Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

Човек, който има само нрав на антихрист, не може да бъде окачествен, че в същността си е антихрист. Само онези, които имат природата същност на антихристи, са истински антихристи. Със сигурност има разлики в човешката природа на двата типа и под въздействието на различни видове човешка природа нагласите, които тези хора таят към истината, също не са едни и същи. А когато нагласите, които хората таят към истината, не са едни и същи, пътищата, които избират, са различни. И когато пътищата, които хората избират, са различни, произтичащите от това принципи и последици от действията им също имат своите различия. Тъй като човек само с нрав на антихрист има действаща съвест, разум и чувство за чест и, относително казано, обича истината, когато разкрие покварения си нрав, в сърцето му има укор за това. В такива моменти той може да се самоанализира и да опознае себе си и може да признае покварения си нрав и разкриването на покварата си, което му позволява да се опълчи на плътта и на покварения си нрав и да стигне до практикуване на истината и покорство пред Бог. При антихриста обаче не е така. Тъй като той няма будна съвест или съвестно съзнание, а още по-малко пък чувство за чест, когато разкрие покварения си нрав, той не преценява според Божиите слова дали разкриването му е правилно или грешно, дали е покварен нрав или нормална човешка природа, или дали е в съгласие с истината. Той никога не се самоанализира за тези неща. И така, как се държат той? Упорито счита, че поквареният нрав, който разкрива, и пътят, който избира, са правилните. Смята, че каквото и да прави, е правилно, че каквото и да казва, е правилно. Упорито се придържа към своето. И така, колкото и голяма грешка да допусне, колкото и тежък покварен нрав да разкрие, няма да осъзнае сериозността на въпроса и със сигурност няма да разбере покварения нрав, който е разкрил. Нито, разбира се, ще загърби желанията си, ще се опълчи на амбицията или на покварения си нрав, и вместо това ще избере пътя на покорство пред Бог и истината. От тези два различни изхода може да се види, че ако човек с нрав на антихрист обича истината в сърцето си, той има шанс да постигне разбиране за нея и да я практикува, и да постигне спасение, докато човекът със същност на антихрист не може да разбере истината или да я приложи на практика, нито може да постигне спасение. Това е разликата между двата типа.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Пети екскурс: обобщаване на характера на антихристите и на нрава им същност (втора част))

Кое е смъртоносна болест: да имаш същността на антихрист или нрава на антихрист? (Да имаш същността на антихрист.) Така ли е? (Да.) Помисли внимателно и тогава отговори отново. (Да имаш същността на антихрист и да имаш нрава на антихрист са и двете смъртоносни болести.) Защо е така? (Защото хората със същността на антихрист няма да се стремят към истината, същото важи и за хората с нрава на антихрист. Без значение с какъв проблем се сблъскат, хората с нрава на антихрист никога не се съсредоточават върху стремежа към истината и дори нямат най-елементарната човешка природа и разум; такива хора са неспособни да придобият истината и не могат да постигнат спасение — това също е смъртоносна болест.) Кой друг би искал да говори? (Моето разбиране е, че нито едно от двете не е смъртоносна болест, но ако някой не се стреми към истината, тогава това е смъртоносната болест.) Това е добър поглед върху нещата. Има обаче една предпоставка за това, която е същността на антихриста — онези хора, които притежават същността на антихриста, просто не се стремят към истината, те са неверници — притежаването на същността на антихриста е най-опасното нещо. Какво се има предвид под същност на антихрист? Това означава, че тези хора просто не се стремят към истината; те се стремят единствено към статус, сами по себе си са врагове на Бог, те са антихристи, те са въплъщение на Сатана, те са дяволи по рождение, те са без човешка природа, те са материалисти, те са еталон за неверници и такива хора изпитват неприязън към истината. Какво означава „изпитват неприязън към истината“? Означава, че те не вярват, че Бог е истината, не признават факта, че Бог е Създателят, а още по-малко признават факта, че Бог господства над всички неща и всичко. И така, когато на такива хора им се даде шанс да се стремят към истината, могат ли да го направят? (Не.) Понеже не могат да се стремят към истината и понеже са вечни врагове на истината и врагове на Бог, те никога няма да могат да придобият истината. Да си вечно неспособен да придобиеш истината е смъртоносна болест. И всички онези, които притежават нрава на антихрист, споделят, по отношение на нрава, прилики с онези, които притежават същността на антихрист: те показват същите проявления, същите разкривания и дори начинът, по който показват тези проявления и разкривания, техният начин на мислене и техните представи и фантазии за Бог са все същите. Въпреки това, за хората, които притежават нрава на антихрист, независимо дали могат да приемат истината и да признаят факта, че Бог е Създателят, стига да не се стремят към истината, тогава техният нрав на антихрист се превръща в смъртоносна болест и именно поради това техният изход ще бъде същият като на онези със същността на антихрист. И все пак, за щастие, сред онези с нрава на антихрист има някои, които притежават човешка природа, разум, съвест и чувство за срам, които обичат положителни неща и които притежават условията да бъдат спасени от Бог. Понеже се стремят към истината, тези хора постигат промяна на нрава, отървават се от своя покварен нрав и се отървават от своя нрав на антихрист, така че техният нрав на антихрист вече не е смъртоносна болест за тях и има възможност да бъдат спасени. В какви обстоятелства може да се каже, че притежаването на нрав на антихрист е смъртоносна болест? Има една предпоставка за това, а именно, че въпреки че тези хора признават съществуването на Бог, вярват в Божието върховенство, вярват и признават всичко, което Бог казва, и могат да изпълняват своя дълг, има едно нещо: те никога не практикуват истината, нито се стремят към нея. Така техният нрав на антихрист става пагубен за тях и може да им отнеме живота. Що се отнася до хората със същност на антихрист, независимо от обстоятелствата, не е възможно тези хора да обичат истината или да приемат истината и те никога не могат да придобият истината. Разбираш ли? (Да.) Разбираш. Повтори ми го. (Хората със същност на антихрист сами по себе си са врагове на Бог. Те категорично не са хора, които обичат и могат да приемат истината, и е невъзможно някога да придобият истината, и така за тях техният нрав на антихрист е смъртоносна болест. Докато за определени хора, които притежават нрава на антихрист, с предпоставката, че притежават човешка природа, разум, съвест и чувство за срам, и обичат положителни неща и се стремят към истината, и след това постигат промяна на нрава чрез стремеж към истината, те следват правилния път и за тях техният нрав на антихрист не е смъртоносна болест. Всичко това се решава от същността на тези хора и пътя, който следват.) Тоест, не е възможно хората със същност на антихрист някога да се стремят към истината и те никога не могат да постигнат спасение, докато хората с нрав на антихрист могат да бъдат категоризирани в два типа: единият тип се стреми към истината и може да постигне спасение, а другият изобщо не се стреми към истината и не може да постигне спасение. Всички онези, които не могат да постигнат спасение, са полагащи труд; някои предани полагащи труд могат да останат и е възможно да ги сполети различен резултат.

