Божии слова от Библията

„Имам още много неща да ви кажа, но не можете да ги понесете сега. А когато дойде Онзи, Духът на истината, ще ви упътва към всяка истина; защото няма да говори от Себе Си, но каквото чуе, това ще говори, и ще ви извести за идващите неща“ (Йоан 16:12-13).

„Който има ухо, нека слуша какво говори Духът към църквите“ (Откровение 2:7).

Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

Каква книга е Библията? Старият завет е Божието дело по време на Епохата на закона. В Стария завет на Библията е записано цялото дело на Йехова по време на Епохата на закона, както и Неговото дело на сътворението. Целият Стар завет е запис на делото, извършено от Йехова, и накрая разказите за делото на Йехова завършват с Книгата на Малахия. В Стария завет има записи на две дела, извършени от Бог: едното е делото на сътворението, а другото е постановяването на закона. И двете бяха дела, извършени от Йехова. Епохата на закона представлява делото, извършено под името на Бог Йехова; това е цялото дело, извършено главно под името на Йехова. Така в Стария завет е записано делото на Йехова, а в Новия завет е записано делото на Исус — дело, което беше извършено главно под името на Исус. Значението на името на Исус и делото, което Той извърши, са записани предимно в Новия завет. По време на старозаветната Епоха на закона Йехова построи храма и олтара в Израел, ръководи живота на израилтяните на земята, доказвайки, че те са Неговия избран народ, първата група хора, които Той избра на земята и които бяха по Неговото сърце, първата група, която Той лично води. Дванадесетте племена на Израел бяха първите избраници на Йехова и затова Той винаги работеше в тях, чак до края на делото на Йехова от Епохата на закона. Вторият етап от делото беше делото на Епохата на благодатта от Новия завет и то беше извършено сред еврейския народ, сред едно от дванадесетте племена на Израел. Обхватът на това дело беше по-малък, защото Исус беше Бог, който стана плът. Исус работи само в земите на Юдея и само три години и половина; ето защо става невъзможно това, което е записано в Новия завет, да надмине количеството работа, записано в Стария завет.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Относно Библията (1)“)

Библията е историческа книга. Разбира се, тя съдържа и някои от предсказанията на пророците, а тези предсказания в никакъв случай не са история. Библията се състои от няколко части — тя не е само пророчества, не е само делото на Йехова, нито пък само посланията на Павел. Ти трябва да знаеш от колко части се състои Библията; Старият завет съдържа Битие, Изход…, а освен това има и книги с пророчества, които са написани от пророците. Накрая Старият завет завършва с Книгата на Малахия. В Стария завет е записано делото на Епохата на закона, която беше ръководена от Йехова; от Битие до Книгата на Малахия той е изчерпателен запис на цялото дело на Епохата на закона. Това означава, че в Стария завет е записано всичко, което е преживяно от хората, напътствани от Йехова в Епохата на закона. По време на старозаветната Епоха на закона големият брой пророци, издигнати от Йехова, изричаха пророчества от Негово име, даваха наставления на различни племена и народи и предсказваха делата, които Йехова щеше да извърши. Всички издигнати хора бяха получили Духа на пророчеството от Йехова: те можеха да виждат виденията от Йехова и да чуват гласа Му; така те бяха вдъхновени от Него и написаха пророчества. Делото, което вършеха, беше израз на гласа на Йехова, израз на пророчеството на Йехова, а делото на Йехова по онова време беше просто да напътства хората, като използва Духа; Той не стана плът и хората не видяха лицето Му. Така Той издигна много пророци, които да вършат делото Му, и им даде послания, които те предаваха на всяко племе и род на Израел. Тяхното дело беше да изричат пророчества, а някои от тях записваха наставленията, които Йехова им даваше, за да ги покажат на другите. Йехова издигна тези хора, за да изричат пророчества, да предсказват бъдещите дела или делата, които предстояха да бъдат извършени по онова време, така че хората да могат да видят удивителността и мъдростта на Йехова. Тези книги с пророчества бяха доста различни от другите книги на Библията; те бяха думи, изречени или написани от онези, на които беше даден Духът на пророчеството — от онези, които бяха получили видения или глас от Йехова. Освен книгите с пророчества всичко останало в Стария завет се състои от записи, направени от хората, след като Йехова беше завършил Своето дело. Тези книги не могат да заместят предсказанията, изречени от пророците, които бяха издигнати от Йехова, точно както Битие и Изход не могат да се сравняват с Книгата на Исая и Книгата на Даниил. Пророчествата бяха изречени, преди делото да бъде извършено, а междувременно другите книги бяха написани, след като делото беше завършено — на това бяха способни хората. Пророците от онова време бяха вдъхновени от Йехова и изрекоха някои пророчества, изговориха много думи и предрекоха нещата от Епохата на благодатта, както и унищожението на света в последните дни — делото, което Йехова планираше да извърши. Всички останали книги са запис на делото, което Йехова извърши в Израел. Така че когато четете Библията, вие четете най-вече за това, което Йехова направи в Израел; Старият завет на Библията записва основно делото на Йехова — как Йехова напътства Израел, как използва Мойсей, който изведе израилтяните от Египет, отърва ги от оковите на фараона и ги отведе в пустинята, след което те влязоха в Ханаан и всичко след това беше техният живот в Ханаан. Ако оставим тези неща настрани, всичко друго е съставено от записи за делото на Йехова в Израел. Всичко записано в Стария завет е делото на Йехова в Израел, това е делото, което Йехова извърши в земята, в която създаде Адам и Ева. От момента, в който Бог официално започна да ръководи хората на земята след Ной, всичко, което е записано в Стария завет, е делото на Израел. А защо не е записано никакво дело освен делото на Израел? Защото земята на Израел е люлката на човечеството. В началото нямаше други страни освен Израел и Йехова не вършеше Своите дела на друго място. Ето защо това, което е записано в Стария завет на Библията, е единствено Божието дело в Израел по онова време. Думите, изречени от пророците, от Исая, Даниил, Йеремия и Йезекиил … техните думи предсказват друго Негово дело на земята, те предсказват делото на самия Бог Йехова. Всичко това дойде от Бог, то беше дело на Светия Дух и освен тези книги на пророците, всичко останало е запис на преживяванията на хората, свързани с делото на Йехова по онова време.

