Въплътеният Бог се нарича Христос, а Христос е плътта, облечена от Божия Дух. Тази плът не прилича на никой друг човек, който е от плът. Разликата идва от това, че Христос е въплъщението на Духа, а не е плътски. Той има както нормална човешка природа, така и пълна божественост. Никой човек не притежава Неговата божественост. Нормалната Му човешка природа способства за извършването на всички Негови нормални дейности в плътта, докато божествеността Му извършва делото на Самия Бог. Както Неговата човешка природа, така и Неговата божественост се подчиняват на волята на небесния Отец. Същината на Христос е Духът, тоест, божествеността. Следователно Неговата същина е тази на Самия Бог; тази същина няма да прекъсне собственото Му дело и Той не би могъл да направи нещо, което да разруши делото Му, нито някога би изрекъл думи против собствената Си воля. Следователно въплътеният Бог абсолютно никога не би извършил някакво дело, което прекъсва собственото Му управление. Това е, което всички хора трябва да разберат. Същината на делото на Светия Дух е да спаси човека и то се извършва заради собственото управление на Бог. По подобен начин делото на Христос също е предназначено да спаси човека и то се извършва поради Божията воля. Като се има предвид, че Бог става плът, Той реализира Своята същина в плътта Си, така че плътта Му да е способна да върши Неговото дело. Следователно цялата работа на Божия Дух е заменена от делото на Христос през времето на Неговото въплъщение и делото на Христос е в основата на цялата работа през времето на Неговото въплъщение. То не може да се смесва с дело от която и да е друга епоха. И тъй като Бог става плът, Той работи чрез въплътената Си самоличност; тъй като Той идва в плът, следователно завършва в плът делото, което трябва да извърши. Дали ще е Божият Дух, или Христос, и двамата са Самият Бог и Той върши делото, което трябва да върши, и изпълнява служението, което трябва да изпълни.

Самата същина на Бог притежава власт, но Той е в състояние напълно да се подчини на властта, която произлиза от Него. Делото на Духа и делото на плътта не си противоречат взаимно. Божият Дух е властта над цялото творение. Плътта, притежаваща същината на Бог, също има власт, но Бог в плътта може да извърши цялата работа, която се покорява на волята на небесния Отец. Това не може да бъде постигнато или измислено от никой човек. Самият Бог е власт, но Неговата плът може да се подчини на властта Му. Това е, което се подразбира, когато се казва, че „Христос се покорява на волята на Бог Отец“. Бог е Дух и може да извърши делото на спасението, както Бог може да стане човек. Във всеки случай Самият Бог върши Своето собствено дело; Той нито прекъсва, нито смущава, още по-малко извършва дело, което си противоречи, защото същността на делото, извършено от Духа и плътта, е еднаква. Както Духът, така и плътта работят за изпълнение на една воля и за управление на едно и също дело. Въпреки че Духът и плътта имат две противоположни качества, същината им е еднаква; и двете имат същината на Самия Бог и самоличността на Самия Бог. Самият Бог не притежава елементи на непокорство: същината Му е добра. Той е израз на цялата красота и доброта, както и на цялата любов. Дори в плът Бог не прави нищо, с което да се бунтува срещу Бог Отец. Дори и с цената на това да пожертва живота Си, Той би бил готов да го направи от все сърце и не би направил друг избор. Бог не притежава елементи на самонадеяност или собствена значимост нито на високомерие и арогантност; Той не притежава елементи на кривина. Всичко, което се бунтува срещу Бог, идва от Сатана; Сатана е източникът на цялата грозота и зло. Причината човек да има качества, подобни на тези на Сатана, е, че е бил покварен и обработен от Сатана. Христос не е бил покварен от Сатана, следователно Той притежава само характеристиките на Бог и нито една от характеристиките на Сатана. Независимо колко трудно е делото или колко слаба е плътта, Бог, докато живее в плът, никога няма да направи нещо, което да прекъсне делото на Самия Бог, още по-малко да изостави волята на Бог Отец чрез непокорство. Той би предпочел да страда от болките на плътта, отколкото да се противопостави на волята на Бог Отец — тъкмо както Исус каза в молитва: „Отче, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш“. Хората правят своя избор, но Христос не го прави. Въпреки че има самоличността на Самия Бог, Той все пак търси волята на Бог Отец и изпълнява това, което Му е поверено от Бог Отец от гледна точка на плътта. Това е непостижимо за човека. Това, което идва от Сатана, не може да има същината на Бог — то може само да се бунтува срещу Бог и да Му се съпротивлява. То не може напълно да се покорява на Бог, още по-малко доброволно да се покорява на Божията воля. Всички хора, с изключение на Христос, могат да вършат онова, което се противопоставя на Бог, и нито един човек не може директно да поеме делото, поверено от Бог; никой не е способен да счита управлението на Бог за свой собствен дълг. Същността на Христос е подчинение на волята на Бог Отец; непокорството срещу Бог е характеристика на Сатана. Тези две качества са несъвместими и всеки, който притежава качествата на Сатана, не може да се нарече Христос. Причината, поради която човек не може да върши Божието дело вместо Него, е, че човекът няма нищо от Божията същина. Човек работи за Бог заради личните си интереси и бъдещи перспективи, а Христос работи, за да следва волята на Бог Отец.

