Божието дело сред хората е неразривно свързано с човека, защото човекът е обектът на това дело и единственото създание, сътворено от Бог, което може да свидетелства за Него. Животът на човека и всички негови дейности не могат да бъдат отделени от Бог и се управляват от Божиите ръце, като дори може да се каже, че за човека е невъзможно да съществува независимо от Бог. Това не може да бъде отречено, защото е факт. Всичко, което Бог върши, е от полза на човечеството и е насочено срещу замислите на Сатана. Всичко, от което се нуждае човек, идва от Бог, а Бог е източникът на човешкия живот. Така човек просто не може да се раздели с Бог. Освен това Бог никога не е имал намерение да се разделя с човека. Делата, които Бог върши, са за доброто на цялото човечество и Неговите мисли са винаги добри. Следователно за човека както Божиите дела, така и Божиите мисли (т.е. Божията воля) са „видения“, които трябва да бъдат опознати от човека. Освен това тези видения представляват управлението на Бог и са дело, което не е възможно да бъде извършено от човека. В същото време изискванията, които Бог поставя на човека по време на Своите дела, се наричат „практика“ на човека. Виденията са дело на Самия Бог или са Неговата воля за човечеството, или целите и значението на Неговото дело. Може да се каже, че виденията също са част от управлението, тъй като това управление е Божие дело и е насочено към човека, което означава, че то е дело, което Бог върши сред хората. Това дело е доказателството и пътят, по който човекът опознава Бог, и то е от изключителна важност за него. Ако вместо да обръщат внимание на познанието за Божието дело, хората обръщат внимание само на доктрините за вярата в Бог или на незначителни подробности, тогава те просто няма да познават Бог и освен това няма да бъдат според Божието сърце. Божиите дела, които помагат изключително много на човека да опознае Бог, се наричат видения. Тези видения са Божието дело, Божията воля, целите и значението на Божието дело; всички те са полезни за човека. Практиката се отнася до това, какво трябва да се върши от човека, от създанията, които следват Бог, и тя също така е дълг на човека. Това, което хората трябва да правят, не е нещо, което те са разбрали от самото начало, а са изискванията, които Бог има към тях по време на Божието дело. Докато Бог работи, тези изисквания постепенно стават по-сериозни и по-възвишени. Например по време на Епохата на закона човек е трябвало да следва закона, а по време на Епохата на благодатта — да носи кръста. Епохата на царството е различна: изискванията към човека са по-високи в сравнение с тези в Епохата на закона и Епохата на благодатта. Тъй като виденията стават все по-възвишени, изискванията към човека стават все по-високи, все по-ясни и по-реални. По същия начин и виденията стават все по-реални. Тези многобройни реални видения не само благоприятстват послушанието на човека към Бог, но и неговите знания за Бог.

В сравнение с предишните епохи Божието дело по време на Епохата на царството е по-практично, насочено е повече към същността на човека и промените в неговия нрав и е по-способно да свидетелства пред Самия Бог за всички онези, които Го следват. С други думи, по време на Епохата на царството, докато работи, Бог показва на човека повече от Себе Си, отколкото когато и да било в миналото, което означава, че виденията, които трябва да бъдат опознати от човека, са по-висши, отколкото във всяка предишна епоха. Тъй като Божието дело сред хората е навлязло в невиждана досега територия, виденията, опознати от човека през Епохата на царството, са най-висшите в цялото дело на управлението. Божието дело е навлязло в невиждана досега територия и така виденията, които трябва да бъдат опознати от човека, са станали най-висшите от всички, а произтичащата от тях човешка практика също е по-висша от всяка предишна епоха, тъй като тази практика се променя заедно с виденията и съвършенството на виденията също е показател за съвършенството на изискванията към човека. Веднага щом цялото управление на Бог спре, спира и човешката практика и без Божието дело човекът няма да има друг избор, освен да се придържа към доктрината от миналите времена, иначе просто няма да има друга възможност. Без нови видения няма да има нова човешка практика; без пълноценни видения няма да има съвършена човешка практика; без висши видения няма да има висша човешка практика. Практиката на човека се променя заедно със стъпките на Бог и по същия начин знанието и опитът на човека също се променят заедно с Божието дело. Независимо какви са способностите на човека, той все пак е неотделим от Бог и ако Бог спре да работи дори само за миг, човекът веднага ще умре от Неговия гняв. Човекът няма с какво да се похвали, защото колкото и високи да са познанията му днес, колкото и дълбоки да са неговите преживявания, той е неотделим от Божието дело, защото човешката практика и това, което той трябва да търси във вярата си в Бог, са неща, които са неотделими от виденията. Във всеки пример за Божие дело има видения, които човекът трябва да разбере, и след тях към него се предявяват подходящи изисквания. Без да има тези видения като основа човекът просто не би бил способен да практикува, нито пък би могъл да следва Бог непоколебимо. Ако човек не познава Бог или не разбира Божията воля, тогава всичко, което прави, е напразно и не може да бъде одобрено от Бог. Колкото и богато да е надарен човека, той все пак е неотделим от Божието дело и от ръководството на Бог. Независимо от това, колко добри са действията на човека и колко е техния брой, те не могат да заменят Божието дело. И така, практиката на човека при никакви обстоятелства не може да се отдели от виденията. Тези, които не приемат новите видения, нямат нова практика. Тяхната практика няма никаква връзка с истината, защото те се придържат към доктрината и спазват мъртвия закон; те нямат никакви нови видения и в резултат на това не прилагат нищо от новото време на практика. Те са изгубили виденията и по този начин са изгубили и делото на Светия Дух, изгубили са и истината. Тези, които са лишени от истината, са поколението на абсурда, те са въплъщение на Сатана. Без значение какъв е човекът, той не може да бъде без видения за Божието дело и не може да бъде лишен от присъствието на Светия Дух; щом изгуби виденията, човек веднага се спуска в Хадес и живее в тъмнина. Хората без видения са тези, които следват Бог неразумно, те са лишени от делото на Светия Дух и живеят в ада. Такива хора не се стремят към истината, а вместо това издигат Божието име като указателна табела. Тези, които не познават делото на Светия Дух, които не познават въплътения Бог, които не познават трите етапа на делото в цялостното управление на Бог — те не познават виденията и затова са лишени от истината. А тези, които не притежават истината, не са ли всички злодеи? Тези, които са готови да прилагат истината на практика, които са готови да търсят познание за Бог и които наистина съдействат на Бог, са хората, за които виденията служат като основа. Те са одобрени от Бог, защото Му съдействат, и именно това съдействие трябва да се прилага на практика от човека.

