Битие 6:9-14 Ето Ноевото потомство. Ной беше човек праведен, непорочен между съвременниците си; той ходеше по Бог. И Ной роди трима сина: Сим, Хам и Яфет. А земята се разврати пред Бог; земята се напълни с насилие. Бог видя земята; и ето, тя беше развратена, защото всяка твар имаше развратно поведение на земята. И Бог каза на Ной: Краят на всяка твар се предвижда от Мене, защото земята се изпълни с насилие чрез тях; затова, ето, ще ги изтребя заедно със земята. Направѝ си ковчег от гоферово дърво; да направиш стаи в ковчега; и да го измажеш отвътре и отвън със смола.

Битие 6:18-22 Но с тебе ще поставя завета Си; и ще влезеш в ковчега ти, синовете ти, жена ти и снахите ти с теб. И от всичко, от всякакъв вид твар, която живее, да вкараш в ковчега по две от всеки вид, за да запазиш живота им със себе си; мъжко и женско да бъдат. От птиците според вида им, от добитъка според вида му и от всички земни животни според вида им, по две от всички да влязат при тебе, за да им опазиш живота. А ти си вземи от всякаква храна, която се яде, и я събери при себе си, за да послужи за храна на теб и на тях. И Ной извърши всичко, според както му заповяда Бог; така направи.

Имате ли вече обща представа за това кой е бил Ной, след като прочетохте тези два откъса? Какъв човек е бил Ной? Оригиналният текст е: „Ной беше човек праведен, непорочен между съвременниците си“. Според разбирането на съвременните хора какъв вид човек е бил „праведен човек“ в онези времена? Праведният човек трябва да е съвършен човек. Знаете ли дали този съвършен човек е бил съвършен в очите на хората, или в Божиите очи? Без съмнение този съвършен човек е бил съвършен в Божиите очи, но не и в очите на хората. Това е сигурно! Това е така, защото човекът е сляп и не може да види, а само Бог гледа цялата земя и всеки един човек и само Бог знаеше, че Ной беше съвършен човек. Следователно Божият план да унищожи света с потоп започна в момента, в който Той призова Ной.

В онази епоха Бог възнамеряваше да призове Ной да направи нещо много важно. Защо трябваше да бъде изпълнена тази задача? Защото в онзи момент Бог имаше план в сърцето Си. Планът Му беше да унищожи света с потоп. Защо искаше да унищожи света? Както се казва тук: „А земята се разврати пред Бог; земята се напълни с насилие“. Какво разбирате от израза „земята се напълни с насилие“? Това е явление на земята, при което светът и хората в него са станали крайно покварени; следователно „земята се напълни с насилие“. На днешен език „се напълни с насилие“ би означавало, че всичко е извън контрол. За човека това означаваше, че всички професии и занаяти са изгубили всякакво подобие на ред и че всичко е станало хаотично и неуправляемо. В Божиите очи това означава, че хората по света са станали твърде покварени. Но до каква степен са били покварени? Толкова покварени, че Бог вече не можеше да понесе да ги гледа и да проявява търпение към тях. Толкова покварени, че Бог възнамеряваше да ги унищожи. Когато Бог реши да унищожи света, Той планира да намери някой, който да построи ковчег. Бог избра Ной да изпълни тази задача, т.е. накара го да построи ковчег. Защо избра Ной? В Божиите очи Ной беше праведен човек; каквото и да му нареди Бог, Ной го правеше. Тоест Ной беше готов да направи всичко, което Бог му заръча. Бог искаше да намери такъв човек, който да работи с Него, за да довърши това, което му е поверил — да довърши делото Му на земята. Имаше ли тогава друг човек освен Ной, който да може да изпълни такава задача? Категорично не! Ной беше единственият кандидат, единственият човек, който можеше да свърши това, което Бог му беше поверил, и затова Бог го избра. Но дали Божиите граници и стандарти за спасяване на хората сега са същите като тогава? Отговорът е, че определено има разлика! И защо задавам този въпрос? По онова време Ной беше единственият праведен човек в Божиите очи, което означава, че нито съпругата му, нито някой от синовете или снахите му са били праведни хора, но Бог все пак ги е пощадил заради Ной. Бог не постави изисквания към тях, както прави сега, а вместо това запази живи всичките осем членове на семейството на Ной. Те получиха Божията благословия заради праведността на Ной. Без Ной никой от тях не би могъл да свърши повереното от Бог. Следователно Ной беше единственият човек, който трябваше да оцелее след това унищожение на света, а останалите бяха облагодетелствани покрай него. Това показва, че в епохата, преди Бог да започне официално Своето дело на управлението, принципите и стандартите, с които се е отнасял към хората и е изисквал от тях, са били сравнително облекчени. За съвременните хора начинът, по който Бог се отнесе към осемчленното семейство на Ной, изглежда недостатъчно „справедлив“, но в сравнение с огромния обем работа, която Той извършва върху хората сега, и с огромния обем на Неговото слово, което Той предава сега, Божието отношение към осемчленното семейство на Ной е просто принцип на делото, като се има предвид фонът, на който се е извършвало Неговото дело по онова време. За сравнение, осемчленното семейство на Ной ли е получило повече от Бог, или хората в днешно време получават повече?

