По време на Епохата на благодатта Исус изрече някои думи и извърши един етап от делото. Всички те имаха контекст и бяха подходящи за състоянието на хората по онова време; Исус говореше и работеше, както подобаваше на контекста на онова време. Той изрече и някои пророчества. Той пророкува, че Духът на истината ще дойде през последните дни и ще извърши един етап от делото. Което означава, че Той не разбираше нищо извън делото, което Сам трябваше да извърши през тази епоха; делото, започнато от въплътения Бог, е, с други думи, ограничено. По този начин Той върши само делото на епохата, в която се намира, и не върши друго дело, което няма връзка с Него. По онова време Исус не работеше според чувствата или виденията Си, а както подобава на времето и контекста. Никой не Го ръководеше или напътстваше. Цялото Негово дело бе Неговото собствено същество — това бе делото, което трябваше да бъде извършено от въплътения Божи Дух, което бе цялото дело, възвестено от въплъщението. Исус работеше само според това, което Сам виждаше и чуваше. С други думи, Духът работеше директно; нямаше нужда да Му се явяват пратеници и да Му дават сънища, нито пък някаква голяма светлина да Го озарява и да Му позволява да вижда. Той работеше свободно и без задръжки, което беше така, защото делото Му не се основаваше на чувства. С други думи, когато работеше, Той не пипаше слепешком и не гадаеше, а постигаше нещата с лекота, като действаше и говореше според собствените Си идеи и това, което виждаше със собствените Си очи, осигурявайки незабавно упование на всеки от учениците, които Го следваха. Това е разликата между Божието дело и делото на хората: когато хората действат, те търсят слепешком и опипват, като винаги подражават и разсъждават върху основата, положена от други, за да постигнат по-дълбоко навлизане. Божието дело е предоставянето на това, което Той е, и Той върши делото, което Сам трябва да върши. Той не осигурява опора на църквата, използвайки знания от делото на някой човек. Вместо това Той върши настоящото дело въз основа на състоянията на хората. Така делото по този начин е хиляди пъти по-освободено от делото, което вършат хората. На хората дори може да им се стори, че Бог не спазва задълженията Си и действа, както Му е угодно — но цялото дело, което върши, е ново. И все пак трябва да знаеш, че делото на въплътения Бог никога не се основава на чувства. По онова време, след като Исус завърши делото Си, разпънат на кръст, след като учениците, които следваха Исус, бяха достигнали определен момент в изживяването си, те чувстваха, че Божият ден наближава и че скоро ще се срещнат с Господ. Такова усещане имаха и за тях това чувство бе от изключителна важност. Но в действителност на вътрешните усещания на хората не може да се разчита. Те чувстваха, че може би скоро ще стигнат до края на пътя или че всичко, което направиха и изстрадаха, бе предначертано от Бог. Павел също така каза, че е свършил пътя, подвизавал се е във войнстването и за него се пази венецът на праведността. Така се чувстваше и написа това в посланията си и ги изпрати на църквите. Такива действия идваха от бремето, което той носеше за църквите, и затова бяха пренебрегнати от Светия Дух. Когато Павел каза тези думи, той не изпитваше никакво чувство на безпокойство, нито пък усещаше някакъв укор, затова вярваше, че подобни неща са съвсем нормални и напълно правилни и че идват от Светия Дух. Но погледнато от днешна гледна точка, те изобщо не бяха дошли от Светия Дух. Те не бяха нищо друго освен илюзиите на един човек. В хората има много илюзии и Бог не им обръща внимание и не изразява никакво мнение, когато те се появят. По-голямата част от делото на Светия Дух не се извършва чрез чувствата на хората — Светият Дух не работи в чувствата на хората освен в тежките, мрачни времена преди Бог да стане плът или в периода, когато няма апостоли или работници. През този етап делото на Светия Дух носи на хората някои специални чувства. Например: когато хората са без водителството на Божиите думи, те изпитват неописуемо чувство на щастие, когато се молят; в сърцата им има усещане за наслада, те са спокойни и умиротворени. След като получат напътствието на думите, хората усещат просветление в душите си, имат практическа насока за действията си и естествено, имат и чувство на мир и спокойствие. Когато хората се сблъскат с опасност или Бог ги спира да правят определени неща, в сърцата си те се чувстват разтревожени и неспокойни. Това са изцяло чувства, дадени на човека от Светия Дух. Ако обаче една враждебна среда поражда атмосфера на страх, карайки хората да станат изключително тревожни и плахи, това е нормална проява на човешка природа и не е свързано с действието на Светия Дух.

