Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

Днес хората вярват, че Библията е Бог и че Бог е Библията. Също така те вярват, че всички думи в Библията са единствените слова, които Бог е изрекъл, и че всички те са казани от Бог. Тези, които вярват в Бог, дори смятат, че макар шестдесет и шестте книги на Стария и Новия завет да са написани от хора, те всички са боговдъхновени и са запис на словата на Светия Дух. Това е погрешното разбиране на човека и то не отговаря напълно на фактите. Всъщност, с изключение на пророческите книги, по-голямата част от Стария завет е исторически запис. Някои от посланията в Новия завет произлизат от преживяванията на хората, а други — от просветлението на Светия Дух; например посланията на Павел са възникнали от работата на един човек, всички те са резултат от просветлението на Светия Дух, написани са за църквите и са думи на увещание и насърчение за братята и сестрите в тези църкви. Те не бяха думи, изречени от Светия Дух — Павел не можеше да говори от името на Светия Дух, той не беше пророк, нито пък можеше да вижда видения като тези на Йоан. Посланията му бяха написани за църквите в Ефес, Коринт, Галатия и други църкви. И така, посланията на Павел в Новия завет са послания, които Павел написа за църквите. Те не са вдъхновения от Светия Дух, нито пък са пряко изречени слова на Светия Дух. Те са просто думи на увещание, утеха и насърчение, които той написа за църквите по време на своята работа. Те също са запис на голяма част от работата на Павел по онова време. Написани са за всички, които са братя и сестри в Господа, така че братята и сестрите от църквите по онова време да следват съветите му и да се придържат към пътя на покаянието на Господ Исус. Павел по никакъв начин не каза, че всички — независимо дали са църкви от онова време, или от бъдещето — трябва да ядат и да пият написаното от него, нито пък каза, че всички негови думи идват от Бог. Според обстоятелствата на църквата по онова време той просто беседваше с братята и сестрите, увещаваше ги и им вдъхваше вяра, просто проповядваше или напомняше на хората и ги увещаваше. Думите му се основаваха на неговото собствено бреме и той подкрепяше хората чрез тези думи. Той вършеше работата на апостол на църквите по онова време, той беше работник, използван от Господ Исус, и затова трябваше да поеме отговорността за църквите, трябваше да се заеме с работата на църквите, да се запознае със състоянията на братята и сестрите — това беше причината, поради която написа послания за всички братя и сестри в Господа. Всичко, което казваше и което беше назидателно и положително за хората, беше правилно, но то не представляваше словата на Светия Дух и не можеше да представлява Бог. Изключително лошо разбиране и огромно богохулство е хората да считат записите на изживяванията и посланията на един човек за думи, изречени от Светия Дух към църквите! Това е особено вярно, когато става дума за посланията, които Павел написа за църквите, тъй като неговите послания бяха написани за братята и сестрите в зависимост от обстоятелствата и ситуацията на всяка църква по онова време и имаха за цел да увещават братята и сестрите в Господа, за да могат да приемат благодатта на Господ Исус. Посланията му имаха за цел да събудят братята и сестрите по онова време. Може да се каже, че това беше неговото собствено бреме, а също и бреме, дадено му от Светия Дух; в края на краищата той беше апостол, който ръководеше църквите по онова време, пишеше послания за църквите и ги увещаваше — това беше неговата отговорност. Неговата идентичност беше само на работещ апостол и той беше просто апостол, изпратен от Бог; той не беше пророк, нито гадател. За него работата, която вършеше, и животът на братята и сестрите бяха от първостепенно значение. Следователно той не можеше да говори от името на Светия Дух. Думите му не бяха думи на Светия Дух, а още по-малко могат да се нарекат Божие слово, защото Павел не беше нищо повече от Божие създание и със сигурност не беше въплъщение на Бог. Неговата идентичност не беше еднаква с тази на Исус. Думите на Исус бяха думи на Светия Дух, те бяха Божии слова, защото Неговата идентичност беше тази на Христос — Божият Син. Нима е възможно Павел да бъде равен на Него? Ако в послания или думи като тези на Павел хората виждат слова на Светия Дух и им се покланят като на Бог, тогава може да се каже само, че те са твърде безкритични. Ако говорим по-строго, не е ли това просто богохулство? Как може един човек да говори от името на Бог? И как могат хората да се прекланят пред записите на неговите послания и пред думите, които изрече, сякаш те са свещена или небесна книга? Възможно ли е Божиите слова да бъдат изречени случайно от човек? Как може един човек да говори от името на Бог? И така, какво ще кажеш ти — възможно ли е посланията, които той написа за църквите, да не са опетнени от неговите собствени идеи? Как е възможно да не са опетнени от човешки идеи? Той написа послания за църквите въз основа на личните си изживявания и знания. Например Павел написа послание до църквите в Галатия, в което се съдържаше определено мнение, а Петър написа друго, в което имаше друго мнение. Кое от тях дойде от Светия Дух? Никой не може да каже със сигурност. Следователно може да се каже само, че и двамата носеха бреме за църквите, но писмата им представляват техния духовен ръст, представляват техния ресурс и подкрепа за братята и сестрите, както и тяхното бреме към църквите, и те представляват само човешка работа — те не бяха изцяло от Светия Дух. Ако твърдиш, че неговите послания са думи на Светия Дух, то това е абсурдно и ти извършваш богохулство! Посланията на апостол Павел и другите послания от Новия завет са равностойни на мемоарите на духовните личности от по-ново време: Те са равностойни на книгите на Уочмън Ни, на изживяванията на Лорънс и т.н. Просто книгите на духовните личности от по-ново време не са събрани в Новия завет, но същността на тези хора беше същата: те бяха хора, използвани от Светия Дух през определен период, и не можеха да представляват пряко Бог.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Относно Библията (3)“)

