Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

Библията е исторически запис на Божието дело в Израел и документира много от предсказанията на древните пророци, както и някои от словата на Йехова в делото Му по онова време. Затова всички хора гледат на тази книга като на свята (защото Бог е свят и велик). Разбира се, всичко това е резултат от изпълнените им със страх от Йехова сърца и обожаващите им Бог сърца. Хората наричат тази книга така само защото в Божиите творения има толкова страх и преклонение пред техния Създател и дори има хора, които наричат тази книга небесна книга. Всъщност това е просто един човешки запис. Той не беше наречен така лично от Йехова, нито пък Йехова лично ръководеше създаването му. С други думи, авторът на тази книга не е Бог — нейният автор е човекът. Светата Библия е само уважителното название, което човекът ѝ е дал. Решението за това заглавие не беше взето от Йехова и Исус след обсъждане между Тях; то не е нищо повече от човешка идея. Защото тази книга не беше написана от Йехова или от Исус. Напротив, това са разказите на много древни пророци, апостоли и ясновидци, които бяха събрани от по-късните поколения в книга с древни писания, която за хората изглежда особено свята, книга, която според тях съдържа много необясними и дълбоки тайни, които чакат да бъдат разгадани от бъдещите поколения. Поради това хората са още по-склонни да вярват, че това е една небесна книга. С добавянето на четирите Евангелия и книгата Откровение отношението на хората към нея е особено различно от това към всяка друга книга и затова никой не се осмелява да направи задълбочен анализ на тази „небесна книга“, защото тя е твърде „свещена“.

Защо веднага щом прочетат Библията хората успяват да намерят в нея правилен път за практикуване? Защо успяват да спечелят много неща, които са били непонятни за тях? Днес правя задълбочен анализ на Библията по този начин и това не означава, че я ненавиждам или че отричам стойността, която тя има като справка. Обяснявам ти и ти изяснявам изначалната стойност и произхода на Библията, за да не бъдеш държан в неведение. Защото хората имат толкова много възгледи за Библията и повечето от тях са погрешни; четенето на Библията по този начин не само им пречи да спечелят това, което трябва, но което е по-важно — пречи на делото, което възнамерявам да извърша. Тя смущава ужасно делото на бъдещето и предлага само недостатъци, а не предимства. В този смисъл това, на което те уча, е просто същността и истинската история на Библията. Не искам от теб да не четеш Библията или да обявяваш на всеослушание, че тя е без стойност, а само да имаш правилното познание и възглед за Библията. Не бъди прекалено едностранчив! Въпреки че Библията е историческа книга, написана от хора, тя също така документира много от принципите, чрез които древните светци и пророци служиха на Бог, както и преживяванията на неотдавнашните апостоли в служенето на Бог — всичко това наистина е било видяно и познато от тези хора и може да служи като ориентир за хората от тази епоха в търсенето на истинския път. По този начин, четейки Библията, хората могат да спечелят и много пътища на живота, които не могат да бъдат намерени в други книги. Тези пътища са пътищата на живота на делото на Светия Дух, изживени от пророците и апостолите в миналите епохи; много от думите са ценни и могат да осигурят това, от което хората се нуждаят. Ето защо всички хора обичат да четат Библията. Тъй като в Библията е скрито толкова много, възгледите на хората за нея са различни от тези за писанията на велики духовни личности. Библията е запис и сборник с изживяванията и знанията на хората, които служиха на Йехова и Исус в старата и новата епоха, така че по-късните поколения са могли да получат от нея много просветление, озарение и пътища за практикуване. Причината, поради която Библията е по-висша от писанията на всички други велики духовни личности е, че всички техни писания са извлечени от Библията, всички техни изживявания идват от Библията и всички те обясняват Библията. И така, въпреки че хората могат да спечелят ресурс от книгите на всяка велика духовна личност, те продължават да се прекланят пред Библията, защото тя им се струва толкова висша и дълбока! Въпреки че Библията обединява някои от книгите за думите на живота, като посланията на Павел и посланията на Петър, и въпреки че тези книги могат да осигуряват ресурс и да помагат на хората, те все пак са остарели, принадлежат на старата епоха и колкото и да са добри, са подходящи само за един период и не са вечни. Защото Божието дело винаги се развива и не може просто да спре по времето на Павел и Петър или завинаги да остане в Епохата на благодатта, през която Исус беше разпнат. И така, тези книги са подходящи само за Епохата на благодатта, а не за Епохата на царството в последните дни. Те могат да осигуряват ресурс само за вярващите от Епохата на благодатта, но не и за светиите от Епохата на царството, и колкото и да са добри, те все пак са остарели. Същото е и с делото на сътворението на Йехова или Неговото дело в Израел: колкото и велико да беше това дело, то все пак щеше да остарее и щеше да дойде времето, когато да отмине. Така става и с Божието дело: макар и да е велико, ще дойде време, когато то ще достигне до своя край; то не може да остане винаги сред делото на сътворението, нито сред това на разпятието. Колкото и убедително да е било делото на разпятието, колкото и ефективно да е било то в победата над Сатана, делото все пак си остава дело, а епохите все пак си остават епохи; не е възможно делото винаги да стои на една и съща основа и не е възможно времената да остават непроменени, защото е имало сътворение и трябва да има последни дни. Това е неизбежно! Така че днес думите на живота в Новия завет — посланията на апостолите и четирите Евангелия — са се превърнали в исторически книги, станали са стари алманаси, а как е възможно старите алманаси да отведат хората в новата епоха? Независимо от това колко полезни са тези алманаси в осигуряването на приток на живот за хората, независимо от това колко способни са да доведат хората до кръста, не са ли те остарели? Не са ли те лишени от стойност? Затова казвам, че не трябва да вярваш сляпо на тези алманаси. Те са твърде стари, не могат да те въведат в новото дело и могат само да бъдат бреме за теб. Те не само не могат да те въведат в новото дело и в ново навлизане, но и те отвеждат в старите религиозни църкви — и ако това е така, няма ли да вървиш назад във вярата си в Бог?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Относно Библията (4)“)

