Създателят използваше думите Си, за да изпълни плана Си, и така прекара първите три дни от Своя план. През тези три дни Бог не изглеждаше претрупан с работа или изтощен. Напротив, Той прекара прекрасни първи три дни от плана Си и осъществи великото дело на коренното преобразуване на света. Пред очите Му се появи изцяло нов свят и късче по късче красивата картина, запечатана в мислите Му, най-накрая се разкри в Божиите думи. Появата на всяко ново нещо беше като раждането на бебе и Създателят се наслади на картината, която някога беше в мислите Му, а сега беше оживяла. Тогава в сърцето Му потрепна частица удовлетворение, но планът Му едва започваше. Мигновено започна нов ден и каква беше следващата страница от плана на Създателя? Какво каза той? Как упражни властта си? Какви нови неща се появиха междувременно в този нов свят? Следвайки напътствията на Създателя, погледът ни се спира на четвъртия ден от Божието сътворение на всички неща — ден, който се превърна в поредното ново начало. Разбира се, за Създателя това несъмнено беше още един прекрасен ден, а за днешното човечество бе още един изключително важен ден. Това, разбира се, беше ден с неизмерима стойност. В какъв смисъл този ден беше прекрасен и толкова важен, и защо беше безценен? Нека първо чуем думите, изречени от Създателя…

„И Бог каза: Да има светила на небесния свод, за да разделят деня от нощта; нека служат за знаци и за показване на времената, дните и годините; и да бъдат за светила на небесния свод, за да осветяват земята“ (Битие 1:14-15). Това беше още една проява на Божията власт, провъзгласена от творенията след създаването на земята и растенията върху нея. За Бог такова дело беше толкова лесно, колкото всичко, което вече беше извършил, защото Той притежава такава мощ. Бог държи на думата Си и словото Му трябва да се изпълни. Бог заповяда на светилата да се появят на небето и те не само заблестяха в небето и осветиха земята, но и започнаха да служат като знаци за деня и нощта, за сезоните, дните и годините. Така, докато Бог изричаше думите Си, всяко действие, което Той желаеше да осъществи, беше извършено според Божия замисъл и по начин, посочен от Бог.

Светилата в небето са небесни тела, които могат да излъчват светлина. Те могат да осветяват небето, земята и моретата. Те се въртят според ритъма и честотата, зададени от Бог, и осветяват различни времеви интервали на земята. Така циклите на въртене на светилата са причината денят и нощта да се появяват на земните изток и запад и тези светила не само отбелязват настъпването на деня или нощта, но с помощта на тези различни цикли се обозначават празници и всякакви специални дни за човечеството. Те са идеалното допълнение и съпровод на създадените от Бог четири сезона — пролетта, лятото, есента и зимата — които заедно със светилата хармонично служат като постоянни и точни указатели за лунните фази, дни и години на човечеството. И въпреки че едва с появата на селското стопанство човечеството започна да разбира и използва разделението на лунни фази, дни и години, породено от създадените от Бог светила, всъщност лунните фази, дни и години, които човек разбира днес, започнаха да възникват много отдавна, на четвъртия ден от Божието сътворение на всички неща. По същия начин, много отдавна, на четвъртия ден от създаването на света от Бог, започна цикличната смяна на пролетта, лятото, есента и зимата, която човек преживява днес. Светилата, създадени от Бог, дадоха възможност на човека редовно, точно и ясно да различава нощта от деня, да брои дните и ясно да проследява лунните фази и години. (Денят на пълнолунието означаваше края на един месец, въз основа на което човек знаеше, че започва нов цикъл на светене на светилата. Денят на Луната в първа четвърт означаваше края на половината от месеца, което подсказваше на човека, че започва нова лунна фаза, от което можеше да се направи извод за това колко дни и нощи е имало в една лунна фаза, колко лунни фази е имало в един сезон и колко сезона е имало в годината — всичко това беше разкрито с изумителна закономерност.) Следователно човек лесно можеше да проследява лунните фази, дни и години, белязани от въртенето на светилата. От този момент нататък човечеството и всички неща заживяха, без да го осъзнават, според системната смяна на нощта и деня и според редуването на сезоните, причинено от въртенето на светилата. Такова беше значението на сътворяването на светилата от Създателя в четвъртия ден. По същия начин целите и значението на това дело на Създателя бяха все така неотделими от Неговата власт и мощ. Следователно светилата, създадени от Бог, и ползата, която скоро щяха да донесат на човека, бяха поредния майсторски ход в упражняването на властта на Създателя.

В този нов свят, в който човечеството тепърва трябваше да се появи, Създателят бе приготвил вечер и сутрин, небесната твърд, земя и морета, трева, билки и различни видове дървета, както и светила, сезони, дни и години за новия живот, който скоро щеше да сътвори. Властта и могъществото на Създателя се изразяваха във всяко ново нещо, което Той създаваше, а Неговите думи и постижения възникваха синхронно, без ни най-малки несъответствия и промеждутъци. Появата и раждането на всички тези нови неща бяха доказателство за властта и могъществото на Създателя. Той държи на словото Си и словото Му ще се изпълни, и това, което Той направи, ще трае вечно. Този факт никога не се е променял: така е било в миналото, така се случва в настоящето и така ще бъде во веки веков. Ако погледнете отново онези думи от Писанието, имате ли усещане за тяхната свежест? Видяхте ли ново съдържание, направихте ли нови открития? Това е така, защото делата на Създателя са докоснали сърцата ви, дали са насока на вашето познание за Неговата власт и мощ и са отворили врата към вашето разбиране на Създателя, а Неговите дела и власт са дарили живот на тези думи. Следователно в тези думи човек е видял истински, ярък израз на властта на Създателя, наистина е станал свидетел на господството на Създателя и е видял изключителността на властта и могъществото на Създателя.

Властта и могъществото на Създателя вършат чудо след чудо. Той привлича вниманието на човека и човек не може да не гледа в омая поразителните дела, родени от проявлението на Неговата власт. Феноменалната Му мощ носи наслада след наслада и човек остава изумен и преизпълнен с щастие, задъхан от възхищение, изпълнен с благоговение и ликуване. Нещо повече, човек очевидно е развълнуван, това поражда в него уважение, боязън и преданост. Властта и делата на Създателя имат огромно въздействие и пречистващ ефект върху духа на човека и освен това го засищат. Всяка една от мислите на Създателя, всяко едно от словата Му и всяко разкриване на Неговата власт са шедьовър на фона на всички неща и са велико начинание, което е предостойно за задълбочено разбиране и познание от страна на сътвореното човечество. Когато броим всяко същество, родено от думите на Създателя, нашият дух се обръща към чудото на Божията мощ и ние се улавяме, че следваме следите на Създателя към следващия ден: петия ден от Божието сътворение на всички неща.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият I“)