Битие 9:11-13 Поставям завета Си с вас, — че няма да бъде изтребена вече никоя твар от водите на потопа, нито ще настане вече потоп да опустоши земята. Бог каза още: Ето белега на завета, който Аз поставям до всички поколения между Мен и вас и всичко живо, което е с вас; поставям дъгата Си в облака и тя ще бъде белег на завет между Мен и земята.

Повечето хора знаят какво е дъга и са чували истории, свързани с дъгата. Що се отнася до историята за дъгата в Библията, някои хора вярват в нея, други я смятат за легенда, а трети изобщо не вярват в нея. Във всеки случай, всички събития, които се случиха във връзка с дъгата, бяха дело на Бог и се случиха в процеса на Божието управление на човека. Тези събития са описани в Библията точно. Тези писмени свидетелства не ни казват какво е било настроението на Бог по това време или какви намерения са стояли зад тези слова, изречени от Бог. Освен това никой не може да разбере какво е изпитвал Бог, когато ги е казал. Въпреки това Божиите мисли за цялото това събитие се разкриват между редовете на текста. Сякаш мислите Му по това време изскачат от страницата чрез всяка дума и фраза от Божието слово.

Божиите мисли са това, за което хората трябва да се тревожат и това, което трябва да се опитват да опознаят най-добре. Това е така, защото Божиите мисли са неразривно свързани с разбирането на човека за Бог, а разбирането на човека за Бог е незаменима брънка от навлизането в живота на човека. И така, какво мислеше Бог по времето, когато се случиха тези събития?

Първоначално Бог създаде човечество, което в Неговите очи беше много добро и близко до Него, но след като хората се разбунтуваха срещу Него, те бяха унищожени от потоп. Болно ли Му беше на Бог, че такова човечество мигновено изчезна просто така? Разбира се, че Му беше болно! И така, как изрази болката Си Той? Какво пише в Библията за това? В Библията е записано със следните думи: „Поставям завета Си с вас, — че няма да бъде изтребена вече никоя твар от водите на потопа, нито ще настане вече потоп да опустоши земята“. Това просто изречение разкрива Божиите мисли. Това унищожение на света Го нарани много. Казано на човешки език, Той беше много тъжен. Можем да си представим: как е изглеждала земята, която някога е била изпълнена с жизненост, след като беше унищожена от потопа? Как изглеждаше по онова време земята, която някога беше пълна с човешки същества? Нямаше човешки жилища, нямаше живи същества, водата беше навсякъде и пълно опустошение цареше на повърхността на водата. Дали подобна гледка е влизала в първоначалното намерение на Бог, когато е създал света? Разбира се, че не! Първоначалното намерение на Бог беше да види жизненост по цялата земя, да види как човешките същества, които е създал, Го почитат, а не само Ной да е единственият, който Го почита, или единственият, който може да откликне на призива на Бог да свърши това, което му беше поверено. Когато човечеството изчезна, Бог видя не това, което първоначално възнамеряваше, а точно обратното. Как би могло сърцето Му да не страда? И така, докато разкриваше Своя нрав и изразяваше чувствата Си, Бог взе решение. Какво решение взе Той? Да направи дъга в облака (т.е. дъгите, които виждаме) като завет с човека, като обещание, че Бог повече няма да унищожава човечеството с потоп. В същото време трябваше да разкаже на хората, че Бог е унищожил света с потоп, за да може човечеството завинаги да запомни защо Бог е направил такова нещо.

