По време на Епохата на благодатта Исус изрече някои слова и извърши един етап от делото. Всички те имаха контекст и бяха подходящи за състоянието на хората по онова време; Исус говореше и вършеше делото Си, както подобаваше на обстоятелствата по онова време. Той изрече и някои пророчества. Той пророкува, че Духът на истината ще дойде през последните дни и ще извърши един етап от делото. Което означава, че Той не разбираше нищо извън делото, което Самият Той трябваше да извърши през онази епоха; с други думи, делото, започнато от въплътения Бог, е ограничено. По този начин Той върши само делото на епохата, в която се намира, и не върши друго дело, което няма връзка с Него. По онова време Исус не вършеше делото според чувства или видения, а както подобаваше на времето и обстоятелствата. Никой не Го ръководеше или напътстваше. Цялото Негово дело бе Неговото собствено същество — това бе делото, което трябваше да бъде извършено от въплътения Божи Дух, което бе цялото дело, възвестено от въплъщението. Исус вършеше делото само според това, което Самият Той виждаше и чуваше. С други думи, Духът вършеше делото Си директно; нямаше нужда да Му се явяват пратеници или да Му се дават сънища, нито имаше нужда някаква силна светлина да Го озарява и да Му позволява да вижда. Той вършеше делото Си свободно и без въздържане, което беше така, защото делото Му не се основаваше на чувства. С други думи, когато вършеше делото Си, Той не опипваше слепешком и не гадаеше, а го вършеше с лекота, като действаше и говореше според собствените Си идеи и според това, което виждаше със собствените Си очи, като навреме предоставяше приток на всеки от учениците, които Го следваха. Това е разликата между Божието дело и работата на хората: когато хората работят, те търсят и опипват слепешком, като винаги подражават или разсъждават върху основата, положена от други, за да постигнат по-дълбоко навлизане. Божието дело е предоставянето на това, което Той е, и Той върши делото, което Самият Той трябва да върши. Той не предоставя ресурс на църквата, като използва знания, извлечени от делото на някой човек. Вместо това Той върши настоящото дело въз основа на състоянията на хората. Така вършенето на делото по този начин е хиляди пъти по-освободено от работата, която вършат хората. На хората дори може да им се струва, че Бог не „спазва дълга Си“ и действа, както Му е угодно — но цялото дело, което върши, е ново. И все пак трябва да знаеш, че делото на въплътения Бог никога не се основава на чувства. По онова време, след като Исус завърши делото Си да бъде разпънат на кръст, след като учениците, които следваха Исус, бяха достигнали определен момент в преживяването си, те чувстваха, че Божият ден наближава и че скоро ще се срещнат с Господ. Такова чувство имаха те и за тях това чувство бе от първостепенна важност. Но в действителност не може да се разчита на вътрешните чувства на хората. Те чувстваха, че може би скоро ще стигнат до края на пътя или че всичко, което направиха и изстрадаха, бе повелено от Бог. Павел също така каза, че е завършил пътя си, подвизавал се е във войнстването и за него се пази венецът на праведността. Така се чувстваше той и го написа в посланията си, и ги изпрати на църквите. Такива действия идваха от бремето, което той носеше за църквите, и затова бяха пренебрегнати от Светия Дух. Когато Павел каза тези думи, той не изпитваше никакво чувство на безпокойство, нито усещаше някакъв укор, затова вярваше, че подобни неща са съвсем нормални и напълно правилни и че бяха дошли от Светия Дух. Но погледнато от днешна гледна точка, те изобщо не бяха дошли от Светия Дух. Те не бяха нищо друго освен човешки илюзии. Човеците имат много илюзии и Бог не им обръща внимание и не изразява никакво мнение, когато те се появят. В повечето случаи делото на Светия Дух не се извършва чрез чувствата на хората — Светият Дух не върши делото Си в чувствата на хората, освен в тежките, мрачни времена, когато Бог не беше станал плът, за да извършва делото, или в периода, когато нямаше апостоли или работници. През онзи етап делото на Светия Дух даде на хората някои специални чувства. Например: когато хората са без напътствието на Божиите слова, те изпитват неописуемо чувство на щастие, когато се молят; в сърцата им има чувство на наслада, те са спокойни и умиротворени. След като получат напътствието на словата, хората чувстват просветление в душите си, имат път на практикуване в действията си и, естествено, имат и чувство на мир и спокойствие. Когато хората се сблъскат с опасност или когато Бог ги спира да правят определени неща, в сърцата си те се чувстват разтревожени и неспокойни. Това са изцяло чувствата, дадени на човека от Светия Дух. Ако обаче една враждебна среда поражда атмосфера на страх, карайки хората да станат изключително тревожни и плахи, това е нормален израз на човешката природа и не е свързано с делото на Светия Дух.

