трябва да си човек, в който има решителност, който е способен да удовлетворява Бог във всичко, без да бъде ленив или да желае насладите на плътта, като живее не за плътта, а за Бог. Може би този път не удовлетворяваш Бог, защото не разбираш Божиите намерения; следващия път дори да трябва да положиш известни усилия, трябва да удовлетвориш Него, а не плътта. Когато преживяваш по този начин, ти ще си опознал Бог. Ще видиш, че Бог може да създаде небето, земята и всички неща, че Той се е въплътил, за да могат хората да Го виждат по реален и осезаем начин и за да общува с тях по реален и осезаем начин; ще видиш, че Той може да върви сред хората и че Неговият Дух може да доведе хората до съвършенство в реалния живот; ще видиш, че всичко това им позволява да видят Неговата обичливост и да преживеят Неговото дисциплиниране, укора Му и благословиите Му. Ако винаги преживяваш по този начин, в реалния живот ще бъдеш неотделим от Бог и ако един ден връзката ти с Бог престане да бъде нормална, ти ще можеш да търпиш порицание и да се разкайваш. Когато имаш нормална връзка с Бог, никога няма да пожелаеш да Го напуснеш, а ако един ден Бог каже, че ще те изостави, ще се уплашиш и ще кажеш, че по-скоро предпочиташ да умреш, отколкото Бог да те изостави. Щом усетиш това, ще почувстваш, че не си способен да напуснеш Бог, и по този начин ще имаш основа и ще се наслаждаваш истински на Божията любов.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тези, които обичат Бог, завинаги ще живеят в Неговата светлина)

444. Колко точно обичаш Бог днес? И точно колко знаеш за всичко, което Бог е извършил върху теб? Това са уроците, които трябва да научиш. Когато Бог пристига на земята, всичко, което Той е извършил върху човека и е позволил на човек да види, има за цел човек да Го обикне и опознае истински. Това, че човекът е в състояние да страда за Бог и е успял да стигне дотук, от една страна е поради Божията любов, а от друга — поради Божието спасение; дори повече, именно заради съда и делото на наказанието, което Бог е извършил върху човека. Ако нямате съд, наказание и изпитания от Бог, и ако Бог не ви е накарал да страдате, тогава, честно казано, няма да обичате Бог истински. Колкото по-голямо е Божието дело върху човека, колкото по-голямо е човешкото страдание, толкова повече то демонстрира колко изпълнено със смисъл е Божието дело и толкова повече човешкото сърце е способно да обича Бог истински. Как се постига урокът за любовта към Бог? Без трудности и облагородяване, без болезнени изпитания — и ако при това всичко, което Бог е дарил на човека, е благодат, любяща доброта и милост — ще успееш ли да достигнеш до точката на истинска любов към Бог? От една страна по време на Божиите изпитания човек разбира недостатъците си и вижда, че е нищожен, достоен за презрение и низък, че няма нищо и е нищо; от друга страна по време на изпитанията Бог нагласява някои среди за човека, така че в тях човекът да може по-добре да преживее обичливостта на Бог. Въпреки че болката е голяма и понякога непреодолима — дори достигаща нивото на съкрушителна скръб — след като я е изпитал, човек вижда колко обичливо е Божието дело в него и само на тази основа в човека се ражда истинската любов към Бог. Днес човекът вижда, че само с благодатта, любящата доброта и милостта на Бог той не е в състояние истински да опознае себе си, а още по-малко е в състояние да опознае същината на човека, и че само чрез правосъдието и облагородяването на Бог, и в самия процес на облагородяване човек може да разбере недостатъците си и да осъзнае, че няма нищо. По този начин любовта на човека към Бог се изгражда на основата на облагородяването и съда на Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само чрез преживяването на болезнени изпитания можеш да опознаеш Божията обичливост)

