Битие 3:20-21 И човекът наименува жена си Ева, защото тя беше майка на всички живи. За Адам и жена му Йехова Бог създаде дрехи от кожа и ги облече с тях.

Нека разгледаме третия откъс, в който се казва, че зад името, което Адам дава на Ева, наистина се крие смисъл. Това показва, че след като е бил създаден, Адам е имал собствени мисли и е разбирал много неща. Но засега няма да разучаваме или изследваме какво е разбирал и колко е разбирал, защото това не е основната Ми цел при обсъждането на третия откъс. И така, какво е основното, което искам да подчертая? Нека да разгледаме този стих, „За Адам и жена му Йехова Бог създаде дрехи от кожа и ги облече с тях“. Ако не обсъдим този стих от Писанието в нашето общение днес, може би никога няма да осъзнаете по-дълбокия извод от тези слова. Първо, нека дам няколко подсказки. Представете си, ако щете, Едемската градина с Адам и Ева, които живеят в нея. Бог отива да ги посети, но те се крият, защото са голи. Бог не може да ги види и след като ги повиква, те казват: „Не смеем да Те видим, защото телата ни са голи“. Те не смеят да видят Бог, защото са голи. И така, какво прави Бог Йехова за тях? Оригиналният текст гласи: „За Адам и жена му Йехова Бог създаде дрехи от кожа и ги облече с тях“. От това разбирате ли какво е използвал Бог, за да направи дрехите им? Бог е използвал животински кожи, за да направи дрехите им. Тоест Бог е направил кожени дрехи, които човекът да носи като облекло. Това са първите дрехи, които Бог е направил за човека. Коженото палто е луксозен артикул според днешните стандарти и не всеки може да си го позволи. Ако някой те попита: „Коя е била първата дреха, носена от нашите предци?“, можеш да отговориш: „Било е кожено палто“. „Кой е направил това палто?“ Тогава можеш да отговориш: „Бог го е направил!“. Това е основният момент тук: това облекло е направено от Бог. Нима не си заслужава да се обсъди това? След като чухте Моето описание, изникна ли някакъв образ в съзнанието ви? Трябва да виждате поне груб контур. Целта на това, което ви разказвам днес, не е да знаете коя е била първата дреха на човека. Каква е целта тогава? Въпросът не е в коженото палто, а в начина, по който хората разбират — както е разкрито от Бог в това, което Той е направил тук — за Неговия нрав и това, което Той притежава и представлява.

„За Адам и жена му Йехова Бог създаде дрехи от кожа и ги облече с тях“. В тази сцена каква роля виждаме да поема Бог, когато е с Адам и Ева? По какъв начин Бог проявява Себе Си в този свят, в който има само две човешки същества? Дали се проявява в ролята Си на Бог? Братя и сестри от Хонконг, моля, отговорете. (В ролята на родител.) Братя и сестри от Южна Корея, в каква роля според вас се появява Бог? (Глава на семейството.) Братя и сестри от Тайван, вие какво мислите? (В ролята на някой от семейството на Адам и Ева, в ролята на член на семейството.) Някои от вас смятат, че Бог се появява като член на семейството на Адам и Ева, други казват, че Бог се появява като глава на семейството, а трети — като родител. Всички те са много подходящи. Но разбирате ли какво се опитвам да кажа? Бог създаде тези двама души и се отнасяше към тях като към Свои спътници. Бог се грижеше за живота им като единственото им семейство и се грижеше за храната, дрехите и подслона им. Тук Бог се явява като родител на Адам и Ева. Докато Бог прави това, човекът не вижда колко възвишен е Бог; не вижда Божието върховенство, Неговото тайнство и най-вече Неговия гняв или величие. Всичко, което вижда, е Божието смирение, Неговата обич, Неговата загриженост за човека, Неговата отговорност и грижа за него. Отношението и начинът, по който Бог се отнасяше към Адам и Ева, прилича на начина, по който родителите проявяват загриженост към децата си. Точно както родителите обичат собствените си синове и дъщери, наглеждат ги и се грижат за тях — реално, видимо и осезаемо. Вместо да се възвиси до високо и могъщо положение, Бог използва кожи, за да направи лично дрехи за човека. Няма значение дали това кожено палто е било използвано, за да пази благоприличието им, или за да ги предпази от студа. Важното е, че тази дреха за покриване на човешкото тяло е била направена лично от Бог със собствените Му ръце. Вместо просто да създаде дрехите с мисълта Си или да използва някакви други чудотворни средства, както хората биха могли да си представят, че Бог би постъпил, с пълно основание Бог направи нещо, което човек би помислил, че Бог не би направил и не бива да прави. Това може да изглежда незначително — някои хора може дори да не смятат, че си струва да се споменава — но то позволява на всеки последовател на Бог, който е бил обзет от неясни представи за Него, да придобие представа за Неговата истинност и обичливост и да види Неговата вярност и смирение. То кара непоносимо надменните хора, които си мислят, че са велики и могъщи, да преклонят самонадеяните си глави от срам пред истинността и смирението на Бог. Тук истинността и смирението на Бог дават възможност на хората да разберат колко обичлив е Той. За разлика от Него „необхватният“, „обичният“ и „всемогъщият“ Бог, Когото хората таят в сърцата си, е станал незначителен и грозен и рухва при най-лекото докосване. Когато видиш този стих и чуеш тази история, дали гледаш на Бог с презрение, защото е направил нещо такова? Някои хора може и така да направят, но други ще реагират по точно противоположния начин. Те ще помислят, че Бог е истински и обичлив, и именно истинността и обичливостта Му ще ги развълнуват. Колкото повече виждат истинската страна на Бог, толкова повече могат да оценят истинското съществуване на Божията любов, колко важен е Бог в сърцата им и как Той стои до тях във всеки един момент.

