Само онези, които познават Бог и Неговото дело, могат да Му бъдат угодни

Делото на въплътения Бог включва две части. Когато Той стана плът за първи път, хората не повярваха в Него, не Го познаха и приковаха Исус на кръста. След това, когато Той стана плът за втори път, те все още не вярваха в Него, още по-малко Го познаваха и отново приковаха Христос на кръста. Нима човекът не е враг на Бог? Ако не Го познава, как би могъл да бъде Негов довереник? Как би могъл да е пригоден да свидетелства за Бог? Нима претенциите на човека, че обича Бог, че Му служи и Го прославя, не са всичките коварни лъжи? Ако посветиш живота си на тези нереалистични и непрактични неща, не се ли трудиш напразно? Как би могъл да бъдеш Божи довереник, когато дори не знаеш кой е Той? Такъв стремеж не е ли абстрактен и неопределен? Не е ли измамен? Как може човек да бъде Божи довереник? Какво е практическото значение на това да бъдеш Негов довереник? Можеш ли да бъдеш довереник на Божия Дух? Можеш ли да видиш колко велик и възвишен е Духът? Да бъдеш близък с един невидим и неосезаем Бог — това не е ли неопределено и абстрактно? Какво е практическото значение на такъв стремеж? Нима всичко това не е една коварна лъжа? Това, към което се стремиш, е да станеш Божи довереник, но всъщност си кученцето на Сатана, защото не познаваш Бог и се стремиш към несъществуващия „Бог на всяко нещо“, който е невидим, неосезаем и продукт на собствените ти представи. Абстрактно казано, такъв „Бог“ е Сатана, а казано практично — това си ти самият. Искаш сам да си бъдеш довереник, но въпреки това казваш, че се стремиш да станеш Божи довереник — това не е ли богохулство? Каква е ползата от такъв стремеж? Ако Духът на Бог не стане плът, тогава в същността си Бог е просто един невидим и неосезаем Дух на живот. Той е безформен и неопределен, нематериален, недостъпен и неразбираем за човека. Как би могъл човек да бъде довереник на такъв безплътен, чуден и непонятен Дух? Това не е ли шега? Такива нелепи разсъждения са невалидни и непрактични. Сътвореният човек има различна природа от тази на Божия Дух. Как двамата биха могли да бъдат довереници? Ако Божият Дух не се беше реализирал в плът, ако Бог не беше станал плът и не беше се смирил, като стана сътворено същество, тогава сътвореният човек нямаше да има нито пригодността, нито способността да бъде Негов довереник, и освен онези благочестиви вярващи, които имат шанса да са Божии довереници, след като душите им са отишли на небето, повечето хора не биха могли да станат довереници на Божия Дух. А ако хората искат да станат Божии довереници на небето под ръководството на въплътения Бог, не са ли те удивително глупави нечовешки същества? Хората просто се стремят към „вярност“ на един невидим Бог, а не обръщат ни най-малкото внимание на видимия Бог, защото е много лесно да се стремиш към един невидим Бог. Хората могат да правят това както пожелаят, но стремежът към видимия Бог не е толкова лесен. Човекът, който търси един нереалистичен Бог, е напълно неспособен да Го достигне, защото всички неща, които са неясни и абстрактни, са онези, които човек си е въобразил, и те не могат да бъдат достигнати от него. И ако Бог, който дойде сред вас, беше възвишен, издигнат и недостъпен за вас, как тогава щяхте да разберете Неговите намерения? И как щяхте да Го познаете и разберете? Ако Той само вършеше Своята работа и нямаше нормален досег с човека или не притежаваше нормална човешка природа, а беше недостъпен за простосмъртните, тогава, дори и да вършеше много работа за вас, ако вие нямахте досег с Него и не можехте да Го видите, как бихте могли да Го познаете? Ако нормалната човешка природа не притежаваше тази плът, човек по никой начин не би могъл да познае Бог. Само поради Неговото въплъщение човек е пригоден да бъде довереник на въплътения Бог. Хората стават Божии довереници, защото влизат в досег с Него, защото живеят заедно с Него и Му правят компания. Така постепенно Го опознават. Ако не беше така, нямаше ли стремежът на човека да бъде напразен? Това означава, че не само заради работата на Бог човек е в състояние да бъде Негов довереник, но заради това, че въплътеният Бог е практически и обикновен. Само защото Бог става плът, хората имат шанса да изпълняват дълга си и да се покланят на истинския Бог. Не е ли това най-реалистичната и практическа истина? Сега все още ли искаш да бъдеш Божи довереник на небето? Само когато Бог смири Себе Си до определена степен, т.е. само когато Бог стане плът, човекът може да бъде Негов сърдечен приятел и довереник. Бог е Дух. Как стават хората пригодни да бъдат довереници на този Дух, който е толкова възвишен и непонятен? Само когато Божият Дух понизи Себе Си в плът и стане сътворено същество със същата външност като човека, хората могат да разберат Неговите намерения и да бъдат спечелени от Него по практически начин. Той говори и работи в плът, споделя радостите, скърбите и премеждията на човечеството, живее в същия свят като него, защитава го и го ръководи, като чрез това очиства хората и им позволява да получат Неговото спасение и благословение. Едва след като са придобили тези неща и наистина са разбрали Божиите намерения, хората ще могат да бъдат Божии довереници. Това е единственото практическо нещо. Ако Бог беше невидим и неосезаем за хората, как тогава те биха могли да бъдат Негови довереници? Това не е ли празна доктрина?