Във виденията се съдържат много пътища към практиката. Практическите изисквания към човека също се съдържат във виденията, както и Божието дело, което човекът трябва да познава. В миналото, по време на специалните или големите събрания, които са се провеждали на различни места, се е говорело само за един аспект от пътя на практиката. Това е била практика, която е трябвало да се приложи по време на Епохата на благодатта и тя едва ли е имала някаква връзка с познанието за Бог, тъй като видението на Епохата на благодатта е било само видението за разпятието на Исус и по-големи видения не е имало. На човека му е било нужно да знае единствено за Божието дело на изкупление на човечеството чрез разпъването на кръста, така че по време на Епохата на благодатта не е имало други видения, които човек да трябва да познава. Така човекът е имал само оскъдно познание за Бог и освен знанието за любовта и състраданието на Исус той е имал само няколко прости и жалки неща, които е могъл да приложи на практика — неща, които са били много далеч от тези в днешно време. В миналото, независимо от формата на събиране, човекът не е могъл да говори за практическо познание на Божието дело, нито пък някой е могъл ясно да каже кой е най-подходящият път към практиката, по който хората могат да тръгнат. Хората само са добавили няколко прости детайла към основата от въздържаност и търпение; в същността на тяхната практика просто не е имало промяна, защото в рамките на същата епоха Бог не е извършил никакво по-ново дело и единствените изисквания, които е поставил към хората, са били въздържаност и търпение или носене на кръста. Освен тези практики не е имало по-висши видения от разпятието на Исус. В миналото не се е споменавало за други видения, защото Бог не е вършил много работа и защото е поставял само ограничени изисквания към човека. По този начин, каквото и да са правели хората, те не са могли да престъпят тези граници — граници, които са били само няколко прости и повърхностни неща, които е трябвало да се приложат на практика. Днес говоря за други видения, защото днес е свършена повече работа — работа, която няколко пъти надхвърля направеното по време на Епохата на закона и Епохата на благодатта. Изискванията към човека също са няколко пъти по-високи в сравнение с миналите епохи. Ако човекът не е способен да опознае напълно тази работа, тогава тя не би имала голямо значение; може да се каже, че човекът трудно ще я опознае напълно, ако не ѝ посвети усилията на целия си живот. Ако по време на делото на завоюването се говори само за пътя на практиката, това би направило завоюването на човека невъзможно. Ако се говори само за виденията, без да се поставят никакви изисквания към човека, това също би направило завоюването на човека невъзможно. Ако не се говори за нищо друго, освен за пътя на практиката, тогава би било невъзможно да се нанесе удар по ахилесовата пета на човека или да се разсеят неговите представи, а така също би било невъзможно човекът да бъде напълно завоюван. Виденията са основният инструмент за завоюване на човека, но ако не съществуваше друг път за практикуване, освен виденията, тогава човекът не би имал път, по който да върви, а още по-малко би имал средства за навлизане. Това е принципът на Божието дело от началото до края: във виденията се съдържа това, което може да бъде приложено на практика, така че освен практика, има и видения. Промените в живота на човека и в неговия нрав са съпътствани от промени във виденията. Ако човек разчиташе само на собствените си усилия, за него би било невъзможно да постигне някаква голяма промяна. Виденията говорят за делото на Самия Бог и управлението на Бог. Практиката се отнася до пътя на човешката практика и до начина на съществуване на човека; в цялото Божие управление връзката между виденията и практиката е връзката между Бог и човек. Ако виденията бъдат премахнати или ако се говори за тях, без да се говори за практика, или ако има само видения, а практиката на човека бъде изкоренена, тогава това не би могло да се счита за управление на Бог, нито пък ще може да се каже, че Божието дело се извършва заради човечеството. По този начин не само ще бъде премахнат дългът на човека, но и ще се отрече целта на Божието дело. Ако от началото до края от човека се изисква само да практикува, без участието на Божието дело, и освен това, ако от човека не се изисква да познава Божието дело, тогава ще има още по-малко основания това дело да се нарече управление на Бог. Ако човек не познаваше Бог, не познаваше Божията воля и сляпо изпълняваше практиката си по неясен и абстрактен начин, той никога нямаше да се превърне в пълноценно същество. И така, тези две неща са задължителни. Ако съществуваше само Божието дело, т.е. ако съществуваха само виденията и ако нямаше никакво сътрудничество или практика от страна на човека, тогава тези неща не биха могли да се нарекат управление на Бог. Ако съществуваше само практика и навлизане на човека, тогава независимо от това колко висш е пътят, по който човекът е навлязъл, това също би било неприемливо. Навлизането на човека трябва да се променя постепенно в съответствие с делото и виденията; то не може да се променя с лека ръка. Принципите на човешката практика не са свободни и неограничени, а са поставени в определени граници. Тези принципи се променят в зависимост от виденията на делото. Следователно Божието управление в крайна сметка се свежда до делото на Бог и практиката на човека.