Нека сега свържем нашата дискусия с настоящето. Ако Бог е могъл да направи тези различни дребни неща за хората, които е създал в самото начало, дори неща, за които хората никога не биха се осмелили да си помислят или да очакват, тогава може ли Бог да направи такива неща за хората днес? Някои казват: „Да!“. Защо е така? Защото Божията същина не е притворна и Неговата обичливост не е притворна. Божията същина наистина съществува, не е нещо прибавено от хората и със сигурност не е нещо, което се променя в зависимост от времето, мястото и епохата. Божията истинност и обичливост могат да се разкрият истински единствено като извърши нещо, което хората смятат за незабележително и незначително — нещо толкова дребно, че хората дори не биха си помислили, че Той някога ще го направи. Бог не е превзет. В Неговия нрав и в същината Му няма преувеличение, прикритост, гордост или високомерие. Той никога не се хвали, а обича, проявява загриженост, грижи се и води с вярност и искреност човешките същества, които е създал. Без значение колко малко хората могат да оценят, почувстват или видят това, което Бог прави, Той наистина го прави. Дали знанието, че Бог има такава същина, ще повлияе на любовта на хората към Него? Ще повлияе ли на богобоязливостта им? Надявам се, че когато разбереш истинската страна на Бог, ще се доближиш до Него още повече и ще можеш да оцениш по-истински Неговата любов и грижа за човечеството, както и ще можеш да отдадеш сърцето си на Бог и да се освободиш от подозренията и съмненията си към Него. Бог тихо прави всичко за човека, прави го мълчаливо чрез Своята искреност, вярност и любов. Каквото и да прави обаче, Той никога не е изпитвал опасения или съжаление, нито някога е имал нужда някой да Му се отплаща по какъвто и да е начин, нито някога е имал намерение да получи нещо от човечеството. Единствената цел на всичко, което Той някога е вършил, е да получи истинската вяра и любов на човечеството. И с това ще завърша първата тема тук.

Помогнаха ли ви тези дискусии? Колко полезни са те? (Имаме по-голямо разбиране и познание за Божията любов.) (Общуването по този начин може да ни помогне в бъдеще да оценим по-добре Божието слово, да разберем емоциите, които е изпитвал, и значението на нещата, които е казал, когато ги е казал, както и да почувстваме какво е изпитвал по това време.) Дали след прочитането на тези слова някой от вас осъзнава по-ясно действителното съществуване на Бог? Чувствате ли, че съществуването на Бог вече не е неубедително или неясно? Щом имате това чувство, можете ли да почувствате, че Бог е точно до вас? Може би чувството не е ясно в момента или все още не сте способни да го почувствате. Един ден обаче, когато наистина изпитате дълбока признателност и опознаете истински Божия нрав и същината Му в сърцата си, ще почувстваш, че Бог е точно до теб — просто никога не си приемал истински Бог в сърцето си. И това е истината!

Какво мислите за този подход в общението? Способни ли сте да се справите? Смятате ли, че този вид общуване по темата за Божието дело и Неговия нрав е много трудно? Как се чувствате? (Много добре, развълнувани.) Какво ви накара да се почувствате добре? Защо се развълнувахте? (Беше като завръщане в Едемската градина, все едно отново сме до Бог.) „Божият нрав“ всъщност е доста непозната тема за хората, защото това, което обикновено си представяте, това, което четете в книгите или чувате в общения, обикновено те кара да се чувстваш донякъде като слепец, който докосва слон — просто опипваш с ръце, но в действителност не можеш да си представиш нищо. Сляпото лутане не може да ти даде дори приблизително разбиране за Бог, да не говорим за ясна представа за Него; то само допълнително провокира въображението ти, като ти пречи да определиш точно какво представляват Божият нрав и Неговата същина, а несигурността, произтичаща от въображението ти, неизменно ще изпълни сърцето ти със съмнения. Когато не си уверен в нещо, но все пак се опитваш да го разбереш, в сърцето ти винаги ще има противоречия и конфликти, и дори чувство на безпокойство, което те кара да се чувстваш дезориентиран и объркан. Не е ли мъчително да искате да търсите Бог, да Го познавате и да Го виждате ясно, но никога да не успявате да намерите отговорите? Разбира се, тези слова са насочени само към онези, които желаят да търсят боязънта от Бог и удовлетворяването Му. За хората, които не обръщат внимание на такива неща, това всъщност няма значение, защото те се надяват най-вече на това, че реалността и съществуването на Бог са само легенда или фантазия, за да могат да правят каквото си искат, за да могат да бъдат най-големите и най-важните, за да могат да вършат злодеяния, без да се съобразяват с последствията, за да не им се налага да се изправят пред наказание или да носят някаква отговорност и за да не се отнасят за тях дори нещата, които Бог казва за злосторниците. Тези хора не желаят да разберат Божия нрав. Те са уморени и отегчени от това да се опитват да опознаят Бог и от всичко, свързано с Него. Те биха предпочели Бог да не съществува. Тези хора се противопоставят на Бог и са сред онези, които ще бъдат пропъдени.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог I“)