Божии слова от Библията

„Вие изследвате Писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот и те са, които свидетелстват за Мен, и въпреки това не искате да дойдете при Мене, за да имате живот“ (Йоан 5:39-40).

„Исус му каза: Аз съм пътят и истината, и животът; никой не идва при Отца освен чрез Мен“ (Йоан 14:6).

Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

Самият Бог е живот и истина и Неговият живот и истина съществуват едновременно. Онези, които не са способни да намерят истината, никога няма да намерят живота. Без напътствието, подкрепата и осигуряването на истината ще намериш само думи, учения и най-вече смърт. Божият живот е вездесъщ и Неговата истина и живот съществуват едновременно. Ако не можеш да намериш източника на истината, тогава няма да получиш храната на живота; ако не можеш да си осигуриш живот, тогава със сигурност няма да имаш истина и тогава, ако изключим фантазиите и представите ти, цялото ти тяло ще бъде само плът, твоята воняща плът. Знай, че книжните думи не могат да се смятат за живот, историческите сведения не могат да се почитат като истина, а правилата от миналото не могат да служат като запис на думите, изричани от Бог днес. Само това, което Бог изразява, когато идва на земята и живее сред хората, е истината, животът, волята на Бог и Неговият настоящ начин на действие. Ако прилагаш в настоящето Божиите думи, изричани в минали векове, тогава ти си археолог и най-доброто определение, което би ти подхождало, е „експерт по историческото наследство“. Причината е, че ти неизменно вярваш в следите от делото, което Бог извърши в миналото, вярваш само в сянката на Бог, останала от времето, когато Той работеше сред хората в миналото, вярваш само в пътя, който Бог даде на Своите последователи в отминалите времена. Ти не вярваш в сегашната посока на Божието дело, не вярваш в сегашното славно лице на Бог и не вярваш в пътя на истината, която Бог изразява в момента. И в този случай ти несъмнено си мечтател, напълно откъснат от реалността. Ако и сега продължаваш да се придържаш към думи, които не са в състояние да вдъхнат живот на човека, то ти си отчайващо мъртво дърво^[а], защото си твърде консервативен, твърде своенравен, твърде неподатлив на аргументи!

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Само Христос от последните дни може да даде на човека пътя към вечния живот“)

Забележка:

а. Мъртво дърво: китайски идиом със значение „безнадежден случай“.

Много хора вярват, че разбирането и способността да се тълкува Библията е същото като намирането на истинския път — но дали всъщност нещата са толкова прости? Никой не знае каква е реалността на Библията: че тя не е нищо повече от исторически запис на Божието дело и свидетелство за предишните два етапа от Божието дело, и че тя не ти предлага никакво разбиране за целите на Божието дело. Всички, които са чели Библията, знаят, че тя документира двата етапа от Божието дело през Епохата на закона и Епохата на благодатта. Старият завет проследява историята на Израел и делото на Йехова от времето на сътворението до края на Епохата на закона. В Новия завет е записано делото на Исус на земята, което се съдържа в четирите Евангелия, както и делото на Павел — нима това не са исторически записи? Припомнянето на неща от миналото днес ги превръща в история и независимо от това колко са верни или реални, те все пак са история, а историята не може да се обърне към настоящето, защото Бог не гледа назад към историята! И така, ако разбираш само Библията, но не разбираш нищо от делото, което Бог възнамерява да извърши днес, и ако вярваш в Бог, но не търсиш делото на Светия Дух, тогава не разбираш какво означава да търсиш Бог. Ако четеш Библията, за да изучаваш историята на Израел, да изследваш историята на Божието сътворение на небето и земята, значи не вярваш в Бог. Но днес, щом вярваш в Бог и се стремиш към живота, щом се стремиш към познанието за Бог, а не към мъртви думи и доктрини или разбиране на историята, ти трябва да се опитваш да откриеш Божията воля днес и да търсиш посоката на делото на Светия Дух. Ако беше археолог, можеше да четеш Библията, но ти не си археолог, а един от тези, които вярват в Бог, и е най-добре да потърсиш Божията воля днес.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Относно Библията (4)“)