Ако искаш да познаеш делото на Епохата на закона и да узнаеш как израилтяните следваха пътя на Йехова, трябва да прочетеш Стария завет; ако искаш да разбереш делото на Епохата на благодатта, трябва да прочетеш Новия завет. Но как да познаеш делото на последните дни? Трябва да приемеш ръководството на днешния Бог и да навлезеш в днешното дело, защото това е новото дело и никой досега не го е записал в Библията. Днес Бог е станал плът и е определил други избраници в Китай. Бог работи в тези хора, Той продължава делото Си на земята и продължава с това, което идва след делото на Епохата на благодатта. Днешното дело е път, по който човекът никога не е вървял, и път, който никой никога не е виждал. Това е дело, което никога не е извършвано преди — то е най-новото Божие дело на земята. Следователно дело, което никога не е било извършвано преди, не е история, защото сега е настояще и това дело тепърва трябва да се превърне в минало. Хората не знаят, че Бог е извършил по-велико, по-ново дело на земята, при това извън Израел, че то вече е излязло извън обхвата на Израел и извън рамките на предсказанията на пророците, че това е ново и великолепно дело извън пророчествата; то е по-ново дело отвъд пределите на Израел и е дело, което хората не могат нито да възприемат, нито да си представят. Как би могла Библията да съдържа изрични записи за такова дело? Кой би могъл да запише предварително и без пропуски всяка частица от днешното дело? Кой би могъл да запише това по-могъщо и по-мъдро дело, което не се подчинява на условностите, в тази мухлясала стара книга? Делото на днешния ден не е история, така че ако искаш да вървиш по новия път на днешния ден, трябва да се отклониш от Библията, трябва да излезеш извън рамките на книгите с пророчества или историята в Библията. Само тогава ще можеш да вървиш както подобава по новия път и само тогава ще можеш да навлезеш в новото царство и в новото дело. Трябва да разбереш защо днес от теб се иска да не четеш Библията, защо има друго дело, което е отделно от Библията, защо Бог не търси по-нова, по-подробна практика в Библията и защо вместо това има по-могъщо дело извън рамките на Библията. Това е всичко, което трябва да разберете. Трябва да разбираш разликата между старото и новото дело и дори да не четеш Библията, трябва да умееш да я анализираш; в противен случай ще продължаваш да боготвориш Библията и ще ти е трудно да навлезеш в новото дело и да преминеш през новите промени. След като има по-висш път, защо да изучаваш този низш, остарял път? След като има по-нови слова и по-ново дело, защо да живееш сред старите исторически записи? Новите слова могат да те поддържат, което доказва, че това е новото дело; старите записи не могат да те заситят или да задоволят настоящите ти нужди, което доказва, че те са история, а не делото на днешния ден. Най-висшият път е най-новото дело, а при новото дело, колкото и висш да е пътят на миналото, той е просто история, към която хората поглеждат, и независимо, че има стойност като справка, той все пак е старият път. Въпреки че е записан в „свещената книга“, старият път е история; въпреки че не е записан в „свещената книга“, новият път е тук и сега. Този път може да те спаси и този път може да те промени, защото това е делото на Светия Дух.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Относно Библията (1)“)

Библията е част от човешката история от хилядолетия. Освен това хората се отнасят към нея като към Бог до такава степен, че в последните дни тя заема мястото на Бог, а това Го отвращава. Затова, когато времето позволяваше, Бог се чувстваше задължен да разясни историята и произхода на Библията отвътре; в противен случай тя щеше продължи да заема мястото на Бог в сърцата на хората и те щяха да използват словата в нея, за да мерят и осъждат Божиите дела. Като обясняваше същината, структурата и недостатъците на Библията, Бог в никакъв случай не отричаше съществуването ѝ, нито я осъждаше. Той по-скоро ѝ даваше подходящо, уместно описание, което възстановяваше първоначалния ѝ образ, отстраняваше погрешното разбиране на хората за Библията, и им даваше правилна представа за нея, така че те повече да не се кланят на Библията и да не губят пътя си. Тоест повече да не приемат погрешно сляпата си вяра в Библията за вяра в Бог и за преклонение пред Бог, страхувайки се дори да се изправят пред истинския ѝ произход и недостатъците ѝ. Веднъж разбрали Библията по неподправен начин, хората са способни да я отхвърлят без угризения и смело да приемат новите Божии слова. Това е Божията цел в тези няколко глави. Истината, която Бог иска да разкрие на хората тук, е, че никоя теория или факт не може да замени Божието дело и днешните Му слова и че нищо не може да заеме мястото на Бог. Ако хората не могат да се измъкнат от капана на Библията, те никога няма да са способни да застанат пред Бог. Ако искат да дойдат пред Бог, първо трябва да пречистят сърцата си от всичко, което би могло да Го замени; тогава ще бъдат на задоволително ниво за Бог.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Думите на Христос, докато ходеше в църквите“, „Въведение“)