Много хора, въпреки че до сега вярват в Бог, се стремят към това, което е неясно и абстрактно. Те не разбират практичността на Божието дело днес и все още живеят според думи и доктрини. Освен това, повечето все още не са навлезли в реалността на новите изрази като „новото поколение на онези, които обичат Бог“, „Божия довереник“, „образецът и моделът на любящия Бог“ и „стилът на Петър“. Вместо това техният стремеж е все още абстрактен и неопределен. Те все още се лутат в доктрини и не разбират реалността на тези думи. Когато Божият Дух стане плът, можете да видите и докоснете Неговото дело в плътта. Но ако въпреки това не сте в състояние да станете Негови довереници, ако въпреки това не можете да Му бъдете довереници, тогава как бихте могли да бъдете довереници на Божия Дух? Ако не познавате Бог на днешния ден, как можете да бъдете от новото поколение на онези, които обичат Бог? Не са ли тези изрази празни думи и доктрини? Можеш ли да видиш Духа и да разбереш намеренията Му? Не са ли тези изрази празни? Не е достатъчно просто да изречеш тези фрази и изрази, нито пък можеш да бъдеш угоден на Бог, като само вземеш решение. Ти си доволен, ако само изричаш тези думи, и го правиш, за да задоволиш собствените си желания, собствените си нереалистични идеали и собствените си представи и мислене. Ако не познаваш Бог на днешния ден, тогава каквото и да правиш, няма да можеш да удовлетвориш Божиите намерения. Какво означава да бъдеш довереник на Бог? Все още ли не го разбираш? Тъй като довереникът на Бог е човек, така и Бог също е човек. Това означава, че Бог е станал плът и човек. Само онези, които са от един и същи вид, могат да се наричат сърдечни приятели, само тогава могат да се считат за довереници. Ако Бог беше Дух, как би могъл сътвореният човек да стане Негов довереник?