445. Днес повечето хора нямат това познание. Те вярват, че страданието няма стойност и че светът ги отхвърля, че семейният им живот е проблемен, че Бог не ги счита за угодни и че перспективите им са мрачни. Някои хора дори искат да умрат, когато страдат до определена степен. Това не е истинска любов към Бог; такива хора са страхливци, нямат постоянство, безхарактерни и безсилни са! Бог копнее човекът да Го обича, но колкото повече човек Го обича, толкова по-големи са страданията му, и колкото повече Го обича, толкова по-големи са изпитанията му. Ако Го обичаш, тогава ще те сполети всякакъв вид страдание, а ако не Го обичаш, тогава вероятно при теб всичко ще върви гладко и всичко около теб ще е спокойно. Когато обичаш Бог, винаги ще ти се струва, че много неща около теб са непреодолими. И тъй като духовният ти ръст е твърде малък, ще бъдеш облагороден и ще си неспособен да удовлетвориш Бог — винаги ще чувстваш, че Божиите намерения са твърде възвишени, че са извън обсега на човека. Поради всичко това ще бъдеш облагороден — тъй като в теб има много слабости и в много отношения си неспособен да удовлетвориш Божиите намерения, ще бъдеш вътрешно облагороден. И все пак трябва ясно да разберете, че пречистването се постига само чрез облагородяване. Затова през тези последни дни трябва да свидетелствате за Бог. Колкото и да е голямо страданието ви, трябва да вървите до самия край и дори до последния си дъх трябва да сте предани на Бог и да се оставяте на устроеното от Бог; само това е истинска любов към Бог и само това е силно и отекващо свидетелство. Когато си изкушаван от Сатана, трябва да кажеш: „Сърцето ми принадлежи на Бог и Бог вече ме спечели. Аз не мога да удовлетворя теб — трябва да удовлетворя Бог правилно“. Колкото повече удовлетворяваш Бог, толкова повече Бог ще те благославя и толкова по-силно ще става твоето желание да обичаш Бог; също така ще имаш вяра и решимост и ще чувстваш, че един живот, изживян в любов към Бог, е най-ценният и смислен живот. Може да се каже, че щом обикнеш Бог, ще бъдеш освободен от скръб. Въпреки че има моменти, когато плътта ти е слаба и имаш много реални трудности, ако през тези моменти наистина се уповаваш на Бог, ще бъдеш утешен и ще се чувстваш спокоен и подкрепен в духа си. По този начин ще можеш да преодолееш много ситуации и няма да се оплакваш от Бог заради страданието, което понасяш. Вместо това ще искаш да пееш химни, да танцуваш и да се молиш, да се събираш и да общуваш, и да мислиш за Бог, и ще чувстваш, че всички хора, събития и неща около теб, които Бог е устроил, са подходящи. Ако не обичаш Бог, всичко, което погледнеш, няма да ти бъде по вкуса и нищо няма да е приятно за очите ти; няма да имаш освобождение и ще бъдеш потиснат в духа си, и винаги ще таиш оплаквания от Бог, и винаги ще чувстваш, че страданието, което понасяш, е твърде голямо и че си бил твърде много онеправдан. Ако не се стремиш заради щастие, а за да удовлетвориш Бог и да не бъдеш обвиняван от Сатана, тогава този стремеж ще ти даде голямо желание да обичаш Бог. Когато си способен да практикуваш всичко, което е изречено от Бог, и всичко, което правиш, може да удовлетвори Бог, това се нарича да притежаваш реалност. Да се стремиш към удовлетворяването на Бог означава да използваш своето боголюбиво сърце, за да прилагаш Неговите слова на практика. Без значение кога, ти винаги имаш боголюбиво сърце в себе си, дори когато другите са без сили, и копнееш и мислиш за Бог дълбоко в себе си. Това е истински духовен ръст.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само чрез преживяването на болезнени изпитания можеш да опознаеш Божията обичливост)

446. Именно по време на мъчителното облагородяване човек най-лесно може да попадне под влиянието на Сатана, така че как трябва да обичаш Бог по време на такова облагородяване? Трябва да призовеш решимостта си, да положиш сърцето си пред Бог и да Му посветиш времето, което ти остава. Независимо от това как Бог те облагородява, трябва да можеш да прилагаш истината на практика, за да удовлетвориш Божиите намерения, и трябва да се заемеш да търсиш Бог и да търсиш общение. В такива моменти колкото си по-пасивен, толкова по-лесно ще станеш негативен и толкова по-лесно ще се откажеш. Когато е необходимо