Защо хората със същност на антихрист не могат да постигнат спасение? Защото тези хора не признават истината, нито признават, че Бог е истината. Тези хора не признават, че има положителни неща, и не обичат положителни неща. Вместо това те обичат нечестиви неща и негативни неща; те са олицетворение на всичко нечестиво и негативно и са изразители на всичко негативно и нечестиво, и затова изпитват неприязън към истината, враждебни са към истината и мразят истината. Могат ли да се стремят към истината с такава същност? (Не.) Следователно е невъзможно да се накарат тези хора да се стремят към истината. Възможно ли е да превърнеш едно животно в друг вид животно? Например, възможно ли е да превърнеш котка в куче или мишка? (Не.) Мишката винаги ще бъде мишка, която често се крие в дупки и живее в сенките. Котката винаги ще бъде естественият враг на мишката и това не може да се промени — това никога не може да се промени. И все пак сред онези с нрав на антихрист има някои, които обичат истината и положителните неща, които са готови да отдадат всичко, за да практикуват и да се стремят към истината; те практикуват всичко, което Бог казва, следват, без значение как Бог ги води, правят всичко, което Бог поиска, пътят, който следват, е изцяло в съответствие с пътя, който Бог изисква, и се стремят в съответствие с посоката и целите, посочени от Бог. Що се отнася до другите, освен факта, че не се стремят към истината, те също следват пътя на антихриста и не е нужно много, за да се осъзнае какъв ще бъде изходът за тези хора. Те не само няма да придобият истината, но и ще загубят шанса да бъдат спасени — колко жалки са тези хора! Бог им дава шансове и също така им предоставя истината и живота, но те не ценят тези неща и не следват пътя към това да бъдат доведени до съвършенство. Не че Бог проявява пристрастие към едни хора за сметка на други и не дава на тези хора шансове, а по-скоро защото те не ценят тези шансове и не действат, както Бог изисква, те губят възможността да бъдат спасени. Следователно техният нрав на антихрист става пагубен и ги кара да загубят живота си. Те мислят, че разбирането на някои доктрини и проявяването на някои външни действия и добро поведение означава, че Бог няма да се вглежда в техния нрав на антихрист, че могат да го скрият и че следователно те естествено не трябва да практикуват истината и могат да правят каквото си искат и да действат в съответствие със собственото си разбиране, методи и желания. В крайна сметка, без значение какви шансове им дава Бог, те упорстват да се придържат към собствения си курс, следват пътя на антихриста и стават врагове на Бог. Те не стават врагове на Бог, защото Бог ги е определил като такива от самото начало — Бог не им е дал определение в началото, защото в Божиите очи те не са били Негови врагове или хора със същност на антихрист, а по-скоро просто хора със сатанински, покварен нрав. Без значение колко истини изразява Бог, те все така не се стремят към истината в своя стремеж. Те не могат да стъпят на пътя на спасението, а вместо това следват пътя на антихриста и в крайна сметка губят шанса си да бъдат спасени. Не е ли жалко? Толкова е жалко! Тези хора са толкова жалки. Защо са жалки? Те разбират няколко думи и доктрини и мислят, че разбират истината; плащат малка цена и проявяват добро поведение, докато изпълняват дълга си, и мислят, че практикуват истината; имат известен талант, заложби и дарби и могат да говорят някои думи и доктрини, да вършат някаква работа, да изпълняват някакъв специален дълг и мислят, че са придобили живот; могат да понесат малко страдание и да платят малка цена и погрешно мислят, че могат да се покорят на Бог и да се откажат от всичко за Бог. Те използват своето външно добро поведение, своите дарби и думите и доктрините, с които са се въоръжили, за да заместят практикуването на истината — това е техният най-голям проблем, техният пагубен недостатък. Това ги кара погрешно да вярват, че вече са поели по пътя на спасението и че вече притежават духовен ръст и живот. Във всеки случай, ако тези хора не са способни да постигнат спасение накрая, тогава нямат кого да винят, освен себе си; това е, защото те самите не се съсредоточават върху истината, не се стремят към истината и с готовност следват пътя на антихриста.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (четвърта част))

Всички, които вървят по пътя на антихристите, са хора с нрав на антихрист, а хората с нрав на антихрист вървят по пътя на антихристите. И все пак има известна разлика между хората с нрав на антихрист и самите антихристи. Ако някой има нрав на антихрист и би вървял по пътя на антихристите, това не означава непременно, че е антихрист. Но ако не се покае и не може да приеме истината, може да се превърне в антихрист. Все още има надежда и шанс хората, които вървят по пътя на антихристите, да се покаят, защото все още не са станали антихристи. Ако извършат много злини и бъдат окачествени като антихристи, и така бъдат премахнати и отлъчени веднага, те вече няма да имат шанс да се покаят. Ако някой, който върви по пътя на антихристите, все още не е извършил много злини, това поне показва, че все още не е зъл човек. Ако може да приеме истината, за него има искрица надежда. Ако не приеме истината, каквото и да става, тогава ще му е много трудно да бъде спасен, дори да не е извършил всякакви злини. Защо един антихрист не може да бъде спасен? Защото той ни най-малко не приема истината. Както и да разговаря Божият дом за това, че трябва да си честен човек — за това как човек трябва да бъде открит и откровен, да излезе и да каже това, което има да казва, и да не се занимава с измама — той просто не може да го приеме. Постоянно счита, че хората губят, като са честни, и че е глупаво да се казва истината. Той е твърдо решен да не бъде честен човек. Това