Вярата ти в Бог, стремежът към истината и дори начинът, по който се държиш, трябва да се основават на реалността. Всичко, което правиш, трябва да бъде практично и не трябва да се стремиш към неща, които са измамливи и нереални. Няма полза от такова държание и, нещо повече, няма смисъл от такъв живот. Тъй като не се стремиш към нещо повече от една лъжа и измама, животът ти минава в това и не се стремиш към неща, които имат стойност и значение, единствените неща, които печелиш, са абсурдни разсъждения и доктрини, които не са според истината. Такива неща нямат връзка със значението и стойността на съществуването ти и могат само да те доведат до празнота. По този начин целият ти живот ще бъде без никаква стойност и смисъл, а ако не се стремиш към живот със смисъл, тогава дори и сто години да живееш, ще бъде за нищо. Как би могло това да се нарече човешки живот? Не е ли всъщност живот на животно? По същия начин, ако се опитвате да следвате пътя на вярата в Бог, но не се опитвате да се стремите към Бог, който може да се види, а вместо това се покланяте на невидим и неосезаем Бог, тогава не е ли такъв стремеж още по-безполезен? В края на краищата, твоят стремеж ще се превърне в купчина руини. Каква е ползата от такъв стремеж? Най-големият проблем на човека е, че той обича само неща, които не може да види или пипне, неща, които са изключително тайнствени и чудни, които са невъобразими за човека и недостижими за простосмъртните. Колкото по-нереалистични са тези неща, толкова повече хората ги анализират, дори се стремят към тях, без да обръщат внимание на нищо друго и се опитват да ги получат. Колкото по-нереалистични са те, толкова по-внимателно хората ги изследват и анализират, дори стигат до там, че си съставят свои собствени задълбочени представи за тях. Точно обратното — колкото по-реалистични са нещата, толкова по-пренебрежително се отнасят хората към тях. Просто ги гледат отвисоко и дори ги презират. Не е ли точно това вашето отношение към реалистичната работа, която върша днес? Колкото по-реалистични са тези неща, толкова по-предубедени сте срещу тях. Не отделяте никакво време да ги изследвате, а просто ги пренебрегвате. Гледате отвисоко на тези реалистични изисквания с нисък стандарт, дори таите множество представи за този Бог, който е най-практичен, и просто не сте в състояние да приемете, че Той е практичен и обикновен. Не продължавате ли да държите една неопределена вяра по този начин? Вие имате непоколебима вяра в нереалистичния Бог от миналото и не се интересувате от практичния Бог на днешния ден. Не е ли така, защото Бог на вчерашния ден и Бог на днешния ден са от две различни епохи? Не е ли също така, защото Бог на вчерашния ден е възвишеният Бог на небето, докато Бог на днешния ден е малко човешко същество на земята? Нещо повече, не е ли така, защото Бог, почитан от човека, е този, роден от неговите представи, докато Бог на днешния ден е от физическа плът, роден на земята? В крайна сметка, не е ли защото Бог на днешния ден е твърде реалистичен причината човек да не се стреми към Него? Защото това, което Бог иска от хората днес, е точно това, което те най-малко желаят да правят и което ги кара да се чувстват засрамени. Това не усложнява ли нещата за хората? Не оголва ли белезите от раните им? По този начин много хора не преследват реалистичния, практически Бог и така стават врагове на въплътения Бог, т.е. антихристи. Това не е ли очевиден факт? В миналото, когато Бог все още не беше станал плът, може да си бил религиозна личност или благочестив вярващ. След като Бог стана плът, много такива благочестиви вярващи несъзнателно станаха антихристи. Знаеш ли за какво става въпрос тук? В твоята вяра в Бог не се съсредоточаваш върху реалността и стремежа към истината, а вместо това си обсебен от лъжи — не е ли това най-ясният източник на твоята враждебност към въплътения Бог? Въплътеният Бог се нарича Христос, така че не са ли всички онези, които не вярват в Бог, въплътени антихристи? И така, наистина ли този Бог в плът е онзи, в когото вярваш и когото обичаш? Наистина ли е този жив, дишащ Бог, който е изключително реалистичен и обикновен? Каква е точно целта, към която се стремиш? На небето ли е, или на земята? Представа ли е, или е истина? Бог ли е, или е някакво свръхестествено същество? Всъщност, истината е най-практическият от афоризмите на живота и най-върховният от тези афоризми сред цялото човечество. Тъй като това е изискването на Бог към човека и е дело, извършвано лично от Бог, то се нарича „афоризъм на живота“. Това не е афоризъм — обобщение на нещо, нито е известен цитат от велика личност. Вместо това е слово към човечеството от Върховния владетел на небето, на земята и на всяко нещо. Това не е обобщение, направено от човек, а присъщият на Бог живот. Затова се нарича „най-върховният от всички афоризми на живота“. Стремежът на хората да приложат истината на практика е изпълнението на техния дълг — т.е. стремежът им да удовлетворят изискването на Бог. Същността на това изискване е по-скоро най-реалистичната от всички истини, отколкото празна доктрина, непостижима от никой човек. Ако се стремиш само към доктрина, а не към нещо реално, не въставаш ли срещу истината? Не си ли някой, който напада истината? Как може такъв човек да се опитва да обича Бог? Хората, които нямат реалност, са онези, които предават истината, и всички те са бунтовници по своята същност!