да изпълняваш функцията си, макар и да не я изпълняваш добре, правиш всичко по силите си и го правиш, като използваш единствено боголюбивото си сърце; независимо от това какво казват другите — независимо дали казват, че си се справил добре, или че си се справил зле — общо взето намеренията ти са правилни и не си самоправеден, защото действаш в името на Бог. Когато другите те разбират погрешно, си способен да се помолиш на Бог и да кажеш: „Боже! Не искам другите да ми покажат търпение или да се отнасят добре с мен, нито да ме разбират или одобряват. Моля се само да мога да Те обичам в сърцето си, да съм спокоен в сърцето си и съвестта ми да е чиста. Не искам другите да ме хвалят или да ме уважават; стремя се само да Те удовлетворя от сърце. Изпълнявам функцията си, като правя всичко по силите си. Макар да съм глупав, с ниска заложба и сляп, знам, че Ти си прекрасен, и съм готов да Ти посветя всичко, което имам“. Щом се помолиш така, боголюбивото ти сърце се появява и ти се чувстваш много по-спокоен в сърцето си. Това се разбира под практикуване на любов към Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само като преживее облагородяване, човек може да притежава истинска любов)

447. Как трябва човек да обича Бог по време на облагородяването? Като използваш решимостта да обичаш Бог, за да приемеш Неговото облагородяване: по време на облагородяването ти се измъчваш отвътре, сякаш нож пробожда сърцето ти, но си готов да удовлетвориш Бог, като използваш своето боголюбиво сърце, а не искаш да се грижиш за плътта. Това се разбира под практикуване на любов към Бог. Боли те отвътре и страданието ти е достигнало определен предел, но все още си готов да застанеш пред Бог и да се молиш, като изричаш: „Боже! Не мога да Те оставя. Въпреки че в мен има тъмнина, искам да Те удовлетворя; Ти познаваш сърцето ми и дано вработиш повече от любовта Си в мен“. Това е практикуване по време на облагородяване. Ако използваш боголюбиво сърце като основа, облагородяването може да те доближи до Бог и да те направи по-близък с Него. Тъй като вярваш в Бог, трябва да отдадеш сърцето си пред Бог. Ако принесеш и положиш сърцето си пред Бог, тогава по време на облагородяването със сигурност няма да се отречеш от Бог или да Го оставиш. По този начин връзката ти с Бог ще става все по-близка и по-нормална, а общението ти с Бог — все по-често. Ако винаги практикуваш по този начин, ще прекарваш повече време в Божията светлина и повече време под напътствието на Неговите слова. Освен това ще настъпват все повече промени в нрава ти, а знанията ти ще се увеличават с всеки изминал ден. Когато дойде денят, в който внезапно те споходят Божиите изпитания, не само ще можеш да застанеш на страната на Бог, но и ще можеш да свидетелстваш за Бог. Тогава ще бъдеш като Йов и като Петър. Когато си свидетелствал за Бог, това ще означава, че си човек, който Го обича истински, човек, който с радост ще даде живота си за Него, и че си Божи свидетел и човек, когото Бог обича. Любовта, която е преживяла облагородяване, е силна, а не крехка. Независимо от това кога и как Бог те подлага на Своите изпитания, ти си способен да пренебрегнеш собствения си живот, с радост да отхвърлиш всичко заради Бог и с радост да понесеш всичко заради Бог — така любовта ти ще бъде чиста, а вярата ти ще има реалност. Едва тогава ще бъдеш човек, който наистина е обичан от Бог и който наистина е доведен до съвършенство от Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само като преживее облагородяване, човек може да притежава истинска любов)

