Мирът и радостта, за които говоря днес, не са същите като тези, в които вярваш и разбираш. Преди си мислеше, че мир и радост означават да си щастлив по цял ден, да няма болести или нещастия в семейството ти, да си винаги доволен в сърцето си, без да изпитваш и най-малкото чувство на тъга, и да имаш неописуемо чувство на радост независимо от степента, до която се е развил животът ти. И това в допълнение към повишение на заплатата и влизане току-що на сина ти в университет. Имайки предвид тези неща, ти се молеше на Бог и като видя, че Божията благодат е толкова голяма, се зарадва, засмя се до уши и не можа да спреш да благодариш на Бог. Такъв мир и радост не са истинските мир и радост, които идват с присъствието на Светия Дух. Това е по-скоро мир и радост, които са резултат от задоволяването на плътта. Трябва да разбереш каква е епохата днес; това не е Епохата на благодатта и вече не е времето, когато се стремеше да си напълниш корема. Може да си щастлив, че всичко в семейството ти върви добре, но животът ти поема последни глътки въздух — и така, независимо колко голяма е радостта ти, Светият Дух не е с теб. Придобиването на присъствието на Светия Дух е просто: върши правилно това, което трябва да правиш, изпълнявай добре задълженията и функциите на човешко същество и бъди в състояние да се снабдиш с нещата, от които се нуждаеш, за да компенсираш недостатъците си. Ако винаги си обременен от собствения си живот и си щастлив, защото си възприел дадена истина или си разбрал настоящото Божие дело, това е истинско присъствие на Светия Дух. Или пък ако понякога си обзет от тревога, защото се сблъскваш с проблем, който не знаеш как да разрешиш, или защото не разбираш истина, която ти е споделена, това доказва, че Светият Дух е с теб. Това са често срещани състояния на житейски опит. Трябва да разбираш разликата между това да имаш и да нямаш присъствието на Светия Дух и не трябва да имаш прекалено опростенческо виждане за това.

По-рано беше казано, че присъствието на Светия Дух и действието на Светия Дух са различни неща. Нормалното състояние на присъствието на Светия Дух се изразява в притежаването на нормални мисли, нормален разум и нормална човешка природа. Характерът на човека ще остане такъв, какъвто е бил, но вътре в него ще има мир, а външно той ще има благоприличието на светец. Такъв ще бъда той, когато Светият Дух е с него. Когато някой има присъствието на Светия Дух, мисленето му е нормално. Когато е гладен, той иска да яде, когато е жаден, иска да пие вода… Такива прояви на нормална човешка природа не са просветлението на Светия Дух; те са нормалното мислене на хората и нормалното състояние, когато имат присъствието на Светия Дух. Някои хора погрешно смятат, че онези, които имат присъствието на Светия Дух, не познават глада, че не чувстват умора и сякаш не мислят за семейството, тъй като почти напълно са се откъснали от плътта. Всъщност колкото повече Светият Дух е с хората, толкова по-нормални са те. Те умеят да страдат и да жертват неща за Бог, да се отдават за Бог и да бъдат верни на Бог; освен това се замислят за храната и облеклото. С други думи, те не са изгубили нищо от нормалната човешка природа, която хората би трябвало да притежават, а напротив, притежават особено много разум. Понякога четат Божиите думи и размишляват върху Божието дело; в сърцата им има вяра и те са готови да преследват истината. Разбира се, делото на Светия Дух се базира на тази основа. Ако хората са без нормално мислене, тогава те нямат разум — това не е нормално състояние. Когато хората имат нормално мислене и Светият Дух е с тях, те със сигурност притежават разума на нормален човек и следователно имат нормално състояние. При изживяването на Божието дело наличието на делото на Светия Дух се случва периодично, докато присъствието на Светия Дух е почти постоянно. Докато разумът и мисленето на хората са нормални и докато състоянията им са нормални, тогава Светият Дух със сигурност е с тях. Когато разумът и мисленето на хората не са нормални, тогава тяхната човешка природа не е нормална. Ако в този момент действието на Светия Дух е в теб, тогава и Светият Дух със сигурност ще бъде с теб. Но ако Светият Дух е с теб, от това не следва, че Той непременно действа в теб, защото Светият Дух действа в специални моменти. Наличието на присъствието на Светия Дух може само да поддържа нормалното съществуване на хората, но действието на Светия Дух е само в определени моменти. Например ако си водач или работник, когато се грижиш и осигуряваш продоволствието на църквата, Светият Дух ще те просветли за определени думи, които са назидателни за другите и могат да разрешат някои практически проблеми на твоите братя и сестри — в такива моменти Светият Дух действа. Понякога, когато ядеш и пиеш Божиите думи, Светият Дух те просветлява с определени думи, които са особено подходящи за собствените ти изживявания, което ти позволява да придобиеш по-голямо познание за собствените си състояния; това също е дело на Светия Дух. Понякога, докато Аз говоря, вие слушате и можете да съпоставите собствените си състояния с Моите думи, а понякога сте