Независимо от това, по какъв начин се стремиш, трябва преди всичко да разбираш делото, което Бог извършва днес, длъжен си да знаеш колко е значимо то. Трябва да разбираш и да знаеш с какво дело идва Бог в последните дни, какъв нрав носи и какво ще бъде усъвършенствано в човека. Ако не знаеш и не разбираш делото, което е дошъл да извърши в плътта, как тогава можеш да схванеш намеренията Му и да станеш Негов довереник? Всъщност да бъдеш Божи довереник не е сложно, но не е и просто. Ако хората могат да разберат това напълно и да го приложат на практика, тогава не е сложно. Ако не могат да го разберат напълно, тогава става много по-трудно; нещо повече, те по-скоро се оставят стремежът им да ги доведе до неяснота. Ако в стремежа си към Бог хората нямат своя собствена позиция, която да отстояват, и не знаят към каква истина трябва да се придържат, тогава това означава, че нямат основа и затова им става трудно да устояват. Днес има толкова много хора, които не разбират истината, не могат да разграничат доброто от злото и не знаят какво да обичат, и какво да мразят. Такива хора едва ли могат да устоят. Основното за вярата в Бог е да можеш да приложиш истината на практика, да проявиш внимание към Божиите намерения, да познаваш Божието дело в човека, когато Той дойде в плът, както и принципите, въз основа на които говори. Не следвай масите. Трябва да имаш принципи за това, в което трябва да навлезеш, и трябва да се придържаш към тях. Да държиш здраво онези неща, които ти е донесло просветлението от Бог, ще ти бъде от помощ. Ако не го направиш, днес ще се обърнеш в едната посока, утре ще се обърнеш в другата и никога няма да придобиеш нищо практическо. Да бъдеш такъв не е от полза за собствения ти живот. Тези, които не разбират истината, винаги следват другите: ако хората кажат, че това е дело на Светия Дух, тогава и ти казваш, че е дело на Светия Дух; ако хората кажат, че е дело на зъл дух, тогава и ти се разколебаваш или също казваш, че е дело на зъл дух. Винаги повтаряш като папагал думите на другите и не си в състояние сам да разграничаваш нещата, нито можеш да мислиш самостоятелно. Това е човек без позиция, който не е в състояние да разграничава — такъв човек е безполезен нещастник! Ти винаги повтаряш думите на другите. Днес се казва, че това е дело на Светия Дух, но има вероятност един ден някой да каже, че това не е дело на Светия Дух, а всъщност е просто дело на човек, но ти не можеш да разпознаеш това и когато видиш, че се казва от други, и ти казваш същото. Това всъщност е делото на Светия Дух, но ти казваш, че е дело на човек — не си ли станал един от онези, които хулят делото на Светия Дух? Нима така не се противопоставяш на Бог, защото не можеш да направиш разграничение? Може би един ден ще се появи някой глупак, който да каже, че „това е дело на зъл дух“, и когато чуеш тези думи, няма да знаеш какво да кажеш и отново ще бъдеш възпрян от думите на другите. Всеки път, когато някой предизвика смущение, ти си неспособен да отстояваш позицията си и всичко това е, защото не притежаваш истината. Вярата в Бог и стремежът да Го познаваш не са прости неща. Те не могат да бъдат постигнати просто чрез събрания и слушане на проповеди, нито можеш да бъдеш усъвършенстван само чрез страст. Ти трябва да преживееш и познаеш, да бъдеш принципен в действията си и да придобиеш делото на Светия Дух. Когато натрупаш опит, ще можеш да разпознаваш много неща — ще можеш да разграничаваш доброто от злото, справедливостта от нечестието, това, което е от плът и кръв, и това, което е от истината. Трябва да можеш да правиш разлика между всички тези неща и по този начин, независимо от обстоятелствата, никога няма да се объркаш. Само това е истинският ти духовен ръст.

