Вие трябва да можете да живеете самостоятелно и трябва да можете да ядете и пиете Божиите слова сами, да преживявате Божиите слова сами и да водите нормален духовен живот без ръководството на други хора. Трябва да можете да се уповавате на думите, които Бог говори днес, за да живеете, да навлизате в истинско преживяване и да придобивате истински прозрения. Само по този начин ще можете да останете непоколебими. Днес много хора не разбират напълно бъдещите мъки и изпитания. В бъдеще някои хора ще преживеят мъки, а други ще преживяеят наказание. Това наказание ще бъде по-сурово; то ще бъде сбъдването на фактите. Днес всичко, което преживяваш, практикуваш и проявяваш, полага основите за преживявяне на бъдещите изпитания и най-малкото трябва да можеш да живееш самостоятелно. Днес положението на много хора в църквата е общо взето следното: ако има водачи и работници, които да вършат работата, те са щастливи, а ако няма такива, са нещастни. Те не обръщат внимание на работата на църквата, не придават никакво значение на собствения си духовен живот и нямат и най-малкото бреме — мятат се като птиците Ханхао^[а]. Честно казано, при много хора делото, което съм извършил, е само дело на завоеванието, защото мнозина просто са недостойни да бъдат доведени до съвършенство. Само малка част от хората могат да бъдат доведени до съвършенство. Ако, след като си чул тези думи, си мислиш: „Тъй като делото, извършвано от Бог, е само с цел да се завоюват хората, аз ще го следвам само нехайно“, как би могло да бъде приемливо подобно отношение? Ако наистина притежаваш съвест, тогава трябва да имаш бреме и чувство за отговорност. Трябва да кажеш: „Независимо дали ще бъда завоюван, или доведен до съвършенство, аз трябва да дам тази стъпка на свидетелство правилно“. За едно сътворено същество да бъде напълно завоювано от Бог и в крайна сметка да удовлетвори Бог, като се отплати за Божията любов с боголюбиво сърце и се отдаде напълно на Бог — това е отговорността на човека и дългът, който трябва да бъде изпълнен от човека; човекът трябва да понесе това бреме и да изпълни това поръчение. Едва тогава той истински вярва в Бог. Изпълнил ли си днес отговорността си за това, което правиш в църквата? Зависи от това дали имаш бреме и от собственото ти познание. При преживяването на това дело, ако човек е завоюван и има истинско познание, тогава той ще бъде способен на покорство независимо от собствените си перспективи или съдба. По този начин великото Божие начинание ще бъде напълно осъществено, защото вие хората не сте способни на нищо повече от това и не сте способни да изпълните никакви по-високи изисквания. И все пак в бъдеще някои хора ще бъдат доведени до съвършенство. Техните заложби ще се подобрят, в душите им ще има по-дълбоко познание и животът им ще израства… Но някои са напълно неспособни да постигнат това и затова не могат да бъдат спасени. Има причина, поради която казвам, че те не могат да бъдат спасени. В бъдеще някои ще бъдат завоювани, други ще бъдат отстранени, трети ще бъдат доведени до съвършенство, а четвърти ще бъдат оползотворени — и така някои ще преживеят мъки, някои ще изпитат наказания (както природни бедствия, така и причинени от човека бедствия), някои ще бъдат отстранени, а други ще оцелеят. Това означава всеки да бъде сортиран според вида си, като всяка група ще представлява определен тип човек. Не всички хора ще бъдат отстранени, нито пък всички хора ще бъдат доведени до съвършенство. Това е така, защото заложбите на китайския народ са много лоши и сред него има само малък брой хора, които притежават такова самосъзнание, каквото е имал Павел. Сред вас малцина имат същата решимост да обичат Бог, каквато имаше Петър, или същия вид вяра, каквато имаше Йов. Сред вас почти няма такива, които да се страхуват от Йехова и да му служат, както Давид, които да имат същото ниво на преданост. Колко сте жалки!

