Трябва да разберете виденията на Божието дело и да схванете основната Му посока. Това са положителните аспекти на навлизането. След като си разбрал точно истината, свързана с виденията, навлизането ти ще бъде затвърдено. Каквито и промени да настъпят в Божието дело, ти ще останеш непоколебим в сърцето си, ще имаш яснота за виденията, а навлизането и стремежът ти ще имат цел. По този начин целият ти вътрешен опит и знания ще се задълбочат и ще станат по-подробни. Когато схванеш голямата картина в нейната цялост, няма да претърпяваш загуби в живота и няма да се заблудиш. Ако не разбираш тези етапи на делото, ще се проваляш на всеки етап — няма да промениш нещата само след няколко дни, няма да си на прав път дори след няколко седмици. Това няма ли да доведе до забавяне? Трябва да овладеете многото положителни аспекти на навлизането и практиката. Що се отнася до виденията за Божието дело, трябва да овладееш следните моменти: значението на Божието дело на завоеванието, пътя към бъдещото усъвършенстване, резултата, до който трябва да се достигне чрез преминаване през изпитания и трудности, значението на съда и наказанието, принципите на делото на Светия Дух и принципите на усъвършенстването и завоеванието. Това са все неща, свързани с истините за виденията. Останалите са трите етапа на делото в Епохата на закона, Епохата на благодатта и Епохата на царството, както и бъдещото свидетелство. Това също са истини, отнасящи се до виденията — най-фундаменталните и най-важните. Сега е необходимо да навлезете в толкова много неща и да практикувате толкова много неща, а те сега са на повече нива и с по-големи подробности. Ако не познаваш тези истини, това означава, че все още не си навлязъл. В повечето случаи човешкото познание за истината е твърде повърхностно. Човекът не е в състояние да приложи на практика някои основни истини и не е в състояние да се справи дори с тривиалностите. Заради бунтарската си природа и твърде повърхностното и едностранчиво познаване на настоящото дело човекът не е в състояние да прилага истината на практика. Ето защо не е лесно човек да бъде усъвършенстван. Твоето бунтарство е твърде голямо и в теб е останала твърде голяма част от старото „аз“. Не можеш да застанеш на страната на истината и не си способен да приложиш на практика дори най-очевидните истини. Такива хора не могат да бъдат спасени и те са хора, които не са били завоювани. Ако твоето навлизане не е задълбочено, ако в него няма цел, тогава за теб няма да има скорошно израстване. Ако в навлизането ти няма и грам реалност, стремежът ти ще бъде напразен. Ако същността на истината ти е непозната, няма да претърпиш промяна. Израстването в живота на човека и промяната в нрава му се постигат чрез навлизане в реалността и освен това чрез навлизане в задълбочени преживявания. Ако по време на навлизането си имаш много задълбочени преживявания и много реално познание и навлизане, нравът ти ще се промени бързо. Дори ако сега нямаш пълна яснота за практиката, трябва поне да имаш ясна представа относно виденията за Божието дело. В противен случай няма да си в състояние да извършиш навлизането. Навлизането ще бъде възможно само когато имаш познание за истината. Само с просветлението на Светия Дух в опита ви ще разберете истината в дълбочина и ще навлезете по-дълбоко. Трябва да познавате Божието дело.