Дали унищожаването на света по онова време беше нещо, което Бог искаше? Определено не беше това, което Бог искаше. Може би сме способни да си представим малка част от жалката гледка на земята след разрушаването на света, но дори не можем да се доближим до това да си представим как е изглеждала обстановката по онова време в Божиите очи. Можем да кажем, че независимо дали става дума за хората в днешно време, или за хората по онова време, никой не е способен да си представи или да разбере какво изпитваше Бог при вида на тази гледка, тази картина на света след унищожението му от потопа. Бог беше принуден да направи това поради непокорството на човека, но болката от това унищожение на света чрез потоп, която Божието сърце изпита, е реалност, която никой не може да разбере и в която никой не може да вникне. Ето защо Бог сключи завет с човечеството, чрез който целеше да каже на хората да помнят, че някога Бог е направил нещо подобно, и да им се закълне, че Бог никога повече няма да унищожи света по такъв начин. В този завет виждаме Божието сърце — виждаме, че то е страдало, когато Той е унищожил това човечество. На човешки език, когато Бог унищожи човечеството и видя как то изчезва, сърцето Му плачеше и кървеше. Нима това не е най-добрият начин да го опишем? Тези думи се използват от хората, за да илюстрират човешки емоции, но тъй като човешкият език е твърде недостатъчен, използването им, за да се опишат Божиите чувства и емоции, не Ми изглежда твърде лошо, нито твърде преувеличено. Поне ви дава много ярко и точно разбиране за това, какво беше настроението на Бог тогава. За какво ще си помислите сега, когато отново видите дъга? Поне ще си спомните как някога Бог е скърбил за това, че е унищожил света чрез потоп. Ще си спомните как, въпреки че Бог ненавиждаше този свят и презираше това човечество, когато унищожи човешките същества, които беше създал със собствените Си ръце, сърцето Му страдаше, мъчеше се да забрави, не Му се искаше да го прави и Му беше трудно да го понесе. Единствената Му утеха беше осемчленното семейство на Ной. Именно съдействието на Ной направи така, че усърдните Му усилия да създаде всички неща да не са напразни. Във време, когато Бог страдаше, това беше единственото нещо, което можеше да компенсира болката Му. От онзи момент нататък Бог възложи на семейството на Ной всички Свои очаквания към човечеството и се надяваше, че ще могат да живеят под Неговите благословии, а не под Неговото проклятие, че никога повече няма да видят как Бог унищожава света с потоп и че те няма да бъдат унищожени.

Каква част от Божия нрав трябва да разберем от това? Бог презря хората, защото те бяха враждебни към Него, но в сърцето Му вниманието, загрижеността и милостта Му към човечеството останаха непроменени. Дори когато унищожи човечеството, сърцето Му не се промени. Когато човечеството беше изпълнено с много поквара и непокорство спрямо Бог, Той трябваше да унищожи това човечество поради нрава и същината Си и в съответствие със Своите принципи. Но поради Божията същина Той все още съжаляваше човечеството и дори искаше да използва различни начини за изкупление на човечеството, за да може то да продължи да живее. Човекът обаче се противопостави на Бог, продължи да не Му се подчинява и отказа да приеме Божието спасение, тоест отказа да приеме добрите Му намерения. Колкото и да ги призоваваше Бог, колкото и да им напомняше, каквото и да им даваше, колкото и да им помагаше и колкото и великодушен да беше, хората не го е разбираха, не го оценяваха и не му обръщаха внимание. В болката Си Бог все пак не забрави да бъде крайно великодушен към тях и ги чакаше да обърнат посоката. След като достигна предела Си, Той направи това, което трябваше да направи, без никакво колебание. С други думи, от момента, в който Бог беше планирал да унищожи човечеството, до началото на делото за унищожението му, имаше известен период от време и определен процес. Този процес съществуваше с цел да даде възможност на човека да обърне посоката си и това беше последната възможност, която Бог даде на човека. И така, какво направи Бог през това време, преди да унищожи човечеството? Бог положи много усилия да напомня и призовава. Колкото и болка и скръб да изпитваше Божието сърце, Той продължаваше да проявява внимание, загриженост и огромна милост към човечеството. Какво виждаме в това? Несъмнено виждаме, че Божията любов към човечеството е истинска, а не е само на думи. Тя е действителна, осезаема и значима, а не престорена, подправена, измамна или претенциозна. Бог никога не използва измама и не създава фалшиви образи, за да накара хората да видят, че Той е обичлив. Той никога не използва лъжливо свидетелство, за да покаже на хората Своята обичливост или за да парадира с обичливостта или светостта Си. Нима тези аспекти на Божия нрав не са достойни за любовта на човека? Нима не заслужават почит? Нима не заслужават да бъдат ценени? Сега искам да ви попитам: след като чухте тези слова, смятате ли, че Божието величие е само празнословие на лист хартия? Нима Божията обичливост е само празни приказки? Не! Категорично не! Върховенството, величието, светостта, великодушието, любовта на Бог и т.н. — всяка подробност от всеки един от различните аспекти на Божия нрав и Неговата същина намират практическо изражение всеки път, когато Той извършва Своето дело, те са въплътени в Неговата воля към човека, а също и се изпълняват и се отразяват във всеки човек. Независимо дали си го чувствал преди, Бог се грижи за всеки човек по всевъзможни начини, като използва искреното Си сърце, мъдростта Си и различни средства, за да стопли сърцето на всеки човек и да събуди духа му. Това е неоспорим факт. Без значение колко души седят тук, всеки човек има различни изживявания и чувства към великодушието, търпението и обичливостта на Бог. Тези изживявания, тези чувства или възприятия за Бог — накратко, всички тези положителни неща, идват от Бог. И така, като обединим изживяванията и познанията на всички за Бог и ги съчетаем с библейските откъси, които прочетохме днес, дали сега имате по-реално и правилно разбиране за Бог?