448. Бог наказва и съди човека, защото това се изисква от Неговото дело и — нещо повече — защото е необходимо на човека. Човекът трябва да бъде наказван и съден и само тогава може да постигне любов към Бог. Днес вие сте напълно убедени, но когато се сблъскате с най-малкия неуспех, вие сте в беда. Вашият духовен ръст все още е твърде малък и трябва да изпитате още от това наказание и този съд, за да постигнете по-дълбоко познание. Днес вашите сърца са малко или много богобоязливи донякъде и вие се страхувате от Него, и знаете, че Той е истинският Бог, но не изпитвате голяма любов към Него, а още по-малко сте постигнали чиста любов. Знанията ви са твърде повърхностни и все още нямате духовен ръст. Когато наистина се сблъскате с някоя среда, вие все още не сте свидетелствали, имате твърде малко положително навлизане и нямате представа как да практикувате. Повечето хора са негативни и пасивни. Те само тайно обичат Бог в сърцата си, но нямат начин да практикуват, нито пък са наясно какви са целите им. Онези, които са доведени до съвършенство, не само притежават нормална човешка природа, но и истини, които надхвърлят мерките на съвестта, които са по-високи от стандартите на съвестта. Те не само използват своята съвест, за да се отплатят за Божията любов, но нещо повече — те са познали Бог и са видели, че Бог е обичлив и е достоен за човешката любов, че у Бог има толкова много, което може да бъде обичано, и че човек не може да не Го обича! Любовта към Бог на онези, които са доведени до съвършенство, има за цел да осъществи тяхната собствена решимост. Тяхната любов е спонтанна, любов, която не иска нищо в замяна и която не е сделка. Те обичат Бог единствено заради познанието си за Него. Такива хора не се интересуват дали Бог им дава благодат и не им е необходимо нищо повече от това да задоволят Бог. Те не водят преговори с с Бог и не измерват любовта си към Него по съвест: „Ти си ми дал и в замяна на това аз Те обичам; ако не ми дадеш, аз нямам нищо за Теб в замяна“. Онези, които са доведени до съвършенство, винаги вярват в следното: „Бог е Създателят и Той извършва това дело върху нас. Тъй като имам тази възможност, условие и подготвеност да бъда доведен до съвършенство, моят стремеж трябва да бъде да живея смислен живот и да удовлетворявам Бог“.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Преживяванията на Петър: познанието му за наказанието и съда)

449. През живота си Петър преживя облагородяване стотици пъти и претърпя много болезнено каляване. Това облагородяване се превръща в основа на върховната му любов към Бог и в най-значимия опит в целия му живот. Това, че е успял да придобие върховна любов към Бог, се дължи в известен смисъл на решимостта му да обича Бог; по-важното е обаче, че се дължи на облагородяването и страданието, през които премина. Това страдание се превърна в негов пътеводител по пътя на любовта към Бог и в най-запомнящото се нещо за него. Ако хората не преминат през болката на облагородяването, когато обичат Бог, тяхната любов е пълна с поквара и лични предпочитания; такава любов е изпълнена с идеите на Сатана и по същество е неспособна да удовлетвори Божиите намерения. Решителността да обичаш Бог не се равнява на истинската любов към Бог. Дори ако всичко, за което мислят в сърцето си, е в полза на това да обичат и удовлетворяват Бог — изглежда лишено от всякакви човешки идеи, сякаш всичко това е в името на Бог — когато такова практикуване на любовта към Бог е представено пред Него, Той не го одобрява и не го благославя. Дори хората да разбираха и да опознаваха напълно всички истини, не би могло да се каже, че това е признак за любов към Бог, не би могло да се каже, че тези хора имат реалността да обичат Бог. Въпреки че са разбрали много истини, без да са преминали през облагородяване, хората не са способни да приложат тези истини на практика; само по време на облагородяване хората могат да разберат истинското значение на тези истини и само тогава могат истински да оценят дълбокия им смисъл. В този момент, когато практикуват тези истини, те могат да го направят точно и в съответствие с Божиите намерения; при практикуването им в този момент собствените им идеи са избледнели, покварата им е намалена и човешките им чувства са отслабени. Само в този момент практиката им е истинско проявление на любовта към Бог. Ефектът на истината за любовта към Бог не се постига с изговорено знание или вътрешно желание, нито може да се постигне просто чрез разбиране на тази истина. Изисква се хората да платят определена цена, да преминат през много болка по време на облагородяването и едва тогава любовта им ще стане чиста и ще е в съответствие с Божиите намерения.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само като преживее облагородяване, човек може да притежава истинска любов)

