Човекът има известно разбиране за днешното дело, както и бъдещото дело, но не разбира точно каква ще бъде крайната цел, в която ще навлезе човечеството. Бидейки сътворено същество, човекът трябва да изпълнява своя дълг на сътворено същество. Човекът трябва да следва Бог във всичко, което Той върши. Трябва да действате по начина, по който ви кажа. Ти не можеш да управляваш нещата сам и нямаш власт над себе си. Всичко трябва да бъде оставено на Божията милост и всичко се намира в Неговите ръце. Ако в делото Си Бог предоставяше изход на човека, прекрасна крайна цел, преди да му е дошло времето, и ако Бог използваше това, за да примами човека и да го накара да Го следва — ако Той беше сключил сделка с човека — то това нямаше да е завоевание, нито пък дело за живота на човека. Ако Бог използваше изхода на човека, за да го контролира и да придобие сърцето му, то така Той нямаше да усъвършенства човека, нито щеше да може да го спечели, а щеше да използва крайната му цел, за да го контролира. Човекът не се интересува от нищо друго толкова, колкото от бъдещия си изход, от окончателната си крайна цел и от това дали има нещо добро, на което да се надява. Ако по време на делото на завоюването на човека беше дадена красива надежда и ако преди завоюването на човека беше дадена подходяща крайна цел, към която да се стреми, тогава не само че завоюването на човека нямаше да постигне своя ефект, но това щеше да повлияе и на ефекта от самото дело на завоюването. Иначе казано, делото на завоюването постига своя ефект, като лишава човека от неговата съдба и перспективи, и съди и наказва непокорния му нрав. То не се постига чрез сключване на сделка с човека, тоест чрез даване на благословии и благодат на човека, а посредством отнемане на „свободата“ му и изкореняване на изгледите му за бъдещето и по този начин се разбира колко е предан. Това е същността на делото на завоюването. Ако в самото начало на човека беше дадена красива надежда, а делото на наказанието и съдът се извършваше след това, тогава човекът щеше да приеме това наказание и този съд въз основа на това, че има изгледи за бъдещето и в крайна сметка нямаше да се постигне безусловно покорство и поклонение пред Създателя от всички Негови сътворени същества. Щеше да има само сляпо, невежо покорство или пък човекът сляпо щеше да предявява искания към Бог и щеше да бъде невъзможно да се завоюва напълно човешкото сърце. Следователно би било невъзможно едно такова дело на завоюване да придобие човека, камо ли човекът да свидетелства за Бог. Такива сътворени същества не биха били в състояние да изпълняват своя дълг и само биха сключвали сделки с Бог. Това не би било завоюване, а милост и благословение. Най-голямата трудност за човека е, че той винаги мисли за своята участ и изгледи за бъдещето и ги идолизира. Човек се стреми към Бог заради участта и изгледите си за бъдещето. Той не се покланя на Бог заради любовта си към Него. И така, при завоюването на човека трябва да се вземат мерки срещу неговия егоизъм, алчност и нещата, които най-много пречат на поклонението му пред Бог. По този начин се осъществява завоюването на човека. В резултат на това в първите етапи от завоюването на човека е необходимо първо да се изчистят най-необузданите му амбиции и най-пагубните му слабости, така че да се разкрие боголюбивото му сърце, да се променят познанията му за човешкото битие, представата му за Бог и смисълът на неговото съществуване. По този начин боголюбивото сърце на човека става чисто, тоест сърцето на човека се завоюва. Но в Своето отношение към всички сътворени същества Бог не завоюва заради самото завоюване, а по-скоро, за да спечели човека, заради собствената Си слава и за да възстанови най-ранното, изначално подобие на човека. Ако Той завоюваше само заради самото завоюване, то значението на делото на завоюването на човека щеше да се обезсмисли. С други думи, ако Бог само бе завоювал човека, а след това си беше измил ръцете и не обръщаше внимание на живота или смъртта на човека, то това не би било управление на човечеството, нито би било заради неговото спасение. Единствено придобиването на човека след неговото завоюване и отвеждането му до една прекрасна крайна цел накрая са в основата на цялото дело на спасението и само това постига целта на спасението на човека. С други думи, пристигането на човека в прекрасната крайна цел и навлизането му в покой са единствените представи за бъдещето, които трябва да имат всички сътворени същества, и делото, което трябва да бъде извършено от Създателя. Ако човекът трябваше да свърши това дело, то щеше да е твърде ограничено: би могло да отведе човека до определена точка, но не и до вечната му крайна цел. Човекът не е в състояние да решава съдбата си, а още по-малко е в състояние да подсигури своите перспективи и бъдещата си крайна цел. Делото, което Бог върши, обаче е различно. Тъй като Той създаде човека, Той го води; тъй като Той спасява човека, Той ще го спаси напълно и ще го спечели напълно; тъй като Той води човека, Той ще го отведе до правилната му крайна цел; и тъй като Той създаде човека и го управлява, Той трябва да поеме отговорността за неговата съдба и изгледите за бъдещето му. Именно това е делото, което Създателят извършва. Макар че делото на завоюването се постига чрез изкореняване на изгледите за бъдещето на човека, в крайна сметка човекът трябва да бъде доведен до правилната крайна цел, приготвена за него от Бог. Именно понеже Бог оформя човека, човекът има крайна цел и съдбата му е подсигурена. Подобаващата крайна цел, за която се говори тук, не се отнася до вече изкоренените надежди и изгледи за бъдещето на човека; това са две различни неща. Онова, на което човекът се надява и към което се стреми, са нещата, за които копнее по време на преследването на екстравагантните желания на плътта, а не полагащата се на човека крайна цел. Междувременно това, което Бог е приготвил за човека, са благословията и обещанието, които му се полагат, след като е бил пречистен, които Бог е приготвил за човека след сътворяването на света и които не са опетнени от изборите, представите, въображението или плътта на човека. Тази крайна цел не е подготвена за един конкретен човек, а е мястото за покой на цялото човечество. И така, това е най-подходящата крайна цел за човечеството.

