Работата на Създателя по създаването на всички неща продължи неусетно в течение на пет дни, веднага след което Създателят посрещна шестия ден от Своето сътворение на всички неща. Този ден беше още едно ново начало, още един необикновен ден. Какъв тогава беше планът на Създателя в навечерието на този нов ден? Какви нови същества щеше да създаде, щеше да сътвори? Чуйте, това е гласът на Създателя…

„Бог каза: Да произведе земята одушевени животни според видовете им: добитък, влечуги и земни зверове според видовете им; и стана така. Бог създаде земните зверове според видовете им, добитъка — според видовете му, и всичко, което пълзи по земята, според видовете му; и Бог видя, че това беше добро“ (Битие 1:24-25). Какви живи същества са включени тук? Писанието казва, че това са: добитък, влечуги и земни зверове, според видовете им. А това означава, че в този ден на земята не само са се появили всякакви живи същества, но и че всички те са били разпределени по вид и отново „Бог видя, че това беше добро“.

Както и в предишните пет дни, Създателят проговори със същия глас и заповяда да се родят онези живи същества, които Той пожела, и да се появят на земята, всяко според вида си. Когато Създателят упражнява властта си, нито една от думите Му не се произнася напразно и затова на шестия ден всяко живо същество, което Той бе възнамерявал да създаде, се появи в определеното време. Щом Създателят изрече думите: „Да произведе земята одушевени животни според видовете им“, земята моментално се изпълни с живот и на нея изведнъж задишаха всякакви живи същества… На необятното зелено тревисто пространство се появиха една след друга едри крави, махащи с опашки, блеещи овце се събраха на стада, а цвилещи коне се втурнаха в галоп… Обширните безмълвни пасища мигновено се изпълниха с живот… Появата на различни видове добитък създаде живописна картина в тези спокойни ливади и донесе огромна жизнена енергия… Те щяха да станат спътници на ливадите, господари на пасищата, взаимозависими един от друг; затова те щяха да станат пазители и бранители на тези земи, които щяха да бъдат тяхното постоянно местообитание и да им осигуряват всичко необходимо, един вечен източник на храна, необходима за тяхното съществуване…

В същия ден, когато започнаха да съществуват различните видове добитък, от думите на Създателя едно след друго се появиха много насекоми. И въпреки че това бяха най-малките от всички живи същества, тяхната жизнена сила също беше чудотворно творение на Създателя и те не закъсняха твърде много с появата си… Някои от тях махаха с крилца, докато други пълзяха бавно; някои отскачаха наблизо и надалеч, докато други се клатушкаха; някои се втурваха напред, докато други бързо се отдръпваха; някои се придвижваха странично, а други скачаха високо и ниско… Всички бяха заети да си търсят дом: някои си проправяха път в тревата, други се заеха да копаят дупки в земята, трети отлитаха към дърветата, скрити в гората… Въпреки малките си размери, те не желаеха да търпят мъките на глада и щом си намереха подслон, се втурваха да си търсят храна. Някои се изкатерваха на тревата, за да ядат крехките стъбълца, други пълнеха устата си с пръст и я поглъщаха в стомасите си, като я изяждаха с голям апетит и удоволствие (за тях дори почвата е вкусна); някои се скриваха в гората, но не спираха там за почивка, тъй като сокът на лъскавите тъмнозелени листа им даваше сочна храна… След като засищаха глада си, насекомите не оставаха бездейни. Макар и малки по размер, те притежаваха огромна енергия и безгранична жизненост и затова от всички същества те са най-активните и най-усърдните. Те никога не проявяваха леност и не се отдаваха на почивка. След като засищаха глада си, те продължаваха усърдно да работят за бъдещето си, занимаваха се с всякакви неща, забързани заради утрешния ден, за оцеляването си… Тихичко жужаха балади с различни мелодии и ритми, за да се насърчат и мотивират. Освен това така внасяха радост в тревата, дърветата и всеки сантиметър почва, като правеха неповторими всеки ден, всяка година… С помощта на свои собствени езици и свои собствени методи те предаваха информация на всички живи същества на земята. И с помощта на собствения си специален ход на живот те бележеха всички неща, върху което оставяха следи… Те бяха в много близки отношения с почвата, тревата и горите и им носеха енергия и жизнена сила. Те предаваха наставленията и приветствията на Създателя на всички живи същества…