Днес говоренето за довеждането на човека до съвършенство е само един от аспектите. Във всеки случай вие трябва да дадете тази стъпка на свидетелство правилно. Ако ви помолят да служите на Бог в храма, как бихте подходили към това? Ако не беше свещеник и нямаше статуса на първородните синове или на Божиите синове, щеше ли все още да си способен на отдаденост? Щеше ли все още да бъдеш способен да отдаваш всичките си усилия за делото по разширяване на царството? Щеше ли все още да си способен да изпълняваш правилно делото по Божието поръчение? Независимо от това колко е израснал животът ти, днешното дело ще те накара вътрешно да се убедиш напълно в него и да се отървеш от всичките си представи. Независимо дали притежаваш това, което е необходимо, за да се стремиш към живота, Божието дело ще те накара да се убедиш напълно. Някои хора казват: „Аз просто вярвам в Бог и не разбирам какво означава да се стремиш към живота“. А някои казват: „Аз съм объркан във вярата си в Бог. Знам, че не мога да бъда доведен до съвършенство, и затова съм готов да бъда наказан“. Дори такива хора, които са готови да бъдат наказани или да погинат, също трябва да бъдат накарани да признаят, че днешното дело се извършва от Бог. Някои хора също казват: „Аз не моля да бъда доведен до съвършенство, но днес съм готов да приема всичко от Божието обучение и съм готов да изживея нормална човешка природа, да подобрявам заложбите си и да се покорявам на всички Божии подредби…“. При това те също са били завоювани и свидетелствали, което доказва, че в тези хора има някакво познание за Божието дело. Този етап от делото бе извършен изключително бързо, а в бъдеще ще бъде извършван още по-бързо в чужбина. Днес хората в чужбина нямат търпение, продължават да се втурват към Китай — и така, ако не можете да станете пълноценни, ще задържате хората в чужбина. По това време, независимо от това колко добре сте навлезли или какви сте, когато дойде времето, Моето дело ще бъде приключено и завършено.Цялото дело не може да бъде забавено заради вас. Аз върша делото на цялото човечество и няма нужда да отделям повече време на вас! Вие сте твърде разочароващи, твърде лишени от самосъзнание! Няма голям смисъл в това да ви довеждам до съвършенство — нямате почти никакъв потенциал! В бъдеще, дори ако хората да продължат да бъдат толкова небрежни и мудни и останат неспособни да подобрят своите заложби, това няма да попречи на делото на цялата вселена. Когато дойде време Божието дело да приключи, то ще приключи, а когато дойде време хората да бъдат отстранени, те ще бъдат отстранени. Разбира се, онези, които трябва да бъдат доведени до съвършенство и са достойни да бъдат доведени до съвършенство, също ще бъдат доведени до съвършенство — но ако наистина нямате надежда, тогава Божието дело няма да ви чака! В крайна сметка, ако бъдеш завоюван, това също може да се счита, че имаш свидетелство. Има граници на това, което Бог иска от вас; каквато висота на духовен ръст е способен да достигне човек, такава е и висотата на свидетелството, което се изисква от него. Не е така, както човек си представя, че такова свидетелство трябва да достигне най-високите граници и че трябва да е гръмко — няма как това да бъде постигнато при вас, китайци. Аз се занимавам с вас през цялото това време и вие сами видяхте това: казвал съм ви да не се съпротивлявате, да не се бунтувате, да не правите неща, които предизвикват смущения или са разрушителни зад гърба Ми. Многократно съм ви посочвал тези неща напарво в очите, но дори и това не работи — в момента, в който се обърнете, се променяте, а някои тайно се съпротивляват без изобщо да ги е грижа. Мислиш ли, че не знам нищо за това? Мислиш ли, че можеш да Ми се противопоставяш и ще ти се размине? Мислиш ли, че не знам, когато се опитваш да съсипеш делото Ми зад гърба Ми? Мислиш ли, че дребнта ти хитрост може да замени твоята почтеност? Винаги си привидно послушен, но тайно си коварен, криеш зловещи мисли в сърцето си и дори смъртта не е достатъчно наказание за хора като теб! Мислиш ли, че някакво дребно дело на Светия