Религиозният свят вярва, че всички Божии слова и дела са записани в Библията, че истините, съдържащи се в Библията, са пълни, че Бог няма да каже нищо повече и няма да извърши нищо друго освен това, което вече е записано в Библията, и че всичко, което излиза извън рамките на Библията, е ерес. Поради това те смятат, че вярващите в Господ трябва да се придържат към Библията и че когато Господ се върне, те ще бъдат възнесени в небесното царство.

Слова от Библията

„Има още и много други дела, които извърши Исус; но ако се напишеха едно по едно, струва ми се, че цял свят нямаше да побере написаните книги“ (Йоан 21:25).

„Имам още много неща да ви кажа, но не можете да ги понесете сега. А когато дойде Онзи, Духът на истината, ще ви упътва към всяка истина“ (Йоан 16:12-13).

„Който има ухо, нека слуша какво говори Духът към църквите“ (Откровение 2:7).

„Иди си, Данииле; защото думите са затворени и запечатани до края на времето. Мнозина ще се чистят и избелят и ще бъдат опитани; а нечестивите ще вършат нечестие и никой от нечестивите няма да разбере; но разумните ще разберат“ (Даниил 12:9-10).

„Вие изследвате Писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот и те са, които свидетелстват за Мен, и въпреки това не искате да дойдете при Мене, за да имате живот“ (Йоан 5:39-40).

„Те са, които следват Агнеца, където и да отива“ (Откровение 14:4).

Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

Това, което е записано в Библията, е ограничено и не може да представи цялото Божие дело. Четирите евангелия съдържат общо по-малко от сто глави и в тях са описани ограничен брой събития, като например как Исус проклина смокинята, как Петър се отрича от Господ три пъти, как Исус се явява на учениците Си след разпятието и възкресението Си, учението за поста, учението за молитвата, учението за развода, раждането и родословието на Исус, избирането на ученици от Исус и т.н. Въпреки това хората приемат написаното в Библията като съкровище и дори сравняват днешното дело с тази информация. Хората дори вярват, че тази малка част съставлява цялото дело, което Исус извърши през живота Си, сякаш Бог е способен да направи само това и нищо повече. Не е ли това нелепо?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тайната на въплъщението (1)“)

Ако искаш да познаеш делото на Епохата на закона и да узнаеш как израилтяните следваха пътя на Йехова, трябва да прочетеш Стария завет; ако искаш да разбереш делото на Епохата на благодатта, трябва да прочетеш Новия завет. Но как да познаеш делото на последните дни? Трябва да приемеш ръководството на днешния Бог и да навлезеш в днешното дело, защото това е новото дело и никой досега не го е записал в Библията. Днес Бог е станал плът и е определил други избраници в Китай. Бог работи в тези хора, Той продължава делото Си на земята и продължава с това, което идва след делото на Епохата на благодатта. Днешното дело е път, по който човекът никога не е вървял, и път, който никой никога не е виждал. Това е дело, което никога не е извършвано преди — то е най-новото Божие дело на земята. Следователно дело, което никога не е било извършвано преди, не е история, защото сега е настояще и това дело тепърва трябва да се превърне в минало. Хората не знаят, че Бог е извършил по-велико, по-ново дело на земята, при това извън Израел, че то вече е излязло извън обхвата на Израел и извън рамките на предсказанията на пророците, че това е ново и великолепно дело извън пророчествата; то е по-ново дело отвъд пределите на Израел и е дело, което хората не могат нито да възприемат, нито да си представят. Как би могла Библията да съдържа изрични записи за такова дело? Кой би могъл да запише предварително и без пропуски всяка частица от днешното дело? Кой би могъл да запише това по-могъщо и по-мъдро дело, което не се подчинява на условностите, в тази мухлясала стара книга? Делото на днешния ден не е история, така че ако искаш да вървиш по новия път на днешния ден, трябва да се отклониш от Библията, трябва да излезеш извън рамките на книгите с пророчества или историята в Библията. Само тогава ще можеш да вървиш както подобава по новия път и само тогава ще можеш да навлезеш в новото царство и в новото дело. […] След като има по-висш път, защо да изучаваш този низш, остарял път? След като има по-нови слова и по-ново дело, защо да живееш сред старите исторически записи? Новите слова могат да те поддържат, което доказва, че това е новото дело; старите записи не могат да те заситят или да задоволят настоящите ти нужди, което доказва, че те са история, а не делото на днешния ден. Най-висшият път е най-новото дело, а при новото дело, колкото и висш да е пътят на миналото, той е просто история, към която хората поглеждат, и независимо, че има стойност като справка, той все пак е старият път. Въпреки че е записан в „свещената книга“, старият път е история; въпреки че не е записан в „свещената книга“, новият път е тук и сега. Този път може да те спаси и този път може да те промени, защото това е делото на Светия Дух.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Относно Библията (1)“)