Ти трябва да знаеш от колко части се състои Библията; Старият завет съдържа Битие, Изход…, а освен това има и книги с пророчества, които са написани от пророците. Накрая Старият завет завършва с Книгата на Малахия. В Стария завет е записано делото на Епохата на закона, която беше ръководена от Йехова; от Битие до Книгата на Малахия той е изчерпателен запис на цялото дело на Епохата на закона. Това означава, че в Стария завет е записано всичко, което е преживяно от хората, напътствани от Йехова в Епохата на закона. По време на старозаветната Епоха на закона големият брой пророци, издигнати от Йехова, изричаха пророчества от Негово име, даваха наставления на различни племена и народи и предсказваха делата, които Йехова щеше да извърши. Всички издигнати хора бяха получили Духа на пророчеството от Йехова: те можеха да виждат виденията от Йехова и да чуват гласа Му; така те бяха вдъхновени от Него и написаха пророчества. Делото, което вършеха, беше израз на гласа на Йехова, израз на пророчеството на Йехова, а делото на Йехова по онова време беше просто да напътства хората, като използва Духа; Той не стана плът и хората не видяха лицето Му. Така Той издигна много пророци, които да вършат делото Му, и им даде послания, които те предаваха на всяко племе и род на Израел. Тяхното дело беше да изричат пророчества, а някои от тях записваха наставленията, които Йехова им даваше, за да ги покажат на другите. Йехова издигна тези хора, за да изричат пророчества, да предсказват бъдещите дела или делата, които предстояха да бъдат извършени по онова време, така че хората да могат да видят удивителността и мъдростта на Йехова. Тези книги с пророчества бяха доста различни от другите книги на Библията; те бяха думи, изречени или написани от онези, на които беше даден Духът на пророчеството — от онези, които бяха получили видения или глас от Йехова. Освен книгите с пророчества всичко останало в Стария завет се състои от записи, направени от хората, след като Йехова беше завършил Своето дело. Тези книги не могат да заместят предсказанията, изречени от пророците, които бяха издигнати от Йехова, точно както Битие и Изход не могат да се сравняват с Книгата на Исая и Книгата на Даниил. Пророчествата бяха изречени, преди делото да бъде извършено, а междувременно другите книги бяха написани, след като делото беше завършено — на това бяха способни хората. Пророците от онова време бяха вдъхновени от Йехова и изрекоха някои пророчества, изговориха много думи и предрекоха нещата от Епохата на благодатта, както и унищожението на света в последните дни — делото, което Йехова планираше да извърши. Всички останали книги са запис на делото, което Йехова извърши в Израел. Така че когато четете Библията, вие четете най-вече за това, което Йехова направи в Израел; Старият завет на Библията записва основно делото на Йехова — как Йехова напътства Израел, как използва Мойсей, който изведе израилтяните от Египет, отърва ги от оковите на фараона и ги отведе в пустинята, след което те влязоха в Ханаан и всичко след това беше техният живот в Ханаан. Ако оставим тези неща настрани, всичко друго е съставено от записи за делото на Йехова в Израел. Всичко записано в Стария завет е делото на Йехова в Израел, това е делото, което Йехова извърши в земята, в която създаде Адам и Ева. От момента, в който Бог официално започна да ръководи хората на земята след Ной, всичко, което е записано в Стария завет, е делото на Израел. А защо не е записано никакво дело освен делото на Израел? Защото земята на Израел е люлката на човечеството. В началото нямаше други страни освен Израел и Йехова не вършеше Своите дела на друго място. Ето защо това, което е записано в Стария завет на Библията, е единствено Божието дело в Израел по онова време. Думите, изречени от пророците, от Исая, Даниил, Йеремия и Йезекиил … техните думи предсказват друго Негово дело на земята, те предсказват делото на самия Бог Йехова. Всичко това дойде от Бог, то беше дело на Светия Дух и освен тези книги на пророците, всичко останало е запис на преживяванията на хората, свързани с делото на Йехова по онова време.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Относно Библията (1)“)

