Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

След като Бог извърши делото на Епохата на закона, беше създаден Старият завет и тогава хората започнаха да четат Библията. След като Исус дойде, Той извърши делото на Епохата на благодатта, а Неговите апостоли написаха Новия завет. Така бяха създадени Старият и Новият завет на Библията и дори до днес всички, които вярват в Бог, четат Библията. Библията е историческа книга. Разбира се, тя съдържа и някои от предсказанията на пророците, а тези предсказания в никакъв случай не са история. Библията се състои от няколко части — тя не е само пророчества, не е само делото на Йехова, нито пък само посланията на Павел. Ти трябва да знаеш от колко части се състои Библията; Старият завет съдържа Битие, Изход…, а освен това има и книги с пророчества, които са написани от пророците. Накрая Старият завет завършва с Книгата на Малахия. В Стария завет е записано делото на Епохата на закона, която беше ръководена от Йехова; от Битие до Книгата на Малахия той е изчерпателен запис на цялото дело на Епохата на закона. Това означава, че в Стария завет е записано всичко, което е преживяно от хората, напътствани от Йехова в Епохата на закона. По време на старозаветната Епоха на закона големият брой пророци, издигнати от Йехова, изричаха пророчества от Негово име, даваха наставления на различни племена и народи и предсказваха делата, които Йехова щеше да извърши. Всички издигнати хора бяха получили Духа на пророчеството от Йехова: те можеха да виждат виденията от Йехова и да чуват гласа Му; така те бяха вдъхновени от Него и написаха пророчества. Делото, което вършеха, беше израз на гласа на Йехова, израз на пророчеството на Йехова, а делото на Йехова по онова време беше просто да напътства хората, като използва Духа; Той не стана плът и хората не видяха лицето Му. Така Той издигна много пророци, които да вършат делото Му, и им даде послания, които те предаваха на всяко племе и род на Израел. Тяхното дело беше да изричат пророчества, а някои от тях записваха наставленията, които Йехова им даваше, за да ги покажат на другите. Йехова издигна тези хора, за да изричат пророчества, да предсказват бъдещите дела или делата, които предстояха да бъдат извършени по онова време, така че хората да могат да видят удивителността и мъдростта на Йехова. Тези книги с пророчества бяха доста различни от другите книги на Библията; те бяха думи, изречени или написани от онези, на които беше даден Духът на пророчеството — от онези, които бяха получили видения или глас от Йехова. Освен книгите с пророчества всичко останало в Стария завет се състои от записи, направени от хората, след като Йехова беше завършил Своето дело. Тези книги не могат да заместят предсказанията, изречени от пророците, които бяха издигнати от Йехова, точно както Битие и Изход не могат да се сравняват с Книгата на Исая и Книгата на Даниил. Пророчествата бяха изречени, преди делото да бъде извършено, а междувременно другите книги бяха написани, след като делото беше завършено — на това бяха способни хората. Пророците от онова време бяха вдъхновени от Йехова и изрекоха някои пророчества, изговориха много думи и предрекоха нещата от Епохата на благодатта, както и унищожението на света в последните дни — делото, което Йехова планираше да извърши. Всички останали книги са запис на делото, което Йехова извърши в Израел. Така че когато четете Библията, вие четете най-вече за това, което Йехова направи в Израел; Старият завет на Библията записва основно делото на Йехова — как Йехова напътства Израел, как използва Мойсей, който изведе израилтяните от Египет, отърва ги от оковите на фараона и ги отведе в пустинята, след което те влязоха в Ханаан и всичко след това беше техният живот в Ханаан. Ако оставим тези неща настрани, всичко друго е съставено от записи за делото на Йехова в Израел. Всичко записано в Стария завет е делото на Йехова в Израел, това е делото, което Йехова извърши в земята, в която създаде Адам и Ева. От момента, в който Бог официално започна да ръководи хората на земята след Ной, всичко, което е записано в Стария завет, е делото на Израел. А защо не е записано никакво дело освен делото на Израел? Защото земята на Израел е люлката на човечеството. В началото нямаше други страни освен Израел и Йехова не вършеше Своите дела на друго място. Ето защо това, което е записано в Стария завет на Библията, е единствено Божието дело в Израел по онова време. Думите, изречени от пророците, от Исая, Даниил, Йеремия и Йезекиил … техните думи предсказват друго Негово дело на земята, те предсказват делото на самия Бог Йехова. Всичко това дойде от Бог, то беше дело на Светия Дух и освен тези книги на пророците, всичко останало е запис на преживяванията на хората, свързани с делото на Йехова по онова време.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Относно Библията (1)“)