След като прочетохте тази история и разбрахте част от Божия нрав, разкрит чрез това събитие, какво ново познание придобихте за Бог? Дали ви даде по-дълбоко разбиране за Бог и за Неговото сърце? Чувствате ли се различно сега, когато се връщате към историята на Ной? Беше ли излишно според вас да споделяме тези библейски стихове? Сега, след като разговаряхме за тях, смятате ли, че това беше излишно? Със сигурност беше необходимо! Макар че това, което четем, е история, то е истинско писмено свидетелство за делото, което Бог е извършил. Моята цел не беше да ви дам възможност да разберете подробностите в тези истории или за този герой, нито беше да можете да изучавате този герой, и със сигурност не беше да се върнете и отново да изучавате Библията. Разбирате ли? И така, помогнаха ли ви тези истории да опознаете Бог? С какво допринесе тази история за разбирането ви за Бог? Кажете ни, братя и сестри от Хонконг. (Видяхме, че Божията любов е нещо, което никой от нас, покварените хора, не притежава.) Кажете ни, братя и сестри от Южна Корея. (Божията любов към човека е истинска. Любовта на Бог към човека е заредена с нрава, величието, светостта, върховенството и великодушието Му. Струва си да се опитаме да я разберем по-задълбочено.) (От общението току-що, от една страна, мога да видя Божия праведен и свят нрав, а от друга — загрижеността, която Бог проявява към човечеството, Божията милост към човечеството, както и че всичко, което Бог прави, и всяка Негова мисъл и идея разкриват Неговата любов и загриженост към човечеството.) (В миналото смятах, че Бог е използвал потопа, за да унищожи света, защото човечеството е станало зло до ужасна степен, и ми се струваше, че Бог е унищожил това човечество, защото го е намразил. Едва днес, след като Бог говори за историята на Ной, и каза, че Божието сърце е кървяло, разбрах, че всъщност Бог не е искал да се откаже от това човечество. Единствено поради това, че човечеството е било твърде непокорно, Бог не е имал друг избор, освен да го унищожи. Всъщност Божието сърце по онова време е било много тъжно. От това мога да видя Божието внимание и загрижеността Му за човечеството в Неговия нрав. Това е нещо, което преди не знаех.) Много добре! Сега вие можете да продължите. (Това, което чух, силно ми повлия. В миналото съм чел Библията, но никога не съм имал изживяване като днешното, в което Бог лично разнищва тези неща, за да можем да Го опознаем. Това, че Бог ни води със Себе Си по този начин, за да се запознаем с Библията, ми позволи да разбера, че Божията същина преди покварата на човека е била любов и грижа към човечеството. От времето, когато човекът е станал покварен, до сегашните последни дни, въпреки че Бог има праведен нрав, Неговата любов и грижа остават непроменени. Това показва, че същината на Божията любов от сътворението досега, независимо дали човекът е покварен, никога не се е променяла.) (Днес разбрах, че Божията същина няма да се промени поради промяна във времето или мястото на Неговото дело. Също така видях, че независимо дали Бог създава света, или го разрушава, след като хората са покварени, всичко, което Той прави, има смисъл и съдържа Неговия нрав. Затова видях, че Божията любов е безкрайна и неизмерима, и също така видях, както споменаха другите братя и сестри, Божията грижа и милост към човечеството, когато Той е унищожил света.) (Това бяха неща, за които преди наистина не знаех. След като слушах днес, чувствам, че Бог е наистина благонадежден, заслужава доверие и си струва да се вярва в Него и в това, че Той наистина съществува. Истински мога да разбера в сърцето си, че Божият нрав и Неговата любов действително са толкова конкретни. Това чувствам, след като слушах днес.) Отлично! Изглежда всички сте взели присърце това, което чухте.