Човешката природа на Христос се управлява от Неговата божественост. Въпреки че е в плът, Неговата човешка природа не е изцяло като тази на плътския човек. Христос има Свой собствен уникален характер и това също се управлява от Неговата божественост. В Неговата божественост няма слабост — слабостта на Христос се отнася до Неговото човешко естество. До известна степен тази слабост ограничава Неговата божественост, но тези граници са в определен обхват и време и не са безкрайни. Когато дойде време да се извърши делото на Неговата божественост, то се извършва независимо от Неговата човешка природа. Човешката природа на Христос се ръководи изцяло от Неговата божественост. Освен нормалния живот на човешкото Му естество, всички останали действия на Неговата човешка природа са повлияни, засегнати и направлявани от Неговата божественост. Въпреки че Христос има човешка природа, това не смущава делото на Неговата божественост, защото човешката природа на Христос се ръководи от Неговата божественост; въпреки че Неговата човешка природа не е достатъчно зряла в отношенията ѝ към другите, това не засяга нормалното дело на Неговата божественост. Когато казвам, че човешката Му природа не е била покварена, имам предвид, че човешката природа на Христос може да бъде пряко управлявана от Неговата божественост и че Той притежава по-висш разум от този на обикновения човек. Неговата човешка природа по най-подходящ начин се ръководи от божествеността в Неговото дело; Неговата човешка природа е най-способна да изрази божественото дело и най-способна да се подчини на това дело. Извършвайки делата Си в плът, Бог никога не изпуска от поглед дълга, който човек в плътта трябва да изпълни. Той може да се покланя на Бог в небето с искрено сърце. Той има същината на Бог и Неговата самоличност е същата като на Самия Бог. Веднага щом дойде на земята и стана сътворено същество с външна обвивка, се сдоби с човешка природа, каквато не е имал преди. Той може да се покланя на Бог в небето; това е битието на Самия Бог и то е неподражаемо за човека. Неговата самоличност е Самият Бог. Той се покланя на Бог от гледна точка на плътта; следователно думите „Христос се покланя на Бог в небето“ не са неправилни. Това, което Той иска от човека, е именно Своето собствено същество — Той вече е постигнал всичко, което иска от човека, преди да го поиска от него. Той никога не би предявил изисквания към другите, а Самият Той да е освободен от тях, тъй като всичко това съставлява Неговото същество. Независимо как извършва делото Си, Той не би действал така, че да се бунтува срещу Бог. Без значение какво Той иска от човека, никое изискване не надвишава това, което човек може да постигне. Всичко, което Той прави, следва Божията воля и е заради Неговото управление. Божествеността на Христос е над всички хора; следователно Той е най-висшият авторитет на всички сътворени същества. Тази власт е Неговата божественост, т.е. нравът и битието на Самия Бог, който определя Неговата самоличност. Затова, независимо колко нормална е Неговата човешка природа, неоспоримо е, че Той има самоличността на Самия Бог; независимо от каква гледна точка говори Той и как се покорява на Божията воля, не може да се каже, че Той не е Самият Бог. Глупавите и невежи хора често смятат нормалната човешка природа на Христос за недостатък. Независимо как Той изразява и разкрива битието на Своята божественост, човекът не е в състояние да признае, че Той е Христос. И колкото повече Христос демонстрира Своето покорство и смирение, толкова по-пренебрежително безумните хора гледат на Христос. Има дори такива, които избират да Го отхвърлят и презрат, а поставят онези „велики мъже“ с възвишени образи на масата, за да им се покланят. Човешката съпротива и бунтарството му срещу Бог идват от факта, че същината на въплътения Бог се подчинява на Божията воля, както и от нормалната човешка природа на Христос; това е източникът на човешкото бунтарство срещу Бог. Ако Христос нямаше нито одеждата на Своята човешка природа, нито търсеше волята на Бог Отец от гледна точка на сътворено същество, а вместо това притежаваше свръхчовешка природа, тогава най-вероятно нямаше да има бунтарство сред хората. Причината, поради която човек винаги желае да вярва в невидим Бог на небето, е, че Бог на небето няма човешка природа, нито притежава едно-единствено качество на сътворено същество. Следователно човекът винаги се отнася към Него с най-голяма почит, но има пренебрежително отношение към Христос.

