Битие 22:16-18 Йехова рече: „Заклевам се в Себе Си, защото си направил това и не си пожалил него, единствения си син, ще те благословя премного и ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг; и потомството ти ще завладее портата на неприятелите си; в твоето потомство ще се благословят всички народи на земята, защото си послушал гласа Ми“.

Това е несъкратената история на Божията благословия към Авраам. Макар и кратка, нейното съдържание е богато: тя включва причината и предисторията на Божия дар за Авраам, както и какво е това, което Той даде на Авраам. Пропита е от радостта и вълнението, с които Бог изрече тези думи, както и от неотложността на Неговия копнеж да спечели онези, които могат да слушат словото Му. В тази история ние виждаме Божията загриженост и нежност към онези, които се подчиняват на Неговите думи и следват заповедите Му. Виждаме и цената, която Той плаща, за да спечели хората, както и грижата и мисълта, които влага, за да ги спечели. Нещо повече, този пасаж, който съдържа думите „Заклевам се в Себе Си“, ни дава силно усещане за горчивината и болката, понесени от Бог и само от Бог зад кулисите на това дело от Неговия план за управление. Това е пасаж, който подтиква към размисъл и който е имал специално значение за онези, които са дошли след това, както и огромно въздействие върху тях.

Човек получава Божиите благословии заради своята искреност и подчинение

Голяма ли беше благословията, дадена на Авраам от Бог, за която четем тук? Колко голяма беше тя? Тук има едно ключово изречение: „В твоето потомство ще се благословят всички народи на земята“. Това изречение показва, че Авраам получи благословии, каквито не са давани на никого преди или след него. Когато по искане на Бог Авраам върна своя единствен син — любимия си единствен син — на Бог (тук не можем да използваме думата „принесе“; трябва да кажем, че той върна сина си на Бог), Бог не само не позволи на Авраам да принесе Исаак в жертва, но и го благослови. С какво обещание Той благослови Авраам? Той го благослови с обещанието да умножи потомството му. И с колко души трябваше да се умножи то? Писанията ни дават следните сведения: „като небесните звезди и като пясъка на морския бряг; и потомството ти ще завладее портата на неприятелите си; в твоето потомство ще се благословят всички народи на земята“. Какъв беше контекстът, в който Бог изрече тези думи? Тоест как Авраам получи Божиите благословии? Той ги получи точно както Бог казва в Писанията: „защото си послушал гласа Ми“. Това означава, че тъй като Авраам е следвал Божията заповед, тъй като е изпълнил всичко, което Бог е казал, поискал и заповядал, без ни най-малко оплакване, Бог му е дал такова обещание. В това обещание има едно изключително важно изречение, което засяга Божиите мисли по това време. Виждали ли сте го? Възможно е да не сте обърнали внимание на Божиите думи: „Заклевам се в Себе Си“. Това означава, че когато Бог изрече тези думи, Той се закле в Себе Си. В какво се кълнат хората, когато дават обет? Те се кълнат в Небето, което ще рече, дават обет пред Бог и се заклеват в Бог. Хората може и да не разбират много извънредността на това Бог да се закълне в Себе Си, но ще разберете, когато ви дам правилното обяснение. Изправен пред човек, който можеше само да чува думите Му, но не и да разбира сърцето Му, Бог отново се почувства самотен и изгубен. В отчаянието си — и може да се каже, подсъзнателно — Бог направи нещо много естествено: Той сложи ръка на сърцето Си и се обърна към Себе Си, когато даде това обещание на Авраам, и този човек чу Бог да казва: „Заклевам се в Себе Си“. Чрез действията на Бог ти можеш да мислиш за себе си. Когато сложиш ръка на сърцето и говориш на себе си, имаш ли ясна представа какво казваш? Искрено ли е отношението ти? Говориш ли откровено, от сърце? Така виждаме, че когато Бог говори на Авраам, Той беше сериозен и искрен. В същото време, докато говореше на Авраам и го благославяше, Бог говореше и на Себе Си. Той Си казваше: ще благословя Авраам и ще направя потомството му многобройно като небесните звезди и изобилно като пясъка на морския бряг, защото той послуша думите Ми и той е този, който избрах. Когато Бог каза: „Заклевам се в Себе Си“, Той реши, че чрез Авраам ще създаде избрания народ на Израел и след това ще води този народ напред в Своето дело. Тоест Бог щеше направи така, че потомците на Авраам да поемат делото на Божието управление, а Божието дело и това, което Бог изразява, ще започне от Авраам и ще продължи в потомците на Авраам, като по този начин ще осъществи Божието желание да спаси човека. Какво ще кажете, не е ли това истинска благословия? За човека няма по-голяма благословия; може да се каже, че това е най-истинската благословия. Благословията, спечелена от Авраам, не беше умножаването на потомството му, а това, че Бог осъществи Своето управление, Своето поръчение и Своето дело в потомците на Авраам. Това означава, че благословиите, спечелени от Авраам, не са били временни, а са продължили с напредването на Божия план за управление. Когато Бог говори, когато Бог се закле в Себе Си, Той вече беше взел решение. Верен ли беше процесът на вземане на това решение? Беше ли реален? Бог реши, че от този момент нататък Неговите усилия, цената, която плаща, това, което притежава и представлява, всичко Негово и дори животът Му, ще бъдат дадени на Авраам и неговите потомци. Бог реши също, че като започне от тази група хора, ще направи явни делата Си и ще позволи на хората да видят Неговата мъдрост, власт и сила.