Делото на управлението започна да се осъществява само заради човечеството, което означава, че то възникна само поради съществуването на човечеството. Не е имало управление преди човечеството или в началото, когато бяха създадени небето, земята и всички неща. Ако във всички Божии дела не е имало практика, която да е полезна за човека, т.е. ако Бог не поставял подходящи изисквания към поквареното човечество (ако в делата, извършени от Бог, не е имало подходящ път за практиката на човека), тогава тези дела не са могли да бъдат наречени управление на Бог. Ако всички Божии дела се състояли само в това да се казва на поквареното човечество как да практикува и ако Бог не е извършил нито едно от Своите собствени начинания и не е проявявал нито частица от Своето всемогъщество или мъдрост, тогава колкото и високи да са били изискванията на Бог към хората, колкото и дълго Бог да бе живял сред тях, те нямаше да знаят нищо за Божия нрав; ако беше така, тогава нямаше да бъде достойно такъв вид дела да бъдат наричани управление на Бог. Казано по-просто, делото на Божието управление е делото, извършено от Бог, и то представлява цялото дело, извършено под Божието ръководство от тези, които са били спечелени от Бог. Такова дело може да бъде обобщено като управление. С други думи, Божието дело сред хората, както и сътрудничеството с Него на всички онези, които Го следват, се нарича общо управление. Тук Божието дело се нарича видения, а сътрудничеството на човека се нарича практика. Колкото по-висше е Божието дело (т.е. колкото по-висши са виденията), толкова повече Божият нрав се изяснява на човека, толкова повече той е в противоречие с човешките представи и толкова по-висши стават практиката и сътрудничеството на човека. Колкото по-високи са изискванията към човека, толкова повече Божието дело се разминава с представите на човека, в резултат на което изпитанията за човека и стандартите, на които трябва да отговаря, също стават по-високи. В края на това дело всички видения ще бъдат завършени и това, което човек трябва да приложи на практика, ще е достигнало върха на съвършенството. Това ще бъде и времето, когато всеки ще бъде класифициран според вида си, защото това, което човекът трябва да знае, ще му бъде показано. Така че когато виденията достигнат своя апогей, делото съответно ще наближи своя край, а практиката на човека също ще е достигнала своя зенит. Практиката на човека се основава на делото на Бог, а управлението на Бог се изразява напълно само благодарение на практиката и сътрудничеството на човека. Човекът е образецът на Божието дело и обектът на делото на цялото управление на Бог, а също и продуктът на цялото Божие управление. Ако Бог работеше сам, без сътрудничеството на човека, тогава нямаше да има нищо, което да може да послужи като кристализация на цялото Му дело, и тогава Божието управление нямаше да има никакво значение. Освен Божието дело, само ако Бог избере подходящи обекти, за да изрази Своето дело и да докаже Своето всемогъщество и мъдрост, Той може да постигне целта на управлението Си и да постигне целта да използва цялото това дело, за да победи напълно Сатана. Следователно човекът е задължителна част от делото на Божието управление и е единственият, който може да направи така, че Божието управление да даде плод и да постигне своята крайна цел; освен човека никоя друга форма на живот не може да поеме такава роля. За да се превърне човекът в истинска кристализация на Божието дело на управлението, неподчинението на поквареното човечество трябва да бъде напълно премахнато. Това изисква на човека да бъде дадена практика, която е подходяща за различните времена, а Бог да извърши съответната работа сред хората. Само по този начин накрая ще бъде спечелена група от хора, които са кристализация на Божието дело на управлението. Божието дело сред хората не може да свидетелства за Самия Бог само чрез това дело; за да бъде постигнато такова свидетелство, са необходими и живи човешки същества, които са подходящи за Неговото дело. Бог първо ще работи върху тези хора, чрез които после ще се изрази Неговото дело, така ще се засвидетелства волята Му сред създанията и по този начин Бог ще постигне целта на това дело. Бог не работи сам, за да победи Сатана, защото не може да свидетелства пряко за Себе Си сред всички създания. Ако правеше така, щеше да е невъзможно да убеди напълно човека, следователно Бог трябва да работи върху човека, за да го завоюва, и само тогава ще може да получи свидетелство сред всички създания. Ако работата вършеше само Бог, без съдействието на човека, или ако от човека не се изискваше да Му съдейства, тогава човекът никога нямаше да може да опознае Божия нрав и щеше да остане завинаги неспособен да познава Божията воля; тогава Божието дело не би могло да се нарече дело на управлението на Бог. Ако само човекът полагаше усилия, търсеше и работеше упорито, без да разбира Божието дело, тогава щеше да изглежда сякаш човекът се шегува. Без делото на Светия Дух това, което човек прави, е от Сатана, той е бунтовник и злодей; Сатана се проявява във всичко, което върши поквареното човечество, и няма нищо, което да е съвместимо с Бог, и всичко, което човек върши, е проявление на Сатана. Нищо от това, за което стана дума, не изключва виденията и практиката. Върху основата на виденията човек намира практиката и пътя на подчинението, за да може да остави настрана представите си и да спечели онези неща, които не е притежавал в миналото. Бог изисква от човека да Му сътрудничи, да се подчини напълно на Неговите изисквания, а човекът иска да види делото, извършено от Самия Бог, да изпита всемогъщата сила на Бог и да разбере Божия нрав. Накратко, това представлява управлението на Бог. Управлението е единението на Бог с човека и то е най-великото управление.

Това, което включва видения, се отнася преди всичко до делото на Самия Бог, а това, което включва практика, трябва да се извършва от човека и няма никаква връзка с Бог. Божието дело се завършва от Самия Бог, а човешката практика се постига от самия човек. Това, което трябва да бъде направено от Самия Бог, не е необходимо да бъде направено от човека, а това, което трябва да бъде практикувано от човека, не е свързано с Бог. Делото на Бог е Негово собствено служение и няма връзка с човека. Не е необходимо това дело да се върши от човека, а освен това човекът не би бил способен да извърши работата, която трябва да бъде извършена от Бог. Всичко, което се изисква от човека да практикува, трябва да бъде извършено от него, независимо дали става дума за това да се жертва животът му или да бъде предаден на Сатана, за да свидетелства — всичко това трябва да бъде извършено от човека. Самият Бог завършва цялото дело, което трябва да извърши, а това, което трябва да направи човекът, му е показано; останалата работа се оставя да бъде свършена от човека. Бог не върши допълнителна работа. Той върши само работата, която е