Делото на сътворението беше извършено преди появата на човечеството, но книгата Битие дойде едва след появата на човечеството; това беше книга, написана от Мойсей по време на Епохата на закона. Това е като нещата, които се случват между вас днес: след като се случат, вие ги записвате, за да ги покажете на хората в бъдещето, а за хората от бъдещето нещата, които сте записали, са събития от миналото — те не са нищо повече от история. Това, което е записано в Стария завет, е делото на Йехова в Израел, а това, което е записано в Новия завет, е делото на Исус в Епохата на благодатта; тези записи документират делото, извършено от Бог в две различни епохи. Старият завет документира делото на Бог през Епохата на закона, което означава, че Старият завет е историческа книга, докато Новият завет е резултат от делото на Епохата на благодатта. Когато започна новото дело, Новият завет също остаря — следователно Новият завет също е историческа книга. Разбира се, Новият завет нито е толкова систематичен, колкото Стария завет, нито отразява толкова много неща. Цялото изобилие от думи, изречени от Йехова, е записано в Стария завет на Библията, докато само някои от думите на Исус са записани в четирите евангелия. Разбира се, Исус също извърши много дела, но те не са подробно описани. Записаното в Новия завет е по-малко поради обема работа, която Исус извърши; количеството работа, която Той извърши за три години и половина на земята, както и работата на апостолите, беше много по-малко от работата на Йехова. Поради това в Новия завет има по-малко книги, отколкото в Стария завет.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Относно Библията (1)“)

Това, което е записано в Библията, е ограничено и не може да представи цялото Божие дело. Четирите евангелия съдържат общо по-малко от сто глави и в тях са описани ограничен брой събития, като например как Исус проклина смокинята, как Петър се отрича от Господ три пъти, как Исус се явява на учениците Си след разпятието и възкресението Си, учението за поста, учението за молитвата, учението за развода, раждането и родословието на Исус, избирането на ученици от Исус и т.н. Въпреки това хората приемат написаното в Библията като съкровище и дори сравняват днешното дело с тази информация. Хората дори вярват, че тази малка част съставлява цялото дело, което Исус извърши през живота Си, сякаш Бог е способен да направи само това и нищо повече. Не е ли това нелепо?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тайната на въплъщението (1)“)