е природата на антихристите, която изпитва неприязън и омраза към истината. Как може човек да бъде спасен, ако ни най-малко не приема истината? Ако някой, който върви по пътя на антихристите, може да приеме истината, има ясна разлика между него и антихриста. Всички антихристи са хора, които не приемат и частица от истината. Независимо колко грешни или зли неща са извършили, независимо колко големи загуби са нанесли на делото на църквата и на интересите на Божия дом, те никога няма да се самоанализират и да опознаят себе си. Дори да бъдат кастрени, те изобщо не приемат никаква истина. Ето защо църквата ги окачествява като зли хора, като антихристи. Един антихрист в най-добрия случай ще признае само, че действията му нарушават принципите и не са съгласно истината, но категорично никога няма да признае, че върши зло умишлено или че се съпротивлява на Бог умишлено. Той просто ще признае грешките си, но няма да приеме истината и след това ще продължи да върши зло както преди, без изобщо да практикува каквато и да било истина. От факта, че антихристът никога не приема истината, може да се види, че природата същност на антихристите е да изпитват неприязън към истината и да я мразят. Те си остават хора, които се съпротивляват на Бог както винаги, независимо от това колко години са вярвали в Него. Обикновеното покварено човечество, от друга страна, може да има нрав на антихрист, но има разлика между него и антихристите. Има известен брой хора, които могат да приемат присърце Божиите слова на правосъдие и разобличаване, след като са ги чули, и да ги обмислят многократно, и да се самоанализират. Тогава те може да осъзнаят: „Значи това е нрав на антихрист. Това е да вървиш по пътя на антихристите. Какъв сериозен проблем! Аз имам тези състояния и модели на поведение. Аз имам такава същност — аз съм такъв тип човек!“. След това те обмислят как могат да се отърват от този нрав на антихрист и да се покаят истински и така могат да вземат решение да не вървят по пътя на антихристите. В своята работа и живот, в отношението си към хората, събитията и нещата, както и към Божието поръчение, те могат да размишляват над собствените си действия и поведение, защо не могат да се покорят на Бог, защо винаги живеят със сатанински нрав, защо не могат да се опълчат на плътта и на Сатана. И така, те ще се молят на Бог и ще приемат Неговото правосъдие и наказание, и ще умоляват Бог да ги спаси от покварения им нрав и от влиянието на Сатана. Решимостта им да направят това доказва, че могат да приемат истината. Те също разкриват покварен нрав и действат по собствена воля. Разликата е, че антихристът не само има амбиции и желания да създаде независимо царство — той също така няма да приеме истината, независимо от всичко. Това е ахилесовата пета на един антихрист. Ако, от друга страна, човек с нрав на антихрист може да приеме истината, да се моли на Бог и да се уповава на Него, и ако желае да се отърве от покварения нрав на Сатана и да върви по пътя на стремежа към истината, тогава по какъв начин тази молитва и тази решимост ще бъдат от полза за неговото навлизане в живота? Това поне ще го накара да се самоанализира и да опознае себе си, докато изпълнява дълга си, и да използва истината, за да разрешава проблеми, така че да може да изпълнява дълга си по начин, който е съгласно критериите. Това е един от начините, по които ще му бъде от полза. Освен това с обучението, което му дава изпълнението на дълга, той ще може да поеме по пътя на стремежа към истината. С каквито и трудности да се сблъска, той ще може да търси истината, да се съсредоточи върху приемането на истината и практикуването ѝ. Ще може постепенно да се отърве от сатанинския си нрав и да се покори на Бог и да се преклони пред Него. С такова практикуване той може да постигне Божието спасение. Хората с нрав на антихрист може понякога да разкриват поквара и все още може неволно да говорят и да действат в интерес на своята слава, придобивки и статус, и все още може да работят по собствена воля — но щом осъзнаят, че разкриват покварения си нрав, ще изпитат разкаяние и ще се помолят на Бог. Това доказва, че те са хора, които могат да приемат истината, които се покоряват на Божието дело. Доказва, че се стремят към навлизане в живота. Независимо колко години е преживявал човек, нито колко поквара разкрива, той в крайна сметка ще може да приеме истината и да навлезе в истината реалност. Той е човек, който се покорява на Божието дело. И докато прави всичко това, то показва, че вече е положил основата си на истинския път. Но някои, които вървят по пътя на антихристите, не могат да приемат истината. За тях спасението ще бъде толкова трудно, колкото и за антихристите. Такива хора не чувстват нищо, когато чуят Божиите слова, които разобличават антихристите, а са безразлични и невъзмутими. Когато общението се насочи към темата за нрава на антихриста, те ще признаят, че имат нрав на антихрист и че вървят по пътя на антихристите. Ще говорят доста добре за това. Но когато дойде време да практикуват истината, те пак ще откажат да го направят. Пак ще действат по собствена воля, като се уповават на своя нрав на антихрист. Ако ги попиташ: „Има ли вътрешна борба в теб, когато разкриваш нрав на антихрист? Укоряваш ли се, когато говориш, за да защитиш статуса си? Самоанализираш ли се и опознаваш ли себе си, когато разкриваш нрав на антихрист? Изпитваш ли разкаяние в сърцето си, след като си научил за покварения си нрав? Има ли някакво покаяние или промяна в теб след това?“, те със сигурност няма да имат отговор, защото не са имали такива преживявания. Няма да могат да кажат нищо. Способни ли са такива хора на истинско покаяние? Със сигурност няма да е лесно. Онези, които наистина се стремят към истината, ще бъдат измъчвани от всяко разкриване на нрав на антихрист в себе си и ще се разтревожат. Ще започнат да си мислят: „Защо не мога просто да се отърва от този сатанински нрав? Защо винаги разкривам покварен нрав? Защо този мой покварен нрав е толкова упорит и неотделим? Защо е толкова трудно да се навлезе в истината реалност?