Макар че Христос на земята може да действа от името на Самия Бог, Той не идва с намерението да разкрие Своя плътски образ на всички хора. Той не идва, за да Го видят всички хора; Той идва, за да хване човека за ръка и да го поведе към новата епоха. Функцията на Христовата плът е да служи на делото на Самия Бог, т.е. на делото на въплътения Бог, а не да даде възможност на човека да разбере изцяло същината на Неговата плът. Каквото и да прави, никое от делата Му не излиза извън рамките на постижимото за плътта. Каквото и да прави, Той го прави в плътта и чрез нормалната човешка природа и не разкрива изцяло на човека истинския лик на Бог. Освен това Неговото дело в плътта никога не е така свръхестествено или неоценимо, както човекът го възприема. Макар че Христос представлява Самият Бог в плът и извършва лично делото, което Самият Бог трябва да извърши, Той не отрича съществуването на Бог в небесата, нито пък трескаво разгласява собствените Си дела. Той по-скоро скромно се крие в плътта Си. Тези, които лъжат, че са Христос, не притежават тези качества — само Той ги притежава. Като направим сравнение с арогантния и самодоволен нрав на тези лъжехристи, става очевидно каква плът е истинската Христова плът. Колкото по-фалшиви са лъжехристите, толкова повече парадират и толкова по-способни са да показват знамения и чудеса, за да подведат човека. Лъжехристите не притежават качествата на Бог; Христос не е опетнен от никоя характеристика на лъжехристите. Бог става плът само за да извърши делото в плътта, а не просто за да позволи на човека да Го види. По-скоро прави така, че делото Му да потвърди самоличността Му, а това, което разкрива, да свидетелства за Неговата същина. Същината Му не е неоснователна; самоличността Му не е грабната от ръката Му — тя се определя от Неговото дело и от Неговата същина. Макар че Той притежава същината на Самия Бог и е способен да върши делото на Самия Бог, в края на краищата Той е плът, за разлика от Духа. Той не е Бог с качествата на Духа; Той е Бог с външна обвивка от плът. Следователно, колкото и обикновен и слаб да е Той и както и да се стреми към волята на Бог Отец, Неговата божественост е неоспорима. Във въплътения Бог е налице не само нормална човешка природа заедно с нейните слабости; налице е и прелестта и непонятността на Неговата божествена същност, както и всички Негови дела в плът. Затова у Христос има както човешка, така и божествена природа, както действително, така и практически. Това не е нищо безсмислено или свръхестествено. Той идва на земята с основната цел да извърши делото Си. Наложително е да притежава нормална човешка природа, за да извършва делото Си на земята, иначе колкото и да е велика силата на божествеността Му, изначалната ѝ функция не може да бъде осъществена успешно. Макар че Неговата човешка природа е от особено голямо значение, тя не е Неговата същина. Неговата същина е божествена, затова Той започва да проявява Своето божествено същество още в самото начало на служенето Си на земята. Човешката Му природа съществува само за да поддържа нормалния живот на плътта Му, за да може божествената Му същност да извършва делото си в плътта по обичайния начин: Неговото дело се направлява изцяло от божествената Му същност. Когато завърши делото Си, Той ще е изпълнил служението Си. Това, което човекът трябва да разбере, е делото Му в неговата цялост, и именно чрез делото Си той дава възможност на човека да Го познае. В хода на делото Си Той доста ясно изразява същността на Своята божественост, която е нрав, неопетнен от човешката природа, и която е същност, неопетнена от мисъл и човешко поведение. Когато настъпи краят на цялото Му служение, Той вече ще е изразил нрава, който трябва да изрази, по завършен и цялостен начин. Делото Му не се ръководи от напътствията на никой човек; изразяването на нрава Му също е доста свободно и не се контролира от съзнанието, нито се обработва от мисълта — той се разкрива по естествен начин. Това е нещо, което никой човек не може да постигне. Дори и