докоснати или вдъхновени; всичко това е дело на Светия Дух. Някои хора казват, че Светият Дух действа в тях през цялото време. Това е невъзможно. Ако кажат, че Светият Дух е винаги с тях, това би било реалистично. Ако кажат, че мисленето и чувствата им са нормални през цялото време, това също би било реалистично и би показало, че Светият Дух е с тях. Ако кажат, че Светият Дух винаги действа в тях, че са просветени от Бог и докоснати от Светия Дух във всеки един момент и постоянно придобиват нови знания, тогава това в никакъв случай не е нормално! То е напълно свръхестествено! Без никакво съмнение такива хора са зли духове! Дори когато Божият Дух идва в плът, има моменти, в които Той трябва да се храни и да си почива — да не говорим за хората. Онези, които са обладани от зли духове, изглежда нямат слабостта на плътта. Те са способни да изоставят и да се откажат от всичко, лишени са от емоции, могат да понасят мъчения и не изпитват ни най-малка умора, сякаш са надмогнали плътта. Не е ли това изключително свръхестествено? Делото на злите духове е свръхестествено — никой човек не би могъл да постигне такива неща! Онези, на които им липсва проницателност, завиждат, когато видят такива хора: казват, че те са изключително енергични в своята убеденост в Бог, имат голяма вяра и никога не показват и най-малкия признак на слабост! Всъщност всичко това е проява на работата на зъл дух. Защото нормалните хора неизбежно имат човешки слабости; това е нормалното състояние на онези, които имат присъствието на Светия Дух.

Какво означава да стоиш твърдо в свидетелството си? Някои хора казват, че просто следват това, както правят сега, и не се интересуват от това дали са способни да получат живот; те не се стремят към живот, но и не се оттеглят. Те признават само, че този етап от делото се извършва от Бог. Не е ли това слабост в тяхното свидетелство? Такива хора не свидетелстват дори за това, че са завоювани. Тези, които бяха завоювани, следват независимо от всичко останало и са способни да се стремят към живота. Те не само вярват в практичния Бог, но и знаят да следват всички Божии разпоредби. Такива са тези, които свидетелстват. Тези, които не свидетелстват, никога не са се стремили към живота и все още следват, като се лутат. Ти може и да следваш, но това не означава, че си завоюван, защото не разбираш днешното Божие дело. За да бъдеш завоюван, трябва да бъдат изпълнени определени условия. Не всички, които следват, са били завоювани, защото в сърцето си не разбираш защо трябва да следваш днешния Бог, нито пък знаеш как си стигнал до днес, кой те подкрепя до днес. Практикуването на вярата в Бог от някои хора винаги е неясно и объркано; така че следването не означава непременно, че имаш свидетелство. Какво точно представлява истинското свидетелство? Свидетелството, за което се говори тук, има две части: едната е свидетелство за това, че сме завоювани, а другата е свидетелство за това, че е направен съвършен (което, естествено, ще бъде свидетелството след по-големите изпитания и скърби в бъдеще). С други думи, ако си в състояние да устоиш по време на скърбите и изпитанията, тогава ще си издържал второто стъпало на свидетелството. Това, което е от решаващо значение днес, е първата стъпка на свидетелството: да бъдеш способен да устоиш по време на всяко от изпитанията на наказанието и съда. Това е свидетелство, че си завоюван. Това е така, защото сега е времето на завоюването. (Трябва да знаеш, че сега е времето на Божието дело на земята; главното дело на въплътения Бог на земята е да завоюва тази група хора на земята, които Го следват, чрез правосъдие и порицание.) Дали си способен да свидетелстваш за това, че си бил завоюван, зависи не само от това дали си способен да следваш до самия край, но, което е по-важно, от това дали, докато преживяваш всяка стъпка от Божието дело, си способен на истинско разбиране на Божието порицание и правосъдие и дали наистина възприемаш цялото това дело. Няма да успееш да се промъкнеш, ако просто следваш до самия край. Трябва да си способен доброволно да се предаваш по време на всяко едно порицание и правосъдие, трябва да си способен истински да разбираш всяка стъпка от делото, което преживяваш, и трябва да си способен да постигнеш познание и покорство на Божия нрав. Това е крайното свидетелство за това, че си завоюван, което се изисква от теб. Свидетелството, че си завоюван, се отнася преди всичко до знанието ти за въплъщението на Бог. Изключително важно е, че тази стъпка на свидетелство е за въплъщението на Бог. Няма значение какво правиш или казваш пред хората от света или пред тези, които притежават власт; най-важното е преди всичко дали си в състояние да се подчиниш на всички думи от Божиите уста и на цялото Негово дело. Ето защо тази стъпка на свидетелство е насочена към Сатана и всички врагове на Бог — демоните и враговете, които не вярват, че Бог ще стане плът за втори път и ще дойде, за да извърши още по-голямо дело, и освен това не вярват във факта на завръщането на Бог в плът. С други думи то е насочено към всички антихристи — всички врагове, които не вярват във въплъщението на Бог.