“. Това показва, че тяхното преживяване на живота е повърхностно и че поквареният им нрав почти изобщо не е преодолян. Ето защо, когато нещо ги сполети, битката в сърцето им бушува толкова яростно и затова те също понасят голямо мъчение. Въпреки че имат решимостта да се отърват от сатанинския си нрав, те със сигурност не могат да минат без тази битка срещу него в сърцето си — и това състояние на битка се засилва с всеки изминал ден. И докато познанието им за себе си се задълбочава и те виждат колко дълбоко са покварени, те копнеят още повече да придобият истината и я ценят още повече, и ще могат непрекъснато да приемат и практикуват истината в хода на опознаването на себе си и на покварения си нрав. Те постепенно ще израстват в духовен ръст и техният живот нрав ще започне истински да се променя. Ако продължат да се опитват да преживяват по този начин, положението им ще се подобрява с всяка изминала година и в крайна сметка ще могат да победят плътта и да се отърват от покварата си, често да практикуват истината и да постигнат покорство пред Бог. Навлизането в живота не е лесно! То е точно като да съживяваш човек, който е на път да умре: отговорността, която човек може да изпълни, е да разговаря за истината, да го подкрепя, да му предоставя ресурс или да го кастри. Ако може да го приеме и да се покори, за него има надежда; може да му провърви да се измъкне и така да избегне смъртта. Но ако откаже да приеме истината и изобщо не познава себе си, тогава е в опасност. След като бъдат отстранени, някои антихристи изкарват година-две, без да опознаят себе си и не признават грешките си. В такъв случай в тях не е останал никакъв признак на живот и това е доказателство, че нямат повече надежда да бъдат спасени. Можете ли да приемете истината, когато ви кастрят? (Да.) Тогава има надежда — това е хубаво нещо! Ако можеш да приемеш истината, имаш надежда да бъдеш спасен.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Осма точка: искат да накарат другите да се покоряват само на тях, а не на истината или на Бог (втора част))

Някои водачи и работници в миналото често са разкривали нрав на антихристи: бяха необуздани и своеволни и винаги ставаше по тяхному. Те обаче не извършваха никакви явни злини и човешката им природа не беше ужасна. Чрез кастрене, чрез помощта на братята и сестрите, чрез адаптиране на възложения им дълг или освобождаването им, като са били негативни за известно време, те най-накрая осъзнават, че това, което са разкривали преди, е покварен нрав, стават склонни да се покаят и си мислят: „Най-важното е да постоянствам в изпълнението на дълга си, независимо от всичко. Въпреки че вървях по пътя на антихриста, не бях окачествяван като такъв. Това е Божията милост, затова трябва да работя усърдно във вярата и стремежа си. Няма нищо грешно в пътя на стремежа към истината“. Лека-полека те се обръщат, а след това се покайват. В тях има добри проявления, те са способни да търсят истините принципи, когато изпълняват дълга си, и също така търсят истините принципи, когато общуват с другите. Във всяко отношение те навлизат в положителна посока. Не са ли се променили тогава? Те са се върнали от пътя на антихристите към пътя на практикуването на истината и стремежа към нея. За тях има надежда и шанс да постигнат спасение. Можете ли да окачествите такива хора като антихристи само защото някога са показали някои проявления на антихрист или са вървели по пътя на антихристите? Не. Антихристите по-скоро биха умрели, отколкото да се покаят. Те нямат чувство за срам. Освен това са с порочен и нечестив нрав и изпитват неприязън към истината в крайна степен. Може ли някой, който изпитва такава неприязън към истината, да я практикува или да се покае? Това би било невъзможно. Това, че изпитват такава категорична неприязън към истината означава, че никога няма да се покаят. Едно нещо е сигурно при хората, които са способни да се покаят — а именно, че са правили грешки, но са способни да приемат правосъдието и наказанието на Божиите слова, способни са да приемат истината и са способни да положат всички усилия да свършат своята част, когато изпълняват дълга си, като приемат Божиите слова за свой личен девиз и ги превръщат в реалността на своя живот. Те приемат истината и дълбоко в себе си не изпитват неприязън към нея. Не е ли това разликата? Това е разликата. Антихристите обаче не спират дотам да отказват да бъдат кастрени — те няма да слушат никого, чиито думи са в съгласие с истината, и не вярват, че Божиите слова са истината, нито ги признават за такива. Каква е тази тяхна природа? Това е природа на крайна неприязън и омраза към истината. Когато някой разговаря за истината или говори за свидетелство за преживяване, те изпитват изключително отвращение към това и са враждебни към човека, който разговаря. Ако някой в църквата разпространява различни нелепи и зли доводи, като говори абсурдни, нелепи неща, това ги прави много щастливи. Те веднага се присъединяват към него и затъват в тинята в тясно сътрудничество с него. Това е случаят на краставите магарета, които се подушват, на подобни, които се привличат. Ако чуят Божиите избраници да разговарят за истината или да говорят за свидетелство за преживяване на своето себепознание и искрено покаяние, това ги изнервя до крайност и те започват да обмислят как да изключват и нападат този човек. Накратко, те не гледат с добро око на никого, който се стреми към истината. Искат да го изключат и да му бъдат врагове. Много харесват и одобряват всеки, който има умението да се изтъква, като проповядва думи и доктрини, сякаш са намерили довереник и спътник. Ако някой каже: „Който върши най-много работа и има най-голям принос, ще бъде богато възнаграден и увенчан, и ще царува заедно с бог“, те ще се развълнуват безкрайно и кръвта им ще кипне. Ще почувстват, че са с една глава над другите, че най-накрая изпъкват в тълпата, че сега има място, където да се покажат и да проявят своята стойност. Тогава ще бъдат доста доволни. Не е ли това неприязън към истината? Да предположим, че им кажеш в общение: „Бог не харесва хора като Павел и изпитва най-голямо отвращение към хората, които вървят по пътя на антихристите, и към онези, които по цял ден повтарят: „Господи, Господи, не съм ли извършил много работа за Теб?