средата да е сурова и условията да са неблагоприятни, Той е в състояние да изрази нрава Си в подходящия момент. Този, който е Христос, изразява съществото на Христос, докато онези, които не са Христос, не притежават Неговия нрав. Затова дори и всички да Му се противопоставят и да си създават представи за Него, никой не може да отрече въз основа на човешките представи, че нравът, изразен от Христос, е този на Бог. Всички, които следват Христос с искреност в сърцето си или целенасочено се стремят към Бог, ще признаят въз основа на изразяването на Неговата божественост, че Той е Христос. Хората никога не биха отрекли Христос въз основа на което и да е Негово качество, което не съвпада с човешките представи. Макар и човекът да е доста глупав, всеки знае точно какво идва от волята на човека и какво идва от Бог. Просто много хора съзнателно се противопоставят на Христос поради своите намерения. Ако не беше това, никой човек не би имал причина да отрича съществуването на Христос, защото божествеността, изразена от Него, наистина съществува, а делото Му може да се види с просто око.

Делото и изразяването на Христос определят Неговата същина. Той е в състояние да изпълни това, което Му е поверено, с искрено сърце. Той е в състояние да почита Бог в небесата с искрено сърце, и с искрено сърце да се стреми към волята на Бог Отец. Всичко това се определя от Неговата същина. Естественото Му откровение също се определя от същината Му; наричам това „естествено откровение“, защото проявлението Му не е подражание или резултат на човешко обучение, нито е резултат от многогодишно облагородяване от човека. Той не го е научил, нито Се е окичил с него: то Му е вътрешноприсъщо. Човекът може да отрича Неговото дело, Неговото проявление, Неговата човешка природа и целия живот на тази Негова нормална човешка природа, но никой не може да отрече, че Той почита Бог в небесата с искрено сърце; никой не може да отрече, че Той е изпълнил волята на небесния Отец, и никой не може да отрече искреността, с която Той се стреми към Бог Отец. Макар и образът Му да не е приятен за сетивата и речта Му да не е изключителна, а делото Му да не е така разтърсващо земята и небето, както човекът си представя, Той действително е Христос, който изпълнява волята на небесния Отец с искрено сърце, който изцяло се подчинява на небесния Отец и който е покорен до смърт. Това е така, защото същината Му е същината на Христос. На човека му е трудно да повярва в тази истина, но тя е факт. Когато служението на Христос бъде изпълнено докрай, човекът ще може да види от делото Му, че Неговият нрав и Неговото същество представляват нравът и съществото на Бог в небесата. Тогава съвкупността от всички Негови дела ще може да потвърди, че Той действително е плътта, в която се превръща Словото, а не плътта и кръвта, от която е съставен човекът. Всяка стъпка от Христовото дело на земята има своето представително значение, но човек, който преживява действителното извършване на всяка стъпка, не е способен да обхване значимостта на делото Му. Това важи с особена сила за няколкото стъпки от делото, извършени от Бог във второто Му въплъщение. Повечето от тези, които само са чували или виждали Христовите слова, но никога не са виждали Самия Него, нямат никакви представи за делото Му; на тези, които са виждали Христос, чували са словата Му и са преживели делото Му, им е трудно да приемат това дело. Причината за това не е ли, че външният вид и нормалната човешка природа на Христос не са по вкуса на човека? Тези, които приемат Неговото дело, след като Христос си е отишъл, нямат такива трудности, защото те само приемат делото Му и не влизат в досег с нормалната човешка природа на Христос. Човекът е неспособен да се откаже от представите си за Бог и вместо да го направи, той подлага Бог на щателен анализ. Това се дължи на факта, че човекът обръща внимание само на Неговия облик и не е способен да разпознае същината Му въз основа на делото и думите Му. Ако човек си затвори очите за облика на Христос или избягва