В началото, след сътворението на човечеството, основата на Божието дело бяха израилтяните. Целият Израил бе основа за делото на Йехова на земята. Делото на Йехова бе да води и да бъде пастир на човека чрез установяването на закони, за да може човекът да живее нормално и да се покланя на Йехова по нормален начин на земята. През Епохата на закона Бог бе невидим и неосезаем за хората, тъй като просто ръководеше, наставляваше и пазеше първите хора, покварени от Сатана, и затова Божиите думи съдържаха само закони, наредби и предписания за поведението на хората, но не и истини за живота. Израилтяните под Негово ръководство не бяха дълбоко покварени от Сатана. Неговото дело на закона бе само първият етап в делото на спасението, самото начало на делото на спасението нямаше нищо общо с промяната на житейския нрав на хората. Следователно в началото на Неговото дело на спасение не беше необходимо Той да се облече в плът за делото Си в Израил. Ето защо Той се нуждаеше от посредник, от средство за досег с човека. И така, сред сътворените от Него хора имаше такива, издигнати да говорят и да работят от името на Йехова. Така сред хората започнаха да се трудят човешките синове и пророците. Човешките синове се трудеха сред хората от името на Йехова. Титлата „синове човешки“, дадена им от Йехова, означава, че такива хора провъзгласяваха законите от името на Йехова. Те бяха и свещеници сред народа на Израил, свещеници, пазени и закриляни от Йехова, в които действаше Духът на Йехова. Сред народа те бяха водачи и служеха пряко на Йехова. Пророците, от своя страна, се посвещаваха на това да говорят от името на Йехова на всички племена и народи и да пророкуват делото на Йехова. Както човешките синове, така и пророците бяха издигнати от Духа на Самия Йехова и Йехова работеше в тях. Те представляваха Йехова директно пред хората. Те изпълняваха делото си само защото бяха издигнати от Йехова, а не защото бяха плътта, в която Самият Свети Дух се бе въплътил. Затова, макар да говореха по подобен начин и да действаха в името на Бог, тези човешки синове и пророци в Епохата на закона не бяха въплъщение на Бог. Божието дело в Епохата на благодатта и Неговият последен етап са точна противоположност, защото както делото на спасението, така и делото на правосъдието на човека са извършени от Самия Бог в плът и затова просто нямаше нужда да се издигат отново пророци и човешки синове, които да работят от Негово име. В очите на човека няма съществена разлика между същността и средствата на тяхното дело и затова той непрекъснато бърка делото на Бог в плът с делото на пророците и синовете човешки. Външният вид на въплътения Бог като цяло бе същият като този на пророците и синовете човешки. Въплътеният Бог бе дори по-обикновен и по-практичен в сравнение с пророците. Затова хората не виждаха разлика между тях. Те просто гледат външността, напълно не осъзнавайки, че въпреки външната прилика в делата и думите им, между тях има съществена разлика. Поради слабата си проницателност хората не са способни да различават прости въпроси, камо ли нещо по-сложно. Когато пророците и онези хора, които Светият Дух използваше, говореха и работеха, те изпълняваха човешки дълг, изпълняваха функция на сътворено същество — нещо, което трябва да се прави от човека. Бог обаче, в плът, чрез Своите думи и дела, изпълняваше служението Си. Макар че външният Му вид бе на сътворено същество, чрез делата Си Той изпълняваше не Своята задача, а служението Си. Терминът „дълг“ се използва по отношение на сътворените същества, а терминът „служение“ — по отношение на въплътения Бог. Между тях има съществена разлика и двата термина не са взаимозаменяеми. Делото на човека е само да изпълнява своя дълг, докато делото на Бог е да управлява и изпълнява Своето служение. Ето защо, макар че Светият Дух използваше много апостоли и много пророци бяха изпълнени с Него, техният труд и думи целяха единствено да се изпълни дългът им на сътворени същества. Техните пророчества може да надхвърляха житейския път, за който говори въплътеният Бог, и тяхната човешка същност може дори да надхвърляше тази на въплътения Бог, но те все пак изпълняваха своя дълг, а не изпълняваха служение. Задължението на човека е свързано с функцията му. Тя е постижима от човека. Служението, изпълнявано от Бог в плът, обаче е свързано с Неговото управление. То е извън обсега на човека. Независимо дали въплътеният Бог говори, работи или върши чудеса, Той извършва велико дело в рамките на Своето управление и човек не може да извърши това дело вместо Бог. Делото на човека е само да изпълнява своя дълг на сътворено същество в определен етап от Божието дело на управление. Без Божието ръководство, т.е. ако служението на въплътения Бог бъде загубено, ще се загуби и дългът на сътвореното същество. Същността на Божието дело в Неговото служение е да управлява човечеството. Задължението на човека, от друга страна, е да изпълни своя дълг да се съобрази с изискванията на Създателя, което по никакъв начин не се смята за изпълнение на служение. За присъщата на Бог същност, т.е. за Неговия Дух, Божието дело е Неговото управление, но за въплътения Бог, който е приел външната обвивка на сътворено същество, Неговото дело е изпълнението на Неговото служение. Всяко дело, което Бог върши, е изпълнение на Неговото служение. Човекът, от друга страна, може да работи усърдно само в рамките на Божието управление и под Неговото ръководство.