“. Той се отвращава от хора, които по цял ден Го молят за награда и корона“. Тези думи със сигурност са истината, но с какво чувство остават те, когато чуят такова общение? Казват ли „амин“ и приемат ли такива думи? Каква е първата им реакция? Отвращение в сърцето и нежелание да слушат — това, което имат предвид, е: „Как можеш да си толкова сигурен в това, което казваш? Ти ли имаш последната дума? Не вярвам на това, което казваш! Ще правя каквото си знам. Ще бъда като Павел и ще поискам венец от бог. Така мога да бъда благословен и да имам добра крайна цел!“. Те настояват да поддържат възгледите на Павел. Не се ли борят по този начин с Бог? Не е ли това явно противопоставяне на Бог? Бог е разобличил и разнищил същността на Павел. Казал е толкова много по този въпрос и всяка дума е истината — и въпреки това тези антихристи не приемат истината или факта, че всички действия и видове поведение на Павел се противопоставяха на Бог. В съзнанието си те все още питат: „Щом ти казваш нещо, това означава ли, че е правилно? На какво основание? За мен това, което Павел е казал и направил, изглежда правилно. В него няма нищо погрешно. Аз се стремя към венец и награда — това е, на което съм способен! Можеш ли да ме спреш? Ще се стремя да върша работа. Щом свърша много, ще имам капитал — ще съм допринесъл и щом е така, ще мога да вляза в небесното царство и да бъда възнаграден. В това няма нищо лошо!“. Ето колко упорити са те. Не приемат истината ни най-малко. Можеш да разговаряш за истината с тях, но тя няма да стигне до тях. Те изпитват неприязън към нея. Това е отношението на антихристите към Божиите слова, към истината, а също и тяхното отношение към Бог. И така, какво чувство изпитвате вие, когато чуете истината? Чувствате, че не се стремите към истината и че не я разбирате. Чувствате, че все още сте много далеч от нея и че ще трябва да се стремите към истината реалност. И винаги, когато се съпоставяте с Божиите слова, тогава чувствате, че просто ви липсва твърде много и че заложбите ви са малки, и ви липсва духовно разбиране — че все още сте нехайни и че във вас все още има нечестивост. И тогава ставате негативни. Не е ли такова вашето състояние? От друга страна, антихристите никога не са негативни. Те винаги са толкова ентусиазирани, никога не се самоанализират или опознават, а мислят, че нямат сериозни проблеми. Такива са хората, които винаги са надменни и самоправедни — щом се доберат до власт, те се превръщат в антихристи.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Осма точка: искат да накарат другите да се покоряват само на тях, а не на истината или на Бог (първа част))

Има ли някой, който изобщо не желае власт? Има ли някой, който не харесва властта? Има ли някой, който не ламти за ползите от статуса? Не, няма такъв. Каква е причината за това? Това е така, защото всички хора са покварени от Сатана; всички те имат сатанинска природа. Общото между всички хора е, че харесват властта, статуса и насладата от ползите от статуса. Това е черта, която споделят всички хора. Тогава защо някои хора са смятани за антихристи, докато други просто разкриват нрава на антихриста или вървят по пътя на антихриста? Какви са разликите между тези две групи? Първо, ще говоря за разликата в тяхната човешка природа. Имат ли антихристите човешка природа? Какви са разликите между човешката природа на хората, които вървят по пътя на антихристите, и самите антихристи? (Антихристите нямат съвест и разум, нямат човешка природа, докато хората, които вървят по пътя на антихристите, все още имат малко съвест и разум. Те все още могат да приемат истината и да приемат Божия съд и наказание, а също и да проявят истинско покаяние.) Проявяването на покаяние е отличителна точка. Знаят ли антихристите как да се покаят? (Не, не знаят.) Антихристите не приемат истината ни най-малко; дори и да се ударят в стена, те няма да се покаят. Те никога няма да познаят себе си. Когато става въпрос за човешката природа, има още един начин, по който хората, които вървят по пътя на антихристите, се различават от антихристите, а именно разликата между обикновен добър човек и зъл човек. Добрите хора говорят и вършат неща със съвест и разум, докато злите хора нямат съвест и разум. Когато злите хора направят нещо лошо и бъдат разобличени, те не се подчиняват: „Хм, дори и всички да знаят, какво могат да направят? Ще правя каквото си искам! Не ме интересува кой ме разобличава или критикува. Какво всъщност може да ми направи някой?“. Независимо колко лоши неща върши един зъл човек, той не изпитва срам. Когато обикновен човек направи нещо лошо, той иска да го прикрие и потули. Ако някой в крайна сметка го разобличи, той е твърде засрамен, за да се изправи пред когото и да било, и дори не иска да живее повече: „Ах, как можах да направя такова нещо? Наистина съм безсрамен!