Четейки Библията, хората могат да спечелят и много пътища на живота, които не могат да бъдат намерени в други книги. Тези пътища са пътищата на живота на делото на Светия Дух, изживени от пророците и апостолите в миналите епохи; много от думите са ценни и могат да осигурят това, от което хората се нуждаят. Ето защо всички хора обичат да четат Библията. Тъй като в Библията е скрито толкова много, възгледите на хората за нея са различни от тези за писанията на велики духовни личности. Библията е запис и сборник с изживяванията и знанията на хората, които служиха на Йехова и Исус в старата и новата епоха, така че по-късните поколения са могли да получат от нея много просветление, озарение и пътища за практикуване. Причината, поради която Библията е по-висша от писанията на всички други велики духовни личности е, че всички техни писания са извлечени от Библията, всички техни изживявания идват от Библията и всички те обясняват Библията. И така, въпреки че хората могат да спечелят ресурс от книгите на всяка велика духовна личност, те продължават да се прекланят пред Библията, защото тя им се струва толкова висша и дълбока! Въпреки че Библията обединява някои от книгите за думите на живота, като посланията на Павел и посланията на Петър, и въпреки че тези книги могат да осигуряват ресурс и да помагат на хората, те все пак са остарели, принадлежат на старата епоха и колкото и да са добри, са подходящи само за един период и не са вечни. Защото Божието дело винаги се развива и не може просто да спре по времето на Павел и Петър или завинаги да остане в Епохата на благодатта, през която Исус беше разпнат. И така, тези книги са подходящи само за Епохата на благодатта, а не за Епохата на царството в последните дни. Те могат да осигуряват ресурс само за вярващите от Епохата на благодатта, но не и за светиите от Епохата на царството, и колкото и да са добри, те все пак са остарели. Същото е и с делото на сътворението на Йехова или Неговото дело в Израел: колкото и велико да беше това дело, то все пак щеше да остарее и щеше да дойде времето, когато да отмине. Така става и с Божието дело: макар и да е велико, ще дойде време, когато то ще достигне до своя край; то не може да остане винаги сред делото на сътворението, нито сред това на разпятието. Колкото и убедително да е било делото на разпятието, колкото и ефективно да е било то в победата над Сатана, делото все пак си остава дело, а епохите все пак си остават епохи; не е възможно делото винаги да стои на една и съща основа и не е възможно времената да остават непроменени, защото е имало сътворение и трябва да има последни дни. Това е неизбежно! Така че днес думите на живота в Новия завет — посланията на апостолите и четирите Евангелия — са се превърнали в исторически книги, станали са стари алманаси, а как е възможно старите алманаси да отведат хората в новата епоха? Независимо от това колко полезни са тези алманаси в осигуряването на приток на живот за хората, независимо от това колко способни са да доведат хората до кръста, не са ли те остарели? Не са ли те лишени от стойност? Затова казвам, че не трябва да вярваш сляпо на тези алманаси. Те са твърде стари, не могат да те въведат в новото дело и могат само да бъдат бреме за теб. Те не само не могат да те въведат в новото дело и в ново навлизане, но и те отвеждат в старите религиозни църкви — и ако това е така, няма ли да вървиш назад във вярата си в Бог?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Относно Библията (4)“)

Христос от последните дни носи живот, носи вечния и непреходния път на истината. Тази истина е пътят, по който човек намира живота, и е единственият път, по който човек познава Бог и получава Неговото одобрение. Ако не търсиш пътя на живота, който дава Христос от последните дни, тогава никога няма да получиш одобрението на Исус и никога няма да бъдеш достоен да влезеш през портата на небесното царство, защото си едновременно марионетка и затворник на историята. Онези, които се ръководят от правила, от думи и са оковани от историята, никога няма да могат да придобият живот, нито пък вечния начин на живот. Това е така, защото всичко, с което разполагат, е мътна вода, към която са се придържали в продължение на хиляди години, вместо водата на живота, която тече от трона. Тези, които не си набавят водата на живота, завинаги ще останат трупове, играчки на Сатана и синове на ада. Как тогава ще могат да видят Бог? Ако само се придържаш към миналото, само се стремиш да оставиш нещата такива, каквито са били, като стоиш на едно място, и не се опитваш да промениш статуквото и да отхвърлиш историята, няма ли тогава неизменно да си против Бог? Етапите на Божието дело са огромни и могъщи, като бушуващи вълни или гръмотевици, а ти седиш пасивно и очакваш унищожение, вкопчил се в глупостта си и не правиш нищо. По този начин как може да се смяташ за човек, който следва следите на Агнеца? Как можеш да докажеш, че Богът, към когото се придържаш, е Бог, който е винаги нов и никога стар? Как думите в пожълтелите ти книги могат да те пренесат в нова епоха? Как те могат да те насочат да търсиш етапите на Божието дело? И как могат да те отведат до небето? Това, което държиш в ръцете си, са думи, които могат да дадат само временна утеха, букви, но не и истини, които могат да дадат живот. Думите в писанията, които четеш, могат само да обогатят езика ти, но те не са философски слова, които биха ти помогнали да опознаеш човешкия живот, а още по-малко пътеките, които могат да те доведат до съвършенство. Това противоречие не ти ли дава храна за размисъл? Не те ли насърчава да осъзнаеш тайните, които се съдържат в него? Способен ли си сам да отидеш на небето, за да се срещнеш с Бог? Можеш ли без Божието пришествие да отидеш на небето, за да се радваш на семейно щастие с Него? Все още ли си мечтаеш? Тогава ти предлагам да спреш да мечтаеш и да погледнеш към този, който работи сега, да погледнеш и да видиш кой върши делото по спасението на човека в последните дни. Ако не го направиш, никога няма да намериш истината и никога няма да намериш живота.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Само Христос от последните дни може да даде на човека пътя към вечния живот“)

Свързани химни

Самият Бог е Истината и Живота