Създателят възнамерява да организира всички сътворени същества. Каквото и да прави Той, не бива да се опитваш да избягаш от това — трябва да Му се подчиниш и да не се бунтуваш срещу Него. Когато делото, което Той върши, в крайна сметка постигне Неговите цели, Той ще спечели слава. Защо днес не се говори за това, че си потомък на Моав или потомство на големия червен змей, не се говори за избраници, а само за сътворени същества? Това беше първоначалното обозначаване на човека, неговата първоначална идентичност — тази на сътворено същество. Наименованията се променят само защото периодите и фазите на делото са различни; всъщност човекът е обикновено сътворено същество. Всички сътворени същества, независимо дали са най-светите или най-порочните, трябва да изпълняват дълга си на сътворено същество. Когато Бог извършва делото на завоюването, Той не те контролира, като използва твоите изгледи за бъдещето, участ или крайна цел. Това в общи линии е ненужно. Целта на делото на завоюването е човекът да бъде накаран да изпълнява своя дълг на сътворено същество, да се покланя на Създателя, и едва тогава той ще може да навлезе в прекрасната си крайна цел. Съдбата на човека е в Божиите ръце. Ти не си способен да се контролираш. Дори човек винаги да се суети и занимава със себе си, той остава неспособен да се контролира. Ако ти знаеше какво те очаква в бъдеще, ако можеше да контролираш собствената си съдба, щеше ли още да се наричаш сътворено същество? Накратко, независимо от начина, по който Бог върши делото Си, цялото Му дело е заради човечеството. Точно както небесата, земята и всички неща бяха създадени от Бог, за да служат на човека: Бог направи луната, слънцето и звездите за човека, направи животните и растенията за човека, направи пролетта, лятото, есента и зимата за човека и т.н. — всички те бяха създадени, за да може човекът да съществува. Така че, независимо от това как Бог наказва и съди човека, всичко е заради спасението му. Дори Бог да премахва плътските надежди на човека, това е все така в името на неговото пречистване, а пречистването на човека се извършва заради неговото съществуване. Крайната цел на човека е в ръцете на Създателя, така че как човекът би могъл да има контрол над себе си?

След като делото на завоюването бъде завършено, човекът ще се пренесе в един прекрасен свят. Разбира се, този живот все още ще е на земята, но той ще бъде напълно различен от сегашния живот на човека. Това ще бъде животът на човечеството, след като цялото човечество бъде завоювано, ще бъде едно ново начало за човека на земята. Да има човечеството такъв живот, ще бъде доказателство, че то е навлязло в нов и красив свят; това ще бъде началото на живота на Бог и човека на земята. Предпоставка за такъв красив живот трябва да бъде това, че след пречистването и завоюването на човека, той се покорява на Създателя. По този начин делото на завоюването е последният етап от Божието дело, преди човечеството да навлезе в красивата крайна цел. Такъв е бъдещият живот на човека на земята, най-красивият живот на земята, такъв, за който човекът копнее, такъв, какъвто човекът никога не е достигал в историята на света. Той е крайният резултат от шестхилядолетното дело на управлението, това, за което човечеството най-много копнее, и също така е Божието обещание към човека. Но това обещание не може да бъде изпълнено за един миг: човекът ще навлезе в своята бъдеща крайна цел едва когато делото на последните дни бъде завършено и когато той бъде напълно завоюван, тоест когато Сатана бъде напълно победен. След като човекът бъде облагороден, той няма да има греховна природа, защото Бог ще е победил Сатана, което означава, че няма да има посегателства от враждебни сили и няма да съществуват никакви враждебни сили, които да могат да атакуват плътта на човека. По този начин човекът ще стане свободен и осветен — той ще е навлязъл във вечността. Само ако враждебните сили на мрака са оковани и човекът е свободен, където и да отиде, той няма да се бунтува и противопоставя. Трябва само Сатана да бъде окован и всичко с човека ще бъде наред. Сегашната ситуация се дължи на това, че Сатана продължава да сее смут по цялата земя и че цялостното дело на Божието управление все още не е приключило. След като Сатана бъде победен, човекът ще има пълна свобода. Когато човекът спечели Бог и излезе от властта на Сатана, той ще види Слънцето на праведността. Ще бъде възвърнат животът, предназначен за нормалния човек. Всичко, което нормалният човек трябва да притежава, като например способността да различава доброто от злото, разбирането как да яде и как да се облича, способността да живее нормално — всичко това ще бъде възвърнато. След първоначалното сътворяване на човека, дори и Ева да не беше изкушена от змията, човекът щеше да има такъв нормален живот. Той щеше да се храни, да се облича и да води нормален човешки живот на земята. Но след като човекът беше покварен, този живот се превърна в недостижима илюзия и дори днес човек не смее да си представи такова нещо. Всъщност този красив живот, за който човекът копнее, е необходимост. Ако човекът нямаше такава крайна цел, неговият покварен живот на земята нямаше да има край, а ако нямаше такъв красив живот, съдбата на Сатана също нямаше да приключи, нито неговата епоха на властване над земята. Човекът трябва да достигне до свят, недостъпен за силите на тъмнината, и когато го направи, това ще бъде доказателство за поражението на Сатана. Следователно само когато няма смущение от страна на Сатана, когато човечеството е в ръцете на Самият Бог и целият живот на човека е в Божиите ръце и под Неговия контрол, това може да се нарече поражение на Сатана. Човешкият живот днес е пълен със скверност; той все така е живот на страдания и мъки. Това не може да се нарече поражение на Сатана. Човекът все още не се е измъкнал от морето от страдания, нито от страданието на човешкия живот или от влиянието на Сатана, и познанието му за Бог все още е безкрайно малко. Цялото страдание на човека е причинено от Сатана; именно Сатана донесе трудностите в човешкия живот и само след като Сатана бъде окован, човекът ще може да се отърве напълно от морето от нещастия. И все пак оковаването на Сатана се постига благодарение на завоюването и спечелването на човешкото сърце, а човекът става трофей в битката със Сатана.