“. Те са изключително изпълнени с разкаяние и дори се проклинат, заклевайки се, че никога повече няма да направят подобно нещо. Този тип поведение е доказателство, че те имат чувство за срам, че все още имат някаква човешка природа. Човек, който е безсрамен, няма съвест и разум, и всички зли хора са безсрамни. Независимо какво лошо дело извърши един зъл човек, това няма да накара лицето му да се изчерви или пулсът му да се ускори, и той все така безскрупулно ще защитава действията си, като изкривява негативните аспекти в позитивни и говори за лошите дела сякаш са добри. Има ли такъв човек чувство за срам? (Не.) Ако има такова отношение, ще се покае ли истински в бъдеще? Не, той само ще продължи да действа както досега. Това означава, че е безсрамен, а безсрамието означава липса на съвест и разум. Хората със съвест и разум са твърде засрамени, за да се изправят пред когото и да било, след като бъдат разобличени за извършването на нещо лошо, и никога повече не правят това. Защо е така? Защото чувстват, че това е било срамно нещо и са твърде изпълнени със срам, за да се изправят пред когото и да било; в тяхната човешка природа има чувство за срам. Не е ли това минималният критерий за нормална човешка природа? (Да.) Може ли човек, който дори не изпитва срам, все още да се нарича човек? Не може. Има ли човек, който не изпитва срам, нормално мислене? (Не.) Той няма нормално мислене, камо ли любов към положителните неща. За него наличието на съвест и разум е твърде висок критерий, който не достига. И така, каква е най-основната разлика между антихристите и тези, които вървят по пътя на антихристите? Когато човек, който притежава същността на антихрист, бъде разобличен от някой друг за това, че се съревновава с Бог за статус, той няма да сметне, че е сгрешил. По-късно не само че няма да си извлече поука и да се обърне към Бог, ами напротив, веднага щом получи възможност да бъде избран за водач или работник, ще продължи да се съревновава с Бог за статус, като я кара точно както преди, по-скоро би умрял, отколкото да се покае. Притежават ли тези хора някаква рационалност? (Не.) А изпитват ли хората, които нямат рационалност, някакъв срам? (Не.) Такива хора нямат нито рационалност, нито чувство за срам. Когато хора, които притежават нормална човешка природа, съвест и разум, чуят други да казват, че се съревновават с Бог за статус, те ще си помислят: „О, не, това е сериозна работа! Аз съм последовател на Бог! Как бих могъл да се съревновавам с Него за статус? Колко срамно е да се бориш с Бог за статус! Колко вцепенен, колко глупав, колко неразумен съм станал, за да направя това! Как можах да направя такова нещо?“. Те ще се чувстват притеснени и засрамени от стореното и когато се сблъскат с подобни ситуации, чувството им за срам ще въздържа поведението им. Природата същност на всички хора е природата същност на Сатана, но тези, които притежават разума на нормалната човешка природа, ще имат чувство за срам и поведението им ще бъде въздържано. С постепенното задълбочаване на възприемането на истината от страна на човека и с нарастването на неговото познание и разбиране на Бог и покоряване пред истината, това чувство за срам вече няма да бъде минималният праг. Истината и богобоязливото им сърце ще ги въздържат все повече. Те ще продължават да се подобряват и да действат все повече съгласно истината. Антихристите обаче ще се стремят ли към истината? Категорично не. Те не притежават нормален човешки разум, не знаят какво означава да се стремиш към истината, изпитват неприязън към истината и нямат и капка любов към нея, така че как биха могли да се стремят към истината? Стремежът към истината е потребност на нормална човешка природа; само тези, които гладуват и жадуват за праведност, ще обичат истината и ще се стремят към нея. Тези, които не притежават нормална човешка природа, никога няма да се стремят към истината.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Втора точка: те нападат и отхвърлят инакомислещите)

Ако репутацията или статусът на антихристите бъдат накърнени и отнети, за тях това е по-лошо дори от опита да им отнемат живота. Колкото и проповеди да изслуша и колкото и Божии слова да прочете, той няма да изпита тъга или съжаление за това, че никога не е практикувал истината и че е поел по пътя на антихристите, нито за това, че притежава природата същност на антихристите. Вместо това все се опитва да намери начин да спечели статус и да подобри репутацията си. Може да се каже, че всичко, което правят антихристите, го правят, за да се изтъкнат пред другите хора, а не пред Бог. Защо го казвам? Защото тези хора толкова обичат статуса, че го възприемат като свой живот, като своя цел за цял живот. Нещо повече, тъй като обичат статуса толкова много, те никога не вярват в съществуването на истината и дори може да се каже, че изобщо не вярват в съществуването на Бог. Така че, каквито и сметки да си правят, за да придобият репутация и статус, и както и да се опитват да се преструват, за да заблудят хората и Бог, дълбоко в сърцата си те не осъзнават нищо, нито се упрекват, камо ли да се безпокоят. В постоянния си стремеж към репутация и статус те необуздано отричат и това, което Бог е свършил. Защо го казвам? Дълбоко в сърцата си антихристите са убедени, че: „Всяка репутация и всеки статус се печелят чрез личните усилия на човека. Те могат да се радват на божиите благословии само ако се утвърдят сред хората и придобият репутация и статус. Животът има стойност само когато придобият безусловна власт и несъмнен статус. Само така можеш да живееш като човек. И обратното, би било безполезно и никой не би уважавал такъв човек, ако живее по начина, за който се говори в божието слово — да се покорява пред божието върховенство и божиите подредби във всяко отношение, ако заема доброволно положението на сътворено същество и живее като нормален човек. Статусът, репутацията и щастието на човека трябва да се извоюват лично. Те трябва да се извоюват и завладеят с положителна и активна нагласа. Никой няма да ти ги даде. Да чакаш пасивно може да доведе само до провал“. Ето какво смятат антихристите. Такъв