Хората винаги живеят сред собствените си чувства и го правят от много години. Когато са спокойни в сърцата си, те действат (вярвайки, че желанието им е чувство на мир), а когато не са спокойни в сърцата си, те не действат (вярвайки, че нежеланието или неприязънта им е чувство на безпокойство). Ако нещата вървят гладко, те смятат, че това е намерението на Бог. (Всъщност това е нещо, което би трябвало да върви много гладко, тъй като това е естественият закон на нещата.) Когато нещата не вървят гладко, те мислят, че това не е Божието намерение. Когато се сблъскат с нещо, което не върви гладко, те спират. Такива усещания не са точни и действията съобразно тях ще доведат до голямо забавяне. Например със сигурност ще има трудности при прилагането на истината на практика и още повече при следването на Божията воля. Много положителни неща ще бъдат трудни за осъществяване. Точно както се казва в една поговорка: „Осъществяването на добрите неща обикновено е предшествано от трудни препятствия“. Хората имат твърде много чувства в практическия си живот, което ги оставя постоянно в недоумение и несигурност за много неща. Нищо не е ясно за хората, ако не могат да разберат истината. Но като цяло, когато действат или говорят според чувствата си, стига да не е нещо, което нарушава основните принципи, Светият Дух изобщо не реагира. Това е като „венеца на праведността“, който Павел усеща: в продължение на много години никой не вярваше, че чувствата му са погрешни, нито пък самият Павел някога смяташе, че в чувствата му има заблуждение. Откъде идват чувствата на хората? Те, разбира се, са реакции, които идват от мозъците им. Различните чувства се пораждат в зависимост от различните среди и различните въпроси. В голяма част от случаите хората правят изводи с помощта на човешката логика, чрез които получават набор от формули, което води до формирането на много човешки чувства. Без да го осъзнават, хората навлизат в собствените си логически умозаключения и по този начин тези чувства стават това, на което хората разчитат в живота си; те се превръщат в емоционална патерица в живота им, като например „венецът на праведността“ на Павел или „срещата с Господ във въздуха“ на Свидетеля Лий. Бог няма почти никакъв начин да се намеси в тези човешки чувства и трябва да ги остави да се развиват, както искат. Днес ти говорих ясно по различни аспекти на истината. Ако продължаваш да се ръководиш от чувствата си, не живееш ли все още сред неяснота? Не приемаш думите, които са ясно формулирани за теб, и винаги се осланяш на личните си чувства. Не приличаш ли на слепец, който опипва слон? И какво ще спечелиш в крайна сметка?

Цялото дело, извършено от въплътения Бог днес, е практическо. Това не е нещо, което можеш да почувстваш, нито нещо, което можеш да си представиш, а още по-малко нещо, което можеш да заключиш — това е нещо, което ще можеш да разбереш само когато фактите достигнат до теб. Понякога дори когато те се появят, ти все още не можеш да виждаш ясно и хората няма да разберат, докато Бог не действа лично, за да внесе голяма яснота в истинските факти на случващото се. По онова време сред учениците, следващи Исус, имаше много илюзии. Те вярваха, че Божият ден скоро ще настъпи и те скоро ще умрат за Господ и ще могат да се срещнат с Господ Исус. Петър чакаше цели седем години заради това усещане — но то все още не се е случило. Те чувстваха, че животът им е узрял; чувствата в тях се умножаваха и тези чувства ставаха все по-остри, но те преживяваха много провали и не можеха да успеят. Самите те не знаеха какво се случва. Можеше ли да не се изпълни това, което наистина идваше от Светия Дух? На чувствата на хората не може да се разчита. Тъй като хората имат свой собствен начин на мислене и идеи, те създават множество асоциации въз основа на контекста и състоянията в дадения момент. По-специално, когато нещо се случи на хора, чийто начин на мислене е здравословен, те се превъзбуждат и не могат да не създадат изобилие от асоциации. Това се отнася особено за „експертите“ с възвишени знания и теории, чиито асоциации стават още по-богати след много години работа със света; без да го осъзнават, те превземат сърцата им и се превръщат в техни изключително силни чувства, и те са доволни от тях. Когато хората искат да направят нещо, в тях ще се появят чувства и илюзии и те ще си мислят, че са правилни. По-късно, когато видят, че не са били изпълнени, хората не могат да разберат какво се е объркало. Може би те вярват, че Бог е променил плана Си.