Да стане победител и да бъде доведен до съвършенство — това са нещата, към които човекът се стреми днес, преди да има нормален човешки живот на земята, и това са целите, които преследва, преди Сатана да бъде окован. По същество стремежът на човека да стане победител, да бъде направен съвършен или да бъде използван за велика цел е стремеж да се избави от влиянието на Сатана: човек се стреми да стане победител, но крайният резултат ще бъде избавлението му от влиянието на Сатана. Стига да се измъкне от влиянието на Сатана, човекът може да води нормален човешки живот на земята — живот на поклонение пред Бог. Да стане победител и да бъде доведен до съвършенство — това са нещата, към които човекът се стреми днес, преди да води нормален човешки живот на земята. Той се стреми към това най-вече заради пречистването и прилагането на истината на практика, както и заради поклонението пред Създателя. Ако човек има нормален човешки живот на земята, живот без страдание и мъки, той няма да се стреми да стане победител. „Да стане победител“ и „да бъде направен съвършен“ са целите, които Бог поставя на човека, и чрез преследването на тези цели Той го насърчава да прилага истината на практика и да води смислен живот. Целта е човекът да стане пълноценен и да бъде придобит, а стремежът на човека да стане победител или да бъде доведен до съвършенство е само средство за постигане на тази цел. Ако в бъдеще човекът навлезе в прекрасната си крайна цел, няма да се споменава дали е станал победител или е направен съвършен; там всяко сътворено същество само ще изпълнява дълга си. Днес човекът бива принуден да се стреми към тези неща, просто за да се определят целите му, за да може стремежът му да бъде по-целенасочен и практичен. В противен случай човек би живял в мъглявина и би се стремил да навлезе във вечния живот, а ако е така, няма ли човекът да бъде още по-жалък? Не е ли такъв стремеж без цели и принципи самозаблуда? В крайна сметка такова търсене, разбира се, би се оказало безплодно и накрая човекът би останал под властта на Сатана, неспособен да се освободи от него. Защо тогава трябва да се подлага на такова безцелно търсене? След като навлезе във вечната си крайна цел, човекът ще се поклони на Създателя и понеже ще е бил спасен и ще е навлязъл във вечността, той повече няма да се стреми към никакви цели, а още по-малко ще има нужда да се тревожи за обсадата от Сатана. По това време всеки човек ще запази мястото си и ще изпълнява дълга си, и макар че няма да бъде наказван или съден, всеки ще изпълнява дълга си. Тогава човекът ще бъде сътворено същество както по идентичност, така и по статус. Вече няма да има разделение на висши и нисши; просто всеки човек ще изпълнява различна функция. При все това човекът все още ще живее в подредена и пригодена за човечеството крайна цел; той ще изпълнява дълга си заради преклонението пред Създателя и именно това човечество ще бъде човечеството на вечността. Тогава човекът ще е спечелил живот, озарен от Бог, живот под Божията грижа и закрила, и ще живее заедно с Бог. Човечеството ще води нормален живот на земята и всички хора ще поемат по правилния път. Шестхилядолетният план за управление ще доведе до пълното поражение на Сатана, което означава, че Бог ще е възстановил първоначалния образ на човека, след като го е сътворил на земята, и така ще бъдат удовлетворени първоначалните намерения на Бог. В началото, още преди човечеството да бъде покварено от Сатана, то е водило нормален живот на земята. По-късно, когато Сатана покварява човечеството, то губи нормалния си живот и от този момент започва управленското дело на Бог и борбата със Сатана за възстановяване на нормалния живот на човечеството. Едва когато шестхилядолетното управленско дело на Бог приключи, ще започне официално животът на цялото човечество на земята. Едва тогава човекът ще има прекрасен живот и Бог ще възстанови целта Си, с която първоначално е създал човека, както и първоначалното му подобие. Така, след като придобие нормален живот на земята, човекът няма да се стреми да бъде победител или да бъде направен съвършен, защото ще бъде осветен. „Победителите“ и „усъвършенстването“, за които говорят хората, са цели, дадени на човека за периода на борбата между Бог и Сатана, и съществуват единствено защото човекът е бил покварен. Сатана ще бъде победен именно като ти се предостави цел и бъдеш подтикнат да се стремиш към нея. От теб се иска да станеш победител или да бъдеш направен съвършен, или да бъдеш използван, а това изисква да свидетелстваш и по този начин да засрамиш Сатана. В крайна сметка, ако хората водят нормален човешки живот на земята и всички са осветени, ще се стремят ли още да станат победители? Нима всички те не са сътворени същества? Когато се говори за това да си победител и да си усъвършенстван, тези думи са насочени срещу Сатана и срещу човешката нечистота. Думата „победител“ не предполага ли победа над Сатана и вражеските сили? Когато казваш, че си бил направен съвършен, какво в теб е било направено съвършено? Не означава ли това, че си се отървал от своя сатанински покварен нрав и си достигнал върховна любов към Бог? Такива неща се казват във връзка с мръсотията в човека и във връзка със Сатана. Те не се казват във връзка с Бог.

Сега ти се казва да се стремиш да станеш победител и да се стремиш да бъдеш доведен до съвършенство — в противен случай, в бъдеще, когато човечеството води нормален живот на земята, вече няма да имаш възможност да се стремиш към тези неща. Тогава ще се е разкрил изходът на всички типове хора. По това време вече ще си разкрит какъв човек си в действителност и ако искаш да се стремиш да станеш победител или да бъдеш доведен до съвършенство, това вече няма да е възможно. Ще се случи само това, че след като бъде разобличен, човек ще бъде наказан за своето непокорство. По това време хората няма да се стремят към по-висока позиция от другите, някои да станат победители, други да бъдат усъвършенствани, трети да са първородни Божии синове или просто Божии синове. Никой няма да се стреми към това. Всички ще бъдат сътворени същества, всички ще живеят на земята и всички ще живеят на земята с Бог. Сега е времето на битката между Бог и Сатана, време, когато битката още не е приключила, време, когато човекът все още не е напълно спечелен. Сега е преходен период. И затова от човека се изисква да се стреми да стане или победител, или част от Божия народ. Засега все още има различия в статуса, но ще дойде време, когато такива различия вече няма да съществуват: статусът на победителите ще бъде еднакъв, всички те ще бъдат представители на човечеството, които отговарят на критериите, и ще живеят на земята при равни условия, т.е. всички ще бъдат сътворени същества, които отговарят на критериите, и на всички ще бъде дадено едно и също. Тъй като периодите на Божието дело са различни и обектите на Неговото дело също са различни, ако това дело се извършва върху вас, тогава имате право да бъдете усъвършенствани и да станете победители. Ако то се извършваше зад граница, тогава хората там щяха да имат право да станат първата завоювана и усъвършенствана група от хора. Понастоящем делото не се извършва зад граница, така че хората в други държави нямат правото да бъдат усъвършенствани и да станат победители, нито пък имат възможността да станат първата група. Тъй като обектите на Божието дело са различни, периодите на Божието дело са различни и то има различни мащаби, има първа група, т.е. победителите, и ще има и втора група — тези, които ще бъдат усъвършенствани. След като първата група е била усъвършенствана, тези хора ще се превърнат в образци, така че в бъдеще ще има втора и трета група от онези, които ще бъдат усъвършенствани, но във вечността всички те ще бъдат еднакви и няма да бъдат класифицирани по статус. Просто всички те ще са били усъвършенствани по различно време и няма да има разлика в статуса им. Когато дойде времето, в което всички ще са направени пълноценни и делото по цялата вселена приключи, вече няма да има разлика в положението и всички ще имат един и същ статус. Днес това дело се извършва върху вас, така че да бъдете превърнати в победители. Ако се извършваше във Великобритания, първата група щеше да е там, точно както първата група ще сте вие. Просто вие сте особено благословени с благодат, защото днес делото се извършва върху вас, а ако не се извършваше върху вас, щяхте да сте втората група или третата, или четвъртата, или петата. Просто става въпрос за различен ред, по който се извършва делото; наличието на първа и втора група не значи, че едната група стои по-високо или по-ниско от другата, а само показва реда, по който тези хора биват усъвършенствани. Тези слова са споделени в общение с вас днес, но защо не бяхте осведомени за това по-рано? Защото, без да са преминали през определен процес, хората са склонни да изпадат в крайности. Например веднъж Исус каза: „Както си заминах, така и ще дойда“. И днес мнозина се увличат от тези думи и все искат да носят бели дрехи и да чакат да бъдат грабнати. Така че много неща не бива да се изричат твърде рано; ако се изрекат твърде рано, човек ще бъде склонен към крайности. Духовният ръст на човека е твърде малък и той не е способен да види ясно тези слова.