Познаването на Божието дело не е просто нещо. Трябва да имаш стандарти и цел в стремежа си, трябва да знаеш как да търсиш истинския път, как да прецениш дали това е истинският път и Божието дело, или не. Кой е най-основният принцип в търсенето на истинския път? Трябва да видиш дали в този път присъства делото на Светия Дух, или не, дали тези думи са израз на истината, или не, за кого се свидетелства и какво може да ти донесе това. За различаването на истинския от лъжливия път са необходими няколко аспекта на основното познание, най-същественият от които е дали в него присъства делото на Светия Дух, или не. Тъй като същността на вярата на хората в Бог е вярата в Божия Дух и тъй като дори тяхната вяра във въплътения Бог е поради въплъщението на Божия Дух в тази плът, това означава, че такава вяра въпреки всичко е вяра в Духа. Има разлики между Духа и плътта, но понеже тази плът идва от Духа и е Словото станало плът, следователно това, в което човек вярва, въпреки всичко е присъщата на Бог същина. Така че, когато търсиш да разпознаеш дали това е истинският път, или не, преди всичко трябва да видиш дали в него присъства делото на Светия Дух, или не, след което трябва да видиш дали в него има истина, или не. Истината е житейският нрав на нормалната човешка природа, т.е. това, което се е изисквало от човека, когато Бог го е създал в началото, а именно нормална човешка природа в нейната цялост (включително човешкия разум, проникновение, мъдрост и основното знание за това, че си човек). Това означава, че трябва да видиш дали този път може да въведе хората в живот на нормална човешка природа, или не, дали истината, за която се говори, се изисква съобразно с реалността на нормалната човешка природа, или не, дали тази истина е практическа и реална, или не и дали е съвсем навременна, или не. Ако има истина, тогава тя може да води хората до обикновени и реални преживявания. Нещо повече, хората стават още по-обикновени, човешкият им разум става още по-завършен, животът им в плът и духовният живот стават още по-подредени и емоциите им стават още по-естествени. Това е вторият принцип. Има още един принцип, който е дали познанието на хората за Бог расте, или не и дали преживяването на такова дело и истина може да вдъхне в тях боголюбиво сърце и да ги приближи още повече до Него, или не. Така може да се прецени дали този път е истинският, или не. Най-същественото е дали този път е реалистичен, а не дали е свръхестествен и дали може да осигури необходимото за живота на човека. Ако отговаря на тези принципи, може да се направи изводът, че това е истинският път. Не казвам тези думи, за да ви накарам да приемете други пътища в бъдещите си преживявания, нито като предсказание, че ще има друго дело от нова епоха в бъдещето. Казвам ги, за да бъдете сигурни, че днешният път е истинският, така че да не сте само отчасти уверени във вярата си в днешното дело и да не можете да вникнете в него. Има мнозина, които, въпреки че са уверени, все пак продължават да се объркват. Такава увереност няма принцип в себе си и такива хора трябва да бъдат отстранени рано или късно. Дори тези, които са особено ревностни в следването си, са три части уверени и пет части неуверени, което показва, че нямат основа. Понеже имате твърде незначителни заложби, а основата ви е твърде повърхностна, нямате разбиране за разграничаване. Бог не повтаря делото Си, не върши дело, което не е реалистично, не поставя прекомерни изисквания към човека и не върши дело, което е отвъд разума на човека. Цялото