Мирът и радостта, за които говоря днес, не са същите като тези, в които вярваш и които разбираш. Преди си мислеше, че мир и радост означават да си щастлив по цял ден, да няма болести или нещастия в семейството ти, да си винаги доволен в сърцето си, без да изпитваш ни най-малко чувство на тъга, и да имаш неописуемо чувство на радост независимо от степента на зрялост на твоя живот. И това в допълнение към повишаване на заплатата и влизане току-що на сина ти в университет. С тези мисли в главата ти се молеше на Бог и като видя, че Божията благодат е толкова голяма, се преизпълни с радост, засмя се до уши и не можеше да спреш да благодариш на Бог. Такъв мир и радост не са истинските мир и радост, които идват с това, че имаш присъствието на Светия Дух. Това са по-скоро мир и радост, които са резултат от задоволяването на плътта. Трябва да разбереш каква е епохата днес; това не е Епохата на благодатта и вече не е времето, когато се стремеше да ядеш хляб до насита. Може да си преизпълнен с радост, че всичко в семейството ти върви добре, но животът ти поема последни глътки въздух — и така, независимо колко голяма е радостта ти, Светият Дух не е с теб. Придобиването на присъствието на Светия Дух е просто: върши правилно това, което трябва да правиш, изпълнявай добре дълга и функцията си на човешко същество и бъди способен да се въоръжиш с нещата, от които се нуждаеш, за да компенсираш недостатъците си. Ако винаги имаш бреме в живота си и си щастлив, защото си възприел дадена истина или си придобил ясно разбиране за истина, или си разбрал сегашното Божие дело, това наистина означава, че имаш присъствието на Светия Дух. Или ако понякога ставаш тревожен, защото се сблъскваш с нещо, което не знаеш как да преживееш, или защото не си разбрал ясно истина, за която си имал общение, това доказва, че Светият Дух е с теб. Това са често срещани състояния на преживяване на живота. Трябва да разбираш разликата между това да имаш и да нямаш присъствието на Светия Дух и не трябва да имаш прекалено опростенческо виждане за това.

Преди беше казано, че това да имаш присъствието на Светия Дух и да имаш делото на Светия Дух са различни неща. Нормалното състояние на това да имаш присъствието на Светия Дух се проявява в притежаването на нормални мисли, нормален разум и нормална човешка природа. Индивидуалността на човека ще остане такава, каквато е била и преди, но вътре в него ще има мир, а външно той ще има благоприличието на светец. Такъв ще бъде той, когато Светият Дух е с него. Когато някой има присъствието на Светия Дух, мисленето му е нормално. Когато е гладен, той иска да яде, когато е жаден, иска да пие вода… Такива проявления на нормална човешка природа не са просветлението на Светия Дух; те са нормалното мислене на хората и нормалното състояние, когато имат присъствието на Светия Дух. Някои хора погрешно смятат, че онези, които имат присъствието на Светия Дух, не познават глада, не чувстват сънливост и изглежда дори не знаят, че имат семейство, тъй като почти напълно са се откъснали от плътта. Всъщност колкото повече Светият Дух е с хората, толкова по-нормални са те. Те умеят да страдат и да жертват неща за Бог, да отдават всичко на Бог и да бъдат отдадени на Бог; да не говорим, че мислят за храна и облекло. С други думи, те не са изгубили нищо от нормалната човешка природа, която хората би трябвало да притежават, а напротив, притежават особено много разум. Понякога четат Божиите слова и разсъждават върху Божието дело, придобивайки вяра в сърцата си и ставайки готови да се стремят към истината. Разбира се, делото на Светия Дух се базира на тази основа. Ако хората са без нормално мислене, тогава те нямат разум — това не е нормално състояние. Когато хората имат нормално мислене и Светият Дух е с тях, те със сигурност притежават разума на нормален човек, което е нормално състояние. При преживяването на Божието дело наличието на делото на Светия Дух се случва понякога, докато присъствието на Светия Дух е почти постоянно. Стига разумът и мисленето на хората са нормални и стига състоянията им са нормални, тогава Светият Дух със сигурност е с тях. Когато разумът и мисленето на хората не са нормални, тогава тяхната човешка природа не е нормална. Ако в този момент делото на Светия Дух е в теб, тогава и Светият Дух със сигурност е с теб. Но ако Светият Дух е с теб, от това не следва, че Той непременно върши делото Си в теб, защото Светият Дух върши дело в специални моменти. Наличието на присъствието на Светия Дух може само да поддържа нормалния живот на хората, но Светия Дух върши дело само в определени моменти. Например ако си водач или работник, когато поиш и осигуряваш продоволствието на църквата, Светият Дух ще те просветли за определени думи, които са назидателни за другите и могат да разрешат някои действителни проблеми на твоите братя и сестри — в такива моменти Светият Дух върши делото Си. Понякога, когато ядеш и пиеш Божиите слова, Светият Дух те просветлява с определени думи, които са особено подходящи за собствените ти преживявания, което ти позволява да придобиеш по-голямо познание за собственото си състояние; това също е дело на Светия Дух. Понякога, докато Аз говоря, вие слушате и можете да съпоставите собствените си състояния