Библията е историческа книга и ако ти беше ял и пил Стария завет през Епохата на благодатта — ако беше приложил на практика това, което се изискваше по времето на Стария завет през Епохата на благодатта — Исус щеше да те отхвърли и да те осъди; ако беше приложил Стария завет към делото на Исус, ти щеше да бъдеш фарисей. Ако днес събереш Стария и Новия завет заедно, за да ядеш и пиеш от тях, а и да ги практикуваш, тогава днешният Бог ще те осъди; ти ще си изостанал от днешното дело на Светия Дух! Ако ядеш и пиеш Стария и Новия завет, значи си извън потока на Светия Дух! По времето на Исус, Той водеше евреите и всички онези, които Го следваха според делото на Светия Дух в Него по онова време. Той не приемаше Библията за основа на това, което вършеше, а говореше според делото Си; не обръщаше внимание на това, което казваше Библията, нито пък търсеше в Библията път, по който да води Своите последователи. Още от самото начало на Своето дело Той разпространяваше пътя на покаянието — дума, която изобщо не се споменава в пророчествата на Стария завет. Той не само че не действаше според Библията, но и водеше по нов път и вършеше ново дело. Никога не се позоваваше на Библията, когато проповядваше. През Епохата на закона никой не можеше да извършва Неговите чудеса на изцеление на болни и изгонване на демони. Същото важи и за Неговото дело, Неговите учения и властта и силата на думите Му, които надминаваха всеки човек в Епохата на закона. Исус просто вършеше Своето по-ново дело и въпреки че много хора Го осъждаха с помощта на Библията — и дори използваха Стария завет, за да Го разпнат — Неговото дело надмина Стария завет; ако не беше така, защо хората Го приковаваха на кръста? Не беше ли, защото в Стария завет не се казваше нищо за Неговото учение, за способността Му да изцелява болни и да изгонва демони? Неговото дело беше извършено, за да поведе по нов път, а не за да започне съзнателно битка срещу Библията или съзнателно да отхвърли Стария завет. Той просто дойде, за да извърши Своето служение, да донесе новото дело на онези, които копнееха за Него и Го търсеха. Той не дойде, за да обясни Стария завет или да отстоява неговото дело. Делото на Исус нямаше за цел да позволи на Епохата на закона да продължи да се развива, тъй като Неговото дело не се съобразяваше с това дали е основано на Библията; Исус просто дойде да извърши делото, което трябваше да извърши. Така Той не обясни пророчествата на Стария завет, нито работи според думите на старозаветната Епоха на закона. Той пренебрегваше написаното в Стария завет, не се интересуваше дали то е в съгласие с Неговото дело, или не, не се интересуваше какво знаят другите за делото Му и как го осъждат. Той просто продължи да върши делото, което трябваше да върши, въпреки че много хора използваха предсказанията на старозаветните пророци, за да Го осъдят. На хората им се струваше, че делото Му няма основание и че в него има много неща, които противоречат на записите от Стария завет. Не беше ли това грешка на човека? Необходимо ли е към Божието дело да се прилага доктрина? И трябва ли Бог да работи според предсказанията на пророците? В крайна сметка кое е по-велико: Бог или Библията? Защо Бог трябва да върши делата Си според Библията? Възможно ли е Бог да няма право да излезе извън границите на Библията? Не може ли Бог да се отклони от Библията и да върши други дела? Защо Исус и учениците Му не спазваха съботата? Ако трябваше да практикува, като взема предвид съботата и според заповедите на Стария завет, защо Исус не спазваше съботата, след като дойде, а вместо това изми краката на учениците Си, покри главата Си, разчупи хляба и пи вино? Нима всичко това не липсва в заповедите на Стария завет? Ако Исус почиташе Стария завет, защо наруши тези доктрини? Ти трябва да знаеш кой е бил пръв — Бог или Библията! Като Господар на съботата, не би ли могъл Той да бъде и Господар на Библията?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Относно Библията (1)“)

По онова време в Епохата на благодатта Исус изнесе пред учениците Си само поредица от проповеди на теми като например как да практикуват, как да се събират, как да се молят, как да се отнасят към другите и т.н. Делото, което Той извърши, беше в Епохата на благодатта и Той разясняваше само как учениците и онези, които Го следваха, трябваше да практикуват. Той извърши само делото на Епохата на благодатта и нито едно от делата на последните дни. Когато Йехова установи старозаветния закон в Епохата на закона, защо тогава не извърши делото на Епохата на благодатта? Защо не изясни предварително делото на Епохата на благодатта? Това нямаше ли да помогне на човека да го приеме? Той само пророкува, че мъжко дете ще се роди и ще дойде на власт, но не извърши предварително делото на Епохата на благодатта. Делото на Бог във всяка епоха има ясни граници; Той върши само делото на настоящата епоха и никога не извършва предварително следващия етап на делото. Само по този начин Неговото представително дело за всяка епоха може да бъде изведено на преден план. Исус говори само за знаците на последните дни, за това как да бъдеш търпелив и как да се спасиш, как да се покаеш и изповядаш, как да носиш кръста и да понасяш страданията; никога не говори за това как човекът в последните дни трябва да постигне навлизане, нито как трябва да се стреми да удовлетвори Божията воля. В този смисъл не е ли нелепо да търсим в Библията Божието дело за последните дни? Какво можеш да видиш, като просто държиш Библията в ръка? Било то тълкувател на Библията, или проповедник, кой би могъл да види предварително делото на днешния ден?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Как човек, който е ограничил Бог в представите си, може да получи Божиите откровения?“)

