Под властта на Създателя всички неща са съвършени
Всички неща, създадени от Бог, включително онези, които могат да се движат, и онези, които не могат, създания като птиците и рибите, като дърветата и цветята, включително добитъка, насекомите и дивите животни, създадени на шестия ден — бяха добри в Божиите очи и освен това в Неговите очи всички те, в съответствие с Неговия план, бяха постигнали върха на съвършенството и отговаряха на стандартите, които Бог искаше да постигне. Стъпка по стъпка Създателят извършваше работата, която възнамеряваше да извърши в съответствие със Своя план. Едно след друго се появяваха нещата, които Той възнамеряваше да създаде, и появата на всяко от творенията беше отражение на властта на Създателя, кристализация на Неговата власт. Точно заради тези кристализации всички създания не можеха да не изпитват благодарност за благодатта и изобилието на Създателя. Докато се проявяваха Божиите чудодейни дела, този свят постепенно се изпълваше, парче по парче, с всичко, създадено от Бог, и премина от хаос и тъмнина към яснота и яркост, от мъртва неподвижност към оживление и безгранична жизненост. Сред всички сътворени същества, от големите до малките, от малките до микроскопичните, нямаше нито едно, което да не е създадено от властта и могъществото на Създателя, и съществуването на всяко творение притежаваше уникална и присъща необходимост и стойност. Независимо от различията в тяхната форма и структура те просто трябваше да бъдат сътворени от Създателя, за да съществуват под Неговата власт. Понякога хората виждат някакво много грозно насекомо и казват: „Това насекомо е наистина ужасно, не може такова отвратително същество да е създадено от Бог, Той по никакъв начин не би могъл да сътвори нещо толкова отвратително“. Каква глупава преценка! Това, което хората трябва да кажат, е следното: „Въпреки че това насекомо е много грозно, то е сътворено от Бог, така че трябва да има свое неповторимо предназначение“. Според Своя замисъл Той възнамеряваше да раздаде всякакви облици, всякакви функции и употреби на различните живи същества, които бе сътворил, затова нито едно от съществата, направени от Бог, не беше скроено от един и същ материал. От външния им вид до вътрешното устройство, от житейските навици до местообитанията им — всяко е различно. Кравите имат външния вид на крави, магаретата имат външния вид на магарета, елените имат външния вид на елени, а слоновете имат външния вид на слонове. Можеш ли да определиш кое от тях изглежда най-добре и кое е най-грозно? Можеш ли да посочиш кое от тях е най-полезно и чие съществуване е най-малко необходимо? Някои хора харесват как изглеждат слоновете, но никой не използва слонове, за да засажда растения в полето. Някои хора харесват външния вид на лъвовете и тигрите, тъй като е най-впечатляващ сред всички същества, но можете ли да ги гледате като домашни любимци? Накратко, когато става дума за безбройните сътворени същества, човек трябва да се съобразява с властта на Създателя, тоест да се съобразява с реда, който е утвърден от Създателя за всички неща. Това е най-мъдрото отношение. Само отношението на търсене и подчиняване на изначалните намерения на Създателя показва истинско приемане на властта на Създателя и увереност в нея. Ако нещо е добро в Божиите очи, тогава защо човек трябва да търси недостатъци?
Така всички неща под властта на Създателя трябва да засвирят нова симфония, посветена на върховенството на Създателя, трябва да засвирят една великолепна прелюдия за Неговия труд в новия ден, и в този момент Създателят ще отвори и нова страница в делото на Своето управление! В съответствие със закона, наложен от Създателя, според който през пролетта се появяват нови издънки, лятото е периодът на зреене, есента е времето за прибиране на реколтата, а зимата е сезонът за съхранение, всички неща трябва да действат в съзвучие с плана за управление на Създателя и ще посрещнат своя нов ден, ново начало и нов ход на живота. Те ще продължат да живеят и да се възпроизвеждат в безкрайна последователност, за да приветстват всеки ден под върховенството на властта на Създателя…
(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият I“)