Забелязахте ли нещо от всички библейски стихове, включително и всички библейски истории, за които говорихме днес? Дали Бог някога е използвал Своя собствен език, за да изрази мислите Си или да обясни любовта и грижата Си към човечеството? Има ли данни Той да използва прост език, за да каже колко много е загрижен за човечеството или колко много го обича? Не. Нима не е така? Сред вас има толкова много хора, които са чели Библията или други книги. Виждал ли е някой от вас такива думи? Отговорът е категорично не! Тоест според записаното в Библията, включително Божиите слова или документираното за Неговото дело, Бог никога, в нито една епоха или период, не е използвал собствени средства, за да опише чувствата Си или да изрази любовта и грижата Си към човечеството, нито някога е използвал реч или каквито и да е действия, за да предаде чувствата и вълненията Си — нима това не е факт? Защо го казвам? Защо се налага да го споменавам? Защото в това също се въплъщават Божията обичливост и Неговият нрав.

Бог създаде човечеството; независимо дали са били покварени и дали Го следват, Бог се отнася към хората като към най-свидни и обични — или както биха казали те, като към най-любими Му същества — а не като към Негови играчки. Макар и Бог да казва, че Той е Творецът, а човекът е Негово творение, което би могло да прозвучи сякаш съществува лека разлика в ранга им, в действителност всичко, което Бог е направил за човешкия род далеч надхвърля взаимоотношения от това естество. Бог обича човечеството, полага грижи за него, тревожи се за него и постоянно и безспирно му осигурява ресурс. В сърцето Си Той никога не чувства, че това е допълнителна работа или че е нещо, което заслужава дълбока признателност, нито пък чувства, че има огромен принос към човечеството, като го спасява и му осигурява и дава всичко. Той просто осигурява ресурс на хората тихо и мълчаливо, по Свой собствен начин, посредством Своята собствена същност и чрез всичко, което представлява и притежава. Колкото и ресурс и помощ да получава човечеството от Него, Бог никога не се замисля за направеното и не се опитва да си припише заслуги. Това е предопределено от Божията същност и също така определено е точен израз на Божия нрав. Ето защо, независимо дали става дума за Библията, или за други книги, никога не откриваме Бог да изразява мислите Си и никога не откриваме Бог да описва или да заявява на хората защо прави тези неща или защо се грижи толкова много за хората с цел да ги накара да Му бъдат благодарни или да Го възхваляват. Дори когато е наранен, когато сърцето Му изпитва изключителна болка, Той никога не забравя отговорността Си към човечеството и загрижеността Си за него; и прави всичко това, докато мълчаливо понася това оскърбление и тази болка сам. Напротив, Бог продължава да се грижи за човечеството, както винаги е правил. Въпреки че човечеството често възхвалява Бог или свидетелства за Него, Бог изобщо не изисква такова поведение. Това е така, защото Бог никога не е възнамерявал да разменя доброто, което прави за човечеството, срещу благодарност или отплата. От друга страна, онези, които могат да се боят от Бог и да отбягват злото, онези, които могат истински да следват Бог, слушат Го и са Му предани, и онези, които могат да Му се подчиняват — това са хората, които често ще получават Божиите благословии и Бог ще ги дарява с тях безрезервно. Нещо повече, благословиите, които хората получават от Бог, често надхвърлят въображението им, а също и всичко, което човешките същества са заслужили с това, което са направили, или с цената, която са платили. Когато човечеството се наслаждава на Божиите благословии, интересува ли се някой от това, което прави Бог? Проявява ли някой загриженост за това как се чувства Бог? Опитва ли се някой да вникне в Божията болка? Отговорът е категорично не! Може ли някой човек, включително Ной, да разбере болката, която Бог изпитва в онзи момент? Може ли някой да разбере защо Бог би сключил такъв завет? Не може! Човечеството не разбира Божията болка не защото не може да я разбере и не защото между Бог и човека има пропаст или разлика в статута им, а защото човечеството изобщо не се интересува от чувствата на Бог. Хората смятат, че Бог е независим, че Бог не се нуждае от хора, които да се грижат за Него, да Го разбират или да проявяват внимание към Него. Бог е Бог, така че Той не изпитва болка, не изпитва вълнение; Той не се чувства тъжен, не изпитва скръб и дори не плаче. Бог е Бог, така че Той не се нуждае от емоционално изразяване и от утешаване на чувствата Си. Ако при определени обстоятелства Той се нуждае от тези неща, тогава може да се справи сам, без да търси от помощ от човечеството. И обратното, слабите, незрели хора са тези, които се нуждаят от Божията утеха, от Неговия ресурс, от Неговото насърчаване и дори от това да утеши вълненията им по всяко време и навсякъде. Такива неща се крият дълбоко в сърцата на хората: хората са слаби; те имат нужда Бог да се грижи за тях във всяко отношение, те заслужават цялото внимание, което получават от Бог, и трябва да изискват от Него всичко, което смятат, че им принадлежи. Бог е силният, Той има всичко и трябва да бъде пазител на човечеството и дарител на благословии. Тъй като Той вече е Бог, Той е всемогъщ и никога не се нуждае от нищо от човечеството.