е техният нрав. Ако се надявате антихристите да приемат истината, да признаят грешките си и да се покаят истински, това е невъзможно — изобщо не могат да го направят. Антихристите имат природата същност на Сатана и мразят истината, затова където и да отидат, дори да стигнат до края на света, амбицията им за стремеж към репутация и статус никога няма да се промени, нито ще се променят възгледите им за нещата или пътят, по който вървят. Някои хора ще кажат: „Има антихристи, които могат да променят възгледите си за това“. Вярно ли е това твърдение? Ако наистина могат да се променят, пак ли са антихристи? Хората, които притежават нрава на антихриста, никога няма да се променят. Онези, които притежават нрава на антихриста, ще се променят само ако се стремят към истината. Някои хора, които следват пътя на антихриста, вършат някакво зло, което смущава делото на църквата, и макар да са окачествени като антихристи, след като ги освободят, изпитват истинско разкаяние и са решени да обърнат нова страница. След период на размисъл, себепознание и покаяние те претърпяват известна истинска промяна. В този случай тези хора не могат да бъдат окачествени като антихристи, а просто притежават нрава на антихриста. Ако се стремят към истината, те могат да се променят. Определено може да се каже обаче, че повечето от окачествените като антихристи, са премахнати или отлъчени от църквата, няма да се покаят истински или да се променят. Ако някой от тях го направи, той е изключение. Някои хора ще попитат: „Тогава тези изключения погрешно ли са били окачествени?“. Това е невъзможно. В крайна сметка те са извършили някакво зло и това не може да се отпише. Въпреки това, ако са способни истински да се покаят, ако са готови да изпълнят дълга си и ако притежават истинско свидетелство за покаянието си, църквата все пак може да ги приеме. Ако тези хора категорично отказват да признаят вината си или да се покаят, след като са били окачествени като антихристи, и продължават да се опитват да се оправдаят с всевъзможни средства, тогава е точно и напълно правилно да бъдат окачествени като антихристи. Ако тогава са признали грешките си и са изпитвали истинско разкаяние, как може църквата да ги окачестви като антихристи? Това би било невъзможно. За когото и да става въпрос, колкото и зло да е сторил или колкото и сериозни да са били грешките му, това дали даден човек е определен като антихрист или като притежаващ нрава на антихрист, зависи от способността му да приеме истината и да бъде кастрен, както и от това дали изпитва истинско разкаяние. Ако може да приеме истината и кастренето, ако изпитва истинско разкаяние и ако иска да полага на труд за Бог до края на живота си, то това наистина показва известно покаяние. Такъв човек не може да се окачестви като антихрист. Могат ли тези същински антихристи действително да приемат истината? Категорично не. Точно защото не обичат истината и изпитват неприязън към нея, те никога няма да са способни да се откажат от репутацията и статуса, които са толкова тясно свързани с целия им живот. В сърцата си антихристите твърдо вярват, че имат достойнство и са истински сътворени същества само ако имат репутация и статус, и че само ако имат статус ще получат награда и венец, ще придобият Божието одобрение, ще спечелят всичко и ще бъдат истински хора. Какво представлява статусът за антихристите? Те го смятат за истината, считат го за най-висшата цел, към която хората трябва да се стремят. Това не е ли проблем? Хората, които могат да са така обсебени от статуса, са истински антихристи. Те са същият тип хора като Павел. Вярват, че стремежът към истината, към покорство пред Бог и към честност са все процеси, които водят човека до най-високия възможен статус. Това са само процеси, а не целта и еталона на постъпките, и смятат, че се вършат само, за да ги види Бог. Това разбиране е нелепо и смешно! Само глупавите хора, които мразят истината, могат да съчинят такава нелепа идея.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (трета част))

Всички покварени човешки същества притежават нечестив нрав и всички те имат разкривания и проявления на нечестив нрав. Нечестивият нрав на обикновените хора и нечестивият нрав на антихристите обаче са различни. Въпреки че обикновените хора имат нечестив нрав, в сърцата си те копнеят за истината и я обичат, и в хода на процеса на вярата си в Бог и изпълнението на дълга си са способни да приемат истината. Въпреки че истината, която могат да приложат на практика, е ограничена, те все пак могат да практикуват част от нея и така поквареният им нрав може постепенно да бъде пречистен и истински променен, и накрая те всъщност са способни да се покорят на Бог и да постигнат спасение. От друга страна, антихристите изобщо не обичат истината, никога не я приемат и никога не я прилагат на практика. Трябва да се опитвате да наблюдавате и разпознавате в съответствие с казаното от Мен тук. Независимо дали става въпрос за църковен водач или работник, или за обикновен брат или сестра, гледайте дали могат да приложат на практика истините, които са в обсега на това, което могат да разберат. Например да кажем, че някой разбира дадена истина принцип, но когато дойде време да я приложи на практика, той изобщо не го прави, а върши каквото си иска и действа своеволно — това е нечестивост и такъв човек трудно може да бъде спасен. Някои хора не разбират съвсем истината, но в сърцата си искат да търсят как точно да постъпят, за да е това в съгласие с Божиите намерения и да съответства на истината. В дълбините на сърцето си те не желаят да се противопоставят на истината. Това, че говорят и действат в нарушение на принципите, правят грешки и дори вършат неща, които предизвикват прекъсвания и смущения, се дължи единствено на неразбирането им на истината — какво е естеството на