450. Към края на живота си, след като беше доведен до съвършенство, Петър каза: „Боже! Ако живея още няколко години, бих желал да постигна по-чиста и по-дълбока любов към Теб“. Когато щеше да бъде прикован на кръста, в сърцето си той се помоли: „Боже! Твоето време вече настъпи; времето, което Ти си подготвил за мен, настъпи. Трябва да бъда разпнат за Теб, трябва да свидетелствам за Теб и се надявам, че моята любов може да удовлетвори Твоите изисквания и че може да стане по-чиста. Да мога днес да умра за Теб и да бъда прикован на кръста за Теб ме кара да се чувствам утешен и спокоен, защото мога да бъда разпнат за Теб и да удовлетворя Твоите желания. Да се отдам на Теб и да Ти принеса живота си ме удовлетворява напълно. Боже! Ти си толкова обичлив! Ако ми позволиш да живея, аз още по-силно ще желая да Те обичам. Докато съм жив, ще Те обичам. Искам да Те обичам по-дълбоко. Ти ме съдиш, наказваш ме и ме изпитваш, защото не съм праведен, защото съм съгрешил. И Твоят праведен нрав става все по-очевиден за мен. Това е благословия за мен, защото мога да Те обичам по-дълбоко. Готов съм да Те обичам така, дори ако Ти не ме обичаш. Готов съм да видя Твоя праведен нрав, защото това ме прави по-способен да изживея живот, в който има смисъл. Винаги чувствам, че животът ми сега е по-смислен, защото съм разпнат заради Теб и има смисъл в това да умра заради Теб. И все пак не се чувствам удовлетворен, защото знам твърде малко за Теб, знам, че не мога изцяло да изпълня Твоите желания и съм Ти се отблагодарил с твърде малко. В живота си не съм успял напълно да Ти се отплатя; далеч съм от това. Сега, когато поглеждам назад, се чувствам толкова задължен към Теб и имам само този момент, за да компенсирам всичките си грешки и цялата любов, за която не съм Ти се отплатил“.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Преживяванията на Петър: познанието му за наказанието и съда)

451. Всички хора трябва да се стремят да изживеят смислен живот и да не се задоволяват със сегашните си обстоятелства. Трябва да изживеят образа на Петър и трябва да притежават неговото познание и преживяване. Трябва да се стремят към по-висши и по-дълбоки неща. Трябва да се стремят към по-дълбока и по-чиста любов към Бог и към живот, който има стойност и смисъл. Само това е живот; само тогава те ще бъдат същите като Петър. Трябва да се съсредоточиш върху инициативното навлизане от положителна страна и не бива да си негативен и да си позволяваш да отстъпваш назад, защото се задоволяваш с временното удобство, като в същото време пренебрегваш по-дълбоки, по-подробни и по-практични истини. Трябва да притежаваш практическа любов и трябва да намериш всички възможни начини да се освободиш от този упадъчен, безгрижен живот, който по нищо не се различава от този на животните. Трябва да живееш живот, който има смисъл, живот, който има стойност, и не трябва да се заблуждаваш или да се отнасяш към своя живот като към играчка, с която да си играеш. За всеки, който има решимост и обича Бог, няма недостижими истини и няма справедливост, за която да не може да остане непоколебим. Как трябва да изживееш живота си? Как трябва да обичаш Бог и да използваш тази любов, за да удовлетвориш намеренията Му? Няма по-важен въпрос в живота ти. Преди всичко ти трябва да имаш този вид решимост и постоянство и да не бъдеш безгръбначен слабак. Трябва да се научиш как да преживяваш смислен живот и да преживяваш смислени истини, и не бива да се отнасяш към себе си толкова нехайно. Без да го осъзнаваш, животът ти ще премине покрай теб. След това ще имаш ли все още този вид възможност да обичаш Бог? Може ли човек да обича Бог, когато е мъртъв? Трябва да имаш същата решимост и съвест като Петър; трябва да живееш смислен живот, а не да се залъгваш. Като човешко същество и като човек, който се стреми към Бог, ти трябва да обмисляш живота си и да подхождаш към него внимателно — като обмисляш как да се принесеш на Бог, как да имаш по-смислена вяра в Бог и как, след като обичаш Бог, да Го обичаш по начин, който е по-чист, по-красив и по-добър.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Преживяванията на Петър: познанието му за наказанието и съда)