Това, че Ной е бил призован, е прост факт, но основният смисъл на това, за което говорим в този запис — Божия нрав, Неговата воля и Неговата същина — не е толкова прост. За да разберем тези няколко аспекта на Бог, първо трябва да разберем какъв вид човек иска да призове Бог и чрез това да разберем нрава, волята и същината Му. Това е изключително важно. И така, в Божиите очи какъв точно човек е този, когото Бог призовава? Това трябва да е човек, който може да слуша словата Му и да следва наставленията Му. В същото време той трябва да е човек с чувство за отговорност, който ще изпълнява Божието слово, като го приема като отговорност и дълг, които е длъжен да изпълни. Трябва ли тогава този човек да познава Бог? Не. По онова време Ной не е чувал много за Божиите учения и не е изживявал нищо от Божието дело. Следователно Ной не е имал почти никакви познания за Бог. Въпреки че тук е записано, че Ной е вървял с Бог, дали той беше виждал някога Божията личност? Отговорът е категорично не! Защото в онези дни сред хората идваха само Божиите пратеници. Макар че можеха да представляват Бог, като казваха и вършеха разни неща, те просто предаваха Божията воля и Неговите намерения. Божията личност не е била разкрита на човека лице в лице. В тази част от Писанията виждаме основно само какво е трябвало да направи Ной и какви са били Божиите указания към него. И така, каква е същината, изразена от Бог тук? Всичко, което Бог върши, е планирано прецизно. Когато Той вижда дадено нещо или ситуация, която възниква, в Неговите очи има стандарт, според който да ги мери, и този стандарт определя дали Той да даде ход на план за справяне с тях и какъв подход да предприеме, за да се справи с това нещо или с тази ситуация. Той нито е безразличен, нито е безчувствен към всичко. Всъщност е точно обратното. Тук има един стих, който показва какво е казал Бог на Ной: „Краят на всяка твар се предвижда от Мене, защото земята се изпълни с насилие чрез тях; затова, ето, ще ги изтребя заедно със земята“. Когато Бог каза това, дали е имал предвид, че ще унищожи само хората? Не! Бог каза, че ще унищожи всички живи твари от плът. Защо Бог искаше унищожение? Тук се разкрива още нещо за Божието отношение: в Божиите очи има граница на търпението Му към човешката поквара, към мръсотията, насилието и непокорството на всяка плът. Какви са Неговите граници? Както е казал Бог: „Бог видя земята; и ето, тя беше развратена, защото всяка твар имаше развратно поведение на земята“. Какво означава изразът „защото всяка твар имаше развратно поведение на земята“? Той означава, че всички живи същества, включително онези, които са следвали Бог, онези, които са призовавали Божието име, онези, които някога са принасяли всеизгаряния на Бог, онези, които на думи са признавали Бог и дори са Го възхвалявали — щом поведението им е било изпълнено с поквара и е стигнало до Божиите очи, Той е трябвало да ги унищожи. Това беше Божията граница. И така, до каква степен Бог остана търпелив към човека и покварата на всяка плът? До такава степен, че всички хора, било то Божии последователи или неверници, не са вървели по правилния път. До такава степен, че хората не само бяха морално покварени и изпълнени със зло, но и не беше останал никой, който да вярва, че Бог съществува, да не говорим за някой, който да вярва, че светът се управлява от Бог и че Бог може да донесе светлина и правилния път на хората. До такава степен, че хората презираха съществуването на Бог и не допускаха Бог да съществува. Когато покварата на човека достигна това ниво, Бог не можеше повече да търпи това. Какво ще го замени? Идването на Божия гняв и Божието наказание. Нима това не беше частично разкриване на Божия нрав? В настоящата епоха няма ли хора, които да са праведни в Божиите очи? Няма ли хора, които да са съвършени в Божиите очи? Дали в тази епоха