Хората винаги живеят сред собствените си чувства и го правят в продължение на много години. Когато са спокойни в сърцата си, те действат (вярвайки, че желанието им е чувство на мир), а когато не са спокойни в сърцата си, те не действат (вярвайки, че нежеланието или отвращението им е чувство на безпокойство). Ако нещата вървят гладко, те смятат, че това е намерението на Бог. (Всъщност това е нещо, което би трябвало да върви много гладко, тъй като това е естественият закон на нещата.) Когато нещата не вървят гладко, те мислят, че това не е Божието намерение. И така, когато се сблъскат с нещо, което не върви гладко, те спират. Такива чувства не са точни и ако се действа в съответствие с тях, това ще доведе до големи забавяния. Например със сигурност ще има трудности при прилагането на истината на практика и още повече при следването на Божията воля. Много положителни неща ще бъдат трудни за придвижване напред. Точно както се казва в поговорката: „Осъществяването на хубавите неща обикновено е предшествано от трудни периоди“. Хората имат твърде много чувства в реалния си живот, което ги оставя постоянно в пълна безизходица и неспособни да се ориентират за много неща. Нищо не е ясно за хората, ако не могат да разберат истината. Но като цяло, когато действат или говорят според чувствата си, стига да не е нещо, което нарушава основните принципи, Светият Дух изобщо не реагира. Това е като „венеца на праведността“, който Павел почувства: в продължение на много години никой не вярваше, че чувствата му са погрешни, нито самият Павел някога смяташе, че чувствата му са погрешни. Откъде идват чувствата на хората? Те, разбира се, са реакции, които идват от мозъците им. Различните чувства се пораждат в зависимост от различни среди и различни въпроси. В голяма част от случаите хората правят изводи с помощта на човешката логика, чрез които получават набор от формули, което води до формирането на много човешки чувства. Без да го осъзнават, хората навлизат в собствените си логически умозаключения и по този начин тези чувства стават това, на което хората разчитат в живота си; те се превръщат в емоционална патерица в живота им, като например „венецът на праведността“ на Павел или „срещата с Господ във въздуха“ на Свидетеля Лий. Бог няма почти никакъв начин да се намеси в тези чувства на човека и трябва да ги остави да се развиват, както той иска. Днес ти говорих ясно по различни аспекти на истината. Ако продължаваш да се опитваш да проумееш чувствата си, не живееш ли все още сред мъгла? Не приемаш думите, които са ясно формулирани за теб, и винаги се осланяш на личните си чувства. По това не приличаш ли на слепец, който опипва слон? И какво ще придобиеш в крайна сметка?

Цялото дело, извършено от въплътения Бог днес, е практическо. Това не е нещо, което можеш да почувстваш, нито е нещо, което можеш да си представиш, а още по-малко е нещо, от което можеш да направиш извод — това е нещо, което ще можеш да разбереш само когато фактите те споходят. Понякога дори когато те се появят, ти все още не можеш да виждаш ясно и хората няма да разберат, докато Бог не действа лично, за да внесе голяма яснота в истинските факти по въпроса. По онова време сред учениците, следващи Исус, имаше много илюзии. Те вярваха, че Божият ден скоро ще настъпи и те скоро ще умрат за Господ, и ще могат да се срещнат с Господ Исус. Петър чакаше цели седем години заради това чувство — но то все още не идваше. Те чувстваха, че животът им е съзрял; чувствата в тях се множаха и тези чувства ставаха все по-остри, но те преживяваха много провали и не можеха да успеят. Самите те не знаеха какво се случва. Можеше ли да не се изпълни това, което наистина идваше от Светия Дух? На чувствата на хората не може да се разчита. Тъй като хората имат свой собствен начин на мислене и идеи, те създават множество асоциации въз основа на обстоятелствата и състоянията в дадения момент. По-специално, когато нещо се случи на хора, чийто начин на мислене е здравословен, те се превъзбуждат и не могат да се въздържат да не създадат изобилие от асоциации. Това се отнася особено за „експертите“ с възвишени знания и теории, чиито асоциации стават още повече след много години работа със света; без да го осъзнават, те превземат сърцата им, превръщат се в техни изключително силни чувства и те са доволни от тях. Когато хората искат нещо, в тях ще се появят чувства и фантазии и те ще си мислят, че са правилни. По-късно, когато видят, че не са били изпълнени, хората не могат да проумеят какво се е объркало. Може би вярват, че Бог е променил плана Си.