в рамките на Неговото служение, и само показва на човека пътя; Той само отваря пътя, а не проправя пътя; това трябва да се разбере от всички. Прилагането на истината на практика означава прилагане на Божиите думи на практика и всичко това е дълг на човека; това е нещо, което трябва да се прави от човека и то няма нищо общо с Бог. Ако хората искат Бог също да претърпи мъчения и облагородяване в истината по същия начин като тях, значи са непокорни. Работата на Бог е да изпълнява Своето служение, а дългът на човека е да се подчинява на всички Божии напътствия без никаква съпротива. Ако е нужно човекът да постигне нещо, той е длъжен да направи това, независимо от начина, по който Бог работи или живее. Единствено Самият Бог може да поставя изисквания към човека, което означава, че само на Него подобава да поставя изисквания към човека. Човекът не трябва да има никакъв избор и не трябва да прави нищо друго, освен да се подчинява напълно и да практикува; това е начинът, по който човекът трябва да разсъждава. След като делото, което трябва да бъде извършено от Самия Бог, приключи, от човека се изисква да го изживее стъпка по стъпка. Ако накрая, когато цялото Божие управление е завършено, човекът все още не е направил това, което Бог изисква от него, тогава той трябва да бъде наказан. Ако хората не изпълняват Божиите изисквания, то това се дължи на човешкото непокорство, а не означава, че Бог не е бил достатъчно задълбочен в работата Си. Всички онези, които не могат да приложат Божиите думи на практика, онези, които не могат да изпълнят Божиите изисквания, както и онези, които не могат да дадат своята вярност и да изпълнят своя дълг, ще бъдат наказани. Днес това, което вие трябва да постигнете, не е допълнително изискване, а дълг на човека и това, което трябва да се прави от всички хора. Ако не можете да изпълнявате дълга си или не можете да правите това добре, няма ли да си навлечете беди? Не си ли играете със смъртта? Как можете да очаквате, че все още имате бъдеще и перспективи? Божието дело се извършва заради човечеството, а сътрудничеството на човека се дава в името на Божието управление. След като Бог е направил всичко, което е трябвало да направи, от човека се изисква да бъде всеотдаен в своята практика и да съдейства на Бог. В делото на Бог човекът не бива да пести усилия, той трябва да предлага своята вярност и не трябва да се отдава на многобройни представи или да седи пасивно и да чака смъртта. Бог може да се пожертва за човека, така че защо човекът да не може да предложи своята вярност на Бог? Бог има едно сърце и един ум към човека, така че защо човекът да не може да предложи малко сътрудничество? Бог работи за човечеството, така че защо човек да не може да изпълни част от дълга си в името на Божието управление? Божието дело е стигнало толкова далеч, но вие все още само виждате, но не действате, чувате, но не се движите. Не отиват ли такива хора към погибел? Бог вече е посветил всичко на човека, така че защо днес човекът да не може да изпълни добросъвестно своя дълг? За Бог Неговото дело е основен приоритет и делото на Неговото управление е от изключителна важност. За хората прилагането на Божиите слова на практика и изпълнението на Божиите изисквания са техен основен приоритет. Това е, което всички трябва да разберете. Думите, които ви бяха казани, стигнаха право до вашата същност и Божието дело навлезе в невиждана досега територия. Много хора все още не разбират дали това е истинният или погрешният път; те все още чакат и виждат, а не изпълняват дълга си. Вместо това те изследват всяка дума и действие на Бог, съсредоточават се върху това, какво Той яде и какво е облеклото Му, и представите им стават все по-мъчителни. Такива хора не вдигат ли шум за нищо? Как е възможно това да са хора, които търсят Бог? И как могат да бъдат хора, които имат намерение да се подчиняват на Бог? В ума си те оставят на заден план своята вярност и дълг и вместо това се съсредоточават върху местонахождението на Бог. Те предизвикват възмущение! Ако човекът е разбрал всичко, което трябва да разбере, и е приложил на практика всичко, което трябва да приложи, тогава Бог без съмнение ще го дари със Своите благословии, защото това, което Той изисква от човека, е негов дълг и нещо, което трябва да бъде изпълнено от него. Ако човекът не може да разбере това, което трябва да разбере, и не може да приложи на практика това, което трябва да приложи, тогава той ще бъде наказан. Тези, които не съдействат на Бог, са във вражда с Него, а тези хора, които не приемат новото дело, са против това дело, дори и да не правят нищо, което е в явно противоречие с него. Всички онези, които не прилагат на практика истината, изисквана от Бог, са хора, които умишлено се противопоставят и не се подчиняват на Божиите слова, дори и да обръщат специално внимание на делото на Светия Дух. Хората, които не се подчиняват на Божиите слова и не са покорни пред Бог, се бунтуват и застават срещу Бог. Хората, които не изпълняват своя дълг, са тези, които не сътрудничат на Бог, а хората, които не сътрудничат на Бог, са тези, които не приемат делото на Светия Дух.

Когато Божието дело и Божието управление достигнат определен момент, всички онези, които са според Неговото сърце, ще могат да изпълняват Неговите изисквания. Бог поставя изисквания към човека според Своите собствени стандарти и според това, което човекът може да постигне. Докато говори за Своето управление, Той също така посочва пътя за човека и му дава възможност да оцелее. Управлението на Бог и практиката на човека са в един и същ етап от делото и се извършват едновременно. Разговорът за управлението на Бог е свързан с промените в човешкия нрав, а разговорът за това, което трябва да бъде направено от човека, и за промените в човешкия нрав е свързан с Божието дело; няма момент, в който тези две неща да бъдат разделени. Практиката на човека се променя стъпка по стъпка. Това е така, защото изискванията на Бог към човека също се променят и защото Божието дело постоянно се променя и напредва. Ако практиката на човека остава в капана на доктрините, това доказва, че човекът е лишен от Божието дело и ръководство; ако практиката на човека никога не се променя и не се задълбочава, това доказва, че тя се извършва според човешката воля, а не е практика на истината; ако пред човека няма път, по който да върви, тогава той вече е попаднал в ръцете на Сатана и е управляван от Сатана, което означава, че е управляван от зли духове. Ако практиката на човека не се задълбочи, тогава Божието дело няма да се развие и ако няма промяна в Божието дело, тогава навлизането на човека ще спре; това е неизбежно. Ако по време на цялото Божие дело човекът винаги спазваше закона на Йехова, Божието дело нямаше да може да се развие, а освен това нямаше да бъде възможно да се сложи край на цялата епоха. Ако човекът винаги се осланяше на кръста и практикуваше търпение и смирение, тогава