В Светото писание пише: „Бог каза: Да произведе водата изобилно множество одушевени влечуги и птици да хвърчат над земята по небесния свод. И Бог създаде големите морски чудовища и всяко одушевено същество, което се движи, които водата произведе изобилно според видовете им, и всяка крилата птица според вида ѝ; и Бог видя, че това беше добро“ (Битие 1:20-21). Писанието ясно ни казва, че на този ден Бог е създал съществата във водите и птиците във въздуха, тоест Той е създал различни риби и птици и ги е разпределил по видове. По този начин земята, небето и водите бяха обогатени от Божието творение…

Докато Бог изричаше словата Си, сред тях моментално оживя един нов, току-що появил се живот, всеки в различни форми. Тези форми дойдоха на този свят, като се бореха за място, подскачаха и лудуваха от радост… Във водата плуваха риби с всякакви форми и размери, от пясъците се появяваха всякакви видове мекотели, започна бърз растеж на всякакви видове люспести, черупчести и безгръбначни създания, както големи, така и малки, както дълги, така и къси. Започнаха бързо да растат и различни видове морски водорасли, поклащащи се от движението на различните водни организми, като разлюляваха и раздвижваха неподвижните води, сякаш им казваха: „Размърдай се! Доведи приятелите си! Защото никога повече няма да бъдеш сам!“. От момента, в който различните живи същества, създадени от Бог, се появиха във водата, всеки новопоявил се живот внасяше жизненост във водите, пребивавали в покой толкова дълго време, и възвестяваше идването на нова ера… От този момент нататък те се сгушваха едно в друго и се държаха заедно, без да се отдалечават. Водата съществуваше за създанията, които се намираха в нея, поддържайки всеки живот, намиращ се в нейните обятия, и всеки живот съществуваше заради водата, заради нейната храна. Всеки даваше живот на другия, като същевременно по този начин свидетелстваше за чудодейността и величието на творението на Създателя и за ненадминатата мощ на властта на Създателя…

Тъй като морето вече не беше безмълвно, небето също започна да се изпълва с живот. Една след друга големи и малки птици се издигаха от земята в небето. За разлика от съществата в морето, те имаха крила и пера, покриващи стройните им и грациозни фигури. Те размахваха крила, за да демонстрират гордо и надменно великолепното си оперение и специалните си функции и умения, дарени им от Създателя. Те свободно се рееха и умело маневрираха между небето и земята, над ливади и гори… Те бяха галениците на небето, любимци на всички неща. Скоро щяха да станат свързващото звено между небесата и земята и да предават послания на всички неща… Те пееха, радостно кръжаха наоколо, внасяха ликуване, смях и енергия в този някога празен свят… Използваха своето чисто, мелодично пеене, използва думите в сърцата си, за да възхваляват Създателя за живота, който им бе дарил. Танцуваха весело, за да демонстрират съвършенството и чудото на сътвореното от Създателя, и щяха да посветят целия си живот на свидетелстването за властта на Създателя чрез специалния живот, който Той им бе дарил…

Независимо дали бяха във водата, или в небето, по заповед на Създателя това изобилие от живи същества съществуваше в различни форми на живот и по заповед на Създателя те се събираха заедно според вида, към който принадлежаха — и никое същество не можеше да промени този закон, това правило. Те нито веднъж не посмяха да излязат извън границите, установени от техния Създател, а и не бяха в състояние да го направят. Както беше предопределено от Създателя, те живееха и се множаха и стриктно се придържаха към жизнения път и законите, които Създателят бе определил за тях, като и до днес те съзнателно спазват Неговите неизречени заповеди и небесни укази и правила, които Той им даде. Общуваха със Създателя по свой особен начин и започнаха да ценят значението на Създателя и да се подчиняват на Неговите заповеди. Никое от тях никога не пристъпи властта на Създателя, а Неговото върховенство и Неговото господство над тях се упражняваха чрез Неговите мисли. Не беше произнесена нито една дума, но тази власт, която притежаваше единствено Създателят, ръководеше безмълвно всички онези същества, които не владееха речта и по това се различаваха от човечеството. Упражняването на Неговата власт по такъв специален начин накара човека да придобие нови знания и да даде нова интерпретация на единствената власт на Създателя. Тук трябва да ви кажа, че в този нов ден упражняването на властта на Създателя за пореден път демонстрира Неговата неповторимост.