Когато човекът постигне истински човешки живот на земята и цялата мощ на Сатана бъде възпряна, човекът ще живее доста лесно на земята. Нещата няма да бъдат толкова сложни, колкото са сега: междуличностни отношения, социални отношения, сложни семейни отношения — те причиняват толкова много неприятности, толкова много болка! Толкова е изнервящо да се живее сред всичко това! Но щом човекът бъде завоюван, сърцето и умът му ще се променят. Той ще има богобоязливо и боголюбиво сърце. След като всички онези във вселената, които се стремят да обичат Бог, бъдат завоювани, с други думи, след като Сатана бъде победен и след като Сатана — всички сили на мрака — бъде пленен, животът на човека на земята няма да бъде смущаван и той ще може да живее свободно на земята. Ако в живота на човека нямаше плътски взаимоотношения и сложни въпроси на плътта, всичко щеше да бъде много по-лесно. Плътските човешки взаимоотношения са твърде сложни и фактът, че човек ги има, е доказателство, че той все още не е освободен от влиянието на Сатана. Ако имаше еднакви взаимоотношения с всеки от братята и сестрите, с всеки член от семейството си, тогава нищо нямаше да те притеснява и нямаше да е необходимо да се тревожиш за никого. Нямаше да има нищо по-добро и чрез това човек щеше да се освободи от половината си страдания. Живеейки нормален човешки живот на земята, човекът ще бъде като ангелите; и въпреки че все още ще бъде плътски, той ще бъде много подобен на ангел. Това е последното, окончателното обещание, дадено на човека. Днес човекът преминава през наказание и съд; мислиш ли, че човек преживява тези неща напразно? Възможно ли е делото на наказанието и правосъдието да се извършва за нищо? По-рано беше казано, че наказанието и съдът на човека означават захвърлянето му в бездната, с други думи, отнемането на съдбата и плановете му за бъдещето. Всичко това се прави с една единствена цел: да се пречисти човекът. Човекът не е захвърлен в бездната умишлено, за да може след това Бог да се откаже от него. Напротив, това се прави, за да се окастри бунтарството в човека, така че накрая всичко в него да се пречисти, за да може той да придобие истинско познание за Бог и да бъде като светец. Ако това се случи, всичко ще бъде завършено. Всъщност, когато всичко онова, което трябва да се кастри в човека, се кастри, и човекът свидетелства за това убедително, Сатана също ще бъде победен и дори ако нещо, което първоначално е било в човека, не е напълно пречистено, след като Сатана бъде победен, то вече няма да създава смут и в този момент човекът ще бъде напълно пречистен. Човекът никога не е живял такъв живот, но щом Сатана бъде победен, всичко ще бъде уредено и всички маловажни неща в човека ще намерят своето разрешение; всички други проблеми ще приключат веднага щом основният проблем бъде разрешен. В процеса на това въплъщение на Бог на земята, когато Той лично върши Своето дело сред хората, всичко, което върши, е за да победи Сатана, и Той ще победи Сатана, като завоюва човека и ви направи пълноценни. Когато дадете убедително свидетелство, това също ще бъде знак за поражението на Сатана. За да бъде победен Сатана, първо човекът трябва да бъде завоюван и накрая да бъде напълно усъвършенстван. Но същността е да се спаси цялото човечество от празнотата на страданието, като същевременно се победи Сатана. Независимо дали делото се извършва в цялата вселена или в Китай, всичко е с цел победа над Сатана и спасяване на цялото човечество, за да може човекът да навлезе в мястото на покой. Въплътеният Бог, тази обикновена плът, има за цел именно да победи Сатана. Делото на въплътения Бог има за цел да донесе спасение на всички под небето, които обичат Бог, да завоюва цялото човечество и, най-вече, да победи Сатана. В основата си цялото Божие дело на управлението е тясно свързано с победата над Сатана за спасение на цялото човечество. Тогава защо в голяма част от това дело непрекъснато се говори за вашето свидетелстване? И към кого е насочено това свидетелство? Не е ли насочено към Сатана? То е свидетелство за Бог и се извършва с цел да се засвидетелства, че Божието дело е постигнало своя резултат. Свидетелстването е свързано с делото по побеждаването на Сатана. Ако нямаше битка със Сатана, от човека нямаше да се изисква да свидетелства. Точно защото Сатана трябва да бъде победен и същевременно човекът трябва да бъде спасен, Бог изисква от човека да свидетелства за Него пред Сатана и използва това, за да спаси човека и да се бори със Сатана. В резултат на това човекът е едновременно обект на спасение и средство за победа над Сатана. Така човекът е в центъра на цялото Божие дело по управлението, а Сатана е само обект на унищожение, враг. Може да мислиш, че не си направил нищо особено, но поради промяната в нрава ти се получава свидетелство и това свидетелство е насочено към Сатана и не е адресирано към човека. Човекът не е подготвен да се радва на такова свидетелство. Как би могъл да види ясно делото, извършено от Бог? Този, срещу когото Бог води битка, е Сатана; човекът, междувременно, е само обект на спасение. Човекът има сатанински покварен нрав и е неспособен да види това дело ясно. Причината за това е сатанинската поквара. Тя не е присъща на човека, а е дело на Сатана. Основното дело на Бог днес е да победи Сатана, т.е. да завоюва изцяло човека, за да може той да даде окончателно свидетелство за Бог пред Сатана. По този начин всичко ще бъде изпълнено. В много случаи на пръв поглед може да ти се струва, че нищо особено не е направено, но всъщност делото вече е завършено. Човек иска цялото довършително дело да бъде видимо. Въпреки това Аз завърших Своето дело, без това да е видимо за теб, защото Сатана е подчинен, което означава, че той е напълно победен, че цялата Божия мъдрост, могъщество и власт са победили Сатана. Именно това свидетелство трябва да се даде и макар че все още не е ясно изразено в човека, макар че не може да се види с просто око, Сатана вече е победен. Цялото това дело е насочено срещу Сатана и се извършва заради битката със Сатана. И така, има много неща, при които човекът не вижда успех, въпреки че в Божиите очи те отдавна са успешно завършени. Това е един от скритите факти за цялото Божие дело.