щеше да бъде невъзможно Божието дело да продължи да се развива. Шестхилядолетното управление просто не може да бъде прекратено сред хора, които само спазват закона или се осланят само на кръста и практикуват търпение и смирение. Вместо това цялото дело на Божието управление приключва сред тези хора от последните дни, които познават Бог, които са били измъкнати от лапите на Сатана и които напълно са се освободили от влиянието на Сатана. Това е неизбежната посока на Божието дело. Защо се казва, че практиката на хората от религиозните църкви е отживелица? Това е така, защото това, което те прилагат на практика, е откъснато от делото на днешния ден. В Епохата на благодатта това, което те са приложили на практика, е било правилно, но тъй като тази епоха отмина и Божието дело се промени, тяхната практика постепенно остаря. Тя е изоставена от новото дело и новата светлина. Ако се вземе предвид нейната първоначална основа, делото на Светия Дух се е задълбочило с няколко стъпки. Но тези хора все още остават заседнали в първоначалния етап от Божието дело и продължават да се придържат към старите практики и старата светлина. Божието дело може да се промени значително за три или пет години, така че няма ли да се случат още по-големи трансформации в продължение на 2 000 години? Ако човек няма нова светлина или практика, това означава, че той не се движи заедно с делото на Светия Дух. Това е провалът на човека; съществуването на новото Божие дело не може да бъде отречено, защото днес онези, в които преди това е действал Светият Дух, все още се придържат към остарелите практики. Делото на Светия Дух винаги се движи напред и всички, които са в потока на Светия Дух, също трябва да напредват все повече и да се променят стъпка по стъпка. Те не трябва да се спират само на един етап. Само онези, които не познават делото на Светия Дух, биха останали сред първоначалното Му дело и не биха приели новото. Само онези, които са непокорни, няма да могат да се възползват от делото на Светия Дух. Ако практиката на човека не е в крак с новото дело на Светия Дух, тогава тази практика със сигурност е откъсната от днешното дело и със сигурност е несъвместима с днешното дело. Тези, които живеят в миналото, просто не могат да изпълняват Божията воля, а още по-малко да станат хора, които накрая да свидетелстват за Бог. Освен това цялото дело на управлението не би могло да бъде завършено сред такава група хора. Ако тези, които някога са се придържали към закона на Йехова, и тези, които някога са страдали за кръста, не могат да приемат този етап от делото на последните дни, тогава всичко, което са направили, е било напразно и безполезно. Най-ясният израз на делото на Светия Дух е хората да приемат това, което е тук и сега, а не да се вкопчват в миналото. Тези, които изостават от днешното дело и са се отделили от днешната практика, са тези, които се противопоставят и не приемат делото на Светия Дух. Такива хора се противопоставят на делото на Бог в наши дни. Въпреки че се придържат към светлината на миналото, не може да се отрече, че те не познават делото на Светия Дух. Защо толкова се говори за промените в практиката на човека, за разликите в практиката между миналото и днес, за това как се е практикувало в предишната епоха и как се практикува днес? Винаги се говори за такива разделения в практиката на човека, защото делото на Светия Дух непрекъснато се движи напред и по този начин практиката на човека трябва постоянно да се променя. Ако човекът заседне на един етап, това доказва, че той не може да се справи с новото Божие дело и новата светлина; това не доказва, че Божият план за управление не се е променил. Тези, които са извън потока на Светия Дух, винаги мислят, че са прави, но всъщност Божието дело в тях отдавна е спряло и Светият Дух не работи в тях. Божието дело отдавна е прехвърлено към друга група хора, група, с която Той възнамерява да завърши Своето ново дело. Тъй като хората в религията не могат да приемат новото Божие дело и се придържат само към старото дело от миналото, Бог е изоставил тези хора и извършва Своето ново дело с хората, които го приемат. Това са хора, които съдействат на Неговото ново дело и управлението Му може да се осъществи само по този начин. Управлението на Бог винаги напредва, а практиката на човека винаги се издига по-високо. Бог винаги работи, а човекът винаги е в нужда, така че те заедно достигат своя зенит — така Бог и човек постигат пълно единение. Това е израз на осъществяването на Божието дело и е крайният резултат от цялото Божие управление.

На всеки етап от Божието дело има и съответни изисквания към човека. Всички, които се намират в потока на Светия Дух, притежават присъствието и дисциплината на Светия Дух, а тези, които не се намират в потока на Светия Дух, са под господството на Сатана и са лишени от делото на Светия Дух. Хората, които се намират в потока на Светия Дух, са тези, които приемат новото дело на Бог и Му съдействат в това ново дело. Ако онези, които се намират в този поток, не могат да сътрудничат и да прилагат на практика истината, изисквана от Бог в днешно време, те ще бъдат дисциплинирани, а в най-лошия случай ще бъдат изоставени от Светия Дух. Тези, които приемат новото дело на Светия Дух, ще живеят в потока на Светия Дух и ще получат Неговата грижа и закрила. Светият Дух просвещава тези, които желаят да прилагат истината на практика, и дисциплинира тези, които не желаят да прилагат истината на практика — те дори могат да бъдат и наказани. Независимо какъв е човекът, при условие че се намира в потока на Светия Дух, Бог ще поеме отговорност за всички, които приемат Неговото ново дело заради Своето име. Тези, които прославят Неговото име и са готови да прилагат словото Му на практика, ще получат Неговите благословии; тези, които не Му се подчиняват и не прилагат Божието слово на практика, ще получат Неговото наказание. Хората, които се намират в потока на Светия Дух, са тези, които приемат новото дело, и тъй като са приели новото дело, те трябва по подходящ начин да съдействат на Бог и да не се държат като бунтовници, които не изпълняват дълга си. Това е единственото изискване на Бог към човека. Не е така обаче за хората, които не приемат новото дело: те са извън потока на Светия Дух и дисциплинирането и укорът на Светия Дух не се отнасят за тях. По цял ден тези хора живеят в плътта, живеят в умовете си и всичко, което правят, е в съответствие с доктрината, създадена от анализа и изследванията на собствените им мозъци. Не това се изисква от новото дело на Светия Дух и това не е никакво сътрудничество с Бог. Тези, които не приемат новото Божие дело, са лишени от Божието присъствие и освен това са лишени от благословиите и закрилата на Бог. Повечето от техните думи и действия съответстват на миналите изисквания за делото на Светия Дух; те са доктрина, а не истина. Подобни доктрини и разпоредби са достатъчни, за да докажат, че събранието