А сега нека прочетем първото изречение от Битие 1:9-11: „И Бог каза: Да се събере на едно място водата, която е под небето, за да се яви сушата“. Какви промени настъпиха, след като Бог просто каза: „Да се събере на едно място водата, която е под небето, за да се яви сушата“? И какво имаше там, на това място, освен светлина и твърд? В Писанието се казва: „Бог нарече сушата Земя, а събраната вода нарече Морета; и Бог видя, че беше добро“. Тоест на това място вече се появиха земя и морета и земята и моретата бяха разделени. Появата на тези нови неща последва заповедта от Божиите уста: „и стана така“. Казва ли се в Светото писание, че Бог се е разбързал да свърши всичко това? Казва ли се в него, че Бог Се занимава с физически труд? Тогава как го е направил? Как е накарал всички тези нови неща да се появят? От само себе си се разбира, че Бог е използвал слово, за да постигне всичко това, за да го създаде в неговата цялост.

От трите пасажа по-горе научихме за появата на три велики събития. Тези три велики събития възникнаха и се осъществиха чрез Божието слово и заради Неговото слово те се появиха едно след друго пред очите на Бог. Оттук може да се види, че думите „Защото Той каза и стана; Той заповяда и се затвърди“ не са изречени напразно. Тази Божия същина се потвърждава в момента, в който се формулират мислите Му, и се отразява напълно, щом Бог отвори устата Си, за да говори.

Нека продължим към последното изречение от този откъс: „И Бог каза: Да прорасне от земята крехка трева, трева семеносна и плодоносно дърво, което да ражда плод според вида си, чието семе да е в него на земята; и стана така“. Докато Бог говореше, всички тези неща възникнаха, следвайки Божиите мисли, и много различни крехки форми на живот мигновено започнаха да подават колебливо главите си от почвата и още преди да са успели да отърсят частиците мръсотия от телата си, те вече приветливо махаха в поздрав една на друга, кимаха и се усмихваха на света. Те благодаряха на Създателя за живота, който им беше дарил, и обявяваха на света, че са част от всички неща и че всяка от тях ще посвети живота си на провъзгласяването на властта на Създателя. Докато Божиите думи бяха изричани, земята се покри с буйна зелена растителност, всякакви билки, които човек можеше да използва, пробиха пръстта и поникнаха, а планините и равнините обраснаха нагъсто с дървета и гори… Този пустинен свят, в който нямаше и следа от живот, бързо се покри с изобилие от треви, билки и дървета и започна да прелива от зеленина… Във въздуха се разпространи ароматът на трева и уханието на почва, а едновременно с движението на въздуха започна да диша цяла армия от растения и се постави начало на процеса на растеж. В същото време, благодарение на Божиите думи и в резултат на Божиите мисли, всички растения започнаха безкрайните жизнени цикли, в процеса на които растяха, цъфтяха, даваха плодове и се размножаваха. Те започнаха стриктно да следват хода на живота си и да изпълняват съответните си роли сред всички неща… Всички те бяха родени и заживяха благодарение на думите на Създателя. Щяха да получават непрекъснато изобилие и храна от Създателя и щяха винаги да оцеляват упорито във всички краища на земята, за да провъзгласяват властта и могъществото на Създателя, и щяха винаги да проявяват жизнената сила, която им бе дарена от Създателя…

Животът на Създателя е необикновен, мислите Му са необикновени, властта Му е необикновена и затова, когато бяха изречени думите Му, крайният резултат беше: „и стана така“. Очевидно Бог няма нужда от ръцете Си, когато работи; Той просто използва мислите Си, за да заповядва, и думите Си, за да въвежда ред, и в резултат на това нещата се осъществяват. В този ден Бог събра водите на едно място и позволи да се появи сушата, след което Бог направи така, че от земята да поникне трева и да пораснат билки, които пръскат семена, и плодородни дървета, и Бог ги разпредели според техния вид и направи така, че всеки да има свое семе. Всичко това беше осъществено според Божиите мисли и според заповедите на Божиите думи всичко това се появи едно след друго в този нов свят.

Когато Бог още не беше пристъпил към Своето дело, в съзнанието Си Той вече имаше ясна картина за онова, което възнамеряваше да постигне, и когато пристъпи към осъществяването на тези неща, тоест в момента, в който отвори устата Си, за да изрече на глас съдържанието на тази картина, благодарение на властта и могъществото на Бог започнаха промени във всички неща. Независимо от това как го направи или как упражни властта Си, всичко бе осъществено стъпка по стъпка според Божия план и вследствие на Божиите думи. И също така постепенно, благодарение на думите и властта на Бог, настъпиха промени между небето и земята. Всички тези промени и събития провъзгласиха властта на Създателя, както и необикновеността и величието на силата на живота на Създателя. Неговите мисли не са обикновени представи или някаква безсъдържателна картина, а власт, която притежава жизнена сила и необикновена енергия, и те са силата, която кара всички неща да се променят, оживяват, обновяват и загиват. Затова всички неща функционират в резултат на Неговите мисли и същевременно е постигнато в резултат на думите, излизащи от устата Му…

Много преди да се появят всички неща, в мислите на Бог отдавна вече бе оформен завършен план и бе осъществен един нов свят. Въпреки че на третия ден на земята се появиха всякакви растения, Бог нямаше никаква причина да прекъсва хода Си в създаването на този свят. Той възнамеряваше да продължи да изрича словото Си, да продължи да постига сътворение на всяко ново нещо. Той щеше да говори, да издава заповедите Си, да упражнява властта Си и да показва могъществото Си и Той подготви всичко, което бе планирал да подготви за всички неща и за човечеството, които възнамеряваше да сътвори…

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият I“)