Дух в теб може да замени твоя страх от Мен? Мислиш ли, че си придобил просветление чрез призоваване към Небето? Нямаш срам! Ти си толкова безполезен! Мислиш ли, че твоите „добри дела“ те приближават към Небето и че на свой ред Той е направил изключение и те е дарил с капка талант, като ти е дало дар слово, позволявайки ти да мамиш другите и да заблуждаваш Мен? Напълно си лишен от разум! Знаеш ли откъде идва твоето просветление? Не знаеш ли чия храна ядеше, докато израстваше? Колко си безсъвестен! Някои сред вас не са се променили дори след четири или пет години кастрене и вие сте наясно с тези въпроси. Трябва да сте наясно с вашата природа и не възразявайте, когато един ден бъдете изоставени. Някои, които мамят тези, които са над тях, и скриват неща от тези, които са под тях в службата си, кастрени са много; някои, защото са алчни за пари, също са кастрени не малко; някои, защото не спазват ясни граници между мъжете и жените, също са кастрени често; някои, защото са мързеливи, мислят само за плътта и не действат според принципите, когато посещават църквите, също са кастрени много; някои, понеже не свидетелстват, където и да отидат, действат умишлено, безразсъдно извършват злосторства и дори съзнателно постъпват грешно, бяха предупреждавани за това многократно; някои, които само говорят за думи и доктрини по време на събиранията, държат се надменно с всички останали и нямат ни най-малка истина реалност, заговорничат и се съревновават с братята и сестрите си — те често биваха разобличавани заради това. Толкова пъти съм ви казвал тези думи и днес няма да говоря повече за това — правете каквото искате! Вземайте собствени решения! Много хора бяха подложени на кастрене в продължение на повече от една или две години, при някои това продължи три или четири години, а някои преживяха това в продължение на повече от десетилетие, тъй като бяха подложени на кастрене, когато станаха вярващи, но и до днес у тях се наблюдава съвсем малка промяна. Не смяташ ли, че имаш природа на прасе? Възможно ли е Бог да е несправедлив към теб? Не си мислете, че Божието дело няма да приключи, ако сте неспособни да достигнете определено ниво. Ще продължи ли Бог да ви чака, ако сте неспособни да изпълните Неговите изисквания? Казвам ти съвсем сериозно — това няма да стане. Не гледай толкова розово на нещата! Делото на днешния ден е ограничено във времето и Бог не си играе с теб! Преди, когато ставаше въпрос за преживяване на изпитанието на обслужващите, хората си мислеха, че ако искаха да останат непоколебими в свидетелството си пред Бог и да бъдат завоювани от Него, трябваше да достигнат до определена точка — трябваше да бъдат обслужващи с желание и радост, да хвалят Бог всеки ден и да не бъдат ни най-малко невъздържани или нехайни. Те смятаха, че само тогава ще бъдат истински обслужващи в истинския смисъл на думата, но дали наистина е така? По онова време се разкриваха различни видове хора; те демонстрираха най-различно поведение. Някои се жалваха, други разпространяваха представи, трети престанаха да посещават събиранията, а някои дори разпределяха парите на църквата. Братята и сестрите заговорничеха един срещу друг. Това наистина беше голяма „еманципация“. Единственото нещо, което заслужаваше похвала, беше, че никой не се оттегли. Това беше най-силната им страна. Заради това те дадоха стъпка на свидетелство пред Сатана, а по-късно придобиха идентичността на Божии хора и стигнаха чак до днес. Божието дело не се извършва така, както ти си го представяш, а напротив, когато времето изтече, делото ще приключи, независимо до каква точка си стигнал. Някои хора може да кажат: „Като действаш така, Ти не спасяваш хората и не ги обичаш — Ти не си праведният Бог“. Казвам ти съвсем сериозно: сърцевината на Моето дело днес е да те завоювам и да те накарам да свидетелстваш. Спасяването ти е само допълнение; дали можеш да бъдеш спасен, това зависи от твоя собствен стремеж и не е свързано с Мен. И все пак Аз трябва да те завоювам; не се опитвай винаги да Ме водиш за носа — днес Аз върша дело и те спасявам, а не обратното!