дело, което Той върши, е в рамките на нормалния човешки разум, не надхвърля разума на нормалната човешка природа и се извършва според обикновените изисквания на човека. Ако това е дело на Светия Дух, хората и тяхната човешка природа стават още по-нормални. Хората натрупват все повече знания за своя покварен сатанински нрав и за същността на човека, а също така придобиват все по-голям копнеж за истината. С други думи, животът на човека се разраства все повече и повече, а поквареният му нрав става все по-способен на промяна — което е смисълът на това Бог да стане животът на човека. Ако един път не е в състояние да разкрие онези неща, които са същността на човека, не е в състояние да промени нрава му и освен това не е в състояние да доведе хората пред Бог или да им даде истинско разбиране за Бог и дори кара тяхната човешка природа да става все по-незначителна и разума им все по-ненормален, тогава този път не може да е истинският, а може да е дело на зъл дух или да е старият път. Накратко, той не може да бъде настоящото дело на Светия Дух. Вие вярвате в Бог през всичките тези години, но въпреки това нямате ни най-малка представа, какви са принципите за разграничаване на истинския път от лъжливия или за търсене на истинския път. Повечето хора дори не се интересуват от тези неща: те просто отиват там, където отива мнозинството, и повтарят това, което мнозинството казва. Как може това да бъде някой, който търси истинския път? И как могат такива хора да намерят истинския път? Ако схванете тези няколко основни принципа, тогава каквото и да се случи, няма да бъдете подведени. Днес е от решаващо значение хората да могат да правят разграничения; това е нещо, което нормалната човешка природа трябва да притежава, и за което хората трябва да имат опит. Ако дори и днес хората все още не различават нищо в процеса на следването и ако техният човешки разум все още не е израснал, тогава те са твърде глупави и стремежът им е неправилен и отправен в погрешна посока. В стремежа ти днес няма ни най-малкото разграничаване и въпреки че е истина, тъй като казваш, че си намерил истинския път, придобил ли си го? Можал ли си нещо да различиш? Каква е същността на истинския път? В истинския път не си придобил истинския път, нито пък нещо от истината. С други думи, не си постигнал онова, което Бог изисква от теб, и затова няма промяна в покварата ти. Ако продължиш да се стремиш по този начин, в крайна сметка ще бъдеш отстранен. След като си следвал до днес, трябва да си сигурен, че пътят, по който си поел, е правилният, и не трябва да имаш повече съмнения. Много хора са винаги неуверени и престават да се стремят към истината заради дребни неща. Такива са хората, които не познават делата на Бог и Го следват с объркване. Хората, които не познават Божието дело, не са способни да бъдат Негови довереници или да свидетелстват за Него. Съветвам онези, които търсят само благословения и се стремят само към онова, което е неясно и абстрактно, да започнат да се стремят към истината възможно най-скоро, за да има животът им смисъл. Не се залъгвайте повече!

Предишна: Как човек, който е ограничил Бог в представите си, може да получи Божиите откровения?

Следваща: Разликата между служението на въплътения Бог и човешкия дълг

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Настройки

  • Текст
  • Теми

Плътни цветове

Теми

Шрифтове

Размер на шрифта

Разредка

Разредка

Ширина на страницата

Съдържание

Търсене

  • Търсене в този текст
  • Търсене в тази книга

Свържете се с нас в Messenger