Много хора вярват, че разбирането и способността да се тълкува Библията е същото като намирането на истинския път — но дали всъщност нещата са толкова прости? Никой не знае каква е реалността на Библията: че тя не е нищо повече от исторически запис на Божието дело и свидетелство за предишните два етапа от Божието дело, и че тя не ти предлага никакво разбиране за целите на Божието дело. Всички, които са чели Библията, знаят, че тя документира двата етапа от Божието дело през Епохата на закона и Епохата на благодатта. Старият завет проследява историята на Израел и делото на Йехова от времето на сътворението до края на Епохата на закона. В Новия завет е записано делото на Исус на земята, което се съдържа в четирите Евангелия, както и делото на Павел — нима това не са исторически записи? Припомнянето на неща от миналото днес ги превръща в история и независимо от това колко са верни или реални, те все пак са история, а историята не може да се обърне към настоящето, защото Бог не гледа назад към историята! И така, ако разбираш само Библията, но не разбираш нищо от делото, което Бог възнамерява да извърши днес, и ако вярваш в Бог, но не търсиш делото на Светия Дух, тогава не разбираш какво означава да търсиш Бог. Ако четеш Библията, за да изучаваш историята на Израел, да изследваш историята на Божието сътворение на небето и земята, значи не вярваш в Бог. Но днес, щом вярваш в Бог и се стремиш към живота, щом се стремиш към познанието за Бог, а не към мъртви думи и доктрини или разбиране на историята, ти трябва да се опитваш да откриеш Божията воля днес и да търсиш посоката на делото на Светия Дух. Ако беше археолог, можеше да четеш Библията, но ти не си археолог, а един от тези, които вярват в Бог, и е най-добре да потърсиш Божията воля днес. От четенето на Библията най-много да разбереш малко за историята на Израел, ще научиш за живота на Авраам, Давид и Мойсей, ще разбереш как те се страхуваха от Йехова, как Йехова изгаряше тези, които Му се противопоставяха, и как говореше на хората от онази епоха. Ще разбереш само за Божието дело в миналото. Записите в Библията разказват как първите хора от народа на Израел се страхуваха от Бог и живяха под ръководството на Йехова. Тъй като израилтяните бяха Божиите избраници, в Стария завет ти можеш да видиш верността на целия народ на Израел към Йехова, как всички, които се подчиняваха на Йехова, бяха обгрижени и благословени от Него; можеш да научиш, че когато Бог вършеше делата Си в Израел, Той беше изпълнен с милост и любов — но притежаваше и поглъщащи пламъци, а също и че всички израилтяни, от най-низшите до най-могъщите, се страхуваха от Йехова и така цялата страна беше благословена от Бог. Такава е историята на Израел, записана в Стария завет.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Относно Библията (4)“)

Ако искаш да познаеш делото на Епохата на закона и да узнаеш как израилтяните следваха пътя на Йехова, трябва да прочетеш Стария завет; ако искаш да разбереш делото на Епохата на благодатта, трябва да прочетеш Новия завет. Но как да познаеш делото на последните дни? Трябва да приемеш ръководството на днешния Бог и да навлезеш в днешното дело, защото това е новото дело и никой досега не го е записал в Библията. Днес Бог е станал плът и е определил други избраници в Китай. Бог работи в тези хора, Той продължава делото Си на земята и продължава с това, което идва след делото на Епохата на благодатта. Днешното дело е път, по който човекът никога не е вървял, и път, който никой никога не е виждал. Това е дело, което никога не е извършвано преди — то е най-новото Божие дело на земята. Следователно дело, което никога не е било извършвано преди, не е история, защото сега е настояще и това дело тепърва трябва да се превърне в минало. Хората не знаят, че Бог е извършил по-велико, по-ново дело на земята, при това извън Израел, че то вече е излязло извън обхвата на Израел и извън рамките на предсказанията на пророците, че това е ново и великолепно дело извън пророчествата; то е по-ново дело отвъд пределите на Израел и е дело, което хората не могат нито да възприемат, нито да си представят. Как би могла Библията да съдържа изрични записи за такова дело? Кой би могъл да запише предварително и без пропуски всяка частица от днешното дело? Кой би могъл да запише това по-могъщо и по-мъдро дело, което не се подчинява на условностите, в тази мухлясала стара книга? Делото на днешния ден не е история, така че ако искаш да вървиш по новия път на днешния ден, трябва да се отклониш от Библията, трябва да излезеш извън рамките на книгите с пророчества или историята в Библията. Само тогава ще можеш да вървиш както подобава по новия път и само тогава ще можеш да навлезеш в новото царство и в новото дело.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Относно Библията (1)“)

Бог ще насочи Своите думи към хора от различни етноси и произход, ще завладее цялото човечество и ще сложи край на старата епоха. Как би могъл Той да приключи всичко това, след като е изразил само такава малка част от Своите думи? Просто делото Му е разделено на различни времеви периоди и етапи; Той работи в съответствие със Своя план и изразява думите Си в съответствие със Своите стъпки. Как би могъл човек да проумее Божието всемогъщество и мъдрост? Фактът, който искам да обясня тук, е следният: това, което Бог представлява и притежава, е вечно неизчерпаемо и безкрайно. Бог е източникът на живота и на всички неща; Той не може да бъде разбран от никое сътворено същество. И накрая, трябва да продължа да напомням на всички: никога повече не ограничавайте Бог в книги, в думи или в Негови минали слова. Има само една дума, която може да опише характеристиката на Божието дело: ново. Той не обича да върви по стари пътища или да повтаря делата Си; освен това не иска хората да Му се покланят, като Го ограничават в рамките на определен обсег. Това е Божият нрав.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Послеслов“)

Свързани проповеди

Вярно ли е, че Библията съдържа цялото Божие дело и слово?