Днес това, което сте разбрали, е по-висше от това на всеки човек през вековете, който не бе доведен до съвършенство. Независимо дали става дума за познанието ви за изпитанията, или за вярата в Бог, всичко това е по-висше от това на който и да е вярващ в Бог. Нещата, които разбирате, са това, което опознавате, преди да преминете през изпитанията на средата, но те изобщо не отговарят на реалния ви духовен ръст. Това, което знаете, е по-висше от това, което прилагате на практика. Въпреки че казвате, че хората, които вярват в Бог, трябва да Го обичат и не бива да се стремят към благословии, а само към удовлетворяване на Божиите намерения, това, което се проявява в живота ви, е далеч от това и е силно опорочено. Повечето хора вярват в Бог заради умиротворението и други ползи. Ако не е в твоя полза, ти не вярваш в Бог, а ако не можеш да получиш Божиите благодати, изпадаш в униние. Как би могло това, което си казал, да бъде твоят истински духовен ръст? Когато става въпрос за неизбежни семейни инциденти като разболяване на деца, влизане на близки в болница, лоша реколта и преследване от страна на членове на семейството, дори тези често срещани, ежедневни проблеми са твърде много за теб. Когато се случат такива неща, винаги изпадаш в паника, не знаеш какво да правиш — и през повечето време се оплакваш от Бог. Оплакваш се, че Божиите слова са те измамили, че Божието дело се е подиграло с теб. Не ви ли хрумват такива мисли? Смяташ ли, че такива неща се случват сред вас само в редки случаи? Вие прекарвате живота си всеки ден сред такива събития. Не мислите ни най-малко за това как бихте могли да успеете във вярата си в Бог, нито за това как бихте могли да удовлетворите Божиите намерения. Истинският ви духовен ръст е твърде малък, дори по-малък от този на малко пиленце. Когато бизнесът на семейството ви губи пари, вие се оплаквате от Бог, когато се окажете в среда без Божия закрила, пак се оплаквате от Бог, и се оплаквате дори когато някое от пиленцата ви умре или старата крава в обора се разболее. Оплакваш се, когато е време синът ти да се ожени, но семейството ти няма достатъчно пари; искаш да изпълниш задължението си като домакин, но не можеш да си го позволиш и тогава пак се оплакваш. Пълен си с оплаквания и понякога не посещаваш събирания или не ядеш и не пиеш Божиите слова заради това, и оставаш негативен за много дълго време. Нищо от това, което ти се случва днес, няма връзка с твоите перспективи или съдба; тези неща биха се случили и ако ти не вярваше в Бог, но днес прехвърляш отговорността за тях на Бог и настояваш да кажеш, че Бог те е отстранил. А какво да кажем тогава за твоята вяра в Бог? Наистина ли си принесъл живота си? Ако бяхте подложени на същите изпитания като Йов, никой от вас, които днес следвате Бог, нямаше да може да остане непоколебим, всички щяхте да паднете духом. А между вас и Йов, просто казано, има огромна разлика. Днес, ако половината от вашите активи бяха отнети, вие бихте дръзнали да отречете съществуването на Бог; ако вашият син или дъщеря ви бяха отнети, вие бихте излезли на улицата да проклинате; ако единственият ви начин да изкарвате прехраната си беше възпрепятстван, вие бихте се опитали да се разправяте с Бог и бихте попитали защо изговорих толкова много слова в началото, за да ви изплаша. Няма нищо, което вие не бихте дръзнали да направите в такива моменти. От това е ясно, че вие нямате истинско прозрение, нито пък какъвто и да било истински духовен ръст. Следователно изпитанията, които са върху вас, са твърде големи, защото вие знаете твърде много, но това, което наистина разбирате, не е дори една хилядна от това, което осъзнавате. Вие не бива да се ограничавате само до знание и проумяване. По-скоро е най-добре да видите колко истини действително сте приложили на практика, кои от истините, които знаете, все още не сте приложили на практика, кои части от просветлението и озарението на Светия Дух сте придобили чрез потта на собствения си упорит труд, дали твоята решимост да се стремиш към истината е осъществена, докъде си стигнал в стремежа си към това да бъдеш доведен до съвършенство и дали имаш истинския духовен ръст да преодолееш изкушенията на Сатана. Ти трябва да бъдеш педантичен и да платиш цена, когато става въпрос за твоя истински ръст и свидетелството, което трябва да дадеш. При вярата си в Бог не мисли за това какви благословии можеш да придобиеш или на какво можеш да се наслаждаваш в бъдеще. В крайна сметка това дали можеш да придобиеш истината и да придобиеш живот, зависи изцяло от твоя личен стремеж.

Забележка:

а. Историята на птицата Ханхао е много подобна на баснята на Езоп за мравката и щуреца. Птицата Ханхао предпочита да спи, вместо да строи гнездо, докато времето е топло, въпреки многократните предупреждения на съседката ѝ — свраката. Когато настъпва зимата, птицата измръзва до смърт.