с Моите слова, а понякога сте докоснати или вдъхновени; всичко това е дело на Светия Дух. Някои хора казват, че Светият Дух върши делото Си в тях през цялото време. Това е невъзможно! Ако кажеха, че Светият Дух е винаги с тях, това би било реалистично. Ако кажеха, че мисленето и разумът им са нормални през цялото време, това също би било реалистично и би показало, че Светият Дух е с тях. Ако кажат, че Светият Дух винаги върши делото Си в тях, че са просветлени от Бог и докоснати от Светия Дух във всеки един момент и постоянно придобиват нови знания, тогава това в никакъв случай не е нормално! То е напълно свръхестествено! Без никакво съмнение такива хора са зли духове! Дори когато Божият Дух идва в плът, има моменти, в които Той трябва да се храни и да си почива — какво остава за хората. Онези, които са обладани от зли духове, изглежда нямат слабостта на плътта. Те са способни да изоставят всичко и да се откажат от всичко, лишени са от чувства, могат да понасят несгоди и не изпитват ни най-малка умора, сякаш са надмогнали плътта. Не е ли това напълно свръхестествено? Делото на злите духове е свръхестествено — никой човек не би могъл да постигне такива неща! Онези, на които им липсва проницателност, завиждат, когато видят такива хора: казват, че те са изключително енергични в своята убеденост в Бог, имат голяма вяра и никога не показват и най-малкия признак на слабост! Всъщност всичко това са проявления на работата на зли духове. Защото нормалните хора неизбежно имат човешки слабости; това е нормалното състояние на онези, които имат присъствието на Светия Дух.

Какво означава да останеш непреклонен в свидетелството си? Някои хора казват, че просто следват това, както правят сега, и не се интересуват от това дали са способни да придобият живот; те не се стремят към живот, но и не се оттеглят. Те признават само, че този етап от делото се извършва от Бог. Не е ли това неспособност да свидетелстват? Такива хора не свидетелстват дори за това, че са завоювани. Онези, които бяха завоювани, следват независимо от всичко останало и са способни да се стремят към живот. Те не само вярват в практическия Бог, но и знаят да се покоряват на всички Божии подредби. Такива са онези, които свидетелстват. Тези, които не свидетелстват, никога не са се стремили към живот и все още следват, като се лутат. Ти може и да следваш, но това не означава, че си завоюван, защото не разбираш днешното Божие дело. За да бъдеш завоюван, трябва да бъдат изпълнени определени условия. Не всички, които следват, са били завоювани, защото в сърцето си не разбираш защо трябва да следваш днешния Бог, нито пък знаеш как си стигнал до днес, кой те е подкрепял до днес. Някои хора са винаги объркани и смутени във вярата си в Бог; така че следването не означава непременно, че имаш свидетелство. Какво точно представлява истинското свидетелство? Свидетелството, за което се говори тук, има две части: едната е свидетелство за това, че си завоюван, а другата е свидетелство за това, че си доведен до съвършенство (което, естествено, ще бъде свидетелството след по-големите изпитания и мъки в бъдеще). С други думи, ако си способен да останеш непоколебим по време на мъките и изпитанията, тогава ще си издържал второто стъпало на свидетелството. Това, което е от решаващо значение днес, е да дадеш първата част от свидетелството: да бъдеш способен да останеш непоколебим по време на всяко от изпитанията на наказанието и правосъдието. Това е свидетелство, че си завоюван. Това е така, защото сега е времето на завоюването. (Трябва да знаеш, че сега е времето на Божието дело на земята; главното дело на въплътения Бог на земята е да завоюва тази група хора на земята, които Го следват, чрез правосъдие и наказание.) Дали си способен да свидетелстваш за това, че си бил завоюван, зависи не само от това дали си способен да следваш до самия край, но, което е по-важно, от това дали, докато преживяваш всяка стъпка от Божието дело, си способен на истинско разбиране на Божието наказание и правосъдие и дали наистина възприемаш цялото това дело. Няма да можеш да се промъкнеш, ако просто следваш до самия край. Трябва да си способен доброволно да се предаваш по време на всяко едно наказание и правосъдие, трябва да си способен истински да разбираш всяка стъпка от делото, което преживяваш, и трябва да си способен да постигнеш познание за Божия нрав и покорство пред Божия нрав. Това е крайното свидетелство за това, че си завоюван, което се изисква да дадеш. Свидетелството, че си завоюван, се отнася преди всичко до знанието ти за въплътения Бог. Изключително важно е, че тази стъпка на свидетелство е за въплътения Бог. Няма значение какво правиш или казваш пред хората от света или пред тези, които притежават власт; най-важното е преди всичко дали си способен да се покориш на всички слова от Божиите уста и на цялото Негово дело. Ето защо тази стъпка на свидетелство е насочена към Сатана и всички врагове на Бог — демоните и враговете, които не вярват, че Бог ще стане плът за втори път и ще дойде, за да извърши още по-голямо дело, и освен това не вярват във факта на завръщането на Бог в плът. С други думи то е насочено към всички антихристи — всички врагове, които не вярват във въплътения Бог.