това? Естеството на това не е свързано с вършенето на зло, а е породено от глупост и невежество. Те вършат тези неща изцяло, защото не разбират истината, защото не са способни да достигнат до истините принципи и защото според своите представи и фантазии смятат, че е правилно да постъпват така, и затова действат по този начин. Поради това Бог ги окачествява като глупави и невежи, лишени от заложби. Не става въпрос за това, че разбират истината и умишлено ѝ се противопоставят. Що се отнася до водачите и работниците, които винаги действат според своите представи и фантазии и които често прекъсват делото на Божия дом, защото не разбират истината, трябва да практикувате изпълнението на надзор и ограничения и трябва да практикувате повече общение за истината, за да разрешавате проблемите. Ако нечии заложби са твърде оскъдни и той не може да разбере истините принципи, тогава е време да бъде освободен като лъжеводач. Ако разбира истината, но умишлено ѝ се противопоставя, тогава трябва да бъде кастрен. Ако през цялото време остава неспособен да приеме истината и не проявява покаяние, тогава трябва да бъде третиран като зъл човек и трябва да бъде премахнат. Природата на антихристите обаче е много по-сериозна от тази на злите хора или лъжеводачите, защото антихристите умишлено и целенасочено смущават църковното дело. Дори да разбират истината, те не я практикуват, не слушат никого и ако все пак слушат, не приемат чутото. Дори на пръв поглед да изглежда, че го приемат, в дълбините на сърцето си те му се съпротивляват и когато дойде време да действат, все пак действат според собствените си предпочитания, без изобщо да проявяват внимание към интересите на Божия дом. Когато са около други хора, говорят човешки и имат някакво човешко подобие, но когато действат зад гърба на хората, демоничната им природа излиза наяве — това са антихристите. Когато придобият статус, някои хора вършат всевъзможни злини и стават антихристи. Някои хора нямат статус, но тяхната природа същност е точно като тази на антихристите — можеш ли да кажеш, че са добри хора? В момента, в който придобият статус, те вършат всевъзможни злини — те са антихристи.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Седма точка: те са нечестиви, коварни и измамни (първа част))

Всички вие трябва да се сравните с различните разкривания, проявления и практики на антихристите, които съм разобличил; в хода на изпълнението на вашия дълг вие несъмнено ще покажете някои от тези проявления, разкривания и практики, но по какво се различавате от антихристите? Можете ли да приемете от Бог нещата, които ви сполетяват? (Да, можем.) Да можеш да приемеш от Бог това, което те сполети, е най-рядкото нещо. Можете ли да се обърнете, ако поемете по грешен път, направите нещо нередно, извършите невежи неща или извършите прегрешения? Можете ли да се покаете? (Да, можем.) Да можете да се покаете и да се обърнете е най-ценното и рядко нещо. Но на антихристите им липсва точно това. Само хората, които ще бъдат спасени от Бог, го притежават. Кои са най-важните неща, които трябва да се притежават? Първото е да вярвате, че Бог е истината; това е най-основното нещо. Можете ли да го направите? (Да, можем.) Антихристите не притежават това най-основно нещо. Второто е да приемете, че Божието слово е истината; това също може да се счита за най-основното нещо. Третото е да се покорявате на устроеното и подреденото от Бог. Това е абсолютно непостижимо за антихристите, но тук започва да става трудно за вас. Четвъртото е да приемате всичко от Бог, без да спорите, да се оправдавате, да изтъквате причини или да се оплаквате. Това е абсолютно невъзможно за антихристите. Петото е да се покаете, след като сте се бунтували или сте извършили прегрешения. Просто ще ви бъде трудно да го постигнете. То е, когато след извършване на прегрешения хората постепенно придобиват известно познание за собствения си покварен нрав през период на размисъл и търсене, тъга, негативизъм и слабост. Разбира се, това изисква време. Може да е една или две години, а може и повече. Човек може истински да се покае едва след като напълно разбере покварения си нрав и отстъпи от сърце. Въпреки че това не е лесно, в крайна сметка проявления на покаяние могат да се видят у онези, които се стремят към истината, онези, които могат да постигнат Божието спасение. Но антихристите не притежават това. Помислете си, кой антихрист не разравя последните три или пет години, или дори 10 или 20 години, след като е направил нещо лошо? Независимо колко време е минало, след като се срещнеш отново с тях, всичко, за което говорят, са все още онези техни доводи. Те все още не признават и не приемат собствените си злодеяния и дори не показват и капка угризение. Това е разликата между антихристите и обикновените покварени хора. Защо антихристите не могат да покажат угризения? Каква е първопричината? Те не вярват, че Бог е истината, което води до неспособността им да приемат истината. Това е безнадеждно и се определя от същността на антихристите. Когато Ме слушате да разнищвам различните проявления на антихристите, си мислите: „С мен е свършено. Аз също имам нрава на антихрист — не съм ли и аз антихрист?“. Не е ли това липса на проницателност? Вярно е, че ти имаш нрава на антихрист, но това, по което се различаваш от антихристите, е, че все още притежаваш положителни неща. Ти можеш да приемеш истината, да се изповядаш, да се покаеш и да се промениш, и тези положителни неща могат да ти дадат възможност да се отървеш от нрава на антихристите и да позволят на покварения ти нрав да бъде пречистен, а ти да постигнеш спасение. Не означава ли това, че имаш надежда? Все още има надежда за теб!

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (седма част))

Свързани свидетелства за преживяване

Божието слово разсея моите погрешни разбирания