След като Сатана бъде победен, с други думи, след като човекът бъде напълно завоюван, той ще разбере, че цялото това дело е в името на спасението и че средството за това спасение е хората да бъдат изтръгнати от ръцете на Сатана. Шестте хиляди години на делото на Божието управление са разделени на три етапа: Епоха на закона, Епоха на благодатта и Епоха на царството. И трите етапа на делото са в името на спасението на човечеството, т.е. за спасението на човечеството, което е било силно покварено от Сатана. В същото време обаче Бог също така води битка със Сатана. По този начин, както делото на спасението е разделено на три етапа, така и битката със Сатана е разделена на три етапа и тези два аспекта на Божието дело се извършват едновременно. Всъщност битката със Сатана се води за спасението на човечеството и тъй като делото за спасението на човечеството не е нещо, което може да бъде успешно завършено в един етап, битката със Сатана също е разделена на фази и периоди, а войната със Сатана се води в съответствие с нуждите на човека и степента на покваряването му от Сатана. Може би във въображението си човек смята, че в тази битка Бог ще се опълчи срещу Сатана по същия начин, по който две армии се бият една срещу друга. Човешкият интелект е способен да си представи само това; тази идея е крайно мъглява и нереалистична, но човекът вярва в нея. И понеже тук казвам, че начинът за спасение на човека е чрез битка със Сатана, човекът си представя и вярва, че именно така се води битката. Делото за спасението на човека преминава през три етапа, което означава, че битката със Сатана е разделена на три етапа и така Сатана ще бъде победен веднъж завинаги. И все пак истинската история за цялото дело на битката със Сатана е, че резултатите от него се постигат чрез няколко стъпки: даряване на благодат на човека, превръщане в жертва за греха на човека, опрощаване греховете на човека, завоюване на човека и неговото усъвършенстване. Простичко казано, битката със Сатана не е подемането на война срещу Сатана, а по-скоро свидетелстването за Бог чрез спасението на човека, работата за живота на човека и промяната на неговия нрав, с които да победи Сатана. Сатана се побеждава чрез промяна на покварения нрав на човека. Когато Сатана бъде победен, т.е. когато човекът бъде напълно спасен, тогава униженият Сатана ще бъде напълно вързан и по този начин човекът ще бъде напълно спасен. Така че същността на спасението на човека е битката срещу Сатана и тази битка се отразява преди всичко в спасението на човека. Етапът на последните дни, в който човекът трябва да бъде завоюван, е последният етап от делото в битката със Сатана, а също така е делото на пълното спасение на човека от властта на Сатана. Дълбокият смисъл на завоюването на човека е да се върне въплъщението на Сатана — човекът, който е бил покварен от Сатана — при Създателя след завоюването му, при което човекът ще се опълчи на Сатана и напълно ще се върне при Бог. По този начин човекът ще бъде напълно спасен. И така, делото на завоюването е последното дело в битката срещу Сатана и то е последният етап от Божието управление, което има за цел да победи Сатана. Без това дело пълното спасение на човека по същество би било невъзможно, както и пълното поражение на Сатана би било невъзможно и човечеството никога не би могло да влезе в красивото място на своята крайна цел или да се освободи от влиянието на Сатана. Следователно делото за спасението на човека не може да приключи, преди да приключи битката със Сатана, тъй като същността на Божието управление е в името на спасението на човечеството. В самото начало човечеството беше в Божиите ръце, но поради изкушението и покварата от Сатана човекът беше вързан от Сатана и попадна в лапите на злия. Така, в делото на Божието управление, Сатана стана обектът, който трябва да бъде победен. Тъй като Сатана е завладял човека и тъй като човекът е капиталът в цялото Божие управление, за да бъде спасен човекът, той трябва да бъде изтръгнат от лапите на Сатана, т.е. човекът, който е бил държан в плен от Сатана, трябва да бъде върнат. По този начин Сатана трябва да бъде победен чрез промяна в стария нрав на човека и възстановяване на първоначалния човешки разум. По този начин плененият човек може да бъде изтръгнат от лапите на Сатана. Ако човекът бъде освободен от влиянието и оковите на Сатана, Сатана ще бъде посрамен, човекът окончателно ще бъде върнат и Сатана ще бъде победен. И тъй като човекът е освободен изпод тъмното влияние на Сатана, той ще бъде трофеят на цялата тази битка, а Сатана ще бъде обектът, който ще бъде наказан, след като битката приключи, след което цялото дело на човешкото спасение ще бъде завършено.

Бог не таи злоба към сътворените същества; всичко, което прави, е за да победи Сатана. Цялото Му дело — независимо дали е наказание или съд — е насочено към Сатана; то се извършва за спасението на човечеството и е изцяло насочено към победата над Сатана. То има една-единствена цел: да се бори със Сатана докрай! Бог никога няма да навлезе в покой, докато не победи Сатана напълно! Той ще си почине едва след като победи Сатана. Тъй като цялото Божие дело е насочено към Сатана и тъй като онези, които са били покварени от Сатана, са под контрола на неговата власт и живеят под неговата власт, ако Бог не беше повел тези хора да се сражават срещу Сатана и да се откъснат от него и ако Бог не беше успял да победи Сатана, Сатана нямаше да пусне тези хора и те нямаше да могат да бъдат придобити от Бог. Ако Бог не ги беше придобил, това щеше да докаже, че Сатана не е бил победен и не е бил разгромен. И така, в шестхилядолетния план за управление на Бог, през първия етап Той извърши делото на закона, през втория етап извърши делото на Епохата на благодатта, т.е. делото на разпятието, а през третия етап Той върши делото на завоюване на човечеството. Цялото това дело е свързано със степента, до която Сатана е покварил човечеството, всичко това е с цел да се победи Сатана и всеки един от етапите е с цел да се победи Сатана. Същността на шестхилядолетното дело на Божието управление е битката срещу големия червен змей, а делото на управление на човечеството е дело за победа над Сатана, дело, свързано с битката срещу Сатана. Бог води битка в продължение на 6000 години и съответно работи в продължение на 6000 години. Накрая Той ще въведе човечеството в един нов свят. Когато Сатана бъде победен, човекът ще получи пълно освобождение. Не е ли това посоката, в която се движи Божието дело днес? Именно това е тенденцията в днешното дело: да се направи така, че човекът да бъде напълно освободен и волен, да не бъде възпиран от никакви правила и да не бъде ограничаван от никакви обвързаности или ограничения. Цялото това дело се извършва в съответствие с вашия духовен ръст и с вашите нужди, т.