Да мислиш и да копнееш за Бог не доказва, че си бил завоюван от Бог; то зависи от това дали вярваш, че Той е Пътят, превърнал се в плът, дали вярваш, че Словото стана плът, и дали вярваш, че Духът стана Слово и Словото се яви в плът. Това е ключовото свидетелство. Не е важно нито как следваш, нито как отдаваш всичко на Бог; решаващото е дали можеш да откриеш в това нормална човешка природа, че Словото стана плът и че Духът на истината се осъществи в плът — че цялата истина, пътят и животът дойдоха в плът, че Божият Дух наистина пристигна на земята и че Духът дойде в плът. Макар че на повърхността това изглежда различно от замисъла на Светия Дух, в това дело можеш да видиш по-ясно, че Духът вече се е осъществил в плътта, и освен това че Пътят е станал плът и че Словото се е явило в плът. Ти си способен да разбереш истинското значение на думите: „В началото беше Пътят (Словото) и Пътят (Словото) беше с Бог, и Пътят (Словото) беше Бог“. Нещо повече — трябва да разбереш, че днешното Слово е Бог, че Пътят е Бог и че това ти позволява да видиш, че Словото е станало плът. Това е най-доброто свидетелство, което можеш да дадеш. Това доказва, че притежаваш истинско познание за Бог, станал плът — ти не само си способен да Го познаеш, но и си наясно, че пътят, по който вървиш днес, е пътят на живота и пътят на истината. Етапът на делото, който Исус извърши, само изпълни същността на „Словото бе у Бог“: истината на Бог беше с Бог, а Духът на Бог беше с плътта и беше неотделим от тази плът. Тоест плътта на въплътения Бог беше с Духа Божи, което е по-голямо доказателство, че въплътеният Исус е първото въплъщение на Бог. Този етап на делото точно изпълнява вътрешния смисъл на „Словото стана плът“, придава по-дълбок смисъл на „Пътят бе с Бог и Пътят бе Бог“ и ти позволява твърдо да вярваш в думите „В началото бе Пътят“. Което означава, че по време на сътворението Бог притежаваше думи, словата Му бяха с Него и неотделими от Него, а в последната епоха Той разкрива могъществото и властта на Своите слова още по-ясно и позволява на човека да види целия Негов Път — да чуе всички Негови слова. Такова е делото на заключителната епоха. Трябва да разбереш тези неща изцяло и докрай. Въпросът не е в това дали познаваш плътта, а в това как разбираш плътта и Словото, както и плътта и Пътя. Това е свидетелството, което трябва да дадеш, което всеки трябва да знае. Защото това е делото на второто въплъщение — и последният път, в който Бог става плът; с други думи, то завършва значението на въплъщението, напълно осъществява и изразява цялото Божие дело в плътта и слага край на епохата на Божието същество в плътта. Следователно трябва да познаваш значението на въплъщението. Не е важно колко тичаш напред-назад и колко добре изпълняваш други външни задачи; важното е дали си способен напълно да се подчиниш на въплътения Бог и да отдадеш цялото си същество на Него, както и да се покориш на всички слова, които излизат от Неговите уста. Това е, което трябва да правиш и което трябва да спазваш.

Последната стъпка на свидетелството е свидетелство за това дали си способен да бъдеш доведен до съвършенство — тоест след като си проумял всички думи, изречени от устата на въплътения Бог, придобиваш познание за Бог и се уверяваш в Него, изживяваш всички слова от Божиите уста и постигаш условията, които Бог изисква от теб — примера на Петър и вярата на Йов — така че да можеш да се покориш до смърт, да Му се отдадеш изцяло и в крайна сметка да постигнеш образ на човек, който отговаря на критериите, което означава образ на човек, който е завоюван и доведен до съвършенство, след като е преживял Божието правосъдие и наказание. Това е върховното свидетелство — това е свидетелството, което трябва да даде този, който в крайна сметка е доведен до съвършенство. Това са двете стъпки на свидетелството, което трябва да дадеш, и те са взаимосвързани, като всяка от тях е незаменима. Но има едно нещо, което трябва да знаеш: свидетелството, което изисквам от теб днес, не е насочено към хората по света, нито към някой отделен човек, а към това, което искам от теб. То се измерва с това дали си способен да Ме удовлетвориш и дали си способен напълно да отговориш на изискваните от Мен критерии към всеки един от вас. Ето това трябва да разберете.