Всички хора изпитват чувства и това е неизбежно. В Епохата на закона много хора също имаха определени чувства, но грешките в чувствата им бяха по-малко от тези на днешните хора. Това е така, защото преди хората можеха да видят появата на Йехова; виждаха пратеници и имаха сънища. Днешните хора не могат да виждат видения или пратеници и затова грешките в чувствата им се умножиха. Когато днешните хора почувстват, че нещо е особено правилно, и отидат да го приложат на практика, Светият Дух не ги упреква и те са много спокойни вътрешно. Едва след това, чрез общение или четене на Божиите слова, те откриват, че са сгрешили. Един от аспектите на това е, че няма пратеници, които да се явяват на хората, сънищата са много редки и хората не виждат нищо от виденията в небето. Друг аспект е, че Светият Дух не удвоява укорите и дисциплинирането Си в хората; в тях няма почти нищо от делото на Светия Дух. Затова ако хората не ядат и не пият Божиите слова, не търсят истината по практически начин и не разбират пътя на практикуването, няма да пожънат нищо. Принципите на делото на Светия Дух са следните: Той не обръща внимание на това, което не е свързано с Неговото дело; ако нещо не е в обхвата на Неговите прерогативи, Той абсолютно никога не се намесва и не се застъпва, като оставя хората да си създават каквито си искат неприятности. Можеш да действаш, както си искаш, но ще дойде ден, когато ще се окажеш в пълна безизходица. Бог действа само еднолично в Своята плът и никога не се намесва в работата на човека. Вместо това Той дава на човешкия свят широко поле за изява и върши делото, която би трябвало да върши. Няма да бъдеш упрекнат, ако днес направиш нещо лошо, нито ще бъдеш възнаграден, ако утре направиш нещо добро. Това са човешки въпроси и нямат ни най-малка връзка с делото на Светия Дух — това изобщо не влиза в обхвата на Моето дело.

По времето когато Петър действаше, той изрече много думи и свърши много работа. Възможно ли е нищо от това да не е дошло от човешки идеи? Невъзможно е то да бе дошло изцяло от Светия Дух. Петър бе просто сътворено същество, беше последовател, беше Петър, а не Исус, и същността им не беше еднаква. Макар че Петър бе изпратен от Светия Дух, не всичко, което той направи, дойде от Светия Дух, защото той все пак беше човек. Павел също изрече много думи и написа немалко послания до църквите, някои от които са събрани в Библията. Светият Дух не изразяваше никакво мнение, защото това беше времето, когато Павел беше използван от Светия Дух. Той придоби известно знание за преживявания, което записа и предаде на своите братя и сестри в Господа. От Исус нямаше никаква реакция. Защо Светият Дух не го спря в онзи момент? Защото има някои примеси, които се пораждат от нормалния начин на мислене на хората; това е неизбежно. Освен това действията му не стигаха дотам, че да причинят прекъсване или смущение. Когато има някои от този вид дела на човешката природа, хората по-лесно ги приемат. При условие че примесите от нормалния начин на мислене на човека не прекъсват нищо, те се считат за нормални. С други думи, хората с нормален начин на мислене са способни да мислят по този начин. Когато хората живеят в плът, те имат свой собствен начин на мислене, но няма как да го отсяват. След като преживеят Божието дело за известно време и разберат някои истини, тези начини на мислене ще бъдат по-малко. Когато са преживели повече неща, те ще могат да виждат ясно и по този начин ще прекъсват нещата по-малко. С други думи, когато фантазиите и логическите умозаключения на хората бъдат опровергани, неправилните им чувства ще намалеят. Всички онези, които живеят в плът, имат свой собствен начин на мислене, но в крайна сметка Бог ще свърши делото Си върху тях до такава степен, че начинът им на мислене няма да може да ги смущава, те вече няма да разчитат на чувствата в живота си, действителният им духовен ръст ще порасне и те ще могат да живеят според Божиите слова в рамките на реалността, вече няма да правят неща, които са мъгляви или празни, и повече няма да правят неща, които предизвикват прекъсвания. По този начин илюзиите им вече няма да съществуват и от този момент нататък действията им ще отразяват техния действителен духовен ръст.