на тези хора не е нищо друго освен религия; те не са избраници или обект на Божието дело. Събранието на всички тези хора може да се нарече само голям религиозен конгрес и не може да се нарече църква. Това е самата истина. Те не притежават новото действие на Светия Дух; това, което правят, наподобява религия, това, което изживяват, изглежда изпълнено с религия; те не притежават присъствието и делото на Светия Дух, а още по-малко имат необходимите качества да получат дисциплината или просвещението на Светия Дух. Всички тези хора са безжизнени трупове и личинки, които са лишени от духовност. Те нямат познание за човешкото непокорство и противопоставяне, нямат познание за цялото човешко зло, а още по-малко познават цялото Божие дело и Божията воля в настоящия момент. Всички те са невежи, долни хора и са измет — те не заслужават да се нарекат вярващи! Нищо от това, което правят, няма отношение към управлението на Бог, а още по-малко може да попречи на Божиите планове. Техните думи и действия са твърде отвратителни, твърде жалки и просто не заслужават да бъдат споменавани. Това, което правят онези, които не са в потока на Светия Дух, няма нищо общо с новото дело на Светия Дух. Така че каквото и да правят, те са лишени от дисциплината на Светия Дух, и, освен това, от просвещението на Светия Дух. Защото всички те са хора, които не обичат истината и които са били презрени и отхвърлени от Светия Дух. Те се наричат злодеи, защото постъпват в съгласие с плътта и правят каквото им е угодно под указателната табела на Бог. Докато Бог работи, те са умишлено враждебни към Него и бягат в противоположна на Него посока. Неуспехът на човека да сътрудничи с Бог сам по себе си е проява на изключително непокорство, така че няма ли онези хора, които умишлено се противопоставят на Бог, да получат своето справедливо възмездие? При споменаването на злодеянията на тези хора някои бързат да ги прокълнат, докато Бог ги пренебрегва. На хората им изглежда, че техните действия са свързани с Божието име, но всъщност за Бог те нямат никаква връзка с Неговото име или със свидетелството за Него. Каквото и да правят тези хора, то не е свързано с Бог: не е свързано нито с Неговото име, нито с настоящото Му дело. Тези хора унижават себе си и са проявление на Сатана; те са злодеи, които трупат запаси за деня на гнева. Днес, независимо от техните действия и при условие, че не възпрепятстват Божието управление и нямат нищо общо с новото Божие дело, тези хора няма да бъдат подложени на съответното възмездие, тъй като денят на гнева все още не е настъпил. Хората вярват, че Бог вече трябва да се е справил с много неща, и смятат, че тези злодеи трябва да бъдат подложени на възмездие възможно най-скоро. Но тъй като делото на Божието управление все още не е приключило и денят на гнева все още не е настъпил, неправедните продължават да вършат своите неправедни дела. Някои казват: „Религиозните хора са лишени от присъствието и делото на Светия Дух и позорят Божието име; защо Бог не ги унищожи, вместо да продължава да търпи необузданото им поведение?“. Тези хора, които са проявление на Сатана и изразяват плътта, са невежи, долни хора; те са абсурдни хора. Те няма да дочакат идването на Божия гняв, преди да разберат как Бог върши Своето дело сред хората, а след като бъдат напълно завоювани, всички тези злодеи ще получат своето възмездие и нито един от тях няма да може да избегне деня на гнева. Сега не е време за наказание на човека, а за извършване на делото на завоюването, освен ако има хора, които пречат на управлението на Бог, в който случай те ще бъдат подложени на наказание в зависимост от тежестта на техните действия. По време на Божието управление на човечеството всички, които се намират в потока на Светия Дух, са свързани с Бог. Онези, които са презрени и отхвърлени от Светия Дух, живеят под влиянието на Сатана и това, което практикуват, няма нищо общо с Бог. Само тези, които приемат новото Божие дело и сътрудничат с Бог, са свързани с Бог, защото Божието дело е насочено само към хората, които го приемат, а не е насочено към всички, независимо дали го приемат или не. Делата, извършени от Бог, винаги имат цел и не се извършват спонтанно. Онези, които са свързани със Сатана, не са годни да свидетелстват за Бог, нито пък да сътрудничат с Бог.

Всеки етап от делото на Светия Дух изисква и свидетелството на човека. Всеки етап от делото е битка между Бог и Сатана, като целта в тази битка е Сатана, а този, който ще бъде доведен до съвършенство чрез това дело, е човекът. Дали Божието дело може да даде плод или не, зависи от начина, по който човекът свидетелства за Бог. Това е свидетелството, което Бог изисква от онези, които Го следват; то е свидетелство, дадено пред Сатана, а също и доказателство за резултатите от Неговото дело. Цялото управление на Бог е разделено на три етапа и във всеки етап към човека се поставят подобаващи изисквания. Освен това с напредването на епохите Божиите изисквания към цялото човечество стават все по-високи. Така стъпка по стъпка, това дело на Божието управление достига своята кулминация, докато човекът види факта на „явяването на Словото в плът“ и по този начин изискванията към човека стават още по-високи, както и изискванията към него да свидетелства. Колкото по-способен на сътрудничество с Бог е човекът, толкова повече Бог се прославя. Сътрудничеството на човека е свидетелството, което той трябва да даде, а свидетелството, което той дава, е човешката практика. Следователно дали Божието дело може да постигне необходимия резултат и дали може да има истинско свидетелство, е нещо, което е неразривно свързано със сътрудничеството и свидетелството на човека. Когато делото бъде завършено, т.е. когато цялото Божие управление приключи, от човека ще се изисква да даде по-висше свидетелство, а когато Божието дело завърши, практиката и навлизането на човека ще достигнат своя зенит. В миналото от човека се е изисквало да спазва закона и заповедите, както и да бъде търпелив и смирен. Днес изискванията към човека са да се подчинява на всички Божии наредби, да притежава върховна любов към Бог и накрая от него се изисква да продължава да обича Бог и по време на изпитания. Тези три етапа са изискванията, които Бог поставя на човека, стъпка по стъпка, по време на цялото Свое управление. Всеки етап от Божието дело е по-задълбочен от предишния и на всеки етап изискванията към човека са по-сериозни от предишния, като по този начин постепенно се оформя цялото Божие управление. Именно защото изискванията към човека стават по-високи, човешкият нрав все повече се доближава до стандартите, изисквани от Бог, и едва тогава цялото човечество започва постепенно да се отдалечава от влиянието на Сатана, докато — след пълното завършването на Божието дело — цялото човечество не бъде спасено от влиянието на Сатана. Когато това време настъпи, Божието дело ще е достигнало своя край и сътрудничеството на