По онова време Исус беше извършил много дела, които бяха неразбираеми за учениците Му, и не беше дал никакво обяснение. След като Той си тръгна, учениците започнаха да проповядват и да работят навсякъде и заради този етап от делото започнаха да пишат посланията и книгите на евангелието. Евангелските книги в Новия завет бяха записани двадесет до тридесет години след разпъването на Исус. Преди народът на Израел четеше само Стария завет. Тоест в началото на Епохата на благодатта хората четяха Стария завет. Новият завет се появи едва през Епохата на благодатта. Новият завет не съществуваше, когато Исус вършеше делата Си; след като Той възкръсна и се възнесе на небето, хората записаха делата Му. Едва тогава се появиха четирите евангелия, към които бяха прибавени и посланията на Павел и Петър, както и книгата Откровение. Повече от триста години след възнесението на Исус на небето следващите поколения събраха избирателно тези документи и чак тогава се появи Новият завет на Библията. Новият завет се появи едва след приключването на това дело; преди това той не съществуваше. Бог беше извършил цялото това дело, а Павел и другите апостоли бяха написали толкова много послания до църквите на различни места. Хората след тях комбинираха посланията им и добавиха най-великото видение, записано от Йоан на остров Патмос, в което беше пророкувано Божието дело в последните дни. Хората измислиха тази последователност, която се различава от днешните слова. Това, което е записано днес, е според стъпките на Божието дело; това, с което хората са заети днес, е делото, което Бог върши лично, и словата, изречени лично от Него. Няма нужда ти — човечеството — да се намесваш; думите, които идват пряко от Духа, са подредени стъпка по стъпка и се различават от подредбата на човешките записи. Може да се каже, че това, което хората записаха, беше според тяхното ниво на просвета и човешко качество. Това, което те записаха, бяха изживяванията на хора и всеки от тях имаше свои собствени средства за записване и познаване, и всеки запис беше различен. Следователно, ако почиташ Библията като Бог, ти си изключително неосведомен и глупав! Защо не търсиш делото на днешния Бог? Само Божието дело може да спаси човека. Библията не може да спаси човека, хората могат да я четат в продължение на няколко хиляди години и пак няма да има и най-малка промяна в тях, и ако ти се покланяш на Библията, никога няма да спечелиш действието на Светия Дух.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Относно Библията (3)“)

По времето на Исус, Той водеше евреите и всички онези, които Го следваха според делото на Светия Дух в Него по онова време. Той не приемаше Библията за основа на това, което вършеше, а говореше според делото Си; не обръщаше внимание на това, което казваше Библията, нито пък търсеше в Библията път, по който да води Своите последователи. Още от самото начало на Своето дело Той разпространяваше пътя на покаянието — дума, която изобщо не се споменава в пророчествата на Стария завет. Той не само че не действаше според Библията, но и водеше по нов път и вършеше ново дело. Никога не се позоваваше на Библията, когато проповядваше. През Епохата на закона никой не можеше да извършва Неговите чудеса на изцеление на болни и изгонване на демони. Същото важи и за Неговото дело, Неговите учения и властта и силата на думите Му, които надминаваха всеки човек в Епохата на закона. Исус просто вършеше Своето по-ново дело и въпреки че много хора Го осъждаха с помощта на Библията — и дори използваха Стария завет, за да Го разпнат — Неговото дело надмина Стария завет; ако не беше така, защо хората Го приковаваха на кръста? Не беше ли, защото в Стария завет не се казваше нищо за Неговото учение, за способността Му да изцелява болни и да изгонва демони? Неговото дело беше извършено, за да поведе по нов път, а не за да започне съзнателно битка срещу Библията или съзнателно да отхвърли Стария завет. Той просто дойде, за да извърши Своето служение, да донесе новото дело на онези, които копнееха за Него и Го търсеха. Той не дойде, за да обясни Стария завет или да отстоява неговото дело. Делото на Исус нямаше за цел да позволи на Епохата на закона да продължи да се развива, тъй като Неговото дело не се съобразяваше с това дали е основано на Библията; Исус просто дойде да извърши делото, което трябваше да извърши. Така Той не обясни пророчествата на Стария завет, нито работи според думите на старозаветната Епоха на закона. Той пренебрегваше написаното в Стария завет, не се интересуваше дали то е в съгласие с Неговото дело, или не, не се интересуваше какво знаят другите за делото Му и как го осъждат. Той просто продължи да върши делото, което трябваше да върши, въпреки че много хора използваха предсказанията на старозаветните пророци, за да Го осъдят. На хората им се струваше, че делото Му няма основание и че в него има много неща, които противоречат на записите от Стария завет. Не беше ли това грешка на човека? Необходимо ли е към Божието дело да се прилага доктрина? И трябва ли Бог да работи според предсказанията на пророците? В крайна сметка кое е по-велико: Бог или Библията? Защо Бог трябва да върши делата Си според Библията? Възможно ли е Бог да няма право да излезе извън границите на Библията? Не може ли Бог да се отклони от Библията и да върши други дела? Защо Исус и учениците Му не спазваха съботата? Ако трябваше да практикува, като взема предвид съботата и според заповедите на Стария завет, защо Исус не спазваше съботата, след като дойде, а вместо това изми краката на учениците Си, покри главата Си, разчупи хляба и пи вино? Нима всичко това не липсва в заповедите на Стария завет? Ако Исус почиташе Стария завет, защо наруши тези доктрини? Ти трябва да знаеш кой е бил пръв — Бог или Библията! Като Господар на съботата, не би ли могъл Той да бъде и Господар на Библията?