Създателят огледа всичко, което бе създал, и в този момент погледът Му се спря върху горите и планините, вниманието му се насочи към тях. Докато произнасяше думите Си, в гъстите гори и в планините се появи един вид същества, различни от останалите преди това. Това бяха дивите животни, изречени от Божията уста. Доста позакъснели, те тръскаха глави и размахваха опашки, всяко със своя неповторим външен вид. Някои бяха покрити с козина, а други имаха броня, някои оголваха кучешки зъби, други показваха всичките си зъби, някои имаха дълги шии, други имаха къси опашки, някои гледаха диво, а други плахо, някои се навеждаха да пасат трева, а други имаха окървавени уста, някои подскачаха на два крака, а други крачеха на четири копита, някои се взираха в далечината от върховете на дърветата, други лежаха в засада в горите, някои търсеха пещери за почивка, други препускаха и лудуваха из равнините, докато други дебнеха в горите… Някои ревяха, други виеха, някои лаеха, а други крещяха… Някои бяха сопрано, други баритон, някои гласове бяха гърлени, а други — звънки и мелодични… Някои изглеждаха зловещо, а други бяха красиви, някои бяха отвратителни, а други бяха възхитителни, някои бяха плашещи, а други бяха очарователно наивни… Едно след друго те се появяваха. Вижте колко високи и могъщи са те, колко са свободолюбиви, безразлични едно към друго, без да хвърлят дори мимолетен поглед към останалите… Носители на специфичния живот, дарен им от Създателя, и на собствената си дивост и животинска същност, те се появиха в горите и планините. Изпълнени с презрение към всички, ужасно високомерни — все пак те бяха истинските господари на планините и горите. От момента, в който появата им бе предопределена от Създателя, те „заявиха правата си“ върху горите и планините, защото Създателят вече бе установил техните граници и бе определил областта на тяхното съществуване. Само те бяха истинските господари на планините и горите и затова бяха толкова диви и толкова високомерни. Те бяха наречени „диви животни“, единствено защото от всички същества те бяха най-дивите, най-жестоките и най-неукротимите. Не можеха да бъдат опитомени, затова беше невъзможно да бъдат развъждани и не можеха да живеят в хармония с човека или да работят за човечеството. И точно защото не можеха да бъдат развъждани и не можеха да работят за човека, те трябваше да живеят на разстояние от него, за да не може да ги доближи. Съответно точно защото живееха на разстояние от човека и той не можеше да се приближи до тях, те бяха в състояние да изпълнят задължението, което им бе възложил Създателят: да пазят планините и горите. Дивата им природа защитаваше планините и пазеше горите и това беше най-добрата защита и гаранция за тяхното съществуване и размножаване. Същевременно дивата им природа поддържаше и осигуряваше равновесието сред всички неща. Появата им донесе подкрепа и опора на планините и горите; появата им внесе огромна енергия и жизнена сила на неподвижните и пусти планини и гори. От този момент нататък планините и горите се превърнаха в тяхно постоянно местообитание и те никога нямаше да загубят дома си, тъй като планините и горите се бяха появили и съществуваха заради тях. Дивите животни щяха да изпълняват своя дълг и да правят всичко по силите си, за да защитават горите и планините. Така и дивите животни щяха стриктно да спазват наставленията на Създателя да се придържат към своята територия и да продължат да използват своята животинска природа, за да поддържат равновесието на всички неща, установено от Създателя, и да провъзгласяват властта и мощта на Създателя!

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият I“)