човека с Бог за постигане на промени в неговия нрав ще бъде прекратено: цялото човечество ще живее в Божията светлина и от този момент нататък няма да има бунт или противопоставяне на Бог. Бог също така няма да предявява никакви изисквания към човека и ще има по-хармонично сътрудничество между човека и Бог, такова, което ще бъде съвместен живот на човека и Бог, живот, който идва, след като Божието управление е напълно приключило и след като Бог напълно е спасил човека от лапите на Сатана. Тези, които не могат да следват плътно стъпките на Бог, не могат да постигнат такъв живот. Те ще се спуснат в тъмнината, където ще плачат и ще скърцат със зъби; те са хора, които вярват в Бог, но не Го следват, които вярват в Бог, но не се подчиняват на всичките Му дела. Тъй като човекът вярва в Бог, той трябва да следва плътно стъпките на Бог, стъпка по стъпка; той трябва да „следва Агнето, където и да отиде“. Само те са хората, които търсят истинския път, само те познават делото на Светия Дух. Хората, които робуват на думи и доктрини, са онези, които са били пропъдени чрез делото на Светия Дух. Във всеки период от време Бог ще започва ново дело и във всеки период ще има ново начало сред хората. Ако човек се придържа само към истините, че „Йехова е Бог“ и „Исус е Христос“, които са истини, валидни само за съответната епоха, тогава човек никога няма да бъде в крак с делото на Светия Дух и никога няма да може да придобие делото на Светия Дух. Независимо от начина, по който Бог работи, човекът Го следва без ни най-малко съмнение и Го следва отблизо. Тогава как може човек да бъде пропъден от Светия Дух? Независимо какво прави Бог, ако човек е сигурен, че това е дело на Светия Дух, и сътрудничи в делото на Светия Дух без никакви опасения, като се опитва да изпълни Божиите изисквания, тогава как може да бъде наказан? Делото на Бог никога не е било прекъсвано, стъпките Му никога не са спирали, преди да завърши делото на управлението Той винаги е бил зает и никога не спира. Но човекът е различен: след като е придобил само минимална част от дейността на Светия Дух, той се отнася към нея така, сякаш тя никога няма да се промени; след като е придобил малко знания, той не тръгва напред, за да следва стъпките на по-новото Божие дело; след като е видял само малко от Божието дело, той веднага определя Бог като конкретна дървена фигура и вярва, че Бог винаги ще остане в тази форма, която вижда пред себе си, че е бил такъв в миналото и винаги ще бъде такъв в бъдеще; след като е придобил само повърхностно познание, човекът е толкова горд, че се самозабравя и започва безразсъдно да говори за някакви черти на Божия нрав и Божието същество, каквито просто не съществуват; и след като се е уверил в един етап от дейността на Светия Дух, независимо кой провъзгласява новото Божие дело, човекът не го приема. Това са хора, които не могат да приемат новото дело на Светия Дух; те са твърде консервативни и не могат да приемат новите неща. Това са хората, които вярват в Бог, но същевременно Го отхвърлят. Човекът вярва, че израилтяните са сгрешили, като са „вярвали само в Йехова и не са вярвали в Исус“, но въпреки това мнозинството от хората играят роля, в която „вярват само в Йехова и отхвърлят Исус“ и „копнеят за завръщането на Месията, но се противопоставят на Месията, който се нарича Исус“. Затова не е чудно, че хората все още живеят под властта на Сатана, след като са приели един етап от делото на Светия Дух и все още не получават Божиите благословии. Не е ли това резултатът от човешкото непокорство? Християните по цял свят, които не се движат заедно с новото дело на днешния ден, са се вкопчили в надеждата, че ще имат късмет, като приемат, че Бог ще изпълни всяко тяхно желание. И все пак те не могат да кажат със сигурност защо Бог ще ги отведе до третото небе, нито пък са сигурни как Исус ще дойде да ги приеме, възседнал бял облак, а още по-малко могат да кажат с абсолютна сигурност дали Исус наистина ще пристигне на бял облак в деня, който си представят. Всички са неспокойни и объркани; дори не знаят дали Бог ще вземе всички — различните малки шепи хора, които идват от всякакви вероизповедания. Делото, което Бог върши сега, настоящата епоха, Божията воля — те не разбират нито едно от тези неща и не могат да правят нищо друго, освен да броят дните на пръсти. Само тези, които следват стъпките на Агнето до самия край, могат да получат последната благословия, докато „умните хора“, които не могат да следват до самия край, но вярват, че са спечелили всичко, не могат да станат свидетели на явяването на Бог. Всички те вярват, че са най-умните хора на земята, и прекъсват по-нататъшното развитие на Божието дело без никаква причина, а също така изглежда, че вярват с абсолютна сигурност, че Бог ще ги вземе на небето — хората, които „са изключително верни на Бог, следват Бог и се придържат към Божиите думи“. Въпреки че са „изключително верни“ на словата, изречени от Бог, техните думи и действия са все така отвратителни, защото се противопоставят на делото на Светия Дух и извършват измама и зло. Тези, които не следват докрай, които не са в крак с делото на Светия Дух и които се придържат само към старото дело, не само не са успели да постигнат вярност към Бог, но напротив, превърнали са се в хора, които се противопоставят на Бог, превърнали са се в хора, които са отхвърлени от новата епоха и които ще бъдат наказани. Има ли по-жалки от тях? Мнозина дори смятат, че всички, които отхвърлят стария закон и приемат новото дело, са без съвест. Тези хора, които говорят само за „съвест“ и не познават делото на Светия Дух, накрая ще бъдат лишени от перспектива заради собствената си съвест. Божието дело не се подчинява на доктрини и макар да е Негово собствено дело, Бог не се придържа ревностно към него. Това, което трябва да бъде отречено, е отречено, това, което трябва да бъде пропъдено, е пропъдено. И все пак човекът се поставя в положение да враждува с Бог, като се придържа само към една малка част от делото на Божието управление. Не е ли това абсурдът на човека? Не е ли това невежеството на човека? Колкото повече хората са плахи и прекалено предпазливи, защото се страхуват, че няма да получат Божиите благословии, толкова са по-неспособни да получат по-големи благословии и да получат последната благословия. Тези хора, които робски спазват закона, проявяват изключителна вярност към него, и колкото повече проявяват такава вярност към закона, толкова повече са бунтовници, които се противопоставят на Бог. Защото сега е Епохата на царството, а не Епохата на закона, и делото на днешния ден и делото от миналото не могат да се споменават едновременно, нито пък делото от миналото може да се сравнява с делото от днешния ден. Божието дело се е променило и човешката практика също се е променила; тя вече не е да държиш на закона или да носиш кръста, затова верността на хората към закона и кръста няма да получи Божието одобрение.