поведението на всяка плът на земята е покварено в Божиите очи? В наши дни, в тази епоха, нима всички хора от плът — освен онези, които Бог иска да доведе до съвършенство, и онези, които могат да Го следват и да приемат Неговото спасение — не предизвикват границата на Божието търпение? Нима всичко, което се случва край вас — това, което виждате с очите си, чувате с ушите си и изживявате лично всеки ден в този свят — не е изпълнено с насилие? От Божия гледна точка не трябва ли да се сложи край на такъв свят, на такава епоха? Въпреки че контекстът на сегашната епоха е напълно различен от този по времето на Ной, чувствата и гневът на Бог към покварата на човека остават съвсем същите. Бог е способен да прояви търпение заради Своето дело, но с оглед на обстоятелствата и условията в Божиите очи този свят отдавна трябваше да бъде унищожен. Обстоятелствата са много по-лоши от тези, които са били, когато светът е бил унищожен от потопа. Но каква е разликата? Това е и нещото, което най-много натъжава Божието сърце, и може би е нещо, което никой от вас не може да оцени.

Когато унищожи света с потоп, Бог можеше да призове Ной да построи ковчег и да извърши част от подготвителната работа. Бог можеше да призове един човек — Ной — да свърши тази поредица от неща за Него. Но в настоящата епоха Бог няма кого да призове. Защо е така? Вероятно всеки човек, който седи тук, много добре разбира и знае причината. Налага ли се да ви я обяснявам? Ако го изречете на глас, може да се изложите и всички да се разстроят. Някои хора биха казали: „Въпреки че в Божиите очи не сме праведни хора и не сме съвършени хора, ако Бог ни нареди да направим нещо, ние все пак ще бъдем способни да го направим. Преди, когато Той каза, че предстои катастрофално бедствие, започнахме да подготвяме храна и вещи, които биха били необходими при бедствие. Нима всичко това не беше направено в съответствие с Божиите изисквания? Нима не съдействахме наистина на Божието дело? Не могат ли тези неща, които направихме, да се сравнят с това, което направи Ной? Нима това, което направихме, не е истинско покорство? Не следвахме ли Божиите наставления? Не направихме ли това, което Бог каза, защото вярваме в Божиите слова? Тогава защо Бог все още е тъжен? Защо Бог казва, че няма кого да призове?“. Има ли разлика между вашите действия и тези на Ной? Каква е разликата? (Подготвянето на храна за бедствието днес беше наше собствено намерение.) (Нашите действия не могат да се равняват на „праведни“, докато Ной е бил праведен човек в Божиите очи.) Това, което казахте, не е много далеч от истината. Това, което Ной направи, съществено се различава от това, което хората сега правят. Когато Ной направи това, което Бог му нареди, той не знаеше какви бяха Божиите намерения. Той не знаеше какво иска да постигне Бог. Бог само му беше дал заповед и му беше наредил да направи нещо и без много обяснения Ной се захвана и го направи. Той не се опита да разбере Божиите намерения тайно, не се противопостави на Бог и не прояви неискреност. Той просто отиде и го направи с чисто и скромно сърце. Той вършеше всичко, което Бог му заръча, а послушанието и вслушването в Божието слово заздравиха основата на вярата му в това, което правеше. Ето с такава прямота и простота се справяше с повереното му от Бог. Неговата същина — същината на действията му — беше подчинение, без да се съмнява, без да се съпротивлява и освен това без да мисли за личните си интереси или за това какво ще спечели и какво ще загуби. Освен това, когато Бог каза, че ще унищожи света с потоп, Ной не попита кога, нито попита какво ще се случи и със сигурност не попита Бог как ще унищожи света. Той просто направи това, което Бог му нареди. Както Бог поиска да се направи и с каквото поиска да се направи, Ной го изпълни точно така, както Бог поиска, и също така започна да действа