452. Ако хората искат да обичат Бог, те трябва да преживеят Божията обичливост и да видят Божията обичливост; само тогава в тях може да се събуди боголюбиво сърце и сърце, което предано отдава всичко на Бог. Бог не кара хората да Го обичат чрез думи или чрез фантазиите си и не ги принуждава да Го обичат. Вместо това Той ги оставя да Го обичат по своя собствена воля и им позволява да видят Неговата обичливост в делото и словата Му — тогава в тях се заражда любовта към Бог. Само по този начин хората могат наистина да свидетелстват за Бог. Хората не обичат Бог, защото други са ги подтикнали да го правят, и това не е моментен емоционален импулс. Те обичат Бог, защото са видели Неговата обичливост, защото са видели, че в Него има толкова много неща, които са достойни за любовта на хората, защото са видели Божието спасение, мъдрост и чудни дела — и в резултат на това истински хвалят Бог, истински копнеят за Него и в тях се пробужда такава страст, че те не биха могли да оцелеят, ако не спечелят Бог. Причината, поради която тези, които наистина свидетелстват за Бог, са способни да го направят толкова гръмко, е, че тяхното свидетелство почива на основата на истинското познание и истинския копнеж за Бог. Такова свидетелство не е плод на емоционален импулс, а това става според познанието на тези хора за Бог и Неговия нрав. Тъй като са опознали Бог, те чувстват, че непременно трябва да свидетелстват за Бог и да накарат всички, които копнеят за Бог, да Го опознаят и да осъзнаят Божията обичливост и Неговата практичност. Подобно на любовта на хората към Бог, тяхното свидетелство е спонтанно; в него има реалност, то има реално значение и стойност. То не е пасивно, празно и безсмислено. Причината, поради която се казва, че само тези, които наистина обичат Бог, имат най-голяма стойност и смисъл в живота си и истински вярват в Бог, е, че тези хора могат да живеят в Божията светлина и могат да живеят за Божието дело и управление. Защото те не живеят в тъмнина, а в светлина; не живеят безсмислен живот, а живот, който е благословен от Бог. Само тези, които обичат Бог, могат да свидетелстват за Бог, само те са Божии свидетели, само те са благословени от Бог и само те могат да наследят Божиите обещания. Тези, които обичат Бог, са Божии довереници; те са възлюбени от Бог хора и могат да се наслаждават на благословии заедно с Бог. Само такива хора ще живеят навеки и само те ще живеят завинаги под Божията грижа и закрила. Бог е Бог, Когото хората трябва да обичат, и Той е достоен за любовта на всички хора, но не всички хора са способни да обичат Бог и не всички хора могат да свидетелстват за Бог и да царуват заедно с Бог. Тъй като могат да свидетелстват за Бог и да посвещават всичките си усилия на Божието дело, тези, които наистина обичат Бог, могат да ходят навсякъде под небесата, без никой да се осмели да им се противопостави, и могат да царуват над земята и да властват над целия Божи народ. Тези хора са се събрали от цял свят. Те са хора от цял свят, които говорят различни езици и имат различен цвят на кожата, но значимостта на тяхното съществуване е същата; всички те имат боголюбиво сърце, всички те притежават еднакво свидетелство, имат една и съща решимост и едно и също желание. Тези, които обичат Бог, могат да ходят свободно по целия свят, а тези, които свидетелстват за Бог, могат да пътуват из цялата вселена. Тези хора са възлюбени от Бог, те са благословени от Бог и завинаги ще живеят в Неговата светлина.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тези, които обичат Бог, завинаги ще живеят в Неговата светлина)