е. на вас ви се предоставя всичко, което можете да постигнете. Тук не става въпрос за това да се принуждава рибата да живее на сушата и някой да ви налага нещо; по-скоро цялото това дело се извършва в съответствие с вашите реални нужди. Всеки етап от делото се извършва в съответствие с действителните нужди и изисквания на човека; всеки етап от делото е в името на победата над Сатана. Всъщност в началото не е имало прегради между Създателя и сътворените същества. Всички тези бариери са дело на Сатана. Човекът е станал неспособен да види или докосне каквото и да било, защото Сатана се е намесил и го е покварил. Човекът е жертвата, този, който е бил измамен. След като Сатана бъде победен, създанията ще видят Създателя, а Той ще погледне към тях и ще може лично да ги поведе. Само това е животът, който човек трябва да води на земята. Така че основното Божие дело се извършва, за да се победи Сатана и след като Сатана бъде победен, всичко ще бъде решено. Днес ти видя, че не е никак лесно Бог да дойде сред хората. Той не е дошъл, за да прекарва всеки ден в това да търси недостатъци у вас, да казва това и онова или просто да ви позволи да видите как изглежда Той, как говори и живее. Бог не се е въплътил само за да ви позволи да Го погледнете или да разшири хоризонта ви, или да ви позволи да чуете тайните, за които е говорил, и седемте печата, които е отворил. По-скоро Той е станал плът, за да победи Сатана. Той лично е дошъл сред хората в плът, за да спаси човека и да води битка със Сатана; това е значението на Неговото въплъщение. Ако то не беше с цел да победи Сатана, тогава Той нямаше лично да извърши това дело. Бог е дошъл на земята, за да върши Своето дело сред хората, да Се яви лично на човека и да му позволи да Го съзерцава; нима това е малко? Наистина не е проста работа! Не е така, както си го представя човекът: че Бог е дошъл, за да може човекът да Го погледне, за да може човекът да разбере, че Бог е практически, а не нещо мъгляво или празно и че Бог е възвишен, но и смирен. Може ли да е толкова просто? Именно защото Сатана е покварил човешката плът, а човекът е този, когото Бог възнамерява да спаси, Бог трябва да приеме плът, за да води битка със Сатана и лично да стане пастир на човека. Само това е от полза за Неговото дело. Двете въплъщения на Бог са, за да победят Сатана и да спасят човека по най-добрия възможен начин. Факт е, че само Бог, независимо дали е Божият Дух или въплътеният Бог, може да се бори със Сатана. Накратко, ангелите не могат да водят битка със Сатана, още по-малко пък човекът, който е бил покварен от Сатана. Ангелите са безсилни да водят тази битка, а човекът има още по-малко надежда да се включи в нея. В този смисъл, ако Бог иска да обработва живота на човека, ако иска лично да дойде на земята, за да спаси човека, тогава Той трябва лично да стане плът — т.е. трябва лично да приеме плътта и с присъщата Си идентичност и делото, което трябва да извърши, да дойде сред хората и лично да спаси човека. Ако не беше така, ако това дело се извършваше от Божия Дух или от човека, от тази битка нямаше да излезе нищо и тя никога нямаше да приключи. Човекът има шанс за спасение само когато Бог стане плът, за да воюва лично срещу Сатана, намирайки се сред хората. Нещо повече, в резултат на това Сатана е посрамен и остава без възможности, от които да се възползва, и без кроежи, които да изпълни. Делото, което върши въплътеният Бог, е недостижимо за Божия Дух, а още по-невъзможно би било който и да е човек от плът и кръв да го извърши от името на Бог, тъй като делото, което Той върши, е изцяло заради живота на човека и за да промени покварения му нрав. Ако човекът участваше в тази битка, той само щеше да свали оръжие и да избяга в краен позор и безпорядък; просто нямаше да може да промени човешкия покварен нрав. Той не би бил способен да спаси човека от кръста или да победи цялото разбунтувано човечество, а би могъл само да свърши малко стара работа, която не излиза извън рамките на принципите, или пък работа, която не е свързана с победата над Сатана. Така че защо да си прави труда? Той нямаше да може да придобие човека, а още по-малко да извърши делото на побеждаването на Сатана, така че какъв би бил смисълът? Така че битката срещу Сатана може да се води единствено от Самия Бог, а за човека просто би било невъзможно да го направи. Човекът е длъжен да се покорява и да следва, защото човекът е напълно неспособен да извърши дело, подобно на сътворението на небето и земята, а още по-малко може да се бори срещу Сатана. Човекът може да угоди на Създателя само под ръководството на Самия Бог, чрез което Сатана бива победен; това е единственото, което човек може да направи. И така, всеки път, когато започва нова битка, т.е. всеки път, когато започва делото на нова епоха, това дело се извършва лично от Самия Бог, чрез което Той ръководи цялата епоха и открива по-нов път за цялото човечество. Зората на всяка нова епоха е ново начало в битката със Сатана, чрез което човекът навлиза в едно по-ново, по-красиво царство и в една нова епоха, която се ръководи лично от Самия Бог. Човекът е господар на всички неща, но тези, които са били спечелени, ще станат плод на всички битки със Сатана. Сатана покварява всички неща, той е победеният в края на всички битки, а също така е и този, който ще бъде наказан след тези битки. Ако вземем Бог, човека и Сатана, само Сатана е този, който ще бъде отритнат. Междувременно онези, които са били спечелени от Сатана и не са били приети обратно от Бог, ще бъдат наказани заради Сатана. От горните трима само Бог трябва да бъде почитан от всички. Междувременно онези, които са били покварени от Сатана, но които Бог е върнал при Себе Си и които са започнали да Го следват, ще получат Божието обещание и ще съдят нечестивите от името на Бог. Бог със сигурност ще победи и Сатана със сигурност ще бъде победен, но сред хората има такива, които ще победят, и такива, които ще загубят. Тези, които победят, ще принадлежат към победителите, а тези, които загубят, ще принадлежат към губещите; това е сортирането на всекиго според вида му, това е окончателният край на цялото Божие дело. Това е и целта на цялото Божие дело и тя никога няма да се промени. Същността на Божия план за управление е съсредоточена предимно върху спасението на човека и Бог става плът преди всичко заради тази същност, заради това дело, така че Сатана да бъде победен. Първият път, когато Бог стана плът, също беше, за да победи Сатана. Той лично стана плът и беше лично прикован на кръста, за да завърши делото на първата битка, което беше делото на изкупление на човечеството. По същия начин и този етап от делото е извършван лично от Бог, който е станал плът, за да върши делото Си сред хората, за да изрича лично словото Си и да позволи на човека да види тези неща. Разбира се, неизбежно е Той да върши и други дела по пътя си, но основната причина, поради която Той лично извършва Своето дело, е да победи Сатана, да завладее цялото човечество и да спечели тези хора. Така че делото на Божието въплъщение не е просто. Ако Неговата цел беше само да покаже на човека, че Бог е смирен и скрит и че Бог е практичен, ако беше само заради извършването на това дело, тогава нямаше да има нужда Той да става плът. Бог би могъл да разкрие директно на човека Своето смирение и скритост и Своето величие и святост, дори и без да става плът, но тези неща нямат нищо общо с делото по управление на човечеството. Те не са в състояние да спасят човека или да го направят пълноценен, а още по-малко могат да победят Сатана. Ако победата над Сатана включваше само Духа, който води битка срещу един дух, тогава подобно дело щеше да има още по-малка практическа стойност; то щеше да е неспособно да спечели човека и щеше да съсипе неговата участ и плановете му за бъдещето. Затова Божието дело днес е от огромно значение. То не се извършва само за да се даде възможност на човека да види Бог, да се разшири хоризонтът му или да се почувства малко трогнат и окуражен; такова дело няма никакво значение. Ако можеш да говориш само за такъв вид познание, то това доказва, че още не достигнал до познание за истинското значение на Божието въплъщение.

