Битие 17:15-17 После Бог каза на Авраам: Не наричай вече жена си Сарая, а Сара да бъде името ѝ. Аз ще я благословя, още и син ще ти дам от нея. Да! Ще я благословя и тя ще стане майка на народи; царе на племена ще произлязат от нея. Тогава Авраам падна по очи, засмя се и си помисли: На стогодишен човек ли ще се роди дете? И Сара, която има деветдесет години, ще роди ли?

Битие 17:21-22 Но завета Си ще утвърдя с Исаак, когото Сара ще ти роди догодина по това време. А като престана да говори с Авраам, Бог се издигна от него.

Никой не може да попречи на делото, което Бог е решил да извърши

И така, всички вие току-що чухте историята за Авраам, нали? Той беше избран от Бог след потопа, който унищожи света. Името му беше Авраам и когато беше на сто години, а жена му Сара на деветдесет, Бог му даде обещание. Какво обещание му даде Бог? Бог обеща това, за което се говори в Писанията: „Аз ще я благословя, още и син ще ти дам от нея“. Каква беше предисторията на Божието обещание да му даде син? Писанията разказват следното: „Тогава Авраам падна по очи, засмя се и си помисли: На стогодишен човек ли ще се роди дете? И Сара, която има деветдесет години, ще роди ли?“. С други думи, тази възрастна двойка беше твърде стара, за да има деца. И какво направи Авраам, след като Бог му даде Своето обещание? Той падна по очи, засмя се и си каза: „На стогодишен човек ли ще се роди дете?“. Авраам смяташе това за невъзможно — което означаваше, че той мислеше, че Божието обещание към него не е нищо повече от шега. От човешка гледна точка това е нещо неосъществимо за хората, а също така непосилно и невъзможно за Бог. Може би за Авраам това беше смехотворно: „Бог е създал човека, но изглежда не знае, че някой толкова стар човек не е способен да ражда деца; Бог смята, че може да ми позволи да имам дете, казва, че ще ми даде син — със сигурност това е невъзможно!“. Авраам падна по очи, засмя се и си помисли: „Невъзможно — Бог се шегува с мен, това не може да е истина!“. Той не се отнесе сериозно към Божиите думи. И така, в Божиите очи какъв човек беше Авраам? (Праведен.) Къде се казва, че той е праведен човек? Мислите, че всички, които Бог призовава, са праведни и съвършени, че всички те са хора, които ходят с Бог. Вие се придържате към доктрината! Трябва ясно да разберете, че когато Бог определя някого, Той не прави това произволно. Тук Бог не казва, че Авраам е праведен. В сърцето Си Бог има стандарти за преценяване на всеки човек. Въпреки че Бог не казва какъв човек е Авраам от гледна точка на поведението му, каква вяра в Бог е имал Авраам? Малко абстрактна ли е била? Или пък е имал силна вяра? Не, не е била силна! Смехът и мислите му показваха кой е, така че вашето убеждение, че е праведен, е плод на въображението ви, това е сляпо прилагане на доктрината и безотговорна преценка. Дали Бог видя смеха на Авраам и израза на лицето му? Знаеше ли Той за тях? Да, Бог знаеше. Но щеше ли Бог да промени това, което беше решил да направи? Не! Когато Бог планира и реши, че ще избере този човек, това беше извършено. Нито мислите, нито поведението на човека можеха да повлияят или попречат на Бог и в най-малка степен; Бог нямаше да промени произволно или импулсивно Своя план, нито пък да го наруши заради поведение, което беше плод на човешко невежество. Какво тогава е написано в Битие 17:21-22? „Но завета Си ще утвърдя с Исаак, когото Сара ще ти роди догодина по това време. А като престана да говори с Авраам, Бог се издигна от него“. Бог не обърна никакво внимание на това, което Авраам мислеше или казваше. Каква беше причината за Неговото пренебрежение? Причината за това беше, че по онова време Бог не искаше от човека да има силна вяра или задълбочено познание за Него, нито пък да може да разбира какво Той е направил и казал. Затова Бог не искаше от човека да разбира напълно какво е решил да направи, кои хора е решил да избере или какви са принципите на Неговите действия, тъй като духовният ръст на човека беше просто недостатъчен. По онова време Бог смяташе всичко, което Авраам правеше, а също и поведението му, за нормално. Той не го осъди и не го укори, а само каза: „Сара ще ти роди Исаак догодина по това време“. За Бог, след като заяви това, то вече се сбъдваше стъпка по стъпка; в очите на Бог това, което трябваше да бъде изпълнено от Неговия план, вече беше постигнато. След като уреди това, Бог си тръгна. Това, което човекът прави или мисли, нещата, които човекът разбира, плановете му — нищо от това няма връзка с Бог. Всичко се развива според Божия план, в съответствие с определените от Бог времена и етапи. Такъв е принципът на Божието дело. Бог не се намесва в това, което човекът мисли или знае, но и не се отказва от Своя план и не изоставя Своето дело само защото човекът не вярва или не разбира. По този начин фактите се осъществяват според плана и мислите на Бог. Точно това виждаме в Библията: Бог направи така, че Исаак да се роди в определеното от Него време. Доказват ли фактите, че държанието и поведението на човека попречиха на Божието дело? Те не попречиха на Божието дело! Слабата вяра на човека в Бог и неговите представи и фантазии за Бог повлияха ли на Божието дело? Не, не повлияха! В никакъв случай! Божият план за управление не се влияе от никой човек, вещ или среда. Всичко, което Той реши да направи, ще бъде завършено и осъществено навреме и според Неговия план, и никой човек не може да се намеси в делото Му. Бог пренебрегва някои аспекти на човешката глупост и невежество и дори някои аспекти на човешкото противопоставяне и представи за Него и върши работата, която трябва да върши, независимо от това. Това е Божият нрав и той е отражение на Неговото всемогъщество.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II“)