незабавно. Той действаше според Божиите напътствия с нагласата да удовлетвори Бог. Дали го е направил, за да си помогне да избегне катастрофата? Не. Дали попита Бог колко време ще мине, преди светът да бъде унищожен? Не попита. Дали попита Бог и дали знаеше колко време ще отнеме да построи ковчега? Той не знаеше и това. Той просто се подчиняваше, слушаше и действаше както подобава. Хората сега не са същите: щом чрез Божието слово се разкрие малко информация, щом хората усетят леко шумолене на листа от вятъра, те веднага се впускат в действие, независимо от всичко и независимо от цената, за да подготвят това, което ще ядат, пият и използват след това, дори планират маршрутите си за бягство, когато бедствието връхлети. Още по-интересно е, че в този критичен момент човешките мозъци са много добри в „изпълняването на задачата“. При положение, че Бог не е дал никакви наставления, човекът може да планира всичко много подходящо. Можете да използвате думата „съвършени“, за да опишете тези планове. Що се отнася до това какво казва Бог, какви са Божиите намерения или какво иска Бог, никой не се интересува от това и не се опитва да го оцени. Нима това не е най-голямата разлика между днешните хора и Ной?

Виждате ли част от Божия нрав в този запис на историята на Ной? Божието търпение към човешката поквара, мръсотия и насилие има граници. Когато достигне този предел, Той вече няма да бъде търпелив, а ще започне Своето ново управление и новия Си план, ще започне да върши това, което трябва да свърши, ще разкрие делата Си и другата страна на Своя нрав. Това Негово действие няма за цел да покаже, че Той никога не бива да бъде оскърбяван от човека или че е изпълнен с власт и гняв, нито цели да покаже, че може да унищожи човечеството. Това е така, защото Неговият нрав и святата Му същина не могат повече да позволят или да търпят този вид човечество да живее пред Него, да живее под Неговата власт. Тоест, когато цялото човечество е против Него, когато по цялата земя няма никой, когото Той може да спаси, Той вече няма да проявява търпение към такова човечество и без никакво притеснение ще изпълни Своя план — да унищожи този вид човечество. Такова действие на Бог се определя от Неговия нрав. Това е необходима последица, и последица, която всяко сътворено същество под Божията власт трябва да понесе. Не показва ли това, че в настоящата епоха Бог е нетърпелив да завърши Своя план и да спаси хората, които иска да спаси? При тези обстоятелства за какво е най-загрижен Бог? Не е за това как онези, които изобщо не Го следват, или как онези, които Му се противопоставят, се отнасят към Него или как се съпротивляват срещу Него, или как човечеството Го клевети. Той се интересува единствено от това дали е направил пълноценни онези, които Го следват, обектите на Неговото спасение в Неговия план за управление, дали са станали достойни да Го удовлетворят. Що се отнася до хората, различни от онези, които Го следват, Той просто от време на време ги наказва малко, за да изрази гнева Си. Например: цунами, земетресения и вулканични изригвания. В същото време Той силно закриля и се грижи за онези, които Го следват и които са напът да бъдат спасени от Него. Божият нрав е такъв: от една страна, Той може да прояви изключително търпение и великодушие към хората, които възнамерява да направи пълноценни, и да ги чака толкова дълго, колкото е възможно; от друга страна, Бог страстно мрази и ненавижда хората от типа на Сатана, които не Го следват и Му се противопоставят. Въпреки че не се интересува дали хората от типа на Сатана Го следват или Го почитат, Той все пак ги мрази, но в сърцето Си проявява търпение към тях, и докато определя края на тези хора от типа на Сатана, Той също така очаква настъпването на етапите от Неговия план за управление.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог I“)