Делото на целия Божи план за управление се извършва лично от Самия Бог. Първият етап — сътворението на света — беше осъществен лично от Самия Бог, а ако не беше така, никой нямаше да може да създаде човечеството. Вторият етап, изкуплението на цялото човечество, също бе осъществен лично от Самия Бог. За третия етап е излишно да се говори: още по-необходимо е цялото Божие дело да бъде завършено от Самия Бог. Делото на изкуплението, завоюването, придобиването и усъвършенстването на цялото човечество се извършва лично от Самия Бог. Ако Той не вършеше лично това дело, човекът не би могъл да бъде представител на Неговата личност и да върши Неговото дело. За да победи Сатана, да спечели човечеството и да предостави на човека нормален живот на земята, Той лично ръководи човека и лично работи сред хората; заради целия Си план за управление, заради цялото Си дело, Той трябва лично да го върши. Ако човек вярва само в това, че Бог е дошъл, за да може хората да Го видят, за да ги направи щастливи, тогава тези вярвания нямат никаква стойност, никакво значение. Човешкото разбиране е твърде повърхностно! Бог може да извърши това дело изцяло и напълно само като го извърши Сам. Ако човекът трябваше да свърши тази работа, той не би могъл да замести Бог. Тъй като не притежава Божията идентичност или Неговата същност, той е неспособен да извърши Божието дело и дори човекът да извърши това дело, то няма да има никакъв ефект. Първият път, когато Бог стана плът, беше заради изкуплението, за да изкупи цялото човечество от греха, за да направи човека способен да се пречисти и да му бъдат опростени греховете. Делото на завоюването също се извършва лично от Бог сред хората. Ако на този етап Бог само изричаше пророчества, тогава можеше да се намери пророк — някой надарен, който да заеме Неговото място; ако се произнасяха само пророчества, тогава човек можеше да замести Бог. Но що се отнася до личното извършване на делото на Самия Бог и обработването на човешкия живот, човек не би могъл да извърши това дело. То трябва да се извърши лично от Самия Бог: Бог трябва лично да стане плът, за да извърши това дело. Ако в Епохата на словото се произнасяха само пророчества, щеше да се намери пророк Исая или Илия, който да извърши това дело, и нямаше да има нужда Самият Бог да го върши лично. Но тъй като делото, извършено през този етап, не е само изричането на пророчества и тъй като е много важно делото на думите да бъде използвано за завоюването на човека и победата над Сатана, това дело не може да бъде извършено от човек, а трябва да бъде извършено лично от Самия Бог. В Епохата на закона Йехова извърши част от Своето дело, след което изрече някои думи и извърши някои дела чрез пророците. Това е така, защото човекът можеше да замени Йехова в делото Му, а пророците можеха да предсказват неща и да тълкуват някои сънища от Негово име. Делото, извършено по онова време, не беше дело на пряка промяна на човешкия нрав и не беше свързано с греха на човека, а от човека се изискваше само да спазва закона. Затова Йехова не се въплъти и не се яви на човека; вместо това Той говореше директно на Мойсей и на други, накара ги да говорят и да работят от Негово име, както и да работят директно сред човечеството. Първият етап от Божието дело беше ръководството на човека. Това беше началото на битката срещу Сатана, но тя все още не беше започнала официално. Официалната война срещу Сатана започна с първото въплъщение на Бог и продължи чак до днес. Първата битка от тази война беше, когато въплътеният Бог бе прикован на кръста. Разпъването на кръста на въплътения Бог победи Сатана и това беше първият успешен етап от войната. Когато въплътеният Бог започна да обработва пряко живота на човека, това беше официалното начало на делото по възвръщането на човека и тъй като това беше дело на промяна на стария нрав на човека, то беше дело на битка срещу Сатана. Етапът на делото, извършено от Йехова в началото, беше само ръководството на човешкия живот на земята. Това беше началото на Божието дело и макар че все още не включваше никаква битка или някакво голямо дело, то положи основите на предстоящата битка. По-късно, вторият етап на делото през Епохата на благодатта включваше промяна на стария нрав на човека, което означава, че Самият Бог изкова живота на човека. Това трябваше да се извърши лично от Бог: необходимо беше Бог лично да стане плът. Ако Той не бе станал плът, никой нямаше да може да Го замести в този етап от делото, тъй като то представляваше дело, свързано с директна борба срещу Сатана. Ако в присъствието на Сатана човекът беше извършил това дело вместо Бог, Сатана нямаше да отстъпи и щеше да е невъзможно човекът да го победи. Трябваше въплътеният Бог да дойде, за да го победи, защото същността на въплътения Бог все пак е Бог, Той все пак е животът на човека и все пак е Създателят; каквото и да се случи, Неговата идентичност и същност няма да се променят. И така, Той прие плът и извърши делото, за да подчини напълно Сатана. През етапа на делото от последните дни, ако човекът трябваше да извърши това дело и да изрече думите директно, той щеше да се окаже неспособен да ги изрече, а ако беше изречено пророчество, човекът не би могъл да бъде завоюван. Чрез Своето въплъщение, Бог идва, за да победи Сатана и напълно да го подчини. Когато Той напълно победи Сатана, напълно завоюва човека и напълно го спечели, този етап от делото ще бъде завършен и ще бъде постигнат успех. В Божието управление човек не може да замести Бог. В частност, още по-необходимо е делото по ръководене на епохата и започването на ново дело да се извършат лично от Самия Бог. Предоставянето на откровения и пророчества на хората може да бъде извършено от човек, но ако става дума за дело, което трябва да бъде извършено лично от Бог, за дело, свързано с битката между Самия Бог и Сатана, тогава това дело не може да бъде извършено от човек. По време на първия етап от делото, когато не се водеше битка със Сатана, Йехова лично поведе народа на Израил, като използваше пророчествата, изречени от пророците. След това, вторият етап от делото беше битката