Дългът, който човек изпълнява, всъщност е изпълнение на всичко, което е изначално присъщо на човека и което е по силите му. Ето как човек изпълнява своя дълг. Що се отнася до недостатъците в човешкото служение, чрез постепенното придобиване на опит и преминаване през съд те постепенно намаляват. Те не пречат на изпълнението на дълга на човека и не го засягат. Онези, които, от страх да не допуснат недостатъци в служението, се отказват от него или се оттеглят, са най-големите страхливци. Ако хората не са в състояние да изразят това, което трябва да изразят по време на служението, или не успяват да постигнат това, което могат да постигнат, а вместо това са нехайни, тогава са загубили функцията, която се предполага, че имат сътворените същества. Такива хора са така наречените „посредствени“, безполезен отпадък. Как може да наричаме такива хора „сътворени същества“? Не са ли те покварени същества — хубави отвън, но гнили отвътре? Ако човек нарича себе си Бог, но не е в състояние да прояви божествената си същност, да извърши делото на Самия Бог или да представлява Бог, тогава той със сигурност не е Бог, защото няма Божията същност и в него няма нищо, което Бог може да постигне според Своята същност. Ако човекът изгуби онова, което по своята същност е постижимо за него, той вече не се смята за човек и не е достоен да се яви пред Бог като сътворено същество и да Му служи. Нещо повече, той е недостоен да получи Божията благодат, недостоен да бъде наблюдаван, защитаван и усъвършенстван от Бог. Мнозина, които са загубили доверието на Бог, губят и Божията благодат. Те не само че не мразят своите злодеяния, но и нагло прокарват идеята, че Божият път е погрешен. Тези бунтовници дори отричат съществуването на Бог. Как може такъв бунтовник да има правото да се радва на Божията благодат? Хората, които не изпълняват дълга си, са силно противопоставени на Бог и са в голям дълг към Него, но въпреки това се обръщат и ругаят Бог, твърдейки, че Той греши. Такива хора годни ли са за съвършенство? Не предвещава ли това тяхното отстраняване и наказание? Човекът, който не изпълнява дълга си към Бог, вече е виновен за най-ужасни престъпления, за които дори смъртта е недостатъчно наказание. И все пак такъв човек има дързостта да спори с Бог и да се сравнява с Него. Какъв е смисълът да се усъвършенства такъв човек? Човекът, който не изпълнява дълга си, трябва да се чувства виновен, да усеща в какъв дълг е, да мрази своята слабост и нищожност, бунтарство и поквара. Нещо повече, той трябва да отдаде живота си на Бог. Само тогава той ще бъде създание, което истински обича Бог, и само такъв човек е достоен да се радва на Божиите благословии и обещания, и да бъде усъвършенстван от Него. Какво да кажем за повечето от вас? Как се отнасяте с Бог, който живее сред вас? Как сте изпълнили дълга си към Него? Направили ли сте всичко, за което сте били призовани, дори това да ви е струвало живота? Какво сте пожертвали? Не сте ли получили много от Мен? Можете ли да различите? Доколко сте Ми верни? Как сте Ми служили? А какво да кажа за всичко, което съм ви дал и направил за вас? Оценили ли сте всичко това? Оценили ли сте всичко това и сравнили ли сте го с малкото съзнание, което е във вас? Кой би бил достоен за вашите думи и дела? Възможно ли е вашата жертва, толкова малка, да е достойна за всичко, което съм ви дал? Аз нямам друг избор и съм ви изцяло предан, докато вие таите зли намерения към Мен и сте безразлични към Мен. Това е вашият дълг, единствената ви функция, нали? Знаете ли, че сте се провалили напълно в задължението си на сътворено същество? Как можете да бъдете смятани за Божие творение? Нима не осъзнавате ясно какво изразявате и преживявате? Не сте изпълнили дълга си, но търсите Божието снизхождение и щедра благодат. Такава благодат не е приготвена за недостойни и низки хора като вас. Тя е за онези, които не искат нищо и се жертват доброволно. Такива като вас, такива посредствени, изобщо не са достойни да се насладят на небесната благодат. Само трудности и безкрайно наказание ще съпътстват дните ви! Ако не можете да Ми бъдете верни, страданието ще бъде вашата съдба. Ако не можете да бъдете отговорни пред думите и делата Ми, вашата съдба ще бъде наказание. Всяка благодат, благословение и прекрасен живот в Царството няма да имат нищо общо с вас. Това е краят, който заслужавате, и последствие от собствените ви дела! Тези невежи и арогантни хора не само че не се стараят и не изпълняват задълженията си, но и протягат ръце за благодат, сякаш заслужават това, което искат. А ако не получат това, което искат, те стават още по-невярващи. Как може такива хора да се смятат за разумни? Вие сте лишени от заложби и от разум, напълно неспособни да изпълнявате дълга, който трябва да изпълнявате по