Битие 22:2-3 И Бог каза: Вземи сега единствения си син, когото обичаш, сина си Исаак, и иди в местността Мория, и го принеси там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа. И така, на сутринта Авраам подрани и оседла осела си, и взе със себе си и двама от слугите си и сина си Исаак; и като нацепи дърва за всеизгарянето, стана и отиде на мястото, за което Бог му беше казал.

Битие 22:9-10 А като стигнаха на мястото, за което Бог му беше казал, Авраам издигна там жертвеник, нареди дървата и като върза сина си Исаак, сложи го на жертвеника върху дървата. И Авраам простря ръката си и взе ножа да заколи сина си.

Делото на Божието управление и спасение на човечеството започва с жертвоприношението на Исаак от Авраам

След като даде на Авраам син, думите, които Бог беше казал на Авраам, се изпълниха. Това не означава, че Божият план спря дотук; напротив, величественият Божи план за управление и спасение на човечеството току-що беше започнал, а това, че благослови Авраам със син, беше само прелюдия към цялостния Му план за управление. В този момент някой знаеше ли, че битката на Бог със Сатана е започнала неусетно точно когато Авраам беше готов да принесе в жертва Исаак?

Бог не се интересува от това дали човекът е глупав — Той иска от него само да бъде верен

Нека сега да видим какво направи Бог с Авраам. В Битие 22:2 Бог даде следната заповед на Авраам: „Вземи сега единствения си син, когото обичаш, сина си Исаак, и иди в местността Мория, и го принеси там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа“. Смисълът на това, което Бог каза, беше ясен: Той поиска от Авраам да принесе във всеизгаряне своя единствен и обичан син Исаак. Дали от днешна гледна точка Божията заповед все още противоречи на човешките представи? Да! Всичко, което Бог направи по онова време, е напълно противоположно на човешките представи; то е непонятно за човека. Поради представите си хората вярват в следното: когато един човек не вярвал и смятал, че това е невъзможно, Бог му дал син и след като получил син, Бог поискал от него да принесе сина си в жертва. Не е ли това крайно невероятно! Какво всъщност възнамеряваше да направи Бог? Какво беше действителното Божие намерение? Той даде син на Авраам, без да поставя условия, но също така поиска от Авраам да принесе безусловна жертва. Не поиска ли Той твърде много? Погледнато отстрани това е не само твърде много, но и донякъде представлява „създаване на проблеми без причина“. Но самият Авраам не сметна, че Бог иска твърде много. Въпреки че имаше своето скромно мнение по въпроса и въпреки че беше малко подозрителен към Бог, той все пак беше готов да направи тази жертва. Виждаш ли тук нещо, което доказва, че Авраам беше готов да принесе в жертва сина си? Какво се казва в тези изречения? Оригиналният текст разказва следното: „И така, на сутринта Авраам подрани и оседла осела си, и взе със себе си и двама от слугите си и сина си Исаак; и като нацепи дърва за всеизгарянето, стана и отиде на мястото, за което Бог му беше казал“ (Битие 22:3). „А като стигнаха на мястото, за което Бог му беше казал, Авраам издигна там жертвеник, нареди дървата и като върза сина си Исаак, сложи го на жертвеника върху дървата. И Авраам простря ръката си и взе ножа да заколи сина си“ (Битие 22:9-10). Когато Авраам протегна ръка и взе ножа, за да убие сина си, Бог видя ли действията му? Да, видя ги. Целият процес — от началото, когато Бог поиска от Авраам да принесе Исаак в жертва, до момента, в който Авраам наистина вдигна ножа, за да убие сина си — показа на Бог сърцето на Авраам и независимо от предишната му глупост, невежество и неразбиране на Бог, в този момент сърцето на Авраам към Бог беше чисто и открито и той наистина щеше да върне Исаак — сина, даден му от Бог — обратно при Него. В него Бог видя подчинение — точно това, което желаеше.

За човека много от нещата, които Бог прави, са непонятни и дори невероятни. Когато Бог иска да ръководи някого, това ръководство често се разминава с представите на човека и е непонятно за него, но точно това несъответствие и непонятност са Божието изпитание и проверка за човека. Междувременно Авраам успя да прояви подчинение към Бог в себе си, което беше най-същественото условие да успее да удовлетвори Божиите изисквания. Едва тогава, когато Авраам успя да се подчини на Божиите изисквания, когато беше готов да принесе в жертва Исаак, Бог почувства увереност и одобрение към човечеството — към Авраам, когото беше избрал. Едва тогава Бог беше сигурен, че този човек, когото Той беше избрал, беше незаменим водач, който можеше да изпълни Неговото обещание и последващия Му план за управление. Въпреки че това беше само изпитание и проверка, Бог се почувства доволен, Той усети човешката любов към Него и се почувства утешен от човека, както никога преди това. В момента, в който Авраам вдигна ножа си, за да убие Исаак, Бог спря ли го? Бог не позволи на Авраам да принесе Исаак в жертва, защото Той просто нямаше намерение да отнема живота на Исаак. Така Бог спря Авраам точно навреме. За Бог подчинението на Авраам вече беше преминало проверката, това, което той направи, беше достатъчно и Бог вече беше видял резултата от това, което възнамеряваше да направи. Беше ли този резултат задоволителен за Бог? Може да се каже, че този резултат беше задоволителен за Бог, че беше това, което Бог желаеше и което копнееше да види. Вярно ли е това? Въпреки че в различни контексти Бог използва различни начини за изпитване на всеки човек, в Авраам Бог видя това, което искаше, видя, че сърцето на Авраам беше чисто и че подчинението му беше безусловно. Точно това „безусловно“ желаеше Бог. Хората често казват: „Вече жертвах това, вече се простих с онова — защо Бог все още не е доволен от мен? Защо продължава да ме подлага на изпитания? Защо продължава да ме проверява?“. Това доказва един факт: Бог не е видял сърцето ти и не го е спечелил. Това означава, че Той не е видял такава искреност, както когато Авраам успя да вдигне ножа, за да убие сам сина си и да го принесе в жертва на Бог. Той не е видял безусловното ти подчинение и не е бил утешен от теб. Естествено е тогава Бог да продължава да те изпитва. Не е ли вярно това?

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II“)