Никой не знае каква е реалността на Библията: че тя не е нищо повече от исторически запис на Божието дело и свидетелство за предишните два етапа от Божието дело, и че тя не ти предлага никакво разбиране за целите на Божието дело. Всички, които са чели Библията, знаят, че тя документира двата етапа от Божието дело през Епохата на закона и Епохата на благодатта. Старият завет проследява историята на Израел и делото на Йехова от времето на сътворението до края на Епохата на закона. В Новия завет е записано делото на Исус на земята, което се съдържа в четирите Евангелия, както и делото на Павел — нима това не са исторически записи? Припомнянето на неща от миналото днес ги превръща в история и независимо от това колко са верни или реални, те все пак са история, а историята не може да се обърне към настоящето, защото Бог не гледа назад към историята! И така, ако разбираш само Библията, но не разбираш нищо от делото, което Бог възнамерява да извърши днес, и ако вярваш в Бог, но не търсиш делото на Светия Дух, тогава не разбираш какво означава да търсиш Бог. Ако четеш Библията, за да изучаваш историята на Израел, да изследваш историята на Божието сътворение на небето и земята, значи не вярваш в Бог. Но днес, щом вярваш в Бог и се стремиш към живота, щом се стремиш към познанието за Бог, а не към мъртви думи и доктрини или разбиране на историята, ти трябва да се опитваш да откриеш Божията воля днес и да търсиш посоката на делото на Светия Дух. Ако беше археолог, можеше да четеш Библията, но ти не си археолог, а един от тези, които вярват в Бог, и е най-добре да потърсиш Божията воля днес.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Относно Библията (4)“)

Самият Бог е живот и истина и Неговият живот и истина съществуват едновременно. Онези, които не са способни да намерят истината, никога няма да намерят живота. Без напътствието, подкрепата и осигуряването на истината ще намериш само думи, учения и най-вече смърт. Божият живот е вездесъщ и Неговата истина и живот съществуват едновременно. Ако не можеш да намериш източника на истината, тогава няма да получиш храната на живота; ако не можеш да си осигуриш живот, тогава със сигурност няма да имаш истина и тогава, ако изключим фантазиите и представите ти, цялото ти тяло ще бъде само плът, твоята воняща плът. Знай, че книжните думи не могат да се смятат за живот, историческите сведения не могат да се почитат като истина, а правилата от миналото не могат да служат като запис на думите, изричани от Бог днес. Само това, което Бог изразява, когато идва на земята и живее сред хората, е истината, животът, волята на Бог и Неговият настоящ начин на действие. Ако прилагаш в настоящето Божиите думи, изричани в минали векове, тогава ти си археолог и най-доброто определение, което би ти подхождало, е „експерт по историческото наследство“. Причината е, че ти неизменно вярваш в следите от делото, което Бог извърши в миналото, вярваш само в сянката на Бог, останала от времето, когато Той работеше сред хората в миналото, вярваш само в пътя, който Бог даде на Своите последователи в отминалите времена. Ти не вярваш в сегашната посока на Божието дело, не вярваш в сегашното славно лице на Бог и не вярваш в пътя на истината, която Бог изразява в момента. И в този случай ти несъмнено си мечтател, напълно откъснат от реалността. Ако и сега продължаваш да се придържаш към думи, които не са в състояние да вдъхнат живот на човека, то ти си отчайващо мъртво дърво^[а], защото си твърде консервативен, твърде своенравен, твърде неподатлив на аргументи!

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Само Христос от последните дни може да даде на човека пътя към вечния живот“)

Забележка:

а. Мъртво дърво: китайски идиом със значение „безнадежден случай“.

Бог ще насочи Своите думи към хора от различни етноси и произход, ще завладее цялото човечество и ще сложи край на старата епоха. Как би могъл Той да приключи всичко това, след като е изразил само такава малка част от Своите думи? Просто делото Му е разделено на различни времеви периоди и етапи; Той работи в съответствие със Своя план и изразява думите Си в съответствие със Своите стъпки. Как би могъл човек да проумее Божието всемогъщество и мъдрост? Фактът, който искам да обясня тук, е следният: това, което Бог представлява и притежава, е вечно неизчерпаемо и безкрайно. Бог е източникът на живота и на всички неща; Той не може да бъде разбран от никое сътворено същество. И накрая, трябва да продължа да напомням на всички: никога повече не ограничавайте Бог в книги, в думи или в Негови минали слова. Има само една дума, която може да опише характеристиката на Божието дело: ново. Той не обича да върви по стари пътища или да повтаря делата Си; освен това не иска хората да Му се покланят, като Го ограничават в рамките на определен обсег. Това е Божият нрав.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Послеслов“)

Свързани проповеди

Вярно ли е, че Библията съдържа цялото Божие дело и слово?