Неизменното желание на Бог е да спечели хора, които Го познават и могат да свидетелстват за Него

По същото време, когато говореше на Себе Си, Бог говореше и на Авраам, но освен че чу благословиите, които Бог му даде, успя ли Авраам да разбере истинските желания на Бог във всичките Му думи в този момент? Не, не успя. И така, в момента, когато Бог се закле в Себе Си, сърцето Му все още беше самотно и скръбно. Все още нямаше нито един човек, който да може да разбере или схване неговите намерения и планове. В този момент никой — включително Авраам — не можеше да говори с Него доверително, а още по-малко можеше да Му съдейства в извършването на делото, което Той трябваше да извърши. На пръв поглед Бог беше спечелил Авраам — човек, който може да се подчинява на думите Му. Но в действителност познанието на този човек за Бог беше съвсем незначително. Въпреки че Бог беше благословил Авраам, Божието сърце все още не беше удовлетворено. Какво означава, че Бог не беше удовлетворен? Това означава, че Неговото управление току-що беше започнало, че хората, които Той искаше да спечели, хората, които копнееше да види, хората, които обичаше, бяха все още далеч от Него; нужно Му беше време, Той трябваше да изчака, да бъде търпелив. Защото по онова време освен Самия Бог нямаше никой, който да знае какво е необходимо на Бог, какво иска да спечели или за какво копнее. И така, в същото време, когато Бог се чувстваше много развълнуван, му беше и тежко на сърцето. Но Той не спря стъпките Си и продължи да планира следващия етап от това, което трябваше да направи.

Какво виждате в Божието обещание, дадено на Авраам? Бог дари Авраам с големи благословии само защото той се подчини на Божиите думи. Въпреки че на пръв поглед това изглежда нормално и естествено, в него ние виждаме Божието сърце: Бог цени най-вече подчинението на човека към Него и много обича човекът да Го разбира и да бъде искрен към Него. Колко високо цени Бог тази искреност? Може би не разбирате колко високо Той я цени и може би няма никой, който да осъзнава това. Бог даде на Авраам син и когато той порасна, Той помоли Авраам да Му принесе сина си в жертва. Авраам стриктно последва Божията заповед, подчини се на Божието слово, а искреността му трогна Бог и беше оценена от Него. Колко високо оцени Бог тази искреност? И защо я оцени? Във време, когато никой не възприемаше Божиите думи и не разбираше сърцето Му, Авраам направи нещо, което разтърси небесата и накара земята да трепери, и това накара Бог да изпита несравнимо чувство на удовлетворение и Му донесе радостта да спечели някого, който можеше да се подчинява на думите Му. Това удовлетворение и радост дойдоха от създание, сътворено от Неговата ръка, и беше първата „жертва“, която човекът беше принесъл на Бог и която беше най-високо оценена от Бог, откакто човекът беше създаден. Бог беше изстрадал тази жертва и се отнесе към нея като към първия най-важен дар от човека, когото беше създал. Тя показа на Бог първите плодове на Неговите усилия и на цената, която беше платил, и Му позволи да види надеждата в човечеството. След това Бог имаше още по-голям копнеж за група от такива хора, които да вървят заедно с Него, да се отнасят искрено към Него и да се грижат искрено за Него. Бог дори се надяваше, че Авраам ще продължи да живее, защото искаше да има сърце като това на Авраам, което да Го придружава и да бъде с Него, докато управлява. Независимо от това какво искаше Бог, това беше само желание, само идея — защото Авраам беше просто човек, който можеше да Му се подчинява, но нямаше ни най-малкото разбиране или познание за Бог. Авраам беше човек, който далеч не отговаряше на стандартите на Божиите изисквания към хората, а именно: да познава Бог, да може да свидетелства за Него и да бъде в единомислие с Бог. Така че Авраам не можеше да върви с Бог. При принасянето на Исаак от Авраам Бог видя искреността и подчинението на Авраам и видя, че той е издържал на Божието изпитание. Въпреки че Бог прие неговата искреност и подчинение, той все още не беше достоен да стане Божи довереник, да се превърне в човек, който познава и разбира Бог, и в човек, който е запознат с Божия нрав; той беше далеч от това да бъде в единомислие с Бог и да изпълнява Неговата воля. Така че в сърцето Си Бог все още беше самотен и загрижен. Колкото по-самотен и загрижен ставаше Бог, толкова повече изпитваше нуждата да продължи управлението Си възможно най-скоро и да може да избере и спечели група хора, които да изпълнят плана му за управление и да постигнат волята му колкото се може по-скоро. Това беше силното желание на Бог и то остана непроменено от самото начало до днес. Откакто създаде човека в началото, Бог копнее за група победители, група, която да върви с Него и да може да разбира, познава и възприема Неговия нрав. Това желание на Бог никога не се е променяло. Независимо от това колко дълго трябва да чака, независимо от това колко труден може да бъде пътят, който предстои, и без значение колко далечни са целите, за които копнее, Бог никога не е променял или изоставял очакванията Си към човека. Сега, след като казах това, осъзнавате ли донякъде какво е желанието на Бог? Може би това, което сте осъзнали, не е много дълбоко — но разбирането постепенно ще дойде!

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II“)