Човекът ще бъде направен пълноценен в Епохата на царството. След завоюването човекът ще бъде подложен на облагородяване и скръб. Тези, които могат да победят и да свидетелстват по време на тази скръб, са хората, които накрая ще бъдат направени пълноценни; те са победителите. По време на тази скръб от човека се изисква да приеме това облагородяване и то е последният пример на Божието дело. Това е последният път, когато човекът ще бъде облагороден преди приключването на цялото дело на Божието управление, и всички онези, които следват Бог, трябва да приемат това последно изпитание и да приемат това последно облагородяване. Тези, които са сполетени от скръб, са лишени от делото на Светия Дух и от ръководството на Бог, но тези, които наистина са завоювани и които наистина търсят Бог, в крайна сметка ще устоят; те са тези, които притежават човешка природа и които наистина обичат Бог. Независимо какво прави Бог, тези победители няма да бъдат лишени от виденията и ще продължат да прилагат истината на практика, без да се провалят в своето свидетелство. Те са тези, които накрая ще излязат от голямата скръб. Въпреки че тези, които ловят риба в мътни води, могат да се измъкнат и днес, никой не може да избегне последната скръб и никой не може да избегне последното изпитание. За тези, които побеждават, подобна скръб е огромно облагородяване, но за онези, които ловят риба в мътни води, това е дело, което напълно ще ги пропъди. Независимо от това как са подложени на изпитания, верността на тези, които имат Бог в сърцето си, остава непроменена; но онези, които нямат Бог в сърцето си, щом Божието дело не е от полза за тяхната плът променят мнението си за Бог и дори се отдалечават от Него. Това са хората, които няма да устоят накрая, които търсят само Божиите благословии и нямат желание да дадат всичко от себе си за Бог и да Му се посветят. Всички тези низки хора ще бъдат отстранени, когато Божието дело приключи, и те не заслужават никакво съчувствие. Лишените от човешка природа са неспособни истински да обичат Бог. Когато средата е безопасна и сигурна или има изгода, те са напълно покорни пред Бог, но щом това, което желаят, бъде компрометирано или окончателно отхвърлено, те веднага се разбунтуват. Дори само за една нощ те могат да се превърнат от усмихнат, „добросърдечен“ човек в отвратителен на вид, свиреп убиец, който изведнъж се отнася към своя довчерашен благодетел като към смъртен враг, без да има определена причина за това. Ако не бъдат изгонени тези демони — демоните, които биха убили без колебание — няма ли да се превърнат в скрита опасност? Делото по спасяването на човека не се извършва след завършването на делото на завоюването. Въпреки че делото на завоюването е приключило, делото на пречистването на човека не е; това дело ще бъде завършено едва след като човекът бъде напълно пречистен, след като онези, които наистина се подчиняват на Бог, бъдат направени пълноценни, и след като онези с маските, които са без Бог в сърцата си, бъдат пречистени. Онези, които не удовлетворяват Бог в последния етап от Неговото дело, ще бъдат напълно пропъдени, а онези, които са пропъдени, са от дявола. Тъй като не могат да удовлетворят Бог, те се бунтуват срещу Него и дори тези хора да следват Бог днес, това не доказва, че те са тези, които накрая ще останат. В думите, „онези, които следват Бог докрай, ще получат спасение“, значението на „следват“ е да стоят твърдо всред скръбта. Днес мнозина вярват, че да следваш Бог е лесно, но когато Божието дело е към своя край, ти ще разбереш истинското значение на думата „да следваш“. Това, че днес все още можеш да следваш Бог, след като си бил завоюван, не доказва, че си един от онези, които ще бъдат доведени до съвършенство. Онези, които не успяват да издържат на изпитанията, които не успяват да побеждават сред скръбта, накрая няма да могат да устоят и така няма да успеят да следват Бог до самия край. Онези, които наистина следват Бог, могат да издържат на изпитанията на своето дело, докато онези, които не следват Бог, не са способни да издържат на нито едно от Божиите изпитания. Рано или късно те ще бъдат отлъчени, а победителите ще останат в царството. Дали човек наистина търси Бог, или не, се определя от проверката на делата му, т.е. от Божиите изпитания, и няма нищо общо с решението на самия човек. Бог не отхвърля никого с лека ръка; всичко, което Той прави, може напълно да убеди човека. Той не върши нищо, което е невидимо за човека, или нещо, което не може да убеди човека. Дали вярата на човека е истинска или не, се доказва от фактите и това не може да бъде решено от човека. Това, че „житото не може да стане плевел и плевелите не могат да станат жито“, е несъмнено. Всички, които наистина обичат Бог, в крайна сметка ще останат в царството и Бог няма да се отнася зле с никого, който наистина Го обича. Според техните различни функции и свидетелства, победителите в царството ще служат като свещеници или последователи, а всички онези, които са победители сред скръбта, ще станат тялото на свещениците в царството. Тялото на свещениците ще се формира, когато делото на евангелието във вселената приключи. Когато времето настъпи, това, което човекът ще трябва да върши, е да изпълнява своя дълг в Божието царство и да живее съвместно с Бог в това царство. В тялото на свещениците ще има първосвещеници и свещеници, а останалите ще бъдат Божиите синове и Божият народ. Всичко това се определя от свидетелствата им към Бог по време на скръбта; това не са титли, които се дават с лека ръка. След като рангът на човека бъде установен, Божието дело ще бъде прекратено, тъй като всеки ще бъде класифициран според вида си и ще бъде върнат в първоначалното си положение, а това е знакът за изпълнението на Божието дело, това е крайният резултат от делото Му и практиката на човека, това е кристализацията на виденията за Божието дело и сътрудничеството на човека. Накрая човекът ще намери покой в Божието царство и Бог също ще се върне в Своето обиталище, за да си почине. Това ще бъде крайният резултат от шестте хиляди години сътрудничество между човека и Бог.