Всички хора изпитват чувства и това е неизбежно. В Епохата на закона много хора също имаха определени чувства, но грешките в чувствата им бяха по-малко от тези на днешните хора. Това е така, защото преди хората можеха да видят появата на Йехова; виждаха пратеници и имаха сънища. Днешните хора не могат да виждат видения или пратеници и затова грешките в чувствата им се умножиха. Когато днешните хора почувстват, че нещо е особено правилно, и отидат да го приложат на практика, Светият Дух не ги упреква и те са много спокойни вътрешно. Едва след това, чрез общение или четене на Божиите думи, те откриват, че са сгрешили. Един от аспектите на това е, че няма пратеници, които да се явяват на хората, сънищата са много редки и хората не виждат нищо от виденията в небето. Друг аспект е, че Светият Дух не увеличава укорите и дисциплинирането Си в хората; в тях няма почти нищо от действието на Светия Дух. Така, ако хората не ядат и не пият Божиите думи, не търсят истината по практически начин и не разбират пътя на практиката, тогава няма да пожънат нищо. Принципите на действието на Светия Дух са следните: Той не обръща внимание на това, което не е свързано с Неговото дело; ако нещо не е в обхвата на Неговите прерогативи, Той абсолютно никога не се намесва и не се застъпва, като оставя хората да си създават каквито си искат проблеми. Можеш да действаш, както желаеш, но ще дойде ден, когато ще се окажеш в паника и ще изпаднеш в затруднение. Бог действа само еднолично в Своята плът, като никога не се намесва в делото на човека. Вместо това Той дава на човешкия свят широко поле за изява и върши делото, която би трябвало да върши. Няма да бъдеш упрекнат, ако днес направиш нещо лошо, нито ще бъдеш възнаграден, ако утре направиш нещо добро. Това са човешки въпроси и нямат ни най-малка връзка с делото на Светия Дух — това изобщо не влиза в обхвата на Моето дело.

По времето, когато Петър действаше, той изрече много думи и свърши много работа. Възможно ли е нищо от това да не е дошло от човешки идеи? Невъзможно е то да бъде изцяло от Светия Дух. Петър бе просто сътворено същество, беше последовател, беше Петър, а не Исус, и същността им не беше еднаква. Макар че Петър бе изпратен от Светия Дух, не всичко, което направи, дойде от Светия Дух, защото той все пак беше човек. Павел също изрече много думи и написа немалко послания до църквите, някои от които са събрани в Библията. Светият Дух не изразяваше никакво мнение, защото това беше времето, когато Павел беше използван от Светия Дух. Той натрупа известен опит и знания, които записа и предаде на своите братя и сестри в Господа. Исус нямаше никаква реакция. Защо Светият Дух не го спря по това време? Защото има някои нечистотии, които се пораждат от нормалния начин на мислене на хората; това е неизбежно. Освен това действията му не стигаха дотам, че да причинят нарушаване или смущение. Когато има някои от този вид дела на човешката природа, хората по-лесно ги приемат. При условие, че примесите от нормалния начин на мислене на човека не прекъсват нищо, те се считат за нормални. С други думи, всички хора с нормален начин на мислене са способни да мислят по този начин. Когато хората живеят в плът, те имат свой собствен начин на мислене, но няма как да ги отсяват. Въпреки това, след като изживеете Божието дело за известно време и разберете някои истини, тези начини на мислене ще бъдат по-малко. Когато са изживели повече неща, те ще могат да виждат ясно и по този начин ще прекъсват нещата по-малко. С други думи, когато въображението и логическите умозаключения на хората бъдат опровергани, неправилните им чувства ще намалеят. Всички онези, които живеят в плът, имат свой собствен начин на мислене, но в крайна сметка Бог ще ги обработи до такава степен, че начинът им на мислене няма да може да ги смущава, те вече няма да разчитат на чувствата в живота си, действителният им духовен ръст ще се развие и те ще могат да живеят според Божиите слова в рамките на реалността, и вече няма да правят неща, които са неясни или празни, и тогава няма да правят неща, които предизвикват прекъсвания. По този начин илюзиите им вече няма да съществуват и от този момент нататък действията им ще бъдат техният действителен духовен ръст.