време на делото на управлението. Стойността ви вече се е понижила рязко. Фактът, че не Ми се отблагодарявате за такава проявена към вас благодат, е краен бунт; вече можете да бъдете осъдени за това, това говори за вашата страхливост, неспособност, низост и безполезност. Как все още се осмелявате да протягате ръце? Неспособността ви да допринесете дори с малко за Моето дело, неспособността ви да бъдете верни и да свидетелствате за Мен са ваши грешки и провали, но въпреки това Ме нападате, говорите лъжи за Мен и се оплаквате, че съм несправедлив. Това ли е вашата вярност? Това ли е вашата любов? Какво друго дело можете да извършите освен това? Какъв е вашият принос в цялото дело, което сте извършили? Колко сте вложили? Аз вече проявих голяма снизходителност, като не ви обвиних, но вие все още безсрамно Ми предлагате оправдания и тихо роптаете срещу Мен. Нямате ли капка човечност? Въпреки че дългът на човека е опорочен от човешкия ум и неговите представи, вие трябва да изпълнявате дълга си и да показвате лоялността си. Нечистотиите в делото на човека са свързани с неговите заложби, докато ако човек не изпълнява задълженията си, това показва неговото бунтарство. Няма нищо общо между дълга на даден човек и това дали той е благословен, или проклет. Дългът е нещо, което човек трябва да изпълни, това е негово дадено от Бог задължение, което не бива да зависи от отплата, условия или причини. Само тогава става дума за изпълнение на дълга. „Да си благословен“ означава човек да бъде усъвършенстван и да се радва на Божиите благословии, след като е бил подложен на съд. „Проклятие“ означава нравът на човека да не се променя след наказание и съд, когато човек преживява наказание, а не усъвършенстване. Но независимо дали са благословени, или прокълнати, сътворените същества трябва да изпълняват своя дълг, като правят това, което трябва да правят, и това, което са способни да правят. Това е минимумът, който човек, търсещ Бог, трябва да изпълни. Не бива да изпълняваш дълга си само заради благословиите и да отказваш да действаш от страх да не бъдеш прокълнат. Казвам ви следното: изпълнението на дълга на човека е онова, което той трябва да свърши; ако човек не може да изпълнява дълга си, това е бунт. Чрез процеса на изпълнение на дълга си човек постепенно се променя и именно чрез този процес проявява своята вярност. И така, колкото повече изпълняваш дълга си, толкова повече истина ще добиеш и толкова по-реално ще се прояви тя в теб. Онези, които подхождат формално към дълга, които не търсят истината, ще бъдат отстранени накрая, защото такива хора не изпълняват дълга си в практикуване на истината и не практикуват истината в изпълнението на дълга си. Такива хора няма да се променят и ще бъдат прокълнати. Проявите им са нечисти и всичко, което излъчват, е зло.

В Епохата на благодатта Исус също изрече много слова и направи много неща. По какво се различаваше от Исая? По какво се различаваше от Даниил? Пророк ли беше Той? Защо беше наречен Христос? Каква е разликата между тях? Всички те бяха хора, които говореха думи и думите им изглеждаха повече или по-малко еднакви за хората. Всички те говореха и работеха. Старозаветните пророци изричаха пророчества и Исус правеше същото. Защо беше така? Разликата тук се крие в естеството на тяхното дело. За да разбереш това, не трябва да се фокусираш върху естеството на плътта, дълбочината или повърхностността на казаното от тях, а винаги да гледаш първо тяхното дело и какви плодове дава то в човека. Пророчествата, изречени по тяхно време от пророците, не бяха източник на живот за човека, а вдъхновенията от пророци като Исая и Даниил бяха само пророчества, но не и житейски път. Без прякото откровение на Йехова никой не би могъл да извърши това дело. То е невъзможно за смъртните. Исус също изричаше много думи. Същите тези думи бяха житейският път, от който човек намира пътя към практиката. Тоест, първо, Той беше източникът на живот за човека, защото Исус е живот. Второ, Той обърна изопачените аспекти на човека. На трето място, Неговото дело беше наследник на делото на Йехова за продължаване на епохата. Четвърто, Той влезе в контакт с вътрешните нужди на човека и разбра какво му липсва. Пето, Той откри нова епоха и завърши старата. Ето защо Той е наречен Бог и Христос. Той се различава не само от Исая, но и от всички останали пророци. Да вземем Исая като пример за делото на пророците. Първо, той не би могъл да бъде източник на живот за човека. Второ, той не би могъл да постави началото на нова епоха. Той работеше под ръководството на Йехова, а не сложи начало на нова епоха. Трето, това, което казваше, бе неразбираемо за него. Получаваше откровения директно от Божия Дух и другите хора, дори след като ги бяха чули, не можеха да ги разберат. Тези