Да мислиш за Бог и да копнееш за Бог не доказват, че си бил завоюван от Бог; то зависи от това дали вярваш, че Той е Словото, станало плът, дали вярваш, че Словото стана плът, и дали вярващ, че Духът стана Слово и Словото се яви в плът. Това е ключовото свидетелство. Не е важно нито как следваш, нито как се отдаваш; решаващото е дали си в състояние да откриеш от това нормална човешка природа, че Словото стана плът и Духът на истината се осъществи в плът — че цялата истина, пътят и животът дойдоха в плът, Божият Дух наистина дойде на земята и Духът се появи в плът. Макар че повърхностно това изглежда различно от замисъла на Светия Дух, в това дело можеш да видиш по-ясно, че Духът вече се е осъществил в плътта, и освен това че Словото е станало плът и Словото се е явило в плът. Ти си в състояние да разбереш истинското значение на думите: „В началото бе Словото, и Словото беше у Бог, и Словото беше Бог“. Нещо повече — трябва да разбереш, че Словото днес е Бог и да видиш, че Словото стана плът. Това е най-доброто свидетелство, което можеш да дадеш. Това доказва, че притежаваш истинско познание за Бог, станал плът — ти не само си в състояние да Го познаеш, но и си наясно, че пътят, по който вървиш днес, е пътят на живота и пътят на истината. Етапът на делото, който Исус извърши, само изпълни същността на „Словото бе у Бог“: Истината на Бог беше с Бог, а Духът на Бог беше с плътта и беше неотделим от тази плът. Тоест плътта на въплътения Бог беше с Духа Божи, което е по-голямо доказателство, че въплътеният Исус е първото въплъщение на Бог. Този етап на делото точно изпълнява вътрешния смисъл на „Словото стана плът“, придава по-дълбок смисъл на „Словото бе у Бог и Словото беше Бог“ и ти позволява твърдо да вярваш в думите „В началото бе Словото“. Което означава, че по време на сътворението Бог притежаваше думи, думите Му бяха с Него и неотделими от Него, а в последната епоха Той прави още по-ясна силата и властта на Своите думи и позволява на човека да види всички Негови пътища — да чуе всички Негови думи. Такова е делото на заключителната епоха. Трябва да разбереш тези неща докрай. Въпросът не е в това дали познаваш плътта, а в това как разбираш плътта и Словото. Това е свидетелството, което трябва да носиш, което всеки трябва да знае. Тъй като това е делото на второто въплъщение — и последният път, когато Бог става плът — то напълно завършва значението на въплъщението, напълно осъществява и избликва цялото Божие дело в плът и слага край на епохата на Божието битие в плът. Следователно трябва да знаеш значението на въплъщението. Не е важно колко тичаш и колко добре изпълняваш други външни задачи; важното е дали си в състояние истински да се покориш пред въплътения Бог и да посветиш цялото си същество на Бог, и да се подчиниш на всички думи, които излизат от Неговите уста. Това е, което трябва да правиш и което трябва да спазваш.

Последната стъпка на свидетелството е свидетелство за това дали си в състояние да бъдеш направен съвършен — тоест след като си разбрал всички думи, изречени от устата на въплътения Бог, придобиваш познание за Бог и се уверяваш в Него, изживяваш всички думи от Божиите уста и постигаш условията, които Бог изисква от теб — стила на Петър и вярата на Йов — така че да можеш да се подчиниш до смърт, да Му се отдадеш изцяло и в крайна сметка да постигнеш образ на човек, който отговаря на стандарта, което означава образ на човек, който е завоюван и направен съвършен, след като е преживял Божието правосъдие и порицание. Това е върховното свидетелство — това е свидетелството, което трябва да носи този, който в крайна сметка става съвършен. Това са двете стъпки на свидетелството, което трябва да носиш, и те са взаимосвързани, като всяка от тях е незаменима. Но има едно нещо, което трябва да знаеш: Свидетелството, което изисквам от теб днес, не е насочено към хората по света, нито към никой отделен човек, а към това, което искам от теб. То се измерва с това дали си в състояние да Ме удовлетвориш и дали си в състояние напълно да отговориш на стандартите на Моите изисквания към всеки един от вас. Това е, което трябва да разберете.