Тъй като хората пренебрегват всички Божии откровения, те никога не са изпитвали скръбта, болката или радостта Му. И обратното — Бог познава всички човешки прояви като пръстите на ръката Си. Бог удовлетворява нуждите на всички по всяко време и навсякъде, като наблюдава променящите се мисли на всеки човек и така го утешава и призовава, напътства и озарява. По отношение на всичко, което Бог е направил за хората, и на цялата цена, която е платил заради тях, могат ли хората да намерят откъс в Библията или друго, което Бог е казал досега, където ясно да се казва, че Бог ще поиска нещо от човека? Не! Напротив, независимо от това, че хората пренебрегват Божиите мисли, Той все пак многократно води хората, многократно им осигурява ресурс и им помага, за да им даде възможност да следват Божия път и да достигнат красивата крайна цел, която Той е подготвил за тях. Когато става дума за Бог, това, което Той притежава и представлява, Неговата благодат, милост и всички Негови дарове ще бъдат дадени безрезервно на онези, които Го обичат и Го следват. Но Той никога пред никого не разкрива болката, която е изпитал, или душевното Си състояние и никога не се оплаква, че някой не е внимателен към Него или че не разбира волята Му. Той просто понася всичко това мълчаливо, очаквайки деня, в който човечеството ще е способно да проумее.

Защо казвам тези неща тук? Какво виждате в това, което казах? В същината и нрава на Бог има нещо, което е твърде лесно да се пренебрегне, нещо, което притежава единствено Бог, нещо, което не притежава никой човек, включително онези, които другите смятат за велики хора, добри хора, нито го притежава Богът в тяхното въображение. Какво е то? Това е Божията безкористност. Когато говорим за безкористност, може би си мислиш, че и ти си много безкористен, защото когато става въпрос за децата ти, никога не се пазариш и не сключваш сделки с тях, или си мислиш, че си много безкористен, когато става въпрос за родителите ти. Каквото и да мислиш, поне имаш представа за думата „безкористен“ и я възприемаш като положителна, и знаеш, че да си безкористен човек е много благородно. Когато си безкористен, изпитваш високо себеуважение. Но никой не може да види Божията безкористност във всичко, сред хората, събитията и предметите, както и в Неговото дело. Защо е така? Защото човекът е твърде егоистичен! Защо го казвам? Човечеството живее в материален свят. Може да следваш Бог, но никога не виждаш и не оценяваш това, че Бог ти осигурява ресурс, че те обича и се грижи за теб. И така, какво виждаш? Виждаш кръвните си роднини, които те обичат или те обожават. Виждаш нещата, които са полезни за плътта ти, грижиш се за хората и за нещата, които обичаш. Това е така наречената безкористност на човека. Такива „безкористни“ хора обаче никога не се интересуват от Бог, Който им дава живот. В сравнение с Божията безкористност човешката става егоистична и презряна. Безкористността, в която вярва човекът, е празна, нереална и подправена, несъвместима е с Бог и не е свързана с Него. Безкористността на човека е заради него самия, докато безкористността на Бог е истинско разкриване на Неговата същина. Именно поради Божията безкористност хората постоянно имат осигурен ресурс от Него. Възможно е темата, за която говоря днес, да не ви засяга твърде дълбоко и просто да кимате в знак на съгласие, но когато в сърцето си се опиташ да разбереш Божието сърце, неволно ще откриеш следното: сред всички хора, събития и вещи, които можеш да почувстваш на този свят, само Божията безкористност е реална и конкретна, защото само Божията любов към теб е безусловна и непорочна. Освен Божията, така наречената безкористност на всеки друг е притворна и повърхностна, тя не е истинска, тя има цел, определени намерения, включва получаване на нещо насреща и не може да издържи изпитанието. Може дори да се каже, че е мръсна и достойна за презрение. Съгласни ли сте с казаното?