А сега нека разгледаме последното изречение от този откъс от Писанието: „Бог видя, че това беше добро“. Какво мислите, че означава това? В тези думи се съдържат чувствата на Бог. Бог наблюдаваше как в резултат на Неговите думи всичко, което бе сътворил, се ражда, придобива издръжливост и постепенно започва да се променя. Дали Бог по това време е бил доволен от различните неща, които бе създал със словото Си, и от различните дела, които бе извършил? Отговорът на това е: „Бог видя, че това беше добро“. Какво виждате тук? Какво означава фразата „Бог видя, че това беше добро“? Какво символизира? Това означава, че Бог притежаваше мощта и мъдростта да завърши това, което бе планирал и предписал, за да постигне целите, които си беше поставил. Дали Бог изпитваше съжаление след изпълняването на всяка от задачите? Отговорът отново е във фразата „Бог видя, че това беше добро“. С други думи, Той не само не изпитваше никакво съжаление, напротив, беше доволен. Какво означава, че не е изпитвал никакво съжаление? Означава, че Божият план е съвършен, че Неговата сила и мъдрост са съвършени и че само чрез Неговата власт може да се постигне такова съвършенство. Когато човек изпълнява задача, може ли да види, също като Бог, че това е нещо добро? Може ли всичко, което човек прави, да постигне съвършенство? Може ли човек да завърши нещо веднъж и завинаги? Точно както казват хората, че „нищо не е съвършено, само е по-добро“, то нищо, което човек прави, не може да постигне съвършенство. Когато Бог видя, че всичко, което бе направил и постигнал, бе добро, че всичко, което бе направил, бе установено чрез Неговите думи, тоест когато „Бог видя, че това беше добро“, всичко, което Той бе създал, прие постоянна форма, беше разпределено по вид и получи определено място, цел и функция веднъж завинаги. Освен това ролята им сред всички нещаи пътят, който те трябва да следват в процеса на Божието управление на всички неща, вече бяха предопределени от Бог и бяха неотменими. Това беше небесният закон, издаден от Създателя за всички неща.

„Бог видя, че това беше добро“, — тези обикновени, недооценени думи, толкова често пренебрегвани, са думите на небесния закон и небесния указ, които Бог даде на всички създадени същества. Тези думи са още едно въплъщение на властта на Създателя, което е най-практичното и най-задълбоченото. Чрез словото Си Създателят успя не само да спечели всичко, което си бе поставил за цел да спечели, успя не само да постигне всичко, което бе предвидил да постигне, но и съсредоточи в ръцете Си контрола над всичко, което бе създал, и управлението над всичко, което бе създал със Своята власт, като в същото време всичко беше систематично и постоянно. Всички неща се и размножаваха, съществуваха и умираха според Неговото слово, като същевременно, подчинявайки се на Неговата власт, всичко съществуваше според закона, който Той беше създал, и нямаше изключения за никого! Този закон влезе в сила в момента, в който „Бог видя, че това беше добро“, и той ще съществува, ще продължава и ще функционира в името на Божия план за управление чак до деня, в който Създателят не го отмени! Неповторимата власт на Създателя се проявява не само в способността Му да създава всички неща и да заповядва на всички неща да се появят на бял свят, но и в способността Му да управлява и да има върховенство над всички неща, да дарява на всички неща живот и енергия и освен това в способността Му да накара веднъж завинаги всички неща, които Той ще създаде в своя план, да се появят и да съществуват в този сътворен от Него свят в съвършена форма, в идеална жизнена структура и в безупречна роля. Това се проявява и в начина, по който мислите на Създателя не попадат под никакви ограничения, не са обвързани нито от времето, нито от пространството, нито от географията. Също като Неговата власт, неповторимата идентичност на Създателя ще остане непроменена во веки. Властта Му винаги ще бъде образ и символ на Неговата неповторима идентичност, и властта Му ще съществува завинаги в единство с Неговата идентичност!

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият I“)