да обсъжда човешката Му природа, а говори само за божествеността Му, чието дело и чиито слова са непостижими за който и да е човек, то представите на човека ще намалеят наполовина, дори до степен, че всички проблеми на човека ще бъдат разрешени. Докато въплътеният Бог върши делата Си, човекът няма търпимост към Него и е изпълнен с многобройни представи за Него, затова често Му се противи и не Му се покорява. Човекът не може да понесе съществуването на Бог, да прояви търпимост към скромността и скритостта на Христос или да прости на същината на Христос, която се покорява на небесния Отец. Затова Той не може да остане с човека за вечни времена, след като завърши делото Си — защото човекът не е склонен да Му позволи да живее редом с него. Ако хората не могат да проявят търпимост към Него докато Той върши делата Си, как биха могли да понесат това Той да живее редом с тях, след като служението Му е приключило, а Той наблюдава как те постепенно преживяват Неговите слова? Няма ли тогава мнозина да пропаднат заради Него? Човекът Му позволява да извършва делото Си само на земята; това е най-високата степен на търпимост от негова страна. Ако не беше делото Му, човекът щеше отдавна да Го е прогонил от земята, а колко ли по-малко търпимост щеше да прояви, след като делото Му е завършено? Тогава човекът нямаше ли да Го изпрати на смърт и да Го измъчва до смърт? Ако Той не се наричаше Христос, нямаше да може да извършва делото Си сред човечеството; ако не извършваше делото Си със самоличността на Самия Бог, а като обикновен човек, хората нямаше да Му позволят да каже и една дума, а още по-малко щяха да понесат и най-незначителната работа от Неговото дело. Затова Той може само да носи тази самоличност със Себе Си в делото Си. По този начин делото Му е по-силно, отколкото щеше да бъде, ако не беше постъпил така, защото всички хора са склонни да се подчинят на репутация и на велика самоличност. Ако Той не носеше самоличността на Самия Бог, докато извършваше делото Си, и ако не се явяваше като Самия Бог, нямаше изобщо да има възможността да го извърши. Въпреки че Той притежава Божията същност и съществото на Христос, човекът нямаше да бъде по-толерантен и да Му позволи да извършва делото Си сред човечеството с лекота. Той носи самоличността на Самия Бог в делото Си. Въпреки че това дело е многократно по-силно от това, извършвано без такава самоличност, човекът пак не Му се покорява изцяло, защото хората се подчиняват само на високото Му положение, а не на същината Му. Ако е така, може ли човекът да позволи на Христос да остане жив дори и за ден, ако Той някой ден се откаже от положението Си? Бог е склонен да живее на земята с човека, за да наблюдава резултатите, които ще предизвика извършваното от десницата Му дело в следващите години. Човекът обаче е неспособен да понесе присъствието Му дори за ден, затова Той може само да се откаже. Върховната степен на толерантност и милост от страна на човека се изразява в това — да позволи на Бог да извършва делото, което трябва да извършва сред хората, и да извърши служението Си. Макар и тези, които са били лично завоювани от Него, да проявяват благосклонност към Него, те все пак не правят нищо повече от това да Му позволят да остане само колкото да завърши делото Си и нито секунда повече. Ако това е така, какво да кажем за тези, които не е завоювал? Това, че човекът се отнася към въплътения Бог по този начин, не се ли дължи на това, че Той е Христос с външен изглед на нормален човек? Ако Той притежаваше само божественост и нямаше човешка природа, то нямаше ли проблемите на човека да се разрешат по най-лесния начин? Човекът с неохота признава Неговата божественост и не проявява никакъв интерес към външния Му облик на обикновен човек, въпреки че същината Му е точно тази на Христос, която се подчинява на волята на небесния Отец. Поради това Той можеше само да се откаже от делото Си сред хората и от това да споделя с тях и радостите, и мъките, защото човекът вече не можеше да понася Неговото съществуване.