Знам, че никак не сте запознати с тези теми и че ви е нужно известно време, за да ги усвоите, преди да ги разберете истински. Колкото по-незапознати сте с тези въпроси и теми, толкова повече това доказва, че ги няма в сърцето ви. Ако никога не спомена тези теми, дали някой от вас ще знае нещо за тях? Смятам, че никога няма да ги осъзнаете. Това е сигурно. Без значение колко можете да възприемете или разберете, темите, за които говоря, накратко казано, са това, за което хората трябва да знаят най-много, но именно то най-вече им липсва. Тези теми са много важни за всеки — те са ценни, те са живот и са неща, които трябва да притежавате за предстоящия път. Без тези слова като напътствие, без да разбираш нрава и същината на Бог, у теб винаги ще витаят въпроси, когато става дума за Бог. Как можеш да вярваш правилно в Бог, ако дори не Го разбираш? Ти не знаеш нищо за Божиите чувства, за волята Му, за душевното Му състояние, за това какво мисли Той, какво Го натъжава и какво Го радва, така че как можеш да бъдеш внимателен към Божието сърце?

Всеки път, когато Бог е разстроен, Той е изправен пред човечество, което изобщо не Му обръща внимание, човечество, което Го следва и твърди, че Го обича, но напълно пренебрегва чувствата Му. Как да не изпитва болка в сърцето Си? В Божието дело на управлението Той извършва делото Си искрено и говори на всеки човек, изправя се пред хората без уговорки или прикриване; но от своя страна всеки човек, който Го следва, е затворен към Него и никой не желае да поемете инициативата да се доближи до Него, да разбере сърцето Му или да обърне внимание на чувствата Му. Дори онези, които искат да станат довереници на Бог, не искат да се доближат до Него, да се съобразяват със сърцето Му или да се опитат да Го разберат. Когато Бог е радостен и щастлив, няма кой да сподели Неговото щастие. Когато Бог е неразбран от хората, няма кой да утеши нараненото Му сърце. Когато сърцето Му страда, няма нито един човек, който иска да Го остави да Му се довери. През тези хиляди години на Божието дело на управлението не е имало хора, които да разбират Божиите чувства, които да ги възприемат или да вникнат в тях, да не говорим за такива, които да могат да застанат редом до Бог и да споделят Неговите радости и скърби. Бог е самотен. Той е самотен! Бог е самотен не само защото поквареното човечество Му се противопоставя, но и защото онези, които се стремят към духовност, които се стремят да опознаят Бог и да Го разберат, и дори онези, които са готови да Му отдадат целия си живот, също не познават Неговите мисли, не разбират Неговия нрав и Неговите чувства.