със Сатана и Самият Бог лично се въплъти и влезе в плът, за да извърши това дело. Всичко, което се отнася до битката срещу Сатана, се отнася до въплъщението на Бог, което означава, че човек не може да води тази битка. Ако човекът трябваше да се бие, той не би бил в състояние да победи Сатана. Откъде би взел сили да се бори срещу Сатана, докато все още е под неговата власт? Човекът е по средата: ако клониш към Сатана, принадлежиш на Сатана, но ако угаждаш на Бог, принадлежиш на Бог. Ако човек се опита да действа в делото на тази битка вместо Бог, би ли могъл да се справи? Ако се беше опитал, нямаше ли да е загинал отдавна? Нямаше ли отдавна да е слязъл в преизподнята? Така че човекът е неспособен да заеме мястото на Бог в Неговото дело, с други думи, човекът не притежава същността на Бог и ако ти започнеш битка със Сатана, няма да можеш да го победиш. Човекът може да върши само определена работа; той може да победи някои хора, но не може да замени Бог в делото на Самия Бог. Как би могъл човек да води битка със Сатана? Сатана ще те плени още преди да си започнал да правиш каквото и да било. Само когато Самият Бог влезе в битка със Сатана и човекът Го последва и се покори на Бог на тази основа, тогава човекът може да бъде спечелен от Бог и да се освободи от оковите на Сатана. Това, което човек може да постигне със своята мъдрост и способности, е твърде ограничено; той не е способен да направи човека пълноценен, не е способен да го води, а още по-малко е способен да победи Сатана. Човешкият интелект и мъдрост не могат да предотвратят изпълнението на коварните планове на Сатана, така че как би могъл човек да влезе в битка с него?

Всички, които искат да бъдат усъвършенствани, имат този шанс, така че всички трябва да се отпуснат: в бъдеще всички ще влязат в крайната цел. Но ако не искаш да бъдеш усъвършенстван и не желаеш да влезеш във великолепното царство, това си е твоя отговорност. Всички, които искат да бъдат усъвършенствани и са предани на Бог, всички, които са покорни и всички, които изпълняват задълженията си честно — всички тези хора могат да бъдат усъвършенствани. Днес всички, които не изпълняват отдадено дълга си, всички, които не са предани на Бог, всички, които не се подчиняват на Бог, и особено онези, които са получили просветлението и озарението на Светия Дух, но не го прилагат на практика — всички тези хора не могат да бъдат усъвършенствани. Всички онези, които желаят да бъдат верни и покорни на Бог, могат да бъдат усъвършенствани, дори и да са донякъде невежи; всички, които желаят да се стремят, могат да бъдат усъвършенствани. Не е необходимо да се тревожите за това. Стига да имаш желание да се развиваш в тази посока, можеш да бъдеш усъвършенстван. Не желая да изоставям или да отстранявам никого от вас, но ако не се стремиш да успееш, тогава само вредиш на себе си; не Аз те отстранявам, а ти сам го правиш. Ако ти самият не се стремиш да вършиш добро, ако си мързелив, не изпълняваш дълга си, не си предан, не се стремиш към истината и винаги вършиш нещата по своя начин, ако се държиш безразсъдно, бориш се за собствената си слава и придобивки и си безскрупулен в отношенията си с противоположния пол, тогава ще понесеш бремето на собствените си грехове; не си достоен за ничие съжаление. Моето намерение е всички вие да бъдете усъвършенствани и поне да бъдете завоювани, за да може този етап от делото да бъде успешно завършен. Желанието на Бог е всеки да бъде усъвършенстван, в крайна сметка да бъде придобит от Него, да бъде напълно пречистен от Него, да стане един от хората, които Той обича. Независимо дали ви наричам изостанали или с ниски заложби, всичко това е факт. Когато обаче казвам така, това не доказва, че възнамерявам да ви изоставя, че съм изгубил всякаква надежда за вас, още по-малко, че не искам да ви спася. Днес съм дошъл да извърша делото на вашето спасение, с други думи, делото, което върша, е продължение на делото на спасението. Всеки човек има шанса да бъде усъвършенстван: стига да го желаеш, стига да се стремиш, накрая ще можеш да постигнеш този резултат и никой от вас няма да бъде изоставен. Ако си човек с ниски заложби, Моите изисквания към теб ще бъдат в съответствие с твоите ниски заложби; а ако си човек с високи заложби, Моите изисквания към теб ще бъдат в съответствие с твоите високи заложби; ако си невеж и неграмотен, Моите изисквания към теб ще бъдат в съответствие с това; ако си грамотен, Моите изисквания към теб ще бъдат в съответствие с факта, че си грамотен; ако си възрастен човек, Моите изисквания към теб ще бъдат в съответствие с твоята възраст; ако си способен да изпълняваш дълга на домакин, Моите изисквания към теб ще бъдат в съответствие с това; ако кажеш, че не можеш да изпълняваш дълга на домакин и можеш да изпълняваш само определена функция, независимо дали става дума за проповядване на евангелието, грижа за църквата или други общи дела, Моето усъвършенстване спрямо теб ще бъде в съответствие с функцията, която изпълняваш. Да бъдеш предан, да бъдеш покорен докрай и да се стремиш към върховна любов към Бог — това са нещата, които трябва да постигнеш, само тези три неща, и те са най-добрите практики. В крайна сметка от хората се изисква да постигнат тези три неща и онези, които успеят да ги постигнат, ще бъдат усъвършенствани. Но преди всичко трябва искрено да се стремиш, трябва активно да постоянстваш напред и нагоре, а не да бъдеш пасивен по този въпрос. Казвал съм, че всеки човек има шанса да бъде усъвършенстван и може да бъде усъвършенстван, и това е валидно, но ти не се стремиш нагоре. Онези, които не постигнат тези три критерия, все пак ще бъдат отстранени накрая. Искам всички да вървят в крак, искам всички да имат делото и просветлението на Светия Дух и да бъдат покорни докрай, защото това е дългът, който всеки от вас трябва да изпълнява. Когато всички изпълните дълга си добре, всички ще сте усъвършенствани и също така ще имате гръмко свидетелство. Свидетелство дават всички онези, които са победили Сатана и са придобили Божието обещание, и те са тези, които ще останат и ще живеят в прекрасната крайна цел.