няколко примера вече показват, че думите му бяха само пророчества, само един аспект от делото, извършено за Йехова. И все пак той не можеше да представлява Йехова изцяло. Той беше служител на Йехова, инструмент в делото на Йехова. Той вършеше дело само през Епохата на закона и в рамките на делото на Йехова. Делото му не излизаше извън Епохата на закона. Но делото на Исус беше различно. Той надхвърли делото на Йехова, извърши дело като въплътен Бог и прие разпятието за изкупление на цялото човечество. С други думи, Той извърши ново дело, което надхвърли делото, извършено от Йехова. Това беше подготовка за идването на нова епоха. Нещо повече, Той говореше за онова, което беше непостижимо за човека. Неговото дело беше дело на Божието управление и засягаше цялото човечество. Той не работеше сред малка група хора и делото Му не беше да ръководи ограничен брой хора. Що се отнася до това как Бог се въплъти и стана човек, как Духът даде откровения по онова време и как Духът слезе върху човека, за да върши Своето дело, всичко това са неща, невидими и неосезаеми за човека. Чрез тези факти е невъзможно да се докаже, че Той е Бог в плът. Бог може да бъде разпознат само чрез Неговите думи и дела, до които хората могат да се докоснат. Само това е реално. Защото делата на Духа са невидими за теб. Те са известни единствено на Самия Бог и дори човешката плът на Бог не знае всичко. Ти можеш да се убедиш, че Той е Бог само чрез делата, които е извършил. От делата Му се вижда следното: първо, Той може да открие нова епоха; второ, Той може да бъде източник на живот за хората и да покаже на човека по кой път да върви. А това вече потвърждава, че Той е Самият Бог. Най-малкото делото, което Той извършва, напълно представя Божия Дух. И в делото, което върши, можем да видим, че Божият Дух е в Него. Тъй като делото, което Бог извърши в плът, бе преди всичко да започне нова епоха, да предприеме ново дело и да открие нови граници, това е достатъчно е да ни убеди, че Той е Самият Бог. И именно това Го прави различен от Исая, Даниил и другите велики пророци. Исая, Даниил и другите пророци произхождат от високообразована и културна класа. Те бяха необикновени хора, ръководени от Йехова. Въплътеният Бог също бе интелигентен и не Му липсваше здрав разум, но човешката Му природа бе изключително обикновена. Той беше обикновен човек и невъоръженото око не можеше да забележи в Него някаква особена човешка природа, нито да открие в нея нещо нехарактерно, което другите хора да нямат. Той изобщо не беше свръхестествен или уникален, нито беше високообразован, не притежаваше изключителни знания или теория. Животът, за който говореше, и пътят, по който вървеше, не бяха придобити чрез теория, знания, чрез житейски опит или чрез семейно възпитание, а бяха пряко дело на Духа. Това е дело на въплъщението в плът. Именно защото човекът има възвишени представи за Бог, особено поради наличието на твърде много неясни и свръхестествени елементи в тези представи, в очите на човека един обикновен Бог с човешки слабости, неспособен да извършва знамения и чудеса, със сигурност не е Бог. Не са ли това погрешните представи на човека? Ако плътта на въплътения Бог не беше нормален човек, как би могло да се каже, че Той стана плът? Да бъдеш от плът означава да бъдеш обикновен човек. Ако Той беше свръхестествено същество, нямаше да бъде от плът. За да докаже, че е от плът, въплътеният Бог трябваше да има нормална плът. Това беше просто, за да се изпълни смисълът на въплъщението. При пророците и човешките синове обаче ситуацията беше съвсем различна. Те бяха хора, надарени и използвани от Светия Дух. В очите на хората тяхната човешка същност беше особено велика и те извършваха много действия, които надхвърляха границите на нормалната човешка природа. Затова хората ги възприемаха като Бог. Сега всички вие трябва ясно да разберете това, защото в миналите векове това беше въпросът, който най-много объркваше всички хора. Освен това въплъщението е най-голямата тайна и Бог в плът е това, което хората най-трудно приемат. Казвам ви това, за да ви помогне да изпълните функцията си и да разберете тайната на въплъщението. Всичко това е свързано с Божието управление, с видението. Ако разберете това, то ще ви помогне да разберете видението, а именно Божието дело на управлението. По този начин ще придобиете и по-добро разбиране за дълга, който се полага на всички видове хора. Въпреки че тези думи не ви показват пряко пътя, те ще ви бъдат от голяма полза при навлизането, тъй като в настоящия ви живот много ви липсва видение и това ще бъде голяма пречка за навлизането ви. Ако не сте в състояние да разберете тези въпроси, няма да имате стимул да навлезете. И как подобен стремеж може да ви помогне да изпълните добре дълга си?