Битие 9:1-6 В това време Бог благослови Ной и синовете му, като каза: Плодете се, размножавайте се и напълнете земята. От вас ще се страхуват и ще треперят всички земни животни и всички въздушни птици; те са всичко, което пълзи по земята, и всички морски риби са предадени в ръцете ви. Всичко живо, което се движи, ще ви бъде за храна; давам ви всичко, също както дадох зелената трева. Да не ядете обаче месо с живота му, т.е. с кръвта му. А вашата кръв, кръвта на живота ви, непременно ще изискам; от всяко животно ще я изискам; и от човека, да! От брата на всеки човек ще изискам живота на човека. Който пролее човешка кръв и неговата кръв от човек ще се пролее; защото Бог направи човека по Своя образ.

Какво виждате в този откъс? Защо избрах тези стихове? Защо не избрах някой откъс за живота на Ной и семейството му в ковчега? Защото тази информация няма особена връзка с темата, която обсъждаме днес. Това, върху което ще се съсредоточим, е Божият нрав. Ако искате да знаете тези подробности, можете да вземете Библията и сами да ги прочетете. Тук няма да говорим за тях. Основното нещо, за което ще говорим днес, е как да познаваме Божиите дела.

След като Ной прие Божиите напътствия, построи ковчега и преживя дните, в които Бог използва потопа, за да унищожи света, цялото му осемчленно семейство оцеля. С изключение на осемчленното семейство на Ной цялото човечество и всички живи същества на земята бяха унищожени. Бог даде благословии на Ной и каза някои неща на него и на синовете му. Бог го дари с нещата, които му каза, а също и с Божията благословия за него. Това е благословията и обещанието, които Бог дава на някой, който може да Го слуша и да приема Неговите напътствия, а също и начинът, по който Бог възнаграждава хората. Тоест независимо дали Ной беше съвършен или праведен човек в Божиите очи и независимо от това колко е знаел за Бог, накратко, Ной и тримата му синове слушаха Божиите слова, съдействаха на Божието дело и направиха това, което трябваше да направят в съответствие с Божиите напътствия. В резултат на това те съхраниха за Бог човешкия род и различните видове живи същества след унищожаването на света с потоп, като допринесоха значително за следващия етап от Божия план за управление. Заради всичко, което беше направил Ной, Бог го благослови. Може би за днешните хора това, което направи Ной, дори не си струва да се споменава. Някой дори може да си помисли: „Ной не е направил нищо; Бог е решил да го пощади, следователно той непременно щеше да бъде пощаден. Оцеляването му не се дължи на собствените му постижения. Това е, което Бог е искал да стане, защото човекът е пасивен“. Но не това Си мислеше Бог. За Бог няма значение дали човек е велик, или незначителен — стига да може да Го слуша, да се подчинява на Неговите наставления и на това, което Той му поверява, и да може да съдейства на делото, волята и плана Му, така че волята и планът Му да се изпълнят безпроблемно, това поведение е достойно да бъде възпоменато и да получи Божията благословия. Бог цени такива хора и цени техните действия, тяхната любов и привързаност към Него. Това е Божието отношение. И така, защо Бог благослови Ной? Защото така се отнася Бог към подобни действия и към послушанието на човека.

По отношение на Божията благословия за Ной някои хора ще кажат: „Ако човек слуша и удовлетворява Бог, тогава Той трябва да го благослови. Това не се ли разбира от само себе си?“. Можем ли да кажем това? Някои хора казват: „Не“. Защо не можем да го кажем? Някои казват: „Човекът не е достоен да се радва на Божията благословия“. Това не е съвсем вярно. Защото когато човек приема това, което Бог му поверява, Бог има стандарт, според който преценява дали действията на този човек са добри, или лоши, дали човекът се е подчинил, дали е изпълнил Божията воля и дали това, което прави, отговаря на този стандарт. Бог се интересува от сърцето на човека, а не от действията, които показва. Не е вярно, че Бог трябва да благослови някого, стига човекът да върши нещо, независимо от начина, по който го прави. Това е погрешно разбиране на хората за Бог. Бог не гледа само крайния резултат на нещата, а набляга повече върху това какво е сърцето на човека и какво е отношението му по време на развитието на нещата, гледа и дали в сърцето му има послушание, внимание и желание да удовлетвори Бог. Колко знаеше Ной за Бог по онова време? Дали познаваше толкова доктрини, колкото познавате сега? Що се отнася до аспектите на истината, като например понятията и познанието за Бог, дали той беше получил толкова поене и грижи, колкото вие? Не, не беше! Но има един факт, който е безспорен: в съзнанието, умовете и дори в дълбините на сърцата на днешните хора представите им за Бог и отношението им към Него са неясни и двусмислени. Дори може да се каже, че част от хората имат негативно отношение към съществуването на Бог. Но в сърцето на Ной и в неговото съзнание съществуването на Бог беше безусловно и извън всякакво съмнение и затова неговото послушание към Бог беше неподправено и можеше да издържи на изпитанието. Сърцето му беше чисто и открито към Бог. Той не се нуждаеше от твърде голямо познаване на доктрините, за да се убеди да следва всяка Божия дума, нито се нуждаеше от много факти, които доказват съществуването на Бог, за да може да приеме това, което Бог му е поверил, и да бъде способен да свърши всичко, което Бог поиска от него. Това е съществената разлика между Ной и днешните хора. Това е и истинското определение за това, какво точно представлява съвършеният човек в Божиите очи. Това, което Бог иска, са хора като Ной. Той е такъв тип човек, какъвто Бог хвали, и е точно такъв човек, какъвто Бог благославя. Получихте ли някакво просветление от това? Хората гледат външността на човека, докато Бог гледа сърцата на хората и тяхната същина. Бог не допуска никой да вярва половинчато или да изпитва съмнения към Него, нито позволява на хората да Го подозират или да Го изпитват по какъвто и да е начин. Ето защо, въпреки че хората днес са изправени лице в лице с Божието слово — дори може да се каже, че са изправени лице в лице с Бог — заради нещо дълбоко в сърцата им, заради присъствието на тяхната покварена природа и заради враждебното им отношение към Бог хората са затруднени да имат истинска вяра в Него и да са Му покорни. Затова за тях е много трудно да получат същата благословия, с каквато Бог дари Ной.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог I“)