Не всичко в Библията е запис на словото, изречено лично от Бог. Библията просто документира предишните два етапа от Божието дело, от които една част е запис на предсказанията на пророците, а друга част са изживяванията и знанията, записани от хора, които Бог е използвал през епохите. Човешките изживявания са опетнени от човешки мнения и знания и това е нещо неизбежно. В много от книгите на Библията има човешки представи, човешки пристрастия и абсурдно човешко разбиране. Разбира се, повечето от думите са резултат от просветлението и озарението на Светия Дух и те са правилни разбирания — но все пак не може да се каже, че са напълно точен израз на истината. Техните възгледи за определени неща не са нищо повече от знание, извлечено от лични преживявания или от просветлението на Светия Дух. Предсказанията на пророците бяха нареждания, дадени лично от Бог: пророчествата на хора като Исая, Даниил, Ездра, Йеремия и Йезекиил дойдоха от прякото напътствие на Светия Дух; тези хора бяха ясновидци, те бяха получили Духа на пророчеството и всички бяха старозаветни пророци. По време на Епохата на закона тези хора, които бяха получили вдъхновенията на Йехова, изрекоха много пророчества, които бяха пряко наредени от Йехова.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Относно Библията (3)“)

Колцина от вас днес смеят да кажат, че всички думи, изречени от онези, които са били използвани от Светия дух, са дошли от Светия дух? Някой смее ли да говори такива неща? Ако твърдиш това, тогава защо книгата на пророк Езра е била отхвърлена и защо с книгите на онези древни светци и пророци се е случило същото? Ако всички те са дошли от Светия дух, защо се осмелявате да правите такъв капризен подбор? Квалифициран ли си да подбираш работата на Светия дух? Много истории от Израел също са отхвърлени. И ако вярваш, че всички тези писания от миналото са дошли от Светия дух, тогава защо някои от книгите са били отхвърлени? Ако са дошли от Светия дух, трябвало е всички те да бъдат запазени и изпратени на братята и сестрите от църквите, за да ги четат. Не е трябвало да бъдат избирани или отхвърляни според човешката воля: не е правилно да се постъпва така. Като казваме, че преживяванията на Павел и Йоан са били примесени с личните им възгледи, това не означава, че преживяванията и знанията им са дошли от Сатана, а просто че е имало неща у тях, които са дошли от техните лични преживявания и възгледи. Знанието им е било основано на действителния им предходен опит от онова време и кой би могъл уверено да заяви, че цялото им знание е дошло от Светия дух? Ако и четирите евангелия са дошли от Светия дух, тогава защо всеки един от четиримата — Матей, Марк, Лука и Йоан, казаха различни неща за Исусовото дело? Ако не вярвате, че е така, прочетете разказите в Библията за това как Петър се отрекъл от Господ три пъти: всички те са различни и имат свои собствени особености. Мнозина невежи казват: „Въплътеният Бог също е човек, следователно възможно ли е думите, които изрича, да идват изцяло от Светия дух? Ако думите на Павел и Йоан са били примесени с човешката воля, тогава не са ли и Неговите думи примесени с човешката воля?“. Хората, които говорят такива неща, са слепи и невежи! Прочетете внимателно четирите Евангелия; прочетете какво пише в тях за делата и думите на Исус. Всеки разказ просто е различен и всеки разказ има своята гледна точка. Ако всичко написано от авторите на тези книги идваше от Светия дух, всичко щеше да е еднакво и съгласувано. Защо тогава има несъответствия? Нима човекът е толкова безгранично глупав, че да не може да види това?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Относно названията и идентичността“)