В края на историята за Ной виждаме, че Бог използва необичайно средство, за да изрази чувствата Си в онзи момент. Това беше много специално средство: да сключи завет с човека, с който да обяви края на Божието унищожение на света с потопа. На пръв поглед сключването на завет може да изглежда като нещо съвсем обикновено. Това не е нищо повече от използване на думи, които обвързват две страни и им пречат да нарушат споразумението си, за да се защитят интересите и на двете страни. По форма това е нещо съвсем обикновено, но от гледна точка на мотивите, които стоят зад него, и целта, с която Бог го направи, то е истинско разкриване на нрава и душевното състояние на Бог. Ако просто оставиш тези думи настрана и ги пренебрегнеш, ако никога не ви кажа истината за нещата, тогава човечеството наистина никога няма да узнае Божиите мисли. Може във въображението ти Бог да се е усмихвал, когато е сключвал този завет, а може изражението Му да е било сериозно, но каквото и да си представят хората, че е най-обичайното изражение на Бог, никой не би бил способен да види Божието сърце или Неговата болка, да не говорим за Неговата самота. Никой не може да накара Бог да му се довери, нито може да бъде достоен за Божието доверие или да бъде човек, пред когото Той може да изрази мислите Си или на когото може да довери болката Си. Ето защо Бог не е имал друг избор, освен да постъпи така. На пръв поглед Бог направи нещо лесно, като се сбогува с човечеството, такова, каквото беше, и реши проблема на миналото, като доведе унищожението на света чрез потоп до съвършена развръзка. Бог обаче погреба болката от този момент дълбоко в сърцето Си. По време, когато Бог не е имал на кого да се довери, Той сключи завет с човечеството, като му каза, че повече няма да унищожава света с потоп. Когато се появи дъга, тя трябваше да напомни на хората, че се е случило такова нещо, и да ги предупреди да се въздържат от злото. Дори и в такова болезнено състояние Бог не забрави за хората и продължи да проявява толкова голяма загриженост към тях. Нима това не е Божията любов и безкористност? Но за какво мислят хората, когато страдат? Нима това не е моментът, в който те най-много се нуждаят от Бог? В такива моменти хората винаги привличат Бог, за да ги утеши. Независимо кога, Бог никога няма да разочарова хората и винаги ще им дава възможност да се измъкнат от затрудненията си и да живеят в светлината. Макар че Бог се грижи за човечеството така, в сърцето на човека Бог не е нищо повече от хапче или сироп за успокоение. Когато Бог страда, когато сърцето Му е наранено, да има сътворено същество или който и да е човек, който да Му прави компания или да Го утешава, несъмнено за Бог би било просто екстравагантно желание. Човекът никога не обръща внимание на чувствата на Бог, затова Бог никога не иска и не очаква да има някой, който може да Го утеши. Той просто използва свои собствени средства, за да изрази настроението Си. Хората не смятат, че за Бог да премине през някакво страдание представлява особена трудност, но едва когато наистина се опиташ да разбереш Бог, когато можеш истински да оцениш сериозните Му намерения във всичко, което прави, можеш да почувстваш величието на Бог и Неговата безкористност. Макар че Бог сключи завет с човечеството, като използва дъгата, Той никога не каза на никого защо го направи — защо сключи този завет, т.е. Той никога не разкри истинските Си мисли пред никого. Това е така, защото никой не може да разбере дълбочината на любовта, която Бог изпитва към човечеството, създадено от Него със собствените Му ръце, и никой не може да разбере колко болка е изпитало сърцето Му, когато е унищожил човечеството. Затова, дори и да беше казал на хората как се е чувствал, те нямаше да са способни да понесат това доверие. Въпреки че страда, Той продължава със следващия етап от Своето дело. Бог винаги дава най-добрата Своя страна и най-хубавите неща на човечеството, докато сам тихо понася цялото страдание. Бог никога не разкрива тези страдания открито. Търпи ги и мълчаливо чака. Тази Негова издръжливост не е студена, безчувствена или безпомощна, нито е знак на слабост. По-точно, Божията любов и същина винаги са били себеотрицателни. Това е спонтанно откровение на Неговия нрав и същина и истинско олицетворение на Божията идентичност като същинския Творец.

Като казах това, някои хора може да изтълкуват погрешно какво имам предвид и да си помислят: „Дали описването на Божиите чувства с такива подробности, с толкова много вълнуващи истории, цели да накара хората да съжаляват Бог?“. Това ли е намерението тук? (Не.) Единствената цел да ви го кажа е да ви накарам да опознаете Бог по-добре, да разберете Неговите несметни аспекти, да разберете Неговите чувства, да осъзнаете, че същината и нравът Му се изразяват чрез Неговото дело конкретно и постепенно, вместо да бъдат изобразени чрез изпразнените от съдържание човешки думи, техните думи и доктрини или тяхното въображение. Тоест Бог и Божията същина действително съществуват — те не са картини, не са представи, не са създадени от човека и със сигурност не са измислени от него. Осъзнавате ли го сега? Ако го осъзнавате, значи днешните Ми слова са постигнали целта си.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог I“)