Работата, извършена от Исус по времето на Новия завет, постави началото на ново дело: Той не работи според делото на Стария завет, нито пък приложи думите, изречени от Йехова в Стария завет. Той извърши Своето собствено дело и то по-ново дело — дело, което беше по-висше от закона. Така Той каза: „Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците? Не съм дошъл да разруша, но да изпълня“. Така, в съответствие с това, което Той завърши, бяха нарушени много от доктрините. В събота, когато водеше учениците през житните ниви, те късаха и ядяха класове; Той не спази съботата и каза: „Човешкият Син е Господар на съботата“. По онова време, според правилата на израилтяните, всеки, който не спазваше съботата, биваше убит с камъни. Исус обаче не влизаше в храма и не спазваше съботата, и Неговото дело не беше извършено от Йехова по времето на Стария завет. По този начин делото, извършено от Исус, надмина старозаветния закон, то беше по-висше от него и не беше в съответствие с него. По време на Епохата на благодатта Исус не работи според старозаветния закон и вече беше нарушил тези доктрини. Но израилтяните се бяха вкопчили яростно в Библията и осъдиха Исус — не беше ли това отричане на делото на Исус? Днес религиозният свят също се е вкопчил яростно в Библията, а някои хора казват: „Библията е свещена книга и трябва да се чете“. Други казват: „Божието дело трябва да бъде отстоявано завинаги, Старият завет е Божият завет с израилтяните и не може да бъде отменен, а съботата трябва да се спазва винаги!“. Не са ли смешни? Защо Исус не спазваше съботата? Нима Той съгреши? Кой може напълно да разбере тези неща? Независимо как хората четат Библията, за тях ще бъде невъзможно да опознаят Божието дело, като използват своята способност за разбиране. Те не само няма да придобият чисто познание за Бог, но и представите им ще стават все по-закоравели, така че ще започнат да се противопоставят на Бог. Ако не беше въплъщението на Бог днес, хората щяха да бъдат погубени от своите собствени представи и щяха да умрат сред Божието наказание.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Относно Библията (1)“)

Ако искаш да познаеш делото на Епохата на закона и да узнаеш как израилтяните следваха пътя на Йехова, трябва да прочетеш Стария завет; ако искаш да разбереш делото на Епохата на благодатта, трябва да прочетеш Новия завет. Но как да познаеш делото на последните дни? Трябва да приемеш ръководството на днешния Бог и да навлезеш в днешното дело, защото това е новото дело и никой досега не го е записал в Библията. Днес Бог е станал плът и е определил други избраници в Китай. Бог работи в тези хора, Той продължава делото Си на земята и продължава с това, което идва след делото на Епохата на благодатта. Днешното дело е път, по който човекът никога не е вървял, и път, който никой никога не е виждал. Това е дело, което никога не е извършвано преди — то е най-новото Божие дело на земята. Следователно дело, което никога не е било извършвано преди, не е история, защото сега е настояще и това дело тепърва трябва да се превърне в минало. Хората не знаят, че Бог е извършил по-велико, по-ново дело на земята, при това извън Израел, че то вече е излязло извън обхвата на Израел и извън рамките на предсказанията на пророците, че това е ново и великолепно дело извън пророчествата; то е по-ново дело отвъд пределите на Израел и е дело, което хората не могат нито да възприемат, нито да си представят. Как би могла Библията да съдържа изрични записи за такова дело? Кой би могъл да запише предварително и без пропуски всяка частица от днешното дело? Кой би могъл да запише това по-могъщо и по-мъдро дело, което не се подчинява на условностите, в тази мухлясала стара книга? Делото на днешния ден не е история, така че ако искаш да вървиш по новия път на днешния ден, трябва да се отклониш от Библията, трябва да излезеш извън рамките на книгите с пророчества или историята в Библията. Само тогава ще можеш да вървиш както подобава по новия път и само тогава ще можеш да навлезеш в новото царство и в новото дело. […] Новите слова могат да те поддържат, което доказва, че това е новото дело; старите записи не могат да те заситят или да задоволят настоящите ти нужди, което доказва, че те са история, а не делото на днешния ден. Най-висшият път е най-новото дело, а при новото дело, колкото и висш да е пътят на миналото, той е просто история, към която хората поглеждат, и независимо, че има стойност като справка, той все пак е старият път. Въпреки че е записан в „свещената книга“, старият път е история; въпреки че не е записан в „свещената книга“, новият път е тук и сега. Този път може да те спаси и този път може да те промени, защото това е делото на Светия Дух.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Относно Библията (1)“)