Евангелието на Матей от Новия завет описва родословието на Исус. В началото се казва, че Исус е потомък на Авраам и Давид и син на Йосиф; след това се казва, че Исус е заченат от Светия Дух и е роден от девица — което би означавало, че Той не е син на Йосиф или потомък на Авраам и Давид. Родословието обаче настоява да свърже Исус с Йосиф. След това в родословието започва да се описва процеса, чрез който Исус е роден. Казва се, че Исус е заченат от Светия Дух, че е роден от девица, а не че е син на Йосиф. Но в родословието ясно е написано, че Исус е син на Йосиф, и тъй като родословието е написано за Исус, в него са записани четиридесет и две поколения. Когато се стига до поколението на Йосиф, в родословието набързо е казано, че Йосиф е съпругът на Мария — думи, които са дадени, за да се докаже, че Исус е потомък на Авраам. Това не е ли противоречие? Предците на Йосиф са ясно документирани в родословието — а то очевидно е на Йосиф — но Матей настоява, че това е родословието на Исус. Това не отрича ли факта на зачатието на Исус от Светия Дух? И така, дали родословието на Матей не е човешка идея? Това е нелепо! Ето как можеш да разбереш, че тази книга не е дошла изцяло от Светия Дух. Може би има хора, които смятат, че Бог трябва да има родословие на земята, в резултат на което определят Исус като четиридесет и второто поколение на Авраам. Това наистина е нелепо! След като е дошъл на земята, как е възможно Бог да има родословие? Ако казваш, че Бог има родословие, не Го ли нареждаш сред Божиите създания? Защото Бог не е от земята, Той е Бог Творец и макар да е от плът, Неговата същност не е като тази на човека. Как е възможно да причислиш Бог към същия вид като Божието създание? Авраам не може да представлява Бог; той беше обект на делото на Йехова по онова време, беше просто верен служител, одобрен от Йехова, и беше един от народа на Израел. Как може той да е прародител на Исус?

Кой написа родословието на Исус? Самият Исус ли го написа? Дали Исус лично каза на някого: „Напиши Моето родословие“? То беше записано от Матей след приковаването на Исус на кръста. По онова време Исус беше извършил много дела, които бяха неразбираеми за учениците Му, и не беше дал никакво обяснение. След като Той си тръгна, учениците започнаха да проповядват и да работят навсякъде и заради този етап от делото започнаха да пишат посланията и книгите на евангелието. Евангелските книги в Новия завет бяха записани двадесет до тридесет години след разпъването на Исус. Преди народът на Израел четеше само Стария завет. Тоест в началото на Епохата на благодатта хората четяха Стария завет. Новият завет се появи едва през Епохата на благодатта. Новият завет не съществуваше, когато Исус вършеше делата Си; след като Той възкръсна и се възнесе на небето, хората записаха делата Му. Едва тогава се появиха четирите евангелия, към които бяха прибавени и посланията на Павел и Петър, както и книгата Откровение. Повече от триста години след възнесението на Исус на небето следващите поколения събраха избирателно тези документи и чак тогава се появи Новият завет на Библията. Новият завет се появи едва след приключването на това дело; преди това той не съществуваше. Бог беше извършил цялото това дело, а Павел и другите апостоли бяха написали толкова много послания до църквите на различни места. Хората след тях комбинираха посланията им и добавиха най-великото видение, записано от Йоан на остров Патмос, в което беше пророкувано Божието дело в последните дни. Хората измислиха тази последователност, която се различава от днешните слова. Това, което е записано днес, е според стъпките на Божието дело; това, с което хората са заети днес, е делото, което Бог върши лично, и словата, изречени лично от Него. Няма нужда ти — човечеството — да се намесваш; думите, които идват пряко от Духа, са подредени стъпка по стъпка и се различават от подредбата на човешките записи. Може да се каже, че това, което хората записаха, беше според тяхното ниво на просвета и човешко качество. Това, което те записаха, бяха изживяванията на хора и всеки от тях имаше свои собствени средства за записване и познаване, и всеки запис беше различен. Следователно, ако почиташ Библията като Бог, ти си изключително неосведомен и глупав! Защо не търсиш делото на днешния Бог? Само Божието дело може да спаси човека. Библията не може да спаси човека, хората могат да я четат в продължение на няколко хиляди години и пак няма да има и най-малка промяна в тях, и ако ти се покланяш на Библията, никога няма да спечелиш действието на Светия Дух.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Относно Библията (3)“)

Свързани свидетелства за преживяване

Дали цялата Библия е вдъхновена от Бог?